№ 47
гр. Русе, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Явор Д. Влахов
при участието на секретаря Албена Асп. Соколова
като разгледа докладваното от Явор Д. Влахов Административно
наказателно дело № 20214520201924 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от адв. И.И. от АК-Русе, в качеството му на
упълномощен процесуален представил на „Л. Топливо“ ООД гр. Две Могили,
до Русенския Районен съд против Наказателно постановление № 38-
0000742/25.03.2021 г. на Директора на РД “Автомобилна администрация“ гр.
Русе, с което за нарушение по чл.12б, ал.11 от ЗАПр и на осн. чл.96в, ал.2 от
ЗАПр, на дружеството била наложена “Имуществена санкция” в размер на
500.00 лв.
Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление,
като необосновано и незаконосъобразно.
За административнонаказващият орган, редовно призовани, не се явява
законен или упълномощен представител.
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
За наказаното ЮЛ, редовно призовани, се явява управителя на
дружеството и упълномощеният процесуален представител. Молят Съда да
отмени наказателното постановление, като излагат аргументи за недоказаност
на елементи от обективната страна на състава на нарушението, а
алтернативно - поради наличието на предпоставки нарушението да бъде
1
оценено като маловажно.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
На 10.02.2021 г., около 14.00 ч., свид. Г.М. и М. М.а – инспектори в
РД“АА“ гр. Русе, изпълнявали служебните си задължения в с. Новград, обл.
Русе, на изхода за гр. Бяла. По същото време и по същият път, В.Л.
управлявал товарен автомобил „Скания“ с рег. № Р 7541 КВ, придвижвайки
се от гр. Две Могили за с. Вардим. Когато приближил до тях, свид. М. спрял
товарният автомобил за проверка. В хода на извършената проверка било
установено, че автомобила е собственост на „Л. Топливо“ ООД гр. Две
Могили, че е с поставена табела с надпис „Превоз за собствена сметка“, че
няма товар, както и, че това превозно средство не е включено в никакъв
лиценза на Общността или в удостоверение на моторно превозно средство за
обществен превоз на товари на територията на Република България.
При така установеното свид. М. преценил, че с товарният автомобил се
извършва превоз на товари за собствена сметка, както и, че водачът му е
извършил нарушение по чл.18, т.6 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на
Министъра на транспорта, за което съставил против В.Л. АУАН.
Впоследствие този акт бил внесен в РД “Автомобилна администрация“
Русе, където на свид. Н.Х. – инспектор в РД“АА“ Русе била възложена
допълнителна проверка. След като се запознала с акта на свид. М., свид. Х.
установила, че според този акт, на 10.02.2021 г. с товарен автомобил „Скания“
с рег. № Р 7541 КВ, собственост на „Л. Топливо“ ООД бил извършен превоз
на товари за собствена сметка. След това извършила проверка в
информационната система на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ и констатирала, че „Л. Топливо“ ООД не е подавало
уведомление до Изпълнителната агенция, че ще извършва превоз на товари за
собствена сметка. При така установеното свид. Х. преценила, че „Л. Топливо“
ООД е осъществило състава на нарушението по чл.12б, ал.11 от ЗАПр, за
което съставила против дружеството АУАН.
Въз основа на този акт АНО издал обжалваното наказателно
постановление, с което, за допуснатото нарушение и на осн. чл.96в, ал.2 от
ЗАПр, на „Л. Топливо“ ООД била наложена “Имуществена санкция” в размер
на 500.00 лв.
2
Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в
хода на настоящото производство доказателства.
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от
легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес,
поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява
основателна.
Съдът констатира, че при съставянето на акта и издаване на
наказателното постановление, не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на НП само на
това основание. В акта, а в последствие и в наказателното постановление,
нарушението било описано пълно и ясно, като били посочени всички
елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните
относими към него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност
на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е
ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да
организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка сторил в
развилото се съдебно производство.
В същото време, при изследване на материалноправната
законосъобразност, Съдът констатира, че е налице незаконосъобразен
административен акт, тъй като отговорността на наказаното ЮЛ е
ангажирана, за нарушение, което не е доказано от обективна страна.
Основанията за това са следните:
Съобразно разпоредбата на по чл.12б, ал.11 от ЗАПр, възприета от
актосъставителя и АНО като нарушена от „Л. Топливо“ ООД, лицата по ал.1
/еднолични търговци, юридически лица или физическо лице, регистрирано
като земеделски стопанин/ са длъжни да уведомят писмено Изпълнителна
агенция "Автомобилна администрация", че извършват превози за собствена
сметка на пътници или товари еднократно, не по-късно от деня на
започването на дейността по извършването на превозите.
Според легалното определение на §.1, т.4, б.“а“ от ДР на ЗАПр, "Превоз
на товари за собствена сметка" е превоз на товари без заплащане,
предназначен единствено за собствена дейност или произтичащ от собствена
дейност, извършван със собствени или наети без водач пътни превозни
средства, управлявани от водачи, назначени по трудов договор с лицето, за
чиято сметка се извършва превозът, когато този превоз не е основна дейност
3
за него и превозът е предназначен да се доставят товари на лицето, за чиято
сметка се извършва превозът, да се експедират негови товари, товарите да се
превозят в рамките на предприятието му или за негови собствени нужди
извън предприятието, а товарите принадлежат на лицето, за чиято сметка се
извършва превозът, или са били продадени, закупени, дадени под наем или
наети, произведени, добити, преработени или поправени от него. §.1, т.3 от
ДР на ЗАПр указва, че "Превоз на товари" е превоз на товари с моторно
превозно средство, осъществяван от лице за чужда сметка или срещу
възнаграждение с моторни превозни средства, конструирани и оборудвани за
превоз на товари, както и празните курсове, направени във връзка с
превоза.
Логическият и граматически анализ на цитираните по-горе правни
норми, отнесени към настоящият случай налагат извода, че за да е налице
неизпълнение от страна наказаното ЮЛ на задължението по чл.12б, ал.11 от
ЗАПр, следва да е установено, че то извършва превози за собствена сметка на
товари, без да е уведомило писмено Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация", че извършва такива превози, не по-късно от деня на
започването на дейността по извършването на превозите.
Безспорно се установи по делото, че до 10.02.2021 г. вкл., „Л. Топливо“
ООД не било уведомявало писмено Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация", че извършва превози за собствена сметка на товари.
По делото обаче не бяха представени и събрани каквито и да било
доказателства, че до или на 10.02.2021 г. „Л. Топливо“ ООД е извършвало
превоз на товари за собствена сметка, според легалното определение на §.1,
т.4, б.“а“ от ДР на ЗАПр.
Както става ясно от показанията на свид. Г.М., в момента, в който
извършил проверката на процесния товарен автомобил, същият бил без товар.
Единствената предпоставка, за да приеме, че превозът е имено за собствена
сметка била поставената на предното обзорно стъкло табела в този смисъл.
Безспорно, съобразно чл.19, ал.1 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. за
условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена
сметка, при извършване на превоз за собствена сметка моторните превозни
средства се обозначават с табели с надпис "Превоз за собствена сметка". В
същото време обаче, само наличието на такава табела не може да бъде
категорично доказателство, че се извършва именно такъв превоз, още повече,
4
когато превозното средство е без товар. Действително, според легалното
определение на §.1, т.3 от ДР от ЗАПр превоз на товари и е и извършването на
празни курсове, но те следва да направени пак във връзка с превоза на товара,
т.е. когато превозното средство е било натоварено, разтоварено е и се прибира
или когато се придвижва празно към място, където следва да бъде
натоварено. Доказателства, че на 10.02.2021 г., когато е бил проверен
товарният автомобил на „Л. Топливо“ ООД, е била налице някоя от тези две
хипотези не се представиха и не бяха събрани от Съда. Не бяха представени
от страна на АНО и документите, който съобразно чл.18 от цитираната по-
горе наредба, придружават извършван превоз на товари са собствена сметка.
Нито в административната производство се съдържат, нито в
производство пред Съда бяха представени или събрани други доказателства,
подкрепящи изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, очертаваща
състава на нарушението чл.12б, ал.11 от ЗАПр. Напротив, от необорените
обяснения на В.Л. – управител на „Л. Топливо“ ООД, дадени в хода на
съдебното производство се установява, че в момента на проверката, той
предвижвал процесният товарен автомобил от базата на предприятието си
към автосервиз за извършване на преглед и ремонт, което безспорно не
представлява превоз на товари са собствена сметка.
Поради изложеното дотук, Съдът намира, че в административно-
наказателното производство не бяха установени и представени
безпротиворечиви и несъмнени доказателства за съществени елементи от
обективната страна на състава на описаното и санкционирано нарушение, а
имено, че на 10.02.2021 г. с товарен автомобил на „Л. Топливо“ ООД бил
извършван превоз на товари за собствена сметка. Това прави наказателното
постановление незаконосъобразно поради противоречието му с материалния
закон.
Несъмнено, установяването на всички правнозначими факти, касаещи
извършването на нарушението, дееца, смекчаващите и отегчаващи
обстоятелства, следва да се извърши служебно от наказващия орган,
съобразно вменената му за изпълнение правораздавателна дейност.
Налагането на административно наказание без да е доказано осъществяването
съставът на съответното административно нарушение е в пряко противоречие
с принципа на законоустановеност на основанията за ангажиране на
административно-наказателна отговорност /чл.6 от ЗАНН/.
5
По тези съображения Съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено, като неправилно и
незаконосъобразно.
По отношение на разноските:
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административно-процесуалния кодекс. Съобразно чл.143, ал.1 от АПК,
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ.
По делото „Л. Топливо“ ООД се представлявало от упълномощен
процесуален представител – адв. И.И. от АК-Русе на когото заплатило
хонорар в размер на 500.00 лв., съобразно приложените по делото адвокатско
пълномощно и договор за правна защита и съдействие. В хода на съдебните
прения, адв. И. претендирал присъждането на разноски за адвокатско
възнаграждение в същият размер.
От страна на АНО е направено своевременно възражение за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, съгласно чл.63д, ал.2 от
ЗАНН.
Договореният между страните размер на адвокатското възнаграждение
надвишава определения в нормата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минимум /300.00 лв./, приложима по силата на чл.18, ал.2 от същата наредба.
С оглед това, отчитайки материалния интерес по делото /500.00 лв./,
както и че конкретното дело не се отличава с фактическа и правна сложност и
при липса на съществени спорни обстоятелства, то и възражението за
прекомерност се явява основателно. По мнение на Съда, обоснованият и
справедлив размер на адвокатското възнаграждение в конкретният случай
следва да бъде в минималния размер, съгласно НМРАВ, а именно в размер на
300.00 /триста/ лв.
Според легалното определение на §1, т.6 от ДР на АПК „Поемане на
разноски от административен орган" е поемане на разноските от
6
юридическото лице, в структурата на което е административният орган.
Административнонаказващ орган в настоящият случай е Директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, част от структурата на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
С оглед на изложеното, понастоящем Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя „Л. Топливо“ ООД гр. Две Могили разноските за адвокатско
възнаграждение размер на 300.00 лв.
Поради това и на основание чл. 63, ал.1 и чл.63д, ал.2 от ЗАНН, вр.
чл.143, ал.1 АПК Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0000742/25.03.2021 г. на
Директора на РД“Автомобилна администрация“ гр. Русе, с което за
нарушение по чл.12б, ал.11 от ЗАПр и на осн. чл.96в, ал.2 от ЗАПр, на „Л.
Топливо“ ООД гр. Две Могили, Булстат ********* била наложена
“Имуществена санкция” в размер на 500.00 лв.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, да
заплати на „Л. Топливо“ООД гр. Две Могили, Булстат *********,
направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
300.00 /триста/ лв.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр. Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7