Р Е
Ш Е Н
И Е № 260126
гр. Пловдив, 24.08.2020 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД – ХІХ
гр. с., в публично съдебно заседание на двадесет и
четвърти юли през две хиляди и двадесета година
Председател: Димитрина Тенева
при
секретаря Марияна Михайлова, като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 20127 по описа на съда за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 422 вр. чл. 79 и 86 от ЗЗД от „Профи Кредит България“ ЕООД против К.Н.Н. и И.Г.Д. за осъждане ответниците
солидарно да му заплатят сумата от 3038,70 лв.-главница, 964,28 лв.-договорна
лихва и допълнителни услуги-2000 лв., по договор за кредит ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното
плащане.
В исковата молба се твърди, между страните е сключен договор
за потребителски кредит № **** г. за заемна сума-4000 лв. , срок 24 месеца,
ГПР-49,90%; ГЛП 41,17 %, платим на вноски от по 49,90 лв., закупен пакет
допълнителни услуги-3000 лв. Заплатени са осем пълни вноски и една частична,
покриващи 2931,98 лв. от общотото задължение от 8934,96 лв.
В предоставения срок за отговор не са постъпили такива от
ответниците.
В писмена молба
депозирана към първото съдебно заседание ищеца е направил искане по чл. 238,
ал. 1 от ГПК – за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът
е уважил искането за постановяване на неприсъствено решение, тъй като са налице
предпоставките за това.
На
първо място, ответниците в предоставения
по чл.131 от ГПК срок за отговор на исковата молба, не са представил такъв. Не са се явили или изпратили
представител в съдебното заседание, за което са били редовно
призовани.
Не са
направили
искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие.
На
второ място, налице е искане от ищцовата страна за постановяване на
неприсъствено решение.
На
трето място – на страните са указани последиците от неспазването на сроковете
за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание – тази информация
се съдържа в текста на съобщението до ответника.
И
на последно място – налице е и предпоставката по чл.239, ал.1, т.2 от ГПК – с
оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и ангажирани от
ищцовата страна доказателства, искът е вероятно основателен.
Ето
защо искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответниците следва да бъдат
осъдени
да заплатят
на ищеца сумата от 401,55 лв. разноски по
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по настоящето
производство.
Водим
от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА К.Н.Н. с ЕГН ********** с адрес *** и И.Г.Д. с ЕГН **********
с адрес *** да заплатят солидарно на „Профи
Кредит България“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. България № 49, бл. 53 Е, вх. В сумата от 3038,70 лв.(три хиляди и
тридесет и осем лева и 70 ст.) -главница, 964,28 лв.(деветстотин шестдесет и
четири лева и 28 ст.) -договорна лихва и допълнителни услуги-2000 лв.(две
хиляди лева), по договор за кредит ведно със законната лихва от 29.08.2018 г.
до окончателното плащане., както и 401,55 лв.(четиристотин и един лева и 55 ст. ) за разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
Същото следва да
се връчи на страните.
Ответникът
разполага със защита срещу решението, съобразно чл.240 от ГПК.
СЪДИЯ: /п/ Д. ТЕНЕВА
Вярно с оригинала.
Р.М.