Решение по дело №3/2021 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 260012
Дата: 8 юли 2022 г. (в сила от 5 май 2023 г.)
Съдия: Валентина Жекова Иванова
Дело: 20215640700003
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 29 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №260012

 08.07.2022 год., гр. Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Хасковският районен съд

на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година

в публичното заседание в следния състав:

 

 

                                                                СЪДИЯ : ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

 

                                                                    

Секретар: Галя Ангелова

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията

Административно дело № 3 по описа за 2021 година, за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. §19 ал.1 от ПЗР на ЗИДАПК, вр. с §4к., ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, вр. с чл.28а, ал.8 от ППЗСПЗЗ.

Образувано е по жалба, подадена от Т.К.Т., ЕГН **********,*** и Т.К.Г., ЕГН **********,*** против Заповед № ДС-28-2/28.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково, с която е одобрен План на новообразуваните имоти /ПНИ/ на жилищен район «Кенана»,  в  землището на гр.Хасково, като се претендира съдът да обяви нищожността на административния акт в частта, касаеща новообразуван поземлен имот с идентификатор 77195.701.378.

 В жалбата се твърди, че жалбоподателите в качеството си на наследници на К. Т.Г. са съсобственици  на процесния имот. Наследодателят им К. Т.Г., починал на 30.08.2005г., бил собственик на имота, съгласно нотариален акт № 87/05.06.1981г., том II, н.д.№ 551/1981г. на Хасковски народен съдия. Твърди се, че атакуваната сега Заповед  на Областен управител на област Хасково не е била обжалвана пред съда в частта на имот с идентификатор 77195.701.378 в предвидения 14-дневен срок. След влизането й в сила Кметът на Община Хасково издал Заповед № 622/06.04.2020г. на основание § 4к, ал.7 от ППЗСПЗЗ и чл. 28, ал.1 от същия във вр.  §4б, ал.1, изр.1-во от ПЗРЗСПЗЗ и наредил да бъде възстановено правото на собственост на наследниците на А.В. Т., който позовава своето право на собственост възоснова на Решение № 36-51/01.04.1998г. на ОСЗГ и съответно подадено Заявление пред нея на основание чл.11 от ЗСПЗЗ, както и приложена скица. Тази заповед била обжалвана пред РС-Хасково и спорът бил висящ. Независимо от висящността на процес в Районен съд-Хасково, жалбоподателите намират, че за тях е налице правен интерес от настоящата жалба, тъй като считат заповедта на областния управител за нищожна в частта, засягаща техния имот. Считат жалбата за нищожна, тъй като имот с идентификатор 77195.701.378 не попадал в разпоредбите на § 4 и сл. от ПЗРЗСПЗЗ, тъй като нямал характер на земеделски такъв. Същият не е предоставян за ползване възоснова на актове на Президиума на НС, ДС или МС, поради което включването му в плана на новообразуваните имоти и възстановяването му на наследниците на А.В. Т. на посоченото основание представлявало съществено нарушение на закона, което материалноправно нарушение представлявало и можело да се приравни на нищожност на административния акт. В жалбата заявяват още, че наследодателят им е придобил право на собственост на основание наследяване и давностно владение, което му право е признато  по определения за това ред и обективирано в нотариален акт № 87/1981г. Освен това в имота имало построена и сграда, като всички тези обстоятелства са били декларирани пред Данъчна служба при Община Хасково. Казаното според жалбоподателите обосновава извод, че те са собственици на процесния имот с площ от 1133 кв.м. възоснова на надлежни документи за собственост и никога не са изгубвали своето право на собственост. Предвид изложеното, молят съда да постанови решение, с което да обяви за нищожна обжалваната заповед в частта за имота на жалбоподателите – Поземлен имот с идентификатор 77195.701.378 по КК на гр. Хасково. Претендират разноски. Жалбата се поддържа в съдебно заседание.

Ответникът Областен управител на Област Хасково не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. По искане на съда е изпратена цялата административна преписка, касаеща настоящия спор.

Заинтересованите страни В.Г.С., А.В.Д., М.В.К., М.Л.К. не вземат становище по жалбата. В съдебно заседание не се явяват и не изпращат процесуален представител.

         Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

           Видно от Заповед № ДС-28-2/28.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково е, че е издадена на основание § 4к ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.32 ал.1 от ЗА и възоснова на представената документация, съгласно т.3.8 на Заповед РД-46-494/22.08.2003г. на МЗГ /Заповед № РД-02-14-454 от 22.08.2003г. на МРРБ за определяне на технически изисквания и условия за контрол към плановете по § 4к ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С цитираната Заповед  е бил одобрен ПНИ на жилищен район „Кенана“, в землището на гр.Хасково, Община Хасково, приет от комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ. Видно от представените  доказателства е още, че заповедта е била публикувана в ДВ,  бр.55/12.07.2019г., като няма данни в предвидения законов 14-дневен срок от обнародването й да са постъпили жалби срещу същата.

           По делото съдът прие като доказателство Нотариален акт за собственост   по обстоятелствена проверка № 87, том II, нот.д. № 551/1981г. на РС-Хасково, според който наследодателят на жалбоподателите  К. Т.Г. е бил признат за собственик на нива от 1 дка в м.“ Дерекьой топра“, Хасковско землище. По делото не се спори, че жалбоподателите са наследници на това  лице, видно от Удостоверение за наследници от 18.01.2021г., издадено от Община Хасково. Представен бе и Нотариален акт № 487/19.12.1923г. за продажба на недвижим имот.

Представи се по делото и Съобщение, рег. индекс 94 Т-3705-1/08.01.2021г. на Община Хасково, в което е посочено, че е издадена Заповед № 622/06.04.2020г. на Кмета на Община Хасково за придобиване право на собственост на наследниците на А.В. Т. върху ПИ с идентификатор 77195.701.378. Приета бе като доказателство и самата Заповед и Скица № 4204/26.02.2020г.

 Като доказателство по делото съдът прие и Решение  № 36-51/01.04.1998г. на Поземлена комисия-Хасково, за възстановяване право на собственост на наследниците на А.В. Т. на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на гр.Хасково, като е посочено, че възстановяването на правото на собственост върху имотите, разположени в територии по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ ще се извърши при условията на чл.28 от ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят възоснова на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл.28, ал.9 от ППЗСПЗЗ.

          Представени бяха като доказателства и Протоколи № 3/23.04.2019г., № 5/20.06.2019г. от заседания на комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, Извлечение от Регистъра на новообразуваните имоти по § 4 от ПЗРЗСПЗЗ за ж.р. „Кенана“, Техническо задание за изработване на планове на новообразуваните имоти на ж.р. „Каменец, ж.р. „Кенана“, ж.р.“Орфей“, ж.р.“Изгрев“, ж.р.“Куба-1“ и местност „Халилово-юг“ в землището на гр.Хасково, Справка по чл.18ж, ал.1 от ЗСПЗЗ, График за анкетиране на собствениците на земеделски земи, попадащи в територите по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, землище на гр.Хасково, ведно с Протокол от проведена анкета, както и Допълнителен график за анкетиране, Списък на ползвателите, платили суми  по §4ж от ПЗР на ЗСПЗЗ и Списък на бившите собственици, на които трябва да се изплати обезщетение за ж.р.“Кенана“, както и техническа документация относно изработването на ПНИ.

            По делото съдът изслуша и заключение на вещо лице.

            При така установената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт, съобразно чл.168 от АПК, съдът достига до следните правни изводи:

Преди всичко, съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от надлежно активно легитимирани лица, имащи правен интерес от обжалването на акта. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

Нищожността е форма на незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от степента на допуснатия порок от страна на административния орган, акта се преценява като нищожен или като незаконосъобразен. В първия случай се обявява неговата нищожност, а в другия се отменя като незаконосъобразен на основанията, посочени в чл. 146 от АПК. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика възприемат критерия, че такива всъщност са петте основания за незаконосъобразност, визирани в чл. 146 от АПК, когато нарушенията им са особено съществени, т.е. порокът трябва да бъде толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който  е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на неговото издаване, не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава привидност, че съществува, при констатиране на основания за нищожност, съдът следва да го отстрани от правния мир, чрез прогласяване на неговата нищожност. Теорията е изградила съответните критерии, възоснова на които да се извърши преценка кога един порок води до нищожност и кога до незаконосъобразност.

В тази връзка всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта. В настоящия случай обаче съдът намира, че атакуваната заповед е издадена от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия.

По отношение на формата като основание за нищожност на административния акт, порокът следва да е толкова сериозен, че да води на практика до липса на форма и съответно в такъв случай ще липсва и волеизявление. Формата е самостоятелно основание за валидно действие на административния акт и неспазването й води до недействителност на акта, чиято проявна форма се определя от степента на порока. Атакуваната в настоящия процес заповед е в предвидената от закона  форма, поради което няма основание да се приеме на това основание за нищожен административния акт.

Съществените нарушения  на административнопроизводствените правила са също основания за нищожност в случаите, когато водят до липса на волеизявление. Приема се, че нарушението на тези правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта и че без него би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос. По делото липсват данни и в тази насока, поради което не може да се направи извод за наличие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, но не и неговата валидност.В този смисъл нищожен би бил този акт, който изцяло е лишен от законова опора. В настоящия случай наведените от жалбоподателите доводи сочат на противоречие на атакувания акт с материалноправните разпоредби, но същите изцяло се отнасят за законосъобразността на заповедта, а не за нейната нищожност, поради което не може да се прави извод в исканата насока. Освен това съдът намира, че не може да се произнася по въпроса за незаконосъобразността на акта, тъй като същият не е бил обжалван в установения за това срок. 

Несъответствието с целта на закона също е порок, сочещ на незаконосъобразност и само ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност. Отново съдът намира, че липсва такъв порок на обжалвания административен акт, като същевременно съобрази, че всички навеждани доводи са в насока незаконосъобразност, по който въпрос, както бе посочено и по-горе, съдът не дължи произнасяне.

Останалите навеждани доводи от жалбоподателите и ангажираните от същите доказателства относно притежаваното от тях право на собственост върху спорния имот, съдът намира, че сочат на спор за материално право, поради което страните следва да потърсят и защитят правата си в друг процес и с предвидените гражданскоправни способи.

Предвид изложените съображения, жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.

 

Водим от горното, съдът  

 

 

 

Р   Е   Ш   И :

 

          ОТХВЪРЛЯ подадената жалба от Т.К.Т., ЕГН **********,*** и Т.К.Г., ЕГН **********,***,  със съдебен адрес ***,  адв.Т.В., против Заповед № ДС-28-2/28.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти /ПНИ/ на жилищен район „Кенана“, в землището на гр.Хасково, с искане за обявяване нищожността на административния акт в частта, касаеща новообразуван поземлен имот с идентификатор 77195.701.378, като неоснователна. 

            Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл.137 от АПК.

 

 

СЪДИЯ :/п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Г.А.