№ 11934
гр. С., 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20231110113800 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от А. С. Х., чрез адв. С., срещу „С.в.“ АД, с
която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване за установено, че ищецът не дължи не дължи на ответника сумата от 154,73 лв.,
представляваща 1/10 от общия дълг на наследодателя му С. И.нов Х. в размер на 1547,43 лв.
– главница за цена на В и К услуги за периода 18.07.2017 г. – 17.12.2019 г. за абонатен номер
******** за имот, находящ се в гр. С., ул. „*********
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че според
твърдения на ответника по партида с абонатен № ********, открита за имот, находящ се в
гр. С., ул. „********* се дължали суми за доставен В и К услуги от А. Х. в качеството му на
наследник на титуляра на партидата С. И.нов Х., който починал на 02.01.2022 г. и съгласно
удостоверение изх. № ******* г. негови наследници са: И. А. Х. (съпруга), М. С.а Х.
(дъщеря), В. С.а Х. (дъщеря), Б. С.а Х. (дъщеря) и А С. Х. (син). Твърди, че ответникът
претендирал заплащане на сумата в общ размер на 1547,43 лв., представляваща цена на В и
К услуги за описания имот за периода 18.07.2017 г. – 17.12.2019 г., като ищецът в
качеството му на наследник на титуляра на партидата притежавал 1/10 от имуществото му,
поради което за него било налице правен интерес да оспори пропорционалната част от
общопретендираната сума, съответна на наследствената му квота, т.е. сумата от 154,73 лв.,
която твърди, че не дължи, тъй като: 1. между страните по делото липсвало облигационно
правоотношение; 2. при отчитането на общия и индивидуалните водомери ответникът не
спазил разпоредбите на Наредба № 4; 3. вземането било погасено по давност. Ето защо моли
съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество, чрез юрк. П., признава, че задължението
е погасено по давност, поради което поддържа, че ищецът не дължи плащане не оспорените
периодични задължения.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
1
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
По предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
при разпределение на доказателствената тежест съгласно чл. 154 ГПК, в тежест на
ответника е да докаже пълно и главно: 1/ факта на сключен с ищеца договор за доставка на
питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води (факт, по силата на който
ищецът е придобил право на собственост, ограничено вещно право на ползване или право на
строеж върху имота, до който е доставяна услугата); 2/ че е доставил на ищеца ВиК услуги -
за доставка на питейна вода, за отвеждането на отпадъчни води, за пречистване на
отпадъчни води в процесния имот в твърдяното количество и на посочената стойност за
процесния период.
Съгласно § 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги "потребители" по смисъла на закона са юридически или
физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят
В и К услуги и юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в
етажна собственост. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от Общите
условия на ответното дружество, като в ал. 3 от същата разпоредба на Общите условия е
прието, че потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят В и К
услуги.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от
които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в
сгради - етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на
един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Следователно, потребител на В и К услуги по смисъла на посочената нормативна
уредба са собствениците или лицата с учредено вещно право на ползване на съответните
имоти, като в Общите условия на дружеството е предвидена възможността такИ. да са и
наемателите, но при подадена от наемателя нарочна писмена декларация за това.
Относно съществуването на облигационно правоотношение между страните по
неформален договор за доставка на ВиК услуги при общи условия, съдът намира следното.
С горепосочените разпоредби са нормативно определени лицата, с които се счита сключен
неформалният договор за доставка на ВиК услуги. Договорът има съдържанието,
определено в чл. 8 от Наредбата, установено в утвърдените от ДКЕВР общи условия на
доставчика на ВиК услуги. С оглед гореизложеното, за да се приеме, че между страните по
делото е налице валидна облигационна връзка, е достатъчно ответникът да докаже, че
ищецът е собственик, суперфициар или вещен ползвател на процесното жилище, за което е
доставено претендираното количество вода.
В случая предявеният отрицателен установителен иск се основава на твърдението на
ищеца, че процесното вземане не е възникнало, тъй като между него и ответника не е
съществувало договорно правоотношение и доставка, и в евентуалност, че е недължимо
поради погасяването по давност на правото на принудително изпълнение. Това е логичната
поредност за разглеждане на основанията на отрицателния установителен иск, тъй като, за
да се погаси по давност едно право принудително да се изпълни задължение, то първо
следва да е възникнало, а следователно и да е осъществен източникът за това, в случая
договорен. В случая ответникът, чиято е доказателствената тежест в процеса съобразно
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, не е ангажирал доказателства за твърдяното
облигационно правоотношение между страните по делото. Не са представени доказателства
нито за титулярството на правото на собственост, респективно на ограниченото вещно право
2
на ползване върху процесния имот, нито доказателства за сключването на изричен писмен
договор между страните.
Предвид изложеното съдът приема, че между страните не е възникнало облигационно
отношение, поради което и ищецът не е длъжник на предявеното вземане за цена на
предоставени В и К услуги, а твърденията за изтекла погасителна давност не следва да се
разглеждат предвид изложените по – горе мотиви.
Ето защо предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде
уважен.
Относно разноските в производството:
Отговорността за разноски е с източник поведение, пораждащо и/или поддържащо
неоснователно правен спор. Аргументът е и от разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, с която е
предвиден състав с кумулативни два елемента, осъществяването на който освобождава
изцяло от отговорността. В частност, от представеното по делото писмо, ведно със справка
към него, е видно, че ответникът счита за дължими вземания, по отношение на които поради
липса на облигационно правоотношение същият въобще не е кредитор, поради което следва
да понесе отговорност за разноски. Различен би бил изводът, ако искът беше уважен поради
изтекла погасителна давност, съответно ако ответникът беше кредитор на естествено
вземане, което има право да иска и получи, в който случай предвид признанието би бил
освободен от отговорността за разноски.
Предвид изложеното ответникът ответникът дължи да репарира направените от ищеца
разноски за производството в размер на 50 лв. за заплатена държавна такса. На основание
чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ответникът следва да заплати на адв. В. Ф. С. адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство пред СРС. Релевираното от процесуалния представител на
ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно тъй като претендираното от адв.
С. адвокатско възнаграждение е в минимален размер от 400 лв., изчислен съобразно
съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А. С. Х., ЕГН **********, с адрес:
гр.С., ул. „********, действащ лично и със съгласието на своята майка И. А. Х., срещу
„С.в.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление – гр. С., ж.к. М.“, ********,
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че А. С. Х. не дължи
на „С.в.” АД сумата от 154,73 лв., представляваща 1/10 от общия дълг на наследодателя му
С. И.нов Х. в размер на 1547,43 лв. – главница за цена на В и К услуги за периода 18.07.2017
г. – 17.12.2019 г. за абонатен номер ******** за имот, находящ се в гр. С., ул. „*********
ОСЪЖДА „С.в.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление – гр. С.,
ж.к.******* ********, да заплати на А. С. Х., ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул. „********,
действащ лично и със съгласието на своята майка И. А. Х., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 50 лв., представляваща разноски за държавна такса в производството пред СРС.
ОСЪЖДА „С.в.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление – гр. С.,
ж.к.******* ********, да заплати на адв. В. Ф. С., ЕГН **********, с адрес на упражняване
на дейността: гр. С., ул. „Г*, офис – партер, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, сумата от 400 лв. – адвокатско възнаграждение за производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4