Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 77
гр. Враца, 24.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВРАЦА, IV състав, в публично заседание на
23.01.2020г. /двадесет и трети януари две хиляди и двадесета година/ в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА, като разгледа докладваното от
съдия ГЕРАСИМОВА адм. дело № 539 по описа на Адм.С - Враца за 2019 г., и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по протест от ВЕСЕЛИН
ВЪТОВ – прокурор в Окръжна прокуратура - Враца против Заповед № 70/20.05.2019г. на Директора на РИОСВ - Враца за прилагане
на принудителна административна мярка на “М.Е.“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, изразяваща се в поставяне на пломба на
крана на тръбната разводка към първичен ферментатор, като кранът се притвори на
50% с цел ограничаване количеството на входящата суровина до издаване на
комплексно разрешително за инсталацията.
Прави
се искане за отмяна на заповедта като незаконосъобразна, като се изтъкват
съображения, че същата е немотивирана и при издаването ѝ неправилно е
приложен материалния закон. Изтъква се, че приложената мярка не е предвидена в
нито една от хипотезите на чл. 158 от ЗООС, изложените съображения на
административния орган са противоречиви, тъй като, ако не е налице нарушение,
би следвало изобщо да не се прилага принудителна административна мярка, а ако е
налице такова, би следвало да се приложи такава мярка, която е изрично предвидена
в закона. Сочи се, че в закона не е предвидена възможност за третиране на
отпадъци по време на процедура за издаване на разрешително.
Ответникът
в писмена защита и в с.з. чрез процесуалния си представител * С., оспорва
протеста и иска протестираната заповед да бъде потвърдена, тъй като при
издаването ѝ не са допуснати нарушения. Сочи се, че адресата на заповедта
има разрешение за извършване на съответната дейност, но тъй като част от
инсталацията – вторичен ферментатор, е съсобствена с друго дружество - „Ц. Е.“
ООД, то сумарният капацитет на двете инсталации надхвърля праговите стойности
за съответната дейност, посочени в Приложение 4 на ЗООС и тъй като тълкуването
дали се касае до една или две инсталации е противоречиво, „М.Е.“ ООД е предприело
действия по провеждане на процедура за издаване на комплексно разрешително.
Заинтересованата
страна “М.Е.” ООД *** в писмено становище и в с.з. чрез пълномощника * Д.
оспорва протеста, като изтъква, че при издаване на заповедта не са допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закон. Заявява се, че дружеството
отговаря на определението за оператор по смисъла на §1 т. 43а б. „а“,“б“, “в“
от ДР на ЗООС, но за дейността му не се изисква издаване на комплексно
разрешително, тъй като е под праговата стойност от 100 т. на денонощие,
посочена в Приложение № 4 от закона.
Административният
съд, като се запозна с доводите на страните и представените доказателства и
след извършване на служебна проверка съобразно изискванията на разпоредбата на
чл. 168, ал. 1 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
“М.Е.”
ООД *** притежава Регистрационен документ № 05-РД-161-00/22.06.2016г., изменен
и допълнен с Решение № 05-РД-161-01/31.07.2017 г. на Директора на РИОСВ - Враца,
за извършване на дейности по третиране на отпадъци на площадка с
местонахождение с. ***, общ. ***, обл. ***, ПИ № 136010 в местността *** с площ
от 13.301 дка. Посочено е, че на площадката е изградена инсталация за
комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, като инсталацията
за биогаз е за анаеробно третиране на смес от растителни, животински субстанции
и утайки от пречистване на отпадъчни води, като годишно в инсталацията ще се
преработват 31 750 т. материал. В преписката са приложени доказателства за изграждане на инсталацията и
разрешение за ползването й № СТ-05-886/22.06.2015г. на ДНСК, като инсталацията
е определена като една, с двама възложители – настоящата заинтересована страна „М.Е.“
ООД и „Ц. Е.“ ООД. Общото съоръжение за двете фирми е вторичният ферментатор,
от който всяко от дружествата притежава по ½.
С
писмо вх. № С-33/115/ от 16.04.2019г. Окръжна прокуратура – Враца, чрез
прокурор В. Вътов, е уведомила Директора на РИОСВ гр. Враца, че при
разрешаването и упражняването на дейността на инсталацията за производство на
електроенергия от биогаз в с. ***, общ. ***, са допуснати нарушения, тъй като
неправилно същата е третирана като две инсталации, за които на две отделни
дружества са издадени отделни регистрационни документи, като е прието, че те не
попадат в приложното поле на Приложение № 4 от ЗООС. Сочи се, че по този начин
се заобикаля закона и въведения с него регистрационен режим, който, ако
инсталацията се приеме за една, изисква издаване на комплексно разрешително,
което операторите нямат. Предлага се да започне производство по издаване на индивидуален
административен акт – преустановителна принудителна административна мярка по реда на глава десета от ЗООС за нарушение
на чл. 117, ал. 1 от същия закон.
Служители
на ответника са извършили проверка на дейността на „М.Е.“ ООД *** и „Ц.Е.“ ООД
гр. *** и са установили, че всяко от дружествата подава входяща суровина от
около 45 т. на денонощие в процентно съотношение 50/50 тор/силаж, като за
2018г. всяка от фирмите е оползотворила
по 17 123 т. биомаса или по 46,912 т. на денонощие, а за
2017г. по 14 238 т. биомаса или по
39,00 т. на денонощие.
С
писмо изх. № С-33/121/22.04.2019г. ответникът е поискал становище от Министерство
на околната среда и водите следва ли инсталациите с оператори „М.Е.“ ООД *** и
„Ц.Е.“ ООД гр. *** на площадката на с.*** да се разглеждат като две отделни
инсталации.
С
писмо изх. № 94-00-55 от 14.05.2019г. Директорът на Дирекция „Правна“ на МОСВ е
отговорил, че за да се определи дали определени инсталации са отделени една от
друга и дали същите подлежат на процедура по реда на глава VII
раздел II от ЗООС, следва да се има предвид: дали операторите
могат да докажат, че съоръженията, собственост на всяко едно от тях поотделно
могат да работят/функционират напълно самостоятелно/от началото на
производствения процес до края/ без технологична връзка между тях като две
отделни, напълно самостоятелни инсталации /вкл. и по отношение на
инфраструктурата/ и праговата стойност на капацитет от дейности /вкл. и на
дейността на производство на биогаз/ спрямо Приложение 4 от ЗООС.
Въз
основа на извършените проверки, ответникът е издал оспорената пред съда заповед
за прилагане на принудителна административна мярка, на основание чл. 158, т. 4
от ЗООС, с цел предотвратяване на
административно нарушение – неправомерно експлоатиране на съоръженията,
свързано с опазване на околната среда и за предотвратяване на вредните
последици от него, като е ограничил количеството на входящата суровина на 50% с
поставяне на пломба на крана на тръбната разводка към първичен ферментатор, до
издаване на комплексно разрешително за инсталацията.
За
издадената заповед Окръжна прокуратура - Враца е уведомена с писмо изх. № С-33/132/
от 23.05.2019г., получено на 27.05.2019г., видно от приложеното известие за
доставяне.
Мярката
е приложена, за което е съставен констативен протокол № 261-ВК от 21.05.2019г.
Заповедта
е протестирана по административен ред с протест вх. № С-33/147/ от 10.06.2019г.
пред Министъра на околната среда и водите, който се е произнесъл по него с
Решение № 140/11.07.2019г., като е отхвърлил протеста. Заповедта на РИОСВ Враца
е оспорена по съдебен ред на 11.07.2019г.
От
правна страна съдът намира, че оспорването е направено в законоустановения преклузивен
срок по чл. 149, ал. 3 вр. ал. 1 от АПК – горестоящият административен орган не
се е произнесъл в срока за произнасяне по чл. 97, ал. 1 от АПК, който изтича на
28.06.2019г. /преписката е постъпила с писмо вх. № Ж-64/14.06.2019г., отразено
в решението на Министъра на околната среда и водите/, а протестът е предявен на
11.07.2019г. с вх. № С-33/158/ от същата дата. Оспорването е направено и от
надлежна страна, тъй като прокурорът има правомощието да оспори всеки
незаконосъобразен акт, като защитник на държавния и обществения интерес, но разгледано
по същество е неоснователно по следните съображения:
В
изпълнение на задължението си по чл. 168, ал. 1 и 2 от АПК за всестранна
проверка на оспорената заповед на всички основания, посочени в чл. 146 от АПК,
включително и по отношение на нейната нищожност, съдът намира, че същата е
издадена от компетентен орган в кръга на неговата материална и териториална
компетентност и в предвидената от закона писмена форма, поради което се явява
валиден административен акт. При постановяването ѝ не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и правилно е
приложен материалният закон, което я прави и законосъобразна.
В
правомощията на Директора на РИОСВ влиза възможността да прилага принудителни
административни мерки, които съгласно разпоредбата на чл. 159, ал. 1 от ЗООС са
превантивни, преустановителни и възстановителни. Като правно основание за
издаване на заповедта е посочена разпоредбата на чл. 158, т. 4 от ЗООС, която
предвижда прилагането на мерките да става в случаите на предотвратяване или
преустановяване на административни нарушения, свързани с опазване на околната
среда, както и предотвратяване и/или отстраняване на вредните последици от тези
нарушения. Административният орган е
изложил мотиви за издаване на заповедта. Приложената мярка е предвидена в
разпоредбата на чл. 159 от ЗООС. Макар и да е употребен неточно термина „ограничаване
до 50%“вместо „спиране на производството“, по същество ограничаването означава
спиране на половината производство и осъществяването му до разрешения
капацитет. Безспорно се установи, че инсталацията на заинтересованата страна “М.Е.”
ООД *** извършва дейност, попадаща в Приложение № 4 от ЗООС, за която съгласно
чл. 117, ал. 1 от ЗООС се изисква издаване на комплексно разрешително, както и
че такова към датата на издаване на заповедта няма. При така констатираното
съдът приема, че са налице законоустановените предпоставки за налагане на ПАМ
по чл. 159, ал. 2 вр. чл. 158, т. 4 от
ЗООС. Законодателят не е посочил точно за какво нарушение каква принудителна
мярка се налага, а е предоставил това на преценката на административния орган.
Съдът може да упражнява съдебен контрол само дали ответникът е имал правомощие
да действа в хипотезата на оперативна самостоятелност, но не и да преценява
целесъобразността на неговото волеизявление. При така очертаните рамки на контрола,
който съдът може да упражнява, следва да се приеме, че протестираната заповед е законосъобразна,
поради което протестът против нея следва да се отхвърли.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ протеста на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА ВРАЦА,
депозиран чрез прокурор Веселин Вътов, против Заповед № 70/20.05.2019г. на Директора на РИОСВ - Враца за
прилагане на принудителна административна мярка спрямо “М.Е.“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, изразяваща се в поставяне на
пломба на крана на тръбната разводка към първичен ферментатор, като кранът се
притвори на 50% с цел ограничаване количеството на входящата суровина до
издаване на комплексно разрешително за инсталацията.
Решението
подлежи на обжалване и протест пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на
страните, на които на основание чл. 138 АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ. СЪДИЯ: