Р
Е Ш Е
Н И Е
№275
11.12.2023год.
гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично заседание на двадесет и
трети ноември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Пенка Маринова
и с участието на прокурора Минчо Николов
като разгледа докладваното от съдия Г.Динкова КАН дело № 265 по описа за
2023 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от В.Ж.Г.
с адрес: ***, подадена чрез пълномощника му адв.М.Т., против Решение № 358 от
21.09.2023г., постановено по АНД № 1463/2023 г. на Районен съд Стара Загора, с
което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 23-1228-001351 от
20.02.2023г., издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
– Стара Загора. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност
решението като постановени в нарушение закона и при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл.
348, ал. 1, т. 1 и т.
2 от НПК във вр. с чл. 63в
от ЗАНН. Жалбоподателят твърди, че в случая не е бил уведомен, че
регистрацията на собствения му автомобил е била служебно прекратена, каквото
задължение е регламентирано в разпоредбата на чл.143, 10 от ЗДвП. Поради това
поддържа, че липсва съставомерно от субективна страна деяние, тъй като не е
действал виновно. По подробно изложени в жалбата съображения е
направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да
се постанови друго, с което да бъде отменено като незаконосъобразно обжалваното
НП. Претендира за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът – Началник група в сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован,
не се явява, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба и
предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и
законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като
обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя
касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.
218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово
установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и
е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява
основателна.
Предмет на контрол пред Старозагорския
районен съд е НП № 23-1228-001351 от 20.02.2023г, издадено от Началник група в сектор
"Пътна полиция" при ОД на МВР Стара Загора, с което на В.Ж.Г. са
наложени административни наказания – глоба в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.
175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, за нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП. Като административно нарушение са преценени
обстоятелствата, че на 11.11.2022г. в гр.Стара Загора по ул.“Цар Иван Шишман“,
в посока север-юг на кръстовището с ул.“Граф Игнатиев“, В.Г. управлява
собствения си лек автомобил Рено с рег.№ *****, като при извършена проверка е
установено, че МПС е със служебно прекратена
регистрация на 08.11.2022 г., на основание чл.
143, ал. 10 от ЗДвП. Посочено е, че е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл.
574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. По случая е била
образувана преписка рег. № 1228 ЗМ-41/2023 г. по описа на сектор "Пътна
полиция" - Стара Загора, докладвана в Районна прокуратура – Стара Загора,
приключила с Постановление № 1808/15.02.2023 г. на прокурор при РП – Стара
Загора за отказ да се образува наказателно производство, с мнение за налагане
на административно наказание по чл.175, ал.3 от ЗДвП. Според наказващия орган
за административните нарушения не е необходим пряк умисъл, а е достатъчно да са
извършени непредпазливо, като в конкретния случай се касае за непредпазливо
деяние, доколкото не са събрани доказателства, че водачът е знаел, че
регистрацията на МПС е прекратена, но е могъл да разбере това преди да поеме
управлението на МПС, предвид липсата на валидна застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите" за МПС, което управлява, както и
задължението му по чл.
100, ал. 1, т. 3 от ЗДвП да носи такъв документ.
Старозагорският районен съд е потвърдил обжалваното
НП по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. По
съществото на спора е прието въз основа на събраните по делото доказателства,
че жалбоподателят е извършил формално административно нарушение по смисъла на
чл.6, ал.1 ЗАНН, с което са осъществени всички обективни и субективни признаци
от състава на нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП. Деянието е извършено виновно от
санкционираното лице с форма на вина умисъл – нарушителят е съзнавал
общественоопасния характер на деянието /знаел е, че управлява МПС, за което
като собственик не е платил застраховка Гражданска отговорност и същото подлежи
на дерегистрация, поради неплащане на застрахователна вноска, предвиждал е
обществено опасните последици и е искал настъпването им /въпреки, че е съзнавал
обективните признаци от състава на нарушението е продължил да управлява МПС без
регистрация/.
Решението на Старозагорския районен съд е
постановено при неправилно приложение на материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са
с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За
управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано,
но е без табели с регистрационен номер, в нормата на чл.
175, ал. 3 от ЗДвП е предвидено, че водачът се наказва с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с
глоба от 200 до 500 лв. Ангажирането на административнонаказателната
отговорност по посочената санкционна норма изисква нарушителят да е действал
виновно – да е знаел или поне да е допускал, че управляваното МПС е без
регистрация. Тежестта на доказване на това обстоятелство в
административно-наказателното производство е възложена на наказващия орган,
който следва да проведе пълно главно доказване с допустимите доказателствени
средства на материалните предпоставки и спазването на процесуалните правила за
налагане на административно наказание.
В разпоредбата на чл.
143, ал. 10 от ЗДвП е регламентирано, че служебно се
прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено
уведомление от Гаранционния фонд по чл.
574, ал. 11 от Кодекса за застраховането и се уведомява собственикът
на пътното превозно средство. Следователно и за разлика от други предвидени в
ЗДвП и в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. случаи на прекратяване на
регистрацията на МПС, при служебно прекратяване
на регистрацията в хипотезата на чл.
143, ал. 10 от ЗДвП, администрацията дължи уведомяване на
собственика на автомобила. Задължението за уведомяване по чл.
143, ал. 10 от ЗДвП, е различно от уведомлението по чл. 574, ал. 10
от Кодекса на застраховането. Както се сочи и в касационната жалба, в случая няма
никакви данни собственикът на лек автомобил с рег. № ***** - В.Ж.Г., да е бил
надлежно уведомен за извършеното на основание чл.
143, ал. 10 от ЗДвП на 08.11.2022 г. служебно
прекратяване на регистрацията на МПС, което е различно от уведомяването
му от Гаранционния фонд. Липсват също така данни или доказателства към датата
на извършване на вмененото му нарушение на чл. 140
от ЗДвП – 11.11.2022 г., Г. да е знаел за прекратената регистрация
на автомобила, и съответно да съобрази поведението си с това обстоятелство. Следователно
липсват каквито и да е било доказателства за наличието на субективната страна
на нарушението под формата на пряк умисъл /при който се извършват формалните
правонарушения/ - неустановени са както интелектуалният, така и волевият момент
на вината, като субективен елемент на соченото противоправно деяние.
Действително, незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо
административнонаказателната отговорност. Но в случая се касае за незнание на
факт от обективната действителност /за извършеното служебно
прекратяване на регистрацията на МПС на основание чл.
143, ал. 10 от ЗДвП/, т. е. на фактическо обстоятелство, което
принадлежи към състава на административното нарушение по чл.
175, ал. 3, предл. първо във вр. с 140,
ал.
1 от ЗДвП. Това незнание се явява резултат от неизпълнено
административно задължение по чл.
143, ал. 10 от ЗДвП за уведомяване на собственика на МПС за служебно прекратената регистрация на автомобила.
При така установеното настоящият касационен състав намира, че макар от
обективна страна да са налице елементите от състава на нарушението по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП, деянието не е осъществено виновно от В.Г., което
налага извод за неговата несъставомерност от субективна страна. Наличието на
постановление на Районна прокуратура – Стара Загора за отказ за образуване на
наказателно производство и изпращането му на административнонаказващия орган не
сочи за обратното. Това е така, защото наказващият орган следва сам да изгради
свободното си убеждение по фактите, съставомерността на деянието и приложимия
закон, а не да се основава на констатациите, съдържащи се в постановлението на
прокурора. Последното, за разлика от определенията, решенията и присъдата на
съда, не се ползва със сила на присъденото нещо, още повече, че в конкретното
постановление е посочено, че преписката се изпраща за преценка за реализиране
на административнонаказателна отговорност по отношение на нарушителя.
С оглед на
изложените съображения съдът намира че е налице касационното основание по
чл.348 ал.1 т.1 от НПК, съдебното решение като постановено при нарушение на
закона следва да се отмени и съответно да се отмени Наказателно постановление №
23-1228-001351 от 20.02.2023г., издадено от Началник група в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора.
Предвид изхода на делото искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на
основание чл.63д от ЗАНН, Областна дирекция на МВР – Стара Загора следва да
бъде осъдена да заплати на В.Ж.Г. сумата от 1100 лева / 600лв за първа
инстанция и 500лв. за касационна инстанция/, представляваща разноски за
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалби
/въззивна и касационна/ и процесуално представителство за двете съдебни
инстанции.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2,
предл. второ от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение № 358 от
21.09.2023г., постановено по АНД № 1463/2023 г. по описа на Районен съд Стара
Загора, с което е
потвърдено Наказателно постановление № 23-1228-001351 от 20.02.2023г., издадено от
Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 23-1228-001351 от 20.02.2023г., издадено от Началник група
в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, с което на В.Ж.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, е наложено административно наказание – глоба в размер на
200 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание
чл.175, ал.3, предл.първо от Закона за движение по пътищата, за допуснато
административно нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Стара Загора да
заплати на В.Ж.Г., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1100лв
/хиляда и сто лева/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за
двете съдебни инстанции.
Решението не
подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.