Р Е Ш
Е Н И Е
№ 106
Гр. Перник, 21.06.2022 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито съдебно
заседание, проведено на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от
съдия Ивайло Иванов административно дело № 109 по описа за 2022 година на
Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 405а, ал. 7 от
Кодекса на труда /КТ/.
Образувано е по жалба на „ ***“ ООД с ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. ****, ****, представлявано от
управителя К.С.И. чрез адвокат С.С.А. *** против Постановление за обявяване
съществуването на трудово правоотношение от 17.01.2022 година, издадено от П.П.–
главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ Перник, с което са основание
чл. 405а, ал. 1 от КТ е обявено съществуването на трудово правоотношение между С.
Й.В. с ЕГН: ********** и „ ***“ ООД с ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, кв. ****, ****.
В жалбата се твърди, че постановлението е
незаконосъобразно поради неспазване на установената от закона форма, съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с
материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Навежда
доводи за недобросъвестно поведение от страна на работника по смисъла на чл. 405а,
ал. 3 от КТ. Посочва, че административният орган е посочил грешно прано
основание и че липсва подробно описание на фактическата обстановка, което е
довело до немотивираност на административния акт, а от там и до нарушаване на
основни принципи, предвидени в АПК. Моли съда да отмени оспорваното
постановление. Претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски, в
това число и адвокатско възнаграждение.
В проведеното съдебно заседание на 30.05.2022 година,
жалбоподателят „***“ ООД, редовно призован се представлява от адвокат С.А. ***,
който поддържа жалбата и развива подробни доводи. Претендира присъждане на
направените съдебни разноски по приложен списък по реда на чл. 80 от ГПК.
В проведеното съдебно заседание на 30.05.2022 година,
ответникът по жалбата – Дирекция „Инспекция по труда“ Перник, редовно призован,
се представлява от старши юрисконсулт А.М., който моли съда да отхвърли жалбата
като неоснователна и счита, че оспорваното постановление е законосъобразно.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Подробни доводи развива
в представени по делото писмени бележки.
В проведеното съдебно заседание на 30.05.2022 година,
заинтересованата страна В.С.В., редовно призована не се явява, представлява се
от адвокат Д.Й. ***, която моли съда да остави жалбата без уважение като
недоказана и неоснователна.
В проведеното съдебно заседание на 30.05.2022 година,
заинтересованата страна Й.С.С., редовно призована се явява лично и с адвокат Д.Й.
***, която моли съда да остави жалбата без уважение като недоказана и
необоснована.
В проведеното съдебно заседание на 30.05.2022 година,
заинтересованата страна И.С.В., редовно призован се явява лично, която заявява,
че се придържа от казаното от страна на процесуалния представител на другите
две заинтересовани страни.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав,
след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Производството пред административният орган е образувало
във връзка с получена информация от Второ РУ към ОДМВР Перник и разпитани
свидетели, които са работници в обект, принадлежащ на дружеството жалбоподател
за настъпила злополука на 30.10.2021 година с лицето С. Й.В., който на
12.01.2022 година е починал. По тази причина на 13.01.2022 година на жалбоподателя
е извършена проверка по спазване на трудовото законодателство в обекта му,
намиращ се в гр. Перник, кв. „***“, местността „***“, а така също на 17.01.2022
година била извършена и проверка по документи, в сградата на Дирекция „Инспекция
по труда“ Перник. Установено било, че „***“ ООД, в качеството му на работодател
по смисъла на § 1 ,т. 1 от ДР на КТ е допуснал на 29.10.2021 година на работа
лицето С. Й.В. с ЕГН: **********, като охрана в горепосочения обект, с
определено работно време от 20.00 часа до 08.00 часа на другия ден по график,
работно място, срещу трудово възнаграждение, без сключен писмен трудов договор
с горепосочения работодател. На 30.10.2021 година, около 07.30 часа, лицето е
отворило порталната врата, която излиза от релсите, като пада върху него и
контузва. В последствие се е лекувал в болницата, като на 12.01.2022 година
същото лице е починало.
Във връзка с така извършената проверка е съставен
Протокол № ПР2201211
от 13.01.2022 /лист 7/, като в същият са отразени констатираните нарушения във
връзка със станалата злополука. Отразено е, че е налице нарушение на
разпоредбата на чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Кодекса на
труда. Също така, с цел предотвратяване и отстраняване на констатираните
нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от
тях на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ са издадени предписания, общо шест
на брой, с краен срок за реализирането им 30.01.2022 година. Видно от
представените доказателства, протоколът е бил връчен на 17.01.2022 година /лист
8/.
Изискани са обяснения /лист 10/ на основание чл. 402, ал.
1, т. 2 от КТ от страна на работодателя, представляван от управителя К.С.И., в
които той е заявил, че пострадалото лице е изпълнявало функциите на невъоръжена
охрана по график. Твърди, че лицето е работело приблизително от 3 години, но
при постъпването си на работа не е пожелало да бъде осигурявано, защото вече е
получавало висока пенсия.
Въз основа на така установените нарушения с Протокол № ПР2201211 от
13.01.2022 е издаден Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №
14-2200003 /лист 11/ в който е отразена горепосочената фактическа обстановка и
е посочено като нарушение чл. 62, ал. 11, във връзка с чл. 1 ,ал. 2 от КТ. АУАН
е връчен на наказаното дружество, в качеството му на работодател на 17.01.2022
година.
На 17.01.2022 година Дирекция „Инспекция по труда“
Перник, на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ издава Постановление за обявяване
съществуването на трудово правоотношение, което е било връчено в същия ден
/лист 14/, който индивидуален административен акт е предмет на проверка относно
законосъобразността му в настоящото съдебно производство.
На основание чл. 45, ал. 1 от АПК административният орган
е призовал дружеството да даде сведения и обяснения и да представи необходимите
за това документи /лист 17/.
С Писмо изх. № 94-В-3931#1/13.05.2022 на Директора на ТД София, офис Перник на НАП е
представена информация във връзка с постъпило искане с вх. №
94-В-3931/10.05.2022 година, с което е посочено, че няма данни за подадени ГДД
по чл. 50 от ЗДДФЛ за лицето С. Й.В. с ЕГН: **********, за периода от 2018 до
2022 година /лист 89/.
Представено е и Удостоверение с изх. № 1029-13-630#4, изходящо от ТП Перник към НОИ,с което е представена информация, във
връзка с отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с начална дата
04.09.2007 година. Представени са също така заверени ксерокопия на работна
заплата и други разходи за труд за периода от 2018- 2021 година /лист 104 и
следващите/.
С Молба от 09.12.201 година от Й.С.С., в качеството ѝ
на дъщеря на пострадалото лице е поискана от дружеството финансова помощ с цел
подпомагане лечението на последния. След проведено заседание на Общото събрание
на съдружниците на „***“ ООД е съставен протокол, с който е било одобрено
предоставянето на финансова помощ в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева.
Пред настоящата съдебна инстанция са разпитани
свидетелите Х.Б.К., В.С.А., А.С.Д. и Й. М. Й..
От показанията на свидетеля Х.Б.К. се установява, че
пострадалото лице не е работило на трудов договор, тъй като след проведен
разговор както с настоящият свидетел, който заема длъжността главен
счетоводител в дружеството жалбоподател, така и с управителя не е пожелало
сключване на такъв договор с аргумент, че същото е пенсионер и получава тавана
на пенсията. Свидетелят твърди, че многократно е повдигала въпроси във връзка с
това, че в дружеството не бива да се наемат хора без трудови договори. Посочва,
че за последно са говорили по този въпрос с пострадалия през лятото на 2019
година, който категорично е отказа да сключи трудов договор. Така дадени
свидетелските показания настоящият съдебен състав ги кредитира изцяло, тъй като
се базират на лични и непосредствени възприятия, както и се подкрепят и
допълват от събраните по делото останали свидетелски показания, така и от писмените
доказателства.
От показанията на свидетеля В.С.А. се установява, че
същият веднага при постъпването си на работа е бил със сключен трудов договор.
С пострадалия са били колеги в склада, който се е намирал в кв. „***“. Твърди,
че са имали приятелски отношения, като са си споделяли лични и семейни въпроси.
Завява, че многократно пострадалия С. му е заявявал, че не желае да сключва
трудов договор, тъй като вземал тавана на пенсията и че е искал да взима чисто пари,
а не да има удръжки. Пред настоящият съдебен състав, свидетелят заявява, че
длъжността, която пострадалото лице е заемало е била охрана, като работното му
време било по график сутрин или вечер, а парите се получавали на първо число от
касиер на дружеството. Свидетелят описа и фактическата обстановка на инцидента,
който е станал около 07:30 часа, в следствие на който неговият колега е получил
удар по кракът от паднала врата и е бил настанен в болница от неговите роднини.
Посочва, че пострадалият е постъпил на работа през 2018 година. Така дадените
свидетелски показания настоящият съдебен състав ги кредитира напълно, тъй като
се базират на лични и непосредствени възприятия, последователни и
непротиворечиви са от една страна, а от друга се подкрепят и допълват от
събраните по делото свидетелски показания и писмените доказателства.
От показанията на свидетеля А.С.Д. се установява, че с
пострадалия са се познавали от дълги години, тьй като неговия син е живеел с
дъщерята на починалото лице /В. – заинтересована лице в настоящото съдебно
производство/ като по негови спомени той е работел в „***“ ООД след 2018
година. Твърди, че е работел като охрана, но без трудов договор. Заявил е, че
лично пострадалото лице му е споделяло, че работи без трудов договор, т.е. без
осигуровки и че получава добра пенсия, но не му е казал причините за това да не
сключва такъв договор. Впоследствие свидетелят заявява, че пострадалото лице е
работило в „***“ от около 12- 13 години, като не знае подробности. Така дадени
свидетелските показания настоящият съдебен състав не ги кредитира, тъй като са
противоречиви и взаимно изключващи се.
От показанията на свидетеля Й. М. Й. се установява, че с
пострадалия се познават от 2017 година. Говорили са си, че С. работи без трудов
договор, но не знае какви са причините за това, тъй като пострадалия не му е
споделял за това. Твърди, че не му се е оплаквал от условията и от това, че не
е на трудов договор. Заявява, че не познава други хора, които да работят в „***“.
Така дадени свидетелските показания, настоящият съдебен състав ги кредитира
напълно, тъй като се базират на лични и непосредствени възприятия,
последователни и непротиворечиви са от една страна, а от друга се допълват и от
събраните по делото писмени доказателства.
Пред настоящата съдебна инстанция е прието и неоспорено
от страните заключение по извършена съдебно – счетоводна експертиза от вещото
лице В.М.В., от което се установява, че в НАП няма данни за подавани междинни и
годишни данъчни декларации за данъчния период 2018 – 2022 година от лицето С. Й.В.
за получени от него доходи по каквото и да било правоотношение или основания за
съответните данъчни години от 2018 до 2022 година включително. Наред с това е
установило, че няма данни за извършени ежемесечни плащания на С. Й.В. от страна
на жалбоподателя. Така даденото заключение настоящият съдебен състав го
кредитира като обективно, компетентно и кореспондиращо със събраните по делото
писмени доказателства.
При така установените факти, настоящият съдебен състав на
Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК
цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен
акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от
лице което има правен интерес от обжалването срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол, поради което същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
съображения.
Предмет на оспорване в настоящото производство е
Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от
17.01.2022 година издадено от главен инспектор при Дирекция „Инспекция по
труда“ Перник на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ. Изложените фактически
основания са за това, че С. Й.В. е бил приет на работа, свързана с престиране
на работна сила за „ ***“ ООД.
Съгласно чл. 405а, ал. 1 и ал. 2 от КТ Инспекцията по
труда има право да обявява с постановление съществуването на трудово
правоотношение, когато установи, че работната сила се предоставя в нарушение на
чл. 1, ал. 2 от КТ. Постановлението представлява индивидуален административен
акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от АПК, с който се констатират вече
възникнали, съществуващи права и задължения, респективно отношения и
едновременно с това изпълнява функцията на принудителна административна мярка
по отношение на работодателя. Обжалваното постановление като индивидуален административен
акт по смисъла на чл. 21 от АПК подлежи на оспорване по реда на чл. 145 от АПК,
респективно на съдебен контрол за законосъобразност.
Настоящият съдебен състав счита, че обжалваният
административен акт е издаден от органа с материална и териториална
компетентност и такава по степен, съобразно разпоредбата на чл. 405а КТ и чл. 6,
ал. 2, т. 4 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“. Съгласно посочените разпоредби Инспекцията по труда като
контролен орган има компетентност да реагира при непосредствено констатирани
нарушения на трудовото законодателство и за взема незабавно мерки за тяхното
отстраняване, в това число и да обявява съществуването на трудово правоотношение
при установено при проверка престиране на труд, а съгласно представената по
делото чрез административната преписка длъжностна характеристика /лист 66/
главният инспектор е контролен орган и има правомощия, установени в КТ, като
при установяване на нарушения на законодателството издава постановления по
смисъла на чл. 405а от КТ за обявяване на съществуването на трудовото
правоотношения. От представените по делото доказателства се установява, че
оспореният административен акт е издаден от длъжностно лице, което по силата на
посочените разпоредби изпълнява функции на контролен орган и упражнява
правомощията си по чл. 405а от КТ. Въз основа на тези аргументи, настоящият
съдебен състав счита, че административен акт е издаден от компетентен за това
орган поради което счита, че не са налице основания за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.
На следващо място, съдът счита, че постановлението е
издадено в изискуемата от закона писмена форма и в известна степен са включени
констатации за фактическото положение и отношенията между страните, въз основа
на които се обявява съществуването на трудовото правоотношение. В тази връзка не
се констатират основания за отмяна на оспорвания индивидуален административен
акт по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.
Настоящият съдебен състав констатира, че постановлението,
което е издадено от главен инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“ Перник е
незаконосъобразно, тъй като е постановено при нарушаване на материалноправните
разпоредби, при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и при несъответствие с целта на закона,
а аргументите в тази посока са следните:
Изложените фактически обстоятелства за непълни и
недостатъчно обосноваващи наличието на предпоставки за издаване на оспорения
акт. Съгласно нормата на чл. 405а, ал. 1 от КТ, Инспекцията по труда има право
да обяви съществуването на трудово правоотношение, когато се установи, че
работната сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ, а в ал. 2 на
същата разпоредба се посочва, че такова постановление се издава и при смърт на
работника или служителя, която е настъпила до момента на установяване на
нарушението по чл. 1, ал. 2 от КТ, като в този случай на основание чл. 405а, ал.
5 от КТ на работодателя не се дава предписанието по ал. 4, а именно
работодателят да предложи на работника или служителя сключване на трудово
договор.
В случая не става ясно, поради какви съображения
административният орган е приел, че С. Й.В. е престирал труд в условията на чл.
1, ал. 2 от КТ. Установяването на елементите на трудовото правоотношение следва
да се извърши при стриктно спазване на административнопроизводствените правила,
които са визирани в чл. 34, ал. 1 – ал. 3 и чл. 35 от АПК и по – конкретно
индивидуалният административен акт да бъде издаден едва след като се изяснят
всички факти и обстоятелства, които са от значение за случая и се обсъдят
обясненията и възраженията на заинтересованите страни, ако такива са дадени,
респективно са направени в хода на административното производство по издаване
на акта. В настоящият случай, съдът счита, че административният орган не е
изпълнил тези си задължения и при издаване на процесното постановление са
допуснати съществени процесуални нарушения. В административната преписка не се
съдържат ясни и категорични доказателства, които дават основание на контролните
органи да се направи обоснован извод, че се касае за предоставяне на работна
сила в условията на продължителност, непрекъснатост и повтаряемост за определен
период от време, на определено място на работа, при определено работно време и
при заплащане на определено трудово възнаграждение. Същото не се установи и в
хода на съдебното производство. Най – вече не се установи получаването на
трудово възнаграждение, което е един от основните елементи на трудовото
правоотношение, като и в самото заключение на вещото лице се прие, че в НАП не
са били подавани декларации за междинни и годишни данъчни декларации за данъчни
години 2018 – 2022 година от лицето С. Й.В. за получени доходи от каквито и да
било правоотношения. Установява се, че лицето е получавало някакво заплащане,
но не става ясно това заплащане по категоричен начин, че представлява работна
заплата, защото същото може да представлява и възнаграждение по определен вид
граждански договор, като видно от гражданското законодателство няма установена
изискуема форма за сключването на такива договори, т.е. същите могат да бъдат
сключени както в писмена, така и в устна форма. Тези елементи е можело да бъдат
установени, ако административният орган е предприел необходими и надлежни
действия във връзка със събиране на необходимата информация и доказателства,
които са от такова естество, че да му помогнат да установи, дали съществуващите
правоотношения между пострадалото лице и дружеството жалбоподател имат трудов
или гражданскоправен характер. Тоест в административното производство не е
изяснена фактическата обстановката и отношенията между страните, въпреки, че
чл. 405а, ал. 2, изр. второ от КТ дава възможност съществуването на трудовото
правоотношение да се установява с всички доказателствени средства. В тази
връзка административният орган е следвало да прояви активности и ангажираност в
много по – висока степен и да събере необходимите доказателства, които да
допринесат за изясняване на тези въпроси, а напротив той е предоставил такава
възможност на лицето едва към момента, в който вече му е било връчено
постановлението и на практика е елиминирал настоящият жалбоподател от
възможността да участва в развиващото се административно производство.
Проверката във връзка със спазването на трудовото законодателство е била
извършена на 13.01.2022 година на място и на 17.01.2022 година по документи в
Дирекция „Инспекция по труда“ Перник, а обжалваното постановление е било
издадено на 17.01.2022 година, на която дата е издаден и Акта за установяване
на административно нарушение и е получена призовка на основание чл. 45, ал. 1
от КТ. От това може да се направи категоричен и обоснован извод, че въпросното
постановление е издадено, без да е била дадена възможност на жалбоподателя да
се запознае с установените при проверката констатации и да вземе отношение по
тях, в това число и да представи доказателства. Жалбоподателят се е запознал с
констатациите и издаденият административен акт едва при неговото връчване,
което отново е станало към датата 17.01.2022 година, на която дата му е връчен
и протоколът от извършената проверка за спазване на трудовото законодателство и
АУАН. В самия Протокол също така не е отразено има ли възражения или не, и кой
е упоменато, че е присъствал при проверката.
С оглед на това административният орган е допуснал
издаването на един административен акт, при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила или по – точно Постановлението за
обявяване съществуването на трудово правоотношение на основание чл. 405а, ал. 1
от КТ е постановено при съществено нарушение на съдържащите се в разпоредбата
на чл. 34, ал. 1 от АПК правила, според които административният орган осигурява
на страните възможност да преглеждат документи по преписката, както и да си
правят бележки и извадки, а съгласно ал. 3 от същата разпоредба
административният орган осигурява на страните възможност да изразят становище
по събраните доказателства, както и по предявените искания, като определя срок
не по – дълъг от 7 дни, като страните могат да правят писмени искания и
възражения.
Допуснатите нарушения на административнопроизводствените
правила са довели до неправилно отразяване на фактите по казуса, което е довело
и до неправилно приложение на материалноправните разпоредби на закона.
Освен това, разпоредбата на чл. 405а, ал. 3 от КТ въвежда
изискване за добросъвестност на работника. Тази добросъвестност обаче се отнася
само за периода в отношенията, които са съществували до момента на издаване на
Постановлението за обявяване на съществуването на трудовото правоотношение и
тази разпоредба формално няма отношение към законосъобразността на издаденото
постановление. В съдебната практика макар константно да се приема, че в
разпоредбата на чл.405а, ал. 1
от КТ не е налице императивно вменено задължение на Инспекцията по труда при
издаване на такива постановления да изследва волята на работника или служителя,
т.е.дали същият е искал и не е искал да сключи договор /в този смисъл е Решение
№ 8098 от 14.06.2018 година, постановено по адм. дело. № 6596 от 2017 година на
Върховния административен съд/, то от събраните по делото доказателства може по
категоричен начин да се направи извод относно недобросъвестността от страна на
пострадалото лице. Това се подкрепя не само от представеното чрез
административната преписка обяснение от страна на управителя на дружеството –
жалбоподател, явяващо се в случая работодател, но и от събраните в хода на
съдебното производство показания от проведени разпити на свидетели, от които се
установява категорично, че пострадалото лице по собствена воля не е искало да
сключва трудово договор, като единствената му цел за това е бил фактът, че е
получавал максимален размер на /таван/ на пенсията, т.е. не е искало да бъде
осигурявано и да се стига до преизчисляване на неговата пенсия. Именно с цел
проверка на това твърдение е изискана и получена информация от регистрите на
НОИ във връзка с размера на пенсията, която пострадалият е получавал към
момента на настъпване на неговата смърт – 12.01.2022 година. От Удостоверение с
изх. № 1029-13-630#4 е видно, че към месец 01.2022 година, лицето е
получавало пенсия в размер на 1309,97 лева, а съобразно законодателството
максималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст към месец януари
на 2022 година е в размер на 1200 лева съобразно §6, ал.1 от ПЗР на КСО, във връзка
с чл. 9,т. 4 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021
година.
На следващо място издаденият административен акт е и в
противоречие с целта на закона. В съдебната практика се приема, че разпоредбата
на чл. 405а КТ е насочена към това да защити правата и интересите на
работниците, защото те са зависими спрямо работодателите и не разполагат с
възможност да наложат на последния сключването на трудов договор. В случая
обаче е налице едно недобросъвестно поведение от страна на работника, тъй като
същият е този, който е отказал сключването на такъв договор, което означава, че
в случая предвид това недобросъвестно поведение работникът не се нуждае от
такава защита. Ето защо съдът приема, че издавайки оспореното постановление,
административният орган не се е съобразил с целта, възприето от страна на
законодателя, регламентирайки тази разпоредба.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав на
Административен съд – Перник счита, че по делото и в частност по
административната преписка не са събрани достатъчно убедителни доказателства,
въз основа на които да бъде направен обоснован извод за съществуването на
трудово правоотношение, поради което Постановлението за обявяване
съществуването на трудово правоотношение, съставено от П.П.– главен инспектор в
Дирекция „Инспекция по труда“ Перник, с което са основание чл. 405а, ал. 1 от КТ е обявено
съществуването на трудово правоотношение между С. Й.В. с ЕГН: ********** и „ ***“
ООД с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ****, ****
следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Относно разноските:
Предвид изхода на спора жалбоподателят има право на
разноски. Искането за присъждане на разноски е направено от страна на
пълномощника своевременно, което е придружено със списък по смисъла на чл. 80
от ГПК в общ размер на 1 170 /хиляда сто и седемдесет/ лева, от които 960 лева,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по сключен Договор за правна
защита и съдействие № 11 от 26.01.2022 година, държавна такса в размер на 50
лева, държавна такса за издаване на съдебно удостоверение в размер на 10 лева и
депозит за съдебно – счетоводна експертиза в размер на 150 лева, които
ответникът следва да заплати. В случая направеното от страна на ответника
възражение за прекомерност не следва да бъде уважено, с оглед фактическата и
прана сложност на делото.
Предвид изхода на спора направеното искане от
процесуалния представител на ответника по жалбата за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение следва да се остави без уважение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение, съставено
от П.П.– главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ Перник, с което на
основание чл. 405а, ал. 1 от КТ е обявено съществуването на трудово
правоотношение между С. Й.В. с ЕГН: ********** и „***“ ООД с ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ****, ****, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Дирекция „
Инспекция по труда“ Перник, със седалище и адрес на управление гр. Перник, пл.
„ Кракра“ № 1, Синдикален дом, ет. 6, да заплати сумата от 1 170 /хиляда сто и
седемдесет/ лева, представляващи направени съдебни разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14 – дневен
срок от връчването му на страните.
Съдия: /п/