ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ /26.06.2023
г.
Административен съд -
Русе, четвърти състав, в
закрито заседание на двадесет и шести юни две хиляди двадесет и трета година в
състав:
СЪДИЯ: Д. Калоянова
като разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 311 по
описа за 2022 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 143, ал. 4 от АПК.
Постъпила
е молба вх. № 23**/05.06.2023 г. заедно от адв. Д.Ж.Ж.,*** и адв. Д.К.,***, с
която се иска Определение № 488/22.05.2023 г., постановено по адм. д. №
311/2022 г. по описа на Административен съд – Русе да бъде изменено в частта за
присъдените разноски в полза на Х.И.Х., ЕГН ********** и Ф.А.Х., ЕГН **********.
Молбата
е процесуално допустима за разглеждане като подадена в законоустановения срок
от процесуалните представители на заинтересованите страни по делото.
Разгледана
по същество, обективираното искане в нея следва да се остави без уважение.
От фактическа страна се установява
следното:
Адв.
Д.Ж.Ж.,*** и адв. Д.К.,*** са едновременно процесуални представители на Т.Й.Д.,
ЕГН **********; Х.И.Х., ЕГН ********** и Ф.А.Х., ЕГН **********; всички с
административен адрес гр. В., ул. „Х. К.“ № ** и всички със съдебен адрес ***,
конституирани като заинтересовани страни по адм. д. № 311/2023 г. по описа на Административен
съд – Русе.
С
Определение № 488/22.05.2023 г., на основание чл. 159, т. 4 от АПК, жалбата
на И.К.Ч., ЕГН **********, с адрес *** против Заповед № РД-**8/16.06.2022 г.,
издадена от кмета на Община В. е оставена без разглеждане и производството по
делото е прекратено. Съдът е осъдил жалбоподателя Ч. да заплати на Х.И.Х. и Ф.А.Х., възнаграждение
за един адвокат общо в размер на 625,00 лева.
В посоченото определение, в частта за
разноските съдът е изложил подробни мотиви какви фактори е съобразил за да
определи този размер на разноските. В определението е записано следното: „Като
съобрази изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, съдът намира
следното: На л. 39 от делото е налично пълномощно от заинтересованата страна Д.
в полза на адв. Ж. и адв. Д., в което не е уговорено заплащане на извършеното
процесуално представителство. По тази причина следва, че разноски в полза на Д.
не се следват. На л. 38 от делото е представено пълномощно от Х.И.Х. и Ф.А.Х. в
полза на адв. Ж. и адв. Д., като в Договор за правна защита и съдействие №
018839/16.12.2022 г. е посочено, че същите са заплатили възнаграждение общо на
двамата адвокати в размер на 1 250,00 лева. Тъй като страните имат право в
съдебното производство да претендират разноски само за един адвокат и в
представения договор не е разграничено какво е възнаграждението поотделно за
адв. Ж. и за адв. Д., съдът счита, че на всяка от тях е заплатено възнаграждение в размер на 625,00
лева. По причина, че вече посочения договор е изготвен от името на Х.И.Х. и Ф.А.Х.
общо като клиенти, следва че съдът трябва да осъди Ч. да заплати на тези две
заинтересовани страни общо 625 лева възнаграждение за един адвокат.“
Определението е връчено на
заинтересованите страни Х. и Х. чрез адв. Ж. и чрез адв. К. на 29.05.2029 г.
Съдът е разпоредил
връчването на молбата на другите страни в производството, което е сторено
(видно от приложените съобщения), но отговор от същите не е получен.
При така установената фактическа
обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Предявеното
искане следва да се остави без уважение.
Сочи се в молбата, че съгласно представения Договор за правна защита и съдействие № 018839/16.12.2022 г., „на нас ни е заплатен минимален размер на адвокатско възнаграждение, съобразен с минимума по Наредба № 1 от 9 юли 2004г., за един адвокат, който възлиза на 1250 лв. Съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата присъденото адвокатско възнаграждение не може да бъде под минимума установен в Наредбата на Висшия адвокатски съвет.“
На
първо място следва да се отбележи, че в самата молба изрично е посочено, че
плащането е общо за двама процесуални представители и това се установява от
записания израз „на
нас ни е заплатен“.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК Когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ.
Тъй като страните са равнопоставени в производството (чл. 8,
ал. 1 от АПК), то в случаите когато оспорването бъде отхвърлено (чл. 143, ал. 3
от АПК ) или заинтересованите страни имат право на разноски (чл. 143, ал. 4 от АПК), то ответника /заинтересованите страни също имат право на възнаграждение
за един адвокат.
Действително,
съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. е предвидено, че За
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без
определен материален интерес:
за
дела по Закона за устройство на територията и
Закона за кадастъра и имотния регистър – 1250 лв.
В
молбата е направено позоваване на чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв), като
се твърди, че това е правната норма, която задължава съда да присъди адвокатско
възнаграждение в размер, който не може да бъде под минимума, определен в
цитираната Наредба № 1.
Разпоредбата
на чл. 36 от ЗАдв има следното съдържание в действащата си редакция:
Чл. 36.
(1) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз
има право на възнаграждение за своя труд.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 97 от
2012 г.) Размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или
адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и
обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 97 от
2012 г.) При липса на договор, по искане на адвоката, адвоката от Европейския
съюз или клиента адвокатският съвет определя възнаграждение съгласно наредбата
на Висшия адвокатски съвет.
(4) Възнаграждението може
да се уговори в абсолютна сума и/или процент върху определен интерес с оглед
изхода на делото, с изключение на възнаграждението за защита по наказателни
дела и по граждански дела с нематериален интерес.
Видно
е, че посочената разпоредба се отнася до възнаграждението на един адвокат, а
също така тя не предвижда задължение за съда, а под наредба трябва да се
разбира цитираната Наредба № 1.
Съгласно
чл. 2, ал. 2 от Наредба № 1 В случаите по чл. 38, ал. 2 от Закона
за адвокатурата полагащото се адвокатско възнаграждение се определя от съда или
органите на досъдебното производство съгласно тази наредба. Това е разпоредбата, която задължава
съда да приложи Наредба № 1, но само и единствено в посочения случай, като
настоящото дело не се отнася до тази хипотеза.
Не
на последно място съдът счита, че дори да е налице задължение за присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер, определен с Наредба № 1, то съдът може да
присъди възнаграждение за един адвокат в по-нисък размер, когато реално е
платено по-ниско възнаграждение, иначе би се стигнало до неоснователно
обогатяване на страната.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 248 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, Административен съд
- Русе, четвърти състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по вх. № 23**/05.06.2023 г.
от адв. Д.Ж.Ж.,*** и адв. Д.К.,*** качеството на процесуални представители на
заинтересованите страни Х.И.Х. и Ф.А.Х. за изменение на прекратителното Определение №
488/22.05.2023 г., постановено по адм. д. № 311/2022 г. по описа на
административен съд – Русе да бъде изменено в частта за присъдените разноски в
полза на посочените заинтересовани страни.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред
Върховния административен съд в седемдневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: