Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер    55           Година  2020, 10.01.            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІІ състав

 

   на 11.12.2019 година

 

 в публичното заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

 

при секретаря СЪБИНА СТОЙКОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 3244 по описа за 2019 година и като обсъди :

 

                            Производство пред първа инстанция.

Постъпила е жалба от Р.П.Л. *** срещу Решение №2153-15-266/30.09.2019г. на Ръководител на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата му срещу Разпореждане №********** по Протокол №2139-15-110 от 26.07.2019г. на Ръководител “ПО” към ТП на НОИ – Пловдив, с което е отказано възстановяването на наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване, поискано със заявление вх.№2107-15-200 от 15.07.2019г..

Недоволен от така постановения административен акт жалбоподателят го счита за незаконосъобразен, като излага конкретни основания за това и настоява за отмяната му.

Ответникът по жалбата Ръководител ТП на НОИ–Пловдив намира същата за неоснователна и настоява за отхвърлянето и.

Пловдивският Административен Съд – Второ отделение, седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Със заявление вх.№2107-15-200 от 15.07.2019г. Л. *** възстановяването на наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване от починалия си баща в хипотезата на чл.82 ал.1 КСО – за срока на обучение, но не по-късно от навършване на 26 години.

По това заявление пенсионният орган с разпореждането си от 26.07.2019г. приел, че заявителят на отговаря на изискванията на посочената законова новела, във вр. с чл.34 ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, тъй като същият полага стаж след завършване на висшето си юридическо образование, а законовият текст на чл.82 ал.1 КСО/in fine/ сочи изрично, че децата, които полагат стаж след дипломиране, не се смятат за учащи, тъй като след полагане на държавните изпити на същите се издава диплома за завършено висше образование.

Тези изводи били споделени и от ответния Ръководител на ТП на НОИ – Пловдив, който с административното си решение от 30.09.2019г., при осъщественото задължително административно обжалване, посочил, че по време на 6-месечния стаж по чл.294 ал.1 ЗСВ лицата нямат статут на „учащи“ по см. на чл.82 ал.1 КСО и този стаж на представлява обучение във висше учебно заведение.

Настоящият състав намира оспореното решение на ответника – за незаконосъобразно.

Не е спорно между страните, че оспорващият към датата на входиране на молбата си, а и към настоящия момент, няма навършени 26 години. е и бил студент по право в ЮФ на ПУ„Паисий Хилендарски“, дипломирал се на 11.05.19г. съгласно Протокол №34 от същата дата/така Уверение на л.64 от делото/.

Според установената съдебна практика до изменението на чл.82 ал.1 КСО в сила от 01.01.2017г. стажът, който полагат дипломираните юристи по специалност "право", се включваше в "срока на обучение" по смисъла на чл. 82, ал.1 КСО. Това е така, тъй като за да придобият юридическа правоспособност и на основание чл.294 ал.1 ЗСВ, завършилите висше образование по специалността "Право" следва да преминат 6 - месечен стаж като стажант - юристи и да положат изпит пред Министерство на правосъдието.

От 01.01.2017г. обаче е в сила и е добавено ново изречение трето в чл. 82, ал. 1 КСО, цитирано и по-горе, а именно, че "Децата, които полагат стаж след дипломиране, не се смятат за учащи“. Последното изречение на чл. 82, ал. 1 КСО възпроизвежда в цялост текста на чл.34 ал. 4 НПОС.

В постоянната си практика ВАС на РБ е приемал, че до полагането на държавния практико – теоретичен изпит след задължителен стаж, дипломираните стажант – юристи нямат юридическа правоспособност. Поради това децата, които са навършили 18 години и провеждат своя задължителен стаж по ЗСВ, следва да продължат за времето на стажа да получават наследствена пенсия по чл. 82, ал. 1 КСО.

Законодателното изменение на нормата на чл.82 ал.1 КСО, на която се основава административният орган, за да разпореди отказ за възстановяване на наследствената пенсия, е неприложимо за претендираното от жалбоподателя право, защото е в противоречие с текстове на Глава четиринадесета от ЗСВ. И това е така, тъй като ЗСВ е специален по отношение на определяне обучението на лицата, които завършват своето образование по специалността "право" и придобиват теоретични, и практически знания и умения, за упражняване на юридическата професия.

