Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Ихтиман, 18.06.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, пети състав, в открито заседание на 18.06.2021 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ

при участието на секретаря Адриана Хаджипеткова като разгледа докладваното от съдията НАХД № 127 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на С.А.К. против Наказателно постановление № 20-1184-000529 от 14.01.2021 г. на началника на РУ на МВР – Костенец към ОДМВР – София, с което за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на въззивника е наложено наказание глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление при подробно изложени съображения.

В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя поддържа жалбата.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от процесуално легитимирана страна срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване.

Разгледана по същество е неоснователна.

Административнонаказващият орган е установил правилно фактическата обстановка в обжалваното наказателно постановление и въззивният съд изцяло споделя изводите му.

От фактическа страна:

На 24.10.2020 г. около 20:00 часа в гр. Костенец по ул. „Цариградско шосе“ жалбоподателят управлявал моторно превозно средство марка „Фиат“ модел „Брава“ с регистрационен № СО1966АН. Свидетелите М. – полицейски служител при РУ на МВР - Костенец, подал сигнал за спиране със стоп-палка и фенерче с цел извършване на проверка. Водачът не се подчинил и продължил движението на автомобила, създавайки опасност от ПТП със свид. М.. След като не спрял, свид. М., заедно с колегата си свид. К., също полицейски служител, тръгнали с патрулния автомобил с включена звукова и светлинна сигнализация след автомобила, управляван от жалбоподателя. Той спрял на ул. „Александър Стамболийски“. Свид. М. извършил проверка на жалбоподателя. Същият бил без поставена на лицето маска и миришел на алкохол. Свид. М. го уведомил, че ще бъде тестван за употреба на алкохол. Жалбоподателят отказал заради разпространението на COVID-19 в страната и защото полицейските служители били основният проблем за фактическото положение в държавата.

Свид. К. – младши автоконтрольор в РУ на МВР – Костенец, поканил жалбоподателя да бъде изпробван с техническо средство „Алкотест дрегер“ за установяване на наличие на алкохол в кръвта. Свид. К. бил с поставена на лицето маска и ръкавици на ръцете. Мощукът на дрегера бил запечатан в политиленова опаковка, като на жалбоподателя било обяснено, че ще му бъде предоставена възможност сам да го разпечата. Той категорично отказал да бъде изпробван с техническо средство.

В 20.10 часа бил съставен талон за медицинско изследване № 074232 от свид. К. с предписание за явяване във ФСМП – Костенец до 45 минути. Въззивникът отказал по получи препис от талона. Не се явил и на медицинско изследване.

За отказа на жалбоподателя за проверка с техническо средство за употреба на алкохол в кръвта свид. К. в качеството на младши автоконтрольор, съставил Акт № 778731 за установяване на административно нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП № 778527 от 24.10.2020 г.

Въз основа на АУАН от началника на РУ на МВР – Костенец към ОДМВР – София е издадено обжалваното Наказателно постановление № 20-1184-000529 от 14.01.2021 г., с което за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на въззивника е наложено наказание глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

 

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни доказателства, обективирани в показанията на свидетелите К., М., К., АУАН, който съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП има доказателствена стойност, докладна записка талон за изследване, протокол за медицинско изследване.

От показанията на свидетелите К. и М. се установяват всички обстоятелства около поведението на жалбоподателя на 24.10.2020 г. Те са непротиворечиви, взаимно допълващи се и намират подкрепа в приложените по делото докладна записка, АУАН, талон за изследване и протокол за медицинско изследване. Показанията им намират подкрепа и в тези на свид. К., колега на жалбоподателя. Практически доказателствените източници не разкриват сериозни противоречия, поради което е ненужно да бъдат по-детайлно анализирани.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 вр. чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Издадените АУАН и НП не страдат от формалните пороци по чл. 42, съотв. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН, подписан е и е връчен надлежно на нарушителя. Описани са съставомерните признаци от обективна страна на извършеното деяние, както в АУАН, така и в НП, противно на твърденията на защитата. При съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 40, ал. 1 ЗАНН. АНО е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 ЗАНН, като изводите му от фактическа страна напълно се потвърждават и споделят от настоящия състав. По делото не са установени изключващи отговорността и/или вината обстоятелства.

Не се споделя доводът, че непосочването на посоката на движение на автомобила представлява съществено процесуално нарушение. Мястото на нарушението е достатъчно конкретно индивидуализирано и точната посока на движение е без значение за реализиране правото на защита на жалбоподателя.

Не сочи на наличие на съществено процесуално нарушение обстоятелството, че срещу жалбоподателя е издадено НП № 20-1184-000530 от 14.01.2021 г. на началника на РУ – Костенец за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, изразяващо се в отказ да спре при подаден сигнал за спиране от контролен орган, извършено по същото време в гр. Костенец. Двете деяния не са взаимно изключващи се, а както се установява от показанията на свидетелите полицейски служители са различни елементи от неправомерното поведение на въззивника при и след управлението на автомобила.

Съдът споделя правните изводи на АНО.

Жалбоподателят законосъобразно е наказан на основание на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за това, че на 24.10.2020 г. около 20:00 часа на ул. „Александър Стамболийски“ в гр. Костенец като водач на моторно средство марка „Фиат“ модел „Брава“ с регистрационен № СО1966АН отказал изследване с техническо средство Алкотест дрегер 7510 с № ARBA 0094 за установяване на наличие на алкохол в кръвта.

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл. Жалбоподателят съзнавал, че е управлявал МПС, че отказва проверка за изследване с техническо средство за наличие на концентрация на алкохол в кръвта и пряко целял това.

Нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП представлява едновременно норма, предписваща поведение, и санкционна норма. В първата част тя съдържа две форми на изпълнително деяние, които са алтернативни, а не кумулативни – 1) отказ да бъде тестван водачът и 2) неизпълнение на предписанието да бъде проверен чрез медицинско изследване. Достатъчно е доказването на отказа на водача да бъде тестват с техническо средство, както е в настоящия случай, за ангажиране на административнонаказателната отговорност (вж. в този смисъл Решение № 773 от 15.04.2021 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 380/2021 г.).

Установява се безспорно, че жалбоподателят не се е съгласил и недвусмислено и категорично, видимо и възприето от полицейските служители, е отказал да бъде тестван за наличие на алкохол в дъха си, с което и е нарушил вмененото му задължение. Събраните доказателства са непротиворечиви, а такива, които да оборват фактически извод липсват. Поради това възраженията в жалбата са неоснователни.

Същото важи за доводите, че отказът е бил обусловен от риска за здравето на въззивника поради разпространението на COVID-19 в страната. Действително жалабопотелят е изразил, че не желае проверка поради разпространението за заболяването. От поведението му може да се направи извод, че това е било формално обяснение за отказа. От установените обстоятелства следва извод, че отказът да бъде тестван е не поради страх от разпространението на COVID-19, а поради употреба на алкохол същата вечер. Жалбоподателят е застрашил живота и здравето на полицейски служител като за малко не го е блъснал, след като не спрял на стоп-палка. Миришел е на алкохол при полоцейската проверка, което обстоятелство се установява от показанията на всички разпитани свидетели. Не е има поставена маска по време на цялата проверка. Не се е явил и във ФСМП – Костенец за медицинско изследване, въпреки предоставената му възможност и близостта на болничното заведение. С оглед на това несподеляеми са аргументите, че отказът му е бил обусловен от страх за живота и здравето. Последното е защитна версия. Причините за осъществяване на деянието могат да се търсят в употребата на алкохол.

По вида и размера на наказанието:

         Вида на наказанието законосъобразно е определен от АНО съобразно предвиденото в нормата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, а именно кумулативно налагане на наказание лишаване от право на управление на МПС и наказание глоба.

         Размерът на наказанията е правилно определен съобразно абсолютно определения в нормата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП размер. Поради изложеното наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, съдът основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1184-000529 от 14.01.2021 г. на началника на РУ на МВР – Костенец към ОДМВР – София.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

        

РАЙОНЕН СЪДИЯ: