Р Е Ш Е Н И Е
№……….../…........2019 г.
гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 СЪСТАВ, в открито съдебно заседание, проведено на 29.05.2019 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при участието на секретаря Светла
Радойкова, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело
№ 12521 по
описа на съда за
2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен от ищеца Д.Н.Й., ЕГН: **********, срещу В.С.К., ЕГН: **********,
осъдителен иск с правно основание чл. 535 и чл. 538 ТЗ, за осъждане на ответницата
да заплати на ищеца сумата от 15000 лв., дължима главница по запис на заповед
от 25.10.2016 г, с падеж на плащане 30.04.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
20.08.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че
ответницата е издател на запис на заповед, без протест, за сумата от 15000 лв.,
с дата на издаване 25.10.2016 г. и падеж на плащане 30.04.2017 г., в полза на
ищеца.
В срока по чл. 131 от ГПК,
ответникът е подал отговор, като оспорва иска. Посочва, че процесният запис на
заповед е бил подписан от ответника във връзка с постигната между страните
уговорка, съгласно която ищецът обещал да предостави на ответника заем в размер
на 15000 лв. При издаване на записа на заповед ищецът предал на ответницата
само сумата от 900 лева, като част от обещания заем. Уговорили се, че след
предаване на цялата сума ще подпишат договор за заем, а издадения запис на
заповед ще служи за обезпечаване връщането на заетата сума. Въпреки многократните разговори между
страните, остатъкът от заема не бил даден на ответника. Посочва се, че при
наличие на връзка между издадения запис на заповед с каузално правоотношение по
договор за заем, не било достатъчно да се докаже само редовността на записа на
заповед от външна страна, а следвало да се изследват и фактите, от които
вземането произтича, пораждането на задължението по твърдяното каузално
правоотношение и неговия размер. Процесният запис на заповед бил издаден да
обезпечи едно бъдещо вземане, което не било възникнало, тъй като заемът, който
ищецът обещал на ответника, не бил даден. Договорът за заем бил реален и се
считало за сключен след предаване на заемната сума. Тъй като реално обещаната
сума не била предадена, договор за заем не бил сключен и не било възникнало
задължение за връщането му в претендирания размер. Ищецът предоставил на
ответницата само сумата от 900 лева, която му била върната изцяло, но той
отказал да й издаде разписка за това, като заявил, че това са само лихвите за
заема, поради което тя била принудена, отново да му заплати същата сума, но
вече посредством банкови преводи по негова банкова сметка. *** "връщане на
заем", което било доказателство за наличието на каузално правоотношение
между страните. Това каузално правоотношение се състояло в постигнато между
страните съгласие за сключване на договор за заем, по силата на което ищецът
обещал да предостави заем на ответницата в размер 15000 лева, но й е предал
само сумата от 900 лева, с което договорът за заем се считал за сключен в
размер на 900 лева и възникнало задължение за връщане само на тази сума. С
посочените банкови преводи ответницата погасила задължението са връщане на
дадения заем.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
От
представената по делото запис на заповед се установява, че на 25.10.2016 г. ответницата
В.К. се е задължила да заплати на ищеца Д.Й. сумата от 15000 лв., с падеж на 30.04.2017
г.
От
представените по делото вносни бележки се установява, че ответницата В.К. е заплатила
по сметка на Д.Й. сумата от 900 лв. (100 лв. на 20/03/2018 г., 500 лв. на
08/12/2017 г., 200 лв. на 11/04/2018 г., и 100 лв. на 05/10/2018 г.), като
основание за плащането е посочено връщане на заем.
По
делото са представени и записи на заповед за две суми от по 5000 лв.
От
представеното сведение на л. 54 от делото се установява, че ищецът Д. Н.Й. е предоставил паричен заем на
ответницата В.К., за която тя разписала запис на заповед.
От
показанията на св. Е*** Н*** Й*** се установява, че познава Д.Й.. В. имала офис
и често ходела при нея, и от там познавала ищеца. През 2015-2016 г. В. поискала
пари на заем от ищеца, и той обещал да й даде, ако подпише запис на заповед, за
да бъде като гаранция. Не знае дали тя се е съгласила. Знае, че му е връщала
пари, но той не й давал никакви разписки. Тя връщала малки суми по 200 по 300,
че и повече, виждала как набързо ги брои. Последно му дала 500 лева.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните по
делото писмени и гласни доказателствени средства, съдът, по
правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема
следното от правна страна:
Предявен е осъдителен иск по чл.
538, ал. 1 вр. чл. 535 ТЗ.
В производството по този иск се
дължи проверка за редовността на записа на заповед от формална страна и на
вземането, предмет на процесния запис на заповед, с оглед връзката между
менителничния ефект и каузалното правоотношение между страните, доколкото
ответникът навежда твърдения за съществуването му.
По своята същност записа на
заповед има двоен характер – ценна книга и едностранна сде***.
В качеството си на едностранна сде*** записа на
заповед е абстрактно едностранно волеизявление, по силата на което издателят
обещава да плати на поемателя или на негова заповед опреде*** парична сума. Записът
на заповед се подчинява на формални изисквания по отношение на реквизитите му,
които следва по несъмнен начин да установят безусловно поетото задължение да се
плати опреде*** сума по конкретния запис на заповед и лицето, в чиято тежест е
възникнало менителничното задължение. За редовността от външна страна на записа
на заповед като ценна книга, значение имат неговата форма и съдържание, които
са императивно уредени в чл. 535 ТЗ. За неуредените въпроси чл. 537 от ТЗ
препраща към разпоредбите на менителницата, които могат да намерят приложение,
а с Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 г. по т.д. № 1 от 2004 г. по описа
на ВКС, ОСТК, са дадени допълнителни задължителни указания, относно
необходимото съдържание на записа на заповед. След извършена проверка,
настоящият съдебен състав намира, че представеният документ на л. 5 от делото е
редовен от външна страна. Същият е изготвен в писмена форма, съдържа
наименование "запис на заповед", както под формата на заглавие, така
и в текста на документа, на езика, на който е написан, формулирано е безусловно
обещание да се плати опреде*** сума пари, посочени са падеж, място на
плащането, името на лицето, на което трябва да се плати, дата и място на
издаването и е положен подпис на издателя. Налице е уговорен падеж на
задължението по записа на заповед в съответствие с нормите на чл. 537 ТЗ вр.
чл. 486, ал. 1 ТЗ, чрез посочен като такъв в текста на заповедта определен ден
– 30.04.2017 г., в която хипотеза е приложим чл. 486, ал. 1, т. 4 ТЗ. Предвид
гореизложеното съдът намира, че представеният запис на заповед е годен от
външна страна документ, удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане срещу
длъжника, поради настъпилия падеж.
С отговора на исковата молба
ответницата навежда възражение, свързано с каузалното правоотношение между
страните, а именно, че записа на заповед е издаден от нея във връзка с
постигнатата между страните уговорка, ищецът да й предостави сумата от 15000
лв. Посочва се, че при издаването на записа на заповед ищецът предал само
сумата от 900 лв., намираща се в него, като обещаният размер за разликата до
15000 лв. така й не бил даден от ищеца. Доколкото не съществува абсолютна
абстрактност на менителничните ефекти длъжникът по записа на заповед може да
релевира на поемателя (ремитента) лични (относителни, субективни) възражения,
черпени от каузалното правоотношение, за обезпечение на което е поето
абстрактното задължение. От представените от страните писмени доказателства и
от разпита на свидетеля Е*** Й*** се установи, че е налице друга причина за
издаването на ефекта, а именно наличието на договор за заем в размер на сумата от
900 лв. Следователно, по делото е разкрито каузалното правоотношение,
житейската причина, въз основа на която ответникът е поел менителничното
задължение. От представените платежни нареждания се доказа, че ответницата е
изпълнила своето задължение по договора за заем и е върнала на ищеца сумата от
900 лв. Изпълнението на това задължение по основното каузално правоотношение води
до погасяване и на задължението по правоотношението по записа на заповед. По
отношение на останалата част от 14100 лв, представляваща разликата до сумата от
15000 лв., се установи, че е налице само обещание от страна на ищеца да предостави
в заем въпросната сума, без да е извършено такова в полза на ответницата. Възраженията
на ответника, че не е получил останалата сума не се опровергаха в хода на
производството по делото. Предвид на това и при липсата на доказателства, с
които ищецът установява изпълнение от своя страна по договор за заем, съдът
приема, че ответникът не дължи насрещно изпълнение, чрез връщане на останалата
част от 14100 лв, представляваща разликата над 900 лв. до сумата от 15000 лв. Ищецът
не ангажира доказателства за вземането му по издадения от ответника запис на
заповед, при установено каузално правоотношение и направени от ответника
правопогасяващи възражения срещу съществуването на вземането, и предявеният иск като
неоснователен следва да бъде отхвърлен изцяло.
С оглед изхода на спора, ищецът
следва да бъде осъден да заплати на адв. Е*** Т*** - Ж***от Адвокатска колегия
– Бургас разноски за оказана безплатна правна помощ на ответницата в размер на
980 лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 1 и 2 от ЗАдв вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на ищеца Д.Н.Й., ЕГН: **********, срещу
ответницата В.С.К., ЕГН: **********, за осъждане на ответницата да заплати на
ищеца сумата от 15000 лв., дължима главница по запис на заповед от 25.10.2016
г, с падеж на плащане 30.04.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.08.2018
г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Д.Н.Й., ЕГН: **********, да заплати на адв. Е***
Т*** - Ж***от Адвокатска колегия – Бургас, сумата в размер на 980
лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 1 и 2 от ЗАдв вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред Окръжен
съд - Варна в двуседмичен срок от получаване на преписи от
него от страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: