Решение по дело №397/2021 на Окръжен съд - Велико Търново

Номер на акта: 254
Дата: 21 юни 2021 г.
Съдия: Пламен Борисов
Дело: 20214100500397
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 17 май 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 254
гр. Велико Търново , 16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Борисов
Членове:Любка Милкова

Светослав Иванов
като разгледа докладваното от Пламен Борисов Въззивно частно гражданско
дело № 20214100500397 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 463 от ГПК.
Образувано е по жалба на адв. П.С. от ВТАК, пълномощник на ЦВ. Н.
ЕН. с ЕГН ********** – длъжник по изпълнително дело № 20087300400172
по описа на ЧСИ Мария Глушкова, peг. № 730 на КЧСИ, с район на действие
ОС-Велико Търново. Жалбоподателят твърди извършено разпределение на
постъпила по изпълнителното дело сума в размер на 13 412,54 лева, която
според него попада в разпоредбата на чл. 444 от ГПК, несеквестируема е и не
подлежи на разпределение и принудително изпълнение, тъй като длъжникът е
регистриран като земеделски производител, а разпределените суми
представлявали средства от Държавен фонд „Земеделие“ с основание СЕПП –
Схема за единно плащане на площ, Схема за преразпределително плащане и
СПК. Счита постъпващите по банковата му сметка от ДФ „Земеделие“
субсидии за несеквестируеми по смисъла на чл. 444, т. 8 от ГПК. Моли за
отмяна на извършеното разпределение от ЧСИ на сумата в размер на
13 412,54 лева (тринадесет хиляди четиристотин и дванадесет лева и петдесет
и четири стотинки). Прилага писмени доказателства.
В подадено писмено възражение от взискателят ЗАД „Алианц
България“, чрез адв. Н.Б. от ВТАК, излага доводи за неоснователност на
жалбата.
В своите мотивите ЧСИ Мария Глушкова също заема становище за
1
неоснователност на жалбата. Изтъква, че длъжникът не е уведомил ЧСИ в
законоустановения срок, че получава по тази сметка средства от ДФЗ. Освен
това запор не е налаган върху несеквестируемите доходи на длъжника. Сочи,
че не е доказано по безспорен начин, че средствата постъпили по банковата
сметка на длъжника, преведени на ЧСИ и разпределени са с произход СЕПП.
Великотърновският окръжен съд, като взе предвид становищата на
жалбоподателя, взискателя и съдебния изпълнител, съобрази материалите по
приложеното изпълнително дело и като отчете релевантните за настоящия
спор факти, намира следното:
Производството по изпълнително дело № 20087300400172 по описа на
ЧСИ Мария Глушкова е образувано по молба на ЗАД „Алианц България“
против ЦВ. Н. ЕН. за вземания на взискателя по издаден в негова полза
изпълнителен лист от 06.02.2008 г. за сумата в размер на 4 466.00 лева,
представляваща изплатено обезщетение от застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва, както и сумата в
размер на 486.64 лева – направените по делото разноски. В рамките на
изпълнителното производство са извършвани множество изпълнителни
действия, в това число и налагане на запор върху трудовото възнаграждение
на длъжника, опис на движими вещи. Многократно са извършвани справки за
притежаваното от длъжника движимо и недвижимо имущество. Със запорно
съобщение от 06.09.2020 г. е наложен запор върху вземанията на длъжника по
банковите сметки в „Уникредит Булбанк“ АД, като изрично е указано в
съобщението, че запор не се налага върху банковите сметки, по които
постъпват несеквестируеми доходи. Съобщението за наложения запор по
банкови сметки е връчено на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК (л.202 от
ИД).
Междувременно към датата на запорното съобщение – 06.09.2020 г.
дължимата по изпълнителното дело сума е в общ размер на 13 409.76 лева. С
писмо от 11.09.2020 г. „Уникредит Булбанк“ АД са уведомили ЧСИ Мария
Глушкова, че признават вземането, върху което е наложен запор за
основателно, поради което сметката на длъжника ЦВ. Н. ЕН. е блокирана,
като е отбелязано и че по запорираната сметка лицето получава средства от
ДФЗ. Това, както и всички следващи писма постъпили от „Уникредит
Булбанк“ АД са без подпис, длъжност и име на автора на писмото, поради
което съдебният изпълнител неведнъж е указвал на банката, че следва да
изпращат кореспонденцията си оформена по надлежния ред, годна да
послужи по делото, тъй като във вида, в който са изпращани писмата не става
ясно кой е действителния автор на документа. Въпреки това по делото не
постъпват надлежно оформени, подписани писма от банката, от които да е
видно, че действително изхождат от съответното лице – служител на банката
и сочената в тях информация е достоверна. На 07.04.2021 г. по сметка на ЧСИ
в изпълнение на наложения запор от „Уникредит Булбанк“ АД е преведена
2
сумата в размер на 13 412.54 лева, като с писмо от 07.04.2021 г. (л. 252 от ИД)
банката информира съдебния изпълнител, че преведената сума е постъпила по
сметката на длъжника от Държавен фонд „Земеделие“, което писмо отново е
без подпис, имена и длъжност на съставилото го лице. Насрочено е
предявяване на разпределени на постъпилата сума от „Уникредит Булбанк“
АД за 10.05.2021 г. от 16:45 часа в кантората на ЧСИ Мария Глушкова.
Съдебният изпълнител е извършил следното разпределение на сумата от 13
412. 54 лева:

- на ЧСИ Мария Глушкова - 664,87 лева с ДДС – такси и разноски,
съгласно ТТРЗЧСИ; 1087,97 лева с ДДС – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ;
- на взискателя ЗАД „Алианц България“ АД – 190,25 лева с ДДС –
държавни такси и такси по ТТРЗЧСИ; 11 469,45 лева – дължима сума по ИД.
Разпределението е предявено на адв. П.С. от ВТАК – пълномощник на
длъжника Ц.Е. с протокол от 10.05.2021 г. (л. 299 от ИД). Срещу това
разпределение на 12.05.2021 г. е постъпила жалба от адв. С., въз основа на
която е образувано настоящото съдебно производство.
При така изяснената фактическа обстановка, се налагат следните правни
изводи:
Депозираната жалба е подадена в законоустановения срок, от
легитимирана страна, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния
изпълнител, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
По отношение на твърдение на жалбоподателя, относно
несеквестируемостта на сумите постъпващи от субсидии от ЕС, чрез ДФ
„Земеделие“, настоящия съдебен състав намира следното:
Съгласно чл. 133 от ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо
обезпечение на неговите кредитори. Несеквестируемостта е забрана за
кредитора да се удовлетворява от точно определени имуществени права и
имущество на длъжника. Тя е регламентирана с императивни правни норми,
които се прилагат служебно. В случая предмет на разглеждане са
несеквестируемите вземания, върху които не се допуска принудително
изпълнение, т.е. тези за които е налице забрана да бъдат събирани от друго
лице, освен длъжника. В чл. 444 от ГПК са изброени вещите и вземанията на
лицата, които се ползват със закрила и върху които не може да бъде насочено
принудителното изпълнение. Съгласно чл. 444, т. 8 от ГПК, изпълнението не
може да бъде насочено върху предвидените в друг закон вещи и вземания
като неподлежащи на принудително изпълнение.
В Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ са
3
регламентирани различни форми на финансово подпомагане, като според
източника си финансовите средства, с които се субсидират земеделските
производители могат да бъдат разделени на две категории - средства от
държавния бюджет и средства от бюджета на ЕС. Всяка от тези категории е
подчинена на различен правен режим. В случая от данните по
изпълнителното дело и представените от страната писмени доказателства се
установява, че по сметката на длъжника в „Уникредит Булбанк“ АД са
постъпвали плащания с основание СЕПП 2020 **********, СПП 2020
********** и СПК 2020 ********** и наредител – ДФ „Земеделие“. От
приложената справка за транзакции по банковата сметка на длъжника не
може да се изведе категоричен извод, какъв е произходът на тези средства –
дали те са отпускани от европейски фондове или представляват държавна
субсидия за подпомагане на земеделски производители.
По отношение на средствата отпускани от държавния бюджет, според
разпоредбите на Закона за държавния бюджет на Република България за 2020,
целево предоставяните средства от държавния бюджет на нефинансовите
предприятия за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за възложени
от държавата дейности и услуги не могат да се използват за обезпечения,
както и за принудително погасяване на публични и частни държавни
вземания, както и на вземания на трети лица. Няма данни по делото
получаваните от длъжника суми да са му целево отпускани от държавния
бюджет, още по-малко за дейности или услуги възложени му от държавата в
качеството му на земеделски производител. С оглед недоказаността на
твърденията на длъжника в жалбата, същите следва да бъдат оставени без
уважение.
Що се отнася до средствата, отпускани от фондовете на ЕС, съгласно
чл. 17а от ЗПЗП тези средства са публични, а съобразно §1 т. 50 от ДР от
ЗПЗП публично финансиране са средствата, предоставени от държавния
бюджет и/или от бюджета на ЕС, независимо от органа, който ги предоставя,
като съгласно чл. 11 и чл. 11а от ЗПЗП ДФ „Земеделие“ извършва дейността
по управлението и контрола на плащанията на отпуснатите от еврофондовете
средства и свързаното с тях национално съфинансиране. Цялостната
регламентация на финансовите помощи от ЕС е подчинена на принципа за
целево разходване на средствата, като за финансирането, управлението и
мониторинга на общата селскостопанска политика в рамките на ЕС е издаден
Регламент /ЕС/ № 1306/2013 на Европейския Парламент и на Съвета от 17
декември 2013 г. Регламентът не съдържа изрична разпоредбата, според която
средствата отпускани от европейски фондове да се смятат за
несеквестируеми. Както беше посочено по-горе по делото няма
доказателства, от които да е видно, че сумите постъпващи по банковата
сметка на длъжника действително са суми отговарящи на горепосочените
разпоредби и попадащи в обхвата на чл. 444, т. 8 от ГПК. Няма основание,
само защото същите са постъпили от Държавен фонд „Земеделие“, съда да
4
приеме, че това са именно целево отпуснати суми, за възложени от държавата
дейности или услуги. Съдебният изпълнител не е имал информация, а и до
момента по делото няма информация какъв точно е произхода на средствата
постъпили по банковата сметка на длъжника в „Уникредит Булбанк“ АД, за
да може да се извърши преценка попадат ли те в хипотезата на чл. 444, т. 8 от
ГПК, тъй като както беше посочено вече не всички суми постъпващи по
банкова сметка на земеделски производител от ДФЗ са несеквестируеми, а
само тези отпускани целево, за осъществяване на възложени от държавата
дейсности. Освен това длъжникът е бил уведомен за наложения запор по
отношение банковата му сметка в „Уникредит Булбанк“ АД, но не е възразил
срещу налагане на запора, което е логично да бе направил, ако действително
по тази банкова сметка е очаквал да получи суми, които смята за
несеквестируеми. Въпреки това до предявяване на разпределението
длъжникът не е информирал съдебния изпълнител за произхода на
постъпващите по банковата му сметка суми, и не са представени
доказателства подкрепящи твърденията му, с оглед на което настоящият
съдебен състав намира извършеното разпределение на постъпилите суми за
законосъобразно.
По така изложените аргументи, настоящият съдебен състав намира, че
подадената от адв. П.С., пълномощник на длъжника ЦВ. Н. ЕН. жалба следва
да бъде оставена без уважение като изцяло неоснователна.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на адв. П.С. от ВТАК, пълномощник на
длъжника ЦВ. Н. ЕН. с ЕГН **********, против протокол за Разпределение
от 10.05.2021 г. за разпределение на сумата от 13412,54 лева, получена от
наложен запор по банкова сметка на длъжника в „Уникредит Булбанк“ АД,
извършено по Изпълнително дело № 20087300400172 по описа на ЧСИ Мария
Глушкова, peг. № 730 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Велико
Търново, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Великотърновски
апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5