Р Е Ш Е Н И Е № 405
Гр. Сливен, 21.12.2023
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично
заседание на пети декември две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен
съдия: Иглика Жекова
при участието на
прокурора ………..
и при секретаря Николинка
Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно
дело № 384 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2023 година, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по жалба от Р.Ж.Й., ЕГН ********** и И.Ж.Й., ЕГН **********,
с адрес *** срещу отказ за освобождаване
от данък върху превозните средства по отношение на две МПС – с рег. № ******* и
рег. № ********, постановен от Заместник – кмета на Община Сливен и обективиран
в писмо изх. № 9400-16569(1) от 31.08.2023 г.
В жалбата се твърди
незаконосъобразност на постановения отказ за отписване на данъци за МПС,
придобити по наследство. Описаните превозни средства били спрени от движение на
29.03.2004 г. и 15.03.1999 г., след което – бракувани, като жалбоподателите
считат, че не следва да се дължат данъци за тях. Изразяват несъгласие с отказа
на ответника в частта му, в която се прави позоваване на конкретни норми от
ЗМДТ. Молят съда да отмени административния отказ и задължи органа, който го е
постановил да заличи погрешно начислените данъци и такси по ЗМДТ за посочените
превозни средства.
В съдебно заседание
оспорващите, редовно и своевременно призовани, не се явяват и не се
представляват. В писмено становище от упълномощен адв. Н. К. молят съда да
отмени обжалвания отказ с изложени доводи по същество, идентични с тези в
жалбата. Претендират сторените по делото разноски.
В съдебно заседание
административният орган Заместник – кмет на Община Сливен, редовно и
своевременно призован, се представлява от надлежно упълномощен служител с ю. о.
г. е. А. О., която оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Заявява и недопустимост
на същата, с твърдение, че атакувания акт съставлява писмо с уведомителен
характер и няма белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.
21 от АПК. Не бил спазен и законоустановения срок за обжалване, доколкото
писмото било връчено на 30.08.2023 г. Излага и доводи по същество. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, с претенция за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на
всички събрани по делото писмени доказателства съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Оспорващите Р. и И.
Й. са наследници (с. и д.) на Ж. П. Й.
(п. на 25.03.2016 г.), видно от Удостоверение за наследници изх. №
9400-6260/22.03.2023 г.
На
21.05.2021 г. Главен експерт в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община
Сливен издал Акт за установяване на задължения по чл. 107 ал. 3 от ДОПК №
АУ000368 – 1, с който на И.Ж.Й. бил установен размер на задължения за данъци,
такси и глоби към посочената дата, в т.ч. и за данък върху превозните средства
за лек автомобил марка „Москвич“ с рег. № ******* и марка „Волво“ с рег. № ********.
На 21.05.2021 г. Главен експерт в Дирекция
„Местни данъци и такси“ при Община Сливен издал Акт за установяване на
задължения по чл. 107 ал. 3 от ДОПК № АУ000369 – 1, с който на Р.Ж.Й. бил
установен размер на задължения за данъци, такси и глоби към посочената дата, в
т.ч. и за данък върху превозните средства за лек автомобил марка „Москвич“ с
рег. № ******* и марка „Волво“ с рег. № ********.
АУЗ влезли в
законна сила като необжалвани.
Съгласно
Удостоверение № 230804000791, издадено от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
– Сливен, превозно средство влекач марка „Волво“ модел „Ф 12“ с
рег. № ******** е спряно от движение на 29.03.2004 г. и с прекратена
регистрация на 10.04.2023 г.
Съгласно
Удостоверение № 230804000685, издадено от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
– Сливен, превозно средство лек автомобил марка „Москвич“ модел „412“ с рег. № *******
е спряно от движение на 15.03.1999 г. и с прекратена регистрация на 24.03.2023
г.
С молба вх. № 9400-16569/11.08.2023
г. до Кмета на Община Сливен Р. и И. Й. заявили желание начислените до момента
местни данъци за описаните по – горе превозни средства да бъдат отписани от
данъчните им досиета, както и двете превозни средства да бъдат отписани от
партидите на двамата молители в регистрите по ЗМДТ в Община Сливен.
По молбата се
произнесъл Заместник – кмет на Община Сливен с писмо изх. № 9400-16569 (1) от
21.08.2023 г., с което уведомил молителите, че не е налице правно и законово
основание за освобождаване от данък върху превозните средства по отношение на
МПС с рег. № ******* и МПС с рег.№ ********. Писмото било връчено на
оспорващата Р.Й. на 25.09.2023 г.
От представени
актуални извадки от информационната система на Дирекция „Местни данъци“ при
Община Сливен се установява, че за 2023 г. данъкът върху превозните средства е
определен до датите на прекратяване на регистрацията им – 24.03.2023 г. и
10.04.2023 г.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на
съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства. Съдът
изгради своите изводи от фактическа страна на база всички приобщени по делото писмени
доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Оспорването е
направено в рамките на срока по чл. 140 ал. 1 от АПК, от лица, които имат
правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи
на съдебен контрол, поради което то е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, макар и не по изложените
в същата съображения.
След като е сезиран
с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът
провери изначално неговата валидност. Това се налага
поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с
нормата на чл. 9 от АПК. При така извършената проверка настоящата съдебна
инстанция намира, че обжалваният
административен акт е нищожен, като издаден от орган без материална
компетентност.
На първо място
съдът не споделя възражението на ответника, чрез неговия процесуален
представител, че атакуваният акт няма белезите на индивидуален административен
акт по смисъла на чл. 21 от АПК, с твърдение, че същият съставлява уведомително
писмо в кръга на правомощията на Заместник – кмета по изготвяне на
кореспонденция, свързана с финансовите въпроси на общината. Видно от
съдържанието на формулираното в същото
изявление, не е налице правно и законово основание за освобождаване от данък
върху превозните средства по отношение на МПС с рег. № ******* и МПС с рег. № ********.
Съгласно процесуалната норма на чл. 21 от АПК, индивидуален административен акт
е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие
волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това
орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите,
предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или
непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни
граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. С посоченото
по–горе властническо изявление в процесното писмо неговият автор – Заместник –
кмет на Община Сливен по същество е оставил без уважение молбата на заявителите
Р. и И. Й. по отношение на дължимия данък върху превозните средства за
процесните такива. В тази връзка следва да се отбележи, че молбата на
настоящите жалбоподатели е както за отписване на начислените до момента като
дължими местни данъци, така и за отписване на двете превозни средства от
техните партиди в регистрите по ЗМДТ в Община Сливен.
Съгласно чл. 4 ал.
1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), установяването, обезпечаването и
събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската
администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването
на свързаните с тях актове се извършва по местонахождението на общината, в
чийто район е възникнало задължението, по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс. Установяването
на данъчните задължения се извършва от нарочно определени служители на
общинската администрация, които имат правомощията на органи по приходите
съгласно чл. 4 ал. 3 от ЗМДТ, а според ал. 4 на същия законов текст, те се
определят въз основа на заповед на кмета на общината. При издаване на
обжалваното писмо не е спазен нито редът за определяне на данъчните задължения,
нито формата, в която следва да бъде извършено това, нито е налице произнасяне
на компетентен орган. Съгласно процесуалната норма на чл. 83 ал. 1 от ДОПК, вписването и прекратяването на регистрацията в
специалните регистри се извършва на основанията и в сроковете, предвидени в
съответния нормативен акт, като съобразно ал. 2, вписването в специалните
регистри се извършва от органа по приходите служебно или по искане на лицето
след извършване на проверка за наличие на основанията за вписване. Последната
норма определя компетентния орган, който следва да се произнесе по отправено
към приходната администрация при общината искане за отписване от съответния
регистър и това са оправомощени по реда на чл. 4 ал. 4 от ЗМДТ служители на
общинската администрация, които според ал. 3 имат правата и задълженията на
орган по приходите.
Законодателят не е
дал легално определение на понятието "отписване" на данъчно задължение,
но с оглед трайно установената съдебна практика като такова следва да се приеме
заличаване, изваждане от състава на нещо.
Отписването на публично задължение, каквито с оглед на чл. 162 ал. 2 т.
1 от ДОПК са задълженията за данък върху превозните средства, е изрично
регламентирано в чл. 173 ал. 1 от ДОПК. Съгласно тази разпоредба, вземанията се
отписват, когато са погасени по давност, както и в случаите, предвидени със
закон. Отчитайки общоприетото значение на думата "отписвам" в
контекста на чл. 173 ал. 1 от ДОПК, следва, че отписване значи заличаване или
поне изключване от списъка на активните задължения на такова, по отношение на
което са налице предвидени в закон предпоставки.
И тъй като в случая става въпрос за
публично общинско вземане, за което по делото няма категорични доказателства да
е започнало принудително изпълнение било от публичен взискател по реда на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, било от съдебен изпълнител по реда на
Гражданския процесуален кодекс, обективно компетентен да се произнесе по
искането за отписване е само орган, който е част от структурата на общинската
администрация, защото взискател е общината - задължението е към общината.
Съгласно установената в чл. 7 ал. 1 и чл. 83 ал. 2 от ДОПК и цитираните по –
горе разпоредби на чл. 4 ал. 1 и ал. 3 от ЗМДТ компетентност следва, че в тази
хипотеза компетентен да се произнесе по искане по чл. 173 ал. 1 от ДОПК е орган
по приходите в общината. Той е този, който след като извърши проверка на
фактите, въз основа на които длъжникът иска да бъде погасено задължението, е
компетентен да уважи или отхвърли заявлението. Едва след произнасянето на
овластен по реда на цитираните норми орган с нарочен акт, засягащ права и
законни интереси на заявителите, същият ще подлежи на инстанционния
контрол, регламентиран в разпоредбата на чл. 83 ал. 4, съгласно която, актовете
и отказите за регистрация или дерегистрация
(прекратяване на регистрацията) в специалните регистри се обжалват по реда,
предвиден за обжалване на ревизионните актове. Като се има предвид, че и
разпоредбата на чл. 4 ал. 5, предл. 1 от ЗМДТ
препраща към чл. 152 ал. 2 от ДОПК, то компетентността пък на решаващ орган в
производствата по ЗМДТ съгласно чл. 4 ал. 5 от този закон се изпълнява от кмета
на съответната община.
Анализът на
цитираните правни норми налага извода, че компетентен да се произнесе по
заявеното от Р. и И. Й. в процесната молба вх. № 9400-16569/11.08.2023 г. не е
Заместник – кметът на Община Сливен, а длъжностно лице от общинската
администрация, нарочно овластено от кмета на общината с правата и задълженията
на орган по приходите по отношение на публични общински вземания, каквито са
спорните данъци върху превозните средства.
Следователно, оспореният
отказ е постановен при липса на материална и персонална компетентност,
доколкото последната съставлява съвкупност от правомощия и правни възможности
за реализиране на тези правомощия, които са конкретно нормирани като сфера на
дейност и функционалност. Това мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че
процесното писмо, обективиращо административен орган е
издадено от орган без необходимата,
законово изискуема материална и персонална компетентност, което налага извода
за особено съществен порок на акта, обуславящ неговата нищожност. В случая
общинската администрация е сезирана с конкретно искане, въз основа на което е
поставено началото на административно производство, поради което се дължи
произнасяне от компетентния орган по приходите в местната администрация. Този
орган следва да се определи, като се съобрази същността на искането. При така
формулираното от Р. и И. Й. искане се налага извод, че се касае за спор относно
дължимостта на данък върху превозните средства,
поради което е следвало да бъде проведена съответната процедура по ДОПК, но
това не е извършено. Преписката не е изпратена на орган по приходите по чл. 4
ал. 3 и 4 от ЗМДТ и чл. 83 от ДОПК за прилагане установения в кодекса
процесуален ред.
Предвид
гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че следва да се прогласи нищожността на
атакуваният административен акт, като постановен от некомпетентен
административен орган. На основание чл. 173 ал. 2 от АПК преписката следва да
бъде изпратена на компетентния орган – орган по
приходите в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Сливен за произнасяне
по молба вх.
№ 9400-16569/11.08.2023 г., депозирана от Р.Ж.Й. и И.Ж.Й..
При този изход на
делото с уважаване на оспорването, се явява основателно и следва да бъде
уважено искането на процесуалния представител на жалбоподателите за присъждане
на сторените по делото разноски. Същите възлизат общо на 740,00 (седемстотин и
четиридесет) лева, от които 720,00 (седемстотин и двадесет) лева заплатено по
банков път адвокатско възнаграждение и 20,00 (двадесет) лева внесена държавна
такса и следва да възложат в тежест на ответния административен орган.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН постановен
по молба вх. № 9400-16569/11.08.2023 г., депозирана от Р.Ж.Й. и И.Ж.Й. изричен
отказ за освобождаване от данък върху превозните средства по отношение на две
МПС – с рег. № ******* и рег. № ********, постановен от Заместник – кмета на
Община Сливен и обективиран в писмо изх. № 9400-16569(1) от 31.08.2023 г.
ИЗПРАЩА преписката на
компетентния орган – орган по приходите в Дирекция „Местни данъци и такси“ при
Община Сливен за произнасяне по молба вх. № 9400-16569/11.08.2023 г.,
депозирана от Р.Ж.Й. и И.Ж.Й..*** да заплати на Р.Ж.Й. с ЕГН ********** и И.Ж.Й.
с ЕГН **********, с адрес *** направените по делото разноски в размер на 740,00
(седемстотин и четиридесет) лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния Административен съд на РБългария
в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: