Номер 109113.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIV състав
На 28.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
Секретар:Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20203100501539 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба № 19136/05.03.2020г. на Държавата,
представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство,чрез Стоян
Пасев –Областен Управител на Област с административен център Варна, чрез процесуален
представител против Решение № 839 от 21.02.2020г., постановено по гр.д. № 19539/2017г.
на РС-гр.Варна, В ЧАСТТА, с която съда е ИЗКЛЮЧИЛ Държавата, представлявана от
Министъра на регионалното развитие и благоустройство от делбата на УПИ V - 10.кв. 165
по плана на 11 м.р. на гр. Варна с площ от 242 кв.м., находящ се в гр. Варна, ул."Хан
Тервел" № 15 при граници: ул."Хан Тервел", УПИ IV - 9, УПИ VI - 11, УПИ VII - 1.
Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, противоречащо на
събраните доказателства, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което иска да
бъде уважен. Твърди, че по делото ищеца е доказал, че спрямо процесния имот е проведена
отчуждителна процедура, определената сума за изплащане в размер на 594.68 лв. е
депозирана по специална банкова сметка на лицата, т.е. обезщетението е платено. От
експертизите по делото е установено, че мероприятието, за което е отчужден имота –
изграждане на трафопост е изпълнено. Твърди, че в конкретната хипотеза, доколкото се
касае за изграждане на благоустройствен обект приложим е режи на отчуждаване по
ЗПИНМ/отм./ съдържащ се в разпоредбата на чл.60 и сл. от закона и съответно в парагр.250
от ППЗПИНМ. Доколкото е налице надлежно обезщетяване в полза на Г.М. и И.М., за
отчуждения имот е налице окончателно завършена процедура по отчуждаването.
В съдебно заседание по същество,чрез процесуалния си представител поддържа
жалбата, моли първоинстанционното решение да бъде отменено. Претендира присъждане на
юристконсулско възнаграждение. Прави възражение по чл.78 ал.5 от ГПК относно
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на „ВАРНА КРЕДИТ ГРУП“
1
ООД.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна -
„ВАРНА КРЕДИТ ГРУП" ООД, ЕИК *********, гр. Варна, в който е изразено становище за
неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно
и законосъобразно. Излагат се твърдения, че изградения в имота трафопост не е предмет на делбата.
Твърди се, че в случая не е приложим ЗПИНМ , а ЗЕЕЕ/1999г./, в който в чл.60 ал.2 т.1 се
урежда сервитутното право в полза на енергийни предприятия за съществуващи енергийни
обекти, както и чл.1 ал.2 от Наредба № 16 от 09.06.2004г. за сервитутите на енергийните
обекти. Наличието на трафопост, собственост на електроразпределително дружество не води до невъзможност
за делба на дворното място, тъй като правата и задълженията във връзка с неговото ползване и обслужване
подлежат на уреждане по специалния ред установен в ЗУТ и Закона за енергетиката.
Евентуално, ако съда приеме, че отчуждителната процедура е завършена, твърди се, че целта на подобно
отчуждаване по смисъла на Закона за плановото изграждане на населените места не е да се създава съсобственост,
а да се отчужди реално определена част от имота. Моли за потвърждаване на решението и
присъждане на разноски.
В съдебно заседание по същество, чрез процесуалните си представители поддържат
депозирания отговор на въззивната жалба, молят същата да бъде отхвърлена и потвърдено
първоинстанционното решение. Претендират присъждане на разноски,вкл. и заплатено
възнаграждение за особен представител на П.В..
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна -
П. Д. В. ,чрез назначения му от съда особен представител – адв. Р.Д. от АК Варна, в която
излага становище за нейната неоснователност.
В съдебно заседание по същество, чрез назначения особен представител, поддържа
депозирания отговор на въззивната жалба, претендира отхвърлянето и присъждане на
разноски, за осъществено процесуални представителство.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК – Д.Р.,Г.М. , Д.М. не са депозирали отговор на
въззивната жалба.
В съдебно заседание по същество Г.М. и Д.М., редовно призовани не се явяват и не
се представляват.
В съдебно заседание по същество Д.Р., оспорва жалбата, моли същата да бъде
отхвърлена и първоинстанционното решение в обжалваната част, като правилно и
законосъобразно да потвърдено.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени от „ВАРНА КРЕДИТ ГРУП"
ООД, ЕИК *********, гр. Варна срещу Д.Р., Д.М., Г.М. и П.В., искове с правно основание
чл. 34 ЗС за делба във фазата по допускането на следните недвижими имоти:
1./ УПИ V - 10, кв. 165 по плана на 11 м.р. на гр. Варна с площ от 242 кв.м., находящ
2
се в гр. Варна, ул."Хан Тервел" № 15 при граници: ул."Хан Тервел", УПИ IV - 9, УПИ VI -
11, УПИ VII - 1;
2./ едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м., състояща се от входно
антре, салон, три стаи, баня - тоалет на етажа и входно стълбище за избата, избен коридор и
три изби и постройка в двора със застроена площ от 16 кв.м., изградени в УПИ V - 10, кв.
165 по плана на 11 м.р. на гр. Варна с площ от 242 кв.м., находящ се в гр. Варна, ул."Хан
Тервел" № 15 при граници: ул."Хан Тервел", УПИ IV - 9, УПИ VI - 11, УПИ VII - 1.
Ищецът основава исковата си претенция с твърдения, че е придобил правото на
собственост, принадлежало преди това на П.В. върху 2/9 идеални части от посочените
недвижими имоти, придобити с постановление за възлагане от 08.12.2016г., влязло в законна
сила на 15.12.2016г., издадено в изпълнително производство по изпълнително дело №
20158070402595 по описа на ЧСИ Н.Д.. В хода на производството ищецът е изразил
становище, че Държавата не следва да участва като съделител в настоящото производството,
доколкото отчуждителната процедура на 50 кв.м. от УПИ V - 10, кв. 165 по плана на 11 м.р.
на гр. Варна , върху които е изграден трафопоста не е приключила. Изложил е аргументи, че
по отношение на изградения енергиен обект следва да намерят приложение разпоредбите на
ЗУТ и ЗЕ и в случая се касае за сервитутно право, а не за такова на собственост.
В открито съдебно заседание от 18.12.2018г. по делото е прието заключение по СТхЕ
на вещото лице Д.К.Й., което съда кредитира и от което е видно, че в североизточния ъгъл
на УПИ V - 10, кв. 165 по плана на 11 м.р. на гр. Варна с площ от 242 кв.м./процесния/ има
изграден трафопост с площ от 44 кв.м.
С Определение № 13494/16.10.2019г. съда е конституирал в качеството на ответник
по делото Държавата, представлявана от МРРБ.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от Държавата, представлявана от
Министъра на регионалното развитие и благоустройство, в който се поддържа, че
отчуждаването на 50 кв.м. от дворно място находящо се в гр.Варна, ул."Хан Тервел" № 15,
за изграждане на трафопост е приключило с осъществяване на мероприятието по реда на
ЗПИНН и правилника за приложението му, поради което държавата е съсобственик на
терена.
В съдебно заседание страните поддържат тезите си.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата, събраните по делото пред
първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
3
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
Решение № 839 от 21.02.2020г., постановено по гр.д. № 19539/2017г. на РС-гр.Варна,
В ЧАСТТА, с която съда е ДОПУСНАЛ извършването на съдебна делба между „ВАРНА
КРЕДИТ ГРУП" ООД, ЕИК *********, гр. Варна и Д.Г.Р., ЕГН **********, гр. Варна,
ул."Хан Тервел" № 15 на следните недвижими имот: УПИ V - 10. кв. 165 по плана на 11 м.р.
на гр. Варна с площ от 242 кв.м., находящ се в гр. Варна, ул."Хан Тервел" № 15 при граници:
ул."Хан Тервел", УПИ IV - 9, УПИ VI - 11, УПИ VII - 1, в което са изградени, съобразно
заключението на вещото лице Д.К., което приподписано от съда, съставлява неразделна част
от съдебния акт, находящо се на л. 174, както следва: масивна стопанска сграда с площ от 16
кв.м., намираща се в югоизточния ъгъл на имота, граничеща с жилищна сграда в УПИ VII - 1
и с двуетажната масивна жилищна сграда в УПИ VI - 11, кв.м. 165, показана в Приложение
№ 1 и 2, тоалет, изграден на южната граница на имота с площ от 3 кв.м. и склад на южната
граница на имота с площ от 2, 7 кв.м., два броя навеси, от които единият се намира на
южната граница между тоалета и склада, а вторият в югоизточния ъгъл на имота с площи,
съответно 2, 5 кв.м. и 6, 5 кв.м., показани в Приложение № 1 и 2 и на едноетажна жилищна
сграда с площ от 85 кв.м., състояща се в три стаи, кухня, баня и тоалет, коридор, стълбище и
стълбище към мазата, три мази, склад, коридор и стълбище към мазите, показани в
Приложение № 1, на осн. чл. 34 ЗС, при следните права в съсобствеността:21/27 идеални
части за Д.Р.; 6/27 идеални части за „ВАРНА КРЕДИТ ГРУП" ООД; и е ИЗКЛЮЧИЛ от
делбата на УПИ V - 10. кв. 165 по плана на 11 м.р. на гр. Варна с площ от 242 кв.м.. находящ
се в гр. Варна, ул."Хан Тервел" № 15 при граници: ул."Хан Тервел", УПИ IV - 9, УПИ VI -
11, УПИ VII - 1, ведно с подобренията в него и и на едноетажна жилищна сграда с площ от
85 кв.м., състояща се в три стаи, кухня, баня и тоалет, коридор, стълбище и стълбище към
мазата, три мази, склад, коридор и стълбище към мазите следните лица: П. Д. В. , ЕГН
**********, гр. Варна, ул."Топра Хисар" № 24 А, Г. П. М. , ЕГН **********, с. Лъвино,
ул."Шести септември", Община Исперих, Област Разград и Д. П. М. , ЕГН **********, гр.
Варна, ул."Хан Тервел" № 1, не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Основателността на претенцията по чл. 34, ал.1 от ЗС, предполага безспорна
установеност по делото на следните кумулативни предпоставки: наличие на съсобственост
върху вещите, делба на който се иска; същите да съществуват към момента на предявяване
4
на иска и съсобствеността да не е прекратена.
Имуществено правният режим и обемът на притежаваните от съделителите права по
отношение на имота на общо основание се определят от основанието и момента на
придобиване на правото на собственост.Ищеца се позовава на придобиване от публична
продан – Постановление за възлагане на недвижим имот от 08.12.2016г. на ЧСИ Н.Д., под №
807 в КЧСИ.
Възраженията на въззивника, относно неправилността на обжалвания съдебен акт,
настоящия съдебен състав счита за неоснователни по следните съображения.
По делото няма спор относно фактите:
Въз основа на постановление за възлагане от 08.12.2016г., влязло в сила на
15.12.2016г. по изпълнително дело № 20158070402595 по описа на ЧСИ Н.Д. /л. 9/, „ВАРНА
КРЕДИТ ГРУП" ООД е придобил 2/9 идеални части, притежавани преди това от длъжника
по изпълнението П.В. от : УПИ V - 10. кв. 165 по плана на 11 м.р. на гр. Варна с площ от 242
кв.м., находящ се в гр. Варна, ул."Хан Тервел" № 15, заедно с 2/9 идеални части от от
едноетажна жилищна сграда построена в имота, със застроена площ от 60кв.м., състояща се
от:входно стълбище, салон, три стаи,баня-тоалет на етажа и входно стълбище за избата,
избен коридо и три изби,както и отделна постройка в двора, със застроена площ от 16 кв.м.
П. Д. В. е син и единствен наследник на Т.Г.М./поч.на 05.01.2006г./, която е дъщеря
на Г.П.М. /поч.на 20.02.1993г./ и И.И.М. /поч.на 29.02.1988г./.
В УПИ V - 10. кв. 165 по плана на 11 м.р. на гр. Варна с площ от 242 кв.м., находящ
се в гр. Варна, ул."Хан Тервел" № 15 има изграден трафопост с площ от 44 кв.м.
В протокол № 52/28.07.1971г. /л. 228/ комисията по § 85 ППЗПИНМ /отм./ е
обективирано решение за изплащане на обезщетение във връзка с принудително
отчуждаване на 50 кв.м. от дворно място, находящо се на ул."Тервел" № 15, собствено на
Г.М. и И.М. за изграждане на трафопост, съгласно Протокол № 10/19.06.1971г. на ИК на
ОБНС. Определената за изплащане сума от общо 594, 68 лв., е депозирана по специална
банкова сметка на посочените лица /л. 233/.
Спорно по делото е легитимира ли се Държавата като собственик на 50 кв.м. от УПИ
V - 10. кв. 165 по плана на 11 м.р. на гр. Варна с площ от 242 кв.м., находящ се в гр. Варна,
ул."Хан Тервел" № 15, върху която е изграден трафопост с площ от 44 кв.м. към дата
м.08.09.1971г., когато твърди , че е придобила собствеността по реда на чл.60вр.чл.39 ал.1
ЗПИНМ/отм./ и разпоредбата на параграф 81 и сл.от ППЗПИНМ.Респективно налице ли е
към този момент приключила отчуждителна процедура по реда на ЗПИНМ/отм./ Пълното и
главно доказване на тези обстоятелства е в тежест на Държавата.
Настоящия съдебен състав счита, че в хода на производството ответника не е
5
представил убедителни доказателства, от които да се обоснове положителен извод относно
собственическите й права върху процесния имат, въз основа на твърдяното от него
основание.
Видно от заключението на СТхЕ на вещото лице инж.Стоян Костов- л.235-247 от
дело, което съда кредитира, към датата на извършване на оценката - 28.07.1971г., действащ е
бил застроителния и регулационен план от 1959г., одобрен със заповед № 244/16.01.1959г..В
СЪЩИЯ НЯМА отреждане за трафопост. Предвижданията на РП са за „жилищно
строителство" и „обществено хранене". Отчуждаването на 50 кв.м. от ПИ10 за изграждане
на трафопост несъответства на предвижданията на РП от 1959г. за УПИ10-„за жилищно
строителство“.
В РП от 1985г. проектиран върху кадастралната основа на КП от 1965 г.
предвижданията са за „жилищно строителство“ и „обществено хранене“.УПИ с пл.№10 не е
отреден и не е предвидена строителна площадка за трафопост.От проверката в служба ТСУ
при Кметство р-н“Одесос“, където са съхранява РП от 1985г. на 11 –ти м.р. е видно , че е
нанесена строителна площадка отредена за „трафопост“ в ПИ 10/повдигната в червен цвят/.
В съдебно заседание вещото лице е посочило , че към този момент /1985г./ трафопоста не е
съществуващ. Същия се явява едва в РП от 1992 г.,изменен през 1993г.В действащия
регулационен и застроителен план на 11- ти м.р., одобрен със Заповед № Г-31/21.07.1992г.
на Кмета на Община Варна се предвижда застрояване: „за обществено обслужване“ и
запазване на изградения трафопост. От комбинирания цифров модел между КК на р-н
„Одесос“ и действащия РП е видно , че дворищната и улична регулация за ПИ 10135.1.135
по КК идентичен с ПИ10 по КП от 1965г. на 11-ти м.р. е приложена по отношение на
изградения трафопост и не е изпълнено по предвижданията за строителство на сграда с
предназначение-„За обществено обслужване“.
По делото не е налице спор, че към 1971 г. когато е започнала отчуждителната
процедура на 50 кв. метра от процесния имот/извършена е оценката на имота и взето
решението на ОНС/, приложими са били разпоредбите на отменените ЗПИНМ и правилника
за приложението му.
Съгласно чл.36 от ЗПИНМ /отм./обн. В ДВ бр.227/01.01.1949 г.,отчуждения за
мероприятия, които се осъществяват въз основа на улично-регулационния план, могат да се
извършват само по реда на този закон, а съгласно изменението на чл.39 от закона, след
изм.ДВ бр. 54 от 06.07.1956 г., недвижимите имоти на частни лица и обществени
организации, отредени за мероприятия по улично-регулационния план, се считат отчуждени
от деня на обезщетяване на собственика съгласно правилника за приложение на този закон.
Преобретателят на такива имоти - до обезщетяване на собственика - има правата и
задълженията на своя праводател.
В конкретната хипотеза , доколкото се касае за отчуждаване с цел
благоустройствено мероприятие – изграждане на трафопост , приложима е разпоредбата на
6
чл.60 от ЗПИНМ и сл.(отм.) и и съответно в параг. 250 от ППЗПИНМ - недвижимите имоти
на частни лица и обществени организации, необходими за мероприятията по
водоснабдяване, канализация, електроснабдяване, топлофикация, газификация и други
благоустройствени мероприятия, се отчуждават по обосновано предложение на
изпълнителния комитет на народния съвет с решение на изпълнителния комитет на
окръжния народен съвет. По отношение на изплащане на предвиденото обезщетение
нормата на чл.60, ал.3 ЗПИНМ(отм.) препраща към разпоредбите приложими по отношение
на първия режим. Т.е. за да е налице завършена процедура по отчуждаване на частен имот
за благоустройствени мероприятия освен оценка на имота и заплащане на определеното
обезщетение, решение на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет, който в
качеството му на административен акт се постановява по обосновано предложение на
изпълнителния комитет на народния съвет, следва да е налице и предвиждане/ отреждане на
терена за улично урегулиране на населеното място или за мероприятие на общините и на
държавните и обществени учреждения, а в случая за изграждане на трафопост, с влязъл в
сила УРП.
По делото е установено и няма спор, че първите предпоставки са налице. Съгласно
заключението на вещото лице по СТхЕ, в действащия към момента на отчуждаването РП от
1958г. няма отреждане за трафопост. Строително петно се появява едва в плана от 1985г., а
трафопоста като обект е отбелязан в КК от 1992г.
Настоящия съдебен състав счита за правилен и споделя извода на
първоинстянцииннния съд , че липсата на отреждане на терена с влязъл в сила
уличнорегулационен план за улично регулиране на населеното място /§ 35 ППЗПИНМ отм./
или за мероприятие на общините, държавните и обществените учреждения /§ 36 ППЗПИНМ
отм./ не позволява да настъпи отчуждителното действие по отношение на имот, на който
само е била извършена оценка и изплатено е обезщетение, независимо от изграждането на
трафопоста. В този смисъл Решение № 290/01.03.2012г. по гр.д. № 1225/2010г. на ВКС,
постановено по реда на чл.290 от ГПК, което настоящия състав изцяло споделя.
По изложените мотиви, съдът намира, че между страните по делото „ВАРНА
КРЕДИТ ГРУП“ООД и Държавата не е налице съсобственост, която на да подлежи на
прекратяване по съдебен ред, поради което и въззивната жалба е неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение.Решението в обжалваната част, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото на въззаемия следва да се присъдят разноски в размер на
600.00лева представляващи внесен депозит за особен представителна ответника П.В., както
и сумата от 983.94лева с ДДС, заплатено възнаграждение за един адвокат. Възражението на
въззивника по чл. 78 ал.5 от ГПК съда счита за неоснователно, с оглед фактическата и
правна сложност на делото и съгласно чл.7 ал.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и размера на осъщественото по
делото процесуално представителство.
7
Съдът, като съобрази характера на производството, извършените процесуални
действия от адв.Р.Д. - осъществено процесуално представителство по в. гр.д. 1539/2020г. по
описа на ВОС на ответника П. Д. В. , счита, че на същия следва да се заплати
възнаграждение в размер на 600.00 лв., за което на същия да бъде издаден РКО.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 839 от 21.02.2020г., постановено по гр.д. №
19539/2017г. на ВРС, В ЧАСТТА, с която съда е ИЗКЛЮЧИЛ Държавата, представлявана от
Министъра на регионалното развитие и благоустройство от делбата на УПИ V - 10. кв. 165
по плана на 11 м.р. на гр. Варна с площ от 242 кв.м., находящ се в гр. Варна, ул."Хан
Тервел" № 15 при граници: ул."Хан Тервел", УПИ IV - 9, УПИ VI - 11, УПИ VII - 1.
ОСЪЖДА Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и
благоустройство ДА ЗАПЛАТИ на „ВАРНА КРЕДИТ ГРУП" ООД, ЕИК *********, гр.
Варна сумата от 1583.94 / хиляда петстотин осемдесет и три лева и деветдесет и четири
ст./ лева, представляваща направени във въззивното производство разноски на основание
чл.78 ал.1 от ГПК.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ НА адв.Р.Д. сума в размер на 600.00/шестстотин/ лв. за
осъществено процесуално представителство на въззиваемия П. Д. В. по в. гр. дело №
1539/2020г. по описа на ВОС,4 св.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8