Решение по дело №1515/2021 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ
към Решение по АНД № 1515/2021г. по описа на ПРС, ХХІІ н.с.

Производството е по реда на чл.375 и сл. от НПК.
С постановление от 24.02.2021г. Районна прокуратура гр. Пловдив е
внесла в ПРС материалите по сл.дело № 400/2018г. по описа на ОСО в ОП -
гр.Пловдив, водено срещу М. Ш. З., ЕГН **********, за извършено
престъпление по чл.227б, ал.2, вр.ал.1 от НК, за това, че на 26.11.2015г. в град
Пловдив, в качеството си на у. и п. на търговско дружество „МЕМО-ФР“
ЕООД град Асеновград, ЕИК *********, в 30-дневния срок от спиране на
плащанията, считано от 26.10.2015г. до 25.11.2015г. включително, по
публични парични задължения към Национална агенция за приходите,
произтичащи от Справки – декларации по ЗДДС, Декларации по ЗКПО и
Декларации обр. 6, за които е образувано изпълнително дело №
16150003587/2015г., не е поискал от Окръжен съд – Пловдив да се открие
производство по несъстоятелност, с Предложение ПРС да освободи
обвиняемия от наказателна отговорност, като му наложи административно
наказание по смисъла на чл.78а от НК.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура гр.Пловдив
моли обвиняемият да бъде признат за виновен, като бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание - глоба в
минимален размер, с доводи за наличие на смекчаващи отговорността
обстоятелства.
Защитникът на обв.З. – адв.С., пледира за освобождаване от наказателна
отговорност на подзащитния му по реда на чл.78а от НК, а именно глоба в
минимален размер, солидаризирайки се с аргументите на държавното
обвинение.
Обв.З., редовно призован, не се явява в съдебно заседание лично.
Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Обвиняемият М. Ш. З. е роден на ..., живущ в ..., ..., българско
гражданство, с основно образование, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН
**********.
1

На 10.01.2010г. в Агенция по вписвания - търговски регистър била
вписана регистрацията на Еднолично дружество с ограничена отговорност
„МЕМО-ФР" ЕООД, ЕИК201324733 с капитал в размер на 500/петстотин/
лева, със седалище и адрес на управление в гр.Асеновград, обл. Пловдив,
ул."Победа" №25. Предметът на дейност на дружеството към момента на
регистрирането му бил: комплексно строителство; строително-монтажни
работи; авторемонтна и сервизна дейност; търговия на едро и дребно в
страната и чужбина с промишлени, хранителни, селскостопански стоки, със
строителни материали и железария; предприемаческа и посредническа
дейност; вътрешен и международен транспорт; спедиторска дейност; внос и
износ; туристически услуги; превозни услуги; хотелиерство; услуги, а също и
всяка незабранена от закона дейност. Едноличен собственик на капитала и
управител на дружеството бил обв. М. Ш. З.. Счетоводно от създаването на
дружеството до 2015 г. то се обслужвало от св. И.К., а след това за около
година счетоводно „МЕМО-ФР" ЕООД, ЕИК201324733 се обслужвало от св.
М. Л. Първичните счетоводни документи се предоставяли от обв. З. и въз
основа на тях двете счетоводителки подавали до ТД на НАП Справки-
декларации по ЗДДС, Декларациите по ЗКПО, Декларации обр. 6.
Дружеството се занимавало със строителни дейности и имало наети
работници - около петнадесет човека. С времето дружеството започнало да
има задължения, за което и св. К. и св. Л. уведомили у. на „МЕМО-ФР"
ЕООД, ЕИК201324733- обв. М.З.. При прекратяване на взаимоотношенията
си с дружеството, св. Л. предала на обв. З. цялата счетоводна документация.
За времето от месец юли 2016 до месец април 2017 г. счетоводството на
„МЕМО-ФР" ЕООД, ЕИК201324733 се водело от св. Д. В. П. През този
период от време дружеството стопанисвало кафе- аперитив в гр. Асеновград,
кв."3апад" като дейността се извършвала от бащата на обвиняемия - св. Ш. З.,
но управителят на дружеството бил уведомен за това. Свидетелят Ш. З.
предавал на свидетелката Д. П. първичните счетоводни документи, като тя ги
обработвала и след това ги връщала на св. Ш. З.. От своя страна свидетелката
осчетоводявала документите и изготвяла дневниците за покупки и продажби,
СД по ЗДДС, декларации образец 6 и ГДД, които подавала в ТД на НАП-
Пловдив. В ТД на НАП било образувано Изпълнително дело №
16150003587/2015 г. за публични задължения. Задълженията по
изпълнителното дело произтичали от справки-декларации по ЗДДС,
декларации по ЗКПО, декларации образец 6. По изпълнителното дело било
изпратено Разпореждане за присъединяване на публичен взискател Изх.
№3587/2015/000005/13.08.2015 г., което е било връчено на св. Ш. З. на
12.09.2015 г. На дружеството била извършена и ревизия, в следствие на което
бил издаден Ревизионен акт №Р-16001618000709-091-001/01.11.2018 г. ,
връчен по реда на чл. 32 от ДОПК.Било изпратено Разпореждане за
присъединяване на публичен взискател Изх. №С 160016-105-
0133905/12.10.2016 г., което е било връчено на св. Ш. З. на 14.11.2016 г., а
Разпореждане за присъединяване на публичен взискател Изх. № С 160016-
105-0025711/22.02.2017г. било връчено на св.И. М. З. - майка на обвиняемия.
Двамата свидетели уведомили своя син за получените книжа от ТД на НАП.
2

Въпреки надлежното си уведомяване и безспорността на задълженията, М.З.
не предприел никакви действия по погасяването им. Обв. М.З. в качеството
на управляващ и представляващ „МЕМО-ФР" ЕООД спрял плащанията на
изискуемите си задължения на 26.10.2015 г. Макар и да знаел, че
управляваното от него дружество е в трайно тежко финансово състояние и е
неплатежоспособно тридесет дни от спиране на плащанията на 26.10.2015 г.,
до 25.11.2015 той не предприел никакви действия за депозиране на молба до
Окръжен съд - гр.Пловдив за откриване на производство по несъстоятелност.
В хода на досъдебното производство е била назначена и изготвена
Съдебно-счетоводна експертиза. Видно от приложеното експертно
заключение, в ТД на НАП гр.Пловдив е образувано изп.дело №
16150003587/2015г. с длъжник „МЕМО – ФР“ ЕООД за публични задължения
в общ размер 70719,22лв., от които главница 49769,98лв., лихва 20746,40лв. и
нелихвоносна главница 202,84лв. Задълженията на дружеството са
формирани от декларации – образец 6 „Данни за дължими вноски и данък по
чл.42 от ЗДДФЛ“; СД по ЗДДС; Годишни данъчни декларации по ЗКПО;
Наказателно постановление № 256611-F268672/17.03.2017г. и Ревизионен акт
№ Р-16001618000709-091-001/01.11.2018г. Вещото лице е заключило, че
видно от приложената справка с издател НАП за задълженията, плащанията
по които подлежат на разпределение от публичен изпълнител, актуални към
05.07.2019г., общият размер по ИД № 16150003587/2015г. с длъжник
дружество „МЕМО – ФР“ е 87851,37лв., в т.ч. главница 58753,33лв. и лихва
29098,04лв. На база събраните доказателства за имущественото състояние на
„Мемо – ФР“ ЕООД експертизата констатира, че дружеството не притежава
активи – недвижими имоти; земеделска земя; земеделска и горска техника;
МПС; въздухоплавателни средства; кораби; дялове и акции в други
компании; авоари по банкови сметки, които да послужат за надлежно
обезпечаване на публичните му задължения. Експертът е обосновал извод, че
„Мемо – ФР“ ЕООД не притежава материална обезпеченост и не е в
състояние да изпълни всяко изискуемо парично задължение по търговска
сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано
с търговската му дейност. Видно от данъчно-осигурителната му сметка,
дружеството е спряло плащането на задълженията си към 26.10.2015г.
Последното плащане на установените и изискуеми публични задължения е в
размер на 3900,00 лв. Според вещото лице датата на възникване на
неплатежоспособността на „МЕМО – ФР“ ЕООД с ЕИК ********* Е
26.10.2015г.
Въпреки, че е бил наясно с финансовите затруднения на управляваното
от него дружество и наличието на изискуеми публично правни задължения,
обв. М.З. не предприел предвиденото му в закона задължение в качеството му
на управляващ „МЕМО-ФР" ЕООД при трайни и задълбочаващи се
финансови затруднения и неплатежоспособност на дружеството 30-дневен
срок да депозира молба до Окръжен съд-Пловдив за откриване на
производство по несъстоятелност.
3

Гореописаната фактическа обстановка се установи по безсъмнен
начин от следните събрани по делото доказателствени материали – от
показанията на свидетелите и от писмените доказателства, събрани на
досъдебното производство – писма, справки, декларации, постановления,
разпореждания, банкови извлечения, ревизионен акт, протоколи, ревизионен
доклад, заключение на ССчЕ, характеристична справка и справка за съдимост
за обвиняемия.
Съдът кредитира и изцяло се доверява на показанията на свидетелите Д.
В. П., Ш. К. З., И. М. З.а, И. И. К., М. С. Л., като логични, последователни,
вътрешно непротиворечиви и в съответствие с останалите доказателства по
делото. Всеки един от свидетелите разкрива така приетата за установена
фактическа обстановка в отделни аспекти, изяснявайки различни моменти,
които са им станали достояние и които са предмет на доказване в настоящето
производство.
Съдът възприе и кредитира в решението си заключението на вещото
лице, депозирало съдебно-счетоводната експертиза, като изготвено
обективно, с необходимите професионални знания и опит в съответната
област. Същото е пълно, обосновано и не поражда съмнения относно
правилността на съдържащите се в него изводи.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При тази фактическа обстановка Съдът зае становище, че с деянието си
обвиняемата е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.227б, ал.2, вр.ал.1 от НК, за това, че на 26.11.2015г. в град
Пловдив, в качеството си на у. и п. на търговско дружество „МЕМО-ФР“
ЕООД град Асеновград, ЕИК *********, в 30-дневния срок от спиране на
плащанията, считано от 26.10.2015г. до 25.11.2015г. включително, по
публични парични задължения към Национална агенция за приходите,
произтичащи от Справки – декларации по ЗДДС, Декларации по ЗКПО и
Декларации обр. 6, за които е образувано изпълнително дело №
16150003587/2015г., не е поискал от Окръжен съд – Пловдив да се открие
производство по несъстоятелност.
За да бъде едно деяние съставомерно от обективна страна като
престъпление по чл. 227б, ал. 2 от НК, то трябва, в 30-дневен срок от спиране
на плащанията, субектът на престъплението да не е поискал от съда да открие
производство по несъстоятелност. Следователно от обективна страна се
наблюдават две отделни и последователни бездействия на дееца, който първо
трябва да не е изпълнил свое действително и изискуемо правно задължение,
произтичащо от търговската му дейност, след което в 30-дневен срок от
спиране на плащанията да не е поискал откриването на производство по
несъстоятелност. С изтичането на този срок престъплението ще бъде
довършено. От своя страна началото на течене на този срок се отнася към
4

момента на първото съставомерно бездействие, а именно спирането на
плащанията. „Спиране на плащанията" по смисъла на чл. 227б, ал. 2 от НК ще
представлява неизпълнение на ликвидно и изискуемо правно задължение,
произтичащо от или свързано с търговската дейност на търговеца или с
публичноправни негови задължения.
Спирането на плащанията е обстоятелство, релевантно за възникване на
неплатежоспособност на търговско дружество. Според Решение № 183 от
05.06.2001г . по н. д. № 121/2001г. , III н.о., понятието неплатежоспособност
няма легално определение в НК и след като то е дефинирано в специален
закон, какъвто е Търговският закон, то съдържанието на този елемент от
престъпния състав по чл. 227б от НК се изяснява напълно с категориите на
търговското право и се намира в нормата на чл. 608, ал. 1 от Търговския
закон. Според същия, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние
да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до
търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение,
неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от
прекратяването , както и публичноправно задължение, свързано с
търговската му дейност.
От обективна страна обвиняемият не е предприел действия по
заплащане на задълженията на дружеството и подаване на молба до Окръжен
съд Пловдив за откриване на производство по несъстоятелност на
представляваното от него дружество. Горното се установява както от
приложените многобройни писмени доказателства, така и събраните гласни
такива.
От субективна страна деянието е извършено от обвиняемия виновно -
при форма на вината пряк умисъл, тъй като същият е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е
общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване. За този
извод следва да се вземе предвид бездействието на обвиняемия, което в
настоящият случай се изразява в две отделни и последователни бездействия -
спиране на плащанията към кредитор и неподаване на молба за откриване на
производство по несъстоятелност пред Окръжен съд Пловдив.
ПО НАКАЗАНИЕТО
За извършеното от обвиняемия престъпление по посочената правна
квалификация се предвижда наказание “лишаване от свобода” до три години,
или глоба до пет хиляди лева, същият е пълнолетен, видно от приложената
справка за съдимост не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78 А от НК, както и
от деянието няма причинени съставомерни имуществени вреди. При
наличието на тези материалноправни предпоставки за приложението на
чл.78А от НК, съдът счита, че обвиняемият следва да бъде освободен от
5

наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание
“ГЛОБА”.
При индивидуализация размера на така посоченото наказание, съдът
отчита всички обстоятелства по делото – чистото съдебно минало, ниската
степен на обществена опасност на обвиняемия, добрите му характеристични
данни – липсват данни за криминални прояви, както и фактът, че от
престъплението не са настъпили съставомерни щети. Отегчаващи
отговорността обстоятелства не се установяват. С оглед на така изложеното,
съдът счита, че най-справедливо е на обвиняемия М. Ш. З. да се определи и
наложи наказание “глоба” в минимално предвидения от закона размер,
уреден в нормата на чл.78А, ал.1 от НК, а именно 1000лв.
На основание чл.189, ал.3 от НПК и предвид изхода на делото Съдът
възложи в тежест на обвиняемия М. Ш. З. да заплати в полза на държавата по
сметка на ОДМВР Пловдив направените по делото разноски за експертиза в
размер на 219,60 лв.
По делото не са били приобщени веществени доказателства.
По изложените съображения съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

6

Номер на акта:	305
Дата:	25 март 2021 г. (в сила от 10 април 2021 г.)
Съдия:	Елена Димитрова Герцова

Дело:	20215330201515
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	1 март 2021 г.

Решение по дело №1515/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите