Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр. Луковит, 07.04.2020 г.
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито заседание на двадесет
и шести февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЦИСЛАВ ВЪЛЧЕВ
При секретаря: В. П.
Като изслуша докладваното от
съдията гр. д. № 313 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството е образувано по
повод подадена е искова молба от „К. Б." ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.С., р-н К. с., ул. „Ш. П.“ № 10, п.к. 1606, с
управител Д. Т. П., чрез юрисконсулт И. Т., против М.А.С., с адрес: ***, с
която е предявен иск с правно основание: иск по чл. 79. ал. 1 от ЗЗД, във вр. с
чл. 240 от ЗЗД, във вр. с чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл. 99 от ЗЗД, с цена иска –
350 лева.
В исковата молба се твърди, че
на 20.01.2015г. между „4*" ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги
под търговската си марка „В." и М.А.С. е сключен Договор за кредит № **********,
по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Съгласно същия член, договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Сключеният договор е
оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата
по сключването на договора за кредит е подробно описана в Общите условия на „4*"
ЕООД и е в съответствие с ЗПФУР и приложимото законодателство. Кредитополучателят
подава заявка за отпускане на кредит, след регистрация в системата на „В."
на интернет страницата на кредитодателя - www.vivus.bg. На посочената страница
„В." предоставят Общите си условия, които кредитополучателят трябва да
приеме, както и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна
информация, с която трябва да бъде запознат, спазвайки изискванията на чл. 8 от
ЗПФУР. След подаване на заявката, проект за договора за кредит се предоставя на
кредитополучателя на интернет страницата на „В.". Кредитополучателят
трябва да подпише договора, ако го приеме, като това се извършва чрез натискане
на бутона „Подпиши". С натискането на бутона „Подпиши" от
кредитополучателя се счита, че се подписват всяка страница от договора и приложимите
Общи условия, доколкото те са предоставени на кредитополучателя на подсигурен
PDF формат. С подписването на договора за кредит, кредитополучателят
потвърждава, че е прочел и приема условията на Договора за кредит и бланката на
Стандартния европейски формуляр, че желае да сключи договора за кредит с
кредитодателя и се съгласява последният да преведе сумата по кредита по
описаната във формуляра за заявка банкова сметка***. Кредитодателят дава право
на кредитополучателя да поиска допълнителна, незадължителна услуга за експресно
разглеждане на заявката за отпускане на кредит, като същата гарантира
получаването на отговор до 20 минути от изпращането й. За използването на
услугата за експресно разглеждане на заявката се начислява такса за експресно
разглеждане, която се определя спрямо сумата и периода на договора за кредит.
Съгласно т. 3.1 от Общите условия на „В.", договорът за кредит се счита за
сключен и влиза в сила на датата на потвърждаването му по електронна поща от
кредитодателя и извършването на паричния превод.
Твърди се, в процесния случай,
на 20.01.2015г. страните сключват договор за кредит, фигуриращ в системата на „В."
под № ********** и явяващ се първи по ред договор за кредит между тях. В
заявката си ответникът М.А.С. заявил желание да му бъде отпусната сума в размер
350,00 лева. Кредитът е отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата -
19.02.2015 г. Съгласно заявката на ответника и условията по договора, сумата е
отпусната от кредитодателя в Банка ДСК ЕАД на същия ден - 20.01.2015 г. Към
датата на падежа - 19.02.2015г. ответникът е следвало да плати сума в размер
350,00 лева - представляващи главница по договора за кредит като между страните
не е уговорено начисляване на лихва за периода до датата на падежа.
Твърди се, че с настъпване на
падежа по договора - 19.02.2015 г., ответникът като кредитополучател не е
погасил дължимите суми и изпаднал в забава. Съгласно клаузите на договора и т.
13.3 от Общите условия, от 20.02.2015 г., „4*" ЕООД (В.) започнал да
начислява наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на основния лихвен
процент, определен от БНБ -10,01% към договорния лихвен процент - в конкретния
случай - 0%, върху неизплатената сума за периода на просрочието. От „В."
изпратили три броя напомнителни писма до ответника на адреса му, посочен в
Договора за кредит. В тези писма се съдържа информация за просрочения кредит -
актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва.
Писмата, съгласно т. 13.5. от Общите условия към Договор за кредит № **********
се таксуват по 10.00 лева за всяко и са за сметка на изпадналия в просрочие
кредитополучател. Въпреки отправените покани ответникът не погасява
гореописаните вземания.
Излагат се твърдения, че на
01.02.2018 г. „4*“ ЕООД, в качеството си на цедент е сключил с „К. Б."
ЕООД, в качеството си на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № BGF-
2018-005/ 01.02.2018 г., по силата на който цедентът прехвърля на цесионера
вземанията по Договор № ********** в общ размер 908,22, от които: главница -
350,00 /триста и петдесет лева/; наказателна лихва - 528,22 /петстотин двадесет
и осем лева и 0,22ст./; отписани такси за събиране /3 бр. изпратени писма/ -
30,00 (тридесет лева). Посочените вземания са подробно описани в Приложение №
1, което е неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания. По силата на
сключения договор за цесия, в чл. 26 и Приложенията към него, цесионерът е
изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето
на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на
условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „К. Б." ЕООД изпратил уведомление за
цесията чрез препоръчана писмовна пратка посредством „Български пощи" ЕАД,
която е върната с отметка „Непотърсено". Поради което, от страна на ищеца
към настоящата искова молба е приложено уведомление за извършената цесия. В
изпълнение на Договора за прехвърляне на вземания и чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, „4*"
ЕООД предоставил на „К. Б." ЕООД потвърждение за прехвърляне на вземания
от 01.06.2018 г. Сочи се, че от сключването на договора за цесия до настоящия
момент забавата на ответника продължава.
Ищецът отправя молба до съда да постанови
решение, с което да осъди ответника М.А.С., да му заплати единствено сумата в
размер на 350,00 /триста и петдесет/ лева, представляваща главница по Договор
за кредит № **********/ 20.01.2015 г. и законна лихва върху главницата, от
подаване на настоящата искова молба до окончателно изплащане на вземането. Иска
се ответника да бъде осъден да заплати и направените съдебни разноски по
настоящото производство, както и юрисконсултско възнаграждение в размер 150 лева.
В подкрепа на твърденията в исковата молба,
ищецът представя като писмени доказателства копия на следните документи:
Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/ 01.02.2018 r. и Приложение №
1 към него /Извлечения/; Потвърждение за прехвърляне на вземания от 01.06.2018
г., издадено от „4*" ЕООД; Договор за кредит № **********/ 20.01.2015г.;
Преводно нареждане от 20.01.2015 г.; Приложение № 4 - Пълномощно за уведомяване
за цесия; Уведомление за цесия; Известие за доставяне на писмовна пратка от
„Български пощи" ЕАД; Документ за платена държавна такса; Извлечение от
Търговски регистър за „К. Б." ЕООД.
Препис от исковата молба и
приложенията са редовно връчени на ответника по месторабота по реда на чл. 47, ал. 3, предл. посл. от ГПК, който в законоустановения едномесечен срок по
чл. 131, ал. 1 от ГПК не е подал писмен отговор, не е взел становище, не е
направил възражения, не е представил писмени доказателства и не е упражнил
правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219, ал. 1 от ГПК, въпреки, че
съдът му е указал последствията по чл. 133 от ГПК от неподаването на отговор.
Съдът му е указал също, че ако не се яви в първото по делото заседание и не
направи искане за разглеждането на делото в негово отсъствие, рискува по делото
да бъде постановено неприсъствено решение по реда на чл. 238, ал. 1 и чл. 239
от ГПК.
Ответникът, редовно призован на
основание чл. 44, ал. 1, предл. последно от ГПК, не се явява в първото с. з. на
15.01.2020 г., като не е депозирал искане делото да се разглежда в негово
отсъствие.
Ищецът в нарочна молба вх. № 5784/ 20.12.2019 г. е направил
искане съдът да постанови неприсъствено решение в случай, че са налице
условията по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 от ГПК.
Съдът, след като обсъди искането на
ищеца за постановяване на неприсъствено решение с оглед на представените по
делото доказателства, го намира за основателно. Налице са всички изискуеми от
закона предпоставки за това.
Срещу ответника неприсъствено решение
може да се постанови при наличието на три кумулативни условия, които са налице
в настоящото производство: липса на отговор на исковата молба, неявяване в
първо съдебно заседание и липса на искане делото да се разглежда в негово
отсъствие.
За да се постанови неприсъствено
решение трябва: ответникът да е предупреден за последиците, ако не се яви в
съдебно заседание и не даде отговор, искът да е вероятно основателен с оглед
изложените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
В случая с Разпореждане № 671/ 06.06.2019 г., както
и с Определение № 284/ 19.11.2019 г. по реда на чл. 140 ГПК и двете връчени на
ответника, съдът го е предупредил за риска от постановяване на неприсъствено
решение.
По делото са представени писмени доказателства в
съответствие с втората от изискуемите предпоставки на чл. 239, ал. 1 от ГПК.
Доказателствата по делото създават у съда убеждението за вероятната
основателност на предявения осъдителен иск
за с правно основание с чл. 79, вр. с чл. 240 от ЗЗД - връщане на дадената като
заем сума, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на настоящата
искова молба до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 86 от ЗЗД.
Приетите писмени доказателства
установяват вероятната основателност на твърдените в исковата молба
обстоятелства, че ответникът
с изтичане на крайния срок на Договор за кредит № **********, по реда на чл. 6
от ЗПФУР сключен на 20.01.2015 г. с „4*“ ЕООД, прехвърлен с договор за цесия от 01.02.2018 г., е
останал задължен към кредитора за главница в размер на 350 лева.
Предвид изложеното, съдът намира, че са налице всички предпоставки за
издаване на неприсъствено решение против ответника, с което да приеме за
установено, че дължи на ищеца процесната сума.
Видно от представения платеж документ,
извършеното от ищеца плащане на деловодни разноски в размер на 50 лева са за
държавна такса, които предвид изхода на делото се дължат от ответника, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК и съобразно
разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, платимо от
ответника.
Съгласно чл. 239, ал. 4 от ГПК неприсъственото решение не подлежи на
обжалване, тъй като не съдържа констатация относно съществуването на спорното
право, а само установява вероятната основателност на иска. Решението обаче
подлежи на отмяна от въззивния съд при условията на чл. 240, ал. 1 от ГПК.
Ответникът има на разположение и иск за оспорване на правото по чл. 240, ал. 2
от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.А.С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***,
да заплати на „К. Б.“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „Ш. П.” № **, представлявано от
управителя Д. Т. П., сумата от 350 /триста и петдесет/ лева,
представляваща неплатена главница по Договор за кредит № **********, по реда на
чл. 6 от ЗПФУР сключен на 20.01.2015 г. с „4*“ ЕООД, прехвърлен с договор за
цесия от 01.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване
на настоящата искова молба в съда – 03.06.2019 г. до окончателно изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК М.А.С., с горната
самоличност, да заплати на „К. Б." ЕООД, ЕИК ********* направените по
делото разноски в размер на 50 /петдесет/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК М.А.С., с горната
самоличност, да
заплати на „К. Б." ЕООД, ЕИК *********
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 /сто и петдесет/ лева за защита в
исковото производство.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕПИС от
неприсъственото решение, на основание чл. 240, ал. 1 от ГПК, да се връчи
на ответника, който има право на защита срещу неприсъственото решение по чл. 240,
ал. 1 и ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: