РЕШЕНИЕ
№ 38/16.01.2023г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на четиринадесети декември, две
хиляди двадесет
и втора година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Росица Чиркалева
Петър
Вунов
при секретаря Гергана Тенева.………………...……….........................… в присъствието на
Прокурор Валентина Радева-Ранчева………..........……................………………………………... като
разгледа докладваното от Председателя АНД
(К) №951 по описа
за 2022 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Регионална
инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Хасково, против Решение №132 от 12.08.2022
г., постановено по АНД №215 по описа на Районен съд – Димитровград за 2022г.
В касационната жалба се твърди, че решението на
районния съд e неправилно и незаконосъобразно. Навеждат се доводи,
че процедурата по установяване на нарушението и налагане на наказанието била
изцяло съобразена с изискванията на закона. Безспорно били установени
нарушението и нарушителят. Фактическите констатации в акта изцяло
кореспондирали със събраните по преписката доказателства. Сочи се, че
разпитаните по делото свидетели, в т. ч. експертите на РИОСВ – Хасково влизали
многократно в котелното помещение, но не стигали до най-високата част на
сградата, която била на височина около 60 м. от земната повърхност. Тезата, че
не можело да се каже със сигурност дали в сградата на котелното
помещение се намира единствено Котел ОР 380в, била невярна и
неправилна. Това твърдение се подкрепяло
напълно от приетите по делото доказателства, техническата документация за Котел
ОР 380в вкл. и писмо с вх. №АП-180
(40)/03.06.2022г., получено в РИОСВ – Хасково от Държавна Агенция за метрологичен и технически надзор. При
извършена проверка на 27.05.2022г. и на 30.05.2022г. на ТЕЦ „Марица 3“ АД от
служители на Регионален отдел „Инспекция за държавен технически надзор“
Южна централна България се установило,
че „с цел да се отстранят констатирани неплътности от димни газове са извършени
строително-монтажни дейности, които са свързани с изолацията и обшивката на
пещна камера“. От описаното можело да се направят два извода. Първият бил, че
преди извършването на ремонтните дейности имало
компрометирани участъци по обшивката на пещна камера, които са причина
за изпусканите неорганизирани емисии от димни газове от сградата на котелното
помещение и което било установено от контролния орган по време на проверката. Несъмнен
бил фактът, неоспорен и от жалбоподателя, който не представял доказателства за
противното, че димните газове, които се отделят от горивния процес при работата
на котел ОР 380в съдържат вредни за човешкото здраве вещества. При нормален
режим на работа на горивната инсталация охладените димни газове следвало
да излизат от пещната камера в посока
електрофилтрите, където да се извърши пречистването им от прах, след това да се
насочат към сероочистващата инсталация за окончателното им пречистване и да
бъдат изпуснати в атмосферния въздух организирано през изпускащото устройство
К1, съгласно Условие 9.2.2.1. на КР №41-Н1-И0-А0/2012г., актуализирано с
Решение на Изпълнителния Директор на Изпълнителна Агенция по околна среда и
водите №41-Н1-И0-А1/2016г., което в настоящия случай не било сторено. В
комплексното разрешително бил предвиден емисионният контрол единствено на организирани емисии, които се изпускат през
изпускащо устройство К1. Неорганизираните емисии от вредни вещества, изпускани от сградата на котелното
помещение или от други нерегламентирани места, не можело да бъдат обект на
пробовземане и анализ, тъй като единствено на изпускащо устройство К1 имало
монтирана и съгласувана с РИОСВ – Хасково измервателна точка. Второто
заключение, което можело да се изведе, анализирайки констатациите от
извършената проверка на дружеството от служители на Регионален отдел „Инспекция
за държавен технически надзор“ Южна централна България бил, че в сградата на
котелното помещение се помещава единствено Котел ОР 380в. Това твърдение се
подкрепяло в пълна сила и от Наредба №14/15.06.2005г. за технически правила и
нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за
производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия,
където в чл.8 били класифицирани сградите и съоръженията към топлоенергийните
обекти (ТЕО) в зависимост от предназначението им. Ал.1 б.“г“ от същата
разпоредба отнасяла сградата на котелното помещение към сградите с основно
производствено значение и я обособявало като отделен самостоятелен обект, в
който се помещават единствено котелно отделение, комини и газоходи. От
описаното можел да се направи извод, че сградата на котелното помещение може да
бъде източник единствено на неорганизирани емисии от вредни вещества,
изпускането на които било регламентирано в Условие 9.3.1 от издаденото
комплексно разрешително на дружеството. Коментира се разпоредбата на чл.11 ал.1
т.6 б.“а“ от ЗООС и се сочи, че твърдението на съда, че не можело да се приеме
като обективен критерий и извод, основаващ се на конкретни установени стойности
и обективни доказателства, било противоречиво. В случая трябвало да се вземе
предвид, че конкретните норми, определени от Министъра на околната среда и
водите за видовете замърсители, допустими концентрации на вредни вещества, били
заложени и били относими към вредните вещества, които се изпускат организирано.
Неорганизираното изпускане било това, при което в атмосферния въздух веществата
се отделяли разсредоточено и поради тази причина неорганизираните емисии не
можело да бъдат измерени и за тях нямало регламентирани норми в
законодателството. Безспорно било, че дружеството извършило нарушение на екологичното
законодателство, поради което се приемало, че последното, като цяло няма
правилно и отговорно отношение към установения правов ред, което следва да се
отчете като отегчаващо обстоятелство и мотивирало наказващия орган да наложи
по-висок размер на имуществената санкция. Моли се за отмяна на решението на
районния съд и потвърждаване на наказателното постановление, като правилно и
законосъобразно. Претендира се присъждане на разноски за процесуално
представителство в съответната инстанция.
Ответникът, ТЕЦ „Марица 3“ АД, редовно призован,
не изпраща представител. Не ангажира
становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково
намира касационната жалба за неоснователна. Предлага да се остави в сила решението
на Районен съд – Димитровград.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспорваното решение, във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като
подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна.
С обжалваното Решение №132 от 12.08.2022г.,
постановено по АНД №215/2022г., Районен съд – Димитровград отменя Наказателно постановление №13/2022г. от 24.03.2022г.,
издадено от Директор на РИОСВ – гр. Хасково, с което на ТЕЦ „Марица 3“ АД, гр.
Д., за нарушение на чл.164 ал.1 във връзка с чл.123в т.2 от Закона за опазване
на околната среда /ЗООС/ и на основание чл.164 ал.1 и чл.168 от ЗООС, във
връзка с чл.83 от ЗАНН, е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 40 000 лева.
За да постанови решението си, районният съд е
приел, че в случая е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
довело до неустановеност на констатираното административно нарушение. Посочил
е, че за да има неизпълнение на условие 9.3.1. от комплексното разрешително,
следвало да е установено, че установените във въздуха емисии, освен, че се
изпускат неорганизирано, през неопределените за това съоръжения, са емисии на
вредни вещества от инсталацията. В случая безспорно тези емисии не били
изпускани в атмосферата от комина, а неорганизирано от помещение. Налице били
безспорни доказателства, че не били извършвани каквито и да било измервания или
изследвания, за да бъде установено какви всъщност са веществата, съдържащи се в
този дим. Съдът е направил извод, че при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и при издаване на процесното наказателно
постановление има допуснати нарушения на материалния закон, които се явяват
съществени, доколкото ограничават правото на защита на жалбоподателя – водещи
до невъзможност същия да организира защитата си, предвид неустановеност на
редица обстоятелства, включително и на основни елементи от състава на самото
нарушение. Така допуснатите нарушения не можело да бъдат санирани в съдебната
фаза на производството, поради което съдът приел, че издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Обжалваното решение е правилно.
Същото е постановено при изяснена фактическа
обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими
доказателствени средства, събрани по изискуемия ред. Фактическите изводи са
направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства.
В Наказателно постановление №13/2022г. от
24.03.2022г. е посочено, че на 24.02.2022г., в качеството си на оператор по
смисъла на §1 т.43 от ДР на ЗООС , ТЕЦ „Марица 3“ АД, гр. Д., от източната и
западната страна на сградата на котелното помещение, кота надкотелна инсталация
под конструкция на повдигателно съоръжение (греда на телферен път) и от южната
страна на ниво средата на сградата от компрометирани участъци, които не са
уплътнени, находяща се на производствената площадка на ТЕЦ „Марица 3“ АД, гр.
Д., изпуска неорганизирани емисии от вредни вещества в атмосферния въздух,
които имат сиво-черен цвят, с което е нарушило Условие 9.3.1. от Условия 9 „Емисии в атмосферата“ на издаденото на оператора
Комплексно разрешително /КР/ №41-Н1/2012г. (Решение на Изпълнителния Директор
на Изпълнителна агенция по околна среда и водите №41-Н1-И0-А0/2012г.,
актуализирано с Решение на Изпълнителния Директор на ИАОС №41-Н1-И0-А0/2016г.).
Посоченото условие изисква всички емисии на вредни вещества от инсталацията по
Условие 2 да се изпускат в атмосферния въздух организирано през изпускащите
устройства, описани в Условие 9.2.
Съгласно чл.123в т.2 от ЗООС, операторът на
инсталацията е длъжен да изпълнява условията в комплексното разрешително. В
чл.164 ал.1 от Закона за опазване на околната среда е предвидено, че за
неизпълнение на изискванията по чл.123в и чл.125 на оператора на инсталацията –
юридическо лице или едноличен търговец , се налага имуществена санкция от
10 000 до 500 000 лв.
Настоящият състав намира за законосъобразен извода
на районния съд, че за да има неизпълнение на посоченото в наказателното
постановление условие от комплексното разрешително, следва да е установено, че посочените
емисии, освен, че се изпускат неорганизирано, през неопределените за това
съоръжения, са емисии на вредни вещества от инсталацията. Няма спор, че не са
били извършвани каквито и да било измервания или изследвания, за да бъде
установено какви всъщност са веществата, съдържащи се в този дим, т.е. не е
безспорно доказано по делото санкционираното лице да е извършило описаното в
наказателното постановление нарушение. Касационната инстанция изцяло
споделя развитите в тази насока
съображения на районния съд и на основание чл.221 ал.2 от АПК препраща изцяло
към мотивите на обжалваното решение.
Предвид изложеното, касационните оплаквания не
намират опора в доказателствата по делото и се явяват неоснователни. Решението
на районния съд е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и
следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №132/12.08.2022г.,
постановено по АНД №215 по описа на Районен съд – Димитровград за 2022г.
Решението е окончателно.
Председател : Членове : 1.
2.