РЕШЕНИЕ
№ 426
гр. Пловдив, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20225300500467 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на И. Г. К., ЕГН **********, чрез
назначения му особен представител по делото адв. К. Х.- Б., против Решение
№260006 от 02.01.2022г., постановено по гр.д. №16086/2019г., по описа на Районен
съд- Пловдив, ХІІ гр.с., в частта му, с която е признато за установено, че дължи
на „БНП Париба пърсънъл файненс” С. А., Париж, рег. №***, сумата от 911 лв.-
главница по договор за кредит CARD- 1558**от 23.12.2017г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда-
24.04.2019г. до окончателното й погасяване, и сумата от 23,03 лв.- законна лихва за
забава за периода 04.01.2019г.-11.04.2019г., за които суми е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 25.04.2019г. по ч.гр.д.
№6650 по описа на ПРС за 2019г. В жалбата са изложени доводи за
недопустимост и неправилност на решението, като се иска обезсилването му като
недопустимо, а при условията нва евентуалност- отмяната му като неправилно и
отхвърляне на предявените искове. В законоустановения срок е постъпил
отговор от въззиваемата страна- „БНП Париба пърсънъл файненс” С. А., Париж,
рег. №****, чрез „БНП Париба пърсънъл файненс” С. А., клон България, ЕИК
****, чрез пълномощника му по делото юрк. П. П., с който се иска
1
обжалваното решение да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е
валидно и допустимо. Неоснователни са изложените във въззивната жалба доводи
за недопустимост на решението, тъй като искът бил предявен след изтичане на
срока по чл.415, ал.4 от ГПК. От материалите по делото е видно, че срокът за
предявяване на иска за установяване на вземането е започнал да тече на
24.09.2019г., когато ищцовото дружество е получило съобщението с указанията от
заповедния съд. Исковата молба, с която ищецът е посочил, че изпълнява
указанията, е постъпила в съда на 04.10.2019г. Същата е била нередовна, тъй
като в нея е бил посочен друг номер на договор и други суми, различни от
тези, за които е била издадена заповед за изпълнение, поради което е била
оставена без движение от първоинстанционния съд за отстраняване на
нередовностите й. В предоставения му едноседмичен срок за това ищецът е подал
коригирана искова молба, с която е посочил номера на договора и сумите по
издадената заповед за изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл.129, ал.5 от ГПК
поправената искова молба се смята за редовна от деня на подаването, поради
което следва да се приеме, че искът е предявен в срока по чл.415, ал.4 от ГПК,
а обжалваното решение, постановено по него, е процесуално допустимо. Предвид
горното и съгласно чл.269, изр. второ от ГПК следва да бъде проверена
правилността на решението по изложените във въззивната жалба доводи и при
служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни
норми, като въззивният съд, като инстанция по същество, се произнесе по
съществуващия между страните правен спор.
В обжалваната част на решението първоинстанционният съд е бил сезиран с
иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 240, ал.1 и чл.86, ал.1
от ЗЗД и чл.9 от ЗПК за установяване на дължимост на вземане за главница и
обезщетение за забава по договор за потребителски кредит, за което е била
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
От фактическа страна от представените по делото писмени доказателства
се установява, че на 23.12.2017г., между „БНП Париба пърсънъл файненс” ЕАД,
чийто правоприемник е ищцовото дружество, от една страна, като кредитор, и
ответника И. Г. К., от друга страна, като кредитополучател, е бил сключен договор
за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта CARD- 15584057 /л.49-53/, по силата на който кредиторът е
2
отпуснал на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 1000 лв., който се
усвоява и ползва чрез кредитна карта „Мастъркард“. На същата дата между
страните е било подписано и съглашение към договора /л.48/, съгласно което е
било извършено усвояване чрез функционалността покупка на изплащане по
кредита, като е финансирано закупуване на високоговорители на обща стойност
249 лв. и застраховка на обща стойност 11,20 лв., които суми, заедно с
уговорената лихва, ответникът се е задължил да заплати на три вноски по
88,81 лв. в общ размер от 266,43 лв. От заключението на приетата пред
първоинстанционния съд съдебно- счетоводна експертиза се установява, че
усвояването на отпуснатия на ответника револвиращ кредит е извършено чрез
извършената на 23.12.2017г. покупка на обща стойност 260,20 лв., както и чрез
извършен на 20.04.2018г. превод на сумата от 911 лв. по собствената банкова
сметка на ответника. По договора ответникът е заплатил следните суми- 88,81
лв.- на 17.01.2018г., 88,81 лв.- на 06.02.2018г., 60 лв.- на 15.05.2018г. и 120 лв.-
на 26.06.2018г. При така събраните доказателства по делото и установените
посредством тях факти, сочещи на извършено усвояване на суми по кредита и
на плащане от ответника на вноски по него, следва да се приеме, че ответникът е
получил реално заемната сума, а изложените в обратен смисъл доводи във
въззивната жалба са неоснователни. С обжалваното решение първоинстанционния
съд е приел, че сключеният договор е недействителен съгласно разпоредбата на
чл.22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, тъй като не отговаря на
изискванията на чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.20 от ЗПК. Така постановеното решение
не е било обжалвано от ищеца, а този извод на съда не се оспорва от ответника
във въззивната му жалба, поради което и въззивната инстанция не би могла да
приеме нещо различно, без да влоши положението на жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК при недействителност на договора за
потребителски кредит потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Предвид горното ищцовото дружество
може да претендира от ответника връщане само на предоставената главница по
кредита, но не и лихви, такси, комисионни или други суми, дължими на
кредитора съгласно договора за кредит. Според настоящия състав на съда в случая
„чистата стойност на кредита“ по смисъла на чл.23 от ЗПК, получен от ответника
И. Г. К. възлиза на 1171,20 лв., формирана като сбор от реално получените от
него суми в размер на 1160 лв. /249 лв. + 911 лв./ и заплатената
застрахователна премия по сключената от него застраховка „сигурност на
плащанията“ която е в размер на 11,20 лв. От заключението на приетата пред
първоинстанционния съд съдебно- счетоводна експертиза се установява, че по
процесния договор за кредит са били заплатени общо 357,62 лв., поради което
следва да се признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество
3
главница в размер на 813,58 лв., представляващи разликата между чистата
стойност на кредита и получената от кредитора сума, до който размер исковата
претенция е основателна и следва да се уважи. Неоснователни са доводите във
въззивната жалба, че искът за главница, който бил предявен на договорно
основание, не следва да се уважава предвид направения извод за
недействителност на договора за кредит. Действително в настоящото производство
ищецът основава претенцията си за връщане на предоставената главница на
сключения договор за кредит, но с оглед изричната разпоредба на чл.23 от ЗПК
това не може да съставлява пречка за присъждане на сумата и при направен в
хода на делото извод за недействителност на същия. Целта на разпоредбата на
чл.23 от ЗПК е да уреди отношенията между страните по договора за
потребителски кредит при недействителност на последния, включително като
намери приложение по предявен от кредитора срещу длъжника иск, основаващ се
на сключения договор, тъй като въпросът за недействителността на договора
обичайно възниква и се разглежда именно в производството по такъв иск. В
противен случай самостоятелното съществуване на разпоредбата в ЗПК би било
безпредметно, тъй като същата възпроизвежда общите правила на чл.34 и чл.55,
ал.1 от ЗЗД, които биха могли да намерят приложение.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е присъдил и
претендираното от ищцовото дружество обезщетение за забава върху дължимата
главница за периода от датата на изпращане на покана за доброволно
изпълнение- 04.01.2019г. до 11.04.2019г. В тази му част решението е неправилно.
Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД обезщетение за забава в размер на
законната лихва се дължи при неизпълнение в срок на парично задължение.
Видно от приложената по делото покана същата е изготвена от ищцовото
дружество на 11.01.2019г., но по делото липсват доказателства за връчването й
на ответника. При това положение той не е бил поставен в забава съгласно
разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, поради което и не може да се приеме, че
дължи обезщетение за забава за претендирания от ищцовата страна период. Ето
защо претенцията за заплащане на обезщетение за е неоснователни и следва да
се отхвърли.
По така изложените съображения в частта му, с която е признато за
установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 813,58 лв.-
главница по кредита, обжалваното решение следва да бъде потвърдено. В
останалата му обжалвана част, с която е признато за установено, че ответникът
дължи на ищцовото дружество главница за разликата над 813,58 лв. до уважения
размер от 911 лв., както и сумата от 23,03 лв.- законна лихва за забава за периода
04.01.2019г.-11.04.2019г., обжалваното решение следва да бъде отменено, като
вместо него се постанови отхвърляне на посочените претенции.
4
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК на
дружеството- жалбоподател следва да бъдат присъдени направените в
заповедното, първоинстанционното и въззивното производство разноски и
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от претенциите.
Общият размер на направените от ищцовата страна разноски и дължимото
юрисконсултско възнаграждение за заповедното и първоинстанционното
производство възлизат на 720 лв. съгласно представения пред първата инстанция
списък, от които съразмерно на уважената част от претенциите следва да се
присъдят 507,51 лв., поради което в частта му, с която са били присъдени
разноски над 507,51 лв. до 582,65 лв. обжалваното решение следва да бъде
отменено. По въззивното производство ищецът е направил разноски за особен
представител на ответника в размер на 300 лв. и следва да му се определи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., като от посочената сума
съобразно обжалваемия интерес по делото и уважената част от претенциите следва
да му се присъдят 348,41 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260006 от 02.01.2022г., постановено по гр.д.
№16086/2019г., по описа на Районен съд- Пловдив, ХІІ гр.с., в частта му, с която е
признато за установено, че И. Г. К., ЕГН **********, дължи на „БНП Париба
пърсънъл файненс” С. А., Париж, рег. №****, сумата от 813,58 лв.- главница по
договор за кредит CARD- 1558*от 23.12.2017г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 24.04.2019г. до
окончателното й погасяване, за която сума е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 25.04.2019г. по ч.гр.д. №6650 по описа на
ПРС за 2019г., както и в частта му, с която И. Г. К. е осъден да заплати на
„БНП Париба пърсънъл файненс” С. А., Париж, рег. №****, сумата от 507,51
лв.- разноски по делото.
ОТМЕНЯ Решение №260006 от 02.01.2022г., постановено по гр.д.
№16086/2019г., по описа на Районен съд- Пловдив, ХІІ гр.с., в частта му, с която е
признато за установено, че И. Г. К., ЕГН **********, дължи на „БНП Париба
пърсънъл файненс” С. А., Париж, рег. №***, разликата над 813,58 лв. до 911
лв.- главница по договор за кредит CARD- 1558**от 23.12.2017г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда-
24.04.2019г. до окончателното й погасяване, и сумата от 23,03 лв.- законна лихва за
забава за периода 04.01.2019г.-11.04.2019г., за които суми е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 25.04.2019г. по ч.гр.д.
5
№6650 по описа на ПРС за 2019г., както и в частта му, с която И. Г. К., ЕГН
**********, е осъден да заплати на „БНП Париба пърсънъл файненс” С. А.,
Париж, рег. №***, сумата над 507,51 лв. до 582,65 лв.- разноски по делото,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на „БНП Париба пърсънъл файненс” С. А., Париж, рег.
№*********, против И. Г. К., ЕГН **********, Я. Т. Б., ЕГН **********, за
признаване за установено, че И. Г. К., ЕГН **********, дължи на „БНП Париба
пърсънъл файненс” С. А., Париж, рег. №****, сумата над 813,58 лв. до 911 лв.-
главница по договор за кредит CARD- 1558**от 23.12.2017г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда-
24.04.2019г. до окончателното й погасяване, и сумата от 23,03 лв.- законна лихва за
забава за периода 04.01.2019г.-11.04.2019г., за които суми е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 25.04.2019г.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА И. Г. К., ЕГН **********, да заплати на БНП Париба пърсънъл
файненс” С. А., Париж, рег. №***, сумата от 348,41 лв.- разноски и
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство, съразмерно на
уважената част от претенциите.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на адв. К. Х.- Б.- особен представител на жалбоподателя
И. Г. К., ЕГН **********, разходен касов ордер за определеното й
възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 300 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6