№ 3840
ГРАД, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20211110130096 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК вр. чл. 439 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Р. Б. ДЖ., чрез адв. П., срещу (ФИРМА), с
която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 вр. чл.
124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника чрез
принудително изпълнение следните суми: 2905,05 лв. – главница, както и 2895,60 лв. –
законна лихва, за които суми бил издаден изпълнителен лист от 26.11.2003г. по ч.гр.д.
08963/2003 г. по описа на СРС, 69 състав, в полза на „Банка ДСК” ЕАД, поради погасяване
на вземанията по давност.
В исковата молба ищцата твърди, че на 28.05.2001 г. сключила с „Банка ДСК“ ЕАД
договор за кредит, като поради неплащане на същия на 26.11.2003 г. бил издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 08963/2003 г. по описа на СРС, 69 състав за сумата от
2905,05 лв. – главница и 435,19 лв. – лихва за периода от 30.09.2002 г. до 06.11.2003 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 07.11.2003 г. до изплащане на вземането,
както и 33,40 лв. – разноски по делото. За събиране на присъдените суми било образувано
изпълнително дело № 3456/2003 г., 2 участък, 9 – то отделение по описа на ДСИ с район на
действие СРС срещу ищцата и поръчителите по процесния договор за кредит, по което не
били предприети изпълнителни действия. На 02.09.2016 г. след непрекъснат тормоз ищцата
и поръчителите по договора за кредит сключили споразумение с ответника, гласящо, че
били уведомени за извършена цесия, за която не били уведомявани. Поддържа, че не дължи
вземането по издадения на 26.11.2003 г. изпълнителен лист, тъй като било погасено по
давност на 26.11.2008 г. Ето защо моли съда да уважи предявените искове и да признае за
установено, че ищцата не дължи на ответника посочените по – горе суми. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество, чрез юрк. Ш. признава предявените
искове. Поддържа, че от страна на ответника не били предприемани действия във връзка със
събиране на вземанията по процесния изпълнителен титул, тъй като вземанията били
погасени по давност. Моли съда да отхвърли искането на ищеца за присъждане на разноски
1
в производството, доколкото ответната страна не била дала повод за предявяване на
исковата претенция, а при условията на евентуалност – в случай че съдът приеме искането
за разноски на ищеца за основателно, да бъдат присъдени разноски в минимален размер.
Претендира разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на производството по чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК е съществуването на
изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не
законосъобразността на провежданото изпълнение. Изпълняемото материално право
обхваща вземанията, така както са посочени в изпълнителния титул, а защитата може да се
основава единствено на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, в което е издадено изпълняваното решение, тъй като за фактите към този
момент се формира силата му на пресъдено нещо, респективно след срока по чл. 414, ал. 2
от ГПК в заповедното производство, тъй като към датата неговото изтичане настъпва
преклудиращото действие за сочене на възражения.
В разглеждания случай ищцата основава отрицателния си установителен иск на
петгодишна погасителна давност, като сочи, че считано от 2008 г. вземането по
изпълнителния лист е било погасено по давност. Т. е. претенциите са основани на
новонастъпили факти, което съответно обуславя наличието на правен интерес за ищеца да
претендира по исков ред установяване на несъществуването на изпълняемите права.
Предвид това, че е предявен от ищеца отрицателен установителен иск, при
разпределение на доказателствената тежест съгласно чл. 154 ГПК, в тежест на ответника е
да докаже, че разполага с вземания в претендираните размери, които подлежат на
принудително изпълнение, вкл. извършването на действия по спиране или прекъсване на
течащата срещу вземанията погасителна давност по смисъла на ЗЗД.
С оглед твърденията на ответника в отговора на исковата молба, съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване всички факти, включени във фактическия състав
на иска по чл.439, ал.1 ГПК, а именно, че:
1/ в полза на праводателя на ответника има издаден изпълнителен лист от 26.11.2003 г.
по ч.гр.д. 08963/2003 г. по описа на СРС, 69 състав, за следните суми: 2905,05 лв. –
главница, 435,19 лв. – лихва за периода от 30.09.2002 г. до 06.11.2003 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 07.11.2003 г. до изплащане на вземането и 33,40 лв. –
разноски по делото;
2/ вземането по изпълнителния лист е било прехвърлено по силата на договор за
прехвърляне на вземания на ответника (като цесионер);
3/ по отношение на вземанията по изпълнителния лист е изтекъл срок по – дълъг от 5
години, който не е бил прекъсван или спиран.
Ето защо предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде
уважен.
По разноските:
Всяка от страните е направила искане за присъждане на разноски, като спорът е
относно приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Нормата е в
отклонение на общото правило, че разноските се възлагат върху страната, срещу която е
постановено решението. За нейното приложение е необходимо, освен ответникът да е
признал иска, с извънпроцесуалното си поведение да не е станал повод за образуване на
2
делото.
Първата предпоставка ответникът да е признал иска е налице. По отношение втората
съдът взе предвид следното:
Преценката за предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК се извършва въз основа на данните
по делото за извънсъдебното и процесуално поведение на ответника. От писмените
доказателства по делото се установява, че с молба от 06.08.2013 г. (л.39 от делото)
ответникът (ФИРМА) е поканил ищцата Р.Д. да преведе дължимата от нея сума в размер на
5800,48 лв. по посочена банкова сметка. В същата молба ответникът е предупредил ищцата,
че при неизпълнение на това задължение ще бъдат предприети всички позволени от закона
средства с цел принудително събиране на задължението на Р.Д.. Също така, в отговора на
исковата молба ответникът изрично е посочил, че в съответствие с чл. 429 ГПК цесионерът
като частен правоприемник на цедента се ползва от издадения в полза на „Банка ДСК“ ЕАД
изпълнителен лист от 26.11.2003 г., като е признал, че в действителност е имало отправено
предложение за доброволно уреждане на задължението към длъжника. Отделно от това,
изпълнителното дело се образува по молба на взискателя и един от начините за
прекратяването му е, ако взискателят е поискал това писмено (чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК). Като
е образувал изпълнителното дело, респ. встъпил във вече образуваното изпълнително дело, и
като не е поискал прекратяването на перемираното дело ответникът с поведението си е дал
повод за завеждане на иска. Поради това, не са налице кумулативно предвидените
предпоставки, предвидени в чл. 78, ал. 2 ГПК, за да се възложат разноските в тежест на
ищеца (в този смисъл Решение № 265316 от 9.08.2021 г. на СГС по гр. д. № 9954/2020 г.).
По тези съображения ответникът следва да понесе направените в производството разноски
от ищеца за държавна такса в размер на 232,02 лв.
По отношение на претендираното от процесуалния представител на ищеца адвокатско
възнаграждение съдът намира следното:
Само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се
присъдят по правилата на чл. 78 от ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да
бъде указан видът на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително
заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Тогава, както и
в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално
установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато
възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна
помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на
разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила
адвокатското възнаграждение (т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 по тълк. дело №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС). В настоящия случай в представения по делото договор за
правна защита и съдействие от 11.05.2021 г. е посочено единствено, че е договорено
адвокатско възнаграждение в размер на „500.00.“, без да е отразено дали същото е било
заплатено и по какъв начин е станало това – в брой, по банков път или по друг начин. Ето
защо, не следва да бъдат присъждани на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Р. Б. ДЖ., ЕГН: **********, с
адрес: ГРАД, ж.к. АДРЕС, срещу (ФИРМА), ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: ГРАД, АДРЕС, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал.
1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че Р. Б. ДЖ. не дължи поради изтекла погасителна давност на
(ФИРМА) следните суми: 2905,05 лв. – главница, както и 2895,60 лв. – законна лихва, за
3
които суми в полза на „Банка ДСК“ ЕАД е бил издаден изпълнителен лист от 26.11.2003г.
по ч.гр.д. 08963/2003 г. по описа на СРС, 69 състав, а впоследствие вземането е било
прехвърлено от „Банка ДСК“ ЕАД на (ФИРМА) с договор за цесия.
ОСЪЖДА (ФИРМА), ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: ГРАД,
АДРЕС, да заплати на Р. Б. ДЖ., ЕГН: **********, с адрес: ГРАД, ж.к. АДРЕС, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 232,02 лв., представляваща разноски за държавна
такса за производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4