№ 34
гр. Шумен , 05.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I в закрито заседание на пети април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Азадухи О. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Зара Е. Иванова
като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Въззивно частно
гражданско дело № 20213600500103 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е частна жалба от Т. Г. М., действащ чрез пълномощниците адв. Д.В. и мл.
адв. А.Р. от ВАК, против определение от 02.02.2021 г. по ч.гр.д.№ 2296/2020 г. на ШРС, с
което е обезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ №
260135/19.10.2020 г. и изпълнителен лист от 19.10.2020 г. по посоченото дело.
Жалбоподателят счита определението за неправилно и незаконосъобразно. Излага, че срокът
за предявяване на иска започвал да тече от 21.12.2020 г. и изтичал на 21.01.2021 г. В
законоустановения срок депозирал искова молба в ШРС чрез куриерска служба „Еконт
експрес“ ЕООД на 16.01.2021 г., ведно с приложен документ за довнесена държавна такса.
Исковата молба получила входящ № 117/21 от дата 18.01.2021 г., което предхождало
крайния срок – 21.01.2021 г. Сочи още, че не е изпратил по куриер отделно искова молба по
ч.гр.д.№ 2296/2020 г., която да послужи като доказателство, но в набора от документи, които
изпратил имало достатъчно екземпляри от исковата молба, вкючително за прилагане по
заповедното производство. Предвид изложеното моли атакуваното определение да бъде
отменено. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Депозиран е отговор на частната жалба от Е. К. Х., в който взема становище за нейната
неоснователност.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване
акт, поради което се явява процесуално допустима.
След като се запозна с доказателствата по делото, съдът я намира за неоснователна,
поради следното:
Ч.гр.д.№ 2296/2020 г. на ШРС е образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, подадено от Т. Г.
М., срещу длъжника Е. К. Х., за заплащане на сумата от 20 000 лв. за неизпълнение на
парично задължение по Запис на заповед от 01.10.2019 г. с падеж 01.09.2020 г. и Договор за
1
цесия от 21.09.2020 г. сключен между М.В.Х. и Т.Г.М. ведно със законната лихва върху
главницата от 30.09.2020 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 400лв.
държавна такса. Заявлението е уважено и е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ № 260135/19.10.2020 г. и изпълнителен лист от
19.10.2020 г. по посоченото дело . В срока по чл.414, ал.2 ГПК длъжникът е депозирал
възражение, в резултат на което ШРС указал на заявителя, че на основание чл.415, ал.1, т.1
ГПК може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок. Указал е
също, че съгласно чл.415, ал.5 ГПК, ако не представи доказателства, че е предявил иска в
посочения срок, съдът ще обезсили заповедта за изпълнение и изпълнителния лист. За
указанията, съответно последиците при неизпълнението им заявителят е уведомен на
21.12.2021 г.
С атакуваното определение от 02.02.2021 г. по ч.гр.д.№ 2296/2020 г., ШРС обезсилил
заповедта за изпълнение, както и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, с мотива,
че в дадения едномесечен срок, изтичащ на 21.12.2021 г. заявителят не е представил
доказателства за предявяване на иска по чл.422 ГПК.
Към настоящата жалба е приложена искова молба с вх. № 117/21/18.01.2021 г.,
документ за внесена държавна такса и електронно извлечение от „Еконт“ от което е видно,
че Т.М. е изпратил пратка на 16.01.2021 г. до районен съд Шумен, гражданско деловодство,
с изискване да се вземе входящ номер, която пратка е доставена в гражданско деловодство
на ШРС на 18.01.2021 г.
С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до
следните изводи: Разпоредбата на чл.415, ал.5 във вр. ал.1, т.1 ГПК предвижда, че когато
длъжник, против когото е издадена заповед за изпълнение е подал възражение, съответно на
заявителя е указана възможността в едномесечен срок да предяви иск за установяване
дължимостта на вземането, предмет на заповедта, с представяне на доказателства за
предявяване на иска, а последният не стори това, съдът обезсилва заповедта за изпълнение
частично или изцяло, както и изпълнителния лист, издаден по чл. 418 от ГПК.
За наличието на предпоставките за обезсилване на заповедта за изпълнение съдът
следи служебно, като проверката се разпростира единствено до това дали молителят е
представил доказателства за предявяване на иска в срок пред заповедния съд. Доказването
на факта на предявяване на иска и спазването на срока е в тежест на молителя. Съдът не е
задължен служебно да извършва проверка дали исковата молба, с предмет, съвпадащ с
издадената заповед е постъпила в съда, както и да събира данни за датата на депозирането й.
/В този см. и опр. № 123/ 27.01.2010 г. по ч. т. д. № 736/2009 г. на I т. о., опр. №
124/27.01.2010 г. по ч. т. д. № 20/2010 г. на I т. о., опр. № 133/29.01.2010 г. по ч. т. д. №
41/2010 г. на I т. о., опр. № 319/29.03.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 88/2011 г., II т. о. и др./
Константа е съдебната практика, че молителят следва да представи пред съда, издал
заповедта, доказателства за предявяване на иска и за датата на депозиране на исковата
молба, като „представянето“ на посочените доказателства по смисъла на чл.415, ал.2 ГПК
предполага не само изпращане и постъпване в регистратурата на искова молба от заявителя,
но и уведомяване на съда - по делото, образувано по заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, че искът е съдебно предявен. Уведомяването би могло да се осъществи както
изрично със заявление, придружено с копие от исковата молба и данни за депозирането й,
така и със съдебно удостоверение, издадено от съда, пред който е образувано исковото
производство. Единствено фактът на предявяване на исковата молба в съда, включително и
когато е налице съвпадение в институцията /един и същ конкретен районен съд/ по
заповедното и по исковото производство, не е достатъчен за доказване, че са спазени
изискванията по чл. 415, ал.2 ГПК.
2
В случая заявителят е депозирал искова молба в указания срок, но не е представил
доказателства за предявяването на иска в същия срок. В жалбата си жалбоподателят сам
жалбоподателят признава, че не е изпълнил това изискване на закона.
Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че са били налице основанията за
обезсилване на издадената заповед и изпълнителен лист.
Обжалваното определение се явява правилно, поради което и подадената срещу му
жалба следва да бъде оставена без уважение.
Предвид изхода на спора, на жалбоподателя не се следват разноски.
Съгласно т.8 от Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГТК, настоящото определение
не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 02.02.2021 г. по ч.гр.д.№ 2296/2020 г. на ШРС, с
което е обезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ №
260135/19.10.2020 г. и изпълнителен лист от 19.10.2020 г. по посоченото дело.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3