МОТИВИ към присъда № 93 от
20.05.2019 г. по НОХД № 1308/2019 г., БРС, НО, 44-ти състав
Бургаска районна прокуратура (БРП)
е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № ДП №
234/2016 г. по описа на РУ - Камено при ОД на МВР - Бургасq Вх. № 8366/2016 година по описа на
РП-Бургас,Пор. № 4243/2016г по описа на БРП, като е повдигнала обвинение срещу подсъдимия К.В.Д., ЕГН **********, за това, че на 04.07.2016 г., в гр. Камено, обл.
Бургаска, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у И.Д.Ч.,
ЕГН: ********** и К.Д.К., ЕГН: **********, чрез обява в интернет сайт, че
продава собственото си АТВ марка „Кавазаки”, и поддържал това заблуждение чрез
телефонни разговори, давайки разяснения относно техническото състоянието,
характеристики, местоположението на превозното средство и капарото, което
следва да се плати, и с това на същата дата причинил на И.Д.Ч., ЕГН: **********
и К.Д.К., ЕГН: **********, имотна вреда в размер на 200 /двеста/ лева /на всеки
от тях по 100 лева/ - престъпление по
чл. 209, ал. 1 от НК.
Производството
пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда на глава XXVII
НПК, на съкратеното съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК. След разясняване
на правата и последиците по чл. 372, ал.1 от НПК, подсъдимия К.В.Д., заяви, че
желае предварително изслушване по чл.371 от НПК, като на основание чл.371, т.2
от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и е съгласн да не се събират доказателства за тези факти, като
доброволно признава вината си. Съдът като намери, че са налице предпоставките
за това, допусна провеждането на съкратено съдебно следствие. След изслушване
самопризнанията на подсъдимия и като констатира, че те се подкрепят от
събраните на досъдебното производство доказателства, съдът с определение обяви,
че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия, без
да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Подсъдимият К.В.Д., редовно
призован, се яви в с.з. лично доведен от органите на ОД „Охрана-Бургас” и с адв.
В.Р. ***, защитник на подсъдимия от ДП, която също отправи искане до съда и
съгласно заявеното от нейния подзащитен делото да протече по реда на глава
XXVII НПК, на съкратеното съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК.
Пострадалите лица И.Д.Ч.
и К.Д.К., редовно призовани, се явяват лично, като по делото и двамата заявяват
еднозначни позиции за конституирането им в качеството на граждански ищци по
делото, за сумата предмет на обвинението и по –голяма сума, без да
конкретизират точно претенцията си. Заявяват изрично, че не желаят, да бъдат
конституирани като частни обвинители по
делото, като съдът с мотивирано протоколно определение не е приел за съвместно
разглеждане предявената гражданскоправно претенция.
В хода на съдебните прения представителят на
държавното обвинение поддържа обвинението, за което е предаден на съд
подсъдимият.Счита ,че фактическата обстановка по делото безспорно е
установена.Престъплението се подкрепя от целия доказателствен материал и от
самопризнанията на подсъдимия. С оглед фактическите обстоятелства, които са
предявени спрямо подсъдимия Д. от правна страна, според прокурора се
установява, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 209 от НК, като, за да набави за себе си имотна облага ма 04.07.2016 г. е възбудил
заблуждение у две лица – И.Д.Ч. и К.Д.К. в размер на всеки от тях по 100 лева,
като е поддържал заблуждението, че ще ги снабди с АТВ марка „Кавазаки”. По
отношение на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, с оглед
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, като се вземе предвид,
че настоящото деяние е първо по ред по време спрямо другите деяния, описани в
справката за съдимост, счита, че това следва да повлияе на размера на наказанието
и за адекватен такъв намира една година ЛОС. След редукцията по чл. 58а от НК
следва да се редуцира на осем месеца ЛОС с тригодишен изпитателен срок. Моли да
се произнесете съдът в този смисъл.
Защитникът на подсъдимия адв. Р., моли съда да се постанови присъда при приложението на чл. 55 от НК за 6 месеца и след като
бъде редуцирано, счита, че адекватно би било наказание ЛОС за срок от 4 месеца,
което да бъде отложено за изпитателен срок от 3 години, предвид че преди извършването
му няма друга влязла присъда. За останалите аргументи се солидаризира с
изложеното от прокурора.
Подсъдимият се
присъединява към казаното от своя защитник и в дадената му съжалява за
постъпката си.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият К.В.Д. –е на 31 г., роден на *** г. в гр. Горна Оряховица,
живущ ***, понастоящем в ЗО „Разделна” към Затвора – Варна, българин, български
гражданин, със средно образование, несемеен, осъждан, безработен, ЕГН **********.
Подсъдимият К.В.Д., видно от свидетелството му за съдимост, представено
такова и актуално и към датата на съдебното заседание, е извършил множество
измами по една и съща схема, като
механизмът на всичките е еднакъв до степен на идентичен, но е бил реализиран
през различни близки времеви периоди, в различни населени места, като деянието,
предмет на настоящото дело, се явява първо по ред от престъпната деятелност, за
която същият вече е бил осъждан общо 10 /десет/ на брой пъти. Видно от
справката за съдимост на лицето, то реализирането на деянията е ставало, както
следва-пускал е обява, че продава автомобил, който в действителност не е негов,
след което получавал капаро от различни краища на страната и после се „покривал“,
като не отговарял на търсещите го лица, пострадали, дали капарото. За
извършването на тези измами бил улеснен от факта, че работел в автокъща в гр.
Варна и имал възможност да снима различни автомобили. Капарото, което получавал
варирало между 100 и 200 лева. За тези измами по чл. 209, ал. 1 от НК бил
осъден от районните съдилища в гр. Гълъбово, гр. Добрич, гр. София, гр.
Разград, гр. Стара Загора, гр. Сливен, гр. Велико Търново и гр. Пазарджик, като
постановените осъждания били условни, впоследствие с нарочни определения, му
било извършено и кумулиране на наказанията, като по НОХД 0 178/2019 Г.,
приключило с Присъда, в сила от 04.04.2019 г. отново за престъпление по чл.209 НК и при приложение на чл.25 и чл.24 НК, му е било наложено едно общо най-тежко
наказание ЛОС в размер на една година и шест месеца ЛОС, което е постановено на
основание чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
Към датата на деянието, предмет на делото - 04. 07. 2016 г., Д. работел
в една автокъща в гр. Варна. В автокъщата често идвал свидетелят Георги
Димитров Димов, с когото подсъдимият Д.
се сприятелил.
Подсъдимият Д. снимал едно от
продаващите се в автокъщата МПС, а именно АТВ марка „Кавазаки“ и пуснал обява в
интернет сайта „cars.bg“, която гласяла, че то се продава за цена от 2000 лева.
За контакти посочил своя телефон, който ползвал към този момент, а като
собственик на АТВ-то и подател на обявата написал, че е частно лице от гр.
Казанлък.
На 04. 07. 2016 г. на обявата попаднали И.Д.Ч. и К.Д.К. ***. Двамата
решили да закупят АТВ-то заедно и заедно да го ползват.
И.Ч. се обадил на посочения телефон и разговарял с подателя на обявата
/ Д./, който му обяснил, че е собственик на АТВ-то и се продава от него, с
много добри технически характеристики, в много добро състояние, със сменени
консумативи и т.н.
Подсъдимият Д. обяснил, че ако
искат да закупят АТВ-то следва да изпратят капаро в размер на 200 лева. За
получател на капарото подсъдимият Д. посочил имената и ЕГН-то на свидетеля Г Д.
Тъй като подсъдимият Д. не разполагал с личната си карта по това време, той
помолил св. Г Д да му направи услуга като отиде и получи едно капаро от
куриерската фирма с неговата лична карта. Димов се съгласил и не се усъмнил,
тъй като подсъдимият Д. работел в автокъща.
Ч. предал на К. какво са се разбрали с „продавача“ и още на същия ден
двамата събрали 200 лева и К. отишъл в офис на „Изипей“ в гр. Камено и изпратил
сумата от 200 лева на посоченото от продавача име в гр. Варна.
Свидетелят Георги Димов получил капарото в размер на 200 лева,
изпратено от К.К. ***, след което предал парите на подсъдимия Д..
Веднага след като К. изпратил парите, Ч. се свързал на същия телефон с подсъдимият
Д. и му казал, че парите за капарото са
изпратени. Подсъдимият Д. заявил, че ще изтрие обявата след малко, тъй като не
може веднага. Казал им да отидат до гр. Казанлък, където се намира АТВ-то и
когато наближат града да му се обадят, за да ги посрещне и да им покаже АТВ-то,
като на място ще им даде документите за регистрация в КАТ, а те ще му дадат
останалите пари. ПодсъдимияТ Д. обяснил, че притежава автокъща в гр. Казанлък и
всичко ще бъде легално.
Още същия ден, около 18,00 часа пострадалите - К. и Ч. тръгнали за гр.
Казанлък, за да вземат АТВ-то. Движейки се по магистрала „Тракия“ Ч. шофирал, а
К. гледал в интернет. Изведнъж видял подобна обява, но вече с друго описание. В
коментарите към нея имало изказване на човек, който е пострадал от измама и
призовавал всички потребители да не стават жертва на същия измамник. К. се
свързал с човека с коментара и разбрал, че той е от София и по същия начин в
момента пътувал за гр. Казанлък, когато разбрал, че е станал жертва на измама.
Ч. веднага се опитал да се свърже с „продавача“, но отначало телефонът
давал свободен сигнал, след което бил изключен. Ч. и К. разбрали, че са
измамени и на отбивката за Карнобат направили обратен завой и се върнали в гр.
Камено.
При така установената фактическа обстановка в хода на разследването,
иницийрано след жалба на пострадалите лица и проведени множество действия по
разследване в хода на ДП № 234/2016 година по описа на РУ -Камено при
ОДМВР-Бургас, Вх. № 8366/2016 година по описа на РП-Бургас, Пор. № 4243/2016г
по описа на БРП, за изясняване на предмета на обвинението, подкрепящ се от
събраните при разследването доказателства, разгледани поотделно и в тяхната
съвкупност - свидетелските показания, обясненията на обвиняемия, приобщените
документи и справки в качеството на обвиняем
с нарочно постановление от 11.02.2019 г., бил привлечен обвиняемият К.В.Д.,
за това че на 04.07.2016 г., в гр. Камено, обл. Бургаска, с цел да набави за
себе си имотна облага, възбудил заблуждение у И.Д.Ч., ЕГН: ********** и К.Д.К.,
ЕГН: **********, чрез обява в интернет сайт, че продава собственото си АТВ
марка „Кавазаки”, и поддържал това заблуждение чрез телефонни разговори,
давайки разяснения относно техническото състоянието, характеристики,
местоположението на превозното средство и капарото, което следва да се плати, и
с това на същата дата причинил на И.Д.Ч., ЕГН: ********** и К.Д.К., ЕГН: **********,
имотна вреда в размер на 200 /двеста/ лева /на всеки от тях по 100 лева/ -
престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК. Разпитан в качеството на обвиняем, същият
е дал обяснение, кореспондиращи с останалия по делото доказателствен материал.
Изразил е съжаление за извършеното и е посочил, че желае да сключи споразумение
с прокуратурата, ако успее да възстанови щетата, предмет на делото /което
впоследствие в хода на делото не е било сторено, поради липса на финансови
възможности от страна на подсъдимия/. Спрямо подсъдимия в хода на ДП не е била
взета никаква МНО.
От правна страна, при така установените обстоятелства, наблюдаващият прокурор е счел, че обвиняемият К.В.Д.
е осъществил състава на престъплението измама по чл. 209, ал. 1 от НК, като е
формирал чрез обявата в интернет сайта неверни представи, че продава
собственото си АТВ, обв. Д. е възбудил заблуждение у К. и Ч. за горепосочените
факти. Като ги е информирал в телефонен разговор относно местоположението,
техническите характеристики и състоянието на АТВ-то, както и начина, по който
могат да го придобият, Д. е поддържал
това заблуждение. Формираните от страна на Д. неверни представи у пострадалите
и поддържането на тяхното заблуждение се намерили в пряка връзка с причинения
спрямо тях вредоносен съставомерен резултат - имотна вреда, настъпила на същата
дата - 04. 07. 2016 г. вследствие на извършено плащане на сумата от 200 лева по
Изипей.
От субективна страна,
подсъдимият К.Д., според внесеното обвинение е действал с пряк умисъл по смисъла на чл. 11,
ал.2, пр. I НК и със специфичната съставомерна цел - да набави имотна облага за
себе си.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено
установена, като взе предвид изявлението на подсъдимия и като го съпостави със
събраните по делото доказателства, установи, че самопризнанията й се подкрепят
изцяло от събраните на досъдебното производство доказателства. Събраните в хода
на ДП № 234/2016 година по описа на РУ -Камено при ОДМВР-Бургас, Вх. №
8366/2016 година по описа на РП-Бургас, Пор. № 4243/2016г по описа на БРП, са
еднозначни, смислово единни и солидни по обем, които в своята съвкупност
очертават, безпротиворечиво гореописаната фактическа обстановка по делото. По
делото в хода на съдебното следствие е била приобщена и актуална справка за
съдимост на подсъдимия.
Самопризнанието на подсъдимия, направени по делото се подкрепят от
гореизброените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, с
оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на
инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна
отговорност лице.
Фактическите изводи, включени в предмета на обвинението, се подкрепят
от събраните при разследването доказателства, разгледани поотделно и в тяхната
съвкупност.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен
начин както авторството на лицето, обвинено в извършване на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.
Настоящият съдебен състав намира, че от доказателствата по делото несъмнено се
установява, че подсъдимия К.В.Д., ЕГН **********, е осъществил състава на
престъплението по чл.209 , ал.1 от НК, за което му е било повдигнато обвинение.
Тук следва да се посочи, досежно естеството на това престъпление, че обект
на наказателно правна закрила на престъплението „измама” са обществените
отношения, свързани със свободното формиране на воля при разпореждане с движимо
или недвижимо имущество. В НК са очертани състави на различни видове измама,
като общото между тях е, че във всички случаи актът на имуществено разпореждане
се осъществява от измаменото лице поради негова неправилна представа относно
основанието или условията за това разпореждане. В случая обвинението е било
повдигнато по основания състав на измамата, а именно чл.209, ал.1 НК, или така
наречената- класическа измама в теорията. Субект на престъплението може да бъде
всяко наказателно отговорно лице. От обективна страна, изпълнителното деяние по
ал. 1 може да бъде осъществено в две форми. Първата е възбуждане на
заблуждение, т. е. създаване на начални неверни представи у пострадалия относно
съществуването, несъществуването или естеството на определени факти и
обстоятелства от обективната действителност, свързани с основанието или
условията, при които се осъществява имущественото разпореждане. Ако не беше
създадена тази невярна представа, пострадалият не би се разпоредил с
имуществото си. При измамата винаги се мами, лъже друг човек тоест активно се
въздейства върху психиката, съзнанието на друго физическо лице /като в случая
се касае за две пострадали лица/. Освен това, за да има измама, е необходимо
адресатът на заблуждаването да бъде насочен към осъществяване на правно значимо
поведение – да извърши нещо – в случая подсъдимият е възбудил и поддържал
заблуждение у пострадалите, като е формирал у тях неверни представи, ччрез
обява в интернет сайт, че продава собственото си АТВ марка „Кавазаки”, и
поддържал това заблуждение чрез телефонни разговори, давайки разяснения относно
техническото състоянието, характеристики, местоположението на превозното
средство и капарото, което следва да се плати, и с това на същата дата причинил
на И.Д.Ч., ЕГН: ********** и К.Д.К., ЕГН: **********, имотна вреда в размер на
200 /двеста/ лева /на всеки от тях по 100 лева/ - престъпление по чл. 209, ал.
1 от НК. Налице е пряка причинна връзка между внушението, което подсъдимият е
формирал у пострадалите и на база това възбудено заблуждение, последните са му
превели чрез Изипей сумата от 200 лева капаро за процесно АТВ, което са смятали
че ще „закупят“. Тази причинна връзка се изразява в това, че вследствие на
заблуждаването у адресата на заблудата се формират или затвърждават неверни
представи за гражданско правнорелевантните обстоятелства, от значение за
осъществяване на имуществено разпореждане, вследствие на тези създадени неверни
представи адресатът на измамата предприема имуществено разпореждане, като в
процесната хипотеза дввете пострадали лица са се разпоредили с процесната сума въведени в заблуждение
от страна на подсъдимия в горепосочения смисъл. Именно с тази нагласа
пострадалите са извършили имущественото разпореждане и се е стигнало до
имотната вреда за тях, като ако не биха били въведени в заблуждение, то същите
нямаше да извършат и акта на имуществено разпореждане.
На следващо място, идва да се посочи, че престъплението е довършено с неоснователното
излизане на имуществото от патримониума на пострадалите или на друго лице, с
чието имущество се разпорежда измаменият. Същото в конкретната хипотеза е
получено именно от дееца, на когото пострадалите са предали чрез третото лице,
взело сумата от Изипей- сумата от 200
лева. Престъпният резултат на измамата се състои в имотната вреда, като тя може
да бъде причинена както на заблуденото лице, така и на друго лице – заблуденото
лице и ощетеното лице (пострадалият) може да не съвпадат, като в случая, като в
случая щетата е за заблудените лица- И.Д.Ч., ЕГН: ********** и К.Д.К., ЕГН: **********.
Налице е и прекият причинно-следствен процес между невярната представа у
адресата и причинения с деянието резултат, когато измамливите действия се
намират в причинно-следствена връзка с настъпването на имуществената щета.
От обективна страна, подсъдимият е извършил следното изпълнително
деяние -на 04.07.2016 г., в гр. Камено, обл. Бургаска, с цел да набави за себе
си имотна облага, възбудил заблуждение у И.Д.Ч., ЕГН: ********** и К.Д.К., ЕГН:
**********, чрез обява в интернет сайт, че продава собственото си АТВ марка
„Кавазаки”, и поддържал това заблуждение чрез телефонни разговори, давайки
разяснения относно техническото състоянието, характеристики, местоположението
на превозното средство и капарото, което следва да се плати, и с това на същата
дата причинил на И.Д.Ч., ЕГН: ********** и К.Д.К., ЕГН: **********, имотна
вреда в размер на 200 /двеста/ лева /на всеки от тях по 100 лева/ - престъпление
по чл. 209, ал. 1 от НК, като по този начин изпълнителното деяние на измамата е
било реализирано от обективна страна.
На следващо място, относно субективната страна на деянието- от
субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк
умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 НК. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал
е общественоопасните последици и е искал настъпването им, следователно с
действията си същият пряко е целял да въведе
в заблуждение пострадалите досежно обстоятелствата, поради които същите се
разпореждат със сумата, предмет на обвинението, като целенасочено подсъдимият е
формирал у пострадалите неверните представи, че сумата е за капаро за
процесното АТВ. Подсъдимият е предвиждал,
че с тези свои действия ще предизвика имотна вреда в патримониума на
пострадалите лица с процесната сума, като е действал именно с тази користна
цел, типична за престъплението измама, което е користно такова, да
облагодетелства себе си с процесната сума за сметка на всяко едно от
пострадалите лица. Тук следва в допълнение да се посочи, че от субективна
страна е характерно, че деянието се извършва при пряк умисъл, като деецът
трябва да съзнава, че възбужда /в случая/ и поддържа заблуждение, че използва
незнанието, неопитността или неосведомеността на пострадалия. Необходимо е в
съзнанието му да са възникнали представи, че именно вследствие на тези негови
действия измаменият се разпорежда с имущество и по този начин претърпява имотна
вреда. Деянието се извършва при наличието на специфична користна цел – да
набави за себе си или за другиго имотна облага. Според Р. 704-05-ІІІ за
наличието на специалната цел по чл. 209, ал. 1 НК може да се съди и от
поведението на дееца непосредствено преди и след действията му по възбуждане и
поддържане на заблуждение у пострадалия. Предвидената в закона специална
користна цел, в случая също е налице, видно от изложеното по-горе.
От събраните по делото доказателства- писмени
и гласни такива, несъмнено се доказа, че подсъдимият е реализирал от субективна
и обективна страна, фактическия състав на престъплението измама по смисъла на
чл. 209, ал.1 от НК, като подсъдимият К.В.Д., ЕГН **********, на 04.07.2016 г.,
в гр. Камено, обл. Бургаска, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил
заблуждение у И.Д.Ч., ЕГН: ********** и К.Д.К., ЕГН: **********, чрез обява в
интернет сайт, че продава собственото си АТВ марка „Кавазаки”, и поддържал това
заблуждение чрез телефонни разговори, давайки разяснения относно техническото
състоянието, характеристики, местоположението на превозното средство и
капарото, което следва да се плати, и с това на същата дата причинил на И.Д.Ч.,
ЕГН: ********** и К.Д.К., ЕГН: **********, имотна вреда в размер на 200
/двеста/ лева /на всеки от тях по 100 лева/ - престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК. В този смисъл и показанията на свидетелите по делото, разпитани в хода на
ДП, чиито разпити са надлежно приобщени по делото в хода на съдебното
следствие, предвид начина на протичане на делото по реда на ССС, са
еднопосочни, еднозначни и смислово единно очертават горецитираната фактическа
обстановка. Същата се потвърждава и от събраните по делото писмени
доказателства.
По вида и размера на наказанието:
В случаите на проведено
съкратено съдебно следствие на основание чл. 372, ал.4, вр. чл. 371, т.2 от НПК съдът следва съгласно чл. 373, ал.2 от НПК да определи наказанието при условията на чл. 58а от НК. Съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК при постановяване на
осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК съдът определя
наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата
част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета. В чл. 58а, ал. 4 от НК е предвидено, че в
случаите, когато едновременно са налице условията по ал. 1 - 3 и условията на
чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за дееца. Настоящият
състав счита, че в случая не са налице изключителни или многобройни смекчаващи
вината обстоятелства относно подсъдмия, които да оправдаят приложението на чл.
55 НК, поради което размерът на наказанието „лишаване от свобода” е определен
съобразно чл. 58а НК. В този смисъл и искането на защитата се явява
неоснователно такова.
При определяне вида и размера
на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия, съдът се съобрази с принципите на законоустановеност и
индивидуализация на наказанието. За извършеното от подсъдимия престъпление законът предвижда наказание лишаване от
свобода от една до шест години.
При индивидуализацията на наказанието
на подсъдимия К.В.Д., съдът намери, че не
са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да доведат до
извод за приложение на чл. 55, ал.1 от НК И при индивидуализацията на
наказанието приложи разпоредбата на чл. 54 от НК.
Като смекчаващи вината обстоятелства, съдът прие, че следва да се вземе
предвид, че вредата, предмет на обвинението е в нисък размер, а именно- 200
лева, по сто лева за всяко едно от пострадалите лица, което е по-малка като
размер сума и от средната работна заплата, предвидена за страната на 2016 г.,
въпреки това обществената опасност на деянието не е по-ниска в сравнение с
деянията от този вид, напротив, макар и да е видно от справката за съдимост, че
се касае за деяние първо по време за подсъдимия, то видно от съдимостта на
лицето- последстваща такава, която като индиция за обществената му опасност и
опасността на деянието няма как да бъде пренебрегната, то се установява, че
спрямо множество лица и в множество различини населени места и през различни,
но близки като време, периоди, лицето е използвало същата „схема“, за да въведе
в заблуждение множество пострадали лица, които да се разпоредят със съответни
суми в негова полза, с користна цел, да се облагодетелства, като ги е измамил.
Налични към момента са общо 10 на брой осъждания, описани по-горе в посочения
смисъл. Следователно не може и да се приеме, че се касае за за
деец с невисока степен на обществена опасност, или ниска такава, напротив,
макар и към момента на постановяване, както не предходните осъждания, така и на
настоящото такова, да са били налице предпоставките на условното осъждане, по
смисъла на чл. 66 НК, то това не означава, че деецът не е обществено опасен.
На следващо място, като
смекчаващо вината обстоятелство следва да се посочи, че досъдебното
производство е било започнато през 2016 г., като обвинителният акт е бил внесен
в съда на 25.03.2019 г., тоест повече от
три години е текло разследването по делото. Следва да се посочи, че това е самостоятелно смекчаващо вината
обстоятелства - срокът на протичане на разследването по ДП, което съгласно
трайно установената съдебна практика е самостоятелно основание за смекчаване на
наказателната отговорност. Макар и в
хода на досъдебното производство да са били извършвани съответни действия по
разследване, то е изминал един дълъг времеви период на фаза досъдебно
производство, до внасяне на делото в съд, което безспорно и съгласно трайно
установената съдебна и европейска практика, следва да се третира в полза на
подсъдимия, като наказанието му бъде намалено. Тук следва да се посочи, от друга страна пък утежнявящо вината
обстоятелство, което допълнително препятства приложението на чл. 55 Нк спрямо
подсъдимия извън горепосочените аргументи е и
фактът, че същият по делото, е въвел в заблуждение и поддържал такова у
повече от едно пострадали лица и им е причинил процесната вреда.
Относно конкретния размер на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия, съдът съобрази, че наказание от законовия минимум от една година се
явява напълно адекватно на обществената опасност на деянието и на дееца,
съотнесено към конкретиката на казуса, което след намаляването му с една трета
става наказание от 8 осем месеца ЛОС, което на основание чл. 66 НК следва да се
отложи с три години изпитателен срок. Всички тези обстоятелства мотивираха
съдебния състав да определи наказанието при прилагане на чл. 54, ал.1 НК, но да
наложи предвидения в закона минимум, а именно една година лишаване от свобода,
което по изложените по –горе вече аргументи да бъде намалена с 1/3 до размер от осем месеца и да
бъде отложено с три години изпитателен срок на основание чл. 66, ал.1 НК. Така
определеното наказание, съдът намира, че ще постигане целите на индивидуалната
и генералната превенция по чл. 36 НК, за което и спрямо подсъдимия и при
наличието на законовите предпоставки за това може да намери приложение,
институтът на условното осъждане.
Съдът тук при индивидуализацията на наказанието, съобрази и
демонстрираното от страна на подсъдимата поведение по време на процеса пред съда,
като същия, както в ДП, така и в съдебно заседание е признал вината си, но от
друга страна изразеното съжаление е отчетено от законодателя при редукцията от
1/3 на наложеното наказание и не следва да се отчита повторно.
Направеното от подсъдимия самопризнание се отразява в задължителното
намаляване на определеното наказание с оглед проведената диференцирана
процедура по глава двадесет и седма, поради което не може да бъде взето предвид
повторно като смекчаващо обстоятелство. Като отегчаващо вината обстоятелство
следва да се отчете, че се касае за престъпление, засегнало важни обществени
отношения и за престъпни деяния, които са широко разпространени в обществото
понастоящем, както и че засягат правото на формиране на свободна воля и правото
на собственост на различни пострадали лица.
Съдът намира, че следва само в допълнение да посочи
във връзка с разпоредбата на чл.301,
ал.4 от НПК, че предвид факта, че съдът призна подсъдимия за виновен в извършване
на престъплението, за което му е било повдигнато обвинение /по арг. На чл.301,
ал.1, т.2 от НПК/, то не следва да преценява дали същото не представлява
административно нарушение, предвид факта, че същото е престъпление и то тежко
такова по смисъла на чл.93, т. НК
Предвид изложеното до момента, съдът
наложи наказание на подсъдимия размер на
8 /ОСЕМ/ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Отложи изпълнението на така наложеното наказание от 8 /ОСЕМ/ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, на
основание чл. 66, ал. 1 от НК, с изпитателен срок от 3 /ТРИ/ ГОДИНИ., което съдът намира съответно на обществената
опасност и на деянието, и на дееца.
Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВО:К.А.