Решение по дело №249/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Образувано е по жалба на Х.Х.Р. ***, с посочен съдебен адрес:***, подадена чрез пълномощник, против Решение № 1012-26-31-3/15.02.2023г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - Хасково.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, противоречащо на материалния закон. Навеждат се доводи, че жалбоподателката за периода от м. 10.1973г. до м.09.1976г. полагала труд във II (втора) бригада на АПК Хасково (до бившия ДАП – Хасково). Бригадата имала обособени четири звена, като оспорващата работела в трето звено. Моли се съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното решение и потвърдения с него отказ за издаване на удостоверение за осигурителен стаж, като незаконосъобразни. Претендира се присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител. Навеждат се доводи, че за периода 1973г. – 1976г. оспорващата имала наличен осигурителен стаж в АПК „Север“. Безспорно било, че тя била приета с протокол за член-кооператор в тогавашното ТКЗС, което след това било реформирано в АПК, съгласно наличните документи в преписката. С оглед приетата по делото съдебна експертиза и установеното от същата, се сочи, че незапазването в цялост на ведомостите и книгите за възлагане на труд не може да се вмени във вина на оспорващата. С допуснатите гласни доказателства се установявало наличието на трудов стаж за спорния период.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Хасково, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание моли да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на разноски по делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл. 168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

На 19.12.2022 г. от жалбоподателката Х.Х.Р. е подадено Заявление вх.№ 5506-26-2705/19.12.2022г. до ТП на НОИ - Хасково, с което е заявила желанието си да ѝ бъде издадено удостоверение за осигурителен стаж за периода от 01.01.1974г. до 31.05.1976г., като допълнително е записано „1972“, което удостоверение ѝ било необходимо за пенсиониране. В заявлението е отбелязала, че стажът за този период е положен в АПК Хасково 2-ра бригада 3-то звено, Общ. Хасково, Обл. Хасково, като работила със свекърва си Б.А.Х. и била тютюнопроизводител. Допълнително е записала имената на лица, с които също е работила. В заявлението е декларирала, че имената, с които била записана в някои документи Х.Х. Х.и Х.Х. Х., са нейни.

Във връзка със заявлението е издаден Отказ за издаване на удостоверение с изх. №5506-26-2705-1/13.01.2023г., с който Началник сектор ИДОСД при ТП на НОИ – Хасково, на основание чл.30, т.1, б.“в“ вр. с чл.36 от Инструкция №5/30.06.2005г. за приемане и съхраняване на ведомости за заплати и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник /по-надолу Инструкция №5/30.06.2005г./, е отказал да издаде поисканото удостоверение обр. УП-13 за осигурителен стаж за 1972г. по данни от документите на АПК „Север“ гр. Хасково /бригада втора/. Отказът е мотивиран със следното: В предадените съгласно чл.5, ал.10 от КСО от осигурителя АПК „Север“ гр. Хасково /бригада втора/ ведомости за заплати и трудовоправни документи, съхранявани по реда на Инструкция №5/30.06.2005г., в осигурителния архив на Националния осигурителен институт липсва информация за лицето Х.Х.Р./Х.Х.Х./ за 1972г.

С писмо изх. №5506-26-2705-2/13.01.2023г. на ТП на НОИ – Хасково Х.Х.Р. е уведомена във връзка с подадено от нея заявление с вх. №5506-26-2705/19.12.2022г., че за периода 1974г. – 1976г. има вече издаден отказ за издаване на удостоверение с изх. №5506-26-2349-1/08.12.2022г. и №5506-26-1427-1/06.01.2022г. от ТП на НОИ – Хасково.

На 25.01.2023г. от Х.Х.Р. е подадено възражение (л.12), с което моли, във връзка с издаден отказ, още веднъж да се провери за липсващия ѝ стаж, като твърди, че ходила на работа в този период. Възражението е възприето като жалба до горестоящия административен орган и в тази връзка от Началник на отдел ООА при ТП на НОИ, е изготвена докладна записка №1012-26-31#1/25.01.2023г., адресирана до Директор на ТП на НОИ – Хасково. В докладната записка, с оглед постъпилата жалба с вх.№1012-26-31/25.01.2023г. от Х.Х.Р., подадена против отказ за издаване на удостоверение за осигурителен стаж с изх. №5506-26-2705-1/13.01.2023г., е посочена необходимостта да се извърши проверка от контролните органи на НОИ на осигурителя АПК „Север“ гр. Хасково, втора бригада, за да се уточни осигурителния стаж на лицето за 1972г.

Във връзка с горното е извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на Х.Х.Р., резултатите от която са обективирани в Констативен протокол №КВ-5-26-01296211/10.02.2023г. В същия е посочено, че с приемо-предавателен протокол №48-26 са приети от приемателна комисия към ТП на НОИ – Хасково разплащателните документи на АПК „Хасково Север“ , АПК „Хасково Юг“ и МТС Хасково с населено място, където осигурителят е развивал дейността: гр. Хасково в съответствие с приложените: опис №1 АПК „Хасково Север“ – делата съдържат документи за времето от 1946г. до април 1995г.; опис 2 АПК „Хасково Юг“ - делата съдържат документи за времето от февруари 1972г. до декември 1996г.; опис 3 МТС Хасково - делата съдържат документи за времето от април 1948г. до декември 1970г. В протокола подробно са описани проверените документи. В обобщение е посочено, че след проверка на горепосочените дела се установило, че лицето Х.Х.Р./Х.Х. Р./Х.Х.Х./Х.Х. Х. не фигурира. Отбелязано е, че според представения опис №1/10.11.2006г., за АПК „Хасково Север“ не са предадени за съхранение в ТП на НОИ – Хасково други разплащателни документи за периода от м. януари 1972г. до м. декември 1972г., удостоверяващи осигурителен стаж и доход. Потвърдена е верността на съдържанието на Отказ за издаване на удостоверение с изх. №5506-26-2705-1/13.01.2023г.

С оспореното в настоящото производство Решение №1012-26-31-3/15.02.2023г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково е отхвърлена жалбата, подадена от Х.Х.Р. срещу Отказ за издаване на удостоверение за осигурителен стаж с изх. №5506-26-2705-1/13.01.2023г. на Началник на сектор ИДОСД при ТП на НОИ – Хасково. Решението е получено от оспорващата на 28.02.2023г., видно от известие за доставяне ИД PS 6300 01D13V 3 (л.8), а жалбата срещу същото е подадена на 01.03.2023г.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Н.А.Х.. На въпросите къде е работила заедно с жалбоподателката, през кои години и какво, свидетелката отговаря, че работили тютюн през 1973г., като уточнява, че са работили само през 1973г. Работили в Хасково, в ТКЗС, но не можела да каже името. На въпроса в това ТКЗС били ли са приети за кооператори или само работели, свидетелката заявява, че само работели. Само през лятото работели.

По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза. След извършените проверки, по първия поставен въпрос – съхраняват ли се в Архивно стопанство към ТП на НОИ – Хасково ведомости за 1972г. на АПК Хасково – втора бригада до бившия ДАП Хасково, експертизата дава отговор, че информация за втора бригада е налична в Книга 734 – Списъци за II-ра полевъдна бригада, която съдържа данни за периода от 1964г. – 1980г. в т.ч. за 1972г. По втория поставен въпрос – в съхранените ведомости налична ли е структура на бригадата от обособени четири звена, които да са ръководени от А., С., К.и Д., а в трето звено с ръководител К. да са работили и лицата С.Б., Х. М.а, Ф. М.а, А. А., З.Д., Ф.Ф., П. М., С.А., Б. А., вещото лице сочи, че в проверените книги не са налични данни за обособяване на звена, но има подчертани имена на няколко мъже, в т. ч. името на К.Г.Г.. Следват имена от №37 до №54. Вещото лице сочи, че липсва името на жалбоподателката. Има приличащи имена на посочените в задачите такива, но не могат да се идентифицират. Например – име в задачата – Б.А., в книгите Б.А. Р.; име в задачата – А.А., в книгите А.А.М.; име в задачата – Ф. М., в книгите Ф.Ю. и т.н. Във връзка с третия поставен въпрос – в приемо-предавателните протоколи за Архивно стопанство отбелязани ли са периоди с унищожени и негодни за ползване разплащателни ведомост и книги на член-кооператорите, в заключението е посочено, че на експертизата било предоставено Предложение за унищожаване на документи с изтекъл срок на съхранение от 28.02.2023г. В него било отразено, че се унищожават разплащателни ведомости и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник за периода от 01.1965г. – 12.1972г. Посочени били 734 папки. Унищожени били книги за отчитане труда на кооператорите с номера от 202 до 216 с период от 1971г. до 1972г., както и ведомост за възнагражденията на служители, помощен персонал и премии за 1972г. В отговор на четвъртия въпрос – в АПК Хасково, във втора бригада, труда по трудово правоотношение ли е полаган или от член-кооператори, вещото лице сочи, че в книга Списъци II-ра бригада полевъди за периода от 1964-1980г. се установява, че за 1972г. са включени имена с отразени човекодни, отработено възнаграждение в лева и 2 % пенсионни вноски, което дава основание за извод, че трудът е полаган от член-кооператори, а не по трудово правоотношение. Заключението по експертизата е прието без оспорване от страните.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена от активно легитимирано лице с правен интерес в предвидения от закона срок по чл. 118, ал.1 от КСО. Преценявайки доказателствата по делото, както и валидността и законосъобразността на оспорения административен акт, с оглед критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът счита жалбата за неоснователна.

Оспореният административен акт, предмет на настоящото производство, е издаден от компетентен по смисъла на чл. 118, ал. 1 във вр. чл. 117, ал. 1, т. 4 от КСО орган, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 4 от КСО именно ръководителят на съответното ТП на НОИ е компетентен да се произнесе по жалби срещу откази за издаване на удостоверения за осигурителен стаж и доход от органите на Националния осигурителен институт, какъвто е настоящият случай.

Решението е обективирано в изискуемата писмена форма като съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, вкл. правни и фактически основания за издаването му. Не се установява при издаването му да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.

След преценка и анализ на доказателствата по делото в контекста на относимите нормативни разпоредби, съдът намира, че оспореното решение, освен валидно и процесуално законосъобразно от формална страна, е издадено и в съответствие с материалния закон, поради следните съображения:

Съгласно чл.40 ал.1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), oсигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. В ал.2 е предвидено, че осигурителният доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, се установява с данните по чл.5 ал.4 т.1 КСО или с осигурителна книжка, както и с документ по утвърден образец. Осигурителният доход за времето, през което е получавано обезщетение от държавното обществено осигуряване, изплащано от териториалното поделение на НОИ, се установява с данни от информационната система на НОИ. Съгласно чл.40 ал.3 от НПОС, документите по ал.1 и 2 се издават въз основа на ведомости за заплати, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд.

Видно от чл.40, ал.9 от НПОС, до създаването на информационната система по чл. 5, ал. 12 от КСО териториалните поделения на НОИ издават документи за осигурителен стаж и доход въз основа на съхраняваните от тях ведомости за заплати и други документи. Когато за определени периоди тези документи липсват, териториалните поделения на НОИ издават документи за осигурителен стаж и доход и въз основа на други автентични документи, доказващи изплащане на възнаграждения, а когато такива няма, се прилага ал.6. Националният осигурителен институт издава удостоверения за направени осигурителни вноски и зачетен осигурителен стаж на членовете на трудово-производителните кооперации, които са се осигурявали по отменения Указ № 265 за взаимно осигуряване на членовете на трудово-производителните кооперации от 1953 г. (ДВ, бр. 110 от 1999 г.).

От текста на чл.5, ал.10, изр. първо от КСО е видно, че при прекратяване на дейността на осигурителите, които нямат правоприемник, документите по ал.7, т.1, както и неполучените от осигурените лица трудови книжки, издадени удостоверения за трудов/осигурителен стаж и осигурителен доход и други съхранени от осигурителите документи, въз основа на които може да се установи осигурителен стаж и/или осигурителен доход, и/или категория труд, се предават в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт въз основа на писмено заявление по образец, освен ако в закон е определен друг ред за съхраняването им.

В чл.30 от Инструкция №5/30.06.2005г. е предвидено, че въз основа на приетите по реда на раздел III документи по чл. 1 се издават посочени в разпоредбата документи, сред които и удостоверение по образец, утвърден от управителя на НОИ за осигурителен стаж; за осигурителен доход; за трудов стаж (т.1, б.“а“, „б“ и „в“).

От съдържанието на посочените разпоредби се установява, че издаването на документ за трудов/осигурителен стаж и/или осигурителен доход от архивохранилището на ТП на НОИ отразява наличната в съхраняваните в архива документи информация за положения от дадено лице труд и получаваното от него възнаграждение, съответно извън наличната информация, администрацията на ТП на НОИ няма правомощие да установява и удостоверява трудов/осигурителен стаж и/или осигурителен доход. Зачитането на такъв се извършва въз основа на документите по чл.40, ал.1 и ал.2 от НПОС в производствата по отпускане на пенсии и парични обезщетения, за които наличието на осигурителен стаж и доход е от значение.

Доколкото в случая за процесния период липсва каквато и да е информация за жалбоподателката в предадените съгласно чл.5, ал.10 от КСО от осигурителя АПК „Север“ гр. Хасково /бригада втора/ ведомости за заплати и трудовоправни документи, съхранявани по реда на Инструкция №5 от 30.06.2005г. в осигурителния архив на НОИ, то административният орган няма как да издаде искания от лицето документ т.е. няма как да се удостовери информация, която не е налична в архива.

Обстоятелството, че жалбоподателката не фигурира в документи за процесния период се потвърждава и от заключението по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, което съдът изцяло кредитира. Относно показанията на разпитаната по делото свидетелка следва само да се посочи, че същите са ирелевантни, доколкото свидетелката твърди, че са работили с оспорващата само през 1973г., а този период не е предмет на спора.

Дори и да се приеме, че непредаването и/или несъхраняването на съответните документи на прекратилото дейността предприятие – осигурител не е по вина на жалбоподателката, липсата им води до невъзможност удостоверяването на правно значими за лицето обстоятелства да се извърши с документ по реда на чл.30 от Инструкция №5 от 30.06.2005г.

За пълнота следва да се посочи, че установяването на трудов и осигурителен стаж при липса на надлежната документация се извършва по друг ред.

От изложеното следва, че законосъобразно е отказано издаване на исканото удостоверение за осигурителен стаж обр. УП-13 за 1972г., съответно решението на Директора на ТП на НОИ - Хасково , с което е отхвърлена жалбата срещу така постановения отказ, е издадено при правилно приложение на материалния закон.

В тази насока е и практиката на Върховен административен съд на Република България, изразена в Решение №15115 от 08.12.2020г. по адм. д. №8017/2020г., VI o.; Решение №6395 от 29.05.2020г. по адм. д. №6937/2019г., VI o. и др.

Относно твърденията, изложени в последно съдебно заседание от процесуалния представител на оспорващата във връзка с правата ѝ по чл.68, ал.3 от КСО, следва да се отбележи, че неправилно се смесват две различни по своята правна същност производства. Дали процесният период – 1972г., ще бъде признат за трудов, съответно осигурителен стаж на лицето и по какъв начин ще бъде формирана общата основа на осигурителния доход, която ще послужи за база на изчислението на размера на пенсията и дали определени периоди от време няма да бъдат признати от административния орган и т. н., са въпроси, които биха били относими в производство по реда на чл.68 и сл. от КСО, но не и в настоящото.

Предвид горното, съдът намира, че решението на директора на ТП на НОИ – Хасково и потвърдения с него отказ за издаване на удостоверение за осигурителен стаж на Х.Х.Р. за 1972г. поради липса на данни за лицето в приетата за съхранение в ТП на НОИ – Хасково документация на прекратения осигурител, са законосъобразни и правилни, а подадената жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, на основание чл.143, ал.3, във връзка с чл.37, ал.1 от ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – гр.Хасково разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лева.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Х.Р. ***, с посочен съдебен адрес:***, против Решение № 1012-26-31-3/15.02.2023г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата й срещу Отказ за издаване на удостоверение за осигурителен стаж с изх. №5506-26-2705-1/13.01.2023г. , издаден от Началник сектор ИДОСД при ТП на НОИ – Хасково.

ОСЪЖДА Х.Х.Р. ***, ЕГН **********, да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – гр.Хасково, сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: