РЕШЕНИЕ
№ 98
гр. Ихтиман, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ОСМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИВЕТА Н. ПЕТРОВА
при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева
като разгледа докладваното от ИВЕТА Н. ПЕТРОВА Административно
наказателно дело № 20251840200087 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д, т. 4 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Ауто Гешев“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ж.к. „Тракия“, бл. 5, вх. Д, ет. 5,
ап. 17, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала А.
П. Г. срещу електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/ № ********** издаден от Агенция
Пътна инфраструктура /АПИ/, с който на жалбоподателя на основание чл.
187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП)
е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
2500 лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
В подадената жалба се претендира за отмяна на електронния фиш
поради неговата незаконосъобразност, с подробно изложени в жалбата
мотиви. Позовава се и на допуснати нарушения на правото на ЕС, както и на
принципа на пропорционалност. Поради горното претендира отмяната на
електронния фиш в цялост.
В съдебно заседание жалбоподателя „Ауто Гешев“ ЕООД, редовно
призован, не изпраща представител.
Административнонаказващият орган Агенция „Пътна инфраструктура“
- редовно призован за съдебно заседание, явява се юрк. К. с пълномощно.
РП-Самоков, ТО-Ихтиман – редовно призовани, не изпращат
представител в съдебно заседание.
1
Административнонаказващият орган – Агенция Пътна инфраструктура,
чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Моли за потвърждаване
на електронния фиш, тъй като е законосъобразен и обоснован. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 06.12.2022г. в 14:23 часа, било установено нарушение №
F0665BFA1FA039D1E053021F160AC4A1., с ППС специален автомобил
Мерцедес АКТРОС1841, с технически допустима максимална маса 23100,
брой оси 3, екологична категория ЕВРО V, в състав с ремарке с общ брой оси
S, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, в община
Костенец, за движение по път А-1 км 54+150. с посока намаляващ километър,
включен в обхвата на платената пътна мрежа. За посоченото ППС частично не
била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата, тъй като за посоченото ППС имало тол декларация за
преминаването, но платената категория била по-малка от измерената.
Нарушението било установено с устройство № 20032, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от
Закона за пътищата, намиращо се на път А-1 км 54+150. На основание чл.
187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП на собственика на превозното
средство специален автомобил Мерцедес АКТРОС1841 е наложена
имуществена санкция в размер на 2 500,00 /две хиляди и петстотин/ лева за
нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. Електронният фиш бил връчен на
дружеството на 04.02.2025г.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от
приобщените писмени доказателства, а именно Договор за предплатен баланс
№ 68050, справки за нарушение, снимков материал от контролното
устройство, известие за доставяне на електронния фиш. Писмените материали
са приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, като
съдът ги кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята
цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
Съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП електронната система за събиране на пътни
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко
установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в от ЗП, към които автоматично се
прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения – видеозаписи. Статичните изображения във вид на
снимков материал, представляват доказателства за отразените в тях
обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с
регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на
техническото средство – част от системата. Следователно заснетият
видеозапис, на който са записани датата, часа и регистрационният номер на
автомобила, представлява годно веществено доказателствено средство по
смисъла на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред,
поради което може да установи извършеното нарушение. Затова съдът прие за
2
установено, че към посочените в електронния фиш дата и час – на 06.12.2022г.
в 14:23 часа процесното ППС се е движило по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа. За същото МПС системите на АПИ са отчели към
посочения момент за посоченото ППС имало тол декларация за
преминаването, но платената категория била по-малка от измерената.
Собствеността на процесното МПС установена от АПИ не се оспорва от
жалбоподателя. От жалбоподателя не се твърди да е заплатена и
компенсаторната такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП, което да е довело и до анулиране
на издадения електронен фиш.
По допустимостта на жалбата, съдът намира следното:
Жалбата е депозирана в 14-дневния срок, от процесуално легитимирано
лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е
процесуално допустима. Разглеждана по същество, същата е основателна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва
да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т. е. дали
правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1
от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. С обжалвания електронен фиш на жалбоподателя
е вменено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, съгласно който собственикът
на ППС е длъжен да не допуска движението му по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за него не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от
ЗП според категорията на ППС. Съгласно чл. 179, ал. 3б, изр. 1 и 3 от ЗДвП
собственикът на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло
или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП,
включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал.
1 от ЗП, се наказва с „глоба“ в размер 2 500 лева, а ако е юридическо
лице/едноличен търговец – с имуществена санкция в размер 2 500 лева.
Съгласно чл. 187а от ЗДвП при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3-3б
в отсъствие на нарушителя, се счита, че пътното превозното средство е
управлявано от собственика му. В ал. 2 е посочено, че когато собственик на
ППС е юридическо лице, за допуснатото движение на ППС без да са
изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната
такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, на него се налага имуществена санкция по т. 3 от
същата алинея в размер на 2 500 лева. Настоящият съдебен състав намира, че в
процесния случай не е спазена процедурата за ангажиране
административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател
чрез издаването на електронен фиш. Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи
на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство
или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е
предвидено в закон, контролните органи могат да налагат глоби в размер над
необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.
Следователно, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение
на нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон. Но
при извършване на систематичен анализ на Глава VII от ЗДвП може да бъде
направен извод, че към момента на издаване на електронния фиш
3
единственото отклонение от общото правило за протичане на
административнонаказателното производство чрез издаване на АУАН и НП е
предвидено при констатирано нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, но не и при
нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Това следва от разпоредбата на чл. 189ж,
ал. 1 ЗДвП /в редакцията й преди изм. с ДВ бр. 13 от 13.02.2024 г., в сила към
датата на нарушението и датата на издаване на електронния фиш/. Съгласно
относимата редакция, при осъществяване състава на чл. 179, ал. 3 ЗДвП,
когато нарушението е установено и заснето от електронната система по чл.
167а, ал. 3 ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена
санкция в размер, определен за съответното нарушение. С ДВ бр. 13 от
13.02.2024 г. в сила от същата дата, разпоредбата на чл. 189ж от ЗДвП е
изменена, като в ал. 1 след думите „чл. 179, ал. 3“ се поставя тире и се добавя
„3б“. Следователно едва след посочената дата е допустимо издаването на
електронен фиш и при нарушение на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. В процесния
случай обаче, обжалваният електронен фиш е бил издаден преди посочената
дата, а именно 2022г., видно от представената от АПИ справка. В случая
поради съществените различия във фактическия състав по чл. 179, ал. 3 ЗДвП
и чл. 179, ал. 3б ЗДвП не е допустимо прилагането по аналогия на
диференцираната процедура по чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, в какъвто смисъл е и
константната съдебна практика. Въз основа на изложеното, настоящият
съдебен състав прие, че към момента на издаването на обжалвания електронен
фиш не е било възможно ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя по чл. 179, ал. 3б ЗДвП с издаване на
електронен фиш при условията на чл. 189ж ЗДвП.
Поради изложеното съдът приема, че издавайки атакувания електронен
фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, вместо да състави АУАН и
последващо НП, наказващият орган е допуснал съществено процесуално
нарушение, с което са накърнени императивни законови разпоредби, а
същевременно са значително ограничени и правата на нарушителя да упражни
ефективно правото си на защита при съставяне на АУАН. Това изначално е
опорочило административнонаказателното производство и представлява
самостоятелно основание за отмяна на атакувания електронен фиш.
За пълнота на изложението съдът следва да отбележи, че наложеното
наказание е непропорционално на тежестта на извършеното нарушение като
съобразява в тази връзка Решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г. на СЕС,
съгласно което член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от
тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури,
изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от
27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него
изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда
налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички
нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане
на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и
тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за
4
освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане
на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.
Мотивиран от изложеното, съдът приема, че издаденият електронен
фиш следва да бъде отменен изцяло като незаконосъобразен, поради което и
претенцията за присъждане на разноски за юрисконсулт е неоснователна.
С оглед изхода на делото и отмяна на НП, съдът следва да разгледа и
претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноските за адвокатска
защита. С оглед разпоредбата на чл. 63 ЗАНН законът допуска присъждането
на разноски на жалбоподателя, искането за присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 450 /четиристотин и петдесет/ лева е основателно
и следва да бъде присъдено на жалбоподателя.
Поради гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 2 от
ЗАНН, вр. чл. 63д от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция Пътна
инфраструктура, с който на жалбоподателя „Ауто Гешев“ ЕООД, ЕИК
********* на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2 500 лева за нарушение на чл. 102, ал. 2
от ЗДвП.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА да заплати на
жалбоподателя „Ауто Гешев“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 450,00 лева,
представляваща възнаграждение за адвокатска защита.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд София – област, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
5