Р Е Ш Е Н И Е
№ 1628/4.9.2019г.
гр.в., 04.09.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
районен съд – тридесет и втори наказателен състав - в публично заседание на трети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА СЛАВОВА
при секретаря НЕЗАЕТ ИСАЕВА, като разгледа докладваното
от председателя АНД
№
2036 по описа за 2019
год. и за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз
основа на жалба предявена от „п.“ЕООД, представлявано от управителя Х.Д. против НП № КГ-2219/01.04.2019 г. на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор
/ДАМТН/,
с което на основание чл. 67 ал.2 от Закона за
енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/ на юридическото лице е наложено
административно наказание “Имуществена санкция“ в размер на 50 000
/петдесет хиляди/ лева за нарушение на чл. 47 ал.2 вр.
ал.1 от ЗЕВИ.
В жалбата се
оспорва фактическата обстановка, посочена в обжалваното НП. Твърди се, че „п.“ЕООД няма качеството на лице, предоставящо на пазара
течни горива, доколкото станция „Бетонов възел“ е ведомствена станция за
нуждите на транспортните средства на дружеството-жалбоподатели не извършва последваща доставка към потребители на течни горива. Сочи
се, че дружеството няма качеството „краен разпространител“ по смисъла на
материално-правната норма, съдържаща легална дефиниция на посоченото понятие и
действаща към момента на извършване на нарушението. Твърди се, че дори да се
приеме противното, дружеството е действало при обстоятелства, изключващи
отговорността му, доколкото течното гориво е закупено от „Р. Б.“ЕАД при наличие
на предоставена декларация за съответствие от 10.08.2018 г., съотв. дружеството-жалбоподател не разполага с лабораторни
съоръжения за проверка и изпитване на течни горива и няма нормативно установено
задължение да извършва подобни анализи.
В съдебно заседание въззивникът, редовно
призован, изпраща представител – адв. Б., който в
съдебно заседание поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по
същество пледира НП да бъде отменено с оглед посочените в жалбата доводи.
Въззиваемата страна, редовно
уведомена, не изпраща представител.
След преценка на доводите на жалбоподателя
и с оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
При извършена проверка от
служители на ДАМТН на 20.08.2018 г. в
обект - бензиностанция „Б.в. П.", управляван от „п." ЕООД, намиращ се
в гр. в., Западна Промишлена зона от бензиноколонка №
1 е взета проба от предоставяното на пазара течно гориво - гориво за дизелови
двигатели с протокол за проверка и вземане на проба от течно гориво №
В-071/20.08.2018 г. При проверката е установено, че последната доставка на
горивото е в количество 15 866,3 л., с експедиционна бележка №
**********/10.08.2018 г. с и Декларация за съответствие № 2018-27/07.08.2018 г.
издадена от „Ромпетрол България" ЕАД, за партида № 27, в общо количество -
75 295 т. Наличното количество в резервоара, свързан с бензиноколонка
№ 1 в момента на проверката е 6 018 л.
След изпитване на контролна проба в стационарната Лаборатория за изпитване
на горива, смазочни материали и присадки към ГД ККТГ - ДАМТН, гр. София, ж.к.
„Младост", кв. „Полигона", ул. „Проф. Петър Мутафчиев" № 2, сертификат
за акредитация на БСА peг. № 35 ЛИ/27.11.2017 г.,
валиден до 30.09.2020 г., е издаден Протокол от изпитване № С-0184/21.08.2018
г. На основание изготвения протокол от изпитване в ГД ККТГ е извършена
експертиза и е изготвен Констативен протокол № КП-0306-Б/21.08.2018 г.,
съгласно който, полученият резултат за съдържание на биогориво
в течно гориво се отклонява от допустимата гранична стойност както следва:
-
"Съдържание на метилови естери на мастни
киселини (FAME)" - % (V/V): Полученият резултат
за показател "Съдържание на метилови естери на
мастни киселини (FAME)" е 5,1 %, при норма минимум 6 % обемни, съгласно
изискванията на ЗЕВИ.
Съгласно БДС EN ISO 4259 "Нефтопродукти. Определяне и прилагане на
данни за прецизност относно методите за изпитване", при получен резултат
от изпитването под 5,79 % обемни , горивото не съответства на изискванието за съдържание на биодизел
в гориво за дизелови двигатели „Биодизел" е метилов естер, произведен от растителни или животински
мазнини, с качество на дизелово гориво, предназначен за употреба чист или в
смес с гориво за дизелови двигатели съгласно § 1, т. 1, буква „а" от ДР на
ЗЕВИ, във връзка с § 1, т. За от ДР от Наредба за изискванията за качеството на
течните горива, условията, реда и начина за техния контрол (НИКТГУРНТК) (изм.
ДВ бр.63/2018 г.).
С оглед на изложеното е прието, че
контролната проба е показала несъответствие на течно гориво - гориво за
дизелови двигатели по посочения показател с изискванията към него в чл. 47, ал.
1, т. 2 и ал. 2 от ЗЕВИ. (обн. ДВ. бр.35 от'3 май
2011г., изм. и доп. ДВ. бр. 38 от 8 май 2018 г действащ законов акт към момента
на установяване на нарушението).
Протоколът от изпитване и констативния протокол са изпратени на „п."
ЕООД на основание чл.22, ал.8 от НИКТГУРНТК с писмо с изх. №
84-01-563/22.08.2018 г. и известие за доставяне от 29.08.2018 г.
С искане вх. № 84-01-563-1/29.08.2018г. „п." ЕООД, на основание чл.
22, ал. 9 от НИКТГУРНТК е поискало изпитване на арбитражна проба. В резултат на
проведена арбитражна процедура е издаден Протокол от изпитване № 149/05.09.2018
г. на Изпитвателна лаборатория за горива към
„БТ" ООД - гр. Стара Загора, сертификат за акредитация на БСА № 233
ЛИ/29.09.2017г., валиден до 29.09.2021г. На основание чл. 30в, ал. 1, т.З от
ЗЧАВ и въз основа на издадения протокол от изпитване е изготвена Експертиза №
ЕАБ-027/07.09.2018 Г. за съдържание на биогориво в
течно гориво, съгласно която, течното гориво - гориво за дизелови двигатели не
съответства на изискванията в чл. 47, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗЕВИ за съдържание
на биодизел в гориво за дизелови двигатели.
На основание чл. 51, ал. 2 от ЗЕВИ, във връзка с Наредбата, Приложение № 2
арбитражното изпитване за съдържание на биодизел в
гориво за дизелови двигатели е проведено по метода на БДС EN 14078 "Течни
нефтопродукти. Определяне съдържание на метилови
естери на мастни киселини (FAME) в средни дестилати. Метод на инфрачервена
спектрометрия".
Полученият резултат за показател „Съдържание на метилови
естери на мастни киселини (FAME)" е 4,9 %, при норма минимум 6 % обемни,
съгласно изискванията на ЗЕВИ. Съгласно БДС EN ISO 4259 "Нефтопродукти.
Определяне и прилагане на данни за прецизност относно методите за
изпитване", при получен резултат от изпитването под 5,80 % обемни,
горивото не съответства на «изискванията за съдържание на биодизел
в гориво за дизелови двигатели.
На
основание чл.30в, ал.1, т.3 от ЗЧАВ, резултатите от изпитването на арбитражната
проба и изготвената експертиза са окончателни.
Поради изложените съображения на
дружеството-жалбоподател е съставен АУАН за нарушение на чл. 47 ал.2 вр. с ал.1 от ЗЕВИ.
С писмо-покана, изх. № 84-00-191/07.09.2018 г. управителят на „п."
ЕООД е поканен да се яви за съставяне и връчване на Акт за административно
нарушение (АУАН). Актът е връчен на 26.10.2018 г. на надлежно упълномощено лице
– Б. Н.Т., видно от разписка и от положения подпис в акта.
С писмо, вх. № 84-02-86-1/29.10.2018 г. управителят на „п." ЕООД
възразява срещу АУАН № А -050 от 26.10.2018г. След като възраженията са оценени
като неоснователни, срещу
дружеството-жалбоподател е издадено обжалваното НП, с което на основание
чл. 67 ал.2 от ЗЕВИ е ангажирана административно-наказателната отговорност на
същото.
В
хода на съдебното производство е назначена съдебно-счетоводна експертиза,
експертното заключение на която сочи следното: Цялото количество заредено
гориво по превозните средства за целият месец август 2018г. се равнява на 46
035,18 лв. По превозно средство с per. № В 26-58 ВН -
Автомобил М. А.с бетонпомпа ЦИФА на дата 24,08,2018г.
(във връзка с процесната проверка на дата
20,08,2018г.) е било източено количество гориво 9 900 лв., което също е
включено в тази справка, но същото следва да се приспадне, тъй като след това
отново е върнато в цистерната. На превозносредство с per. № В 57-46 ВН – Б. М..на дата 24,08,2018г. са вписани
две източени количества гориво: 0,34лв. + 261,78 л. = 262,12 л., което също е
върнато обратно в цистерната и което също следва да се намали от общият сбор на
източеното гориво.Така реално изразходваното гориво през месец август 2018г.,
което е осчетоводено като изписано в счетоводството на дружеството се равнява
на 35 872,88 л. (46 035,18 л. - 9900,22 л. -212,12л.)Съгласно Справка
зареденото количество гориво за машините по обектите на дружеството за м.
август 2018г. общо се равнява на 2 190,12 лв., което също е осчетоводено като
изписано в счетоводството на дружеството. Реално изразходваното гориво за
транспорт, механизация и машини общо за месец август 2018г. се равнява на 38
063 л. (35 872,88 л. + 2 190,12 л.) Наличното гориво се равнява на 42
817,39 лв. на обща стойност 72 590,81 лв. Изписаното гориво се равнява на 38
063 лв. на обща стойност 64 460,80 лв. Остатъкът по сметката за гориво към
31,08,2018г. (което е начално салдо за следващият месец) е за 4 754,39 л. на
обща стойност 8 160,01 лв. По предоставената ми оборотна
ведомост на дружеството за месец Август 2018г. няма осчетоводени продажби на
дизелово гориво от цистерната и бензиновата колонка към нея.
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството
на свидетел актосъставителят - св. Ж.П.. Приобщени са
към материалите по делото материалите по АНП, както и експертното заключение по
назначената в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от
събраните в хода на съдебното
производство писмени доказателства по АНП, както и от гласните
доказателства, приобщени към делото .
Съдът,
въз основа на императивно вмененото му задължение
за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност,
обоснованост и справедливост
на наложеното административно наказание прави следните изводи:
Обжалваното НП № КГ-2219/01.04.2019 г.на Председателя на ДАМТН е издадено
от компетентен орган, съгласно чл. 69 ал.2 от ЗЕВИ.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна
страна в законоустановения срок за
обжалване и е приета от съда
за разглеждане и
по същество е основателна по следните съображения.
В
хода на административнонаказателното
производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление
е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото
е съобразено с нормата на чл. 57
от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение
е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво
е обвинен и срещу какво да се
защитава.Посочени са нарушените материално правни норми, като
наказанията за нарушенията са индивидуализирани.
Като разгледа жалбата по
същество, съдът установи от правна страна следното:
На жалбоподателят е вменено нарушение на
чл. 47, ал.2, вр. ал.1, т.2 ЗЕВИ и е наложена
санкция на основание чл. 67, ал.2 ЗЕВИ затова че в качеството си на краен
разпространител е предоставил на пазара гориво за дизелови двигатели, което не
съответства на изискванията за съдържанието на биогориво
в течно гориво.
Административнонаказващият орган е квалифицирал жалбоподателя като краен разпространител по смисъла
на § 1, т.12 от ДР на ЗЕВИ, която препраща към §1, т.20 от ДР на Закона за
чистота на атмосферния въздух, съгласно която крайният разпространител са
бензиностанции, които извършват зареждане на течни горива, предназначени за
горивните резервоари на отделните моторни превозни средства, от неподвижни
инсталации (резервоари) за съхранение на тези горива.
На следващо място, предоставяне на пазара на конкретно течно гориво
означава доставка на продукт за дистрибуция, потребление или използване на
пазара на Общността в процеса на търговска дейност, срещу заплащане или
безплатно - чл. 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския
парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. за определяне на изискванията за
акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти
и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93 (ОВ, L 218/30 от 13 август 2008 г.).
От събраните по делото доказателства, в т.ч. изготвената съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че дружеството-жалбоподател е краен получател на доставяното му гориво и
не го предоставя на пазара на течно гориво, а го използва изцяло за своите
нужди безвъзмедно, без да го предлага на трети лица,
без да извлича печалба, без да извърша сделки по смисъла на чл. 6 ЗДДС . В
случая при извършване анализ на понятието предоставяне на пазара следва да се
има предвид, че същото представлява съвкупност от правоотношения между два или
повече правни субекта, при което единият от тях извършва доставка, а другият
получава същата. Получателят на стоката е всъщност крайният потребител като в
случая дружеството-жалбоподател има и качеството краен разпространител
доколкото зарежда своите МПС от съответна инсталация, но нито извършва доставка
на дизелово гориво за дистрибуция, нито доставка за потребление или използване.
При това положение не може да намери приложение санкционната норма на чл. 67,
ал.2 ЗЕВИ, която предвижда имуществена санкция за краен разпространител, който
предоставя на пазара дизелово гориво. Разпоредбата на чл. 67, ал.2 ЗЕВИ е
приложима по отношение на доставчика, който предоставя на пазара съответното
течно гориво, като получателят също може да придобие качеството на доставчик,
ако извърши препродажба, което в случая не е налице. /В този –смисъл – Решение
на Административен съд – П. по канд№ 672 по описа за
2016 год. /
Друг е въпросът, че посочените по-горе съждения се основават на правната
уредба, действаща към момента на извършване на процесното
нарушение, съгласно изискването на чл. 3 ал.1 от ЗАНН, според която за всяко
административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по
време на извършването му.
Действително съгласно влязлата в сила впоследствие /считано от 03.01.2019
г./ редакция на §1 т. 20 от Закона за чистотата на атмосферния въздух,
определяща легалната дефиниция на краен разпространител на течни горива по
смисъла на чл. 67 ал.2 от ЗЕВИ, понятието обхваща и случаите на зареждане на собствени
моторни превозни средства. Посоченото разширяване на обхвата на цитираната
материална разпоредба обаче е неприложимо към процесния
случай съгласно разпоредбата на чл. 3 ал.1 от ЗАНН, доколкото обратно действие
на материалния закон е допустимо единствено, когато последващата
норма е по-благоприятна, какъвто не е настоящия случай.
С оглед на изложените съображения, съдът счита, че обжалваното НП е незаконосъобразно
и необосновано и като такова следва да бъде отменено.
Настоящата инстанция намира за неоснователна претенцията на адв. Б. за присъждане на направените по делото разноски.
Разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН посочва изчерпателно вида на разноските, които
се присъждат в производството по обжалване на наказателни постановления -
такива за свидетели и вещи лица. Нито в ЗАНН, нито в субсидиарно
приложимия закон по силата на чл. 84 от ЗАНН - НПК е предвидена разпоредба,
уреждаща възлагането на разноски, вкл. адвокатско възнаграждение, направени от
страна в производството. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3 от
08.04.1985 г. по н. д. № 98/84 г., ОСНК, което съгласно чл. 86, ал. 2 от Закона
за съдебната власт, е задължително за органите на съдебната и изпълнителна
власт. Съгласно цитираното постановление, производството по обжалване на
административно-наказателни постановления е особен вид наказателно
производство, като за разноските по това производство важат правилата относно
делата за престъпления от общ характер, защото с престъпленията и с
административните нарушения се засягат определени обществени, а не лични
отношения. Освен това, както при наказателните дела от общ характер, така и при
административно-наказателните дела, преследването и доказването се осъществяват
от държавните органи. Следователно, ако наказателното постановление бъде
потвърдено или изменено, разноските се възлагат на нарушителя, защото с
виновното си поведение е станал причина те да бъдат направени, а при отменяване
на наказателното постановление разноските остават за сметка на държавата,
защото жалбоподателят не е извършил нарушението и не е станал причина да се
направят разноски.
Предвид субсидиарното приложение на НПК, съгласно
чл. 84 от ЗАНН и горецитираното тълкувателно решение,
разпоредбите на чл. 187 - 190 от НПК, регламентиращи въпроса за разноските,
следва да намерят приложение и в административно-наказателното производство.
Действително, съгласно чл. 187, ал. 1 от НПК, разноските по наказателното
производство, се посрещат от сумите, предвидени в бюджета на съответното учреждение, освен в посочените от закона случаи. Съгласно
чл. 170, ал. 1 от НПК обаче, когато подсъдимият бъде признат за невиновен или
наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела от общ характер
остават за сметка на държавата.
Следователно, в настоящото производство е недопустимо присъждане на
разноски в полза на страна по делото, независимо от крайния изход на
последното. Редът за това е друг и той е уреден в ЗОДОВ, по който ред лицето
следва да реализира претенцията си при отмяна на акта, при наличие на предпоставките
и основанията за реализиране на отговорността.
Воден
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП № КГ-2219/01.04.2019 г. на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор
/ДАМТН/, с което на основание чл. 67
ал.2 от Закона за енергията от възобновяеми източници
/ЗЕВИ/ на „п.“ЕООД е наложено
административно наказание “Имуществена санкция“ в размер на 50 000 /петдесет
хиляди/ лева за нарушение на чл. 47 ал.2 вр. ал.1 от
ЗЕВИ.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд- в..
След влизане в сила
на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
СЪДИЯ при РС- в.: