Р Е Ш Е Н И Е №
гр. П.,19.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, Гражданско
отделение, в публично заседание на деветнадесети
март през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА
при
секретаря Наталия Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Харизанова гр.
дело №1607 по описа за 2018 г., за да се произнесе, прие следното:
В
исковата си молба срещу Б.Д.Б. с ЕГН ********** *** ищецът Д.Б.Б. с ЕГН **********
*** твърди, че е собственик на следния недвижим имот: УПИ XIII-336 с площ от 830 кв.м., находящ се в
квартал 41 по плана на село З., община П., ведно с построените в имота масивна
жилищна сграда със застроена площ от 72 кв.м., масивна сграда , разположена на
уличната регулация с площ от 25 кв.м. и масивен гараж с площ от 28 кв.м. при
съседи на имота : изток-улица, запад УПИ XIV-337, север УПИ XII-335юг –УПИ XXVI-336 . Твърди, че този имот го е придобил
по наследство от неговия баща Б. В. Б., който починал на 25.07.1979г. и е
оставил за свои наследници по закон Г. Б.Б.,който е негов брат като същият е
направил отказ от наследство . Твърди, че приживе неговият баща е направил
саморъчно завещание в негова полза , съставено от него на 28.04.1979г и
оставено на съхранение в РС-П., с което му е завещал дворно място от 840 кв.м.,
представляващо парцел XIII-336
в кв.41 по плана на село З., община П., при съседи: улица, И. Н., Г. Б., заедно
с построената в него жилищна сграда. По разписната книга на село З. УПИXIII-336 в кв.41 по плана на село З. е бил
записан на името на баща му Б. В. Б.. Твърди, че през 2017г се е снабдил с
удостоверение №89 от 19.07.2017г издадено от главния архитект на община П., с
което се удостоверява, че са налице условията за приложимост на пар.16, ал.1 от
ПЗР на ЗУТ и изпълнените строежи в УПИXIII-336 в кв.41 по плана на село З.,
представляващи масивна жилищна сграда със застроена площ от 72 кв.м., масивна
сграда със застроена площ от 25 кв.м., масивен гараж с площ от 28 кв.м. са
търпими строежи и не подлежат на премахване и могат да бъдат предмет на
прехвърлителни сделки. Твърди ,че жилищната сграда в имота била построена още
от неговия баща, като ищецът само я разширил впоследствие с една стая. Баща му
започнал строителството на лятната кухня като бил построил три сетни с покрив и
след като се разболял ищецът довършил строежа. Твърди, че гаражът в имота е
построен от него през 1982г. Твърди, че на 16.06.2017г подал молба чрез кмета
на село З. до нотариус А. И. с рег.№423 на НК и район на действие РС-П. , с
която изискал да му бъде издаден нотариален акт за собственост за гореописания
недвижим имот, който притежава по завещание, наследство и давностно владение.
На 06.07.2017г нотариус А. И. с рег.№423 на НК и район на действие РС-П. издала
нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит давностно владение,
завещание и наследство №3, том V,рег.№7822,
н.д.№870/2017г, вписан в СВ гр.П. под дв.вх.рег.№6178/2017г , акт 176, т.20,
н.д.№3060/2017г , с който ищецът е признат за собственик на гореописания
недвижим имот. Твърди се, че на 24.07.2017г нотариус Илкова издала нотариален
акт №86, том VI,
рег.№8559, н.д.№943/2017г , вписан в СВ гр.П. под дв.вх.рег.№6742/2017г , акт
132, с който ищецът на основание
наследство, завещание и давност е признат за собственик на сградите, построени
в горния недвижим имот. Ищецът твърди, че е живял в процесния имот откакто се е
родил. Там живеели и неговите родители. През 1980г сключил брак с В. И. Б. с
ЕГН ********** и заживяли в имота. Там се родили и са отгледани двете им деца-
ответникът Б.Д.Б. , роден на ***г. и С.Д.Б., роден на ***г.През 1985г ищецът
заминал да работи в Коми , Р.. През 1992г съпругата му и децата му също
заминали при него в Р. като през 1994г семейството се върнало в България.Ищецът
стоял 4-5 месеца в България и отново заминал да работи в Р., а съпругата му и
децата останали в България. През 2017г ищецът и съпругата му се развели по взаимно съгласие като сключеното между тях
споразумение било одобрено от РС-П. с решение от 19.06.2017г. по
гр.д.№1528/2017г. Със съпругата му постигнали съгласие след развода семейното
жилище, находящо се в село З., община П., ул.“Осемнадесета“028, което е негова
собственост от баща му , да остане за общо ползване , тай като съпругата му
нямало къде да живее, а ищецът трябвало отново да се върне на работа в Р..
Твърди се, че бившата му съпруга след развода се снабдила с нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит на основание давностно владение №75, том
3, рег.№3645, дело №230 от 2017г по описа на нотариус М. Д. с рег.№693 с район
на действие РС-П., вписан в СВ гр.П. под
дв.вх.рег.№10840/27.11.2017г, акт 89, том 36, с който нотариален акт бившата му
съпруга е призната за собственик на процесния имот. В нотариалния акт за
собственост не са описани документите , които са приложени по нотариалното дело
и на основание на които е издаден нотариалния акт. Навсякъде във всички
документи за имота , издавани от община П. и Кметство- село З. като собственик
на имота се посочва първоначално бащата на ищеца Б. В. Б. , а впоследствие Д.Б.Б..
Действително бившата му съпруга е живяла в имота , който ищецът придобил от
неговия баща, но тя никога не е имала претенции, че имотът е неин. След развода
им ищецът се съгласил и тя да продължи
да ползва имота, тъй като нямало къде да живее , но до ищецът не е достигнало
нейното намерение да владее имота за себе си. Твърди се, че на 15.12.2017г след
като се снабдила неправомерно с нотариален акт за собственост на процесния
имот, бившата му съпруга В. И. М. е прехвърлила този имот на по-големия им син-
ответника Б.Д.Б. чрез договор за покупко-продажба , обективиран в нотариален
акт №93, том II,
рег.№11710 от 15.12.2017г, акт 89, том 39, дело №6399/2017г. Твърди се, че
ответникът не е придобил процесния имот, тъй като неговия праводател е лице,
което никога не е било собственик на имота. Моли се съда да постанови решение,
с което да се признае за установено, че ищецът е собственик на процесния имот.
Претендират се сторените по делото разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК от ответника, чрез пълномощника му, е подаден писмен
отговор ,с който се оспорва иска. Оспорва се авторството на завещанието ,поради
липса на следните реквизити: липсата на трите имена и адреса на двама
свидетели, в присъствието на които е съставено завещанието, липсва плик,в който
да се съхранява завещанието и не е съставен протокол за съставяне на
завещанието. Твърди се, че когато се предава на нотариус за пазене, завещението
се затваря в плик, върху който се съставя протокол с подписите на завещателя и
на нотариуса . След това саморъчното завещание се завежда в специален регистър.
След смъртта на завещателя същият този нотариус обявява завещанието. Лицето,
което съхранява саморъчно завещание трябва веднага след узнаването за смъртта
на завещателя да иска обявяването му от нотариус, който изготвя протокол.Упражняването
на правата по завещанието е момента на отправеното искане да бъде отворено и
обявено, съгласно чл.27, ал.4 от ЗН с оглед съхраняването му от нотариуса.
Твърди се, че с оглед възрастна на така представения автор, влошеното му
здравословно състояние към момента на съставяне на завещанието -28.04.1979г. е
бил болен от рак. Болестта е изтощила организма и е бил трудно подвижен, не е
имал физическата възможност да напише саморъчно този текст.Същият не е могъл да
разбила и съзнава същността на волеизявлението си, поради тези факти и
обстоятелства е невъзможно същият да бъде автор на завещанието. Твърди се, че
към датата на съставяне на завещанието завещателят не е могъл да действа
разумно и да ръководи постъпките си, тоест същият не е бил завещателно дееспособен.
Оспорва се представения от ищеца констативен акт като се твърди, че за периода
от 1997г до 2017г ищецът не е пребивавал в страната и не е владял имота, не е
полагал грижи по стопанисването му, не е плащал данъци. В имота още преди 1994г е живяла единствено
праводателката му В. И. М., която е плащала всички данъци и консумативи за
имота и е извършвала подобрения в него. Моли се съда постанови решение, с което
да се отхвърли иска.
В
съдебно заседание ищецът, чрез пълномощниците си, поддържа предявения иск.
Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните
състезания чрез представените по делото писмени бележки.
В
съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си, поддържа писмения отговор.
Подробни съображения по съществото на спора са развит в хода на устните
състезания.
Пазарджишкият
районен съд след кат осе запозна с изложените в исковата молба фактически
твърдения ,след като съобрази доводите на страните и след като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност при спазване разпоредбата на
чл.235, ал.3 от ГПК прие за установено
следното от фактическа страна:
Не
е спорно по делото, а и от приложените към исковата молба писмени доказателства
/ удостоверение за наследници изх.№71/21.04.2017г, съставено от Кметство село З., удостоверение за
наследници изх.№УН-1491/20.04.2017г., съставено от Община П./ се установява, че
наследодателят Б. В. Б. е починал на 25.07.1979г и е оставил за свои преки наследници по закон съпруга
Севда Тодорова Б., починала през 2000г. и двама синове – Г. Б.Б. и Д.Б.Б./
ищеца по делото/.
Установява
се от приложеното удостоверение вх.№803/21.09.1979г, че Г. Б.Б. се е отказал от
наследството, оставено му от покойния му наследодател и баща Б. В. Б. и този отказ е вписан в
нарочната книга при РС-П. под №88/1979г.
Установява
се от нотариален акт за собственост върху недвижим
имот №3, том VI,рег.№7822,
нот.дело№870/2017г по описа на нотариус А. И. , рег.№423 на НК с район на
действие РС-П., вписан в СВ гр.П. дв.вх.рег.6178/2017г., акт№176, т.20,
н.д.№3060, че на 06.07.2017г.ищецът е признат за собственик на основание
завещание, наследство и давност на
следния недвижим имот: УПИ XIII-336
с площ от 830 кв.м., находящ се в квартал 41 по плана на село З., община П., при
съседи на имота : изток-улица, запад УПИ XIV-337, север УПИ XII-335,юг –УПИ XXVI-336.
Установява се от нотариален акт за собственост върху недвижим
имот №86, том VI,
рег.№8559, нот.дело №943/2017г по описа
на нотариус А. И. рег.№423, вписана в НК с район на действие РС-П., че на
24.07.2017г. ищецът Д.Б. е признат на
основание наследство, завещание и давност за собственик на следния недвижим
имот : масивна жилищна сграда със
застроена площ от 72 кв.м., масивна сграда , разположена на уличната регулация
със застроена площ от 25 кв.м., масивен гараж със застроена площ от 28 кв.м., с
подобрение в имота – второстепенна сграда с площ от 23 кв.м., всички построени
в УПИ XIII-336
с площ от 830 кв.м., находящ се в квартал 41 по плана на село З., община П.,
при съседи на имота : изток-улица, запад УПИ XIV-337, север УПИ XII-335,юг –УПИ XXVI-336.
Установява
се от удостоверение изх.№20/20.04.2017г издадено от Кметство село З./
неоспорено от ответната страна/ се установява , че по разписната книга към
плана на село З. УПИ XIII-336 в кв.41 е записан на Б. В. Б. . Посочено е в
удостоверението ,че УПИ XIII-336 в кв.41 е с площ от 830 кв.м.,
графично изчислен от действащия регулационен план на селото. Отразено е, че в
имота са построени масивна жилищна сграда
със застроена площ от 72 кв.м., масивна сграда разположена на уличната
регулация с площ от 25 кв.м., масивен гараж с площ от 28 кв.м. и паянтова
стопанска сграда с площ от 23 кв.м. Според удостоверение №89 от 19.07.2017г ,
издадено от главния архитект на община П. / неоспорено от ответника/е видно, че
сградите, находящи се в процесното УПИ -XIII-XIII36 кв.41 по плана на село З., община П.
са със статут на търпими строежи и не
подлежат на премахване и на забрана за
ползване.
С
влязло в сила на 19.06.2017г решение по
гр.д.№1528/2017г по описа на РС-П. е
прекратен с развод по взаимно съгласие брака между ищеца Д.Б. и
съпругата му В. И. Б., възстановила след прекратяване на брака предбрачното си
фамилно име Маврева. С бракоразводното решение е уредено съвместното
ползване на семейното жилище, находящо
се в село З., ул.“ Осемнадесета“№28.
Установява
се от нотариален акт №75, том 3, рег.№3645, дело№230/2017г п по описа на
нотариус М. Д. , вписан в регистъра на нотариалната камара под №693 с район на
действие РС-П., че на 27.11.2017г В. И.
М./ бивша съпруга на ищеца/ е призната за собственик на основание давностно
владение на следния недвижим имот: УПИ XIII-336 с площ от 830 кв.м., находящ се в
квартал 41 по плана на село З., община П., ведно с построените в имота масивна
жилищна сграда със застроена площ от 72 кв.м., масивна сграда , разположена на
уличната регулация с площ от 25 кв.м., масивен гараж с площ от 28 кв.м. и
паянтова стопанска сграда със застроена площ от 23 кв.м., разположена в дъното
на урегулирания поземлен имот при съседи на имота : изток-улица, запад УПИ XIV-337, север УПИ XII-335юг –УПИ XXVI-336 .
Установя
се от приложения нотариален акт за покупко –продажба на недвижим имот №93, том II, рег.№2984, дело №247 / 2017г по
описа на нотариус В. Г. , вписана в Нотариална камара под №612 с район на
действие РС-П.,че на 15.12.2017г. В. Маврева е продала на Б.Д.Б./ ответника по
делото/ гореописания имот.
От
представената от Служба по вписвания –град П.
заверено копие от нотариално дело №503/1979г. се установява, че с
протокол от 03.05.1979г е прието за съхранение в РС-П. саморъчно завещание 28.04.1979г.като
вносител на това завещание е бил самия завещател Б. В. Б.. Удостоверено е, че
документът е предаден в бял, канцеларски
плик, среден формат, запечатан. Видно от текста на документа , именуван
„саморъчно завещание“ Б. В. Б. *** при пълно
съзнание и добра воля прави следното завещание: завещава на сина си Д. Благов Б.
следния имот : дворно място с площ от
840 кв.м., представляващо парцел XIII-336 в кв.41 при съдени: улица, И. Н. и Г.
Б., заедно с построената в него жилищна сграда на един етаж. Изрично е
записано, че това е последната воля на завещателя. След ръкописния текст е вписана дата 28.04.1979г след ръкописния текст е положен подпис. На 13.06.2017г ищецът е
подал молба до Служба по вписвания – гр.П. за обявяване на съхраняваното саморъчно
завещание на неговия баща Благо В. Б.,
починал на 25.07.1979г. На 13.06.2017г от съдия по вписвания при Служба по
вписвания-гр.П. е обявено саморъчно
завещание , оставено за съхранение на 03.05.1979г. в РС-П. под н.д.№503/1979г. За
това действие е изготвен нарочен протокол , подписан от молителя и съдията по
вписванията. Протоколирано е, че след отваряне на бежав плик, голям формат, на
една страна на който е съставен протокол за приемане на завещанието от
03.05.1979г. в него се намери завещание
на Благо В. Б., написано на бежов кариран лист, формат А4, на една страница без
зачерквания, прибавки или поправки , датирано и подписано.Протоколирано е, че
завещанието е прочетено от съдията по вписванията, след което същото е приподписано на всяка страница от молителя
и от съдията по вписванията.
Във
връзка с направеното оспорване на автентичността на саморъчното завещание от
28.04.2979г се допусна изслушване на съдебно-графологическа експертиза, чието
заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено. Вещото лице
заключава, че подписът на „завещател“ в изследвания документ-саморъчно
завещание от 28.04.1979г е положен от Б. В. Б. Вещото лице не е установило
автора на ръкописния текст в завещанието поради липса на сравнителен ръкописен текст от завещателя.
За
изясняване на спора от фактическа страна се събраха гласни доказателствени
средства, чрез разпит на свидетели.Свидетелят
С. С. обясни ,че с ищеца са
израснали заедно. Учили са в едно училище, заедно са служили, заедно са били в
Коми като през 1991г пътищата им се разделили. Свидетелят допълни, че къщата
на Д. е наследствена от баща му. В тази
къща Д. се е родил и израсъл. Свидетелят разбрал от ищеца, че този имот му е
завещан от баща му. Свидетелят допълни, че ищецът пристроил още една стая в къщата и направил
ремонт на покрива като това станало след като баща му починал.
От
разпита на свидетеля Валентин Тасев се установи, че с ищеца се познават от
деца. Свидетелят също е от село З. и знае имота, в който се е родил и израснал
ищеца. Свидетелят допълни, че бащата на Д. е строил къщата, като впоследствие Д.
е пристроил още една стая.
Въз
основа така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът
прави следните изводи:
Предявен
е положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124 от ГПК.
По
допустимостта на иска:
Искът
е допустим- налице е правен интерес за ищеца да установи по отношение на
ответника , че е собственик на описания/ спорния/ недвижим имот, който се
намира във владение на ищеца,но ответникът оспорва неговото притежание,
заявявайки свои собственически права,
базирани на транслативна сделка покупко- продажба.
По
същество съдът намира следното:
Ищецът
се позовава на завещателно разпореждане в негова полза, направено от наследодателя му и негов баща Б. В. Б.
Завещанието е едностранен , личен и отменим безвъзмезден
акт, с който едно лице в установената от закона форма се разпорежда с
имуществото си или с част от него за след своята смърт в полза на едно или
няколко лица.Завещателната дееспособност се покрива с общата гражданско правна
дееспособност. Съгласно чл.13 от ЗНасл. всяко лице, което е навършило 18 години
и което не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да
действа разумно може да се разпорежда
със своето имущество за след смъртта си чрез завещание. Завещателната
дееспособност следва да е налице към момента на извършване на завещанието.
Завещанието като едностранен акт следва да съдържа волята само на едно лице –
завещателя, която воля следва да бъде изразена приживе, но която ще се изпълни
след неговата смърт. То трябва да бъде съставено така, че точно да изразява
волята на завещателя по ясен и разбираме
начин.Завещанието като строго формален акт трябва да бъде извършено в писмена
форма, която е форма за действителност
на акта . Законът предвижда два вида завещание: нотариално и саморъчно. Нотариалното завещание се
извършва от нотариуса в присъствието на двама свидетели . Завещателят изявява
устно своята воля на нотариуса , който я записва така, както е изявена. След
като се запише изявлението на завещателя нотариусът прочита завещанието на
последния в присъствието на свидетелите. Нотариусът трябва да отбележи в
завещателния акт изпълнението на тези формалности.В акта нотариусът трябва да
означи мястото и датата на съставянето му. След това завещанието се подписва от
завещателя , от свидетелите и от нотариуса.
Законът
изисква саморъчното завещание да бъде изцяло написано ръкописно от завещателя,
да съдържа означение на датата , на която е съставено и да е подписано от завещателя. Датата е необходим елемент за действителността на
саморъчното завещание и има значение , за да се определи дали завещанието е
извършено по време , когато завещателят е имал дееспособност да прави
завещателни разпореждания. Датата трябва да съдържа денят, месеца и годината на
съставяне на завещанието.Завещанието трябва да е подписано от завещателя като подписът трябва да е след завещателните
разпореждания. Завещанието може да бъде предадено за пазене на нотариусът в
затворен плик. Самото предаване на завещанието може да стане от завещателя или
от друго лице. При приемането на завещанието нотариусът съставя протокол върху
самия плик, който се подписва от лицето, което е представило завещанието и от
нотариуса и се завежда в специален регистър.След смъртта на завещателя
саморъчното завещание , което се намира у нотариуса се обявява от последния. Процедурата по
обявяване е уредена в чл.27 от ЗНасл.и се инициира обикновено от
заинтересованото лице, което подава молба до нотариуса за обявяване/ отваряне/ на завещанието/.
Нотариусът обявява завещанието като съставя протокол , в който описва
състоянието на завещанието и отбелязва неговото разпечатване. Протоколът се
подписва от лицето , което е поискало обявяването и от нотариуса. Тук е момента
да се отбележи, че съгласно трайно установената практика на ВКС неспазването на
чл.27, ал.1 от ЗНасл не води нито до нищожност , нито до унищожаемост на
саморъчното завещание и това е така доколкото обявяването на саморъчното завещание не е елемент от
фактическият състав, пораждащ правните му последици. В този смисъл неспазването
на това изискване не прави завещанието нищожно.
Необявеното завещание не е недействително.
На
следващо място съдържанието на завещанието съставляват разпорежданията на
завещателя относно лицето , в полза на
което се извършват тези разпореждания както и самия предмет на разпорежданията-
това , с което същото лице се облагодетелства. Завещателните разпореждания
могат да бъдат извършени както в полза на наследник по закон, така и на други
лица.Обект на завещателни разпореждания могат да бъдат имуществени права, които
могат да преминат по реда на наследственото правоприемство.
Съгласно
константната съдебна практика и правна
доктрина нищожното завещание не произвежда действие и няма нужда да се
прогласява неговата недействителност от
съда в отделен исков процес. Когато по делоот ес представи нищожно завещание ,
съдът може да се произнесе по неговата нищожност в рамките на образувания процес, което може
да стане и служебно без особено искане на някоя от страните/ Българско
наследствено право/ . В настоящия казус следва да се прецени действителността
на представеното саморъчно завещание от което ищецът черпи правата си по
отношение на спорния имот. В чл.42 от ЗНасл са предвидени случаи на нищожност
на завещанието, а в чл.43 от ЗНасл.- на унищожаемост на завещанието, каквито
съдът приема, че не са налице. Безспорно се установи от анализа на
доказателствената съвкупност, че
завещателното разпореждане е направено в полза на лице, което има право да получава по завещание и това е наследникът по закон на
завещателя –ищеца Д.Б.. При съставяне на завещанието е спазена разпоредбата на
чл.25 от ЗНасл., касаеща уредбата на саморъчното завещание, каквото е
настоящото. Завещанието е изцяло
ръкописно, без поправки и зачерквания, подписано е от наследодателя Б.Б./
релевантен факт, който бе категорично установен от кредитираното с пълно
доверие експертно заключение/ , като подписът е положен след завещателните
разпореждания и след посочената дата на съставянето 28.04.1979г. Автентичността
на завещанието не бе оборена от ответната страна, въпреки наведените в тази
насока възражения. Ответникът не установи/ въпреки дадената му от съда
възможност/ и другото си възражение, имащо отношение към унищожаемостта на
завещание, а именно, че завещателното разпореждане е направено от лице, което
по време на съставянето му не е било способно да завещава, не е разбирало и
съзнавало същността на волеизявлението си. Ето защо съдът приема, че процесното
завещателно разпореждане е напълно действително и същото е произвело своето
действие.
Както
се посочи по-горе обявяването на саморъчното завещание по смисъла на чл.27 от
ЗНасл не е част от фактическия състав на завещанието и няма за последица
пораждане на неговото действие. То има само оповестително действие и с него се
цели да се даде гласност на завещанието , както и възможност на
облагодетелстваното лице да заяви волята
си за приемана на наследството. Законът не предвижда каквито и да са
санкционни последици при непредставяне на завещанието веднага след узнаване за
смъртта на наследодателя и за съда няма задължение да събира доказателства за
това дали е съставено завещание. Правото на наследника , в полза на когото е
съставено завещанието, да се позове на завещанието , не се погасява по давност.
Ето защо всички пространни доводи на ответника,развити в писмения отговор във
връзка с процедурата по обявяване на саморъчното завещание, са ирелевантни.
Установи
се, че предмет на завещателното разпореждане, направено в полза на ищеца, е
именно процесния недвижим имот, описан в обстоятелствената част на исковата
молба- УПИ XIII-336
с площ от 830 кв.м., находящ се в кв.41 по плана на село З., ведно с
построената в него масивна жилищна сграда. Тук е момента да се посочи, че останалите процесни
постройки – масивна сграда, разположена на уличната регулация с площ от 25 кв.м.,
масивен гараж с площ от 28 кв.м., които са с установен статут на търпим строеж
по смисъла на пар.16 от ПР на ЗУТ по силата приращението на основание чл.92 от
ЗС/ собственикът на земята е собственик и на постройките върху нея, освен ако е
установено друго/ принадлежат на ищеца, който е собственик на посочения по-
горе недвижим имот, тъй като не се установи
тези постройки да са собственост на друго лице.
При
това положение като е придобил от
несобственик/ праводателката В. Маврева по сделката, обективирана в нотариален
акт №93, том II,
дело№247/2017г по описа на нотариус В. Г., вписана под №612 в регистъра на НК с
район на действие РС-П. не е била
собственик на имота- предмет на покупко-продажбата / ответникът Б.Б. не е
станал собственик на имота, описан в
нотариалния акт.
Ето
защо предявеният установителен иск за собственост е основателен и като такъв
следва да бъде уважен като следва са се приема за установено по отношение на
ответника, че ищецът се собственик на процесния недвижим имот.
По
разноските:
Предвид
изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 1 046.16 лв. сторени по делото
съдебно деловодни разноски.
Воден от горното и Пазарджишкият
районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1
от ГПК по отношение на Б.Д.Б. с ЕГН ********** ***,
че Д.Б.Б. с ЕГН ********** *** е собственик на основание наследяване по
завещание на следния недвижим имот: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ XIII-336 с площ от 830 кв.м., находящ се в
квартал 41 по плана на село З., община П., ведно с построените в имота масивна
жилищна сграда със застроена площ от 72 кв.м., масивна сграда , разположена на
уличната регулация с площ от 25 кв.м. и масивен гараж с площ от 28 кв.м. при
съседи на имота : изток-улица, запад УПИ XIV-337, север УПИ XII-335юг –УПИ XXVI-33.
ОСЪЖДА
Б.Д.Б. с ЕГН ********** *** да
заплати на Д.Б.Б. с ЕГН ********** ***
сумата от 1046.16 лв. сторени по делото съдебно деловодни разноски.
Решението
е неокончателно и може да се обжалва с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: