Определение по дело №3285/2019 на Районен съд - Стара Загора

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

     Номер   3544                Година   04.10.2019         Град  Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                 XII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На четвърти октомври                                                                                         Година 2019  

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар:                

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 3285 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          След като се запозна с подадения в срок отговор, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявеният с нея отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК допустим.

За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства, представените с исковата молба такива, каквито с отговора не са представяни.

Доколкото страните нямат искания за събиране на други доказателства, делото следва да се внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на делото, а на ищцата следва да се изпрати и препис от отговора на ответника. Страните следва да бъдат приканени към постигане на спогодба по спорния предмет, като им се разяснят преимуществата й.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по спорния предмет на делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, освен което при спогодба се дължи половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си и чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.                   

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, на които ищецът е основал предявения иск, са посочени в исковата му молба и по същество се изразяват в това, че бил битов клиент на „Е.С." Е. и потребител на предоставяната от него електроенергия в дома му в гр. -, с клиентски № -, за имот с ИТН -. Преди няколко дни  получил от него писмо изх. № 6342087/11.06.2019 г. с приложени документи. В него било записано, че при извършена на 29.12.2016 г. от служители на Е.Ю. проверка на меренето на ел.енергия на обект с ИТН - в -, на клиент с номер -, бил демонтиран електромер с фабричен № **********. От Б. С. било констатирано, че електромерът не отчитал консумираната енергия, за което бил съставен констативен протокол № 1836/12.11.2018 г. На основание чл. 48 и чл. 51/1/ ПИКЕЕ сметката му за ел.енергия щяла да бъде коригирана за периода от 01.12.2016 г. до 29.12.2016 г. - 28 дни. С писмото му била изпратена и фактура № **********/11.06.2019 г. за 173.10 лева. Стриктно спазвал задълженията си за плащане на дължимите месечни суми. Не бил манипулирал електромера си. Не знаел за извършване на подобно действие от друго лице. Към момента не бил платил сумата от 173.10 лева. Не дължал плащането й. Поради това имал правен интерес да предяви за недължимостта й отрицателен установителен иск. Тази сума не била дължима на ответника. Електромерът се намирал в заключено ел.табло, извън имота му, за което нямал ключ. Не бил присъствал на проверката. Не бил подписал констативния протокол с № 273098, който бил крайно нечетлив и от него не ставало ясно в присъствие на кои лица бил съставен. В тежест на доставчика на ел.енергия било да установи периода на грешното й отчитане в резултат на неправомерно действие на потребителя. Иначе му се позволявало да получи цена за недоставена ел.енергия. Не ставало ясно как точно ответникът бил формирал периода на неточно отчитане. Липсвали и данни за виновното му поведение. Електромерът се намирал извън имота му и никой, освен служители на „Е." Е., нямал физически достъп до него. Поради това, дори да били налице неточности при отчитането, същите не били причинени от него. Неизпълнението на задължението за поддържане на СТИ в изправност не следвало да влече ощетяване на потребителя чрез корекция на сметката му за минал период. СТИ били собственост на ответника и било негово задължението за поддържането им в изправност. Липсвало и законово основание за извършената корекция. По въпроса за правото на доставчика на ел.енергия едностранно да коригирал сметките на потребителите в периода след влизане в сила на промените на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., при условие, че корекцията се извършвала при действието на заварените му ОУ, била налице трайна съдебна практика, според която, със ЗИД на ЗЕ, ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., било въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако бил изпълнил задълженията си по чл. 98, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. , т. 6 ЗЕ за предвиждане в ОУ на ред за уведомяване на клиента, че имало основание за корекция и при налични ПИКЕЕ. Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ответника не съставлявали ПНА или ОАА, поради което §199, ал. 2 ПЗР ЗИД ЗЕ не намирал приложение по отношение на тях. С изменението на чл. 98а ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г., било предвидено в ОУ да имало ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Такова изискване не било предвидено в предходните редакции на ЗЕ, както и в заварените от тази нова уредба ОУ на ответника. В чл. 28, ал. 2 от тях било предвидено негово задължение за уведомяване, но не и ред за това. Не бил осъществен фактическият състав, пораждащ правото му, да коригира сметката му при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия. Тази теза се повтаряла и в решение по адм.д. № 3879/2017 г. на ВАС, което било изцяло потвърдено от окончателното решение по адм.д. № 4785/2018 г. на ВАС.

Искането е да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата 173.10 лева за допълнително начислена му ел. енергия, вследствие установено неизмерване, непълно/неточно измерване на количеството й за обект в -, на клиент с № -, за която била издадена фактура № **********/11.06.2019 г. Претендира разноски.

Правна квалификация на предявения отрицателен установителен иск е нормата на чл.124, ал. 1 ГПК.

С подадения в срок отговор ответникът заема становище, че искът бил допустим, но неоснователен и моли съда да го отхвърли. На 29.12.2016 г. служители на „Е.Ю." Е. посетили имота на клиента и извършили проверка на адреса му в гр. Стара Загора с ИТН: -. Проверката била извършена от двама служители на мрежовия оператор. Поради възникнали съмнения за нерегламентирано въздействие върху СТИ, служителите демонтирали електромера и го поставили в безшЕ.а торба с пломба за еднократна употреба, за да бъдел изпратен за метрологична експертиза в независима лаборатория. На мястото му бил монтиран нов електромер, за който отново след извършено контролно замерване с еталонен уред било установено, че измервал с грешка в рамките на допустимата. За тези действия проверяващите съставили констативен протокол № 273095/29.12.2016 г. Въпреки положените от тях усилия да откриели клиента, за да присъствал на проверката, същият не бил открит. Поради това тя била извършена в присъствието на двама свидетели, които не били служители на оператора и които подписали констативния протокол. Същият бил изпратен на клиента с препоръчано писмо с обратна разписка и получен от него. Процесният електромер бил предаден на Б. за експертиза, като в заключението й било констатирано, че бил осъществен достъп до вътрешността му чрез пробИ.е на основата му. От едната страна на електронната му платка изводите на куплунг Х2 били закъсени с тинол. Установено било, че поради тази манипулация електромерът измервал с отрицателна грешка от - 98 %. За тези констатации бил изготвен констативен протокол от метрологична експертиза № 172/1836/12.11.2018 г. С оглед описаното били налице предпоставките в чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ и операторът на разпределителната електрическа мрежа извършил преизчисление на количеството електрическа енергия, при спазване на чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „а” ПИКЕЕ, като начислил допълнително количество ел.енергия в размер от 1197 kWh, като дължимата сума, вследствие на установеното й непълно измерване, която била изчислена по определените за периода цени от КЕВР, била 173.10 лева с ДДС. Периодът от време, за който била извършена корекцията, бил 28 дни. Първата му дата 01.12.2016 г. била на регулярен отчет на показанията на електромера, който бил най-близкият до и попадащ в максималните 90 дни корекционен период назад от датата на проверката. Последната дата била на извършената проверка на 29.12.2016 г. ЕР Юг предоставило тази информация на ответника, който издал процесната фактура № **********/11.06.2019 г. (чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ), с която допълнително била начислена посочената сума вследствие на установеното непълно измерване на ел.енергия и с писмо изх. № 6342087/11.06.2019 г. я изпратил на адреса за кореспонденция на клиента (уведомление) за извършеното допълнително начисление. В случая ставало дума за спор за дължимост на сума, която била начислена вследствие на т.нар. „корекция на сметка за елек­трическа енергия" (иск по чл. 124, ал. 1 ГПК). Тези спорове били изключи­телно добре познати на съда, но за съжаление, към момента, въпреки ясната и последователна прак­тика на ВКС, някои състави зачитали мотиви от стари решения, постановени при действието на различна нормативна уредба и съдебна практика и масово уважавали предявени искове от клиенти, по отношение на които било установено, че електромерите им били манипулирани и отчитали доставяната им ел.енергия с грешка, която винаги водела до отчитане и съответно заплащане на по-малко от реално доставеното количество. Съществувало законово основание за начисляване на процесната сума. КЕВР имала правомощието да приеме ПИКЕЕ (чл. 83, ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ). Именно на това основание КЕВР приела ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98/2013 г.). Раздел IX от тях бил посветен на случаите и начините за извършване на преизчисление на количеството ел.енергия от операторите на съответните мрежи. В случая приложение намирал чл. 51, ал. 1, във вр с чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, тъй като ставало дума за битов клиент и от извършената от Б. експертиза бил установен точния про­цент на грешка. Формулата, която се прилагала при изчисляването на количеството за корекцията, се съдържала в чл. 48, ал. 1, б. "а" ПИКЕЕ. Стойността на дължимата сума била изчислена при стриктно спазване на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ. Тези норми били и законовото основание за преизчисление на сметка на клиента. Нямал задължение да доказва виновно поведение на ищеца. Неоснователни били доводите му, че имало съществено значение, кой точно бил извършил това въздейс­твие, което не можело да му се вмени във вина, защото установяването на извършителя и вината му, било от компетентността на разследващите органи и проку­ратурата, доколкото имало данни за осъществяване на състава на чл. 234в НК. Било ирелевантно кой бил конкретният му извършител, защото в посочените норми не се съдържали такива изисквания. Било точно обратното. Във всички случаи на неизмерена/неточно измерена ел.енергия правото на доставчика й да извършел едностранна корекция, не било обусловено от доказването на виновно поведение на потребителя. Защото корекцията целяла възстановяване на настъпило без основание имуществено разместване, а не ангажиране отговорността на потребителя за виновно поведение. Този въпрос бил разглеждан многократно от ВКС след приемане на ПИКЕЕ и съставите били единодушни, че законът давал възможност на крайния снабдител да извършва едностранна корекция на сметка на клиент в случай на констатирано неправомерно въздействие върху СИ, като при подобен род корекции не следвало да се доказва виновно поведение и чл. 82 ЗЗД бил непри­ложим. В ОУ на ответника бил предвиден изричен ред за уведомяване на клиентите му при извършена корекция. В качеството си на краен снабдител съгласно чл. 98а, ал. 1 ЗЕ, продавал ел.енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите такива за процесния период били ОУ одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008 г. (ОУ на Е. ЕС). Те представлявали договори при общи условия, на базата на които се уреждали отношенията между енергийните предприятия (краен снабдител и оператор на електроразпределителна мрежа) и техните клиенти, свързани с транспортирането, продажбата и доставката на ел.енергия. В чл. 28, ал. 2 от тях изрично бил уреден реда, по който крайният снабдител уведомявал клиента за дължи­мите от него суми при извършена корекция на сметката му, като разпоредбата имала посоченото в отговора му съдържание. Не можел да сподели разбирането на този съд, че спазването на изискването в ОУ да имало ред за уве­домяване (чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ), можело да се обоснове, само ако ОУ били изменени след добавянето на тази разпоредба на 17.02.2012 г., което било изцяло погрешно и нелогично. Законът действително поставял изискване за наличие на ред за уведомяване, но не вменявал в задължение на крайните снабдители да променели общите си усло­вия (в ПЗР на ЗИДЗЕ, обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г., нямало подобна инструкция. Още повече, че такъв ред бил предвиден. Това тълкуване се споделяло и от ВКС, който приемал, че в чл. 24 от ОУ на договорите за продаж­ба на електрическа енергия на посочения в отговора друг доставчик, който също бил краен снабдител с ел.енергия, но за посочената в отговора територия, бил предвиден ред за уведомяване на потребителя на ел.енергия за извършената корекция, което било прието в посоченото в отговора решение. ОУ на този в друг доставчик били одобрени с посоченото в отговора решение на КЕВР, преди влизане в сила на изменението на чл. 98а ЗЕ от 2012 г., а дословно чл. 24 от същите имал посоченото в отговора съдържание. При сравнение ясно се виждало, че тези разпоредби били напълно еднакви и нямало особена логика при идентична фактическа обстановка ВКС да приемал, че изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ било изпълнено, а този съд да възприемал диаметралнопротивоположна теза, че за целта крайните снабдители следвало да изменят ОУ. Следвало чл. 28 от ОУ на ответника да се прилага ведно с общия ред за съобщаване, предвиден в чл. 42. Моли при постановяване на решението да се имала предвид най-новата практика на ВКС, която била в смисъл, че крайният снабдител имал право да коригира сметката на клиент за отминал период независимо дали приел нови общи условия по смисъла на чл. 98а, ал. 6 ЗЕ. Тъй като били налице всички изискуеми от закона предпоставки за валидно извършване на корекцията в случая, искът бил неоснователен и следвало да се отхвърли, като му се присъдели разноски.

Тежестта за доказването на твърдените от страните горепосочени обстоятелства се разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже по делото всички обстоятелства, твърдени в исковата му молба, тъй като на тях е основала възраженията си за недължимост на отричаното с иска му вземане, а ответникът носи тежестта да докаже всички обстоятелства, твърдени в отговора му, тъй като пък на тях той е основал това претендирано от него вземане, респективно основанието за възникването и съществуването му, и неговият размер.

На основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на ответника, че не е представил като писмени доказателства по делото цитираните в отговора му общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на Е. и общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Е.” Е., както и доказателства за влизането им в сила, а те не представляват печатни материали по смисъла на чл. 187 ГПК.

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: писмо, констативен протокол № 273098, констативен протокол № 1836/12.11.2018 г., фактура № **********/11.06.2019 г. и справка.

         

          ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 06.11.2019 г. от 11.10 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на ответника.

 

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: