№ 10387
гр. София, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. РАЙОНЕН С., 34 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:.....
при участието на секретаря .....
като разгледа докладваното от ..... Гражданско дело № 20231110138501 по
описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ за осъждане на С.
НАКАЗАТЕЛЕН С. - С ПРАВОПРИЕМНИК С. Г. С. да заплати на ищеца .... Д. М.
обезщетение в размер на 20000 лв.- представляващи обезщетение за причинени
неимуществени вреди болка и страдание в резултат на съществено нарушение на правото на
европейския съюз при решаване и по време на производството по НОХД 1006/16 НА СНС
КАТО НА 20.05.2022Г. С.ИИТЕ ОТ СНС ( С.ЕБНИЯТ СЪСТАВ) СА ДАЛИ 1 ЧАС ВРЕМЕ И
ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ЗАПОЗНАВАНЕ С ДЕЛОТО И ОРГАНИЗИРАНЕ НА ЛИНИЯТА НА
ЗАЩИТА, КАТО НАРУШВАЙКИ ПРАВОТО МУ НА ЗАЩИТА, ОСЪЩЕСТВИЛИ
ФЛАГРАНТЕН ОТКАЗ ОТ ПРАВОС.ИЕ. Нарушени му били правата, като е нарушението
било съществено и на правото на Европейския съюз ( Молба от 07.10.22г. уточнение).
твърди от това съществено нарушение на правото да е претърпял вреди - неимуществени
изразяващи се в страх, безпокойство , унижение, жесток психически и физически тормоз и
изтезание и други, описани в УИМ от 07.10.2023г.
Ответникът е представил отговор на исковата молба. Оспорва иска по основание и по
размер. Твърди да е недопустим иска, при условията на евентуалност - неоснователен, като
счита, че ищецът няма право на иск по този ред, доколкото производството не е приключило
с влязъл в сила С.ебен акт, искът е неоснователен тъй като е спазен редът за предоставяне на
достъп, като е определено адекватен времеви период за запознаване на ищеца с материалите
по делото, доколкото той вече бил запознат със същите от предходни процесуални действия
- предходно запознаване с материалите. Липсвало увреждане, противоправно поведение и
връзка между твърдените вреди и поведението на С.ебния състав, Оспорва размерът на иска
, както и периода, през който ищецът сочи да е търпял вреди.
1
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права
и формулирания петитум, дават основание на С.а да приеме, че е сезиран с иск с правна
квалификация чл.2в, ал.1, т.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/ за обезщетяване на вреди - неимуществени, претърпени от достатъчно съществено
нарушение на правото на Европейския съюз.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване наличието на следните
правопораждащи факти: 1/ че спрямо него е било нарушено правото на Европейския съюз,
което нарушение обаче да е достатъчно съществено по смисъла на закона, както и да е в
причинно следствена връзка с твърдените вреди, както и настъпването на неимуществени
вреди в претендирания размер. Отговорността по ЗОДОВ е обективна и не е необходимо
вредите да са причинени виновно от длъжностните лица – чл.4 от ЗОДОВ. Ответникът
следва да установи при условията, че се докаже горното, че е заплатил процесните суми.
В открито С.ебно заседание, проведено на 24.10.2024г. С.ът е отделил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните обстоятелството, че с
разпореждане от 20.05.2022г. по НОХД № 1006 от 2016г., преди насроченото на 02.06.2022г.
открито С.ебно заседание, производството по делото е предоставено на г-н М. за определен
период от време, а именно за 1 /един/ час.
От свидетелските показания на св. П. С.ът приема за установено следното: свидетелят
разказва как се отразило, това, че С.ебният състав е дал един час за запознаване с
производството на ищеца, заседание по НОХД № 1006 от 2016г. по описа на СНС, на
което свидетелят П. е присъствал, като съобщава, че доверието на М. към С.а паднало на
„кота нула“, никакво. Това, че му дали само един час да се запознае с делото се отразило
негативно на емоционалното му състояние. Доверието му в правоС.ната система и
Държавата било сринато. Сигурен бил в това, че С.ът образува на хората дела без вина. Бил
изписал няколко пъти стените на килията, в която беше настанен. Считал, че е отвлечен
неправомерно и незаконно от ....., ...... и ....... В годините след това, той постоянно говорил
за това как е бил лишен от правото да се защитава, тъй като са му дали само един час. Когато
говори за тези неща у М. нямало никакво спокойствие. Имал чувството, че може да гръмне,
постоянно е изнервен. Съобщава, още, че ищецът М. се ядосвал още и във връзка и с други
дела, което било нормално за един 100- процентов невинен човек. Знае, че той е пускал
много жалби, но не можел да каже дали по време на С.ебното заседание, за което разказал
(НОХД № 1006 от 2016г. по описа на СНС) са образувани и са се водили граждански
производства. Със сигурност имал и други граждански дела. П. бил свидетел и по някои от
тях, които касаят общото им дело по прокурорска преписка № 431/13г. Дори няколко пъти М.
не можел да отиде на заседание, заради високото си кръвно. Много пъти не са го пускали да
ходи на заседания.
По делото не се спори, че с разпореждане от 20.05.2022г. по НОХД № 1006 от 2016г., преди
насроченото на 02.06.2022г. открито С.ебно заседание, производството по делото е
предоставено на г-н М. за определен период от време, а именно за 1 /един/ час. Въпросът е
2
дали това разпореждане представлява "достатъчно съществено нарушение на правото на
Европейския съюз " по смисъла на чл . 2в , ал. 1 и сл. ЗОДОВ, като се вземе предвид, че
ищецът не твърди да е лишен от право на информация изобщо в проведеното С.ебно
производство по нохд 1006/16 СНС или преди това в доС.ебната фаза на процеса, а
конкретното му оплакване е, че този един час, предосатвен му за запозваневане с делото с
разпореждане от 20.05.2020г. за подготовка за С.ебно заседание, насрочено на 02.06.2022г.
представявало съществено нарушение на правото на ЕС, от което е претърпял сочените в
искова молба вреди.
Изведеният от практиката на СЕС (решение от 19.11.1991 г. по съединени дела C-6/90 и C-
9/90 – Francovich и Bonifaci; решение от 05.03.1996 г. по съед. дела C-46/93 и C-48/93 –
Brasserie du Pкcheur и Factortame; решение от 30.09.2003 г. по дело C-224/01 – Gerhard
Kubler; решение от 11.07.2015 г. по дело С-98/14 – Berlington Hungary, и др.) фактически
състав на извъндоговорната отговорност на държавата за вреди, причинени от нарушение на
правото на ЕС, включва: 1. нарушение на общностна норма, която предоставя права на
частноправни субекти; 2. достатъчно съществено нарушение на тази норма и 3. пряка
причинна връзка между нарушението и вредите. Квалификацията "достатъчно съществено"
предполага явно и значително неспазване от държава членка на границите, които са
предоставени в нейното право на преценка. Факторите, които следва да се вземат предвид
са: степента на яснота и прецизност на нарушената правна норма; обхватът и свободата на
преценка, която нарушената норма предоставя на националните органи; извинимият или
неизвиним характер на нарушение или причинени увреждане и дали вредата е причинена
умишлено или не. За отговорността по ЗОДОВ вината е без правно значение, т. е.
отговорността за вреди е обективна. Когато нарушението е извършено умишлено или при
неполагане на дължимата грижа, само това е достатъчно то да бъде квалифицирано като
"достатъчно съществено", но това не означава, че полагането на дължимата грижа изключва
отговорността на държавата.
Правото на ЕС не С.ържа процесуалните правила, които да се приложат при разглеждането
на иск за обезщетяване на вреди. Тук действа принципът на процесуалната автономия на
държавите-членки. Съгласно този принцип, изведен отново в практиката на С.а, вътрешният
правен ред на всяка държава-членка следва да определи компетентните юрисдикции и
процесуалните правила за С.ебните производства, предназначени да гарантират защитата на
правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза, като все пак държавите-членки
носят отговорността за осигуряването на ефективна защита на тези права във всеки отделен
случай.
Съгласно чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, когато се търси отговорност на държавата или общините
за нарушения, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския
съюз, исковете се разглеждат от С.илищата по реда на Гражданския процесуален кодекс,
като ответникът по делата се определя по реда на чл. 7 ЗОДОВ. Според посочената норма,
искът за обезщетение се предявява пред С.а, по мястото на увреждането или по настоящия
адрес, или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито
3
незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Ето защо и с оглед
твърденията за извършено нарушение от страна на прокуратурата, пасивно легитимиран да
отговаря по иска е именно Прокуратурата на Република България.
От гореизложеното следва, че основателността на предявения иск с правно основание чл. 2в,
ал. 1, т. 2 ЗОДОВ предполага кумулативната наличност на следните предпоставки: 1)
нарушение на норма от правото на ЕС, която предоставя права на частноправни субекти, 2)
нарушението следва да е достатъчно съществено, 3) да са причинени вреди, и 4) да е налице
причинно-следствена връзка между нарушението и причинените вреди. Елементите от
горепосочения фактически състав трябва да се установят при условията на пълно и главно
доказване от ищеца – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
С.ът приема, че в настоящия случай не са налице посочените кумулативно изискуеми
предпоставки за възникване на отговорността на ответника по реда на чл. 2в ЗОДОВ. За да е
налице първата предпоставка от фактическия състав на чл. 2в ЗОДОВ, то следва да е налице
нарушена правна норма на Съюза и тя да е свързана с предоставянето на права на
частноправните субекти. В частност въпреки надлежно разпределената му доказателствена
тежест, ищецът не е установил в условията на пълно и главно доказване допуснато
нарушение на норма от правото на ЕС, която предоставя права на частноправни субекти.
Твърдените нарушения на правото на ЕС са изброени бланкетно, без обосноваване на
конкретна връзка с действията на ответника.
Според чл. 4, § 3 от ДЕС държавите-членки вземат всички общи или специални мерки,
необходими за гарантиране на изпълнението на задълженията, произтичащи от договорите
или от актовете на институциите на Съюза, като те С.ействат на Съюза при изпълнението на
неговите задачи и се въздържат от всякакви мерки, които биха могли да застрашат
постигането на целите на Съюза.
Правото на ЕС не урежда изрично иска за ангажиране отговорността на държавите-членки
за вреди от нарушаването му, като материално-правните предпоставки на този иск са
изведени от практиката на С.а на ЕС (СЕС) - делото Francovich и Kоbler, (съединени дела С-
6/90 и С- 9/90 ) и дело С- 224/01. и те са следните три: 1. нарушение на правна норма на
ПЕС, даваща права на частно-правни субекти; 2. извършеното нарушение да е достатъчно
съществено и явно и 3. да съществува причинна връзка между претърпените вреди и това
нарушение. Доколкото практиката на СЕС има задължитЕ. характер, то и нейното
нарушаване представлява нарушение, за което би могла да се ангажира отговорността на
държава-член за вреди.
Първата предпоставка за уважаване на предявените искове изисква да се установи
нарушение на норма на Общностното право, която има директен ефект. Директният ефект
дава възможност на частноправните субекти да се позоват на съответната норма от правото
на ЕС пред националните С.илища, а те от своя страна са длъжни да я зачетат и приложат.
Нормата трябва да е ясна и безусловна и да предоставя права на частноправни субекти. Тя
може да се С.ържа в учредитЕ. договор, регламент или директива, т. е. да е норма на акт с
4
директна приложимост или не.
В исковата молба са изложени съображения за допуснати нарушения на чл. 47 от Хартата за
основните права на Европейския съюз, в която е регламентирано правото на всеки, чийто
права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, на ефективни правни
средства за защита пред С. в съответствие с предвидените в настоящия член условия, както
и неговото дело да бъде гледано справедлИ. и публично в разумен срок от независим и
безпристрастен С., предварително създаден със закон. Изложени са твърдения за нарушение
на чл. 6, ал. 1 от ЕКЗПЧОС, който регламентира правото на справедлив С.ебен процес, и чл.
13 от ЕКЗПЧОС, който регламентира правото на ефективни правни средства за защита.
Хартата за основните права на Европейския съюз и ЕКЗПЧОС са част от първичното право
на Европейския съюз и в тях са закрепени общите му принципи, към които принадлежат и
основните права.
Съгласно чл. 13 КЗПЧОС - право на ефективно средство за защита - "всеки, чиито права и
свободи, провъзгласени в тази Конвенция, са нарушени, има право на ефикасни правни
средства за тяхната защита пред съответните национални власти, дори и нарушението да е
извършено от лица, действащи при упражняване на служебни функции". Разпоредбата на чл.
13 не представлява отделно право, а е обща разпоредба относно упражняването и закрилата
на правата и свободите. Същата изисква осигуряването на вътрешно правно средство за
защита, като не е задължително това да е С.ебен орган.
Съгласно чл. 47 ХОПЕС - право на ефективни правни средства за защита и на справедлив
С.ебен процес – "всеки, чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били
нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред С. в съответствие с
предвидените в настоящия член условия. Всеки има право неговото дело да бъде гледано
справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен С., предварително
създаден със закон". Правото на ефективен достъп до правоС.ие и до ефективна С.ебна
защита – или право на справедлив С.ебен процес, прогласено с чл. 47 ХОПЕС, чиито
еквивалент е чл. 6, § 1 КЗПЧОС, включва няколко основни права – право на достъп до С.;
право на независим и безпристрастен С.; право на публично гледане на делото; право на
справедливо правораздаване и право на гледане на делото в разумен срок. Визираните
разпоредби установяват процесуални гаранции за страните по делата. Тези гаранции
предполагат всяка страна да може да представи твърденията си и да ангажира доказателства;
да се противопостави на доводите на другата страна и да оспори неблагоприятните за себе
си доказателства. Съгласно чл. 51 ХОПЕС разпоредбите на хартата се отнасят за
институциите, органите, службите и агенциите на Съюза при зачитане на принципа на
субсидиарност, както и за държавите-членки, единствено когато те прилагат правото на
Съюза. В този смисъл те зачитат правата, спазват принципите и насърчават тяхното
прилагане в съответствие със своите компетенции и при зачитане на предоставените в
Договорите компетенциите на Съюза. Хартата не разширява приложното поле на правото на
Съюза извън компетенциите на Съюза, не създава нови компетенции или задачи за Съюза и
5
не променя компетенциите и задачите, определени в Договорите.
Правата, защитавани в Хартата и КЗПЧОС са идентични като съобразно чл. 53 ХОПЕС
никоя разпоредба на Хартата не трябва да се тълкува като ограничаваща или накърняваща
права на човека и основни свободи, които в съответните им приложни полета са признати от
правото на Съюза, от международното право и от международните конвенции, по които
Съюзът или всички държави - членки са страни и по-специално от Европейската конвенция
за защита на правата на човека и основните свободи, което сочи, че тълкуването на правата
по КЗПЧОС, дадено с решения на ЕСПЧ е приложимо и по отношение на правата,
предвидени в ХОПЕС. Цитираните по-горе принципи следва да са гарантирани предимно на
национално равнище.
Отговорността на държавата за вреди, причинени на физически лица поради нарушение на
правото на Общността, дължащо се на национален С., като такова нарушение следва да се
преценява в светлината на редица критерии, като степен на яснота и прецизност на
нарушената норма, дали нарушението е било умишлено, дали грешката при прилагане на
правото е извинителна или непростима.
В процесния случай С.ът намира, че липсва каквото и да е налице нарушение на
С.опроизводствени правила от страна на С.ебния състав, което да е в колизия с правото на
ЕС.
Не се спори по делото, че на открити С.ебни заседания на 02.06.2022г., 27.06.2022г. и
10.10.2022г. ищецът не се е явил, като видно от представения по делото Протокол от
проведено на 19.10.2022г. - първото открито С.ебно заседание, на което ищецът се е явил
след дадената му възможност на 20.05.2022г. да се запознае с материалите по делото (за
което е оплакването), С.ът е уведомил ищеца за всички извършени процесуално следствени
действия, както и дали е получил протоколите - на което ищецът отговорил, че поради
големия брой над 100 дела, не знае какво е получил. Времето за запознаване с делото отново
не му стигнало - на 17.10.2022г., (което не е предмет на спора), но от твърдението на ищеца,
обективирано в С.ебния протокол от проведен на 19.10.2022г. открито С.ебно заседание С.ът
приема за установено и доказано че след като за заседанието насрочено на 02.06.2022г., г. му
е дадена възможност да се запознае с материалите по делото с разпореждане на С.а за един
час общо ( предмет на настоящия процес), ищецът не се явява на насроченото открито
С.ебно заседание на 02.06.2022г., поради което за С.а остава неясно какви вреди претендира
да са настъпили за последния, доколкото той самият не се е явил на насроченото открито
С.ебно заседание, поради причини, които не са приети от С.а за извинителни, след назначена
по нохд 1006/2016г. СНС С.ебно медицинска експертиза.
С оглед горното С.ът счита, че са изпълнени изискванията на чл. 7, § 3 от Директива
2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. относно правото на
информация в наказателното производство /Член 7 от същата директива е озаглавен "Право
на достъп до материалите по делото"/ "трябва да се тълкува в смисъл, че националният С.
следва да се увери, че на защитата е предоставена ефективна възможност за достъп до
6
материалите по делото, като при необходимост този достъп може да се предостави след
внасяне на обвинителния акт в С.а, но преди С.ът да започне да разглежда обвинението по
същество и преди началото на пренията пред него, или, когато в хода на производството са
представени нови доказателства по делото, след началото на тези прения, но преди
съвещанието, при условие че С.ът вземе всички необходими мерки, за да гарантира
спазването на правото на защита и справедливия процес".
Заседанието, за което е представена информацията и достъп, от които ищецът се оплаква, че
е недостатъчен като срок , с оглед обема на производството, не е последно преди обявяване
на прениите, не се С.ържат и такива твърдения от ищеца, нито , че е лишен от право на
достъп на етап преди С.ебна фаза, нито през самата С.ебната фаза на нохд1006/2016г. СНС ,
оплакването е конкретно, за дадено изрично време - 1 час за запознаване с материалите по
нохд 1006/16 СНС , за открито С.ебно заседание, насрочено за 02.06.2022г., на което
последния не се е явил.
С.ебната прения е проведена в по - късен етап, след 19.10.2022г., като постановения акт на
С.а - приС.а е от 20.10.2022г. На това открито С.ебно заседание, видно от приложения по
делото протокол от 19.10.2022г. ищецът сочи, че той лично и заедно с процесуалния си
защитник ,са се запознали непосредствено преди това заседание с дело и материалите, но
отново частично, доколкото ищецът времето от идването му в СГС ( чрез конвоиране) не му
било достаъчно за цялостно запознаване.
От друга страна не се оспорват възраженията на ответника, отправени в отговор на искова
молба, че ищецът многократно е получавал достъп до материалите и доказателствата по
нохд 1006/2016г. СНС, като включително са му пращани преписи на част от томовете и на
мястото, къдете се намира впо време на процеса.
С оглед горното, доколкото не се установи, а и не се твърди от самия ищец да е лишен от
право на достъп до метериалите и доказателствата, събирани в производството по нохд
1006/2016 г. СНС, а ищецът не е доволен единствено от разпореждане на С.а за предосатвен
достъп конкретно преди заседание на 02.06.2020г., С.ът счита, че не е доказано нарушение,
още повече същото да представява съществено (предпоставка, въведена изрично от
02.12.2019 г. с влизането в сила на чл. 2в ЗОДОВ, изм. и доп. ДВ, бр. 94 от 2019 г.), поради
което С.ът счита, че ищецът не доказа по делото по какъвто и да е начин ответникът да е
нарушил достатъчно съществено правото на ЕС със свои действия или бездействия.
Във връзка с направеното от ответника възражение за това, че не е доказано твърдяните
вреди, настъпили у ищеца, да са в резултат именно на това, че с разпореждане от 05.2022г.
му е предосатвен един час за запознаване с материалите по делото, на С.а му служебно е
известно, че ищецът действително има множество заведени производства, така например
само по описа на 2022г. са: Гр.д. 1877/2022 г. 49 с-в; Гр.д. 3194/2022 г. 128 с-в; Гр.д. 3196/2022
г. 85 с-в; Гр.д. 3197/2022 г. 38 с-в; Гр.д. 3200/2022 г. 50 с-в; Гр.д. 3201/2022 г. 88 с-в; Гр.д.
3304/2022 г. 45 с-в; Гр.д. 3306/2022 г. 169 с-в; Гр.д. 3307/2022 г. 90 св; Гр.д. 5047/2022 г. 26 с-
в; Гр.д. 5048/2022 г. 169 с-в; Гр.д. 5050/2022 г. 125 с-в; Гр.д. 5052/2022 г. 34 с-в; Гр.д.
9521/2022 г. 127 с-в; Гр.д. 9522/2022 г. 33 с-в; Гр.д. 9523/2022 г. 143 с-в; Гр.д. 9525/2022 г. 42
7
с-в; Гр.д. 9529/2022 г. 36 с-в; Гр.д. 9559/2022 г. 39 с-в; Гр.д. 9594/2022 г. 28 с-в; Гр.д.
11791/2022 г. 28 с-в; Гр.д. 14565/2022 г. 36 с-в; Гр.д. 14567/2022 г. 50 с-в; Гр.д. 14849/2022 г.
30 с-в; Гр.д. 15335/2022 г. 165 с-в; Гр.д. 15888/2022 г. 118 с-в; Гр.д. 15890/2022 г. 43 с-в; Гр.д.
16369/2022 г. 42 с-в; Гр.д. 16372/2022 г. 151 с-в; Гр.д. 16373/2022 г. 165 с-в; Гр.д. 16376/2022 г.
118 с-в; Гр.д. 16378/2022 г. 29 с-в; Гр.д. 16379/2022 г. 27 с-в; Гр.д. 16382/2022 г. 154 с-в; Гр.д.
16787/2022 г. 46 с-в; Гр.д. 18204/2022 г. 51 с-в; Гр.д. 18205/2022 г. 140 с-в; Гр.д. 18206/2022 г.
32 с-в; Гр.д. 18393/2022 г. 33 с-в; Гр.д. 20058/2022 г. 182 с-в; Гр.д. 20062/2022 г. 173 с-в; Гр.д.
20645/2022 г. 48 с-в; Гр.д. 21715/2022 г. 142 с-в; Гр.д. 21801/2022 г. 29 с-в; Гр.д. 21803/2022 г.
26 с-в; Гр.д. 23111/2022 г. 165 с-в; Гр.д. 23113/2022 г. 38 с-в; Гр.д. 24123/2022 г. 46 с-в; Гр.д.
24126/2022 г. 42 с-в; Гр.д. 24588/2022 г. 175 с-в; Гр.д. 24591/2022 г. 169 с-в; Гр.д. 26191/2022 г.
142 с-в; Гр.д. 26623/2022 г. 50 с-в; Гр.д. 27567/2022 г. 159 с-в; Гр.д. 3 Този файл е копие на
електронно подписан документ. Оригиналът е подписан от Yana Mario Philipova на
24.04.2025 г. в 14:31:45 ч., SOFIA REGIONAL COURT на 24.04.2025 г. в 14:31:58 ч.
27570/2022 г. 34 с-в; Гр.д. 28070/2022 г. 174 с-в; Гр.д. 28075/2022 г. 127 с-в; Гр.д. 28077/2022 г.
50 с-в; Гр.д. 28080/2022 г. 32 с-в; Гр.д. 29626/2022 г. 45 с-в; Гр.д. 30858/2022 г. 42 с-в; Гр.д.
31487/2022 г. 120 с-в; Гр.д. 31488/2022 г. 162 с-в; Гр.д. 31489/2022 г. 127 с-в; Гр.д. 34108/2022
г. 143 с-в; Гр.д. 41019/2022 г. 165 с-в; Гр.д. 43316/2022 г. 167 с-в; Гр.д. 43319/2022 г. 175 с-в;
Гр.д. 43322/2022 г. 127 с-в; Гр.д. 44823/2022 г. 26 с-в; Гр.д. 44825/2022 г. 32 с-в; Гр.д.
44826/2022 г. 143 с-в; Гр.д. 44827/2022 г. 118 с-в; Гр.д. 44828/2022 г. 48 с-в; Гр.д. 44829/2022 г.
150 с-в; Гр.д. 44830/2022 г. 150 с-в; Гр.д. 44831/2022 г. 39 с-в; Гр.д. 44832/2022 г. 155 с-в; Гр.д.
44833/2022 г. 29 с-в; Гр.д. 44834/2022 г. 151 с-в; Гр.д. 44835/2022 г. 48 с-в; Гр.д. 44836/2022 г.
41 с-в; Гр.д. 44837/2022 г. 171 с-в; Гр.д. 44838/2022 г. 169 с-в; Гр.д. 44839/2022 г. 43 с-в; Гр.д.
44840/2022 г. 35 с-в; Гр.д. 44841/2022 г. 34 с-в; Гр.д. 44842/2022 г. 142 с-в; Гр.д. 44843/2022 г.
171 с-в; Гр.д. 44844/2022 г. 150 с-в; Гр.д. 44845/2022 г. 46 с-в; Гр.д. 44846/2022 г. 173 с-в; Гр.д.
44852/2022 г. 41 с-в; Гр.д. 45442/2022 г. 176 с-в; Гр.д. 45443/2022 г. 51 с-в; Гр.д. 46406/2022 г.
125 с-в; Гр.д. 46409/2022 г. 169 с-в; Гр.д. 46411/2022 г. 42 с-в; Гр.д. 46413/2022 г. 47 с-в; Гр.д.
46785/2022 г. 44 с-в; Гр.д. 46788/2022 г. 48 с-в; Гр.д. 46790/2022 г. 85 с-в; Гр.д. 46793/2022 г.
150 с-в; Гр.д. 46798/2022 г. 29 с-в; Гр.д. 46799/2022 г. 174 с-в; Гр.д. 46800/2022 г. 118 с-в; Гр.д.
46801/2022 г. 44 с-в; Гр.д. 46802/2022 г. 41 с-в; Гр.д. 46803/2022 г. 90 с-в; Гр.д. 46804/2022 г.
35 с-в; Гр.д. 46805/2022 г. 43 с-в; Гр.д. 46807/2022 г. 49 с-в; Гр.д. 46808/2022 г. 150 с-в; Гр.д.
46809/2022 г. 167 с-в; Гр.д. 46813/2022 г. 36 с-в; Гр.д. 46816/2022 г. 39 с-в; Гр.д. 46819/2022 г.
165 с-в; Гр.д. 46822/2022 г. 155 с-в; Гр.д. 46827/2022 г. 120 с-в; Гр.д. 46833/2022 г. 47 с-в; Гр.д.
46835/2022 г. 120 с-в; Гр.д. 46837/2022 г. 34 с-в; Гр.д. 46839/2022 г. 127 с-в; Гр.д. 46841/2022 г.
26 с-в; Гр.д. 46844/2022 г. 157 с-в; Гр.д. 46846/2022 г. 140 с-в; Гр.д. 46893/2022 г. 25 с-в; Гр.д.
46897/2022 г. 169 с-в; Гр.д. 50005/2022 г. 151 с-в; Гр.д. 50326/2022 г. 49 с-в; Гр.д. 50327/2022 г.
42 с-в; Гр.д. 50328/2022 г. 40 с-в; Гр.д. 50329/2022 г. 51 с-в; Гр.д. 50330/2022 г. 157 с-в; Гр.д.
50331/2022 г. 46 с-в; Гр.д. 50332/2022 г. 167 с-в; Гр.д. 50333/2022 г. 171 с-в; Гр.д. 50988/2022 г.
140 с-в; Гр.д. 50990/2022 г. 128 с-в; Гр.д. 51204/2022 г. 140 с-в; Гр.д. 51268/2022 г. 166 с-в;
Гр.д. 51767/2022 г. 30 с-в; Гр.д. 53714/2022 г. 36 с-в; Гр.д. 53717/2022 г. 155 с-в; Гр.д.
53721/2022 г. 69 с-в; Гр.д. 54951/2022 г. 40 с-в; Гр.д. 54984/2022 г. 128 с-в; Гр.д. 55323/2022 г.
28 с-в; Гр.д. 55851/2022 г. 85 с-в; Гр.д. 55858/2022 г. 150 с-в; Гр.д. 56876/2022 г. 43 с-в; Гр.д.
8
57228/2022 г. 36 с-в; Гр.д. 57332/2022 г. 40 с-в; Гр.д. 59461/2022 г. 118 с-в; Гр.д. 59462/2022 г.
32 с-в; Гр.д. 59465/2022 г. 25 с-в; Гр.д. 60892/2022 г. 143 с-в; Гр.д. 60894/2022 г. 154 с-в; Гр.д.
60896/2022 г. 127 с-в; Гр.д. 61000/2022 г. 45 с-в; Гр.д. 61780/2022 г. 29 с-в; Гр.д. 61781/2022 г.
165 с-в; Гр.д. 61787/2022 г. 85 с-в; Гр.д. 65027/2022 г. 28 с-в; Гр.д. 65102/2022 г. 128 с-в; Гр.д.
66425/2022 г. 44 с-в; Гр.д. 66774/2022 г. 32 с-в; Гр.д. 66984/2022 г. 118 с-в; Гр.д. 67642/2022 г.
166 с-в; Гр.д. 67643/2022 г. 27 с-в; Гр.д. 67859/2022 г. 162 с-в; Гр.д. 68792/2022 г. 127 с-в; Гр.д.
69190/2022 г. 29 с-в; Гр.д. 69193/2022 г. 36 с-в; Гр.д. 69254/2022 г. 140 с-в; Гр.д. 70523/2022 г.
36 с-в; Гр.д. 71255/2022 г. 88 с-в; Гр.д. 71257/2022 г. 45 с-в; Гр.д. 71259/2022 г. 165 с-в; Гр.д.
71261/2022 г
Освен горното, С.ът счита, че не се доказа и от свидетелските показания на св П., че
твърдяното психическо състояние на ищеца да е породено именно от това разпореждане на
С.а ( от 20.05.2022г.) следва да се вземе предвид и че НОХД № 1006/2016 г. е образувано
въз основа на внесен на 07.04.2016 г. обвинителен акт от страна на Специализираната
прокуратура срещу 12 (дванадесет) обвиняеми лица;-срещу .......... – за престъпления по чл.
321, ал. 3 предл. 1-во и 2-ро, т. 1 вр. с ал. 1 предл. 2-ро от НК; по чл. 339, ал. 2 вр. с ал. 1 от
НК; по чл. 199, ал. 2, т. 3 вр. с ал. 1, т. 5 вр. с чл. 198, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и по чл
200 вр. с чл. 199, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 198, ал. 1 предл. 1-во вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
-срещу ......... – за престъпления по чл. 321, ал. 3 предл. 1-во и 2-ро, т. 2 вр. с ал. 2 от НК; по
чл 200 вр. с чл. 199, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 198, ал. 1 предл. 1-во вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и за две
престъпления по чл. 339, ал. 1 от НК.
-срещу ......... – за престъпления по чл. 321, ал. 3 предл. 1-во и 2-ро, т. 2 вр. с ал. 2 от НК и по
чл 200 вр. с чл. 199, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 198, ал. 1 предл. 1-во вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
-срещу Е. Д. М. – за престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 3 вр. с ал. 1, т. 5 вр. с чл. 198, ал. 1 вр.
с чл. 20, ал. 2 от НК.
-срещу ......... – за престъпление по чл. 321, ал. 3 предл. 1-во и 2-ро, т. 2 вр. с ал. 2 от НК.
Така повдигнатото обвинение е за тежко умишлено престъпление, поради което съвсем
нормално и житейски обосновано е ищецът да е преживял стрес в сочения в искова молба
период, като се вземе предвид, че същият се намира по това време - в посочения период, и
на място за изтърпяване на наказание - лишаване от свобода, поради което С.ът сита, че не
се доказа и твърдяното от ищеца, за което свидетелства и свидетеля П. преживяване, че
твърдяното психическо състояние на ищеца да е породено именно от това разпореждане на
С.а ( от 20.05.2022г.), което както бе посочено по - горе С.ът не смята, че се доказа да
представялява и съществено нарушение на Общностното право.
С оглед горното искът следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан,
поради което СРС
РЕШИ:
9
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от .... Д. М. с ЕГН: ********** иск за осъждане на С.
НАКАЗАТЕЛЕН С. - С ПРАВОПРИЕМНИК С. Г. С. да заплати на ищеца обезщетение в
размер на 20000 лв.- представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди
болка и страдание в резултат на съществено нарушение на правото на европейския съюз,
сторено при разпореждане от 20.05.2022г., с което по НОХД 1006/16 НА СНС С.ИИТЕ ОТ
СНС ( С.ЕБНИЯТ СЪСТАВ) СА ДАЛИ 1 ЧАС ВРЕМЕ И ВЪЗМОЖНОСТ ЗА
ЗАПОЗНАВАНЕ С ДЕЛОТО И ОРГАНИЗИРАНЕ НА ЛИНИЯТА НА ЗАЩИТА, КАТО
НАРУШАВАЙКИ ПРАВОТО МУ НА ЗАЩИТА, ОСЪЩЕСТВИЛИ ФЛАГРАНТЕН ОТКАЗ
ОТ ПРАВОС.ИЕ, в резултат на което претърпял страх, безпокойство , унижение, жесток
психически и физически тормоз и изтезание, като неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
получаване на съобщението и преписа.
Да се връчи препис на Решението на страните.
С.ия при С. районен С.: _______________________
10