Определение по дело №602/2015 на Окръжен съд - Плевен

МОТИВИ по НОХД № 602/2015 г.

Обвинението против Н.Л.Ч. e по чл. **, ал. І, предложение 2 от НК, затова че на 18.V.2011г. в гр. Л., област **, на подобект „Площадкова канализация за дъждовни и битови отпадъчни води за административна сграда и захранващ водопровод” в обект: „Завод за производство на стоманени профили в УПИ ІІ, кв.159а по плана на гр.Л.” собственост на „****” ЕООД-гр.Л., представляващ строеж по смисъла на § 5, т. 38 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност – строително-монтажни (земни) работи, представляваща източник на повишена опасност, в качеството си на едноличен собственик и управител на „***********” ЕООД-гр.****, при условията на независимо съпричинителство с В.С.Н. от гр.****, назначен за Технически ръководител по част ”Монтаж на тръбопроводна инсталация” на същия обект със Заповед № 114/15.ІІ.2011г., на управител на „***********” ЕООД-гр.****, назначен и за Технически ръководител по част ”Монтаж на вкопана канализация” на същия обект със Заповед № **/7.ІV.2011 г., със Заповеди № ***/15.ІІ.2011 г. и № ***7.ІV.2011 г. определен за длъжностно лице за провеждане на ежедневен инструктаж на същия обект и П.Ц. *** назначен да изпълнява функциите на длъжностно лице по безопасност и здраве при работа съгласно Наредба № 3/27.VІІ.1998 г. /Дв.,бр.91 1998г./ на същия обект, със Заповеди №***/15.ІІ.2014 г. и № ***/7.ІV.2011г. на управител на „***********” ЕООД - гр.****, със Заповеди №***/15.ІІ.2011г. и №***7.ІV.2011 г. на управител на „***********” ЕООД-гр.**** определен и за длъжностно лице за провеждане на начален инструктаж, периодичен инструктаж и инструктаж на работното място на същия обект, нарушил разпоредбите на :

Чл. 4, ал. І, т.1, т. 3 – (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2007 г.) от Закона за Здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/ (I) Работодателят е длъжен да осигурява здравословни и безопасни условия на труд на работещите, като прилага необходимите мерки, включително:

1. превенция на професионалните рискове;

3. осигуряване на необходимата организация и средства;

чл.4, ал. ІІІ, т. 1, т. 10 от ЗЗБУТ (3) Работодателят прилага мерките по ал. 1, като осигурява основните принципи на превенция:

1. избягване на рисковете;

10. даване на съответни инструкции на работещите.

чл. 16, ал.І, т.6, т.7, т.8 от ЗЗБУТ (1) При осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд работодателят е длъжен:

6. да осигури ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин;

7. да не допуска до местата, където съществува сериозна или специфична опасност за здравето и живота, лица, които не са подходящо обучени, инструктирани и екипирани;

8. (изм. - ДВ, бр. 40 от 2007 г.) да предприеме необходимите мерки за координация на действията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, когато на един обект или работна площадка се извършват работи или дейности от работещи и на други работодатели.

Чл. 21. ЗЗБУТ (Изм. и доп. - ДВ, бр. 40 от 2007 г.) В случай или при вероятност от възникване на сериозна и непосредствена опасност за здравето и живота работодателят информира във възможно най-кратък срок застрашените работещи за действията, които се предприемат във връзка със защитата им, осигурява преустановяването на работата и евакуацията им на безопасно място и не допуска възобновяване на работата, докато не се отстрани опасността:

чл. 16, т. 1, б. «е» т.5 и т.6 от Наредба №2 за МИЗБУТ при извършване на СМР. Строителят:

1. осигурява:

е) инструктажа, обучението, повишаването на квалификацията и проверката на знанията по ЗБУТ на работещите;

5. организира вътрешна система за проверка, контрол и оценка на състоянието на безопасността и здравето на работещите;

6. писмено определя в длъжностни характеристики задълженията на отговорните лица (техническите ръководители, бригадирите и др.) и работещите по отстраняване на рисковете в работния процес и им предоставя нужните за това правомощия и ресурси; утвърждава организационна схема за взаимоотношенията между тях;

чл. 19, ал. І, т. 6 от Наредба № 2 за МИЗБУТ при извършване СМР (1) Инструкциите по безопасност и здраве съдържат:

6. условията за принудително и аварийно преустановяване на работата, мерки за оказване на първа помощ на пострадалите при злополука и др.;

чл. 29. т.1 и т. 4 от Наредба № 2 от МИЗБУТ При инструктажа работещите, които извършват СМР, се информират за задълженията им да:

1. спазват изискванията за безопасност и здраве при изпълняваната от тях работа;

4. не извършват СМР, за които не притежават изискваната правоспособност или квалификация;

чл. 49 т.2 и т.5 от Наредба № 2 от МИЗБУТ при извършване на СМР При изкопни и подземни работи и при строеж на кладенци, тунели и други подобни съоръжения се предприемат подходящи мерки за безопасност, които включват:

2. оформяне на откоси или използване на подходящо укрепване;

5. осигуряване на безопасен достъп до работните места;

чл. 3 от НАРЕДБА № РД-07-2/16.12.2009 г. За условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

чл.3. Работодателят не допуска до работа работник и служител, който не притежава необходимите знания и умения и/или не е инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

чл. 15, ал. І и ал. ІІІ от НАРЕДБА № РД-07-2/16.12.2009 г. (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2010 г.) Ежедневен инструктаж се провежда на работещи, пряко заети в дейности с висок производствен риск, включително: в подземни, минни и геологопроучвателни обекти; в кариери; в добива на нефт и газ; в превозите в железопътния транспорт; в производството и употребата на взривни материали; в международните автомобилни превози; в автомобилните превози на опасни товари по шосе; при работа с опасни химически вещества и препарати; при строителни и монтажни работи.

(3) Ежедневният инструктаж се провежда от прекия ръководител на работата или друго лице - определено със заповед на работодателя, като в резултат на горепосочените нарушения на правилата регламентиращи правнорегламентираната дейност по непредпазливост, причинил смъртта на В.К. П. ЕГН ********** от гр. ****, заемащ длъжността „Общ работник” в „***********” ЕООД - гр.****, съгласно трудов Договор №138/19.І.2010 г.

Обвинението В.С.Н. е по чл. **, ал. І, предложение 2 от НК, затова че на 18.V.2011 г. в гр. Л., обл.**, на подобект „Площадкова канализация за дъждовни и битови отпадъчни води за административна сграда и захранващ водопровод” в обект: „Завод за производство на стоманени профили в УПИ ІІ, кв.159а по плана на гр.Л.” собственост на „****” ЕООД - гр.Л., представляващ строеж по смисъла на § 5, т. 38 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност – строително-монтажни (земни) работи, представляваща източник на повишена опасност, в качеството си на Технически ръководител по част ”Монтаж на тръбопроводна инсталация” на същия обект назначен със Заповед № 114/15.ІІ.2011г., на управител на „***********” ЕООД - гр.****, назначен и за Технически ръководител по част ”Монтаж на вкопана канализация” на същия обект със Заповед № **/7.ІV.2011г., със Заповеди № ***/15.ІІ.2011 г. и № ***7.ІV.2011г. определен и за длъжностно лице за провеждане на ежедневен инструктаж на същия обект, на управител на „***********” ЕООД-гр.****, при условията на независимо съпричинителство с Н. *** - едноличен собственик и управител на „***********” ЕООД - гр.**** и П.Ц. *** назначен да изпълнява функциите на длъжностно лице по безопасност и здраве при работа съгласно Наредба № 3/27.VІІ.1998 г. /Дв.,бр.91 1998 г./ на същия обект, със Заповеди № ***/15.ІІ.2011 г. и № ***/7.ІV.2011 г. на управител на „*********** ” ЕООД-гр.**** ,със Заповеди №***/15.ІІ.2011г. и №***7.ІV.2011г. на управител на „*********** ” ЕООД-гр.**** определен и за длъжностно лице за провеждане на начален инструктаж, периодичен инструктаж и инструктаж на работното място на същия обект, нарушил разпоредбите на:

Закон за здравословни и безопасни условия на труд

Чл. 33 .Всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността и на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции.

Наредба № 2/22.ІІІ.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи / МИЗБУТ/.

Чл. 26 .Техническият ръководител:

т.1 изпълнява и контролира спазването на изискванията за ЗБУТ;

т.2 пряко участва при изработването на инструкциите за безопасност и здраве и ръководи и контролира тяхното прилагане;

т.3 спазва изискванията за ЗБУТ към използваните строителни технологии и проекти;

т.4 провежда инструктаж по ЗБУТ на ръководените от него работещи;

т.9 осигурява:

а) прекратяване на работата и извежда всички лица от строителната площадка, строежа или съответното работно място, когато има сериозна или непосредствена опасност за здравето или живота им или когато са налице условия, при които се изисква спиране на работа; при отсъствието му от строителната площадка тези задължения се изпълняват от посочени от него лица с необходимата квалификация.

Чл. 29 от Наредба №2 за МИЗБУТ - При инструктажа работещите, които извършват СМР, се информират за задълженията им да:

1. спазват изискванията за безопасност и здраве при изпълняваната от тях работа;

4. не извършват СМР, за които не притежават изискваната правоспособност или квалификация;

5. използват личните и други предпазни средства, когато това се изисква, и след употреба да ги връщат на съответното място;

Чл. 49 от Наредба № 2 за МИЗБУТ - При изкопни и подземни работи и при строеж на кладенци, тунели и други подобни съоръжения се предприемат подходящи мерки за безопасност, които включват:

2. оформяне на откоси или използване на подходящо укрепване;

5. осигуряване на безопасен достъп до работните места;

Приложение № 1 към чл. 2, ал. ІІ от Наредба №2 за МИЗБУТ /извършване на земни работи/,

1.13. Преди започване на работа в изкопи с дълбочина, по-голяма от 1,5 m, техническият ръководител или бригадирът проверява устойчивостта на откосите или укрепването.

1.23. Извършването на изкопни работи или на други видове СМР в изкопи след временното им спиране или замразяване се възобновява по нареждане на техническия ръководител след проверка за устойчивостта на откосите или укрепването им и отстраняване на констатираните неизправности и опасности.

1.29. Не се допуска извършването на изкопни работи при наличие на почвени води, създаващи опасност от наводняване или срутване на откосите или укрепването, както и в преовлажнени, песъчливи, льосовидни и насипни почви без укрепване.

1.31. Извършването на СМР в изкопи, подложени на навлажняване след изпълнението им, се допуска, след като се вземат мерки срещу обрушване на откосите (временно прекратяване на работата, намаляване на наклона на откоса и др.).;

2. Изпълнение на неукрепени изкопи.

2.1. Ями и траншеи с вертикални стени без укрепване в нескални и незамръзнали почви над нивото на почвените води и отдалечени от подземни мрежи или съоръжения се изкопават на дълбочина не по-голяма от:

1.1.3. в песъчливи глини и глини - 1,50 m;

2.2. Строителни и монтажни работи в изкопи с вертикални стени и без укрепване се извършват, след като техническият ръководител установи изправното и безопасно състояние на стените на изкопите.

3.1. Изкопи с вертикални стени и с височина, по-голяма от допустимата за неукрепени изкопи, се укрепват от нивото на терена.

3. Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Чл. 15. (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2010 г. ) Ежедневен инструктаж се провежда на работещи, пряко заети в дейности с висок производствен риск, включително: в подземни, минни и геологопроучвателни обекти; в кариери; в добива на нефт и газ; в превозите в железопътния транспорт; в производството и употребата на взривни материали; в международните автомобилни превози; в автомобилните превози на опасни товари по шосе; при работа с опасни химически вещества и препарати; при строителни и монтажни работи.

(3) Ежедневният инструктаж се провежда от прекия ръководител на работата или друго лице, определено със заповед на работодателя. В резултат на горепосочените нарушения на правилата регламентиращи правнорегламентираната дейност по непредпазливост, причинил смъртта на В.К. П. от гр. ****, заемащ длъжността „Общ работник” в „***********” ЕООД-гр.****, съгласно трудов Договор №138/19.01.2010 г.

Обвинението против П.Ц.Ц. е по чл. **, ал. І, предложение 2 от НК, затова че на 18.V.2011г. в гр.Л., обл.**, на подобект „Площадкова канализация за дъждовни и битови отпадъчни води за административна сграда и захранващ водопровод” в обект: „Завод за производство на стоманени профили в УПИ ІІ, кв.159а по плана на гр.Л.” собственост на „****” ЕООД-гр.Л., представляващ строеж по смисъла на § 5, т. 38 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност – строително-монтажни (земни) работи, представляваща източник на повишена опасност, в качеството си на длъжностно лице изпълняващо функции по безопасност и здраве при работа, съгласно Наредба № 3/27.VІІ.1998г. /Дв.,бр.91 1998г./ на същия обект, назначен със Заповеди № ***/15.ІІ.2011 г. и № ***/7.ІV.2011г. на управител на „*********** ” ЕООД-гр.**** , със Заповеди № ***/15.ІІ.2011г. и № ***7.ІV.2011г. на управител на „*********** ” ЕООД-гр.**** определен и за длъжностно лице за провеждане на начален инструктаж, периодичен инструктаж и инструктаж на работното място на същия обект, при условията на независимо съпричинителство с Н. *** -едноличен собственик и управител на „***********” ЕООД-гр.**** и с В.С.Н. от гр.****, назначен за Технически ръководител по част ”Монтаж на тръбопроводна инсталация” на същия обект със Заповед №114/15.ІІ.2011г., на управител на „*********** ” ЕООД-гр.****, назначен и за Технически ръководител по част ”Монтаж на вкопана канализация” на същия обект със Заповед № **/7.ІV.2011 г., със Заповеди № ***/15.ІІ.2011 г. и № ***7.ІV.2011 г. определен за длъжностно лице за провеждане на ежедневен инструктаж на същия обект, на управител на „*********** ” ЕООД-гр.****, нарушил разпоредбите на :

Закон за безопасни и здравословни условия на труд /ЗЗБУТ/ -

Чл. 33 от ЗЗБУТ- Всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността и на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции.

Наредба №2 /22.ІІІ.2004 г. за / МИЗБУТ/

Чл. 29. ОТ НАРЕДБА №2 за МИЗБУТ- При инструктажа работещите, които извършват СМР, се информират за задълженията им да:

1. спазват изискванията за безопасност и здраве при изпълняваната от тях работа;

4. не извършват СМР, за които не притежават изискваната правоспособност или квалификация;

Чл. 49. ОТ Наредба № 2 за МИЗБУТ- При изкопни и подземни работи и при строеж на кладенци, тунели и други подобни съоръжения се предприемат подходящи мерки за безопасност, които включват:

2. оформяне на откоси или използване на подходящо укрепване;

5. осигуряване на безопасен достъп до работните места;

Наредба № РД-07-2/16.ХІІ.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд:

Чл. 13. (1) Инструктажът на работното място е практическо запознаване на работника или служителя с конкретните изисквания за безопасното изпълнение на трудовата дейност и се провежда на работното място, преди да му бъде възложена самостоятелна работа.

(2) На работниците и служителите, работата на които е свързана с използване, обслужване и поддържане на машини и други технически съоръжения или са заети в дейности, създаващи опасност за здравето и живота на хора, независимо от тяхната подготовка, образование, квалификация и трудов стаж по същата или друга професия, освен инструктаж на работното място се провежда и обучение по правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд.

(4) Работниците и служителите по ал. 2 се допускат до самостоятелна работа само след успешно положен изпит по правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд.

Чл. 14. (1) Периодичният инструктаж има за цел да поддържа и допълва знанията на работещите по безопасност и здраве при работа.

(2) Периодичният инструктаж се провежда не по-рядко от един път на три месеца за работещите, пряко заети в дейностите по чл. 15, ал. 1, и не по-рядко от един път годишно за всички останали работещи, освен ако в други нормативни актове не е регламентирана по-малка периодичност.

(3) Периодичният инструктаж се провежда въз основа на правилата, нормите и изискванията по безопасност и здраве при работа, отнасящи се за дадената професия, работно място или дейност.

(4) Периодичният инструктаж се провежда от прекия ръководител на дейността или друго лице, определено със заповед на работодателя, като тематиката се определя в зависимост от характера на работата, условията на труд и резултатите от оценката на риска.

(5) Периодичният инструктаж се провежда индивидуално или групово в зависимост от изпълняваната работа, като на отсъстващите работници или служители се провежда при явяването им на работа.

4. Наредба № 3/27.VІІ.1998 г. за функциите и задачите на длъжниостните лица и специализираните служби в предприятията за организиране изпълнението на дейностите, свързани със защитата от профескионални рискове и превенцията на тези рискове.

Чл. 6. (1) Основните функции на органите за безопасност и здраве при работа са:

т. 1. организиране и координация на дейността по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд;

т. 3. контрол от името на работодателя за спазване на нормите и изискванията на законодателството и за изпълнението на задълженията на работниците и служителите.

Чл. 7. При изпълнението на основните функции органите за безопасност и здраве при работа:

т.4. организират разработването на проекти, програми и конкретни мерки за предотвратяване на риска за живота и здравето на работниците и служителите;

т. 14. организират и участват при разработването и реализирането на програми за квалификация, преквалификация и инструктажи на работниците и служителите по безопасността и здравето при работа;

Чл. 8. Органите за безопасност и здраве при работа:

т.1. осъществяват контрол за спазване изискванията на нормативните актове и изпълнението на задълженията в тази област от работниците и служителите;, като в резултат на горепосочените нарушения на правилата регламентиращи правнорегламентираната дейност по непредпазливост, причинил смъртта на В.К. П. от гр.****, заемащ длъжността „Общ работник” в „*********** ” ЕООД-гр.****, съгласно трудов Договор № 138/19.І.2010г.

Подсъдимите разбират в какво са обвинени, не се признават за виновен, дават обяснения по случая.

От страна на представителя на прокуратурата е приета за установена следната фактическа обстановка:

Н.Ч. е прокурист на „***********” АД – седалище гр. **** от 21.І.2014 г. Дружеството първоначално било регистрирано с име „*********** ” ЕООД – седалище в гр. **** с едноличен собственик на капитала и управител Н.Ч. Било преобразувано от 21.І.2014г. в „***********” АД – седалище гр. ****, като запазило седалището си и предмета си на дейност.

Съгласно трудов договор № **/9.Х.2009 г.В.С.Н. бил назначен на длъжността „техник водоснабдяване и канализация“ в „*********** ” ЕООД от Ч. в качеството му на управител на дружеството. От същата дата Н. бил запознат и с длъжностна характеристика за длъжността” Технически ръководител на обект”.

С трудов договор № 49/17.ІХ.2007 г. Ч. назначил П.Ц.Ц. на длъжността „техник водоснабдяване и канализация в “***********” ЕООД гр. ****. Ц. бил запознат и с длъжностна характеристика за длъжността ”Технически ръководител на обект”. След завършени курсове за обучение за „Длъжностно лице по безопасност и здраве” и за „Координатор по безопасност и здраве в строителството” на Ц. били издадени съответни удостоверения. Със заповед № 502/19.ІІІ.2010 г. било възложено на П.Ц. допълнително задължение - да изпълнява функциите на орган по безопасност и здраве при работа, включващи конкретно посочени задължения. Със заповедта Ц. се запознал на 19.ІІІ.2010 г.

По силата на сключен трудов договор № 138/19.І.2010г. пострадалият - В.К. П. от гр.**** бил назначен на длъжността „Общ работник„ в „*********** ” ЕООД от подсъдимия Ч.. От същата дата пострадалия П. бил запознат и с длъжностна характеристика за длъжността” Общ работник СМР”.

На 7.ІV.2011 г. в гр. Л. бил сключен договор № 006 между „****” ЕООД – гр.Л. представлявана от управителя свидетеля Т.И.Т. и „***********“ ЕООД - гр. **** като изпълнител, представлявано от управителя Ч.. По силата на договора изпълнителят приел да изпълни възмездно със свои сили и средства „доставка и монтаж на площадкова канализация за дъждовни води“ на обект : „Завод за производство на стоманени профили в УПИ ІІ, кв. 159а по плана на гр. Л.“ съгласно количествено-стойностна сметка.

Съгласно раздел ІV на договора, изпълнителят се задължавал да осигури свой представител за техническо ръководство и контрол на извършваните СМР, да отговаря за спазване на ЗЗБУТ, Наредба № 2/22.ІІІ.2004 г. за МИЗБУТ при извършване на строителни и монтажни работи, както и на всички други действащи по време на изпълнение на задълженията по договора нормативни документи по охрана на труда, да участва в организацията на съвместната работа на една и съща площадка /обект/ с други подизпълнители и да подпомага процеса на взаимно информиране с тях за изпълнение на изискванията на чл. 18 от ЗЗБУТ, да не допуска трудови злополуки.

Със заповед № 114/15.ІІ.2011 г. подсъдимият Ч. в качеството си на управител на „*********** ” ЕООД , във връзка със започване на СМР на обект „Завод за производство на стоманени профили в УПИ ІІ, кв. 159а по плана на гр. Л.“ в гр.Л. , определил Н. за технически ръководител по част „Монтаж на тръбопроводна инсталация“. Съгласно заповедта подсъдимият Н. представлявал дружеството на обекта при изпълнението на договорените СМР, считано от 15.ІІ.2011 г.

Със Заповед №***/15.ІІ.2011 г. Ч. като управител на изпълнителя по договора „*********** ” ЕООД – гр. ****, във връзка със започване на СМР на обекта определил длъжностните лица за провеждане на инструктаж на обекта: „Завод за производство на стоманени профили в УПИ ІІ, кв. 159а по плана на гр. Л.“, както следва 1.Начален инструктаж, периодичен инструктаж и инструктаж на работното място от П.Ц. и 2. Ежедневен инструктаж от технически ръководител на обекта - В.С.Н..

Със заповеди № 121/7.ІV.2011 г. и №***7.ІV.2011 г. , идентични по съдържание със заповед №***/15.ІІ.2011 г.Ч. определил същите длъжностни лица - Н. и Ц. за провеждане на съответните инструктажи на обекта. Контрола по изпълнението и на трите заповеди бил възложен на Ч..

Със Заповед №118/7.ІV.2011г. на обв.Ч. като управител на изпълнителя по договора „***********” ЕООД – гр. ****, във връзка със започване на СМР на обекта определил свидетеля В.С.Н. за технически ръководител по част „Монтаж на площадкова канализация за дъждовни води”, който да представлява дружеството на обекта при изпълнение на СМР, считано от 7.ІV.2011г.

Със Заповед №***7.ІV.2011 г.Ч. като управител на „***********” ЕООД – гр. ****, определил длъжностни лица за провеждане на инструктаж на обект: „Завод за производство на стоманени профили в УПИ ІІ, кв. 159а по плана на гр. Л.“: 1.Начален инструктаж,периодичен инструктаж и инструктаж на работното място от П.Ц. и 2. Ежедневен инструктаж от технически ръководител на обекта - В.С.Н../идентична по съдържание със заповед ***/15.02.2011г./.

Със заповед № ***/15.ІІ.2011 г. Ч. възложил на основание чл. 24 от ЗЗБУТ на П.Ц. да изпълнява на обект: „Завод за производство на стоманени профили в УПИ ІІ, кв. 159а по плана на гр. Л.“, функциите на длъжностно лице по безопасност и здраве при работа, съгласно Наредба № 3/27.VІІ.1998 г. за функциите и задачите на длъжностните лица и на специализираните служби в предприятията за организиране изпълнението на дейностите, свързани със защитата и профилактиката на професионалните рискове.

На 7.ІV.2011 г. на основание чл. 18 от ЗЗБУТ и чл. 16 от Наредба № 2 за МИЗБУТ при извършване на СМР между „****“ ЕООД-град Л.. – като възложител, и „***********” ЕООД-****, като изпълнител, било сключено споразумение за съвместно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при едновременна работа на строеж. Съвместното прилагане на споразумението се възложило на свидетеля Ц.П. – за възложителя и на подсъдимия В.Н. – за изпълнителя. По силата на споразумението изпълнителят следвало да определи със заповед лицата, които ще провеждат начален инструктаж, инструктажна работното място и ежедневен инструктаж на своите работници на обекта, както и да уведомява ежедневно, преди започване на работа на обекта, представителя на възложителя за всички новопостъпили лица, служители на изпълнителя с цел провеждане на начален инструктаж и запознаване с оценка на професионалния риск и физиологичен режим на труд и почивка за конкретния обект. В случай на неизпълнение на този ангажимент от страна на изпълнителя, възложителят не отговарял за непровеждане на инструктаж и не носел каквато и да било отговорност в случай на настъпване на злополука, авария, загуба на работоспособност, смърт.

С Анекс от 22.ІV.2011г. „***********” ЕООД-**** приел изпълнението на първи етап подобект „Площадкова канализация за дъждовни и битови отпадъчни води за административна сграда и захранващ водопровод” по одобрен работен проект и при условията на Договор № 006/7.ІV.2011г. За обекта бил изготвен подробен работен проект с приложен към него план за безопасност и здраве, изготвени от проектанта „***” ООД –** с представени и одобрени части: „ВиК”; „В.П.”; „Електро”; „Архитектура”; „Конструкции” и „ПБЗ” – разработен и одобрен на 10.І.2011г.

Със Заповед № 107/2.V.2011 г. Ч. командировал подсъдимия В.Н. на обекта в гр.Л. за срок - 29дни 3.V.2011г. – 31.V.2011г. със задача „Контрол по изпълнение на СМР”. Съгласно командировъчната заповед обвияемият Н. пристигнал в гр. Л. на 10.V.2011г., като на същата дата отпътувал обратно за гр.****.

Свидетелят И.И.Т., който е със средно образование бил назначен на длъжността „Общ работник СМР на обект” с трудов договор №181/15.02.2011г. Със заповед № 92/12.ІV.2011г. И.И.Т. бил командирован на обекта в гр.Л. за срок 45 дни, от 13.ІV.2011г. – 27.V.2011 г., като следвало да извърши „Монтаж канализация”. Свидетелят Й.И.Т., също със завършено средно образование с трудов договор № 180/15.ІІ.2011г. бил назначен на длъжността „Монтьор водопроводни тръби”. Със заповед № 93/12.ІV.2011 г. бил командирован на обекта в гр.Л. за срок 45дни, 13.ІV.2011 г. – 27.V.2011г. за осъществяване на „Монтаж канализация”.

Съгласно Трудов договор № 138/19.01.2010г. сключен между Ч. и пострадалия В. П., последният бил назначен на длъжността „Общ работник СМР на обект”, като със заповед № 94/12.ІV.2011 г., бил командирован на обекта в гр. Л. за срок 13.ІV.2011г. – 27.V.2011г., за да извърши монтаж на канализацията.

На 13.ІV.2011г. свидетелите И.Т., Й.Т., както и пострадалия В. П. пристигнали в гр. Л.. Тримата започнали работа по изграждането на открита инсталация от полипропиленови тръби към машина за валцуване в цех на завода. Строителните работи трябвало да се извършват под прякото ръководство на техническия ръководител подсъдимия В.Н.. В същото време Н. със заповед № 39/14.І.2010 г., Н. бил определен за технически ръководител по част ВиК на обект : „Комплекс от две офисни сгради, хотел и подземни гаражи – корпуси А, В, С и всички сутеренни части . УПИ ІV 82, 183, 288, 381, 443, 444, 837, кв. 11, СПЗ Слатина-Север“. През периода 3.V.2011 г. - 18.V.2011г. обекта в гр.**** не бил завършен, поради което подсъдимият Н. често отсъствал от подобекта в гр.Л..

На 9.V.2011 г. Н. изготвил технологична карта № 19 за времето от 10.05.2011 г. до 14.05.2011 г., в която били посочени СМР, които следвало да се извършат през този период. На 10.V.2011 г. тримата работници Й.Т., И.Т. и пострадалия В. П. – под ръководството на Н. започнали изграждането на първи етап на „Площадкова канализация за дъждовни и битови отпадни води за административна сграда и захранващ водопровод“ в съответствие с подписания анекс на 22.ІV.2011 г.

Н. пристигнал на строителния обект в гр. Л. на 10.V.2011 г., като същия ден отпътувал за гр. **** във връзка със задълженията си като технически ръководител на другия обект. Това станало със знанието и съгласието на подсъдимия Ч..

За времето 11.V.2011 г. - 18.V.2011г. Н. бил ангажиран с обекта в гр.****, поради което не се завърнал на обекта в гр. Л., на който също бил технически ръководител. За този период на строителния обект в гр. Л. нямало технически ръководител, който да ръководи и контролира извършваните СМР, както и да провежда ежедневен инструктаж на работниците. Подсъдимият Н. не определил и свой заместник, който да изпълнява функциите на технически ръководител.

Представител на „****” ЕООД-Л. провел начален инструктаж на Й.Т. ,И.Т. и пострадалия В. П..

По време извършване на строително-монтажните работи свидетелят Й.Т. бил третиран от ръководството на дружеството, като старши отговорник на другите двама работници. Той им давал указания за деня, както и указания на багеристите извършващи изкопните работи при перманентното отсъствие на подсъдимите Н. и Ц. от обекта. Указанията във връзка с ежедневните задачи на обекта свидетелят Й.Т. получавал чрез телефонни разговори с Ч. и Н..

Дейността по изграждането на „Площадкова канализация за битови и отпадни води за административна сграда и захранващ водопровод“ се състояла в трасиране на земен участък с определена дължина съгласно предварителния проект и механично прокопаване на траншеен изкоп с дълбочина от 1.5 метра до 3.5 метра, в зависимост от участъка и последващо пристъпване към обратен земен нарив и уплътняване на изградения участък на ВиК канализацията. За механичното прокопаване, с договор за наем на строителна техника от 12.ІV.2011 г., сключен между „***********” ЕООД и „ ***“ ООД - гр. **** била наета специализирана строителна техника – комбиниран багер „HIDROMEK 102B“, с багерист свидетелят К.К..

С помощта на багера на 10.V.2011 г. било извършено механично прокопаване на земен участък, а на 11.V.2011 г. били положени канализационни тръби и извършени обратен нарив и трамбоване на прокопания участък.

За да завършат обратния нарив, още на същия ден – 12.V.2011г., със съдействието на свидетеля И.М.Д. ***, бил изпратен заместващ багер собственост на „***“ ЕООД-Л.. Между двете търговски дружества имало сключен договор за строителство от 15.ІV.2011г. По нареждане на заместник управителя на „***” ЕООД – свидетеля Г.А.Г. на място пристигнал багериста свидетелят Х.Д.П. с управляваният от него багер марка „HIDROMEK 102В”. Багериста П. заварил тримата работници и след нареждане от страна на свидетелят Й.Т. довършил обратния нарив на вече прокопания участък с положени в него тръби, след което тримата работници от „***********” ЕООД извършили уплътняване на участъка.

На 13.V.2011г., багериста Х.П. продължил работата по прокопаването на траншеен изкоп и полагане на тръби .

На 14.V.2011г. на обекта в гр. Л. по искане на инвеститора пристигнал подсъдимиятЧ.. Срещнал се с тримата работници. В това време Х.П. извършвал с багера обратен нарив. Работниците трамбовали участъка.

На 16.V.2011 г. на обекта не била извършвана земно-изкопна работа, а само почистване и извозване на земната маса.

На 16.V.2011 г., подсъдимият Н., който от 10.V.2011г. не е посещавал обекта в гр.Л., в качеството си на технически ръководител изготвил, а свидетелят Е.Д. в качеството си на главен инженер утвърдил технологична карта за изпълнение на СМР през седмица № 20 за периода от 16.V.2011 г. до 20.V.2011 г. В картата – позиция № 2, било отразено, че на 18.V.2011 г. тримата работници трябвало да извършват ремонт по вътрешната инсталация. Технологичната карта и описаните в нея по дати СМР били докладвани на подсъдимия Ч. на 16.V.2011 г. по време на съвещание проведено в офиса на дружеството в гр.****.

На 16.V.2011 г. през целия ден - до полунощ, над град Л. превалявал слаб дъжд. Почвата била влажна, но без локви.

На 17.V.2011 г. през свидетелят Х. П. бил изпратен да работи с багера на обект в гр. Л.. Същия ден свидетелят Й.Т. разговарял по телефон с Ч. и го информирал за отсъствието на багера. Подсъдимият му наредил да продължат тримата да работят по вътрешна инсталация в едно от производствените халета на завода, докато дойде багера.

На 17.V.2011 г. привечер – около 19.00 часа, над гр.Л. за около 15 минути валял проливен дъжд и град. Измереното количество валежи било 11.7 л/кв.м, а почвата била мокра, на места и с локви /справка от Национален институт по метеорология и хидрология, филиал **/.

На 18.V.2011 г. сутринта в телефонен разговор с подсъдимия Н.Ч., Й.Т. поискал от него да се доставят материали за работата им в халето. В това време Ч. знаел,че от обекта отсъства техническия ръководител - Н., който същият ден с други работници на дружеството бил ангажиран с обекта в гр.****.

На 18.V.2011г. сутринта на обекта в гр.Л. не присъствали определеният за технически ръководител и за длъжностно лице за провеждане ежедневен инструктаж на обекта - подсъдимите Н. и П.Ц. определен за длъжностно лице изпълняващо функции по безопасност и здраве при работа, съгласно Наредба №3/27.VІІ.1998 г. /Дв.,бр.91/1998г./ на същия обект, определен и за длъжностно лице за провеждане на начален инструктаж, периодичен инструктаж и инструктаж на работното място на същия обект със горепосочените заповеди на подсъдимияЧ..

П.Ц. изобщо не посетил обекта в гр.Л., въпреки че бил определен за длъжностно лице изпълняващо функции по безопасност и здраве при работа, съгласно Наредба №3/27.VІІ.1998г. /Дв.,бр.91/1998г./ и за длъжностно лице за провеждане на начален инструктаж, периодичен инструктаж и инструктаж на работното място със съответните заповеди. Ц. не провел и инструктажи на никой от работниците, за времето докато те извършвали СМР от 13.ІV.2011г. до 18.V.2011г.

На 18.V.2011г. сутринта около 09,00 часа, багериста Х.П. бил изпратен отново на подобекта в гр.Л. от прекия си ръководител във „***” ООД Л., свидетелят Г.А.. При пристигане на подобекта, тримата работници, съобразно нареденото от Ч. изоставили работата си в халето и се насочили към изкопа. Почвата на подобекта била кална ,като в изкопа се била събрала вода,около 10/20/30см. Работниците с ел. помпа отводнили изкопа.

Багериста П. продължил прокопаването на траншеен изкоп. Самата дейност осъществявана от багериста се състояла в механично прокопаване на изкоп с дължина около метър и последващо преместване на багера, с последващо прокопаване на участък със същата дължина, като по този начин бил прокопан участък с дължина 6 м., дълбочина 3,5 м. и широчина около 90 см., с достигане на съществуваща канализационна шахта и позициониране на багера върху същата. В така съществуващата канализационна шахта следвало да се извърши заустване на канализация за дъждовни и битови води.

След преустановяване на механичното прокопаване около 11,30 – 12,00 часа, свидетелят Й.Т. слязъл в изкопа за да провери дълбочината му, след което излязъл. Непосредствено след него в изкопа слязъл В. П., за да почисти ръчно с лопата залепналата пръст за стената на канализационната шахта, предвид възникналите опасения, че при механично използване кофата на багера е възможно счупването стената на шахтата. При откриване на стената, В. П. се отстранил и обръщайки се, започнал да почиства дъното на изкопа от нападалата при почистване стената на шахтата пръст, при което внезапно настъпило обрушване на земна маса с приблизително тегло около 2,5 тона от обратната страна на отвала. В следствие на това, намиращия се в изкопа В. П. бил затрупан напълно. В изкопа влезли свидетелите Й.Т., И.Т., както и намиращите се наблизо до инцидента свидетели О.Г.Н. – зам.директор на „****” ЕООД - Л. и Е.К.Б.. Започнали да отравят с ръце натрупаната земна маса, включил се и багериста Х.П., който с багера извършил 2-3 загребвания на пръст. При последното загребване се открила главата на затрупания П.. Свидетелите констатирали , че пострадалия П. е починал.

Смъртта на В. П. била констатирана от съдебния лекар д-р С.К., който извършил първоначалния оглед на трупа.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства намира за установена следваната фактическа обстановка:

Н.Ч. е прокурист на „***********” АД – седалище гр. **** от 21.І.2014 г. Дружеството първоначално било регистрирано, като „*********** ” ЕООД – седалище в гр. **** с едноличен собственик на капитала и управител Н.Ч.. Фирмата била преобразувана на 21.І.2014 г. в „***********” АД – седалище гр. ****, като запазила седалището си и предмета си на дейност.

Съгласно трудов договор № **/9.Х.2009 г. подсъдимият В.С.Н. бил назначен на длъжността „техник водоснабдяване и канализация“ в „*********** ” ЕООД от Ч. в качеството му на управител на дружеството. От същата дата Н. бил запознат и с длъжностна характеристика за длъжността „Технически ръководител на обект”. С трудов договор № 49/17.ІХ.2007 г. Ч. назначил П.Ц.Ц. на длъжността „техник водоснабдяване и канализация в“ *********** ” ЕООД, който бил запознат и с длъжностна характеристика за длъжността ”Технически ръководител на обект” на същата дата, на която е бил назначен. След завършени курсове за обучение за „Длъжностно лице по безопасност и здраве” и за „Координатор по безопасност и здраве в строителството” на Ц. били издадени съответни удостоверения. Със заповед № 502/19.ІІІ.2010 г. било възложено на П.Ц. допълнително задължение - да изпълнява функциите на орган по безопасност и здраве при работа, включващи конкретно посочени задължения. Със заповедта Ц. се запознал на 19.ІІІ.2010 г.

Пострадалият В.К. П. от гр.**** бил назначен на длъжността „Общ работник„ в „***********” ЕООД от Ч. с трудов договор № 138/19.І.2010 г. От същата дата П. бил запознат и с длъжностна характеристика за длъжността” Общ работник СМР”.

На 7.ІV.2011 г. в гр. Л. бил сключен договор № 006 между „****” ЕООД – гр. Л. представлявана от управителя свидетеля Т.И.Т. и „***********“ ЕООД - гр. **** като изпълнител, представлявано от управителя Ч.. По силата на договора изпълнителят приел да изпълни възмездно със свои сили и средства „доставка и монтаж на площадкова канализация за дъждовни води“ на обект: „Завод за производство на стоманени профили в УПИ ІІ, кв. 159а по плана на гр. Л.“ съгласно количествено-стойностна сметка.

Със Заповед № ***/15.ІІ.2011 г. Ч. като управител на изпълнителя по договора „*********** ” ЕООД – гр. ****, във връзка със започване на СМР на обекта определил длъжностните лица за провеждане на инструктаж на обекта: „Завод за производство на стоманени профили в УПИ ІІ, кв. 159а по плана на гр. Л.“, както следва 1. Начален инструктаж, периодичен инструктаж и инструктаж на работното място от П.Ц. и 2. Ежедневен инструктаж от технически ръководител на обекта - В.С.Н..

Със заповеди № 121/7.ІV.2011 г. и № ***7.ІV.2011 г., идентични по съдържание със заповед № ***/15.02.2011 г.Ч. определил Н. и Ц. за провеждане на съответните инструктажи на обекта. Контрола по изпълнението и на трите заповеди бил възложен на Ч..

Със Заповед № 118/7.ІV.2011 г. Ч., като управител на изпълнителя по договора „***********” ЕООД – гр. ****, във връзка със започване на СМР на обекта определил подсъдимия В.С.Н. за технически ръководител по част „Монтаж на площадкова канализация за дъждовни води”, който да представлява дружеството на обекта при изпълнение на СМР, считано от 7.ІV.2011г.

На 7.ІV.2011 г. на основание чл. 18 от ЗЗБУТ и чл. 16 от Наредба № 2 за МИЗБУТ при извършване на СМР между „****“ ЕООД-град Л.. – като възложител, и „***********” ЕООД-****, като изпълнител, било сключено споразумение за съвместно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при едновременна работа на строеж. Съвместното прилагане на споразумението се възложило на свидетеля Ц.П. от страна възложителя и на подсъдимия В.Н. от страна на изпълнителя. По силата на споразумението изпълнителят следвало да определи със заповед лицата, които ще провеждат начален инструктаж, инструктажна работното място и ежедневен инструктаж на своите работници на обекта, както и да уведомява ежедневно, преди започване на работа на обекта, представителя на възложителя за всички новопостъпили лица, служители на изпълнителя с цел провеждане на начален инструктаж и запознаване с оценка на професионалния риск и физиологичен режим на труд и почивка за конкретния обект. В случай на неизпълнение на този ангажимент от страна на изпълнителя, възложителят не отговарял за непровеждане на инструктаж и не носел каквато и да било отговорност в случай на настъпване на злополука, авария, загуба на работоспособност, смърт.

Със Заповед № 107/2.V.2011 г. Ч. командировал подсъдимия В.Н. на обекта в гр.Л. за срок - 29дни 3.V.2011г. – 31.V.2011г. със задача „Контрол по изпълнение на СМР”. Съгласно командировъчната заповед Н. пристигнал в гр. Л. на 10.V.2011г., като на същата дата отпътувал обратно за гр.****.

Свидетелят И.И.Т., който е със средно образование бил назначен на длъжността „Общ работник СМР на обект” с трудов договор № 181/15.ІІ.2011г. Със заповед № 92/12.ІV.2011г. И.И.Т. бил командирован на обекта в гр.Л. за срок 45 дни, от 13.ІV.2011г. – 27.V.2011г., като следвало да извърши „Монтаж канализация”. Свидетелят Й.И.Т., също със завършено средно образование с трудов договор № 180/15.ІІ.2011 г. бил назначен на длъжността „Монтьор водопроводни тръби”. Със заповед № 93/12.ІV.2011 г. бил командирован на обекта в гр.Л. за срок 45дни, 13.ІV.2011 г. – 27.V.2011г. за осъществяване на „Монтаж канализация”.

Съгласно Трудов договор № 138/19.І.2010г. сключен между Ч. и пострадалия В. П., последният бил назначен на длъжността „Общ работник СМР на обект”, като със заповед № 94/12.ІV.2011 г., бил командирован на обекта в гр. Л. за срок 13.ІV.2011г. – 27.V.2011г., за да извърши монтаж на канализация.

На 13.ІV.2011г. свидетелите И.Т., Й.Т., както и пострадалия В. П. пристигнали в гр. Л.. Тримата започнали работа по изграждането на открита инсталация от полипропиленови тръби към машина за валцуване в цех на завода. Строителните работи трябвало да се извършват под прякото ръководство на техническия ръководител подсъдимия В.Н.. В същото време Н. със заповед № 39/14.І.2010 г. бил определен за технически ръководител по част ВиК на обект: „Комплекс от две офисни сгради, хотел и подземни гаражи – корпуси А, В, С и всички сутеренни части . УПИ ІV 82, 183, 288, 381, 443, 444, 837, кв. 11, СПЗ Слатина-Север“. През периода 3.V.2011 г. - 18.V.2011г. обекта в гр.**** не бил завършен, поради което подсъдимият Н. често отсъствал от подобекта в гр.Л..

За времето 11.V.2011 г. - 18.V.2011 г. Н. бил ангажиран с обекта в гр.****, поради което не се завърнал на обекта в гр. Л., на който също бил технически ръководител. По време извършване на строително-монтажните работи свидетелят Й.Т. бил третиран негласно от ръководството на дружеството, като старши отговорник на другите двама работници, тъй като бил най-опитен от тримата. Той им давал указания за дейността, която следвало да бъде извършена през деня на обекта, на базата на изготвените технологични карти.

Дейността по изграждането на „Площадкова канализация за битови и отпадни води за административна сграда и захранващ водопровод“ се състояла в трасиране на земен участък с определена дължина съгласно предварителния проект и механично прокопаване на траншеен изкоп с дълбочина от 1.5 метра до 3.5метра, в зависимост от участъка и последващо пристъпване към обратен земен нарив и уплътняване на изградения участък на ВиК канализацията. За механичното прокопаване, с договор за наем на строителна техника от 12.ІV.2011 г., сключен между „***********” ЕООД и „ ***“ ООД - гр. **** била наета специализирана строителна техника – комбиниран багер „HIDROMEK 102B“, с багерист свидетелят К.К..

На 12.V.2011 г. тримата работници и багериста започнали прокопаването на нов земен участък с дължина около 10 метра, направление от новостроящата се административна сграда към административни фургони. Когато работниците започнали да монтират полипропиленовите тръби и да извършват обратен нарив, багера се повредил. Повредата била установена с констативен протокол от 14.V.2011г., като бил даден срок за нейното отстраняване. За да завършат обратния нарив, още на същия ден – 12.V.2011г., със съдействието на свидетеля И.М.Д. ***, бил изпратен заместващ багер собственост на „***“ ЕООД-Л.. Между двете търговски дружества имало сключен договор за строителство от 15.ІV.2011г. По нареждане на заместник управителя на „***” ЕООД – свидетеля Г.А.Г. на място пристигнал багериста свидетелят Х.Д.П. с управляваният от него багер марка „HIDROMEK 102В”. Багериста П. заварил тримата работници и след нареждане от страна на свидетелят Й.Т. довършил обратния нарив на вече прокопания участък с положени в него тръби, след което тримата работници от „***********” ЕООД извършили уплътняване на участъка.

На 13.V.2011г., багериста Х.П. продължил работата по прокопаването на траншеен изкоп и полагане на тръби .

На 14.V.2011г. на обекта в гр. Л. по искане на инвеститора пристигнал подсъдимият Ч.. Срещнал се с тримата работници. В това време Х.П. извършвал с багера обратен нарив. Работниците трамбовали участъка.

На 16.V.2011 г. на обекта не била извършвана земно-изкопна работа, а само почистване и извозване на земната маса.

На 16.V.2011 г. подсъдимият Н. в качеството си на технически ръководител изготвил, а свидетелят Е.Д. в качеството си на главен инженер утвърдил технологична карта за изпълнение на СМР през седмица № 20 за периода от 16.V.2011 г. до 20.V.2011 г. В картата – позиция № 2, било отразено, че на 18.V.2011 г. тримата работници трябвало да извършват довършителни ремонтни работи по вътрешната инсталация в едно от халетата на завода. Технологичната карта и описаните в нея по дати СМР били докладвани на подсъдимия Ч. на 16.V.2011 г. по време на съвещание проведено в офиса на дружеството в гр.****.

На 16.V.2011 г. през целия ден - до полунощ, над град Л. превалявал слаб дъжд. Почвата била влажна, но без локви.

На 17.V.2011 г. през свидетелят Х. П. бил изпратен да работи с багера на обект в гр. Л.. Същия ден свидетелят Й.Т. разговарял по телефона с Ч. и го информирал, че повредата на багера, с който „***********“ ЕООД извършвала изкопните работи, все още не била отстранена. Подсъдимият Ч. наредил Й.Т., той и другите двама работници да продължат да работят по вътрешната инсталация в едно от производствените халета на завода.

На 17.V.2011 г. привечер – около 19.00 часа, над гр.Л. за около 15 минути валял проливен дъжд и град. Измереното количество валежи било 11.7 л/кв.м, а почвата била мокра, на места и с локви /видно от справката от Национален институт по метеорология и хидрология, филиал **/.

На 18.V.2011г. сутринта в телефонен разговор с подсъдимия Н.Ч., Й.Т. го информирал, че следва да му бъдат доставени материали за довършване на ремонтните работи в халето.

На същата дата сутринта около 09,00 часа, багериста Х.П. бил изпратен отново на подобекта в гр.Л. от прекия си ръководител във „***” ООД Л., свидетелят Г.А. по изричното настояване на свидетеля И. Д., като за това никой от ръководството на дружеството изпълнител не е бил уведомен. Тримата работници по собствена инициатива на собствена отговорност, при условие, че изрично им е било наредено да работят в халето на завода, напускат определеното им работно място в халето и отиват траншееиния изкоп, като Й.Т. заявява, че ще започнат там работа. За това си решение не искал съгласието на които и да е от подсъдимите, нито ги е уведомил, нито го е съгласувал с някой от тях. Багеристът П., който бил изпратен на обекта от Г.А., ръководителя на „***“ ООД продължил прокопаването на траншеения изкоп, без обаче на извършва необходимото укрепване на бреговете на канала. Самата дейност осъществявана от багериста се състояла в механично прокопаване на изкоп с дължина около метър и последващо преместване на багера, с последващо прокопаване на участък със същата дължина, като по този начин бил прокопан участък с дължина 6 м., дълбочина 3,5 м. и широчина около 90 см., с достигане на съществуваща канализационна шахта и позициониране на багера върху същата. В така съществуващата канализационна шахта следвало да се извърши заустване на канализация за дъждовни и битови води.

След преустановяване на механичното прокопаване около 11,30 – 12,00 часа, свидетелят Й.Т. слязъл в изкопа за да провери дълбочината му, след което излязъл. Непосредствено след него в изкопа слязъл В. П., за да почисти ръчно с лопата залепналата пръст за стената на канализационната шахта, предвид възникналите опасения, че при механично използване кофата на багера е възможно счупването стената на шахтата. При откриване на стената, В. П. се отстранил и обръщайки се, започнал да почиства дъното на изкопа от нападалата при почистване стената на шахтата пръст, при което внезапно настъпило обрушване на земна маса с приблизително тегло около 2,5 тона от обратната страна на отвала. В следствие на това, намиращия се в изкопа В. П. бил затрупан напълно. В изкопа влезли свидетелите Й.Т., И.Т., както и намиращите се наблизо до инцидента свидетели О.Г.Н. – зам.директор на „****” ЕООД - Л. и Е.К.Б.. Започнали да отравят с ръце натрупаната земна маса, включил се и багериста Х.П., който с багера извършил 2-3 загребвания на пръст. При последното загребване се открила главата на затрупания П.. Свидетелите констатирали, че пострадалия П. е починал, което обстоятелство било потвърдено от съдебния лекар д-р С.К., който извършил първоначалния оглед на трупа.

Описаната и приета за установена от съда фактическа обстановка по делото се подкрепя от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели Й.И.Т., И.И.Т., Х.Д.П., Г.А.Г., И.М.Д., К.С.К., обясненията на тримата подсъдими, приетите и приобщени към делото заключения на съдебномедицинската, двете строителнотехнически и графологическата експертизи.

В хода на съдебното следствие се оформи и втора група свидетели, в която се включват лицата И.Б. Д., Е.К.Б., О.Г.Н., Т.С.Т., Ц.Г.П., Т.И.Т., чийто показания са без значение за изясняване на фактическата обстановка по делото и решаване на спорния въпрос, касаещ липсата на авторството на деянието, за което подсъдимите са предадени на съд.

В съдебно заседание проведено на 17.VІ.2016 г. показания пред съда даде свидетелят Й.И.Т., който заявява следното: Работи във фирма „***********“ ЕООД, като е бил командирован на обект в град Л.. Изграждали завод за производство на ламарини. Работили на външна канализация и се случила злополука. На 18.V.2011 г. един от колегите му бил затрупан от срутила се в изкопа за канализацията изкопана земна маса, вследствие на което починал. Тогава на обекта работели трима човека - свидетелят, И. Т. и пострадалия В. П.. Повече от 30 дни участвали в изграждането на канализацията, като полагали съответните тръби. Багер изкопавал изкопа, работниците полагали тръбите и след това багерът ги заривал. Свидетелят тогава бил на длъжност „монтажник“, на каквато е и настоящият момент. Има подписан трудов договор и длъжностна характеристика. В началото на работата на обекта съответните инструктажи били правени от В.Н., а след това от Н.Ч.. Провеждали се на обекта преди започване на работа, като работниците се подписвали в книга за инструктажи. На тримата работници на обекта в гл. Л., изрично е било забранено да влизат да работят в изкоп с неукрепени стени. По принцип не е имало ден без инструктаж, но в деня на злополуката такъв не е бил провеждан, като СМР се ръководили или от В.Н. или от Н.Ч.. Работниците работили, както в двора на завода, така и в халето, където изграждали други инсталации. Извършената работа се приемала от Н.Ч., когато В.Н. не е се намирал на обекта. На процесната дата 18.V.2011 г. Т. и двамата му колеги извършвали вътре в халето довършителни СМР, както било предписано по технологична карта № 20. По-късно същия ден бил проведен Започнали да работят отвън на изкопа, тъй като дошъл заместващ багер, другият който първоначално работел аварирал и бил даден на ремонт, който към онзи момент все още не е бил приключил. Никой от подсъдимите не е бил уведомен, за обстоятелството, че тримата работници са напуснали халето и са отишли да работят на изкопа. Нито Ч., нито Ц., нито Н. не се е разпореждал братята Т. и В. П. да работят на двора на обекта при изкопа. Свидетелят не може да каже чие е решението да отидат на двора знае, че там е тяхното работно място. Започнали да работят отвън. Багерът бил изкопал изкопа за полагане на тръби и е трябвало да се започне с полагането на тръбите, което Й.Т. и другите двама направили. Били само тримата – той, И. Т. и В. П. когато се случил инцидентът. Първоначално в рова бил влязъл Й.Т., а след него влязъл В. П., който трябвало да се почисти от паднала пръст. Бреговете на изкопа на се били укрепени. В деня на произшествието на обекта не се е намирал никой от тримата подсъдими. Преди да се случи инцидента бил проведен разговор между Й.Т. и Н.Ч., който бил помолен от Т. да уреди изпращането на допълнителни материали за довършване на СМР в халето на завода. Когато се е работило на двора при изкопа, понякога се е налагало, някой от работниците да влиза вътре, за да изчисти от пръстта. Подсъдимите Ч. или Н. са давали указания какво трябва да се свърши. Изкопът е бил дълъг 6-7 метра, на височина около 3 метра и нещо. Широчина около 1 метър. По принцип е бил скосяван от багериста, който работел с повредения багер, но на мястото където се е случил инцидента това не е било направено от страна на другия багерист – свидетеля Х.П.. Тъй като е валял дъжд се е наложил изкопа да бъде отводняван, като била достигната точката за заустяване на канализацията. Свидетелят не знае откъде е дошъл втория багер, дали багериста е бил инструктиран, че трябва да укрепи, чрез скосдяване бреговете на канала, нито кой му е разпоредил на дойде на обекта. Освен това не му е било известно, че в деня на инцидента 18.V.2011 г. на обекта ще пристигне друг багер, който да замести повредения. На Й.Т. и останалите двама не са им били давани указания на инкримираната дата, да излязат на двора на завода, за да работят. Никой не е указвал на пострадалия да слиза в изкопа, за да го почисти от полепналата пръст. Скосяването и укрепяването на стените на изкопа е било задължение на багериста и се е извършвало с цел запазване на безоспасността на работниците извършващи СМР по кантализацията на завода. В деня на инцидента това не е било извършено от страна на багериста.

На основание чл.281, ал.4 от НПК, съдът прочете показанията на свидетеля Й.Т. дадени на досъдебното производство на 19.05.2011 г. /лист № 55, № 56 и лист № 57 и № 58 от досъдебното производство/. В тях свидетелят излага следните факти: Работи във фирма „***********“ ЕООД от 2010 г. На 1.ІІІ.2011 г. той, свидетелят И.Т. и пострадалия В. П. били изпратени на обекта в гр. Л., за изграждане на тръбна инсталация към поточна линия за обработка на ламарина. На един последващ етап им било възложено от управителя на фирмата Н.Ч. да започнат изграждането на външна канализация за отвеждане на дъждовни води. Това се извършвало чрез изкопаване на канал със съответна дължина и ширина, полагане на тръби и съответното им затрупаване с пръст. На 12.V.2011 г. багера, с който се извършвали СМР се повредил и се наложило, за да се продължи работата, намиращия се в завода багер Х.П. да извършва изкопните работи, докато се ремонтира багера на фирмата изпълнител. Наложило П. с машината да отиде на друг обект изпълняван от фирма „***“ ООД и да се върне на 17.V.2011 г., но се върнал на инкриминарата дата. Й.Т. не е знаел, че на 18.V.2011 г. засетващия багер ще се върне на обекта, където работил свидетеля. На 18.V.2011г. сутринта в телефонен разговор с подсъдимия Н.Ч., Й.Т. го информирал, че следва да му бъдат доставени материали за довършване на ремонтните работи в халето. На същата дата тримата работници, без нареждане от подсъдимите напуснали халето, където работили и отишли да работят на изкопа. Когато на 18.V.2011 г. багерът изкопал част от канала и свидетелят Т. слязъл, за да почисти паднала в изкопа пръст от лопатата на багера, без да има съотвеното нареждане за това от някой от тримата подсъдими. След като свършил тази работа земекопната машина се преместила и изкопала още от рова. После вътре влязъл пострадалия да изчисти с лопата падналата пръст по дъното на канала. В. П. се намирал в средата на изкопа, когато изведнъж се свлякло голямо количество пръст и го затрупало. Веднага на помощ му се претекли свидетелите Й. и И. Т., заедно с други работници, но не успяли да му помогнат. На 18.V.2011 г. е следвало багера само да прокопае участъка, а на следващия ден в присъствието на управителя Ч. е трябвало да се започне полагането на тръбите.

На основание чл.281, ал.1, т.1 от НПК, съдът прочете показанията на свидетеля Й.Т. дадени по същото дело, пред друг състав на съда в съдебно заседание проведено на 29.ХІ.2012 година. В тях свидетелят излага следните обстоятелства: Работи във фирма „***********” на длъжност „монтажник”от 2010 г. Представена му е била длъжностна характеристика и свидетелят разбрал какви са му задълженията. В град Л. мисли, че е бил изпратен през февруари месец 2011г. Отишли той, И.Т., В. П. и В.Н.,*** от дружеството. И.Т. и В. П. били назначени за общи работници, а В.Н. за технически ръководител на обекта. В началото на март месец Й.Т., И.Т. и В. П., отново били изпратени на същия обект, за да изграждят външна канализация. Преди да започнат канализацията им е бил направен ежедневен инструктаж от техническия ръководител на обекта. Казал им какво трябва да правят и да се предпазват, да не работят в изкоп с неукрепени брегове. Тримата на работатата на обекта използвали работно облекло, каски, очила, но в деня на инцидента не са носили предпазни каски, като Й.Т. не може да посочи причината за това. След инструктажа Й.Т. се подписвал в книгата. Виждал е В. П. да се подписва. Освен В.Н. ги е инструктирал и Н.Ч.. Той идвал, когато В.Н. го е нямало на обекта, но свидетелят не знае точно колко пъти е идвал Ч.. Работата на тримата се е състояла в следното: след като багера изкопае даден участък те полагали вътре тръбите и той ги заривал. Тръбите били пластмасови. Багера бил собственост на друга фирма и е бил нает за извършване на изкопни работи от „***********“ ЕООД. Багеристът, който извършвал изкопните работи обезопасявал изкопа, като правел скосявания, за да не се свлича земна маса. Ръководител на обекта всеки ден нямало, редували се. Свидетелят не знае каква е причината за това. Изкопите са дълбоки от 1,50 метра до 3 метра, различно са дълбоки, а са широки 70 см.- 90 см. Изкопа го приемали В.Н. и Н.Ч.. Злополуката станала на 18-ти май. Не са работили само с един и същ багер. Багерът, с който първоначално са работили се повредил и дошъл друг багер, който се намирал на обекта. Между повредата на първия багер и идването на втория багер минали един - два дена. През това време Й., И. Т. и В. П. извършвали в халето довършителни работи. Свидетелят не може да каже кой е наредил на другия багер да работи на обекта. На 18-ти май сутринта започнали работа в халето по нареждане на подсъдимия Ч. по телефона, който говорел Й.Т., който му казал, че им трябват материали, за да се довърши работата. Сутринта на 18-ти нямало багер. Започвали работа към 8,30 часа в халето на завода. Инструктаж през този ден не е бил провеждан. Багерът се появил по-късно, към 10,00 ч. Като го видяли Й.Т., И.Т. и В. П. излезли навън и започнали да довършват канализацията без да имат нареждане за извършване на тези действия от страна на някой от тримата подсъдими. Багер трябвало да дойде на предния ден – 17.V.2011 г., но не дошъл. На следващият ден 18.V. 2011 г. багерът пристигнал на обекта, но Й.Т. не знаел, че машината ще идва на този ден. Багерът започнал да копае изкопа дълбок 3 метра. Наложило се Т. да влезе в рова да премахне буци от пръстта, защото имало шахта и е трябвало да се види до къде е стигнал багера. Имало в изкопа останала пръст долу, която багера не могъл да достигне. Т. излязъл от изкопа и след това багера започнал още малко да копае и тогава слязал В. П., за да види дали е стигнал багера до шахтата. Не са били укрепени стените, за да не се свлича земна маса. Свидетелят не знае защо багеристът не е укрепвал стените багериста. В. П., като влязъл в изкопа тръгнал към шахтата и тогава се срутила земната маса, която го затрупала. За времето, през което тримата свидетели са били на обекта са били инструктирани от В.Н., или Н.Ч.. Обяснявали са какви опасности са съществуват при изграждането на канализацията. Най-голямата опасност е била да се срути изкопа, и че в неукрепен изкоп не трябва да се слиза. Й.Т. не може да каже, защо са влизали в изкопа, след като и тримата са били на ясно и са знаели, че не трябва. Работата, която извършвали работниците била една съща всеки ден и те били наясно какво да правят, не е налагало някой да ги организира. Никой от тях не е работил без присъствието технически ръководител. Дълбочината и дължината на изкопа била мерена и от тримата, било им известно, че когато вали е опасно да се влиза в изкопа. Изкопа се укрепва, като багериста прави откоси. След като един изкоп е изкопан и шкарпиран се приема от техническия ръководител. Багеристът на 18-ти май не е направил шкарпиране на изкопа. Освен това по план на 18.V.2011 г. двамата Т. и В. П. е трябвало да работят в халето, а не в двора на обекта, където се извършвали изкопните работи.

При извършване на анализ на показанията на разпитаният свидетел Й.И.Т. дадени пред в съдебно заседание от 14.VІ.2016 г., тези дадени пред разследващ полицай на 19.V.2011 г., както идадени пред друг състав на съда на 29.ХІ.2012 г. не бяха констатирани съществени противоречия, между тях, касаещи факти и обстоятелства от установената фактическа обстановка. Единственото противоречие се отнася до факта, че в показанията си пред съда дадани по време на сегашното и предишното разглеждане на делото Т. заявява, че не знае кой е поръчал да дойде втория багер, докато в тези си дадени по време на предварителното производство заявява, че му било известно, че има уговорка, докато багера нает от „***********“ се ремонтира, П. с неговата машина да извършва изкопните работи. Това противоречие не е от съществено значение за изясняване на фактическата обстановка по делото и по конкретно за решаване на въпроса, касаещ авторството на деянието. Това е така защото по делото е безспорно установено, че след като багера нает от фирмата-изпълнител се повредил и бил на ремонт, втори багер е извършвал изкопните работи. Предвид на това не е налице съмнение в достоверността на показанията на Й.И.Т. дадени пред съда по време на съдебното производство по настоящето дело, тези дадени по НОХД № 804/2012 г. по описа на **ски окръжен съд и тези пред орган на предварителното производство, касаеща факти и обстоятелства по случая. Същите са последователни, липсват пропуски в хронологията на фактите изграждащи установената фактическа обстановка, поради което следва да бъдат взети под внимание и кредитирани при постановяване на присъдата.

Свидетелят И.И.Т. в показанията пред съда дадени на 17.VІ.2016 г. казва, че почти нищо не си спомня по случая. Помни само, че е работил на обект в гр. Л., като е вземал участие в изграждането на канализация, като е полагал тръбите.

На основание чл. 281, ал. ІV от НПК, съдът прочете показанията на свидетеля И.Т. дадени на досъдебното производство, на 19.V.2011 г. /лист № 60 лице и гръб, лист № 61 от досъдебното производство/. В тях свидетелят И.Т. заявява следното: започнал работа във фирма „***********“ ЕООД в началото на 2010 г., като общ работник. На 1.ІІІ.2011 г. свидетелят задено с брат си Й.Т. и пострадалия били командировани в гр. Л. със задача да изградят тръбна инсталация към поточна линия за обработка на ламарина и външна канализация да дъждовни води. На 12.V.2011 г. багера, с който се извършвали изкопните работи в двора на предприятието се повредил и се наложило, за да се продължи работата, да бъде помолен багериста на намиращия се в завода багер Х.П. да извършва изкопните работи, докато се ремонтира машината на фирмата изпълнител. След като извършил определено количество изкопни работи, свидетелят П. с багера отишъл на друг обект и следвало да се върне на 17.V.2011 г., за да продължи работата. Не го направил на 17.V.2011 г., а се върнал на следващия ден – 18.V.2011 г. Когато на 18.V.2011 г. багерът изкопал част от канала и свидетелят Й.Т. слязъл, за да провери дълбочината на направения канал. След като свършил тази работа земекопната машина се преместила и изкопала още от рова. После вътре влязъл пострадалия да изчисти с лопата падналата пръст по дъното на изкопа. В. П. се намирал в средата на изкопа, когато изведнъж се свлякло голямо количество пръст и го затрупало. Веднага на помощ му се претекли свидетелите Й. и И. Т., заедно с други работници, но не успяли да му помогнат. На 18.V.2011 г. е следвало багера само да прокопае участъка, а на следващия ден в присъствието на управителя Ч. е трябвало да се започне полагането на тръбите.

На основание чл. 281, ал. І, т.1 от НПК, съдът прочете показанията дадени на свидетеля И.Т. по същото дело, пред друг състав на съда, на 29.ХІ.2012 г. по НОХД № 804/2012 г., в които се излагат следните факти: Работи в „***********” ЕООД на длъжност общ работник. Има средно образование, завършил е Техникум за двигатели с вътрешно горене, специалност монтьор. През месец март 2011 г. бил командирован на обекта в град Л. задено с брат му Й.Т., В. П. и В.Н. като техн. ръководител. Изграждали инсталация на машина за студено валцуване на ламарини. В халето на завода било работното им място. Имало работещ завод имаше и изграждащ се завод. Проведен им е бил ежедневен инструктаж на обекта от подсъдимия В.Н., а на обекта им е бил проведен инструктаж от О.Н.. Пострадалият също присъствал на тези инструктажи. В.Н. в началото беше по-често на обекта после идваше веднъж в седмицата. Свидетелят не знае поради каква причина В.Н. не е идвал на обекта всеки ден, няма данни дали е бил и на други обекти ръководител. След като известно време работниците започнали работа по външната инсталация, като в изкоп с багер полагали тръби тръби. Инструктаж за безопасност бил проведен от В.Н. за безопасност. Той им казал да внимават, да се пазят от багера и да се намират по-далече от него. В.Н. е забранявал да влизат в направения изкоп, без да су му били укрепени бреговете. Н.Ч. идвал веднъж седмицата, когато го нямало В.Н.. Багерът, с който се копаел изкопа бил нает от друга фирма и само с него работили. Лични предпазни средства ръкавици, каски, предпазни очила били използвани от братята Т. и пострадалия В. П.. Багерът нает от „***********“ ЕООД се повредил през месец май, след което дошъл друг багер на обекта, който засипал тръбите положени в изкопа и си отишъл. По време, когато багера нает от фирмата изпълнител се повредил, Подсъдимите Ч. и Н. не са били на обекта. Вторият багер пристигнал на обекта на 18.V.2011 г. за да довърши работата. На същата дата братята Т. и В. П. започнали работа в халето по нареждане на Н.Ч.. Инструктаж този ден не им е бил провеждан. Извършвали довършителни работи. Свидетелят не знае кой е осигурил втория багер. Той извършвал изкопни работи до момента, докато била открита канализационна шахта. Двамат Т. и В. П. решили да отидат да работят на изкопа. Никой от ръководството на фирмата не е давал нареждане да отидат и да работят на изкопа. Багерът започнал да копае до една шахта и тогава Й.Т. слязъл да види добре ли е нивото. След това пострадалият влязъл в изкопа и всичко се срутило за секунди. Изкопа не бил обезопасен по времето, когато Й.Т. и пострадалия слизали на дъното му. И тримата този ден не са носили предпазни средства

Е.Д. е главен инженер на „***********” ЕООД, а подсъдимият П.Ц. е охрана на труда и е правил инструктажи, в офиса на фирмата. Имало е случай и тримата работници да са инструктирани и след инструктажа да се подписват. В тези случай когато са инструктирани общо свидетелят виждал В. да се подписва. Казвали са на И. и Й. Т., както и на В. П. в инструктажа да не влизат в неукрепен изкоп.

При извършване на анализ на показанията на свидетеля И.Т. дадени в хода на предварителното производство и тези дадени пред друг състав на съда, прочетени по реда на НПК не бяха констатирани противоречия, между тях, касаещи факти и обстоятелства от установената фактическа обстановка. Те са последователни, логически свързани, непротиворечиви, напълно си кореспондират, липсват пропуски в хронологията на фактите изграждащи установената фактическа обстановка, поради което следва да бъдат взети под внимание и кредитирани при постановяване на присъдата.

Свидетелят Х.Д.П. в показанията си пред съда излага следните обстоятелства: Работи във фирма „***“ град Л., като багерист. Фирмата отдава багера под наем, като свидетелят отива на този обект, на който го повикат. На 18.V.2011 г. работел в град Л.. Неговият работодател Г.А. го изпратил тогава да върви в град Л., да работи там в завода, защото багера на „***********“ ЕООД се е повредил. Трябвало да им помага, докато се ремонтира техния багер. Било му казано, че трябва да се правят изкопни работи за канализация. Имало на обекта едно момче, което работило в софийската фирма, чието име свидетелят не знае, което му каза какво трябва да прави и той започнал да копае. Когато отишъл на обекта свидетелят П. бил посрещнат от трима души, които му казвали колко широк и дълбок да бъде изкопа. Извършвал шкарпиране, ако бреговете на изкопа са напукани и ако е имал указания дадени от технически ръководител на обекта. В деня на инцидента свидетелят не е извършвал шкарпиране, защото работил много малко и никой не му казал да го направи. Нямал време за такива работи. Трябвало да изкопае няколко метра, колко да се стигне до шахтата и ги изкопал много бързо. Изкопът бил готов и свидетелят го продължил. Стигнал до една шахта, където трябваше да се включи тръбата. Свършил до шахтата и дръпнал багера напред. Трябвало да се влиза и да се работи на ръка в изкопа, да се пробие в стената на шахтата и да се включи тази тръба вътре в нея. Той виждал, че това трябва да се направи. Момчетата, които си командват обекта – тримата, му казали, че трябва да пробиват шахтата, за да включат тръбата в нея. Едното от момчетата било влязло в шахтата да работи в нея, когато се сринала земната маса.

На основание чл.281, ал.4 от НПК, съдът прочете показанията на свидетеля Х.Д.П., дадени на досъдебното производство на 19.V.2011 г., /лист 67 - лице и гръб от досъдебното производство/, в които свидетелят установява следните факти: Работи като багерист във фирма „***“ ЕООД гр. Л. от февруари 2007 г. От 12.V.2011 г. до 16.V.2011 г. включително свидетелят с багера си е работил на обекта, изграждан от „***********“ ЕООД, тъй като машината на фирмата изпълнител е била повредена. На 17.V.2011 г. свидетелят е работил на обект в гр. Л.. В гр. Л. П. с багера си заривал положени тръби на канализация и същевременно изкопавал канал за канализация. На 18.V.2011 г. му било наредено от Г.А. – негов пряк началник, отново да отиде на обекта в гр. Л.. П. изпълнил нареждането, като продължил да копае канал за полагане на тръби. Според неговите думи, докато работел с багера в изкопа никой не е слизал и е било задължение на работниците на „***********“ ЕООД. Той не е извършил шкарпиране на стените на изкопа, тъй като той е бил много тесен и не можело да се шкарпира. Стигнал до намиращата се в канала шахта, спрял багера и го преместил. Почти веднага след това се случил инцидента.

При извършване на анализ на показанията на разпитаният свидетел Х.Д.П., дадени в съдебно заседание и тези от досъдебното производство на 19.V.2011 г. не бяха констатирани съществени противоречия, между тях, касаещи факти и обстоятелства от установената фактическа обстановка. Единственото противоречие, което е било установено се отнася до факта, че в показанията си пред съда П. заявява, че не е извършил шкарпиране, тъй като никой не му бил казал, докато на предварителното производство твърди, че не го е направил, тъй като изкопа е бил много тесен и не е позволявал, това да бъде извършено. Това противоречие не е от съществено значение за изясняване на фактическата обстановка по делото и по конкретно за решаване на въпроса, касаещ авторството на деянието. То установява факта, че е следвало багериста да извърши укрепване на бреговете на изкопа, но не го е направил. Тъй като в настоящият случай няма съмнение в достоверността на показанията на свидетеля дадени в съдебно заседание и четените от досъдебното производство, същите са последователни, липсват пропуски в хронологията на фактите изграждащи установената фактическа обстановка, то следва да бъдат взети под внимание и кредитирани при постановяване на присъдата.

В съдебно заседание свидетелят Г.А.Г. заявява следното: Работи в „***“ ЕООД, като заместник-управител, ръководител на транспорта и т.н. По настоящия случай помни само, че техен багер се е намирал на площадката на обекта по време на инцидента, изпълняван от „***********“ ЕООД, тъй като този на изпълнителя се повредил. Не може да си спомни с кого от „***********“ ЕООД е влязъл във връзка, за да изпрати багер собственост на дружеството.

На основание чл.281, ал. ІV от НПК, съдът прочете показанията на свидетеля Г.А.Г., дадени на 19.V.2011 г., /лист 68-69 от досъдебното производство/, в които излага следните фактически обстоятелства: Фирмата, в която работи има сключен договор със „****“ ЕОД гр. Л. за извършване на изкопни работи във връзка с новостроящо се хале. На 12.V.2011 г. му се обадил И.Д. и го попитал, дали „***********“ ЕООД, която работила на обекта може да ползва багера на „***“ ЕООД, тъй като техния се е повредил. Такъв разговор бил проведен между Г. и Х.П.. На следващият ден Г. се договорил устно с някого от „***********“ ЕООД, неговия багер да работи на обекта на „***********“ ЕООД до 16.V.2011 г. включително, тъй като на 17.V.2011 г. машината е следвало да работи в гр. Л.. На 18.V.2011 г. разбрал за случилото се от свидетеля Х.П., с когото провел телефонен разговор.

На основание чл.281, ал. І от НПК съдът прочете показанията на свидетеля Г.А.Г. дадени при предходно разглеждане на делото от друг състав - НОХД №804/2012 г., на 30.ХІ.2012 г. В тях свидетелят излага следните факти: Работи във фирма „***” ЕООД – Л., като началник транспорт и механизация. Месец май 2011 г. работел на същата длъжност, но като зам. управител. През пролетта на 2011 г. „***“ ЕООД имала сключен договор със „****” ЕООД за изкопаване на изкоп на новостроящо се хале на територията на завода в град Л.. Работели на тяхната площадка в град Л. и една сутрин отишли и установили, че е кално, поради което не е могло да се работи. Оставили багера в Л., а свидетелят заедно с багериста отишли в Л. на друг обект на фирмата. По телефона му се обадил Д. и попитал свидетеля дали е възможно техния багер да отиде на площадката, на която работили „***********“ ЕООД да извърши изкопни работи, тъй като багера на фирмата изпълнител се повредил. Г. разрешил, като дал съгласие багера да остане на обекта, докато приключат изкопните работи. За тази цел свидетелят наредил на Х.П. да предаден на работниците на „***********“ ЕООД, какви са условията за наемането на багера, че следва да бъде заплащана цена на час. По-късно разговарял по телефона с главния инженер Е.Д., който казал, че фирмата му е съгласна с поставените от Г. условия. Багерът работил на обекта четри дена, след което едни ден не работил. В сряда 18.V.2011 г. сутринта Д. се обадил по телефона на Г. и го помолил да изпрати багера същия ден на обекта в гр. Л.. Свидетелят Г. не е уведомил никой от ръководството на „***********“ ЕООД за проведения с Д. разговор и уговорката им за изпращане на багера на обекта на 18.V.2011 г. По-късно разбрал за инцидента на стротелната площадка.

При извършване на анализ на показанията на свидетеля Г.А.Г. дадени в хода на предварителното производство и тези дадени пред друг състав на съда, прочетени по реда на НПК не бяха констатирани противоречия, между тях, касаещи факти и обстоятелства от установената фактическа обстановка. Те са последователни, логически свързани, непротиворечиви, напълно си кореспондират, липсват пропуски в хронологията на фактите изграждащи установената фактическа обстановка, поради което следва да бъдат взети под внимание и кредитирани при постановяване на присъдата.

Свидетелят И.М.Д. в показанията си заявява следното: Знае защо е извикан да дава показания пред съда. Повечето неща не ги помни. Фирмата, в която работел имала сключен договор с „***********“ ЕООД и те го изпълнявали. В деня на злополуката свидетелят не се е намирал на обекта. Познава се с подсъдимия Ч., покрай сключване на договора и с техническия директор на дружеството „***********“ П. Н.. Спомнял си, че има загинал човек, следствие на случилият се инцидент.

На основание чл. 281, ал. ІІ, т. 2, предложение 2 от НПК, съдът прочете показанията на свидетеля И.М.Д. дадени по НОХД №804/2012 г. на 29.ХІ.2012 г. В тях той заявява следното: Работи в „Технокороза” АД – с. Дойренци, като началник автоматизация. През периода април – май 2011 г.работел в „****” ЕООД – Л., като директор ремонт и капитално строителство. Тогава двете фирми били на един собственик. В деня на злополуката свидетелят отишъл на обекта след 16,00 часа. Преди това бил в с. Дойренци, имал две срещи с външни фирми, когато охраната му се обадила, че е станала злополука на обекта на „****” в град Л.. След края на втората среща отишъл в гр. Л.. Разбрал, че пострадалият слязъл в изкопа и го е затиснала пръстта, поради станало е свличане. На този обект работели „***********” „***” и ПМУ - **, извършвали различни строителни работи. Този багер, който е бил на изкопа на обекта в деня на злополуката е собственост на „***” Л.. На свидетелят е известно, е че не се е правел само с него изкопа. Багера на „***********” ЕООД си работел преди това, но се беше повредил и повече от седмица чакали за резервни части. Д. провел разговор преди злополуката с главния инженер Е.Д. и той го попитал може ли да го подсигури с друга машина, за да не кара от ****. По телефона се чули с Д. и свидетелят го свързал с Г.А.. Връзката му с А. била той да говори с Е.Д. да се уточнят за цена. Багера се намирал в Л.. Освен това Д. нищо не е правил друго. С друг от „***********” не е говорил. На работниците, които били на обекта от „***********” първоначалния инструктаж е бил проведен от О.Н.. Имаше и друго лице, което се занимавало- Ц.П., той беше нает за безопасност на труда и отговарял за тези неща. Работниците на „***********” ги ръководел техническият. ръководител В.Н.. След първоначалния разговор, Г.А. искал да се чуе с тях, понеже имало в град Л. обект и било дъждовно и кално, за да може багера да се върне от Л. и да отиде за няколко дена в Л.. Д. знае, че багера на 17-ти май е бил в Л.. Разбрал, че се върнал в Л. след като вече беше станал злополуката на 18-ти май. Никой от работниците на „***********” ЕООД не е идвал да го пита кога ще идва багера от град Л. в град Л.. Н.Ч. го познава във връзка с условията на договора и материалите, виждал го два-три пъти на обекта. Не знае дали на 18-ти май управителя Ч. е бил там. Д. отишъл след 16,00 часа. Техническият ръководител бил вече там. Преди това не знае дали е бил там управителя, защото не го видял на обекта.

При извършване на анализ на показанията на свидетеля И.М.Д. дадени пред друг състав на съда, прочетени по реда на НПК не бяха констатирани противоречия, между тях и останалите гласни доказателства касаещи факти и обстоятелства от установената фактическа обстановка. Те са последователни, логически свързани, непротиворечиви, напълно си кореспондират, липсват пропуски в хронологията на фактите изграждащи установената фактическа обстановка, поради което следва да бъдат взети под внимание и кредитирани при постановяване на присъдата.

В хода на съдебното следствие бяха прочетени показанията на свидетеля К. С.К. дадени пред друг състав на съда по същото дело. В тях К. излага следните факти и обстоятелства: През 2011 година работел във фирма „***” гр. ****, като багерист. Управлявал колесен челен товарач. През 2011 г. не си спомня точната дата, бил командирован в град Л. на строителен обект. Не си спомня на коя фирма беше строителния обект. В Л. бил командирован с багера, който управлявал във фирмата „***”. Не си спомня коя фирма беше строител на обекта. Няма точни спомени колко време работил с багера там, но не е било повече от 10 дни. Работниците с които работил на обекта били общо трима. Правели изкопи с багера, товарно-разтоварни дейности. Основната работа била направа на канал – изкоп с багер. Дълбочината на изкопа, докато свидетелят бил на обекта, не е била повече от 1.50 м. Широчината била приблизително според изискванията, имало откоси от ляво и дясно. В началото на изкопа широчината била 0.50 м., а после станала от 2 до 3 м. К. правил шкарпиране на стените на изкопа с кофата на багера. Това се правело за обезопасяване на изкопа, да не пада земна маса вътре. Свидетелят няма спомен за времето, през което е работил на обекта, колко метра изкоп е направил. Трите момчета, които работели, полагали тръбите, замервали дъното на изкопа и др. На обекта имало технически ръководител, но К. не си спомня името му, тъй като не е контактувах с него. Знаел, че този човек е технически ръководител от тримата работници на фирмата изпълнител. Виждал, че техническия ръководител когато идвал, заедно с работниците мерел дъното. Не е виждал Ч. на обекта, но от други хора чувал, че е идвал, тъй като обектът е бил негов. Свидетелят започнал изкопа на гърба на така наречените халета, след това копал на късата страна на халето и малко копал отпред на едното хале. Не може да кажа дали след, като били положени тръбите от работниците е идвал някой да ги приеме и да види как са положени. На него му казвали да зарива и той заривал. Тримата работници извършвали и други дейности, доколкото си спомня свидетелят сглобявали някаква машина в халето. К. преди да отиде на обекта в град Л. бял инструктиран в офиса на „***********” в гр. ****. Не си спомня кой го е инструктирал, но са го инструктирали за безопасността на труда. Не си спомня на площадката в Л. дали му е правен инструктаж. След като поработил 10 дена, багерът му се счупил и той се прибрал в ****. Няма спомен кога, като дата и месец, му се счупил багера. Повредата била голяма, счупила се хидравличната помпа на машината. Не може да каже колко пъти е виждал техническия ръководител на обекта. Няма точен спомен дали е идвал всеки ден. Никой не му е казвал какво да прави, технически ръководител не му е задавал задачи за изпълнение. Идвал е човек от „***********” ЕООД да приема извършената работа от свидетеля. Работниците на фирмата-изпълнител мерели изкопа отгоре с лазер. Преди да бъде положена тръбата те не са влизали в изкопа. За да се монтира тръбата, значи работата извършена от свидетеля е била приета, но той не знае от кое лице точно. Контактувал само с тримата работници. К. не си спомня някой да му е правил инструктаж, но помни, че се е подписвал в инструктажната книга. Оста на канала била очертана с колчета и с бял гипс. Трите момчета, които се намирали на строежа казвали на свидетеля от къде да започне да копае, къде има шахта и т.н.

На основание чл. 281, ал. І, т. 3 от НПК съдът прочете показанията на свидетеля Е.М.Д. дадени пред друг състав на съда, в които се излагат следните факти и обстоятелства: В момента работи в Република ***ия, в немска фирма, с настоящ адрес редовно регистриран в Република ***ия. От месец декември 2008 година до месец октомври 2011 година, работел в „***********” ЕООД, като главен инженер, след което напуснал, тъй като получил предложение за работа от ***ия и заминал за там. Знае за какво е съдебното производство. Инцидентът станал на 18.V.2011 г. На този ден свидетелят бил до магазин „Метро” на Цариградско шосе, в град ****. В 11,55 часа му се обадил управителят на фирмата и му казал, че е станал инцидент на обекта в град Л.. Каза ми да взема техника на обекта В.Н.,*** по това време. Той по това време работел, като технически ръководител на два обекта едновременно: единия в град Л., а другия в град ****, обект на бул.”Брюксел”. В.Н. беше технически ръководител и на обект в град ****, който представлява две големи административни сгради, с хотелска част. Обектът в град **** беше започнат една година преди обекта в град Л., а именно през месец януари 2010 г. В.Н. ***, като технически ръководител. Обектът „***********“ ЕООД го работили една година и след това го замразили по финансови причини. В момента, в който излязал обекта в град Л., В.Н. не е бил натоварен, като технически ръководител. Свидетелят Д. имал задължение, да натоварва техниците и да разпределя тяхната работа. Когато Н. започнал работа на обекта в град Л., не се работило на обекта в град ****, защото същият бил стопиран. Във фирмата било получено писмо от възложителя, който работел съвместно с австрийска банка, че ще минават на проверка на обекта в гр. ****, за да се види дали действително се извършват строителни работи. Това било някъде след гергьовденските празници в началото на месец май, но Д. не спомня точно датата. На обекта в град **** трябвало да се направят някакви козметични промени, за да му се придаде добър вид за проверката от банката. Трябвало да се реагира и да се направи това в рамките на няколко дни и за това Н. бил прехвърлен на обекта в град **** с няколко човека, за да извърши козметичните работи. Управителят наредил на Д. с В.Н. да отидат на обекта в гр. Л.. Някъде към 15-16 часа пристигнали на мястото на инцидента. Й. и И. Т., които били другите двама работници, освен пострадалия обяснили какво е станало. Първоначално са се намирали в сградата, където работили. Дошъл е багер – Д. не е знае причината, пострадалият работник В. П. слязъл в изкопа, който се е сринал и го е затрупал. Пробвали да го извадят, но не са успели да го извадят с ръце и са опитали с помощта на багера. До този ден Д. *** един път в седмицата. Имал обект в с. Ново село, Сливенско и съвместявал ходенето дотам, с минаване през обекта в град Л.. Той бил главен инженер, не пряк ръководител на обекта. Запознат е със служителите, но не е бил постоянно на обекта, по служба го е посещавал. При подписването на всеки трудов договор се подписва и длъжностна характеристика, в която са описани функциите на дадената длъжност. Неговите задължения, като главен инженер на обекта били: ръководство по изготвяне на обекта на фирмата, което предполага подготовка за стартиране на обекта и снабдяване с материали, съставяне на графици, направа на технологични карти, изготвяне на месечен график за работа на база, на който се изготвяли седмични технологични карти за видовете работи, които следвало да се изпълняват през седмицата. Тези технологични карти се правели с участието на техническия ръководител на обекта, тъй като той има пряко наблюдение върху обекта. Д. утвърждавал тези технологични карти, като нещо, което не се знае като информация от техническия ръководител, той допълнително му свеждал до знание, за да може да се предвиди този вид работа и т.н. За обекта в град Л., технологичните карти ги изготвял техническият ръководител В.Н., а свидетелят Д. ги утвърждавал. В седмицата, в която станала злополуката, пострадалият и двамата му колеги, трябвало да работят в сградата, където се извършвал монтаж на машина за студено валцоване на стомана. Имало старт на машината преди това, но възникнал проблем с укрепването на тръбите, които трябвало да се доукрепят, за да направи нов старт на машината. По технологична карта, тази седмица не е трябвало да се извършват земекопни работи с багер. В понеделник, трябвало да се уплътни изкопа с ръчна трамбовка, във вторник и сряда да работят работниците в сградата, за да се пусне машината в производството и в петък да се довърши работата по канализацията. Земекопните работи се извършвали с комбинирана машина, собственост на друга фирма, която в процеса на работа аварирала. В деня, в който се счупил багера, на Д. се обадил свидетелят Д., който му казал, че се е счупил багера и предложил да се използва друг багер, като дал на Д. контакт с фирмата, от която му предложил да е багера. Свидетелят се обадил на Г.А. от фирма „***” ЕООД, и наел втори багер от фирма „***” ЕООД. Според думите на Д., вече бил направен изкоп, били положени тръбите и трябвало само да се засипят. Свидетелят имал уверението от „***” ООД, че в рамките на седмицата ще завърши ремонта на багера. Уговорката на „***********“ ЕООД с „***” ООД била да се направи обратен насип в рамките на седмицата. В тази връзка, управителят Н.Ч. ***, за да проконтролира работите, около изграждането на канализацията. Казал на Д., че е затрупано, но не е добре уплътнен изкопа и трябвало в понеделник изкопа да се доуплътни. С А., Д. се разбрал техния багер да направи обратния насип, като разговарял само един път, когато уточнявали цените и работата. На обекта в град Л., инструктаж е провеждал техническият ръководител В.Н..***, преди да започнат работниците на обекта в град Л. не се е провеждал инструктаж. Инструктажът се е провеждал на обекта, тъй като трябва да се показват специфичните условия на самия обект. Когато техническият ръководител В.Н. ***, инструктажа за даден вид работа се е правел предварително, тъй като има технологична карта и се знае какво ще се работи следващите дни. Когато Д. пристигнал на обекта в деня на злополуката разбрал от Й.Т., че вторият багер за първи път е дошъл на обекта или в деня, в който коментирал с Г.А. работата и цената, или на следващия ден. Вторият багер е работил на обекта на „***********“ ЕООД два-три дни. В този период Д., не знае машината да е напускала обекта и да е ходила на друг обект, не би трябвало да го е правил. На 18.V.2011 г. не е трябвало да има багер на обекта. Свидетелят попитал Г.А. защо се е върнал на обекта багера и той му отговорил, че предния ден в сряда, е бил в Л. и работил там. Свидетелят Д. звънял по телефона на А. да се върна багера и да си довърши работата. Специално за земно-изкопните работи, инструктажът се изразявал в следното: при работа в земни почви първото условие е да не се влиза в неукрепен изкоп, обръща се внимание за начините на укрепване, как да се укрепи, когато изкопа е по-дълбок от метър и половина и по преценка на техническия ръководител да се работи в него, когато е безопасно. Техническият ръководител В.Н. е трябвало да приема работата на работниците, да приеме изкопа и да разреши работата по полагането на тръбите. В деня на злополуката, въпреки че не е трябвало да вършат земно-изкопни работи, Й.Т. казал на Д., че са тръгнали за обяд и багера е копаел. Пострадалият е слязъл в изкопа да провери нещо и тогава е станала злополуката. Той е бил инструктиран за работа в изкопи. Периодичен инструктаж от техническия ръководител е имало, ежедневен инструктаж за същия ден не е правен, защото не е трябвало този ден да се работи това. Д. знам, че пострадалият е инструктиран. В случая трябвало да се направи шкарпиране на бреговете, това е скосяване на бреговете, като височина на бреговете се оставя не повече от метър и половина, а останалата част се скосява на 45 градуса. Това е задължение на багериста, а техническият ръководител трябва да провери, дали е изпълнено и да разреши работа по нататък. Управителят Н.Ч. ходел често на обекта, той посещава всички обекти на фирмата. В съботата преди инцидента Ч. отишъл на обекта и се обадил оттам на Д. с указания за доуплътняване на изкопа. Когато техническият ръководител по една или друга причина отсъства от строителния обект, заместник трябва да има определен или назначен, лице което да е отговорно. Когато има по-особен опасен вид работа, не би трябвало да отсъства техническият ръководител. Когато работата не изисква неговото постоянно присъствие, има бригадир или лице, което да е оторизирано писмено или устно, което да е отговорно. Д. е упълномощен от управителя да определя за всеки обект, кой да бъде техническия ръководител., като може по свое усмотрение да ппремества хора. Свидетелят определя лице, което да замества, но всичко което е правил винаги е било сведено до знанието на управителя. В настоящият случай, когато техническият ръководител на обекта в Л. В.Н. е бил преместен на обекта на „***********“ ЕООД в ****, това е станало след консултация с подсъдимия Ч. по нареждане на Д.. За тази смяна свидетелят счита, че той може да е бил инициатора. Техническото задание за работата на тримата работници за една седмица било изработено от В.Н. и утвърдено от Д.. За това какво трябва да се изпълнява през деня работниците се уведомяват от техническия ръководител. Д. не е присъствал на разговори между В.Н. и Й. и И. Т. и В. П.. В деня на инцидента Д. заявява, че е попитал Й.Т. защо багера извършва изкопни работи при условия, че не се е разпоредил на това, при което последния заявил, че не знае. Излизали за обяд и видели багера да копае. Според свидетелят когато вали дъжд също може да се извършват изкопни работи, като за отводняване на изкопа се използват помпи. Не може да се влиза в изкоп с дълбочина над 2,5 метра, без същия да е шкарпиран. Всяко такова влизане е неспазване на изискванията на трудовата, технологична дисциплина, както и мерките за безопасност.

В хода на проведеното съдебно следствие не са констатирани противоречия, които да поставят под съмнение достоверността на показанията на свидетелите К.С.К. и Е.М.Д., като всички те са относими към предмета на делото, касаят факти и обстоятелства от съществено значение за изясняване на въпроса, досежно липсата на авторството на извършеното деяние. Предвид на това не е налице съмнение в тяхната достоверност, поради, което съдът ги кредитира и взима под внимание, като не констатира пропуски в хронологията на фактите изграждащи установената фактическа обстановка.

В хода на съдебното производство на основание чл. 279, ал. І, т. 4 от НПК, съдът прочете показанията на подсъдимия Ч. дадени пред друг състав на съда, в които излага следните факти:

Подъсидимят е управител и собственик на „***********” ЕООД от 2004 г. През 2011 г. подписал два договора с фирма „****” ЕООД, която изгражда обекта в град Л. - Завод за метални профили. Започнали с изграждането на вътрешна инсталация, била закупена много скъпа испанска машина от възложителя и „***********” ЕООД трябвало да монтира съответната тръбопроводна мрежа. Изграждането се забавило и фирмата изпълнител не могла да приключи работата в срок. Бил сключен и трети договор за изграждане на външната канализация и тръбопровода. „***********“ ЕООД започнал да изпълнява успоредно и този договор, като на 18.V.2011 г. на подсъдимия Ч. му се обадили от обекта към обяд и му казали, че е станал нещастен случай, загинал е един от работници на фирмата. Изпратил на обекта главния инженер и техника, а той трябвало да установи контакт с близките, за да им предаде лошата вест.

Във връзка със сключените договори със „****” ЕООД, в началото на месец март 2011 г., на обекта в град Л. Ч. командировал за неговото изпълнение следните лица - технически ръководител на обекта В.Н. и трима работници - Й.Т., И.Т. и пострадалия В.К. П.. С изпълнението на първия договор, който бил изключително сложен, като извършени дейности, тримата работници се справили чудесно. Във фирмата има монтажници и общи работници, Ч. не знае точно тримата на какви длъжности са били назначени, мисли че Й.Т. беше монтажник, а другите двама общи работници. Започнали да работят, но към края на месец април имало забавяне, защото трябвало да дойдат специалисти от фирмата възложител. Имало престой от около седмица. Тогава за да може да бъдат спазени ангажиментите по договора, работниците започнали да правят външния канал. До момента на инцидента този канал бил на 95% готов, останали били 5-6 метра от него. Обектът бил приключен 2-3 месеца след инцидента. Подсъдимият Ч. ходил на обекта, но по принцип една от основните му задачи е да се среща с инвеститори, да сключва договори, да оказва контрол въху извършваните СМР и да се уверява, че нещата по договора се изпълняват. Може би 4-5 пъти ходил на обекта в град Л. от началото на месец март 2011 г. Повече ходил преди подписването на договора в началото на годината. В структурата на „***********” ЕООД пряк ръководител на работниците е техническият ръководител, в случая В.Н., а негов пряк ръководител е главният инженер Е.Д.. Фирмата е разделена на две направления – едното монтажно, което се управлява от главния инженер и другото направление е търговското, има търговски мениджър, който го управлява. В.Н. има заповед от 2010 г. за технически ръководител и на друг обект, който по времето, когато се изпълнявал обекта в град Л. е бил замразен. Обекта беше замразен в началото на месец януари 2011 г. Този обект се намирал в град ****, на бул. „Брюксел” Обектът все още е замразен и към днешна дата. Във фирмата освен В.Н. към датата на нещастния случай, изпълняващи длъжността технически ръководител са били 9 души, а в момента са 15 технически ръководители. В онзи момент, когато започнала работа на обекта в град Л., фирмата работела на около 9-10 обекта. Понякога се налагало на един обект да има и двама техници. Н. по разпореждане на главния инженер е имал ангажимента да бъде на обекта. В началото е бил постоянно на обекта в град Л., но от началото на месец май 2011 г., поради прекъсването на работата на обекта в град Л., той не е присъствал там постоянно. Той е имал ангажимент да приема изкопите, да дава нивото, да трасира къде да копае багера и дава на работниците задачата по чертеж. Когато багера изкопае изкопа, трябва да се обезопаси изкопа и техника има този ангажимент да приеме изкопа, това е задължително правило във фирмата. След като е приет изкопа, това означава да бъде обезопасен за работа в него, се дава разрешение на монтажниците да полагат тръбите. През месец май техническият ръководител Н. не се е намирал постоянно на обекта в град Л.. В началото на месеца са му правени медицински изследвания, защото по-късно претърпял сериозна операция от раково образование на белите дробове. В началото на месец май е бил три дни болнични и след това е имал ангажимент на обекта на бул.“Брюксел“ в гр. **** - да направи преглед на съществуващата инсталация, поради проверка от страна на банката, която финансира обекта. На подсъдимият Ч. било ясно, че е имало дни през месец май 2011 г., когато техническият ръководител Н. не се намирал на обекта в град Л.. Тогава работниците извършвали обикновени монтажни работи в халето, монтирали тръби, дейност която не криела никаква опасност, поради което не се изисквало да има постоянен контрол. Същото е било положението и когато багер извършвал изкопни работи. Работниците тогава нямали работа. Й.Т. е бил по-старши от другите двама работници. Той е човека, който негласно е бил приет, като водещ тройката, тъй като е бил най-опитен. По принцип бригадите са от 4 човека, но в тази бригада били тримата. Й.Т. не е имал специална заповед за бригадир, просто ръководството на фирмата разчитало на него като по-опитен работник. Ч. *** събота, по желание на инвеститора, за да уточни довършването на тръбната инсталация в халето. Трябвало да се правят ремонти, тъй като имало списък със забележки от испанската фирма и това била причината подсъдимия да посети обекта. След като разбрал, какво трябва да се прави по забележките, Ч. поставил задача на главния инженер Д., да вкара в техническата карта СМР, които трябвало да се извършат, за да се отстранят нередностите констатирани от испанската фирма, докато багера, с който се извършвали изкопните работи се ремонтира. Това била задачата на работниците до 18.V.2011 г. Й.Т. звъннал на подсъдимия Ч. по телефона на 18.V. 2011 г., защото имало части, които следвало да се доставят от Австрия. Нямало време да ги чакат и Й.Т. попитал дали може да ги направи с други налични български части. Ч. му разрешил. Това било съдържанието на разговора на Ч. с Й.Т. по телефона. Вече по-късно същия ден, му се обади по телефона към 11,30 часа и го уведомил за злополуката.

Когато багерът на „***********“ ЕООД се повредил останал изкоп, който не е бил засипан, а той минавал пред едното хале, до което трябвало да бъде осигурен достъп и по тази причина бил нает друг багер, за да направи обратния насип на този изкоп. На 14.V. 2011 г. когато Ч. отишъл на обекта, работниците правели обратния насип и трамбовали този участък. Тогава багерът на „***********“ ЕООД бил на обекта и чакал да му се постави нова част. Багерът се счупил 2-3 дни преди това, след което дошъл другия багер. Всеки понеделник подсъдимият Ч. провеждал оперативки с главния инженер, който на базата на технологичните карти го запознавал със състоянието на обектите, кой какви ангажименти има, за всеки един обект, в това число се давала информация и за техническите ръководители. Подсъдимият се намесвал, когато имало възникнали някакви форсмажорни обстоятелства. За пристигането на новия багер, главния инженер го уведомил на следващия ден или на същия ден, когато се е счупил багер използван от „***********“, след като вече се бил разбрал със собственика на другия багер. По отношение на втория багер, подсъдимият Ч. не е водил разговор с никого и не е имал никакво участие в намирането му. Аварията с багера е станала на 10-11 или 12.V.2011 г - няколко дни преди 14.V. 2011 г., когато Ч. ***. Главния инженер Е.Д. подсигурил заместващия багер и казал на Ч. за него, когато вече машината е била на обекта. Вторият багер е започнал работа в деня, когато е аварирал първия багер. Той се намирал на обекта, защото е изпълнявал някакъв друг договор със „****“. Братята Т. и пострадалият П. работели във фирмата 2 години преди инцидента. Дошли заедно с В.Н., били работили около 4 години в друга фирма със същата дейност. Ч. първо назначил В.Н. и след това той ги препоръчал, като много опитни работници и те били назначени. Тогава инструктаж им бил проведен от длъжностното лице по безопасност и здраве П.Ц.. П.Ц. имал задължение, при назначаването на всеки работник, да направи първоначален инструктаж, след това да прави периодични инструктажи, а на строителните обекти ежедневни инструктажи прави техническият ръководител. Преди започването на всеки обект П.Ц. задължително правел инструктаж на техническия ръководител и на работниците, но после има ангажимент дотолкова, доколкото да прави проверки на съответния обект. Ежедневния инструктаж на работниците го прави техническия ръководител. Оттам нататък, това е задължение на прекия ръководител на техническия ръководител да следи дали тези инструктажи наистина се провеждат. Техническият ръководител В.Н. е правел инструктаж дори когато е отсъствал от обекта. Инструктаж можело да се прави и по телефона, като по този начин Н. е инстуктирал работниците. Инструктирал е по служебния телефон Й.Т., а той е предавал думите му на И.Т. и В. П.. След инцидента било установено, че тримата работници са били инструктирани от главния инженер и човека, който отговаря за безопасността. На 18.V.2011 г. не са били инструктирани работниците, защото не е трябвало да работят това, което са вършили по време на инцидента. Били са на обекта, защото е имало друга работа, иначе е трябвало да почиват. На 18.V.2011 г. по информацията, която има Ч. е трябвало да работят вътре в халето, да направят едни ремонтни дейности, с цел издаване на инсталацията на испанската фирма главен изпълнител. Мястото на работа и дейностите, които е трябвало да изпълняват в деня, са описани в технологичната карта, която е била изготвена от техническия ръководител на обекта. Прави се седмична карта и се знае всеки ден какво се прави. Тази карта в понеделник главния инженер я е подписвал и утвърждавал. Техническият ръководител Н. е изготвил технологичната карта и главният инженер Е.Д. я е утвърдил. На базата на тези карти, главният инженер прави пред Ч. представяне на всички обекти. По технологична карта, на 19.V.2011 г. е трябвало да се отремонтира повредения багер и тогава да се продължи с изкопа. Тогава е било предвидено да отиде и техническият ръководител на обекта. В събота на 14.V.2011 г. освен другото, Ч. проконтролирал и изпълнението на канализацията, оставало да се довърши насипа. С главния инженер Е.Д. подсъдимият се разбрал, че от понеделник работниците влизат в халето и ще чакат техния багер да бъде ремонтиран, за да продължат канала. Доколкото Ч. знае, в понеделник втория багер, който е използван, след аварирането на техния багер си е тръгнал от обекта. Той лично няма отношение към повторното му връщане. Това, което разбрал впоследствие е, че И.Д. е казал на момчетата, че не може да чака нашия багер и е звъннал на втория багер да се върне пак на обекта. Ч. лично или някой друг от ръководството на фирмата не са предприемали действия да се върне втория багер. Участъкът, който са копаели, е бил дълъг около 6-7 метра, поради което работата напредвала бързо. Проблемът на този участък е бил, че това е края на канализацията и трябвало да се направи заустване на тръбата в една съществуваща шахта. По проект не е било предвидено, трябвало да бъде направена система от дренажни блокчета, защото през имота официално канализация не преминава. Тази шахта е на някога съществуващ канал, не отразен в кадастъра и е трябвало шахтата да бъде намерена, за да се заусти и провери. Работниците са влизали в изкопа докато е копаел багера, за да видят да не се разруши тази шахта. Ч. научил за тези неща впоследствие. С Й. и И. Т. не е разговарял, защо са отишли при багера, казали му, че Д. ги е натиснал, да не чакат първия багер, макар че имало поне още 3 седмици работа по водопровода. Никой не се е обадил на Ч., за да му каже, че багера се е върнал и е започнал да копае. Сутринта в деня на инцидента, когато Й.Т. му се обадил, му казал, че влизат да работят вътре в халето. Обадил му се, защото фитингите, с които работел били свършили и искал да бъдат заменени с български. Това решение можел да го вземе само Ч., тъй като тези фитинги били специални и не можело друг да вземе решение. През тези дни, когато техническия ръководител Н. ***, не е имало човек, който да го замества. Указания са давани по телефона на Й.Т. от техническия ръководител В.Н.. Ч. разбрал как точно е станала злополуката впоследствие. Дошъл е новият багер, като работниците му казали къде да копае, той е започнал да работи и в рамките на час-два го е изкопал канала. Първоначално Й.Т. е влязъл в изкопа, за да види дали е стигнал до шахтата, имало е още малко, за да се дооформи изкопа по дължина, след това В. П. е влязъл в изкопа и той се е срутил и го затрупал. Изкопа не е бил обезопасен. Един изкоп се прави първо на дължина и след това се правят откосите за обезопасяване, на участъци. Задължение на багериста е да направи това обезопасяване. Поради тази причина, когато „***********“ ЕООД наема едни и същи багеристи при извършване на този вид специфични земекопни работи. Ч. заявява, че има багеристи, които може да са копали само масови изкопи и да не знаят точно как се правят откосите за обезопасяване, поради което не се наемат случайни багеристи. Тъй като вторият багер имал договор със „****“, те били казали, че ще му платят и ще приспаднат сумата от дължимите към „***********“ пари. Една година след това се разбрало, че „****“ не са платили на багера, поради което дължимата сума била изплатена от фирмата-изпълнител. Когато „***********“ ЕООД наемала техника винаги подписвала договор. Към момента на злополуката, фирмата не е имали договор с втория багер. Д. е казал, че ще му плащат и после ще ни ги приспаднат парите.

Правят се на всеки един обект съвместни правила между възложителя и изпълнителя, където се уточняват всички неща по безопасното изграждане. На 14.V2011 г. се уточнило, че трябва да се довърши вътрешната инсталация и това било предадено на главния инженер Е.Д., за да го вкара в технологичната карта.

Когато багера копае, а той копае понякога 1-2 или 3 дни, няма нужда на обекта да присъства техническият ръководител, тъй като работниците тогава не работят нищо. Когато багера само копае, няма нужда техническият ръководител Н. да е там, тъй като това не е рискова работа. Винаги, когато има високо рисков труд, техническия ръководител е на обекта, независимо за кой обект става дума. На 18.V.2011 г. поради по-рано валялия дъжд в изкопа за канализацията е имало вода, която е била изпомпана. При такив условия не е трябвало да бъдат извършвани изкопни работи. Работниците на обекта не е трябвало да работят в изкоп на 18.V.2011 г., а да бъдат в халето, където да извършват довършителни ремонтни работи. Вторият багер е бил изпратен по нареждане на И.Д.. На процесната дата подсъдимият Ч. не е давал нареждане работниците да влизат в изкопа и да работят. Този ден се правели последните шест метра от канализацията. Не е трябвало работниците да работят в изкопа. Абсолютно забранено е слизането в неукрепен изкоп. Изкопи с дълбочина 3 метра и широчина 70 сантиметра, може и трябва да бъдат укрепени чрез шкарпиране.

В хода на съдебното следствие обяснения пред съда даде подсъдимият В.С.Н., в тях той заявява: На процесната дата по силата на издадената технологична карта на обекта е следвало да се извършват дейности, които не представляват никакъв риск, поради тази причина той не се е намирал на обекта. Не е знаел, че, нито някой друг от фирмата е знаел, че ще има втори заместващ багер на обекта. В този ден е трябвало да се довърши машина за валцоване на ламарина, като работата се извършвала в халето и се състоеше в лепене на тръби. В този ден Н. бил на друг обект. Обекта, го наричахме „Брюксел“, като технически ръководител бях изпратен там от фирмата. В този ден не е имало изкопна работа, защото нямало багер и не се е налагало извършването на инструктаж. В последствие разбрал, че са извикали багера от “****“, а „****“ е предприятието за което работили. Никой не му се е обаждал в този ден, че на обекта ще отиде втори багер.

Подсъдимият П.Ц.Ц. в обясненията си заявява следното: Технически ръководител е във фирма „***********” ЕООД – гр.****. По съвместителство заема длъжността „Охрана на труда“. В деня на злополуката разбрал за злополуката на обекта, че на този обект по някаква причина са се извършвали изкопни работи, но не е бил информиран от главния инженер Е.Д. и не му е било възложено да проверява обекта. Затова не е извършил и проверката съгласно обвинението. До момента на произшествието не е ходил на този обект и не е бил командирован. Пряк ангажимент с него не имал. Пряк началник ми е главния инженер той възлага командироването и отиването на обекта.

В хода на проведеното съдебно следствие не са констатирани противоречия, които да поставят под съмнение достоверността на прочетените обяснения на подсъдимия Ч., както и на обясненията на подсъдимите П.Ц. и В.Н., като всички те са относими към предмета на делото, касаят факти и обстоятелства от съществено значение за изясняване на въпроса, досежно липсата авторството на извършеното деяние, за което са предадени на съд. Предвид на това не е налице съмнение в тяхната достоверност. Тъй като в настоящият случай, показанията на разпитаните свидетели и обясненията на подсъдимите напълно си кореспондират, както помежду си, то същите следва да бъдат взети под внимание и кредитирани при постановяване на присъдата. Поради, което съдът ги взима под внимание, като не констатира пропуски в хронологията на фактите изграждащи установената фактическа обстановка

В хода на съдебното производство бяха изслушани заключенията на съдебномедицинската, строителнотехническата и двете графологически експертизи.

От заключението на съдебномедицинската експертиза бе установено, че причината за смъртта на В. П. е механична асфикция, осъществена чрез механизма на компресия на снагата, гръдния кош и корема, с което е възпрепятствано дишането. Черепно-мозъчната травма е послесмъртна, с оглед изследването на трупа и огледа на местопроизшествието.

От изслушаните две заключения в две различни съдебни заседания на графологическата експертиза се установи следното: Подписите в графа „подпис на инструктирания“ в Книга за ежедневен инструктаж на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана на дружеството „***********“ ЕООД град ****, срещу името В.К. П. и срещу датите - 13.ІV., 14.ІV., 15.ІV., 16.ІV., 18.ІV., 19.ІV., 20.ІV., 26.ІV., 27.ІV., 28.ІV., 29.ІV., 10.V., 11.V., 12.V., 13.V. и 14.V.2011 г., не са положени от В.К. П.. Те представляват имитирани подписи на В.К. П., тъй като при изпълнението на същите подписи липсват признаци индивидуализиращи почерка на извършителя и не е възможно да се индивидуализира лицето, което ги е изпълнило, т.е. не може да се идентифицира лицето, което ги е изпълнило, дали подписите обект на изследването са положени от лицата П.Ц., В.Н.,Н.Ч., Й.И.Т., или И.И.Т.. Подписите в графа подпис на инструктирания в книга за инструктаж на работното място, периодичен и извънреден инструктаж, инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарната охрана „***********“ ЕООД – гр.****, срещу името В.К. П. за периода периодичен инструктаж на 4.ІV до 8.ІV.2011 г. с пореден номер 8 представлява имитирани подписи на В.К. П.. Тъй като при изпълнението на същия подпис липсват признаци индивидуализиращи почерка на извършителя, не е възможно да се идентифицира лицето, което ги е изпълнило. Тоест не може да се установи дали подписите обект на изследването са положени или не от някое от лицата П.Ц., В.Н., Н.Ч., Й.И.Т., или И.И.Т.. При изпълнението на един имитиран подпис лицето се стреми максимално от своя подпис да се доближи и да възпроизведе подписа, който се имитира. Предвид на това вещото лице не може да се обоснове дали тези подписи са положени от самите лица. Предвид на изводите направени от двете графологически експертизи съдът не ги взима под внимание при постановяване на присъдата.

Заключението на съдебномедицинската експертиза не беше оспорено от страните по делото, поради което бяха приети от съда, като компетентни и безпристрастни.

В представеното заключение на строителнотехническата експертиза се излагат следните изводи, които следва да бъдат приети от съда и взети в предвид при постановяването на присъдата:

Изпълнените строителнотехнически работи са извършени в съответствие с одобрените работни проекти.

Одобрените проекти са в съответствие с изискванията за безопасност и нормите на проектиране.

Конструктивният проект е съобразен с хидроложкия и инженерно-геоложкия състав на земните пластове.

Техническата причина за трудовата злополука е срутването на земна маса върху пострадалия и липса на укрупване на стените на изкопа. Това укрепване е било задължително.

Изводите в останала част на заключението представляват отговори на поставени правни въпроси, които излизат извън рамките на професионалната квалификация на вещите лица, поради което не следва да бъдат взете в предвид от страна на съда при постановяването на присъдата.

Имайки в предвид по-горе изложеното, съдът счита, че са налице достатъчно убедителни доказателства, които в своята съвкупност водят до единствения възможен извод, че подсъдимите П.Ц., В.Н., Н.Ч. не са извършили от обективна и субективна страна, на инкриминираното деяние, за което им е повдигнато обвинение и са предадени на съд.

В тази връзка следва да се отбележи, че в обвинителния акт са изброени нарушения на правилата за безопасна работи, без да се изследва и обоснове причинно следствената връзка по отношение на настъпилият вредоносен резултат. Разбрането на прокуратурата, че за да се ангажира наказателната отговорност за смъртта на пострадалият е достатъчно да се направи констатация за допуснато нарушение на изискванията за безопасна работа не се споделя от настоящият състав на съда, защото по делото е установено, че необходимата причинно следствена връзка е налице именно при допуснатите от тримата работници на „***********“ нарушения, които на своя лична отговорност без да уведомят някой от тримата подсъдими, предприели дейност по работа в изкопа и това са сторили със съзнанието, че този вид дейност не може да се извършва в канала, след като бреговете му не са укрепени и е валял преди това дъжд. Понеже действията в ден, когато тримата подсъдими са знаели, работниците е следвало да работят в халето на завода, като извършват довършителни работи, то за Ч., Н. и Ц. не е съществувало нормативно задължение да осигурят непрекъснат и оперативен контрол върху работещите на обекта, по време когато е следвало да работят в халето. Обстоятелството, че злополуката е станала на строителния обект, само по себе си не е достатъчно, за да се ангажира, наказателната отговорност на подсъдимите.

В подкрепа на този извод на съда са следните доводи: обвинението против тримата подсъдими, е че нарушили множество правила за охрана на труда и безопасна работа, и в резултат на това са причинили смъртта на работника В.К. П.. Според представителя на държавното обвинение тримата подсъдими следва да отговарят по обвинение по чл. **, ал. І, предложение 2 от НК. В обвинителният акт няма конкретно посочени кои множество правила за охрана на труда и безопасна работа са нарушение от тримата подсъдими, вследствие на което са причинена смъртта на работника В.К. П.. Липсва съпоставяне до колко задължението на всеки един от тях е съпоставимо със задължението на другия. В съдебно заседание се твърди, че управителят Н.Ч. отговарял защото той бил разпоредил на свидетелят Т. да работи в изкопа, ако дойде багера. Такова разпореждане няма. Това се установява от показанията на свидетелите Й. и И. Т., Г.Г., Е.Д., И.Д.. Няма показания на свидетеля Й.Т., които да излагат твърдение, че Ч. е разпоредил работа в изкопа, ако дойде багера. От страна на обвинението не са представени убедителни доказателства установяващи по несъмнен и безспорен начин, че Ч., трябвало да отговаря затова, че е следвало да се шкартира изкопа. Освен това не стана ясно какво отношение според прокуратурата има отговорността му, че е бил на 14.V.2011 г. на обекта, когато имало засипване на готовата част от изкопа. Това обстоятелство няма нищо общо с работата извършена от тримата работници на 18.V.2011 г. Според обвинението тримата подсъдими отговаряли, че на обекта на 18.V.2011 г., никой от тях не е присъствал и не са оказвали съответния контрол, като по този начин работниците са били оставени да правят какво си искат. За подсъдимите В.С.Н. и П.Ц.Ц. се събраха доказателства, че двамата са били ангажирани със работа на други обекти. П.Ц. е свързан с безопасност и охрана на труда. И двамата не могат да избират мястото къде да работят, а са насочвани от главния инженер Е.Д.. Поради тази причина не е било възможно да извършват задълженията, които прокуратурата им вменява, че са нарушили. От данните по делото е установено, че на 18.V.2011 г. тримата работници е следвало да работят вътре в халето на обекта, като извършат допълнителни ремонтни работи. Такива са били преките указания дадени им от Ч.. Да, не спори, че на тази дата не е извършен инструктаж, но от данните по делото е видно, че се касае за рутинна работа, чието извършване не е специфично, че да налага да се прави инструктаж. Не извършването на инструктаж на 18.V.2011 г. представлява административно нарушение, което от своя страна не е в причинно следствена връзка с настъпилата смъртта на пострадалия В. П.. В хода на съдебното производство от страна на обвинението не се изложиха съображения, в какво се състои правно регламентираната дейност осъществявана от управителя и едноличен собственик на „***********“ ЕООД, гр.****, за което е повдигнато обвинение на Н.Ч. в качеството му на едноличен собственик и управител на дружеството. Субект на престъплението по чл.** от НК е лице, което осъществява правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност. Дейността на управителя не е източник на опасна дейност, а едноличния собственик изобщо не осъществява дейност. Той има единствено правото да взема решение, да избира управител и да получава дивиденти при прекратяването на дружеството. Като управител обаче неговите функции, респективно правомощия са регламентирани единствено в ТЗ и правата, и задълженията на търговското дружество са еднакви за всички управители независимо от действията. Като управител той няма задължение от към техническата им страна. В случая правно регламентираната дейност е именно осъществяване на строително монтажни работи, като задълженията на подсъдимия Ч. са по извършване на правни действия, а именно за издаване на заповеди, инструкции, които са предвидени в специалните закони и които гарантират безопасните условия на труд. От обвинителния акт всичко това е извършено от негова страна, т.е. от една страна няма задължение по осъществяване на строителството лично като управител, а от друга страна по издаване на актове, които да регламентират тази дейност е извършил всичко необходимо. Следва да бъде взето в предвид обстоятелството, че правно регламентираната дейност, представляваща източник на повишена опасност, която е предмет на разпоредбата на чл.** от НК, изисква лицето да има специални знания при нейното осъществяване, докато за управител на търговско дружество няма такова изискване. Задължение на управителя, в случая на Ч. е да организира дейността, а не със свое пряко участие да я осъществява. На следващо място следва да се отбележи, че фактите изложени в самият обвинителен акт обосновават необходимостта от признаване на Ч. за невинен и оправдаването му по така повдигнатото му обвинение. От л.1 до л.5 са описани действията на подсъдимия в качеството му на управител, които установяват всички задължения, които управителят има по установяване на безопасни условия на труд. Подсъдимият Ч. е положил дължимата грижа като управител и е изпълнил изискванията на закона именно, като управител на дружеството „***********“ ЕООД гр. ****, което се явява работодател на тримата работници и изпълнител на СМР. На л.7 и л. 8 от обвинителния акт извън описването на действията конкретно за случая е посочено, че „***********“ ЕООД, гр. **** наема багер по изпълнение на договор със „****“ ЕООД гр.Л., след което машината се поврежда, и за да се извършат изкопните работи „****“ ЕООД гр. Л. изпраща багер собственост на дружеството „***“ ЕООД – Л.. По нареждане на управителя на „***“ ЕООД –Л., А. на мястото е пристигнал багериста свидетелят П., които е довършил работата. П. е работил на обекта до 16 май, а на 17 май 2011 година е бил изпратен на друг обект. В обвинителния акт също така е посочено, че на 17.V. 2011 г. подсъдимият Ч. наредил на свидетеля Й.Т., брат му свидетелят И.Т. и пострадалия В. П. да работят на производствените халета,. Това вписване не може да обоснове факта за случилото се на 18.V. 2011 г. Според обвинителния акт л.8 на 18.V.2011 г. свидетеля Д. е потвърдил строителната карта № 20 за периода от 16.V.2011 г. до 20.V.2011 г., като е отразено, че на 18.V.2011 г. тримата работници трябвало да довършат ремонта на вътрешната инсталация, намираща се в халето на завода. От посочените по-горе обстоятелства съдът прави единственият възможен извод, че съзнанието, което е имал Ч. съобразно технологичната карта изготвена от В.Н. и утвърдена от свидетеля Д. е, че на 18.V.2011 г. ще се работи в халето на завода. Тази уговорка и това разпореждане не било в зависимост от това до кога ще работи багера на „***“ ЕООД –Л. на обекта. Разпореждането е било на 18.V.2011 година да се работи вътре. Безспорно е от данните по делото, че на 18.V.2011 г. на обекта на „***********“ ЕООД в гр. Л. е пристигнал багер, като прокурора е установил, че пострадалия и свидетелите Й. и И. Т. са отишли да работят на изкопа на обекта. В обвинителният акт не пише, че това е било разпоредено на работниците от когото и да е било, т.е налице е признание от страна на държавното обвинение, че работниците без да им е наредено от някой от тримата подсъдими и в противоречие с посочените СМР в технологическата карта отиват да работят в изкопа. В обвинителния акт не се твърди, че Ч. е знаял, или поне е предполагал, че на 18.V.2011 г. на обекта ще има багер. Дори и Ч. да е казал да се работи на открито докато дойде багера, на 18.V.2011 г. „***********“ ЕООД, гр.**** не е осигурявало багер за обекта. По технологична карта работата на открито е трябвало да продължи и на 19.V.2011 г. след изричното признание, че на 18.V.2011 г. трябвало да се работи на закрито единствения извод от фактите е, че да се работи на закрито. Фактите са изложени по този начин в самото обвинение, но в съдебното производство се прави опит да се обоснове обратното твърдение на това изложено в обвинителния акт. Това виждане на фактите изцяло се подкрепи в хода на съдебното следствие, където доказателствата установиха по категоричен и безспорен начин, че Ч. не разпореждал на работниците на 18.V.2011 г. да се работи в изкопа, не е давал указания да се работи на открито, не е знаел и дори не е могъл да предположи, че на обекта ще има багер на 18.V.2011 г. Това твърдение се подкрепя от показанията на свидетеля Й.Т., който в съдебно заседание заяви, че провел разговор с Ч., че не им достигат материали, за да довършат работата си в халето. Допълнил е също така, че инструктаж не им е правен, защото не се налагало, имайки в предвид, какви дейности е следвало да извършат този ден. Категорични са показанията на разпитаните свидетели Т., че им е било забранено да влизат в изкопа, когато същия не е укрепен и е валяло. Свидетелите са категорични, че на 18.V.2011 г. е следвало да работят на закрито, за което е имало изрично разпореждане. Липсва такова да работят на открито и никой от тях двамата не е знаел, че на 18.V.2011 г. на обекта ще пристигне багер. Заявяват също така, че отишли да видят какво става и да работят в изкопа решили те двамата и пострадалия, като са били на ясно, че не следва да се влиза в неукрепен изкоп и то когато е валяло. От страна на прокуратурата няма представени убедителни доказателства установяващи обратното. По делото липсват доказателства, установяващи безспорно, че Ч. дори хипотетично е предполагал, че ще има багер на обекта, поради което е било невъзможно да се предвиди от негова страна, че тримата работници, ще нарушат технологичната дисциплина и ще работят в неукрепен изкоп, след като е валяло. Свидетеля Х.П. казва, че е изпратен от неговия работодател, а какво да работи му казали трите момчета. Свидетеля Г.П. в прочетените в съдебно заседание показания от 30.ХІ.2012 г. дадени пред предходен състав на съда казва, че И.Д. му се обадил сутринта, за да му каже за багера , че никога не му се е обаждал Ч.. Свидетеля И.Д. казва, че с никого от „***********“ не е имал уговорка да изпрати багера. Това установява, че никой от „***********“ не е знаел, че този ден на обекта ще има багер. Работниците отиват по технологична карта и указания за работа на закрито. Свидетеля Е.Д. в показанията си обяснява подробно за начина на съставяне и значението на техническата карта. Главния инженер изготвя месечен план за работата на база, на който се изработват технологичните карти от техническия ръководител на обекта. От технологичната карта на обектана фирмата-изпълнител в гр. Л. е видно, че пострадалия и другите двама е трябвало да работят в сградата а не в изкопа. За първоначалното намиране на багер уговорката със свидетеля А. е била техния багер да направи само обратния насип. Според показанията на свидетеля Е.Д. осигурения багер от „***“ ЕООД е трябвало да довърши това, което на 14.V.2011 г. е трябвало да се довърши от повредената машина, наета от „***********“ ЕООД. Свидетеля Д. е категоричен, че на 18.V.2011 г. не е трябвало да има багер на обекта. Свидетелят И.Д. му бил обяснил да върне багера, за да върви работата. Не е било предвиждано извършване на СМР на открито в изкопа и никой от тримата подсъдими не е възлагал такава работа. Свидетеля Д. обяснява по повод на инструктажите, че когато техническия ръководител ще отсъства от обекта, съществува възможност да се направи предварителен инструктаж предния или по предния ден, защото по технологична карта се знае предварително каква работа ще се извърши през седмицата. На 18.V.2011 г. не е правен инструктаж на работниците, тъй като този ден не трябвало да се работи в изкопа. от Тези факти подкрепени със съответните доказателства установяват по несъсменен и безспорен начин, че обвинението, за което тримата подсъдими са дадени на съд е несъстоятелно, тъй като е категорично доказано, че никой от тях не е възлагал на тримата работници на 18.V.2011 г. да работят извън халето на изкопа за канализацията. В подкрепа на извода на съда, че Ч. е невинен по така повдигнатото му обвинение е и факта, че той е изпълнил всички свои задължения, като изрично е посочил, че на 18.V.2011 г. работниците следва да извършват монтажни работи в халето на завода. Невъзможно е да се ангажира наказателната отговорност на управителя на търговското дружество, тъй като е установено, че са налице самоволно предприети действия на пострадалия и братя Т. на 18.V.2011 г., които въпреки изричното разпореждане да работят в халето са извършвали дейност при изкопа. Обстоятелство, което се потвърждава от показанията на свидетелите И. и Й. Т.. Следва да се отбележи, че не може да бъде вменена във вина на Ч. липсата на изрична забрана за работа на изкопа на 18.V.2011 г. при условие, че ткава не е била необходима. Има документирано в технологичната карта № 20 задължение на работниците къде да работят на 18.V.2011 г. и какво да направят. Следователно Ч. не е могъл изобщо да предположи, че работнииците, че нарушат дадените им разпореждания, като работят на изкопа, за да им забрани изрично да не го правят. Предвид на това съдът счита, че подвигнатото обвинение спрямо подсъдимият Ч. е за явно несъставомерно деяние, тъй като се установи, че не е налице виновно бездействие от негова старана, а виновно действие от страна на тримата работници.

Нормата на чл. ** от НК е бланкетна, поради което задължение на обвинението да запълни съставът й с нарушения на конкретни задължения, а и да обоснове наличието на причинно-следствена връзка между тях и смъртта на пострадалия В. П.. При тези факти установени в хода на съдебното производство по никакъв начин не може да се обоснове наличието на причинно-следствена връзка.

От материалите по делото е видно, че субект с оглед на цитираните норми, който се явява работодател и строител е търговското дружество „***********“ ЕООД, а не управителя Ч.. Няма пречка нормата на чл.** от НК да се запълва с норми, които разпореждат задължения на работодателя, който е търговско дружество, но в случая следва да се установи кое точно лице носи отговорност за изпълнението на тези задължения, не на принципа на обективната отговорност да прехвърля всички отговорности на управителя на търговското дружество. Такова е и разбирането на ВКС, макар и по друг текст изложено /тълкувателно решение № 4 /2016 година/ по повод субекта на престъплението по чл.255 когато се обсъжда дали по принцип отговорност носи и управителя на дружеството. ВКС казва, че следва да се преценява конкретно кой е имал задължението, а не на формално основание да се ангажира отговорността на управителя за нарушение на разпоредби, които са ангажирани към строителя, или работодателя, Ч. не е нито строител, нито работодател той е представител на работодателя. Описани са множество вътрешни актове, които Ч. е подписал в качеството си на работодател и с тяхното подписване е изпълнил функциите си, които му вменява закона.

На следващо място следва да се отбележи, че в обвинителния акт, като нарушения са посочени разпоредбите на чл.4, ал.І, т.1 и т.3 от ЗЗБУТ, които визират общо задължение за осигуряване на безопасни условия на труд включително превенция на рисковете и средства за защита. Ал. ІV, т.1 и 10 от своя страна регламентират основните принципи на превенцията. Посочени са само принципни положения и не е ясно по какъв начин те обслужват обвинителната теза, а е безспорно, че за нарушение на принципни положения наказателна отговорност не се носи. Няма посочени конкретни нарушения допуснати от страна на Ч.. От разпоредбата на чл.16, ал.І, т. 6 и т.7 е видно, че отново е визирано задължението на работодателя за осигуряване на ефективен контрол на работа без риск, като не трябва да се допускат до работа не екипирани и необучени работници. Следва да се отбележи, че освен това липсата на екипировка на 18.V.2011 г., която да е носена от пострадалия, не се свързва с настъпилия резултат. От заключението на съдебномедицинската експертиза, което не бе оспорено от страните се установи категорчино, „е дори пострадалия да е бил с предпазна каска, то тя не би предотвратила настъпването на смъртта му.

Посочено е в обвинителния акт нарушение на разпоредбата на чл. 21 от ЗЗБУТ, но не става ясно какво е имала в предвид прокуратурата, тъй като този член предвижда задължение на работодателя за уведомяване на застрашените работници и недопускане възобновяване на работата, тъй като факти относими към тази разпоредба не са посочени. Не е посочено също така, че подсъдимият е бездействал в това отношение. От разпитаните в съдебно заседание свидетели Й. и И. Т.и е установено, че работниците изрично са били инструктирани да спазват правилата за безопасност, да не работят в изкопа по време и след като е вялал дъжд и когато неговите брегове не са били укрепени. В показанията си свидетелят Е.Д. също потвърждава казаното от свидетелите Т..

Прокуратурата е повдигнала обвинение на Ч., че е нарушил разпоредбата на чл.16, б.“е“ т.5 и т.6 от Наредба 2 на МИЗБУТ. Строителят осигурява инструктаж и обучение, организира вътрешна система за проверка и контрол, определя длъжностните характеристики. Установено е от обвинителния акт, че всички задължения, които са предвидени с определеното съдържание на длъжностните характеристики са изпълнени, поради което не може да се говори за наличието на нарушение в тази насока и ангажиране на наказателна отговорност.

Подсъдимият Ч. се обвинява се за нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.1, т.6 от същата наредба, като той не съдържа задължение на никого, а регламентира инструкциите за безопасност, като по този начин, сама по себе си тя не може да има отношение към отговорността на подсъдимия Ч..

Повдигнато е обвинение на Ч. за нарушение на разпоредбата на чл. 29, т.1 и 4 от Наредба 2, която регламентира съдържанието на инструктажа, да не се допускат лица до работа без проведен инструктаж. От данните по делото се установи по категоричен и безспорен начин, че инструктаж на работниците, които са работили на обекта е бил правен. Действително на 18.V.2011 г. такъв не е бил извършван, тъй като е следвало по предписание да работят в халето, а не при изкопа. Довършителните строително-монтажни работи, които са били извършвани в халето на завода от тримата работници не са дейности представляващи висок производствен риск, което от своя страна не налага да бъде провеждан инструктаж. Свидетелите Т. категорично заявяват в показанията, че преди 18.V.2011 г. изрично са били инструктирани да не работят в необезопасен изкоп, още повече, след като е валял дъжд. С тях са провеждани и другите предвидени в трудовото законодателство инструктажи. Техните показания не са били оборени по съответния ред и доказателства от страна на държавното обвинение, поради което се налага единствения възможен извод, че от страна на Ч. не са допуснати нарушения на тези разпоредби.

Съдът намира, че подсъдимият Ч. не е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 49 от Наредба № 2 на МИЗБУТ. Доводите в тази насока са следните: На първо място тази разпоредба няма посочен конкретен адресат, на когото се вменяват конкретните задължения за предприемане на подходящи мерки за безопасност изразяващи се оформяне на откоси или използване на подходящо укрепване; осигуряване на безопасен достъп до работните места. В хода на съдебното производство се установи, че задължение на багериста е да прави откоси на изкопа с цел обезопасяване. В обясненията си пред съда Ч. заявява, че именно с тази цел фирмата изпълнител е наемала едни и същи багеристи, които при извършването на изкопни работи да знаят, че следва да укрепят стените на изкопа. Такъв багерист е бил нает с цел спазването на тези изисквания, следователно не е налице такова нарушение извършено от Ч.. Подсъдимият е знаел, че тримата работници по предписание следва да работят в халето, а не на изкопа. Той не е имал възможност и не е могъл да предвиди, че работниците, няма да се съобразят с дадените им нареждания, ще работят на изкопа, че ще има втори багер на обекта, поради което не може да му бъде вменено във вина, обстоятелството, че багериста извършващ този ден изкопните работи не знае и не е бил инструктиран да обезопаси бреговете на изкопа.

Обвинението по чл.15 от Наредба РД 07-02/16.12.2009 г. също не визира конкретни задължения на управителя на дружеството Ч.. Посочено е за кои сфери на действие е необходим инструктажа, а в ал. ІІІ се урежда кой провежда този инструктаж, а това е именно прекия ръководител на работата, а от обвинителния акт е видно, че това не е подсъдимия Ч.. Освен от фактическа и от правна страна не е налице престъпление извършено от него. Доказано бе по несъмнен начин в хода на съдебното следствие, че инцидента на 18.V.2011 г. и настъпилия от него резултат не са следствие от бездействие от страна на Ч., а се дължат на действията на пострадалия и двамата свидетели Т., които напълно съзнателно и на своя отговорност са нарушили дадените им нареждания на инкриминарата дата да извършват СМР в халето на обекта. Предвид на горе изложените съображения съдът счита, че подсъдимият Ч. не е извършил от обективна и субективна страна деянието по чл. **, ал. І от НК, за което е предаден съд, поради което следва да бъде оправдан по така повдигнатото му обвинение.

Що се касае до подсъдимият П.Ц., то съдът счита, че той не е извършил деянието, за което е предаден на съд, поради което следва да бъдат признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение, поради следните съображения:

По отношение на П.Ц.: подсъдимият е назначен н длъжност технически ръководител, като по съвместителство заема и длъжността да охрана и безопасност на труда. Той е технически ръководител на други обекти, а не на този в гр. Л.. За негов технически ръководител е назначен подсъдимият В.Н., който по-късно се наложило да бъде назначен за технически ръководител и на друг обект, известен под името „Брюксел“. За обекта в гр. Л. П.Ц. е натоварен със задължението да извърши начален и периодичен инструктаж и инструктаж на работното място.

Що се касае до повдигнатото по чл. 29 от Наредба № 2 обвинение, то на същото е необосновано и недоказано, почиващо само на голословни твърдения, непокрепени със съответните доказателства. Доводите в тази насока са следните: Разпоредбата на чл. 29, т.1 и 4 от Наредба 2, която регламентира съдържанието на инструктажа, да не се допускат лица до работа без проведен инструктаж. От данните по делото се установи по категоричен и безспорен начин, че първоначален инструктаж и инструктаж на работното място е бил провеждан на тримата работници, именно от подсъдимия Ц.. Той запознал работниците със всичко необходимо според изискванията на инструктажа, след което е започнал да изпълнява свои задължения свързани с други обекти осъществявани от фирмата. Действително на 18.V.2011 г. ежедневен инструктаж не е бил извършван, защото не е бил необходим. Тримата работници не са били заети този ден с дейности с висок производствен риск, който да изисква този ден да бъде провеждан инструктаж, тъй като следвало по предписание да работят в халето, където да извършват довършителни ремонтни работи, а не при траншееиния изкоп. Тяхното решение да работят на изкопа не е било съгласувано с никой от тримата подсъдими и е било взето в разрез с получените разпореждания. Освен това свидетелите И. и Й. Т. категорично заявяват в показанията, че преди 18.V.2011 г. изрично са били инструктирани да не работят в необезопасен изкоп, още повече, след като е валял дъжд. С тях са провеждани и другите предвидени в трудовото законодателство инструктажи. Техните показания не са били оборени по съответния ред, няма представени съответни доказателства от страна на държавното обвинение в подкрепа на обвинителната теза, поради което се налага извода, че от страна на П.Ц. не са допуснати нарушения на тези разпоредби. Неговите действия не са в причинноследствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, в такава връзка са действията извършени от тримата работници на 18.V.2011 г. Освен това е безспорно установено, че работниците по време на извършване трудовите дейности са носили лични предпазни средства каски и работно облекло. Действително на процесната дата тримата не са носили предпазни каски, но това нарушение по никакъв начин не се намира в причинноследствена връзка с настъпилия резултат, освен това не би го предотвратила. От заключението на съдебномедицинската е установено, че предпазната каска по никакъв начин не би предотвратила настъпването на смъртта на П.. Количеството свлякла се пръст е твърде голямо, за да може да бъде избегнато настъпването на смъртта на пострадалия.

Съдът намира, че подсъдимият Ц. не е не е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 49 от Наредба № 2 на МИЗБУТ. На първо място тази разпоредба няма посочен конкретен адресат, на когото се вменяват конкретните задължения за предприемане на подходящи мерки за безопасност изразяващи се оформяне на откоси или използване на подходящо укрепване; осигуряване на безопасен достъп до работните места. Не е конкретизирано от страна на прокуратурата в какво точно се състои причинноследствената връзка между нарушението на по-горе описаната разпоредба и настъпилия вредоносен резулат. В хода на съдебното производство се установи, че пряко задължение на багериста е да прави откоси на изкопа с цел обезопасяване. В обясненията на подсъдимия Ч. е казано, че именно с тази цел фирмата изпълнител е наемала едни и същи багеристи, които при извършването на изкопни работи да знаят, че следва да укрепят стените на изкопа. Такъв багерист е бил нает с цел спазването на тези изисквания, тъй като е бил запознат със спецификата на извършваната от него дейност. Не е влизало в задълженията на Ц. да нарежда на багериста да прави откоси на изкопа с цел неговото обезопасяване. Такова нещо е следвало да бъде извършено от свидетеля Й.Т., който негласно е бил назначен за бригадир, тъй като и бил най-опитния в групата, и като работещ на обекта е следвало да се грижи, длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността и на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност. Това обстоятелство се потвърждава от показанията на Е.Д.. Не може да се вмени във вина на Ц., факта, че въпреки дадените им разпореждания и провежданите инструктажи, тримата работници са напуснали халето, където е следвало да работят и своя отговорност за отишли да работят на изкопа, при условия че същия не е бил укрепен, а предишния ден е бил валял дъжд. В хода на съдебното производство от страна на прокуратурата няма представени доказателства установяващи, че са налице извършени нарушения от страна на Ц. на чл. 49 от Наредба № 2 на МИЗБУТ.

Против Ц. е повдигнато обвинение за нарушение на разпоредбите на чл. 33 от ЗЗБУТ. Това обвинение също е несъстоятелно и недоказано. В разпоредбата е вменено задължението на всеки един работещ е длъжен да се грижи, както за своите здраве и безопасност, така и за здравето и безопасността на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност. Радпоредбата няма конкретен адресат, а вменява това задължение във абсолютно всички работещи на обекта. Следователно такова задължение са имали братята Т. и пострадалия В. П.. Поведението им на 18.V.2011 г., когато са нарушили на своя лична отговорност, преките разпореждания да не работят навън в изкопа, когато същия не е укрепен и освен това са напуснали халето, където на процесната дата е следвало да извършват довършителни работи по никакъв начин не може да бъде вменено във вина на подсъдимия Ц.. Той, както и другите двама подсъдими са смятали, че след като тримата работници имат конкретно поставени задачи за изпълнение, те няма по никакъв начин да се отклонят от тяхното изпълнение. Никой от подсъдимите не е могъл да предположи, че работниците, че работят при изкопа, когато бреговете на същия не са укрепени по съответния начин и след като е валял дъжд. Следователно сме изправени пред нарушение на разпоредбата на чл. 33 от ЗБУТ не от страна на подсъдимия Ц., а от страна на тримата работници, което в пряка връзка с настъпилия вредоносен резултат.

Що са касае до обвинението, че са нарушени правилата визирани в Наредба № РД-07-02/16.12.2009 година за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда - чл. 13 и чл.14 . Няма как да се започне работа на обекта в гр. Л., без тримата работници да са инструктирани за работното място. В тази насока са показанията на свидетелите Т. и Е.Д.. От технологичната карта № 20 е видно, че на 18.V.2001 г. тримата работници е следвало да извършват в халето на завода довършителни СМР. Следователно времето за извършване на първоначален и инструктаж на работното място е отминало. Освен това дейността, която трябвало да извършват в халето работниците не представлява източник на повишена опасност, поради което не е било необходимо да бъде извършван съответен инструктаж в тази насока. Й.Т., И.Т. и В. П. са били достатъчно опитни в извършването на СМР в халето, поради което за подсъдимия Ц. не е съществувало нормативно задължение да осигури непрекъснат и оперативен контрол върху работещите на обекта. Следователно за нарушения на полето на инструктаж, встъпителен, периодичен или ежедневен не може да става въпрос. Периодичния инструктаж има по общ характер не е конкретно насочен към дейността във връзка с която е станало произшествието като ден, място, конкретен вид операция. Въобще не е установено по делото и не се твърди от прокуратурата, че на 18.V.2011 година е следвало да се провежда периодичен инструктаж.

Що са касае до последното обвинение, за което Ц. е предаден на съд, а именно нарушение на Наредба № 3/27.VІІ.1998 г. за функциите и задачите на длъжностните лица и специализираните служби в предприятията за организиране изпълнението на дейностите свързани със защитата от професионални рискове и превенцията на тези рискове е необсновано, голословно и неподкрено със съответните доказателства. В тази връзка следва да се отбележи, че в обвинителния акт са изброени нарушения на функциите и задачите на длъжностните лица свързани със защитата от професионални рискове и превенцията на тези рискове, без да се изследва и обоснове причинно следствената връзка по отношение на настъпилият вредоносен резултат. В хода на съдебното производство не са представени от страна на обвинението убедителни доказателства, от които да бъде установено, че Ц. е нарушил някой от задълженията визирани в разпоредбите на чл. 6, чл. 7 и чл. 8 от Наредбата, като по този начин е спомогнал за настъпването на вредоносния резултат. Не може да бъде ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия Ц. за смъртта на пострадалият само на базата на направена констатация за допуснато нарушение на изискванията на чл. 6, чл. 7, чл. 8 от Наредбата. Това разбиране на прокуратурата не се споделя и от настоящият състав, защото по делото е установено, че необходимата причинно следствена връзка е налице именно при допуснатите от тримата работници – двамата Т. и В. П. нарушения, които на своя лична отговорност без да уведомят подсъдимите са предприели дейност по работа в изкопа и това са го сторили със съзнанието, че този вид дейност не може да се извършва без бреговете на канала да бъдат укрепени.

Предвид на тези съображения съдът счита, че подсъдимият П.Ц. не е извършил от обективна и субективна страна деянието по чл. **, ал. І от НК, поради което следва да бъде оправдан по така повдигнатото му обвинение.

Обвинението против подсъдимият В.Н., също както и обвинението против другите двама подсъдими Ч. и Ц. се явява недоказано, поради което същия следва да бъде признат за невинен и оправдат по повдигнатото срещу него обвинение.

Подсъдимият В.Н. е назначен на длъжност технически ръководител на обекта в гр. Л.. Преди настъпването на инкриминираната дата, същия по съвместителство се наложило да бъде назначен за технически ръководител и на строителен обкт, находящ се в гр. **** под наименованието „Брюксел“. Това се наложило, тъй като този обект е бил замразен, а предстояло посещение на инвеститора, който искал да да проконтролира изпълнението на строежа. Поради тази причина се наложило спешно да се извършат определно количество СМР, като по съвместителство Н. заема и длъжността да охрана и безопасност на труда. За обекта в гр. Л. В.Н. е бил натоварен със задължението да извършва ежедневните инструктажи на тримата работници на работното им място, а именно обекта в гр. Л..

Що се касае до повдигнатото по чл. 29 от Наредба № 2 на МИЗБУТ обвинение, то на същото е необосновано и недоказано, почиващо само на голословни твърдения, непокрепени със съответните доказателства. Доводите в тази насока са следните: Разпоредбата на чл. 29, от Наредба 2, която регламентира съдържанието на инструктажа, който следва да бъде проведен. От данните по делото се установи по категоричен и безспорен начин, че ежедневни инструктажи на работното място са били провеждани на тримата работници от подсъдимия Н.. Освен това тримата са били инструктирани от Н. още в самото начало, когато са отишли на обекта в гр. Л. в началото на 2011 г. В подкрепа на този извод са показанията на свидетелите Й.Т., И.Т., К.. Н. запознал работниците със всичко необходимо според изискванията на инструктажа, а именно, да спазват изискванията за безопасност и здраве при изпълняваната от тях работа и да използват личните и други предпазни средства, когато това се изисква, и след употреба да ги връщат на съответното място. Действително на 18.V.2011 г. ежедневен инструктаж не е бил извършван, защото не е бил необходим. Тримата работници не са били заети този ден с дейности с висок производствен риск, тъй като следвало по предписание да работят в халето, където да извършват довършителни ремонтни работи, а не при траншееиния изкоп. Тяхното решение да работят на изкопа не е било съгласувано с никой от тримата подсъдими и е било взето в разрез с получените разпореждания, представлява нарушение на трудовата и технологична дисциплина и е в пряка причинноследствена връзка с настъпването на вредоносния резултат. Освен това свидетелите И. и Й. Т. категорично заявяват в показанията, че преди 18.V.2011 г. изрично са били инструктирани да не работят в необезопасен изкоп, още повече, след като е валял дъжд, както и да носят предпазни каски. С тях са провеждани и другите предвидени в трудовото законодателство инструктажи. Техните показания не са били оборени по съответния ред, няма представени съответни доказателства от страна на прокуратурата в подкрепа на обвинителната теза, поради което се налага извода, че от страна на В.Н. не са допуснати нарушения на тези разпоредби. Не се спори, че на процесната дата тримата не са носили предпазни каски, но това нарушение по никакъв начин не се намира в причинноследствена връзка с настъпилия резултат, освен това не би го предотвратила. От заключението на съдебномедицинската е установено, че предпазната каска по никакъв начин не би предотвратила настъпването на смъртта на П.. Количеството свлякла се пръст е твърде голямо и предпазната каска по никакъв начин не може да предотврати настъпването на смъртта на пострадалия.

Съдът намира, че подсъдимият Н. не е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 49 от Наредба № 2 на МИЗБУТ. На първо място тази разпоредба няма посочен конкретен адресат, на когото се вменяват конкретните задължения за предприемане на подходящи мерки за безопасност изразяващи се оформяне на откоси или използване на подходящо укрепване; осигуряване на безопасен достъп до работните места. Не е конкретизирано от страна на прокуратурата в какво точно се състои причинноследствената връзка между нарушението на по-горе описаната разпоредба и настъпилия вредоносен резулат. В хода на съдебното производство се установи, че пряко задължение на багериста е да прави откоси на изкопа с цел обезопасяване. В обясненията на подсъдимия Ч. е казано, че именно с тази цел фирмата изпълнител е наемала едни и същи багеристи, които при извършването на изкопни работи да знаят, че следва да укрепят стените на изкопа. Такъв багерист е бил нает с цел спазването на тези изисквания, тъй като същия е бил запознат със спецификата на извършваната от него дейност. Не е влизало в задълженията на Н. да нарежда на багериста да прави откоси на изкопа с цел неговото обезопасяване. Такова нещо е следвало да бъде извършено от свидетеля Й.Т., който негласно е бил назначен за бригадир, тъй като и бил най-опитния в групата, и като работещ на обекта е следвало да се грижи, длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността и на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност. Това обстоятелство се потвърждава от показанията на Е.Д.. Не може да се вмени във вина на Н., факта, че въпреки дадените им разпореждания и провежданите инструктажи, тримата работници са напуснали халето, където е следвало да работят и своя отговорност за отишли да работят на изкопа, при условия че същия не е бил укрепен, а предишния ден е бил валял дъжд. В хода на съдебното производство от страна на прокуратурата няма представени доказателства установяващи, че са налице извършени нарушения от страна на Н. на чл. 49 от Наредба № 2 на МИЗБУТ.

Против подсъдимият Н. е повдигнато обвинение за нарушение на правилата на ПРИЛОЖЕНИЕ 1 към чл.2 ал.2 от НАРЕДБА№2 за МИЗБУТ /извършване на земни работи/., което по своята същност също се явява недоказано. Подробно са изброени правилата, които прокуратурата счита, че са били нарушени от страна на Н., без обаче конкретно да бъде посочено кое точно правило е било нарушено, в какво се състои то и наличието на причинноследствена връзка между нарушението и настъпилия вредоносен резултат. Твърденията на прокуратурата не са подкрепени с необходимите доказателства в тази насока. От данните по делото се установява, че когато е правен изкопа преди 18.V.2011 г. бреговете му са били укрепени и устойчиви, както и че работите по него временно са били спрени, поради настъпилата авария с багера. От показанията на свидетелите братя Т. и Д. се установява, че работата в изкопа, след като е валял дъжд и бреговете не са били укрепени е започнала по самоинициатива на тримата работници. Безспорно е, че за 18.V.2011 г. те е следвало да работят в халето на завода, а не в изкопа. На работниците е било изрично забранено и същите са били многократно инструктирани в тази насока, да работят в траншееиния изкоп, когато бреговете му не са били укрепени и е валял дъжд. Въпреки това те на собствена отговорност започват работа в разрез с получените нареждания. Имайки в предвид тези съображения, съдът счита, че не може да се търси наказателна отговорност на Н. по този пункт на обвинението. За да му бъдат вменени във вина тези нарушения е следвало да бъде установено, че този ден – 18.V.2011 г., работниците ще работят на изкопа, за което Н. е следвало да знае и той да не е изпълнил задълженията по ПРИЛОЖЕНИЕ 1 към чл.2 ал.2 от НАРЕДБА№2 за МИЗБУТ /извършване на земни работи/. Налице са доказателства в подкрепа на тезата, обратна на тази на прокуратурата. Установено, е че действията по работата в изкопа са предприети по време, когато е трябвало да бъде извършвана нормативно регламентира с технологична карта № 20, дейност в халето на завода и за подсъдимият не е съществувало нормативно задължение да осигури непрекъснат и оперативен контрол върху работещите на обекта по това време, поради което не е налице причинноследствена връзка между отсъствието на подсъдимия от обекта и смъртта на пострадалия.

Против Н. е повдигнато обвинение за нарушение на разпоредбите на чл. 33 от ЗЗБУТ. Това обвинение е несъстоятелно и недоказано. В разпоредбата е вменено задължението на всеки един работещ да се грижи, както за своите здраве и безопасност, така и за здравето и безопасността на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност. Разпоредбата няма конкретен адресат, а вменява това задължение във абсолютно всички работещи на обекта. Следователно такова задължение са имали братята Т. и пострадалия В. П.. Поведението им на 18.V.2011 г., когато са нарушили на своя лична отговорност, преките разпореждания да не работят навън в изкопа, когато същия не е укрепен и освен това са напуснали халето, където на процесната дата е следвало да извършват довършителни работи, представлява по своята същност нарушение на цитираната разпоредба. Следователно по никакъв начин това обстоятелство не може по никакв начин да бъде вменено във вина на подсъдимия Н.. Той, както и другите двама подсъдими са смятали, че след като тримата работници имат конкретно поставени задачи за изпълнение, те няма по никакъв начин да се отклонят от тяхното изпълнение. Никой от подсъдимите не е могъл да предположи, че работниците, че работят при изкопа, когато бреговете на същия не са укрепени по съответния начин и след като е валял дъжд. Следователно сме изправени пред нарушение на разпоредбата на чл. 33 от ЗБУТ не от страна на подсъдимия Н., а от страна на тримата работници, което в пряка връзка с настъпилия вредоносен резултат.

Що са касае до обвинението повдигнато на В.Н., че са нарушени правилата визирани в Наредба № РД-07-02/16.12.2009 г. чл. 15, ал. І и ал. ІІІ, то същото не е подкрепено със съответните доказателства, поради което се явява недоказано. От свидетелските показания на братята Т. и Е.Д., които не бяха оборени е установено, че на тримата работници е бил провеждан ежедневен инструктаж през по - голямата част от времето на пребиваването им на обекта. На 18.V. 2011 г. такъв не им е бил провеждан. Причината за това, че Н. в този ден е бил на друг обект по нареждане на Ч.. Освен това за него не съществува нормативно уредено задължение, имайки в предвид дейността осъществявана от тримата работници да провежда инструктаж всеки ден. Този извод се извежда от тълкуването на разпоредбата на чл. 14, ал. ІІ от Наредбата, в който е казано, че периодичният инструктаж се провежда не по-рядко от един път на три месеца за работещите, пряко заети в дейностите по чл. 15, ал. І, и не по-рядко от един път годишно за всички останали работещи, освен ако в други нормативни актове не е регламентирана по-малка периодичност. От технологичната карта № 20 е видно, че на 18.V.2001 г. тримата работници е следвало да извършват в халето на завода довършителни СМР. Няма данни предоставени от страна на прокуратурата, че има нормативни актове, които регламентират по-малка периодичност на провеждане на инструктажа. Следователно времето за извършване на ежедневен е отминало. Освен това дейността, която трябвало да извършват в халето работниците не представлява източник на повишена опасност по смисъла на чл. 15, ал. І от Наредбата, поради което не е било необходимо да бъде извършван съответен инструктаж в тази насока. Й.Т., И.Т. и В. П. са били достатъчно опитни в извършването на СМР в халето, поради което за подсъдимия Н. не е съществувало нормативно задължение да осигури непрекъснат и оперативен контрол върху работещите на обекта. Следователно за нарушения на полето на ежедневен инструктаж не може да става въпрос. Въобще не е установено по делото и не се твърди от прокуратурата, че на 18.V.2011 година е следвало да се провежда ежедневен инструктаж.

Последното обвинение, за което Н. е предаден на съд, а именно нарушение на Наредба №2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР е недоказано, голословно и неподкрено със съответните доказателства. В тази връзка следва да се отбележи, че в обвинителния акт са изброени задлъженията на техническия ръководител свързани с безопасността на работниците, без отново да се изследва и обоснове причинно следствената връзка по отношение на настъпилият вредоносен резултат. В хода на съдебното производство не са представени от страна на обвинението доказателства, от които да бъде установено, че Н. е нарушил някое от задълженията визирани в разпоредбите на чл. 26 от Наредб № 2/22.03.2004 г., като по този начин е спомогнал за настъпването на вредоносния резултат. Не може да бъде ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия Н. за смъртта на пострадалият само на базата на направена констатация за допуснато нарушение на изискванията на чл. 26 от Наредбата № 2/22.03.2004 г. Това разбиране на прокуратурата не се споделя и от настоящият състав, защото по делото е установено, че необходимата причинно следствена връзка е налице именно при допуснатите от тримата работници – двамата Т. и В. П. нарушения, които на своя лична отговорност без да уведомят подсъдимите са предприели дейност по работа в траншееиния изкоп, при наличието на сериозна или непосредствена опасност за здравето или живота им – бреговете на изкопа не са били укрепени и предишната нощ е валял дъжд и това са го сторили със съзнанието, че този вид дейност не може да се извършва в нарушения на тези изисквания.

В обвинителния акт са изброени подробно нарушения на правилата за безопасна работа, без да се изследва и обоснове причинно следствената връзка по отношение на настъпилият вредоносен резултат. Изложена и се поддържа от страна на обвинението тезата, че за да се ангажира наказателната отговорност за смъртта на пострадалият е достатъчно да се направи констатация за допуснати нарушения на изискванията за безопасна работа. Това разбиране на прокуратурата не се споделя и от настоящият състав, защото по делото е установено, че необходимата причинно следствена връзка е налице именно при допуснатите от свидетелите Т. и пострадалия нарушения, които на своя лична отговорност без да уведомят подсъдимите са предприели дейност работа в траншееиния изкоп и това са го сторили със съзнанието, че изрично им е забранено да извършват тази дейност, когато бреговете на канала не са укрепени, предишната вечер е валял дъжд и е налице реална опасност от срутване на откосите. Понеже действията на тримата работници са предприети в нарушение на изрични разпореждания къде трябва да се работи на 18.V.2011 г., и че не трябва да се работи в неукрепен изкоп за подсъдимите не е съществувало нормативно задължение да осигурят непрекъснат и оперативен контрол върху работещите на обекта, не е налице и причиняване на вредоносния резултат от страна на подсъдимите. Обстоятелството, че злополуката е станала на строителния обект, само по себе си не е достатъчно, за да се ангажира, наказателната отговорност на подсъдимите.

Такова разбиране би довело до обективно безвиновно реализиране на наказателната отговорност, каквото разрешение очевидно води до нарушение на законът. От друга страна по делото не са установени обстоятелства за това пострадалият и двамата Т., с които е работил да са имали предходно поведение, свързано с неспазване на трудовата и технологична дисциплина, което да е основание за подсъдимите да предприемат действия по упражняване на непрекъснат контрол по време на работа. В този дух е и константната съдебна практика – решение № 233/10.VІІ.2009 г. на ІІ н.о. на ВКС.

На базата на горе изложеното съдът намира, че подсъдимите Ч., Н. и Ц. са невинни и следва да бъдат оправдани по повдигнатото им обвинение за извършено престъпление по чл. **, ал. І, предложение 2 от НК.

Предвид на изложеното съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Номер на акта:	322
Дата:	7 април 2017 г.
Съдия:	Георги Константинов Грънчаров

Дело:	20154400200602
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	10 август 2015 г.

Определение по дело №602/2015 на Окръжен съд - Плевен

Съдържание на акта

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Съдържание на мотивите