РЕШЕНИЕ
№ 2022
гр. Варна, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Камелия В.а
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Камелия В.а Гражданско дело №
20213110117048 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.405,ал.1 КЗ от М. АТ. С. срещу
ЗАД“А.“ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7669.78
лева, за дължимо застрахователно обезщетение по договор за застраховка на
МПС „Каско“ №0.. от 11.12.2*г. на л.а. марка Мерцедес МЛ 320 ЦДИ с рег.
№**, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда -26.11.2021г. до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че процесния автомобил имал сключена
застраховка „Каско“ с ответника със срок на действие 12.12.2020г. до
11.12.2021г. Автомобилът бил застрахован за 16 000 лева като
застрахователната премия била в размер на 1 040.40 лева била изплатена.
Твърди се, че на 02.11.20221г. около 20:00ч. ищецът паркирал
автомобила си в гр.Варна, ул.Барутен погреб №4 и на 03.11.2021г. около
10:00 ч., отивайки до автомобила установил, че са увредени предна лява врата
и задна лява врата. За настъпилото ПТП уведомил ответника на 03.11.2021г.,
който извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и изготвил
Опис на щетите по претенция №13**, като в него били описани увредените
части : предна лява врата и задна лява врата. Като обезщетение за
претърпените вреди получил сумата от 1 556.93 лева, което много го
изненадало, тъй като тази сума не можела да покрие щетите. Извършил
проучвания в няколко сервиза и установил, че сумата необходима за ремонта
е в размер на 9 201.25 лева. От тази сума следвало да се приспадне вече
изплатеното обезщетение в размер на 1 556.25 лева, поради и което сумата,
която следвало да му заплати ответника била в размер на 7 644.32 лева.
1
В срока по чл.131 ГПК ответникът ЗАД“Армеец“ е депозирал писмен
отговор, в който е изразено становище за неоснователност на иска.
Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение с
ищеца.
Твърди се, че изплатената на 23.11.2021г. сума в размер на 1556.93 лева
представлява пълно обезщетение на вредите , които са причинени на
застрахования автомобил. Твърди се, че с това плащане ответникът е
изпълнил изцяло задължението си по застрахователния договор и не е дал
повод за завеждане на делото. Сочи се, че претенцията е необосновано
завишена и несъобразена със средните пазарни цени за автосервизните
дейности към датата на настъпване на вредите. Излага се, че съгласно чл.73
от ОУ при частична щета на застрахованото МПС, което към датата на начало
на застраховката е на възраст над 12 години, считано от датата на първата
регистрация, застрахователното обезщетение се определя по експертна
оценка на оторизирано от застрахователя вещо лице. Съгласно чл.74 от ОУ
експертната оценка се извършвала по цени за части, труд и материали и
начисления за отстраняване на щетите, съгласно Методиката на
застрахователя. Сочи се, че сумата от 1556.93 лева била формирана на база на
експертна оценка на застрахователя и е равна на действителния размер на
вредите към датата на настъпване на процесното събитие. Излага се, че към
датата на сключване на полицата застрахованият автомобил е бил на възраст
над 13 години и съгласно цитираните точки на ОУ за възстановяването му е
изплатено обезщетение по експертна оценка в размер, определен правилно и
законосъобразно.
В евентуалност се твърди, че са налице предпоставки за намаляване на
размера на дължимото застрахователно обезщетение поради неизпълнение на
задълженията на застрахования по застрахователния договор. Твърди се, че
застрахованото лице не е изпълнило задължението си по т.50.2 от ОУ да пази
и ползва застрахованото МПС с грижата на добър стопанин, както и
задължението по т.50.3 от ОУ да предприема всички обичайни и разумни
предохранителни действия и мерки за предпазване на МПС от вреди. Оспорва
се иска за лихва и размера на адвокатското възнаграждение.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
От Застрахователна полица за застраховки КАСКО и ЗЛОПОЛУКА №
03** от 11.12.*г. се установява, че между „А.“АД и М. АТ. С. е сключена
застраховка „Каско”, по отношение на л.а. марка и модел Мерцедес МЛ 320
ЦДИ с рег. № **, със срок на действие 00:00 ч. на 12.12.20*г. – 23:59 на
11.12.2021г. Уговорената застрахователна сума е в размер на 16 000 лева.
Съгласно представения платежен документ застрахователната премия,
уговорена с начин на плащане – разсрочено на 4 вноски, е заплатена по
отношение на първа и втора вноска.
2
Съгласно Опис на щетите по претенция №13* от 03.11.2*г., за л.а.
Мерцедес МЛ 320 ЦДИ с рег. № ** са описани следните щети: предна лява
врата – подмяна и боядисване и задна лява врата – ремонт и боядисване.
Представени са ОУ за застраховка на МПС „Каско“ на „А.„ АД.
С платежно нареждане № П26537655 от 23.11.2021г. на М. АТ. С. е
изплатена сумата от 1556.93 лева по щета с № 13*.
Съгласно заключението на проведената по делото първоначална САТЕ,
извършено въз основа на представените по делото документи, ценови листи
за резервни части и снимков материал, уврежданията на л.а. са врата предна
лява - подмяна и боядисване, врата задна лява - ремонт и боядисване. По
отн0шение на предна лява врата - увреждането се изразява в деформации и
наранявания на лаковото покритие по цялата повърхност на горната половина
на детайла, над лайсна противоударна. За възстановяване на детайла е
необходимо подмяната му с нов и неговото боядисване, а за задна лява врата -
увреждането се изразява в деформации и наранявания на лаковото покритие
по цялата повърхност на горната половина на детайла, над лайсна
противоударна. За възстановяване на детайла е необходимо подмяната му с
нов и неговото боядисване. Експертът е заключил, че стойността на ремонта,
необходим за отстраняване на щетите по средни пазарни цени, като при
определяне средната пазарна цена на труда се използва цената, предлагана в
сервизи, отговарящи на съвременните изисквания за качество и които
притежават сертификат ISO 9001:2008, както и сервизи, които не притежават
такъв сертификат, е в размер на 9 226.71 лв. В т. 3 от заключението на вещото
лице, стойността на ремонта по средни пазарни цени към датата на
настъпване на процесното събитие на база оферти от различни търговци,
включително и от вносители на алтернативни части, е изчислена в т. IV/3, тъй
като нужните резервни части не се предлагат като резервни части от
алтернативен производител и е в размер на 9 226.71 лв.
Съгласно заключението на проведената по делото повторна САТЕ
общата стойност за отстраняване на щетите по средни пазарни цени, като при
определяне на средната пазарна цена на труда се използва цената, предлагана
в сервизи, отговарящи на съвременните изисквания за качество и които
притежават сертификат ISO 9001:2008, както и сервизи, които не притежават
такъв сертификат е 9576.50 лева. По втория въпрос експертът е заключил, че
при изследване на пазара за резервни части, за процесния автомобил - марка
"Мерцедес МЛ 320 ЦДИ" с per. № **, не се предлагат резервни алтернативни
части на увредените такива. В този смисъл, стойността на ремонта по средни
пазарни цени към датата на настъпване на процесното събитие на база оферти
от различни търговци, включително и от вносители на алтернативни части е в
размер на 9576.50 лева.
Съдът с оглед гореустановената фактическа обстановка прави следните
правни изводи :
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване
3
наличието на договорна обвързаност на страните по сключен от тях
застрахователен договор, обективиран в полица № 03* от 11.12.2*г.
Съгласно т. 73 и т.74 от ОУ за застраховка на МПС „Каско“ на „А.„ АД
при частична щета на застрахованото МПС, което към датата на начало на
застраховката е на възраст над 12 години, считано от датата на първата
регистрация, застрахователното обезщетение се определя по експертна
оценка на оторизирано от застрахователя вещо лице. Посочената експертна
оценка се извършва по цени за части, труд и материали и начисления за
отстраняване на щетите съгласно Методиката на застрахователя. Съдът
намира, посочените клаузи от общите условия са неравноправни по смисъла
на чл. 142, ал.2, т.20 от ЗЗП, същите не са индивидуално уговорени със
застрахования /потребител по смисъла на ЗЗП/съгласно чл. 146, ал.2 ЗЗП ,
тъй като са били изготвени предварително и поради това потребителят не е
имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на
договор при общи условия, какъвто е настоящият. Сумата определена от
застрахователя е в многократно занижена сравнение със сумата посочена и по
двете САТЕ, която представлява действителната възстановителна стойност,
поради което поставя потребителя в неравноправно положение и създава
значително неравновесие между правата и задълженията на страните по
застрахователния договор.
Предвид горното, следва да се приложат общите правила на КЗ,
съгласно които при настъпване на покрито от договора застрахователно
събитие за застрахователя възниква задължение, съгласно чл.405, ал. 1 КЗ, да
заплати на застрахования уговореното застрахователно обезщетение в размер,
определен по правилото на чл.386, ал. 2 КЗ.
Съобразно разпоредбата на чл.386 КЗ при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на
отговорност), освен когато това е предвидено в КЗ, като при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане
по договорена застрахователна стойност.
Дължимото обезщетение следва да се определи по пазарна стойност на
увреденото имущество към датата на увреждането. Обезщетението не може
да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при
частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка
и труд без прилагане на обезценка. Дължимата стойност за отстраняване на
процесните щети по двете експертизи се различава в минимален размер,
съдът кредитира заключението на първоначалната експертиза, съобразно
4
което същата възлиза на 9226.71 лева.
Принципът на пълна обезвреда изисква обезщетението да е в размер на
разходите, които са необходими за възстановяване на увреденото имущество
в състояние преди увреждането, като отговорността е лимитирана от
застрахователната сума, която в настоящия случай е определена в размер на
16 000 лева. Застрахователното обезщетение при частично унищожаване на
имущество се равнява със средната пазарна стойност на ремонта за
отстраняване на настъпилата вреда, без да се приспадат суми за овехтяване.
Определянето на размера на дължимото обезщетение следва бъде извършено
при съобразяване на заключението на САТЕ по средни пазарни цени.
С оглед на изложеното, съобразявайки вече заплатеното на ищеца
обезщетение, дължима се явява разликата между вече получената сума –
1556.93 лв. и изчислената от вещото лице - 9226.71 лева или претенцията на
ищеца се явява основателна за заявения размер от 7669.78 лева. Върху
определената сума за обезщетяване се следва законна лихва от депозирането
на исковата молба до изплащане на задължението.
По разноските :
Съобразно изхода на делото в полза на ищеца следва да се присъдят
направените от него разноски, както следва: 306.79 лева – за заплатена д.т.;
сумата от 150 лева – за депозит за вещо лице и сумата от 860 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78,ал.1 ГПК. Съдът
намира за несъстоятелно направеното възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца, отправено с отговора на исковата
молба и становище вх. № 38213/07.06.2022г. Съгласно чл.7, ал.2, т.3 от
Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
поисканият хонорар е в минимален размер, предвид, че адв. А. е регистриран
по ЗДДС и на основание § 2а от допълнителните разпоредби към наредбата за
регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява
върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение.
По горните съображения съдът :
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „А.“ АД, ЕИК: **със седалище и адрес на управление
5
гр.София, район Средец, ул.“Ст. К.“ *, представлявано от Р. Р. Г. и Цв. Д. Кр.
да заплати на М. АТ. С., ЕГН: **с адрес гр. Варна, ул. „Бял крем“ №*,
сумата от 7669.78 /седем хиляди шестстотин шестдесет и девет лева и
седемдесет и осем ст./ лева, представляваща дължимо застрахователно
обезщетение по договор за застраховка на МПС „Каско“ №03** от 11.12.20*.
за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна лява
врата и задна лява врата на лек автомобил марка Мерцедес МЛ 320 ЦДИ с
рег.№**, настъпили на 02.11.20**г., ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда - 26.11.2021г. до
окончателното изплащане, на основание чл. 405,ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД „Ар.“ АД, ЕИК: **със седалище и адрес на
управление гр.София, район Средец, ул.“Ст. К.“ *, представлявано от Р. Р. Г.
и Цв. Д. Кр. да заплати на М. АТ. С., ЕГН: *с адрес гр. Варна, ул. „Бял
крем“ №* сумата от 1 316.79/хиляда триста и шестнадесет лева и
седемдесет и девет ст./лева, представляваща направените разноски в
производството по делото, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването
му пред Варненския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6