Р Е
Ш Е Н И Е № 3513
гр. Пловдив, 17.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на дванадесети септември
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 4108 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с искова молба
от „ЧЕРВЕН КАМЪК 2015” ЕООД срещу „ЕВКОНИ ГРУП” ЕООД - гр. Девин, с която е предявен осъдителен
иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.327, ал.1 ТЗ, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 4607,40 лв. с ДДС, представляваща
стойността на продадена дървесина по договор за покупко-продажба на дървен
материал от 08.05.2018 г., за която е издадена фактура № *****/ 27.11.2018 г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда –
13.03.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че между
страните бил сключен договор от 08.05.2018 г., за покупко-продажба на дървен
материал. Ищецът посочва, че продал на ответното дружество дървесина от общо
76,79 куб.м. с единична цена от 60 лв. за кубичен метър, или сумата от общо
4607,40 лв. с ДДС. За тази сума била издадена фактура № *****/ 27.11.2018 г.,
която била осчетоводена и включена в дневника на продажбите на ищеца. За
предаването на стоката били издадени общо шест броя превозни билети. На
27.11.2018 г. между страните бил подписан и приемо-предавателен протокол,
удостоверяващ приемането на дървения материал. Ищецът поддържа, че ответникът е
получил процесната дървесина без забележки относно качеството и количеството й.
Въпреки това, ответникът не заплатил стойността на доставената дървесина. Била
изпратена и покана за доброволно плащане, но изпълнение отново не последвало.
Предвид изложеното, предявява настоящия иск и моли за неговото уважаване и
присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е
постъпил писмен отговор от ответника „ЕВКОНИ ГРУП” ЕООД – гр. Девин.
Представител на ответното дружество не се явява в откритото съдебно заседание.
Не е направено и искане делото да се разгледа в отсъствие на ответника.
Ответникът е уведомен за последиците на чл.238 ГПК.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства и твърденията на страните, намира следното:
Съгласно разпоредбата на
чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по
чл.238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в
исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.
Процесуалният представител на ищеца
е откритото съдебно заседание прави изрично искане за постановяване на
неприсъствено решение. Ответникът е редовно призован за датата на първото
съдебно заседание на основание чл.50, ал.4 ГПК, във вр. чл.47 ГПК. Препис от
исковата молба също е връчен редовно на ответната страна на основание чл.50,
ал.4 ГПК, във вр. чл.47 ГПК – л.38 от делото.
Предвид изложеното, налице са
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в
чл.239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в
законовия срок по чл.131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не
се е явил в първото съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил
представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие.
Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени доказателства –
фактура № *********/ 27.11.2018 г., двустранно подписана от страните, превозни
билети № *********от 08.05.2018 г., № *********от 08.05.2018 г., № *********от
11.05.2018 г., *********от 14.05.2018 г., № *********от 17.07.2018 г., *********от
31.07.2018 г., нотариална покана № *********, договор за покупко-продажба на
дървен материал от 08.05.2018 г., приемо-предавателен протокол от 27.11.2018
г., се прави извод за вероятна основателност на исковата претенция.
Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК
неприсъственото решение не се мотивира. Поради това, след като са налице
предпоставките за постановяването му, следва предявените обективно кумулативно
съединени осъдителни искове да се уважат. Като законна последица от уважаването
на исковете е присъждането на законна лихва върху главницата за периода от
депозиране на исковата молба в съда – 13.03.2019 г., до окончателното изплащане
на вземането.
По отношение на разноските:
При
този изход на спора, право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК има
ищцовата страна за заплатена държавна такса в исковото производство в размер на
184,30 лв. и такса за превод – 2,86 лв., или общо 187,16 лв. Представени са
доказателства и за сторени разноски по повод на налагане на допусната
обезпечителна мярка в размер на 78 лв., които също следва да се присъдят.
Претендира се и присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 950 лв. Страната
обаче не е изпълнила изискванията на т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. По
делото не е представен договора за правна защита и действие, в който страните
са уговорили претендирания адвокатски хонорар. Към исковата молба е приложено единствено
пълномощно, изходящо и подписано само от законния представител на ищцовото
дружество, в което е записано, че за предоставената правна помощ на
упълномощения адвокат се изплати в брой на 06.03.2019 г. възнаграждение в
размер на 950 лв. Последното волеизявление обаче не удостоверява по никакъв
начин постигнато между страните съгласие по двустранния договор за правна помощ
досежно цената на предоставената услуга, от което следва, че по делото не се
доказа наличие на договор. Не е достатъчно само едната страна да е удостоверила
изплащане на възнаграждението, а е необходимо за присъждане на сторените от страната разноски за адвокатски
хонорар, да се докаже и тяхното уговаряне. Такава договорка не се доказа по
делото, като нито към исковата молба, нито впоследствие процесуалният
представител на ищеца представи договор за правна защита и съдействие, подписан
и от двете страни – както от адвоката, така и от доверителя. Затова
претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 950 лв. не
следва да се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „ЕВКОНИ ГРУП”
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Девин, обл.
Смолян, ул. „Бор” № 11 да заплати на „ЧЕРВЕН КАМЪК 2015” ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: село Първенец, община Родопи, обл. Пловдив,
ул. „Кубрат” № 15, сумата от 4607,40 лв.
с ДДС, представляваща стойността на
продадена дървесина по договор за покупко-продажба на дървен материал от
08.05.2018 г., за която е издадена фактура № *****/ 27.11.2018 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 13.03.2019 г. до окончателното изплащане
на вземането, както и разноски в общ размер
от 265,16 лв. – съдебно-деловодни
разноски.
Решението не
подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно с оригинала.
К.К.