Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 608 19.11.2019 година Град С.З.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,………втори граждански състав,
на …5 ноември ……………..…………………………….…2019
година,
в
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ВЕСЕЛИНА МИШОВА ЧЛЕНОВЕ:
АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар ………Катерина Маджова ………..………………………………
Прокурор……………………………………………………………………..
като разгледа докладваното от………………………съдията В.
МИШОВА
въззивно гражданско дело номер…1360….по описа за
2019……...……...година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по въззивна жалба, подадена от П.Д.К. от
гр. К., чрез процесуалния й представител адв. М.Б., против решение № 537 от
27.04.2019 г., постановено по гр.д. № 4585/2018 г. на Старозагорския районен съд, в частта, с което предявеният
иск по чл.200 КТ е отхвърлен за сумата над присъдените 56 000 лв. до
предявения размер от 80 000 лв.
Жалбоподателката счита, че
обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до неправилно приложение на материалния закон.
Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е редуцирал определения размер за
обезщетение с 30 % и е приложил разпоредбата на чл.201, ал.2 КТ, тъй като
ответникът не е взел каквото и да е становище по делото. Възражението за
съпричиняване е преклудирано, ако не е направено в срока за отговор на исковата
молба. Моли, съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното в
обжалваната част и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявения иск
в пълен размер.
Въззиваемият „В.И.“ ЕАД не
взема становище по жалбата.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
Пред районния съд е бил предявен иск по чл.200 КТ.
Ищцата (сега въззивница) е твърдяла,
че с ответника е била в трудово правоотношение по силата на трудов договор №
9/17.06.2015 г. за длъжност мебелист. На 30.03.2016 г. била на работа в
дърводелски цех в с.К., общ.С.З.и около 6,45 ч., докато подавала фурнир към
лепилонанасящата машина, валовете захапали дясната й ръка в областта на
пръстите, в резултат на което получила
ампутация. За установяване на причините за настъпилата злополука бил
съставен протокол № 06/07.04.2016 г. за резултатите от извършеното разследване
на злополуката. С разпореждане №56 от
08.04.2016 г. ТП на НОИ гр.С.З.приема станалата злополука за трудова по смисъла
на чл.55, ал.1 от КСО.
Ищцата
твърдяла, че в деня на злополуката била приета в У.П.Д.С.К.АД, гр.С.З.,
отделение по ортопедия и травматология и
още същия ден й била направена операция на дясната ръка, изразяваща се в
трансплантация на кожа и ампутация на части от пръстите на дясната й ръка.
Изписали я на 12.04.2016г. Възстановяването й ставало бавно и болезнено.
Първите 3-4 месеца от операцията на пръстите, й се налагало да полага специални
грижи за раните на ръката. Спазвала стриктен тоалет и хигиена, постоянно
сменяла превръзките на пръстите. Освен, че изпитвала интензивна болка от
загубата на пръстите, въобще не можела да ползвала дясната си ръка и тъй като
обичайно вършела всичко с нея, се нуждаела от помощта на близките й за всички
ежедневни нужди. Поради настъпилата злополука, в продължение на 8 месеца била в
отпуск поради временна неработоспособност - от 30.03.2016г. до 26.11.2016г.
Поради загуба на прътите с експертно решение № 3187 от 16.12.2016г. на ТЕЛК към
У.П.Д.С.К.АД, гр.С.З., й била определена 60% трайно намалена работоспособност.
С експертно решение № 2737 от 04.12.2017 г. на ТЕЛК към У.П.Д.С.К.АД, гр.С.З.,
била преосвидетелствана с оценка на работоспособността - 60% трайно намалена
работоспособност пожизнено.
Ищцата е твърдяла, че в резултат на получените при инцидента травматични
увреждания - загубата на части от пръсти на дясната й ръка, претърпяла и
продължавала да търпи неизмерими болки и страдания. И към настоящия момент
негативните последици от претърпяната злополука не били отминали. Хватателната
функция на ръката й била невъзвратимо нарушена. Загубата на пръстите й
значително затруднявало ежедневието й и извършването на най-обикновени
дейности. Изпитвала и трудност при намиране на подходяща работа. Изпитвала и
физическо неразположение, изразяващо се в болка при студено време и
натоварване. Невъзвратима била загубата на част от пръстите й, което освен
всичко друго и загрозявало външния й вид и оказвало негативно влияние на
самочувствието й. Срамувала се и се депресирала от начина, по който изглеждала
ръката й. Потискала я и мисълта, че нанесената й вреда била непоправима и
завинаги щяла да живее с последиците от преживяната злополука. Искала е съдът
да осъди ответника да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на
80 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на злополуката - 30.03.2016г., до окончателното й изплащане.
Ответникът
не е взел становище по иска.
Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че ищцата е
работила при ответника по трудов договор от 17.06.2015 г. на длъжност „мебелист”
в дърводелски цех в с.К., общ. С.З., където претърпяла трудова злополука на
30.03.2016 г. На този ден - 30.03.2016 г., около 6,45 ч. минути подавала фурнир
към лепилонанасяща машина, като при подаване на фурнира, валовете са захапали
дясната й ръка в областта на пръстите поради неправилно действие при работа с
машината. В резултат на допуснатото от нея нарушение въртящите се валове захапали
пръстите на пострадалата. Районният съд е приел още, че на ищцата е бил
проведен начален, периодичен инструктаж, както и инструктаж на работното място
по безопасност и здраве при работа, документиран в инструктажни книги. С
разпореждане № 56 от 08.04.2016 г. злополука е приета за трудова по чл.55, ал.1
от КСО. Приел е, че
ищцата е постъпила на 30.03.2016 г. в
болница и изписана на 12.04.2016 г. с окончателна диагноза „Конквасация на
ІІ-ІV пръсти на дясна ръка”. Била извършена оперативна интервенция. Приел е за
установено от заключението на съдебно-медицинската експертиза, че в резултат на трудовата злополука ищцата е получила следните травматични увреждания: размачкване на
ІІ-ІІІ-ІV-V пръст на дясната ръка, наложило ампутация на крайната фаланга на ІІ
пръст на дясната ръка и ампутация през средните фаланги на ІІІ-ІV-V пръст на
дясната ръка със свободна кожна пластика. Тези травматични увреждания са от
действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени по време и начин,
отразени в исковата молба. на ищцата е причинено трайно затруднение на
движенията на дясната ръка, която по рождение била доминантна, за цял живот.
Възстановителният период е протичал затегнато в продължение на осем месеца,
като в първите четири месеца е бил съпроводен с много силни болки и страдания.
Въпреки, че в медикобиологичен аспект не е налице загуба или осакатяване на
ръка, в социалнобитов и трудово професионален аспект последиците от
уврежданията са необратими и същевременно твърде значими. От показанията на
разпитаните свидетели е приел за установено, че ищцата не се върнала повече на
работа след злополуката,
защото тя не била в състояние да работи,
останала инвалид за цял живот. Не искала
да излиза никъде, било й неудобно от хората, ходела с ръкавица дълго време. За
нея се грижели мъжът й и свекърва й. Преди инцидента тя била жизнена, енергична
и весела, сега трябвало „да й вадиш думите с ченгел и на сила да я накараш да
излезе някъде“ - така свид. С.С.Д..
Установено е и това, че ищцата не можела да си върши ежедневните дейности,
всички и помагали, за да може да се
справи с ежедневието. Тя изпитвала неудобство от това, че е с отрязани пръсти
на дясната ръка. Не можела да си намери работа – свид. В.Е.Т..
От правна страна първоинстанционият съд е приел, че елементите на
фактическия състав на чл.200 КТ, предполагащ обезщетяването на вреди от
работодателя, са налице, а именно: трудово правоотношение между пострадалия
работник и ответника към момента на настъпване на злополуката; безспорно
установена злополука с характер на трудова такава; настъпило в резултат на
злополуката увреждане; претърпени неимуществени вреди от увреденото лице;
причинна връзка между вредите и злополуката. Освен това първоинстанционният съд
е приел, че претендираният
размер на обезщетение от 80 000 лв. е относим на претърпяната от ищцата
вреда, но е приложил чл.201,ал.2 КТ и поради допусната от ищцата груба
небрежност е приел съпричиняване в размер на 30%, като е намалил обезщетението
на 56 000 лв.
Въззивната жалба е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ отговорността
на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата
злополука, като е допуснал груба небрежност. Анализът на цитираната правна
норма води до категоричен извод, че същата е диспозитивна и предоставя на
работодателя една правна възможност да се позове на факти и обстоятелства,
които са свързани с допринасяне от страна на работника или служителя на
трудовата злополука. За да се вмени на съда задължение да обсъди служебно
съпричиняване от страна на работника или служителя правната норма би следвало
да бъде формулирана по друг начин - без думата „може“. В случая работодателят
не е подал отговор, респ. не е направил възражения за съпричиняване на
трудовата злополука. С обжалваното решение първоинстанционният съд е приложил служебно
нормата на чл.201, ал.2 КТ, без да има възражение от страна на
ответника-работодател, което с оглед на гореизложеното е неправилно. Затова и
предвид разпоредбата на чл.271, ал.1, изр. второ ГПК решението следва да бъде
отменено в обжалваната отхвърлителна част, като вместо него се присъди сумата
от още 24 000 лв., представляваща левовата равностойност на
незаконосъобразно приетото съпричиняване от 30 %.
В производството ищцата (сега въззивница) е била представлявана от процесуален
представител по силата на договор за правна помощ и съдействие, по която
довереникът е оказал безплатна правна помощ на основание чл.38,
ал.1, т.3 ЗАдв. Съгласно чл.38, ал.2 ЗАдв в случаите по ал. 1, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има
право на адвокатско възнаграждение, като съдът го определя в размер не по-нисък
от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Това
възнаграждение се дължи за всяка инстанция. Предвид на това въззиваемият следва
да бъде осъден да заплати на адвокат М. М. Б. сумата от 1 250 лв.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 537 от 27.04.2019 г.,
постановено по гр.д. № 4585/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд, в
обжалваната част, с която предявеният от П.Д.К. иск по чл.200 КТ е
отхвърлен в частта над присъдените
56 000 лв. до размера на претендираните 80 000 лв., като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.200 КТ
„В.И.” ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление с.К., общ. С.З.,
дърводелски цех, представлявано от М.П., ДА ЗАПЛАТИ на П.Д.К. ***, ЕГН **********,
сумата от още 24 000 лв. за обезщетение за претърпени от нея неимуществени
вреди от загубата на ІІ-и, ІІІ-и, ІV-и и V-и пръст на дясната й ръка,
вследствие трудова злополука, настъпила на 30.03.2016 г., ведно със законната
лихва от датата на събитието - 30.03.2016г. до окончателното заплащане на
сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗАдв 200 КТ „В.И.”
ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление с.К., общ. С.З., дърводелски цех,
представлявано от М.П., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М. М. Б. сумата 1 250 лева за адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция.
Решението подлежи
на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред
ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: