№ 239
гр. Пловдив, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно гражданско дело
№ 20215300502559 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на „Сдружение Георги Икономов
53“, ЕИК: *********, против Решение № 261873 от 05.07.2021 г., постановено
по гр. дело № 7196 по описа на РС – Пловдив за 2019 г., в частта, с която е
отхвърлен предявеният от жалбоподателя против Б. К. М., ЕГН: **********,
иск за заплащане на разликата над сумата от 9162,67 лв. до пълния предявен
размер от 18400 лв., представляваща стойността на припадащата се част от
извършените строителни и ремонтни дейности в притежавания от Б. К. М.
недвижим имот, представляващ апартамент № 29, находящ се на пети етаж от
сграда в гр. Пловдив, ул. ***, ведно с прилежащите идеални части от общите
части на сградата, необходими за довършване на строителството и снабдяване
с разрешение за ползване на сградата с идентификатор № 56784.531.100.1,
построена в поземлен имот с идентификатор № 56784.531.100 в гр. Пловдив,
кв. „Христо Ботев – юг“, парцел XVIII-2255, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 08.05.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането, като е осъден да заплати на Б. К. М. сумата от 753
лв., представляваща разноски пред районния съд, съразмерно с отхвърлената
част от иска.
В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност на
първоинстанционното решение в посочената част. Оспорва се възприетата от
съда правна квалификация на предявения иск – чл. 61, ал. 2 ЗЗД. Поддържа се,
че искът намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 61, ал. 1 ЗЗД,
тъй като сдружението-гестор предприело работата изцяло в чужд интерес.
1
Искането към въззивния съд е за отмяна на обжалваното решение в
обжалваната част и за уважаване на предявения иск в пълния му заявен
размер.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемата страна Б. К. М..
Пловдивският окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
При извършена служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл. 269, изр. първо ГПК съдът намери, че същото е
валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК
следва да бъде проверена правилността на решението по изложените във
въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения
на императивни материалноправни норми.
Производството пред първата инстанция е образувано по искова молба
на „Сдружение Георги Икономов 53“ против Б. К. М.. В исковата молба се
твърди, че ищецът бил сдружение, създадено на 03.04.2011 г. с 31 физически
лица членове – собственици на отделни обекти в новострояща се сграда в гр.
Пловдив, ул. *** (понастоящем „***). Предметът на дейност на сдружението
се изразявал в съдействие и подпомагане на собствениците на правото на
строеж в новостроящата се сграда за довършване на строителството и
снабдяване с акт за собственост. Създаването на сдружението се наложило с
оглед невъзможността на строителя на сградата „Анастасов” ЕООД да
продължи строителството и да го завърши, както и да предаде отделните
обекти на собствениците в завършен вид. За сградата имало издадено
разрешение за строеж № 528/ 21.12.2006 г. въз основа на одобрен
инвестиционен проект, както и издаден акт обр. 14 за приемане на
конструкцията от 27.05.2009 г. С акт обр. 10 от 01.09.2010 г. строителството
било спряно. В исковата молба се сочи, че собствениците на отделните обекти
– членове на сдружението, възложили на същото да изпълни всички
довършителни СМР по отделните обекти на сградата и по всички общи части,
а останалите не се противопоставили и приели работите по довършването на
техните обекти и на общите части, получили разрешение за ползване и били
във владение на имотите си. Ответницата била собственик на апартамент №
29 с площ от 77 кв.м., ведно с 2,08 % идеални части от общите части на
сградата, ведно с избено помещение № 12 с площ от 2,50 кв.м., ведно с 0,02 %
идеални части от общите части, които идеални части се равнявали на 16,13
кв.м. С решение на ОС на съдружниците от 30.04.2011 г. била определена
прогнозна цена на квадратен метър за застроена площ на сградата за всеки
обект до довършването на сградата и приемането с акт обр. 16., а с
последващи решения от 02.06.2013 г. и 17.04.2016 г. били определени
2
допълнителни вноски за членовете на сдружението и за собствениците на
отделните обекти във връзка с нови обстоятелства по строителството.
Строителните дейности по довършителните работи започнали след акт от
15.05.2012 г. за установяване на състоянието на строежа и СМР при
продължаване на строителството с участие на ищеца като възложител,
„Драгиев и Ко” ООД като строител и ЕТ „****” като консултант. Към този
момент сградата била в състояние с изпълнени всички СМР по
стоманобетоновата конструкция, преградни и ограждащи тухлени зидарии,
частично фасадни топлоизолации. От датата на посочения акт били
извършени по проект подробно описаните в исковата молба СМР по общите
части на сградата, както и по отделните обекти, включително и този на
ответницата. Общата стойност на извършените довършителни работи в
поземления имот и по сградата, платени изцяло от ищеца, възлизала на сумата
от 1006084,48 лв. с ДДС или по 204,95 лв. на квадратен метър РЗП. В
исковата молба се поддържа, че сдружението предприело извършването на
работата в интерес на всички собственици, а не само на членовете си, като
задължението за финансово участие на конкретния собственик се определяло
въз основа на притежаваната от него квадратура на отделните самостоятелни
обекти и прилежащи помещения, както и квадратурата на съответните
прилежащи общи части на сградата. Ищецът поддържа, че имал качеството на
управител на чужда работа без натоварване, която предприел уместно и
управлявал добре изцяло в чужд интерес. Работата довела до положителен
резултат в патримониума на ответницата, който тя приела и за който дължала
на управителя връщане на необходимите и полезни разноски. Дължимата от
нея сума се равнявала на 19600 лв. Тъй като на 07.09.2016 г. същата заплатила
1200 лв., ищецът претендира за заплащане остатъка от 18400 лв.
В срока по чл.131, ал. 1 ГПК ответницата е подала отговор на исковата
молба, в който оспорва предявената искова претенция. Твърди, че не е дала
съгласие и изрично е възразила и забранила на ищеца да извършва каквито и
да е било СМР или да договаря такива с трети лица, досежно притежавания
от нея имот. Поддържа, че решенията на органите на сдружението били
задължителни за членовете му, но не и за трети лица. Оспорва начина на
определяне на цената, която се претендира да се заплати от всеки собственик
на обект, както и вида и обема на СМР, които се твърди да са извършени и
заплатени от ищеца. Прави възражение за погасяване по давност на исковата
претенция. Твърди, че от месец декември 2012 г. до момента на депозиране на
писмения отговор в имота не били извършвани никакви СМР.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че
ответницата е собственик на самостоятелен обект в процесната жилищната
сграда, находяща се в гр. Пловдив, ул. ***, както и че в това си качество
същата е легитимирана да отговаря по предявения осъдителен иск. Приел е,
че искът намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ЗЗД,
доколкото ищцовото сдружение е предприело действията по довършване на
сградата не само в чужд, но и в собствен интерес. По тази причина съдът е
3
счел, че ответницата следва да отговаря до размера на това, с което се е
обогатила – т.е. до размера на спестените от нея разходи за довършване на
апартамента и припадащите се общи части. Въз основа на събраните по
делото доказателства съдът е направил извод, че работата е предприета
уместно от ищцовото сдружение и е водена добре, тъй като извършените от
него фактически и правни действия са довели до положителен резултат, а
именно: сградата е довършена съобразно законовите изисквания, за което са
съставени и необходимите официални документи. При определяне размера на
дължимата от последната сума съдът се е позовал на заключението по
допълнителната съдебнотехническа експертиза, в което е дадена оценка на
стойността на строително-монтажните работи за имота на ответницата, както
и за прилежащите на имота идеални части от общите части на сградата, към
датата на издаване на Акт обр. № 16 от 18.05.2018 г., възлизаща на 10362,67
лв. От посочената сума е приспадната сумата от 1200 лв. като платена от
страна на ответницата. По изложените съображения съдът е уважил иска до
размера на сумата от 9162,67 лв. и го е отхвърлил като неоснователен за
разликата до пълния предявен размер. Решението в осъдителната му част като
необжалвано е влязло в сила.
Пред настоящата инстанция не са събрани нови доказателства по
съществото на спора, поради което съдът постановява акта си на базата на
събраните такива пред първоинстанционния съд. След преценка им,
въззивният съд изцяло възприема фактическата обстановка, установена от
районния съд, която се подкрепя от събраните по делото доказателствени
източници. Споделят се и изводите на районния съд за начина, по който
следва да се ценят доказателствата по делото, както и правните му изводи,
поради което същите не следва повторно да бъдат анализирани, а на
основание чл. 272 ГПК съдът препраща към мотивите на
първоинстанционния акт, обосноваващи извод за неоснователност на
предявения иск за разликата над присъдения с него размер.
По изложените във въззивната жалба оплаквания по правилността на
решението следва да се отбележи следното:
Основните спорни въпроси в производството пред въззивната инстанция
са правни и касаят правната квалификация на предявения иск, а оттам и
обхвата на отговорността на ответницата. В тази връзка следва да се има
предвид, че квалификацията на спорното право е дейност на съда по
приложението на материалния закон, която той извършва служено. При
осъществяването на тази дейност съдът взема предвид фактите, с които
ищецът свързва възникването и съществуването на спорното право, чиято
защита търси по реда на исковото производство. Макар и ищецът да очертава
спорното право, той не е длъжен да посочи правното естество на
претендираното (или отричаното) от него право. Ако все пак той даде такава
квалификация, то тя не обвързва съда. В случая безспорно отношенията
между страните следва да се уредят по реда на правилата на водене на чужда
работа без пълномощие – чл. 60 – 62 ЗЗД, доколкото към момента на
4
предприемане на работата от страна на ищцовото сдружение не е било налице
натоварване и задължаване от ответницата, а намесата му в чуждата правна
сфера е правомерна. В чл. 61 ЗЗД законодателят е определил отговорността
на заинтересования в различните хипотези на гестията. Така, съгласно ал. 1 от
посочената разпоредба, в случай че работата е извършена изцяло в негов
интерес, заинтересованият е длъжен, ако работата е била предприета уместно
и е била добре управлявана, да изпълни задълженията, които управителят е
сключил от негово име, да го обезщети за личните задължения, които той е
поел и да му върне всички разноски, които е направил. Ако пък работата е
предприета не само в негов интерес, но и в интерес на управителя, то
заинтересуваният отговаря само да размера на обогатяването – чл. 61, ал. 2
ЗЗД. Ако работата е предприета въпреки волята на заинтересования,
последният отговаря по правилата за неоснователното обогатяване – чл. 61,
ал. 3 ЗЗД. Според настоящия съдебен състав правилно първоинстанционният
съд е определил приложимия закон, доколкото ищецът като управител на
работата е действал не само в чужд, но и в свой интерес. Водене на чужда
работа и в свой интерес е налице, когато едно лице предприема извършването
на действия за друго, като знае, че управлява чужда работа, без да е
натоварено, но действията се извършват не само в чужд, а и в собствен
интерес. Вярно е, че ищцовото сдружение е отделен правен субект, различен
от своите членове – собственици на самостоятелни обекти в сградата. Следва
да се има предвид обаче, че предметът на дейност на сдружението се състои
именно в оказване на съдействие и подпомагане на собствениците на правото
на строеж в новостроящата се сграда за довършване на строителството и
снабдяването им с титул за собственост. В това се изразяват и целите му,
вписани в ТРРЮЛНЦ. В тази връзка извършените от сдружението
фактически и правни действия, освен че са довели до един положителен
резултат в чуждата правна сфера – тази на ответницата, са допринесли и за
постигане на целите на сдружението. С оглед изложеното в исковата молба
може да се приеме, че тези действия са допринесли и за изпълнение на
възложената на сдружението от членовете на сдружението – собственици на
самостоятелни обекти, работа. Предвид горното, отговорността на
ответницата следва да бъде ангажирана по реда на чл. 61, ал. 2 ЗЗД, а именно
до размера на обогатяването . В случая е установено от назначената
допълнителна техническа експертиза, че пазарната цена на извършените в
полза на ответницата СМР по нейния имот възлиза на сумата от 10362,67 лв.
Това е сумата, която тя би заплатила, ако бе извършила сама работата, т.е.
това е сумата, с която се е обогатила. Правилно от тази сума районният съд е
приспаднал заплатената от ответницата сума от 1200 лв. и е уважил иска за
неплатения остатък от 9162,67 лв., отхвърляйки го за разликата до
претендирания с исковата молба размер.
По така изложените съображения съдът намира подадената въззивна
жалба за неоснователна, поради което първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно следва да се потвърди в обжалваната му част.
5
При този изход на спора на жалбоподателя не се следват разноски.
Същият следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата сторените по
делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261873 от 05.07.2021 г., постановено по
гр. дело № 7196 по описа на РС – Пловдив за 2019 г., в частта, с която е
отхвърлен предявеният от „Сдружение Георги Икономов 53“, ЕИК:
*********, против Б. К. М., ЕГН: **********, иск за заплащане на разликата
над сумата от 9162,67 лв. до пълния предявен размер от 18400 лв.,
представляваща стойността на припадащата се част от извършените
строителни и ремонтни дейности в притежавания от Б. К. М. недвижим имот,
представляващ апартамент № 29, находящ се на пети етаж от сграда в гр.
Пловдив, ул. ***, ведно с прилежащите идеални части от общите части на
сградата, необходими за довършване на строителството и снабдяване с
разрешение за ползване на сградата с идентификатор № 56784.531.100.1,
построена в поземлен имот с идентификатор № 56784.531.100 в гр. Пловдив,
кв. „Христо Ботев – юг“, парцел XVIII-2255, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 08.05.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и в частта, с която „Сдружение Георги
Икономов 53“, ЕИК: *********, е осъдено да заплати на Б. К. М., ЕГН:
**********, сумата от 753 лв. представляваща разноски пред районния съд.
В останалата си част решението като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Сдружение Георги Икономов 53“, ЕИК: *********, да
заплати на Б. К. М., ЕГН: **********, сумата от 1200 лв., представляваща
разноски пред въззивната инстанция разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6