Определение по дело №263/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 418 ал.4 от ГПК във връзка с чл. 417 от същия закон.

Срещу Разпореждане № 2925/28.05.2011г. по частно гражданско дело № 813/2011г. по описа на РС Р., е депозирана частна жалба от М. Ю. О. И., пълномощник на Д... –Г. С., с БУЛСТАТ: *, на адрес: Г. С., Б. “„. Б. № *, представлявано от М. М. Г., с което е било отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, от Д... – С., срещу М. С. Х., ЕГН *, от село Г. К., Община Б., за сумата– 961.93лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.05.2011г. до окончателното изплащане на дължимото.

Недоволен от разпореждането на първоинстанционния съд, жалбоподателят моли съда да го отмени изцяло като неправилно и незаконосъобразно, като върне делото на Районен съд Р. и му разпореди да издаде заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК. Навадени с частната жалба доводи, че обжалвания съдебен акт не е мотивиран, като само на това основание същия следва да бъде отменен от въззивната инстнация. Основното оплакване е за неправилност на обжалвания съдебен акт с оглед на изложените от първостепенният съд съображения за нередовност на депозираното заявление по смисъла на чл. 32 т. 3 от ГПК във връзка с чл. 33 от ГПК, във връзка с чл. 410 ал.2 от ГПК и чл. 128 т.1 от ГПК, поради това че не са представени надлежни доказателства за юридическото образование на главния секретар на Д... инж. Д. Ж. и качеството му на Ю.. Възразява се в частната жалба, че в настоящия случай при подаването на заявление по реда на чл. 417 от ГПК, е налице делегиране на права, а не упълномощаване по реда на ГПК, поради което доводите на първоинстанционния съд при които съдът е отхвърлил искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и отказал да издаде изпълнителен лист, са незаконосъобразни.

За да са произнесе по депозираната частна жалба, в рамките на своята компетентност, въззивният съд счете за установено от фактическа страна следното:

Със Заявление по реда на чл. 417 от ГПК, депозирано пред РС Р. на 26.05.2011г., заявителят – Д... - С., представлявано от инж. Д. С. Ж., на който от Началника на Д... – инж. М. Г. са били изрично делегирани права за подаване на заявления по реда на чл. 417 от ГПК пред съдилищата в страна, по силата на представената със заявлението Заповед № */26.01.2011г., е предявил искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу М. С. Х., ЕГН *, от село Г. К., Община Б., за сумата– 961.93лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.05.2011г. до окончателното изплащане на дължимото.

С обжалваното Разпореждане № 2925/28.05.2011г., по образуваното въз основа на подаденото заявление от Д... - С. частно гражданско дело № 813/2011г. по описа на РС Р., първоинстанционният съд е отхвърлил искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК изцяло. Видно е от изложените мотиви, че съдът е отхвърлил молбата за издаване на заповед за незабавно изпълнение тъй като е счел същата за нередовна, поради това че е депозирана от лице, което не е било редовно упълномощено по смисъла на чл. 32 т.3 и чл. 33 от ГПК, като не са представени със заявлението доказателства че инж. Д. Ж. , на който са делегирани права за подаване на заявление пред съда ,въз основа на изрична заповед представена със заявлението, има юридическо образование като Ю.. Отделно в обжалваното разпореждане са изложени от първостепенния съд правни съображения, че поради законова невъзможност за съда да остави на това основание без движение по даденото заявление, по аргумент на разпоредбата на чл. 425 ал.2 от ГПК в която основанията за оставяне без движение са изрично и изчерпателно изброени, за съда остава само възможността да отхвърли депозираното искане като неоснователно.

С частната въззивна жалба пред ОС Б. е представена Заповед № */26.01.2011г. на Началника на Д...- С., която е била представена и със заявлението пред първоинстанционния съд, от която е видно, че на инж. Д. С. Ж., на длъжност Главен секретар в Д..., са делегирани изрични правомощия да подава заявления за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 418 ал.1 от ГПК във връзка с чл. 417 ал.1 от ГПК пред съдилищата на територията на страната.

Окръжният съд, след като съобрази твърденията на жалбоподателя и развитите от него правни доводи, и след като прецени данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, навежда следните доводи от правна страна:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 418 ал.4 от ГПК, от надлежната страна в процеса, с право и интерес от обжалване, срещу валидно и допустимо разпореждане на първоинстнационния съд, което подлежи на въззивно обжалване по установения от закона ред и е процесуално допустима, като следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Производството по издаване на заповед за незабавно изпълнение е формално и едностранно, като целта му е да се провери дали вземането е безспорно. Съобразно разпоредбата на чл. 418 ал.2 от ГПК съдът в рамките на своята компетентност ограничава проверката си върху правната валидност от гледна точка на формата и съдържанието на представения с молбата документ и дали същият удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника. Безспорно е че преди да се произнесе по същество, съдът следва да извърши проверка и на редовността на депозираното пред него заявление, като същото следва да отговаря на изискванията за съдържание и реквизити и да е депозирано по утвърден с Наредба № 6 от 20.02.2008г. на Министерството на правосъдието писмен образец.

За да откаже издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 ал.1 от ГПК, съдът разглеждал подаденото заявление е счел същото за нередовно, поради липса на редовно упълномощаване на заявителя за депозирането му. Изводите на първоинстанционния съд в този смисъл, въззивната инстанция счита за неправилни поради противоречие с материалния закон и за необосновани от представените със заявлението за издаване на заповед за изпълнение писмени доказателства. Видно е от представената още пред първоинстанционния съд Заповед № */26.01.2011г. на Началника на Д...- С., че на инж. Д. С. Ж., на длъжност Главен секретар в Д..., на основание чл. 6 ал.1 т. 13 във връзка с чл. 2 т. 6 от Устройствения правилник на Д..., приет с ПМС № 5/20.01.2010г., обн. ДВ бр. 7/26.01.2010г., изм. с ДВ бр. 3/11.01.2011г., са делегирани изрични правомощия да подава заявления за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 418 ал.1 от ГПК във връзка с чл. 417 ал.1 от ГПК пред съдилищата на територията на страната. Делегирането на права за подаване на заявление пред съда, следва да се разграничи от упълномощаването за това процесуално действие от страна на лице с юридическо образование –Ю., като правна възможност за процесуално представителство пред съда. Очевидно е с оглед на делегираните правомощия на инж. Д. С. Ж., че същият е действал в рамките и обема на предоставените му процесуални права, които са включвали изричната правна възможност да депозира заявления за издаване заповед за незабавно изпълнение пред съда от името на Д... – С.. Изводите на първоинстанционния съд за липсата на процесуална правоспособност за депозиране на заявление са неправилни и не в съответствие с нормата на чл. 410 ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 127 ал.1 от ГПК, на които съдът се е позовал. Изложените съображения за липса на доказателства във връзка с изричното упълномощаване на инж. Д. С. Ж. за депозирана на заявление и представяне на доказателства за неговата правоспособност да извършва такова процесуално действия по пълномощие, в този случай са неотносими към депозираното заявление, тъй като упълномощаване на лицето подало заявлението пред съда изобщо липсва.

Иначе първоинстанционния съд правилно е отчел, че при констатиране на нередовност на депозирането заявление, извън основанията изрично посочени в разпоредбата на чл. 425 ал.1 от ГПК, за съда не съществува законова възможност да остави заявлението без движение или да даде задължителни указания по реда на чл. 101 от ГПК на страната за отстраняването им, тъй като нормата на чл. 410 ал.2 от ГПК не препраща изрично към чл. 129 от ГПК, относно проверката на редовността на заявлението. Съдът е задължен съобразно нормата на чл. 411 ал.2 т.1 от ГПК, да се произнесе едновременно както по отношение на редовността на депозираното заявление по чл. 410 ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 127 и чл. 128 от ГПК, така и по основателността на искането по чл. 411 от ГПК. Липсата на изрична или препращаща норма налага извода, че при нередовност по чл. 127 ал.1 и ал. 3 или по чл. 128 т.1 и 2 от ГПК, съдът се произнася с разпореждане за отхвърляне на заявлението и в този смисъл е и константната съдебна практика на ВКС на РБ/Определение № 1/06.01.2009г. по ч.т.д. № 204/2008г. на І отд. на ТК; Определение № 2/08.01.2009г. по ч.т.д. № 311/2008г. на ІІ отд. на ТК и др./

Поради изложените съображения, следва обжалваното разпореждане на Районен съд Р. да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за произнасянето по искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, а на ответника по искането да бъдат възложени разноските по делото на настоящата съдебна инстанция, в размер на 15.00лв.

Водим от горното и на основание чл. 418 ал.4 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 2925/28.05.2011г. по частно гражданско дело № 813/2011г. по описа на РС Р., с което е било отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, от Д... – С., срещу М. С. Х., ЕГН *, от село Г. К., Община Б., за сумата– 961.93лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.05.2011г. до окончателното изплащане на дължимото, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ВРЪЩА делото на РС Р., за произнасянето по Заявление по реда на чл. 417 от ГПК, депозирано пред РС Р. на 26.05.2011г., заявителят – Д... - С., представлявано от инж. Д. С. Ж., на който от Началника на Д... – инж. М. Г. са били изрично делегирани права за подаване на заявления по реда на чл. 417 от ГПК пред съдилищата в страна, по силата на представената със заявлението Заповед № */26.01.2011г., срещу М. С. Х., ЕГН *, от село Г. К., Община Б., за сумата– 961.93лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.05.2011г. до окончателното изплащане на дължимото.

ОСЪЖДА М. С. Х., ЕГН *, от село Г. К., Община Б., да заплати на Д... –Г. С., с БУЛСТАТ: *, на адрес: Г. С., Б. “„. Б. № *, представлявано от М. М. Г., сумата 15.00/петнадасет/ лева, за сторените по делото разноски пред въззивната инстанция.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: