№ 290
гр. Русе, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Николинка Чокоева
Членове:Аглика Гавраилова
Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря И. Иванова
като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Въззивно гражданско
дело № 20254500500344 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Главна дирекция “Пожарна безопасност
и защита на населението“-МВР, представлявана от главен комисар А.Д.-
директор, чрез главен юрисконсулт Р. С., против Решение № 1722 от
16.12.2024 г., постановено по гр.дело № 1917/2024 г. по описа на Районен съд-
Русе, с което са били осъдени да заплатят на Е. С. Г. сумата от 5 523,40 лв.,
представляваща обезщетение по чл.42 ал.2 от КТД, ведно със законната лихва
върху нея от 01.01.2022 г. до предявяване на иска, както и от датата на
подаване на исковата молба. Изложени са доводи за недопустимост на
обжалвания акт. Твърдят, че с оглед процесуалното поведение на ищцата, с
молба от 18.11.2024 г. от тяхна страна било направено изрично искане за
прекратяване на делото в хипотезата на чл.238 ал.2 ГПК, а именно
неявяването на ищцата в заседанието на 09.10.2024 г. при липса на взето
становище по подадения отговор, както и на искане за разглеждане на делото в
нейно отсъствие. В процесния случай районният съдия докладвал молбата, но
без да изложи каквито и да било съображения дали я уважава или не,
обективирайки ги в надлежен съдебен акт, продължил разглеждането на спора
по общия исков ред. Считат, че своевременно упражненото от тях право да
искат приложение на института по чл.238 ал.2 ГПК препятства произнасянето
на първоинстанционния съд с решение, без преди това последният да е
постановил определение по чл.239 ал.3 ГПК, че не са налице визираните в
закона предпоставки за прекратяване производството по делото в посочената
1
хипотеза. По тези съображения считат, че обжалваното решение е
недопустимо и искат обезсилването му. Изложени са доводи и за
неправилност и необоснованост на акта, като постановен при нарушение на
материалния закон. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска.
Претендират присъждане на разноски.
Въззиваемата Е. С. Г., чрез пълномощника адв.Х. Г. от АК-София,
изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита обжалваното
решение за правилно и иска същото да бъде потвърдено.Претендира разноски
за въззивното производство.
Третото лице-помагач на страната на Е. С. Г.-Национален синдикат на
гражданската администрация в МВР, представляван от Е.П.-председател, чрез
адв.И. М. от АК-Русе, считат жалбата за неоснователна.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по
чл.259 ал.1 от ГПК и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е
допустима.
Разгледано по същество жалбата е основателна в хипотезата на чл.270
ал.3 ГПК.
Делото е било образувано пред районния съд по молба на Е. С. Г. срещу
ГД “Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР, като предявените
искове са за присъждане на обезщетение в размер на 5 523,40 лв., дължимо при
прекратено трудово правоотношение поради придобито право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, предвидено в чл.42 от КТД рег.№ 812100-19523/
27.12.2019 г., в сила от 01.01.2020 г. до 31.12.2021 г., със законната лихва върху
главницата от 02.04.2024 г., и за обезщетение за забава за периода 01.01.2022
г.-01.04.2024 г. без посочен размер, в нарушение изискването на чл.127 ал.1 т.3
ГПК.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ГД
“Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР, в който исковете се
оспорват.
С Определение № 3293 от 21.08.2024 г. районният съдия насрочил делото
за разглеждане в открито заседание на 09.10.2024 г. Със същия акт било
конституирано третото лице, а в открито заседание на 20.11.2024 г. било
коригирано в полза на чия страна то ще помага.
Актът е връчен на ищцата на 21.08.2024 г. На 02.09.2024 г. по делото е
постъпила молба от пълномощника на страната, че е в невъзможност да се яви
на насрочената дата за открито заседание и иска отлагане след 21.10.2024 г.
На 09.10.2024 г. съдът не е дал ход на делото на основание чл.142 ал.2
ГПК и го отложил за 20.11.2024 г., като разпоредил призоваване на неявилите
се страни. Ищцата, чрез упълномощения адвокат, е била уведомена за това
чрез ЕПЕП на 11.10.2024 г., съгласно изрично дадено съгласие в тази насока
със Заявление за достъп до електронни съдебни дела и електрони съобщения
от 05.04.2024 г.
2
На 08.10.2024 г. постъпило становище от адв.Х. Г., че е запозната с
молбата на ответника от 01.10.2024 г. да бъде разгледано делото в тяхно
отсъствие, излагайки доводи по същество на спора. В тази връзка тя заявила,
че поддържа исковата молба и направените в нея доказателствени искания,
като няма възражение по доклада. Счита, че в молбата са наведени нови
твърдения, незаявени с отговора на исковата молба, поради което същите се
явяват преклудирани.
На 18.11.2024 г. ответникът подал молба делото да бъде прекратено в
хипотезата на чл.238 ал.2 ГПК по изложени от страната съображения.
На насроченото открито заседание на 20.11.2024 г. се явили ищцата,
заедно с упълномощения от нея адвокат, както и представител на третото
лице-помагач. След като приел, че липсват процесуални пречки, съдът дал
ход на делото. Били докладвани постъпили до него момент молби от страните,
включително и молба вх.№ 34073/ 18.11.2024 г. от ГД “Пожарна безопасност и
защита на населението“ за прекратяване на делото.
Пълномощникът на ищцата взел отношение, че искането по чл.238 ал.2
ГПК е неоснователно, тъй като в молбата от 08.10.2024 г. те са взели
отношение по отговора на исковата молба.
След като приканил явилите се страни към спогодба, съдът пристъпил
към доклад по делото, без да посочи как се разпределя доказателствената
тежест за подлежащите на доказване факти, приел ангажираните до момента
писмени доказателства и дал ход по същество на спора.
На 16.12.2024 г. е постановено обжалваното решение, с който исковете на
Е. С. Г. били уважени, включително претенцията по чл.86 ЗЗД без заявен
размер на вземането.
При тези данни, Окръжен съд-Русе намира, че обжалваното решение
трябва да се обезсили, а делото да се върне на основния съд за разглеждане на
спора от друг състав. Това е така, защото след като някоя от страните е
упражнила своевременно своето процесуално право и е поискала произнасяне
от съда в някоя от хипотезите на чл.238 ГПК, то последният е длъжен да
приложи процесуалната норма на чл.239 ал.3 ГПК и ако счете, че няма
основание да уважи претенцията, то да се произнесе за това с точно определен
от процесуалната норма акт- определение. С него районният съдия е следва да
вземе отношение кои точно предпоставки отсъстват и представляват пречка за
уважаване на искането на ответника по чл.238 ГПК / в този смисъл напр.
Решение № 157 от 29.11.2010 г. на ВКС по т.д.№ 262/2010 г., постановено по
реда на чл.290 ГПК/. В процесния случай, районният съдия е докладвал
молбата на ответника, съдържаща искане по чл.238 ал.2 ГПК, но не е взел
никакво отношение по нея, респективно липсва определение по чл.239 ал.3
ГПК. Вместо това е било постановено решение по същество на спора.
Ирелевантно в случая се явява обстоятелството дали са били налице
предпоставките за прекратяване на делото в хипотезата на чл.238 ал.2 ГПК и
доколко молбата от 08.10.2024 г., изходяща от ищцата, всъщност съдържа
3
някакво становище по отговора на исковата молба. След като ответната страна
е упражнила своевременно своето процесуално право, то съдът е следвало да
приложи процесуалната норма на чл.239 ал.3 ГПК и с нарочно определение да
уважи искането или да го отхвърли, а не да премине към произнасяне с
решение по спора. Касае се до съществено процесуално нарушение, довело до
ограничаване процесуалните права на ответника. Смисълът на постановяване
на определение по чл.239 ал.3 ГПК се свързва с прогласеният в чл.7 ГПК
принцип на служебното начало, предвид правните възможности на чл.145
ГПК. Като е постановил решение, с което се е произнесъл по същество на
спора решаващият съд е постановил недопустим съдебен акт. Той е отказал
приложение на процесуалните норми на самостоятелен институт в
процесуалното право при упражнено надлежно искане от ответника по реда на
чл.238 ал.2 ГПК. Не би имало пречка основният съд да се произнесе с
решение по същество на спора, ако преди това се беше постановил
определение по основателността на направеното искане от ГД “Пожарна
безопасност и защита на населението“. След връщане на делото,
производството пред първоинстанционния съд следва да продължи от онова
процесуално действие, свързано с произнасяне по искането по чл.238 ал.2
ГПК, включително следва да се отстрани нередовността на исковата молба в
частта, касаеща акцесорния иск, респективно да се разпредели
доказателствената тежест в процеса.
В полза на въззивника се следват направените разноски за тази
инстанция.
По изложените съображения, Окръжен съд-Русе
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 1722 от 16.12.2024 г., постановено по гр.дело
№ 1917/2024 г. по описа на Районен съд-Русе.
ВРЪЩА делото на друг състав на Районен съд за произнасяне по
искането на ответника за прекратяване на производството в хипотезата на
чл.238 ал.2 ГПК и отстраняване нередовността на исковата молба по
отношение на акцесорния иск.
ОСЪЖДА Е. С. Г., ЕГН **********, гр.Русе, ул.************, със
съдебен адрес: гр.София, п.к. 1505, бул.**********, чрез адв.д-р Х. Р. Г. от АК-
София, да заплати на Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на
населението“-МВР, БУЛСТАТ *********, гр.София, п.к.1309, ул.“Пиротска“
№ 171А, представлявана от главен комисар А.Д.-директор, чрез
гл.юрисконсулт Р. С., сумата от 260,47 лв.-разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5