В Глава четиринадесета на ЗСВ "Придобиване на правоспособност" са разписани правилата и реда, по които завършилите специалност "право" придобиват юридическа правоспособност и квалификация. По арг. от чл.294 ал.1 ЗСВ в относимата редакция(вкл. и след 01.01.2017 г.) следва, че лицето, което се е дипломирало по тази специалност, но не притежава юридическа правоспособност, отново не може да упражнява юридическа професия.Видно от разпоредбата на чл.297 ал.2 ЗСВ, стажът за придобиване на юридическа правоспособност се провежда на два етапа. Първият етап има за цел общо запознаване с основните функции, задълженията и с организацията на дейността на органите на съдебната власт с продължителност, не по-малка от два месеца, във всеки орган на съдебната власт на стажант-юриста се определя наставник. Вторият се определя от законодателя като професионален и се провежда при адвокат, нотариус, частен съдебен изпълнител, представител на друга професия, за която се изисква юридическо образование, в орган на изпълнителната власт или в друга институция, определена с наредбата по чл. 297а, чиято дейност е свързана с развитието на правото, съдебната власт или защитата на правата на човека. Професионалният стаж е с продължителност 4 месеца и се провежда под ръководството на наставник, като професионалният стаж може да бъде проведен и в орган на съдебната власт.

Също така по ал. 3 на чл. 294 ЗСВ изрично е разписано, че по време на стажа стажант - юристът не получава възнаграждение и времето не се зачита за осигурителен стаж, освен когато договорът с лице по ал. 2, т. 2 предвижда друго.

В глава "Придобиване на правоспособност" е въведено в чл. 297а ЗСВ, задължение на Министъра на правосъдието да издаде Наредба относно назначаването, контрол и изпит на стажантите, както и за поддържане на публичен регистър, на лицата които са придобили юридическа правоспособност. След приключване на стажа стажант - юристът полага изпит за придобиване на юридическа правоспособност.

Изрично в чл. 300 ЗСВ е посочено същностното съдържание на този изпит, който най – общо е свързан с проверка на получените по време на стажа практически знания и умения.

Така разписаната детайлна уредба на юридическия стаж, провеждан от лицата, които са се дипломирали по специалността "право", сочи на извод, че той е задължителен елемент от сложния фактически състав по придобиване на юридическа правоспособност. Стажант – юристите след приключването на стажа трябва да имат способност да анализират фактите с правно значение и приложимото право. По време на задължителния теоретичен стаж стажант-юристите се запознават практически с основните функции и с организацията на органите на съдебната власт, изготвят проекти на съдебни актове. Констатацията се извежда от целта на обучението по дадена специалност и дипломирането на студента, които са свързани с получаването на правоспособност да се упражнява съответната професия.

Следователно със стажа продължава професионалното обучение на дипломираните студенти по специалността "право", налице е обучение по смисъла на чл.82 ал.1, изр. последно КСО. Затова стажът по чл.294 ал.1 ЗСВ се включва в срока на обучение по смисъла на тази норма, до полагането на задължителния изпит за правоспособност, през което време няма основание да бъде прекратена,респ. невъзстановена следващата се наследствена пенсия.

При установената конкуренция на общ и специален закон(чл.82 ал.1 КСО във вр. с чл.45 ЗВО и чл.294 ЗСВ) приложение с оглед правилото на чл.142 АПК, следва да намери специалния. Макар с цитираното изменение на КСО да е преодоляно противоречието на чл.34 ал.3 и ал. 4 НПОС с чл.82 ал.1 КСО, то цитираните текстове от НПОС са в противоречие със специалния закон – чл. 294 и сл. ЗСВ.

Така административният акт, предмет на съдебно оспорване, противоречи и на целта на закона. В случая се констатира противоречие с чл.3 т.2 КСО, в който текст е посочен един от принципите на държавното обществено осигуряване, т. е. децата, които са учащи и са деца на починали преди приключване процеса на обучение осигурени лица, в условията на солидарност, следва да могат да получават наследствена пенсия до навършване на своята 26 годишна възраст/така изрично Решение № 327 от 09.01.2019г. на ВАС по адм. д. № 2853/ 2018г., VI-то отд./.

При това положение на нещата, оспореното административно решение на ответника, заедно с разпореждането на пенсионния орган, следва да се отменят, като постановени в противоречие с материалния закон и несъответствие на целта на закона – основания по чл.146 т.4 и т.5 АПК.

На основание чл.173 ал.2 АПК административната преписка следва да се изпрати на Ръководителя на отдел “Пенсии” при ТП на НОИ – Пловдив за постановяване на административно решение по направеното пред него искане, съобразно даденото в мотивите на настоящото съдебно решение тълкуване и прилагане на закона.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

ОТМЕНЯ Решение №2153-15-266/30.09.2019г. на Ръководител на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на Р.П.Л. *** срещу Разпореждане №940502 1408 по Протокол №2139-15-110 от 26.07.2019г. на Ръководител “ПО” към ТП на НОИ – Пловдив, с което му е отказано възстановяването на наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване, поискано със заявление вх. №2107-15-200 от 15.07.2019г., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :

ИЗПРАЩА административната преписка на Ръководителя на отдел “Пенсии” при ТП на НОИ – Пловдив за постановяване на административно решение по направеното пред него заявление вх.№2107-15-200 от 15.07.2019г. на Р.Л. за възстановяването на наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване, съобразно даденото в мотивите на настоящото съдебно решение тълкуване и прилагане на закона.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

 

                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :