Р Е Ш Е Н И
Е №
260855
Гр.Пловдив, 29.06.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, четиринадесети граждански
състав в открито заседание на 16.06.2021 г. в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Анна Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев
Иван Анастасов
като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№888/2021г. по описа на ПОС, за се произнесе, съобрази:
Производство
по чл.258 и сл. от ГПК.
Подадена е въззивна
жалба вх.№271172/31.03.2021 г. от адв. С.Н.
като пълномощник на И.К.И., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, адв. С.Н.
против решение
№261785/21.12.2020 г. по гр.д.№7000/2020 г. на ПРС, 8 гр.с., с което са
отхвърлени предявените от И.К.И. против "КЗТ – З."
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „*****,
представлявано от Управителя Т.К. З. – К., със съдебен адрес:***, офис 3, адв. М.Т., обективно
съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във връзка с
чл.225, ал.1 от КТ – за признаване за незаконна и отмяната като такава на
Заповед № 215/29.07.2019 г. на Управителя на ответното дружество,
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност – „*** (****)“
и осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за оставането му без
работа поради уволнението за периода 22.11.2019 г. – 22.05.2020 г. в размер на
12 300 евро, заедно със законната лихва върху тази сума, както и направените
разноски за производството по делото, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ и е
осъден да заплати на "КЗТ – З." ООД направените разноски за
производството по делото в размер на 2 500 лева.
Постъпила е и частна жалба от И.К.И. против определение №261066/10.02-2021
г. по гр.д.№7000/2020 г. на ПРС,8 гр.с., с което е оставено без уважение
искането му по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските.
Излагат се
съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението и се иска
неговата отмяна и постановяване на друго такова, с което да се уважат
претенциите му. Претендира за разноски.
Въззиваемият–"КЗТ – З." ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „****,
представлявано от Управителя Т. К. З. – К. счита жалбата за неоснователна;
оспорва и предявената ЧЖ като неоснователна. Претендира разноски.
Пловдивският окръжен съд, 14 граждански състав, след като прецени данните
по делото, намира следното:
Въззивната
жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирана страна,
внесена е дължимата ДТ за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за
отговор.Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма,съдържание и приложения, поради
което подлежи на разглеждане по същество.
В жалбата са направени оплаквания,
че неправилно съдът е прел, че трудовият договор е прекратен по взаимно
съгласие, тъй като ищецът не е пол молба от 29.07.2019 г. с искане за
прекратяване на трудовия договор, както
и декларция от същата дата, които документи са оспорени; изложено е, че
молбата за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие е изискана от работодателя при постъпването му на работа; че неправилно
съдът е приел, че е спазен 7-дневния срок за приемане на отправеното
предложение, както и че не са представени доказателства, че работодателят е канил многократно ищеца да му
връчи заповедта.
В ЧЖ в частта за разноските са изложени съображения, че неправилно е
осъден да заплати разноските на ответника, които ПРС е определил върху цената
на иска по чл.225 КТ в размер на 12300 евро вместо върху сумата 3360 лв.
Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав или постановяване на ново решение, с което да се уважат предявените
искове.
С отговора на ВЖ са изложени доводите, че е правилен и обоснован извода
на РС, че с подадената на 29.07.2019 г. молба ищецът е поискал да бъде
освободен от работа, която е била написана и подписана лично от него на
29.07.2019 г.; единствено датата на подаване на молбата е била вписана от
служителя на ответника – И. С. по изричното искане на молителя; Счита, че в
законоустановения 7-дневен срок от получаване на искането от И., дружеството е
разгледало същото и е издало заповед за прекратяване на ТПО, с която заповед е
изразило изрично писменото си съгласие; че работодателят е канил многократно
ищеца да му връчи заповедта, но той не се е явил.
Предявените ОСИ са с
пр.основание чл.344 ал.1,2,3 във вр. с чл.225 ал.1 КТ.
Ищецът
счита, че уволнението му е незаконосъобразно и моли да се отмени уволнителната
заповед и да му се присъди обезщетение за оставане без работа поради
уволнението за периода 22.11.2019 г. – 22.05.2020 г. в
размер на 3360 лв.
От
приложените по делото доказателства се установява следното– ув. заповед
№215/29.07.2019 г. е прекратено ТПО с И.И. на основание 325 т.1 от1 КТ – по взаимно съгласие, считано от 29.07.2019 г. От представеното допълнително
споразумение към тр.договор №268/04.07.2018 г. е видно, че въззивникът е
работил при въззваемото дружество като „****)“, от 13.07.2018 г. С процесната
Заповед, връчена на ищеца на 25.11.2019 г. трудовото му правоотношение е било
прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ – по взаимно съгласие на
страните.
Не
се доказа по делото твърдението на И., че молбата му за напускане по взаимно
съгласие му е била връчена при постъпването му на работа, че е бил принуден да
я напише и депозира при работодателя.
От
показанията на разпитаната по делото свидетелка С. се установява, че молбата е била написана и подписана лично от ищеца на
29.07.2019 г., а датата на подаване на молбата е била вписана от свидетелката
по искане на И.. ПОС намира, че датата на подаване на молбата по чл.-325,т.1 КТ
не е задължителен реквизит за нейната редовност, тъй като е достатъчно да е
изразена ясно волята на молителя, удостоверена с неговия подпис – молбата би
могла да се подаде и в деловодството на фирмата, където да се сложи щемпел на
получаване с подпис на деловодител.
Ето защо
следва да се приеме, че ищецът е подал молба до управителя на ответното
дружество на 29.07.2019 г., че желае да бъде освободен от заеманата от него
длъжност.
За да е
налице фактическия състав на чл.325 т.1 КТ – уволнение по взаимно съгласие
законодателят е предвидил, че е необходимо страната, приела предложението за
прекратяване на ТПО в 7-дневен срок от получаването му да уведоми писмено
другата страна.
По
делото,обаче, няма доказателства за писмено уведомление от работодателя до
работника в 7-дневен срок, от което да е видно, че той е приел отправеното му
предложение. От показанията на разпитаната свидетелка С. се установява, че
работодателят е получил отправеното до него предложение за прекратяване на ТПО
по взаимно съгласие на 29.07.2019 г. Горното се потвържава и от
представената по делото заповед №215/29.07.2019 г. на управителя на ответното дружество, от която е видно, че е
подписана само от него. От представеното известие за доставяне /л.6 и л.27 от
приложеното гр.д.1785/20 г. на СРС/ е видно, че на 21.11.2019 г. работодателят
е изпратил, а на 25.11.2019 г. И.И. е получил заповедта „за напускане“. Следователно, работодателят не е уведомил работника в
преклузивния 7-дневен срок от получаването му, че е приел отправеното му
предложение за прекратяване на ТПО на
осн.чл.325,т.1 от КТ- по взаимно
съгласие /който е изтекъл на 06.08.2019 г./ , поради което съгласно същата
разпоредба се счита, че предложението не е прието.
Ето защо ПОС намира, че не се доказа основанието на уволнението – взаимно
съгласие на страните по ТПО - уволнителната заповед е незаконосъобразна,
поради което искът за отмяна на уволнението по чл.344 ал.1 т.1 КТ е основателен.
С
оглед уважаване на главният иск, следва да се разгледа акцесорния иск по т.3
във вр. с чл.225 ал.1 КТ – обезщетение за оставане без работа поради
уволнението: не се спори между страните, че
последното БТВ, което е получавал И. преди прекратяване на ТПО е в раззер на
560 лв. месечно, както и няма данни след прекратяването на ТПО да е работил при
друг работодател – искът е основателен.
Следователно,
обезщетението за исковия 6-месечен период, през който ищецът е бил без работа
поради уволнението, е в размер на 3360 лв., в който размер искът е основателен
и следва да се уважи. В същият размер ищецът е предявил претенцията си по
чл.225 ГПК, поради което претенцията следва да се уважи в пълен размер.
Не до същите
изводи е достигнал и РС, поради което решението му като неправилно
и незаконосъобразно следва да се отмени / в
т.ч. и досежно присъдените разноски/ и вместо него да се постанови друго с
което да се признае заповедта за прекратяване на ТПО на осн.чл.-325, т.1 КТ за
незаконосъобразна, да се възстанови въззивника на заеманата длъжност и да се
осъди въззиваемия да му заплати
обезщетението за оставане без работа
в размер на 3360 лв.
По отношение
на направените разноски пред ПРС и ПОС:
с оглед изхода на спора, право на разноски има въззивника и такива му се
присъждат в размер на 1000 лв.- платен адв.хонорар.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
решение №261785/21.12.2020 г. по гр.д.№7000/2020 г. на ПРС, 8 гр.с. и определение №261066/10.02.2021 г. на ПРС, 8
гр.с. по чл.248 ГПК - ИЗЦЯЛО и вместо тях ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на И.К.И.,
ЕГН **********, извършено със извършено със Заповед №215/29.07.2019 г. на Управителя на "КЗТ – З." ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „****, представлявано от
Управителя Т. К. З. – К..
ВЪЗСТАНОВЯВА И.К.И., ЕГН ********** на заеманата преди
уволнението длъжност – „***** (****)“.
ОСЪЖДА "КЗТ – З." ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „*****, представлявано от
Управителя Т. К. З. – К. да заплати на И.К.И., ЕГН ********** *** обезщетение
за оставането му без работа поради уволнението за периода 22.11.2019 г. –
22.05.2020 г. в размер на 3360 ЛВ., заедно със законната лихва върху тази сума,
считано от подаване на исковата молба – 15.01.2020 г.
до окончателното й плащане както и направените разноски за
производството по делото в размер на 1000 лв., които суми да се преведат по
посочената от ищеца банкова сметка ***.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ: