Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 08.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВРАЦА, първи граждански състав, в публичното съдебно заседание на девети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИНА ГЕНЖОВА
при секретаря Нина Георгиева, като разгледа гр.д. № 1603 по описа на ВРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Част трета, глава ХХVІ от ГПК.
Предявен е от Г.Р.Н. срещу А.Х. иск с
правно основание чл.49, ал.1 вр. ал.3 от СК за прекратяване с развод на
сключения между същите на 25.03.2016г.
граждански брак като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника. Предявени
са при условията на обективно кумулативно съединяване и иск по чл. 59 СК за
предоставяне упражняването на родителските права и определяне режим на лични
отношения и за издръжка на роденото от брака дете.
Ищцата сочи, че с ответника сключили
брак на 25.03.2016г., за което било издадено удостовериние за граждански брак №
0203/03.11.2016г., като от брака си имат едно родено дете – И.А.Х., роден на ***г.
Отношенията между двамата не вървяли добре още от самото начало, като не могли
да създадат трайни семейни отношения. Той не работел, непрекъснато пътувал и
бил далеч от семейството. Не се грижел за детето и семейството, като ищцата не
работела, тъй като отглеждала детето към момента. Бракът им се изпразнил от
съдържание, тъй като се отчуждили и не поддържали емоционална и съпружеска
връзка. Моли бракът да бъде прекрането поради дълбоко и непоправимо
разстройство, настъпило по вина на ответника. Моли упражняването на
родителските права над роденото от брака дете да бъдат предоставени на нея, а
на ответника да бъда определен режим на лични отношения – в нейно присъствие
всяка първа и трета седмица, събота и неделя, без преспиване при бащата. Иска
ответникът да бъде осъден да заплаща издръжка за малолетното дете в размер на
250 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба. Претендира
разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е
постъпил отговор на искова молба от ответника.
РАЙОНЕН
СЪД - ВРАЦА, като взе предвид
становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От удостоверение за сключен граждански
брак, издадено въз основа на акт за граждански брак №0203 от 03.11.2016г., Община
Враца, се установява, че А.Х., гражданин на Сърбия, роден на ***г., и Г.Р.Н.,
ЕГН **********, са сключили граждански брак на 25.03.2016г.. в гр. Раждагиня, Сърбия.
Съпругата е запазила фамилното си име Н..
От копие на удостоверение за раждане,
издадено въз основа на акт за раждане №0372/01.09.2017г. се установява, че И.А.Х.
е роден на ***г. в гр. Враца от родители Г.Р.Н. и А.Х.. Представено е копие от
международен паспорт на детето Н. Ч., издаден от МВР на РБ, на 08.01.2014г.
Представен е социален доклад от Д“СП“ –
Враца, в който е посочено, че основните грижи за детето се полагат от майката,
като няма проблеми в отглеждането му. Жилището, което обитава майката,
представлява едноетажна къща. Същата е закупена скоро и се извършват ремонтни
дейности, но в нея има достатъчно пространство за всички членове на
семейството. Били закупени нови мебели и електроуреди. Жилищно-битовите
условия, според социалния работник са много добри, било подсигурено всичко
необходимо за отглеждане на детето И., като се поддържала и необходимата битова
и лична хигиена. Майката в момента е в отпуск за отглеждане на друго свое дете,
като получава месечни помощи, съобразно ЗСПД, в размер общо на 800 лева. Установена е привързаност между детето и
майката, детето е с добър емоционален статус, спокоен и лъчезарен.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля С.Г.. Същата е заявила, че през пролетта
на 2016г. ищцата ѝ се похвалила, че се е омъжила за сърбин, живеели на
квартира, и тя била бременна. През есента на 2017г., след като вече била
родила, ищцата отишла при свидетелката Г. с молба да ѝ даде пари на заем,
както и да ги приюти за няколко дни, тъй като няма къде да живеят. Споделила ѝ, че съпругът ѝ
постоянно пътувал, не работел, не донасял постоянни доходи. Имала лични
наблюдения върху семейството от периода, когато са живели в нейния дом, докато
си намерят квартира. А. постоянно излизал без да се върне понякога по пет дни,
имало скандали между тях, като повод за тях бил фактът, че ответникът не работи
и не се грижи за детето. След като се изнесли свидтелката срещнала Г. и тя
ѝ казала, че мъжът ѝ заминал в чужбина и не се обажда и не ги
търси. Още когато живеели с нея, тя забелязала дистанция между тях.
При така установените факти от значение за спора съдът
приема от ПРАВНА СТРАНА следното:
Приложим е Кодексът на международно частно право,
съгласно чл.7, от него, българският съд е местно компетентен, тъй като страните
нямат общо обичайно местопребиваване, ищецът има обичайно местопребиваване в
България и е български гражданни, като е приложимо и българското право по
отношение на спора съобразно предвиденото в Кодекса.
От събраните по делото доказателства се
установява по несъмнен и категоричен начин обстоятелството, че страните живеят
разделени повече от година, като не поддържат контакти помежду си. Съпружеската
фактическа раздяла е обстоятелство, което е разрушило трайно и необратимо
семейната общност. Тя е причина и обективен факт, отразяващ дълбокото и
непоправимо разстройство на брака. Брачната връзка е лишена от предписваното й
от закона и добрите нрави съдържание, поради което като формална и ненужна,
следва да се прекрати.
С оглед направеното искане за произнася
по въпроса за вината за разстройството на брачната връзка, на осн. чл. 49, ал.
3 СК съдът дължи разглеждането и на този въпрос.
От показанията на изслушания свидетел се
установява, че ответникът е заминала да живее в чужбина, престанала е да се
прибира при семейството си, прекратил е всякакъв контакт със съпругата и детето
си.
Следва да се даде отговор на въпроса
дали поведението на съпруга представлява такова брачно провинение, което да се
определи като вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачния
съюз.
Брачната връзка отразява отношения между
пълнолетни и равнопоставени правни субекти, които доброволно са избрали да
създадат семейство заедно. Вината в брачния процес е понятие, чието съдържание
се различава значително от приетото в правната доктрина значение на термина
„вина”. За да се избегне елементът на субективизъм в процеса, константната
съдебна практика е възприела разрешението да се извършва преценка само на
фактическото поведение, обективирано в конкретни действия на всеки от
съпрузите. Значението на тези действия пък се отчита само от гледна точка на
взаимоотношенията съпруг-съпруга, майка-дете и баща-дете. Всички прояви на
индивидуалния характер и личност на съпрузите са специфични за всеки отделен
случай и те не могат да се приведат под общ знаменател. Това, което съдът
обсъжда и преценява, е само дали и доколко те нарушават хармонията в
семейството и влияят негативно на отношенията вътре в него. Тоест – едно и също
поведение в някои случаи може да доведе до разстройство на брачните отношения,
а в други – не – според характера, възпитанието, мирогледа на лицата, тяхната
толерантност и въобще - нагласата и вижданията им за същността на брака. В тази
светлина задълженията на съда се свеждат до това да изолира конкретни постъпки
и да ги съпостави с отношението, първо - на всеки от съпрузите, и после – на
обществото, към съдържанието на брака, а след като констатира разминаване, да
прецени по въздействието, което са оказали, дали това води, от и в каква степен, до разстройство на брачните
отношения, както и кой е носителят на брачната вина. По делото по несъмнен
начин се доказа, че брачната връзка между страните през последната година не е
пълноценна, те не живеят заедно, не осъществяват никаква комуникация помежду
си. Ответникът е станал първопричина за раздялата със своето поведение –
престанал е да се прибира при семейството си и е прекратил всякакъв контакт с
тях, още когато са живеели заедно е оставял семейството си без обяснение в
продължение на дни, не е полагал грижи за малолетното дете, дори в моментите,
когато е бил с тях. Ето защо, в този конкретен случай, между тези лица,
поведението на съпруга – прекъсването на контакта със семейството, пълното
дезинтересиране от живота на съпругата и детето му, липсата на какъвто и да е
принос от негова страна за семейството, са станали причина за дълбокото и
непоправимо разстройство на брачната връзка. Неговото поведение е довело, както
до фактическата раздяла между тях, така и до дълбокото и непоправимо
разстройство на брачния съюз. Законът не формулира изрично причините, които
могат да доведат до дълбоко и непоправимо разстройство на брака, като те се
изследват във всеки конкретен случаи съобразно особеностите, очертани по-горе.
В настоящия случай се установи, че именно поведението на ответника е довело до
настъпването на окончателния крах в брачните отношения между съпрузите. Вината
за това е на ответника.
Установи се, че страните преди раздялата
си са живели на квартира, но ищцата заедно с детето е напуснала това жилище,
поради което не се установи наличеито на семейно жилище по смисъла на § 1, т. 1
ДР към СК., поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
По иска за предоставяне упражняването на
родителките права и определяне режим на лични контакти:
При произнасяне по въпроса на кого от
родителите се предоставя упражняването на родителските права, съдът изхожда
преди всичко от интересите на детето.
Съгласно чл. чл. 59, ал. 4 СК съдът решава въпросите по чл. 59, ал. 2 СК, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата като:
възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение
към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите,
пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица – близки на
родителите, социално обкръжение и материални възможности. Така изброените
критерии са възприети и в ППВС № 1/12.11.1974 г., чието задължително тълкуване
е приложимо и при действащия Семеен кодекс, в сила от
Легално определение на понятието
“най-добър интерес на детето” се съдържа в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДт.
Определението включва изброяването на сходни критерии, като посочените в чл.
59, ал. 4 СК. Така ЗЗДт сочи, че следва да се преценят желанията и чувствата на
детето; физическите, психическите и емоционалните му потребности; възрастта,
пола и миналото му; опасността или вредата, която е причинена на детето или има
вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за
детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата
и др. Изброяването на критериите както в СК, така и в ЗЗДт не е изчерпателно,
като цялостната преценка относно интереса на детето се извършва от съда след
обстойно проучване и анализ на всички показатели, които имат отношение към
развитието и благосъстоянието на детето.
Насока при преценката на обстоятелствата,
касаещи висшите интереси на детето, ни дава и Конвенцията за правата на детето
(приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991
г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от
3.07.1991 г.), съставляваща част от вътрешното право на страната съгласно чл.
5, ал. 4 от Конституцията на Република България.
От изслушаните свидетелски показания и от
приетия по делото социален доклад се установява, че детето се отглежда от
майката, като са му осигурени необходимите условия за развитието му. Следва да
се вземе предвид и ниската възраст на детето – две години, както и
обстоятелството, че бащата не е взел отношение във връзка с упражняването на
родителските права. Установи се от изслушания свидетел, че дори във времето, в
което са живеели заедно, бащата не е полагал грижи за малолетното дете.
С оглед горното съдът намира, че упражняването на
родителските права по отношение на детето И.следва да бъдат предоставени на
майката Г.Р.Н..
На бащата следва да бъда определен режим на лични
отношения с детето, който да бъде съобразен с обстоятелството, че детето е на
две години. Следва да бъде уважено искането на ищцата да бъде определен режим
на лични отношения на бащата с детето без то да преспива при бащата и в
присъствие на майката. Следва да се съобрази трайната практика в този смисъл,
като се спази и целта на закона, да се осигури възможност на бащата да запази
емоционалната си връзка с детето, като го вижда достатъчно често за тази цел. С
оглед изложеното съдът намира за подходящ предложения от ищцата режим на лични
отношения на детето с бащата – всяка първа и трета събота и неделя без
преспиване при бащата, в присъствие на майката. Намира че подходящите часове за
срещите на бащата с детето са от 10.00ч. до 17.00ч.
По отношение на претендираната издръжка:
Направено е искане за определяне на издръжка за детето
в размер на 250 лева. Съдът взе предвид, че не се установи бащата да реализира
някакви доходи, нито да има някакво имущество. В този случай трайната съдебна
практика приема, че при определяне размера на дължимата издръжка от родителя,
съдът следва да вземе предвид размерът на минималната работна заплата за
страната. Към момента на подаване на исковата молба и към момента на
приключване на устните състезания размерът на минималната работна заплата за
страната е в размер на 560 лева. Съобразно разпоредбата на чл.142, ал.2 СК
минималният размер на издръжката се определя като ¼ от размера на
минималната работна заплата, който в случая е 140 лева. Съдът намира, че
дължимата от бащата издръжка следва да бъде определена в този размер. При
установяване на нови обстоятелства относно възможността на бащата да заплаща
издръжка или е налице промяна в нуждите на детето, то може да бъде поискано
нейното увеличаване. Следва да бъде отхвърлен искът до пълния предявен размер от 250 лева.
При този изход на спора и на основание чл.329, ал.1,
изр.1, вр. чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата сторените от нея разноски в размер на 640 лева. Ответникът следва да
бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 201,60 лева, изчислена въз
основа на тригодишните платежи на присъдената издръжка.
Водим от горното, Районен съд - Враца
Р Е Ш И:
ДОПУСКА на основание чл. 49, ал. 1 СК развод между А.Х.,
гражданин на Сърбия, роден на ***г., и Г.Р.Н., ЕГН **********, сключили
граждански брак на 25.03.2016г. в гр. Раждагиня, Сърбия, за което е съставен акт
за граждански брак №0203 от 03.11.2016г., Община Враца, като дълбоко и
непоправимо разстроен ПО ВИНА на съпруга А.Х..
ПРЕДОСТАВЯ на осн. чл. 59, ал. 2 СК упражняването на
родителските права над малолетното дете И.А.Х., ЕГН **********, на майката Г.Р.Н.,
ЕГН **********, като постановява местоживеенето на същото да е на адреса на
майката.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата А.Х., роден на ***г.,
с малолетното дете И.А.Х., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца за
времето от 10.00ч. до 17.00ч. без преспиване, в присъствие на майката.
ОСЪЖДА А.Х., гражданин на Сърбия, роден на ***г. да заплаща
на малолетното дете И.А.Х., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител Г.Р.Н., ЕГН **********, издръжка в размер на 140.00 лева /сто и
четиридесет лева/, считано от датата на предявяване на исковата молба –
25.04.2019г., до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск до пълния му предявен размер от 250
лева.
ОСЪЖДА А.Х., гражданин на Сърбия, роден на ***г. да заплати
на Г.Р.Н., ЕГН ********** сумата от 640 лева /шестстотин и четиридесет лева/,
представляваща сторени в производството разноски.
ОСЪЖДА А.Х., гражданин на Сърбия, роден на ***г. да заплати
по сметка на РС-Враца държавна такса от 201,60 лева /двеста и един лева и 60
ст./ върху присъдената издръжка.
ПОСТАНОВЯВА на осн. чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението в
частта на присъдената издръжка.
Решението може да бъде обжалвано пред
Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните, а в
частта му, в която е постановено предварително изпълнение, в която част има
характер на определение – с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд -Враца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: