РЕШЕНИЕ
№ 159
гр. Троян, 26.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светла Ив. Иванова
при участието на секретаря Емилия П. Петрова
като разгледа докладваното от Светла Ив. Иванова Гражданско дело №
20214340100648 по описа за 2021 година
Д. Д. СТ. от гр. С. е предявил срещу Д. Д. СТ. и С. АЛ. СТ., двамата от
гр. С. иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността и акцесорна
претенция по чл.537 ал.2 ГПК.
В исковата молба се излага, че А.В. С. е съпруга на ищеца, починала на
11.03.2018г. Сочи, че наследодателката му получила приживе по наследство
недвижим имот - жилищна сграда /вила/ в гр. А., кв. О., община А. с
идентификатор 52218.546.349.1. Излага, че имотът е построен от нейните
родители Ц.В.М. и В.А.М., а след смъртта на В.М., собственици станали А. С.
и майка и Ц.В.М.. Твърди се, че след смъртта на Ц.В.М., единствен наследник
останала съпругата на ищеца, като винаги са считали, че имота е собственост
на А., наследен от майка и. Излага, че след смъртта на А., дъщеря им при
опит да влезе в имота установила, че ключалката е сменена и по този повод
провела няколко разговора с брат си Д. Д. СТ., който потвърдил, че е сменил
ключалката и обещал да и даде ключ, но така и не го сторил. Това му
поведение провокирало дъщерята на ищеца- сестра на първият ответник да му
изпрати нотариална покана да и даде достъп, но вместо това той и отговорил,
че имота е негов. В последствие ищецът установил, че ответниците се
1
снабдили с констативен нотариален акт за имота, по силата на който били
признати за собственици по давностно владение.
Излага, че Д.С. никога не е владял този имот на собствено основание.
Твърди, че същият се позовал на завещание от покойната му тъща /баба на
Д./, за което разбрали дванадесет години след смъртта и.
Твърди, че съпругата му винаги е считала себе си за собственик, че
никое от децата им не е оспорвало собствеността и, а тя била дала ключ за
имота и на двете си деца-В. С. и Д.С., за да ходят във вилата със семействата
си, когато пожелаят.
Сочи, че ответникът Д.С. не е заяВ.л собственически права, нито по
някакъв начин пред тях е афиширал, че иска да владее и свои имота. Твърди,
че приживе съпругата на ищеца и майка на първият ответник предоставила
пълномощно на синът си да уреди документите за земята, прилежаща към
сградата, за която се твърди, че е владяна първо от покойните му тъстове, а в
последствие от съпругата му. Излага, че винаги са знаели, че земята е
заплатена, за което представя доказателства, от които се устаноВ. започнала
процедура по снабдяване с нот.акт за имота още приживе на Ц.В.М..
Твърди се, че ответниците не могат да придобият по давност процесния
имот, поради обстоятелството, че първият ответник е син на ищеца и давност
не тече спрямо родители, че той не е владял с намерение да свои веща, което
намерение да е стигнало до знание на ищеца и вече покойната му съпруга.
Сочи се, че поради влошеното здравословно състояние на ищеца и
неговата съпруга, последната предоставила пълномощно на Д. да извади
нотариален акт за имота, по силата на което получил скица и данъчна оценка
за имота. Отделно от това сочи, че по силата на нарочно упълномощаване от
своята майка, ответникът Д.С. продал и нейни наследствени ниви, но
получените средства от тези продажби не отчел на родителите си.
Излага, че дъщеря му В. С. била принудена да заведе дело срещу брат си
Д.С., по което със сила на присъдено нещо се установило, че той не е
собственик на имота и издаденият нотариален акт е отменен по отношение на
нейната една трета наследствена част, като в хода на производството било
установено, че той никога не е владял имота и поради нарушение на чл. 27 от
ЗН не може да придобие имота на основание завещанието от Ц.М..
Твърди, че синът му не е станал собственик и на неговата наследствена
2
част тъй като към датата на смъртта си, съпругата му е собственик на целият
имот. Завещанието от покойната му тъща – баба на първият ответник не е
произвело действие, тъй като то не е обявено по надлежния ред, с което е
нарушена нормата на чл. 27 от ЗН, а едва след 12 години, в който период
имота е владян от него- ищеца и съпругата му. Отделно се излагат твърдения,
че не е налице давностно владение, годно да направи ответникът собственик –
/открито, необезпокоявано, не е демонстрирал владение с намерение да се
свои вещта/, а е ползвал имота със съгласие на неговата майка – съпруга на
ищеца, която предоставила на двете си деца ключове, за да ползват вилата.
За устаноВ.не на изложените обстоятелства са ангажирани писмени и
гласни доказателства, ищецът се яВ. лично в с.з. и с пълномощника си
адвокат Д.П. от САК, моли съда да уважи исковата претенция така, както е
предявена, като признае ищецът за собственик и ответниците да бъдат
осъдени да предадат собствеността и владението върху 1/3 ид. част от
процесния имот, както и съответно да отмени издадения нот. акт до размера
на неговите права.
При предвидената процедура по реда на чл.131 от ГПК ответниците,
чрез упълномощен защитник представят в преклузивният срок отговор на
исковата молба, в който излагат становище за допустимост, но
неоснователност на исковата претенция.
Не оспорват обстоятелството, че ищецът е наследник по закон на
покойната си съпруга и майка на първия ответник -А. С., починала на
11.03.2018г. както и обстоятелството, че последната е била единствен
наследник по закон на В.А.М. и Ц.В.М., понастоящем и двамата покойници.
Не оспорват, че процесната жилищна сграда /вила/ в гр. А., кв. О., с
идентификатор 52218.546.349.1. е построена от В. и Ц.М. по време на брака
им. Не оспорват, че сестрата на първия ответник В. С. е водила дело срещу
ответниците, завършило с влязло в сила решение, с което е признато за
установено, че тя притежава 1/3 идеална част от процесната вила. Не
оспорват, че първият ответник в качеството на пълномощник на майка си е
продавал нейни наследствени ниви. Не оспорват, че ответниците са във
владение на имота, който ползват за жилищни нужди.
Оспорват, че земята, върху която е построена вилата, не била нито
държавна, нито общинска, както и че А. С. е предприемала стъпки за
3
придобиване на земята по давност. Оспорват, че А. С. винаги е считала себе
си за собственик на вилата, както и че не й било известно завещанието,
оставено от Ц.М. в полза на първия ответник.
Сочи се, че първият ответник безусловно е
собственик на ¾ идеални части от вилата, като наследник по завещание на
Ц.М. от 21.07.2004г., на което същият се позоВ. в настоящия отговор. Твърди
се, че Ц.М. е желаела вилата да остане изцяло за нейния внук Д.С. /първия
ответник/ и това нейно желание е било споделено, както с дъщеря й А., така и
с внучката й В.. Излагат, че завещанието е написано и подписано саморъчно
от нея въз основа на образец, предоставен в нотариалната кантора на
нотариус Х.К. в гр. Л., където е живяла Ц.М. до смъртта си. Излагат, че
всички близки роднини знаели още приживе на Ц.М., че този имот е отреден
за първия ответник и че никой няма да има претенции спрямо него. Считат, че
обстоятелството кога е обявено завещанието / едва през 2018г./ е без
значение, тъй като няма срок за неговото обяВ.не.
Твърди се, че първият ответник недвусмислено е манифестирал пред
майка си качеството си на наследник по завещание на Ц.М. веднага след
нейната смърт и е почнал да се разполага с вилата и намиращата се в нея
покъщнина като със свои, като по този начин, с конклудентни действия е
приел наследството от баба си Ц.М., включително и по-късно с обяВ.нето на
завещанието по надлежния ред. Сочи, че към датата на откриване на
наследството – 28.11.2006г. е настъпило наследственото правоприемство,
включително преминаването в патримониума на първия ответник на ¾
идеални части от процесната вила, принадлежали приживе на Ц.М..
Излага, че след смъртта на Ц.М. през 2006г., двамата ответници са
установили владение върху цялата вила, включително върху притежаваната
от А. С. идеална част, наследена след смъртта на В.М. през 1992г. и това
тяхно владение е манифестирано пред последната, на която твърдят, че
завещанието и е било известно. В заключение излагат, че след смъртта на
Ц.М., вилата изобщо не е била годна за обитаване, нуждаела се от основен
ремонт, поради липса на тоалетна, баня, канализация, била е с изпочупени
прозорци и дограма, с прекъсното електричество и с ред други проблеми,
поради което ищецът, а приживе неговата съпруга А. С., са ползвали вилата
4
след смъртта на Ц.М., освен епизодично посещение на сестра му В. и то в
негово присъствие.
Молят исковата претенция като неоснователна и недоказана да бъде
отхвърлена.
В с. з. ответниците се яВ.т лично и чрез упълномощен защитник –
адв.Р.К. от АК – С., поддържат становището си за неоснователност на
исковата претенция в хода на производство и в представена по делото
писмена защита. Ангажирани са гласни и писмени доказателства.
От приложените по делото писмени доказателства и от събраните в
хода на производството гласни доказателства, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
От приложените по делото удостоверения за наследници № АО - У -
1024/18.04.1994 г. на Община – гр.Л. /л.23/, № АО – У – 190/01.06.2018 г. на
Община – гр.Л. /л.33/ се устаноВ., че ищецът Д. Д. СТ. и първият ответник
Д.С. са баща и син и наследници на А.В. С., починала на 11.03.2018 г. От
своя страна А. В. С. е единствен наследник на своите родители Ц.В.М.,
починала на 28.11.2006 г. и В.А.М., починал на 19.09.1992 г. , които
обстоятелства не се оспорват по делото.
Между страните не е спорен и факта, че процесната жилищна сграда
/вила/ в гр. А., кв. О., с идентификатор 52218.546.349.1. е построена от В. и
Ц.М. по време на брака им; че сестрата на първият ответник В. С. е водила
дело срещу брат си и неговата съпругата /ответници в настоящото
производство/, завършило с влязло в сила решение, с което е признато за
установено, че тя притежава 1/3 идеална част от процесната вила. Не се
оспорва, че първият ответник в качеството на пълномощник на майка си е
продавал наследствените нейни ниви, както и че ответниците са във владение
на имота, който ползват за жилищни нужди.
От представените удостоверение № 1327/28.07.1997 г. на Община – А.
/л.48/, Строително разрешение № 108/20.05.1969 г. / л.44/ е видно, че вилната
сграда, намираща се в парцел ІІІ-121 кв.58 по плана на гр.А., кв.О. е
построена по одобрен архитектурен проект № 595/17.06.1970 г. и строително
разрешение № 108/20.05.1969 г., издадено на името на В. А. М. – дядо на
първият ответник и тъст на ищеца. Същата е двуетажна еднофамилна
жилищна сграда, със застр. площ 62 кв. м, представляваща имот с
5
идентификатор 52218.546.349.1 по действащата КККР на гр. А., която сграда
е построена върху имот – общинска собственост с идентификатор
52218.546.349.
Представено е саморъчно завещание от 21.07.2004 г., с което Ц. В. М.
е завещала на своя внук Д.С. цялото си движимо и недвижимо имущество,
което притежава. Завещанието е обявено с протокол от 23.04.2018 г. пред
Нотариус Х.К. с район на действие РС – гр. Л..
От представеното на л.47 у-ние №УДС-1337 от 19.01.1998г. на
Областен управител Ловеч се устаноВ., че имотът – дворно място от около
1200кв.м. с построената в него вила и гараж в кв.“О.“, пл.№121, парцел ІІІ,
кв.58 по плана на гр.А. не е актуван като държавна собственост.
От представеното на л.50 у-ние от Община А. се устаноВ., че
построените върху парцел ІІІ - пл.№121, кв.58 по плана на гр.А. вилна сграда
и гараж не са отчуждавани за общински нужди и не са актувани като
общински.
На л. 39 от делото е приложено нотариално заверено пълномощно от
27.01.2017 г. , от съдържанието на което се устаноВ., че А. В. С. е
упълномощила ответника Д. Д. СТ. от нейно име - като единствен наследник
на В.А.М. и Ц.В.М., двамата бивши жители на гр.Л., да извършва фактически
действия по снабдяването с документи, свързани с наследствения й имот от
горните наснаследодатели, находящ се в ***, представляващ дворно място от
около 1 дка. с построената в него вилна сграда върху 100 кв.м. Изрично е
посочено в пълномощното, че ако не се окаже наличен нотариален акт за
имота, да предприеме необходимите действия по снабдяването с такъв по
законен ред, вкл. обстоятелствена проверка, като подписва молбата-
декларация и я представлява за заверката пред съответната инстанция, както и
пред Нотариус по негов избор.
По делото е представен нот. акт № 8, т. ІІІ, н. д. № 322/2018 г. на
Нотариус Б. К., рег. № 337 в НК от 25.05.2018 г., с който ответниците Д. Д.
СТ. и С. АЛ. СТ. са признати за собственици по давностно владение на
процесната двуетажна еднофамилна жилищна сграда.
От представената на л.35, 36 нотариална покана рег. №349/15.06.2018
г. на Нотариус Н.Г., рег. № 349 на НК, се устаноВ., че В. С.- /сестра на
първият ответник/ е поканила в срок от една седмица от нейното получаване
6
ответникът Д.С. да й предостави достъп до наследствения имот в гр.А., кв.О.,
а именно къща на два етажа със застроена площ от около 100 кв.м., като е
посочено, че ако не осигури достъп до имота, поканва ответника да й заплаща
за нейната част 60.00 лв. на месец за лишаване от ползването.
От представения на л.37, 38 отговор на нотариалната покана от
04.07.2018 г. се устаноВ., че ответникът Д.С. е отказал да осигури достъп до
имота на сестра си, като е изложил, че е придобил същия по давност считано
от 2006 г., тъй като баба му Ц.В.М. го е завещала на него и до момента само
той е осъщестВ.л фактическа власт върху имота с намерение да го придобие
по давност. Изложил е твърдения, че от смъртта на баба им през 2006 г. на В.
е отказан достъп до имота и тя не го е ползвала.
По делото са разпитани две групи свидетели – на ищцовата и ответната
страна.
От показанията на свид. В. С. - дъщеря на ищеца и сестра на първият
ответник се устаноВ., че процесният имот е наследствен, от дядо и по
майчина линия и покойната и майка е единствен наследник на своите
родители. Твърди, че всички са ползвали имота, че в него не се живее
постоянно, а е използван като „къща за почивка“, че когато тя е ходила е
искала ключ единствено от майка си. ЗаяВ., че брат и ходил по-често, тъй
като майка им „…му давала пари да поддържа имота, да прави промени…“,
но заяВ., че брат и никога не е демонстрирал, че „… смята имота единствено
за него…Брат ми никога не е оспорвал възможността да влизаме в имота на
баща ми, на майка ми и на мен…“. Сочи, че след смъртта на майка си през
2018г. , отивайки в имота установила, че не може да влезе, тъй като ключът е
подменен. Твърди, че брат и обещавал да и предостави ключ, но така и не го
сторил, а се снабдил с констативен нотариален акт за целия имот. Твърди, че
за завещанието на баба си разбрала „… покрай констативния акт на брат
ми…“.
Свидетелката Е.Л.В. твърди, че познава семейството на ищецът -
покойната му съпруга и неговите деца - Д.С. и В. С.. Сочи, че е познавала А.
/съпруга на ищеца и майка а първият ответник/, знае за процесният имот, че е
наследствен, че се ползва като „…семейна собственост…“. Не знае имотът да
е на Д.. Твърди, че „… Семейството на Д. до неотдавна беше в С., дъщеря му
беше моя ученичка по музика, а жена му ме обслужваше в банката, в която
7
работеше…“.
От показанията на свид.В.В. се устаноВ., че притежава имот, в
съседство на процесният. Твърди, че от 2006г. основно в къщата виждал Д.,
съпругата му и децата им, които почистили двора от храсти и къпини, като
уточнява, че „….от 2000 г. до 2015г. аз от четвъртък, петък, събота и неделя
съм все там …От понеделник до четвъртък ние сме си били в Г. и не знам
дали някой е посещавал имота на Д. и какво става в него…“. Има лични
впечатления относно имота след 2015г., когато е отишъл да живее там.
Твърди, че Д. поддържал къщата и той му помагал от време на време, като
съсед, но други хора не е виждал. Сочи, че „…Постоянно Д. започна да живее
от няколко години там, точно колко – 3, 4 или 5, не мога да кажа….“. Не
познава бащата, майката, сестрата и бабата на Д., като по отношение
собствеността, базира впечатленията си от казаното му от ответникът Д.С., че
вилата е завещана от баба му на него.
От показанията на свид.Д.Д.Ч. се устаноВ., че познава ответниците от
2000г., а от 2010г. са в приятелски отношения. Сочи, че познава и неговите
родителите– ищецът и покойната му майка А., която „….продаваше
земеделска стока и оттам се познаваме и с нея, не само покрай Д.…“. Твърди,
че при разговор, майка му споделяла, че „…. тази къща е наследствена от
баба му, която е на Д.. Тя няма претенции към нея .…“. Твърди, че за първи
път посетила имота в А. преди 5-6 години „…Ние когато отидохме на мен
много ми хареса, с райграс, изчистено. …“, но знае от Д., че е била цялата
обрасла, занемарена и той я поддържа, ремонтира. Когато е посещавала имота
в А. не е виждала родителите на Д. и сестра му. Съдът внимателно
анализира показанията на свидетелите, като показанията на свидетелката В.
С. прецени с оглед евентуална заинтересованост като дъщеря на ищеца и
сестра на първият ответник, но счита, че показанията са логични, обективни и
непосредствени, поради което същите следва да бъдат кредитирани с
доверие.
При така приетата за установена фактическа обстановка
настоящата инстанция приема, че предявеният иск по чл.108 ал.1 ЗС и
заявената акцесорна претенция са основателни.
Основанието на иска по чл.108, ал.1 от ЗС е твърдяният от ищецът
юридически факт, от който според него е възникнало правото му на
8
собственост върху 1/3 ид.част от процесния имот, а именно - наследство от
съпругата му А.В. С., което обстоятелство се яВ. и спорният по делото
въпрос, тъй като ответникът Д.С. и съпругата му С.С. се легитимират като
единствени собственици на процесния имот с издадения на 25.05.2018 г.
констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
давностно владение № 8, т. ІІІ, н. д. № 322/2018 г. на Нотариус Б.К., рег. №
ЗЗ7 в НК. По отношение на този нотариален акт следва да се посочи, че
доказателствената му сила за това, че посочените в него лица са собственици
на имота е оборима, т. е. важи до доказване на обратното и всяко трето лице,
което не е участвало в охранителното производство по издаването на акта,
може да устаноВ., че означените в акта лица не са собственици. В ТР №
11/21.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 11/2012 г. на ОСГК е указано, че
нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим
имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила
по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатициите на нотариуса за
принадлежността на правото на собственост. Той има само
установително/декларативно/ действие и при оспорване на признатото с акта
право на собственост, тежестта за доказване се носи от оспорващата страна.
В отговора на исковата молба и в хода на производството ответниците
поддържат твърдението, че първият ответник е наследник по завещание от
баба си Ц.М., въз основа на саморъчно завещание от 21.07.2004г. Това право е
упражнено под формата на възражение, поради което не е необходимо съдът
да постаноВ. нарочен диспозитив, а резултатът се отразява в крайното
решение относно спора за собствеността на имота.
Настоящият състав счита, че завещанието на Ц.В.М. от 21.07.2004 г. не
е послужило като основание за начало на давностно владение, тъй като от
представения по делото протокол на Нотариус Х.К. с рег. № 021 на НК се
устаноВ., че саморъчното завещание на Ц.В.М. е обявено на 23.04.2018г.
Действително, законът не предвижда санкция за това, че ответникът не
е изпълнил задължението си по чл. 27, ал. 1 от ЗН да иска обяВ.не на
завещанието веднага след узнаване за откритото наследство. В тази връзка
следва да се отговори на въпроса дали обяВ.нето на съморъчното завещание в
хипотезата на чл. 27, ал. 1 ЗН само по себе си е достатъчно, за да започне да
тече давностният срок, като в последните години ВС е имал повод да
9
отговори положително на така поставения въпрос и в този смисъл
категорично е Решение № 301А от 28.ІV.1993 г. по гр.д.№ 946/1992 г. на І г.о.
на ВКС, съгласно което "когато завещанието е обявено пред нотариуса,
давностният срок тече от датата на обяВ.нето". Съдът е обосновал схващането
си с обстоятелството, че нотариалните книги са публични и наследниците
могат да правят справки има ли завещания и дали са обявени. ОбяВ.нето на
саморъчното завещание е процедура, която включва съставяне на протокол за
състоянието на завещанието и разпечатването на плика, в който то се намира
- чл. 27, ал. 3 от Закона за наследството, както и огласяването (прочитане) на
цялото съдържание на саморъчното завещание. Датата на обяВ.не на
саморъчното завещание, както и датата на издаване на препис от същото, се
отбелязват в съответния специален регистър на нотариуса - чл. 9, ал. 1 от
Наредба № 32 за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори.
Това обяВ.не има само информативно, оповестително действие за
заинтересованите лица. По силата на чл. 112, б. "и" от Закона за
собствеността и чл. 4, б. "и" от Правилника за вписванията, саморъчните
завещания, с които се завещава право на собственост или друго вещно право
върху недвижим имот, задължително подлежат на вписване в Службата по
вписвания по местонахождението на недвижимия имот. Актуалната съдебна
практика обаче приема, че следва да се държи сметка и да се преценява както
моментът на обяВ.не на завещанието, така и момента, в който наследниците,
на които ще се противопоставя завещанието са могли да узнаят за него. В
решение № 106/08.01.2015 г. по гр.д. № 2654/2014 г. на ІІ г.о. на ВКС,
постановено по реда на чл.290 от ГПК е прието, че обВ.нето на саморъчното
завещание по реда на чл.27 от ЗН по искане на лицето, ползващо се от
завещателните разпореждания, е израз на приемане на наследството от негова
страна и демонстрира намерението и желанието му да се приеме завещаното
имущество. С подаването на молба за обяВ.не на саморъчното завещание на
Ц.В.М. ответникът Д.С. е обективирал намерението си да се ползва от
завещанието и да упражни правата си по него. Майката на страните А. С. е
починала през м. март 2018 г., като едва след нейната смърт първият
ответника е обявил направеното в негова полза завещание и се е снабдил с
констативен акт за собственост по давност върху целия процесен имот заедно
със съпругата си С.С.. В тази връзка следва да се отбележи, че към 21.07.2004
г., когато бабата на страните Ц.М. се е разпоредила с цялото си движимо и
10
недвижимо имущество, същата не е била едноличен собственик на процесния
имот, който е построен по време на брака й с В.М. и след неговата смърт,
права върху имота са имали съпругата на М. – Ц.М. и тяхната дъщеря - А. С.-
съпруга на ищецът и майка на първият
ответник.
В подкрепа на извода, че процесния имот е наследствен от А. С. и
права върху него имат ищецът, ответникът Д.С. и сестра му В. е и
представеното по делото нотариално заверено пълномощно от 27.01.2017 г.,
с което съпругата на ищецът и майка на първият ответник - А. В. С. е
упълномощила синът си Д. Д. СТ. от нейно име, в качеството и на дъщеря и
единствен наследник на В.А.М. и Ц.В.М., да извършва фактически действия
по снабдяването с документи, свързани с наследствения й имот от горните
наследодатели, находящ се в гр.А., кв.О., *** и ако не се окаже наличен
нотариален акт за имота, да предприеме необходимите действия по
снабдяването с такъв по законен ред, вкл. обстоятелствена проверка, като
подписва молбата-декларация и я представлява за заверката пред съответната
инстанция, както и пред Нотариус по негов избор. Неоснователни и
недоказани се яВ.т твърденията на ответниците, че са наследници на
основание придобивна давност. Давностното владение, като юридическо
основание по смисъла на чл. 77 ЗС за придобиване собствеността върху
недвижим имот в режим на съсобственост, изисква не само изтичането на
предвидения в чл. 79, ал. 1 ЗС 10-годишен давностен срок. За да настъпят
вещноправните последици на придобивната давност, следва да се осъществи
сложен фактически състав, като на първо място следва да е упражнено
владение от заинтересованото лице. Съгласно чл. 68 от ЗС владението е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично
или чрез другиго като своя. От това определение следва, че признаците на
владението са два – обективен /corpus/ и субективен /animus/. Обективният
признак на владението е упражняването на фактическа власт върху вещта, а
субективният – да държи вещта като своя. За да е налице владение, е
необходимо да са налице едновременно и двата признака, каквито мотиви са
изложени и от районния съд. Другите съществени признаци на владението са
то да е постоянно, непрекъснато, несъмнително, спокойно и явно. В трайната
и непротиворечива съдебната практиката на ВКС се приема, че ако
сънаследник упражнява фактическа власт върху съсобствен имот,
11
съсобствеността върху който произтича от наследяване, сънаследникът
владее своята идеална част от имота, а по отношение на идеалните части на
останалите сънаследници упражнява фактическа власт в качеството си на
държател, освен ако не е демонстрирал ясно и категорично, че е променил
държането на частите на останалите във владение за себе си. При
наследяването като общо правоприемство владението преминава по право
към наследниците, независимо от това, че само един от тях остане в
наследствения имот.
В настоящият казус, от събраните по делото доказателства може да се
направи извода, че ответниците не са демонстрирали явно, недвусмислено и
категорично намерението си за своене на проц.имот по отношение на ищецът
и покойната му съпруга. По делото не се събраха категорични доказателства,
които да показват манифистиране на такова поведение, което да не оставя
съмнение, че упражняват фактическата власт върху целия имот за себе си,
като същевременно отблъснат владението на другия сънаследник – баща на
първият ответник и ищец по делото и това да му е станало известно.
Подобен извод не може да бъде изведен и
от събраните по делото гласни доказателства, включително и от свидетелите
на ответната страна - В.В. и Донка Червенкова, като никой от тях не можа да
установи, че Д.С. е обективирал пред другите двама съсобственици Д.С. и В.
С., че е владял имота за себе си, а не е управлявал и се грижил за общата вещ.
При тези съображения, исковата претенция по чл. 108 от ЗС се яВ.
основателна и доказана и следва да бъде изцяло уважена. Налице са всички
необходими реквизити: претенцията на невладеещия собственик Д. Д. СТ. за
собствената си 1/3 ид. част от имота срещу владеещия несобственик Д.С. и
С.С., които владеят неговите части без правно основание. Ще следва съдът да
признае по отношение на Д.С. и С.С., че ищецът е собственик на 1/3 ид. част
от процесния имот и ответниците да бъдат осъдени да му предадат
владението. Ще следва да бъде също така уважен и иска по чл. 537 ал. 2 от
ГПК, който е акцесорен по отношение на главния, а именно да бъде отменен
констативния нот. акт до размера на 1/3 ид. част.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ще следва
ответниците да заплатят на ищеца сторените съдебно-деловодни разноски в
12
размер на 1 233.00 – хиляда двеста тридесет и три лева, съобразно представен
по реда на чл.80 от ГПК списък на разноските /л.152/.
Водим от изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА на основание чл. 108 от ЗС за установено по отношение на
Д. Д. СТ., ЕГН ********** и С. АЛ. СТ., ЕГН **********, двамата с адрес:
гр. С., ***, че Д. Д. СТ., ЕГН ********** с адрес: *** е собственик на 1/3
/една трета/ идеална част от двуетажна еднофамилна жилищна сграда, със
застроена площ 62 кв. мм, в гр. А., кв. „О.”, представляваща имот с
идентификатор 52218.546.349.1 по действащата КККР на гр. А., като
ОСЪЖДА Д. Д. СТ. и С. АЛ. СТ. ДА ПРЕДАДАТ владението на описания
имот на Д. Д. СТ., ЕГН **********.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК нотариален акт № 8, т. ІІІ,
н. д. № 322/2018 г. на Нотариус Б.К., рег. № 337 в НК до размера на 1/3
идеална част.
ОСЪЖДА Д. Д. СТ., ЕГН ********** и С. АЛ. СТ., ЕГН **********,
двамата с адрес: гр. С., *** да заплатят на Д. Д. СТ., ЕГН ********** с адрес:
*** сумата 1 233.00 – хиляда двеста тридесет и три лева съдебно - деловодни
разноски по делото, съобразно представен по реда на чл.80 от ГПК списък на
разноските.
Решението подлежи на въззивно пред Ловешки окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
13