Р Е Ш Е Н И Е
№475
гр. П., 15.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Председател: Адриан Янев
като
разгледа докладваното от съдията Янев гр. д. № 00894 по описа за 2018 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на “Топлофикация – П.” АД, с която е
поискано да бъде признато за установено по отношение на ответниците Н.Х.А. и В.К.М.,
че всеки един от двамата дължи на ищцовото дружество сума в размер на 259,88
лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. “**** за периода от 01.05.2014 г.
до 30.04.2017 г., както и сумата от 53,11 лева - законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 27.11.2017 г., ведно със
законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
задължението. Претендират направените по делото разноски.
В
исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно
правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи
условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на който
ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна
топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС),
като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за
отопление и горещо водоснабдяване.
Двамата
ответници са подали отговор на исковата молба, като изразяват становище за
неоснователност на исковите претенции. Релевира се възражения за липсата на
облигационна връзка между ищцовото дружество и ответниците, тъй като последните
нямали качеството потребител на топлинна енергия. Поддържат се аргументи, че
двамата ответници не са собственици на топлофицирания имота и не притежават
вещно право на ползване върху него. Прави се възражение за погасяване по
давност на претендираните вземания.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
„Топлофикация П.” АД е депозирало пред районния съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу Н.Х.А. и В.К.М., като всеки един от двамата да заплати сума в размер на 259,88 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. “**** за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., както и сумата от 53,11 лева - законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 27.11.2017 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.
Районният съд е издал заповед № 6907 от 08.12.2017 г. по ч. гр. д. № 08305 по описа за 2017 г. на Пернишки районен съд за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, за която е подадено посоченото заявление. Срещу издадената заповед за изпълнение е подадено възражение от двамата ответници.
В първото съдебно заседание процесуалният представител на ответниците признава, че до процесния имот е доставяна топлоенергия на обща стойност 519,75 лева за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. както и че правилно е изчислена сумата от 106,22 лева, представляваща законната лихва за забава за периода от 08.07.2014 г. до 27.11.2017 г. В тази връзка са обявени за безспорни тези обстоятелства относно стойността на доставената топлоенергия за процесния имот и период, както и размера на лихвата за забава за горепосочения период.
Представено е извлечение от вестник “СъП.”, в който са публикувани общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г.
Спорът
е концентриран около обстоятелството дали двамата ответници притежават правото
на собственост или вещното право на ползване върху процесния топлофициран имот.
В тази връзка ищцовото дружество е представило нотариален акт от 03.07.2003г.,
от който е видно, че Н.Х.А. и В.К.М. са придобили правото на собственост върху
процесния имот, находящ се в гр. П., ул. “****. Предвид изложеното съдът
приема, че всеки един от двамата ответници притежава по ½ идеална част
от правото на собственост върху процесния топлофициран имот.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК.
Установителните искове са предявени за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и законна лихва за забава на месечните плащания, за което е издадена заповед посочената по – горе заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове, тъй като целта им е влизането в сила на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, след установяване съществуването на вземанията по съдебен ред в исковото производство.
За да уважи предявените искове, съдът следва да установи, че ищецът е доказал наличие на облигационна връзка между него и ответника по делото за процесния имот, че е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия, размера на исковата си претенция.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството клиент на топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот.
Доставката на топлинна енергия е задължение на топлопреносното дружество по силата на чл. 130, т.1 ЗЕ. Самата топлинна енергия представлява специфичен вид стока, а облигационното отношение между доставчика и потребителя възниква по силата на закона, като самият ред и начин се регулират в “Общите условия”, а цените се определят от КЕВР.
Предвид
изложеното, за да докаже наличието на облигационна връзка между страните по
делото, ищцовото дружество следва да докаже, че всеки един от двамата ответници
притежават по ½
идеална част от правото на собственост върху процесния топлофициран имот.
Както
по – горе се посочи, всеки един двамата ответници притежава по ½ идеална
част от право на собственост върху топлоснабдения имот, поради което съдът
приема, че между страните по делото е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия за продажба. Съгласно общите условия потребителят е длъжен да заплаща
месечните дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30-дневен срок, след
изтичане на периода, за който се отнасят.
Освен наличието на облигационна връзка
между страните, дружеството следва да установи и размера на претендираната
сума. В тази връзка съдът е обявил за безспорно обстоятелството, че до процесния имот за периода от 01.05.2014 г. до
30.04.2017 г. е доставяна топлинна енергия на обща стойност 519,75 лева,
както и че лихвата за забава е в размер на 106,22 лева, считано от 08.07.2014 г. до 27.11.2017 г.
Наличието на такова действително възникнало облигационно задължение към ищцовото дружество е необходима предпоставка за разглеждане на направеното от страна на ответника възражение за погасяването на същото по давност. По силата на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. В настоящия случай за процесните вземания се погасяват с кратка тригодишна давност, доколкото вземането за топлинна енергия периодично, а другото представлява вземане за лихви.
Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давността
започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните
задължения (каквото е процесното за главница), давността тече от деня на падежа. В чл. 34 и чл. 42
от Общите условия на “Топлофикация - П.” АД е предвидено, че купувачите са
длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 -
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено,
че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в
размер на законната лихва, т. е. налице е установен падеж на вземанията. През
30 - дневния период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на този
срок вземането става и изискуемо (тъй като срокът е уговорен в полза на
длъжника и преди това кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение).
С оглед на горните уточнения и при установеното по делото, следва извод, че изискуемостта на вземането за топлинна енергия за месец октомври 2014 г. от процесния период е настъпила на първият ден след изтичане на падежа, т. е. на 01.12.2014 г., а тригодишния давностен срок изтича на 01.12.2017 г. В настоящия случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 07.12.2017 г., което е след изтичане на давностния срок за вземането за месец октомври 2014 г. и предходните месеци, т. е. погасени по давност са вземанията за топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 31.10.2014 г., които са в общ размер на 5,28 лева. Съдът намира за погасени по давност и вземането за мораторна лихва за периода от 08.07.2014 г. до 31.10.2014 г., което е в размер на 1,70 лева.
Горното налага извод, че непогасените вземания са както следва: 514,47 лева – стойността на топлинна енергия за периода от 01.11.2014 г. до 30.04.2017 г. и 100,94 лева – мораторна лихва, считано от 01.11.2014 г. до 27.11.2017 г.
Съдът намира, че всеки
един от двамата ответници следва да отговарят за изпълнението на задължението
по заплащане на доставената топлоенергия съобразно обема на притежаваното право
на собственост, който е ½ идеална част. В този смисъл всеки един от
двама следва да отговора за сумата от 257,24 лева – стойността на доставена
топлинна енергия и сумата от 50,47 лева – мораторна лихва.
С оглед на горното, предявените искове са основателни до сумите от 257,24
лева – главница и 50,47 лева – лихва, като исковете за разликата от тези суми
до предявените размери са неоснователни и следва да се отхвърлят.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски в исковото и заповедното производство, съобразно уважената част на исковите претенции. Размерите на дължимите разноски следва да се съобразят с обстоятелството, че всеки един от двата ответници отговора за половината от направените разноски от ищеца. В този смисъл ищецът има право да получи от всеки един от двамата ответници сумата от 36,87 лева лева – разноски в заповедното производство и сумата от 90,94 лева – разноски в исковия процес.
Съобразно чл. 78, ал. 3 ГПК всеки един от двамата ответници също има право на разноски съобразно отхвърлената част на исковете. Съдът намира, че в полза на всеки един от двамата ответници следва да се присъди сумата от 6,69 лева - разноски в настоящото производство и сума в размер на 8,92 лева - разноски в заповедното производство.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.Х.А., ЕГН **********
с постоянен адрес *** ДЪЛЖИ на “Топлофикация – П.” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление
гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата от 257,24 лева, представляваща стойността на ползвана топлинна енергия за топлофициран
имот, находящ се в гр. П., ул. “**** за периода от 01.11.2014 г. до 30.04.2017
г. както и сумата от 50,47 лева - мораторна лихва за периода от
01.11.2014 г. до 27.11.2017 г., ведно със законната лихва върху размера
на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на задължението и ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковите претенции за разликата от
257,24 лева до предявения размер от 259,88 лева – стойността на доставена
топлинна енергия до горепосочения имот за периода от 01.05.2014 г. до
31.10.2014 г., както и за разликата от 50,47
лева до предявения размер от 53,11 лева – мораторна лихва за периода от 08.07.2014
г. до 31.10.2014 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.К.М., ЕГН ********** ***
ДЪЛЖИ на “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата от 257,24
лева, представляваща стойността на ползвана топлинна енергия за топлофициран
имот, находящ се в гр. П., ул. “**** за периода от 01.11.2014 г. до 30.04.2017
г. както и сумата от 50,47 лева - мораторна лихва за периода от
01.11.2014 г. до 27.11.2017 г., ведно със законната лихва върху размера на
главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на задължението и ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни исковите претенции за разликата от 257,24 лева до предявения
размер от 259,88 лева – стойността на доставена топлинна енергия до
горепосочения имот за периода от 01.05.2014 г. до 31.10.2014 г., както и за
разликата от 50,47 лева до предявения размер от 53,11 лева – мораторна лихва за
периода от 08.07.2014 г. до 31.10.2014 г.
ОСЪЖДА Н.Х.А., ЕГН ********** с постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”
сумата в размер на 90,94 лева – разноски
в исковото производство и 36,87 лева
- направени разноски в заповедното
производство по ч. гр. д. № 08305 по описа за 2017 г. на Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА В.К.М., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ
на „Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата в размер на 90,94
лева – разноски в исковото производство и 36,87 лева - направени
разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 08305 по описа за
2017 г. на Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА „Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” ДА ЗАПЛАТИ на Н.Х.А.,
ЕГН ********** с постоянен адрес *** сумата от 8,92 лева - разноски в
исковото производство и 6,69 лева - направени разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. № 08305 по описа за 2017 г. на Пернишки
районен съд.
ОСЪЖДА „Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” ДА ЗАПЛАТИ на В.К.М.,
ЕГН ********** *** сумата от 8,92 лева - разноски в исковото
производство и 6,69 лева - направени разноски в заповедното
производство по ч. гр. д. № 08305 по описа за 2017 г. на Пернишки районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.