Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, …..08.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, VI въззивен състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА М.А
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР СТОИЦЕВ
АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ
при секретаря Марина Тодорова и прокурора Нина К., като
разгледа докладваното от съдията М.А ВНОХД № 1526/2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл.XXI от НПК.
С присъда
от 26.02.2018г. по НОХД № 1018/2017г. по описа на Софийски районен съд, НО, 104
с-в, подсъдимата А.С.К. е призната за виновна в това, че на 26.09.2015г., около 05:00 часа, в София,
ул. „Оборище“ № 1, пред клуб „365” отнела чужда собственост на З.А.Р., движима
вещ – мобилен телефон марка „Самсунг”, модел „Галакси Ес 6 Едж плюс” на
стойност 1139,99 лв. /хиляда сто тридесет и девет лева и деветдесет и девет
стотинки/, от владението на З.А.Р., с намерение противозаконно да я присвои,
като употребила за това сила – издърпала телефона от ръката на Р., въпреки
съпротивата й – престъпление по чл.198, ал.1 НК, поради което и на основание
чл.303, ал.2 от НПК във вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъдена на три месеца „лишаване
от свобода”. На основание чл.66, ал.1 от НК, изпълнението на така наложеното
наказание е отложено за срок от три години от влизане на присъдата в сила.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е
осъдил подс. К. да заплати направените по делото разноски.
Въззивното производство е образувано по жалба и
допълнение към нея от защитника на подсъдимата – адвокат М.,
в която се релевират доводи за неправилност на присъдата. Иска се отмяна на
присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимата
да бъде призната за невиновна. Защитникът намира, че показанията на св. Р.са изолирани и противоречиви,
тъй като първо съобщила, че телефонът й бил отнет от „Я.“ – св. Х., а след това
заявила, че подсъдимата К. го е отнела. Посочва, че останалите подкрепящи
обвинителната теза показания се явяват косвени доказателства, а освен това са
дадени от свидетели, които са заинтересовани от изхода на делото. Във
въззивната жалба се посочват и допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Твърди се, че първоинстанционният съдебен състав неправилно е обсъдил
доказателствата по делото, заложил е на предположения, игнорирал е безспорния
доказателствен материал, който не сочи за виновно поведение от страна на подсъдимата,
предубедено е счел във вреда на подсъдимата и в разрез с правилния прочит на
доказателствата по делото, че тя е осъществила от обективна и субективна
страна деянието, за което е осъдена. Също така, защитата изтъква като
съществено процесуално нарушение и обстоятелството, че е проведено действие по
разследването – разпит на свидетел на 22.12.2016г., след предявяване на
подсъдимата на материалите по
разследването на 21.12.2016г. Излага се възражение, че неправилно не са
прочетени показанията на св. Н. от ДП. Отделно, като процесуално нарушение се
сочи и поведението на председателя на първоинстанционния състав, който според
защитата нарушил принципа на равнопоставеност, като поддържал процесуално
недопустимото поведение на представителя на държавното обвинение – дъвчене на
дъвка във всички съдебни заседания, подигравателно отношение от страна на държавното обвинение към
подсъдимата и защитника й, уважаване от съда на всички искания на държавното
обвинение във вреда на защитата и подсъдимата, както и пълно единомислие между
съда и представителя на СРП касателно наказанието и вината на подсъдимата. В
допълнението към въззивната жалба се твърди, че не следва да се кредитират
четените от ДП показания на св. Р., тъй като според защитата, в съдебно заседание
от 19.06.2017г. тя е заявила, че към 26.09.2015г. не е владеела добре български
език писмено и говоримо, а обстоятелството, че на проведения разпит на 02.12.2015г.
е присъствал съпругът й св. Р., означава, че е превеждал от български език на
руски, което е в нарушение на разпоредбата на чл.142 от НПК. Посочва се, че
първоинстанционният съдебен акт е мотивиран по неясен и неразбираем начин,
което води до липса на мотиви, поради тяхната оскъдност, противоречивост,
неяснота и хаотичност, както и отразяване на обстоятелства по делото, за които
няма доказателствено обезпечаване. Счита се, че са налице предпоставките по
чл.348, ал.3, т.2 от НПК, както и че съдебният състав на СРС не се е съобразил
с разпоредбата на чл.303 от НПК, тъй като никъде в мотивите не са посочени
доказателства, водещи до заключение за доказаност на инкриминираното деяние. С
въззивната жалба се прави искане за събиране на нови доказателства – допускане
за разпит в качеството на свидетел на В.Н. и даване на обяснения от страна на
подсъдимата.
В закрито съдебно заседание
на 10.04.2018г. въззивният съд по реда на чл.327 НПК е
преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждане
на въззивно съдебно следствие.
В открито
съдебно заседание на 15.05.2018г., подсъдимата А.К., редовно призована се явява
и с адв. М. – упълномощен защитник. Адвокат
М. поддържа жалбата и допълнението към нея и моли да бъдат уважени.
Представителят
на държавното обвинение оспорва жалбата.
Подсъдимата
К. дава обяснения, че докато били в бар „365“ към тях се присъединила св. Р.,
която показвала телефона си на св. Х., започнала да поръчва алкохол и да черпи
нея и св. Х., след което запознавала мъже с тях. Посочва също, че скоро след
това св. Р., която била много пияна, си тръгнала без да плати своята сметка.
Подсъдимата К. и св. Х. напуснали заведението и видели св. Р.да стои пред него.
Имало словесна конфронтация между подсъдимата и св. Р., при което подсъдимата
си тръгнала. Подсъдимата твърди, че докато била пред заведението, не е видяла
св. Р.да държи телефон в ръката си. Заявява, че неин приятел на име Стефан е
бил свидетел на случката, както и че няколко дни след нея приятелка на св. Р.звъняла
на подсъдимата, за да я уговаря да върне телефона.
В открито съдебно заседание
от 18.06.2018г. са разпитани свидетелите В.Н. и С.Г.. Свидетелката Н. съобщава,
че след като св. Р.поръчвала алкохол за компанията, си тръгнала от заведението,
като при опит да платят сметката си, св. Н., св. Х. и подсъдимата установили,
че св. Р.не била платила своята сметка за поръчания алкохол. Трите излезли от
заведението и заварили св. Р.да разговаря по телефона си. Подсъдимата се
конфронтирала словесно с нея, но св. Р.казала, че не я разбира и скоро след
това, подсъдимата и нейните приятелки си тръгнали, а св. Р.продължавала да
разговаря по телефона си. След прочитане на показанията от ДП, св. Н. заявява,
че е възможно при даването на показания да не си е спомнила както трябва,
защото след 3 ч. били пили, но сега си я спомняла, като не може да обясни защо.
Свидетелят Г.съобщава, че в
бара св. Р.е черпела с алкохол св. Х. и подсъдимата К., като всички те били
пияни. Скоро след това св. Р.излязла от бара и св. Х. и подсъдимата К.
разбрали, че св. Р.не била платила сметката си. Двете излезли навън, където заварили
св. Р.. Свидетелят Г.заявява, че мисли, че последната говорела по телефона си,
но не бил сигурен в това, защото нямал ясен спомен. Посочва, че между
подсъдимата и св. Решковска възникнал словесен конфликт във връзка с
неплатената сметка, но до физическо стълкновение не се стигнало. Заявява, че
мисли, че докато подсъдимата и св. Х. се качвали в таксита и си тръгвали, св. Р.все
още говорела по телефона си.
Адвокат М. моли да се уважат
въззивната жалба и допълнението към нея и да се отмени първоинстанционния
съдебен акт. Счита, че по делото не се доказва подсъдимата да е извършила
деянието, в което е обвинена. Заявява, че обвинението се крепи на показанията
на св. Р.и тези на св. Р. и св. М., които се явяват косвени доказателства, а показанията на свидетелите-очевидци
на случилото се сочели, че подсъдимата не е отнемала инкриминираната вещ. По
тази причина, адв. М. счита обвинението за недоказано. Пледира подсъдимата да
бъде оправдана.
Представителят на СГП моли
да се остави въззивната жалба без уважение. Счита, че обвинението е доказано от
наличните по делото доказателства – показанията на пострадалата и на
свидетелите-очевидци, както и косвените доказателства, включително
обстоятелството, че е подаден сигнал до полицията.
Подсъдимата К. поддържа
казаното от своя защитник и заявява, че е невинна и няма какво да добави.
Въззивният съдебен състав,
като прецени събраните по делото доказателства, доводите, изложени в жалбата и
след като извърши цялостна служебна проверка на присъдата, съобразно
изискванията на чл.314 НПК, намери
за установено следното:
За да
постанови присъдата си, първоинстанционният съд е провел съдебно следствие и е
изяснил всички правно значими въпроси, свързани с предмета на доказване.
След
изпълнение на задължението си да извърши собствен анализ на доказателствената
съвкупност и проведе съдебно следствие, за да допълни доказателственият
материал, настоящият съдебен състав прецени, че заедно със събраните от първия
съд доказателства, съвкупният доказателствен материал разкрива фактическа обстановка,
която не се различава съществено от възприетата от районния съд, а именно:
Подсъдимата
А.С.К. и св. Я. Х. са работили заедно и се познавали от 5 години.
Пострадалата З.Р.е съпруга
на св. Петър Р., а св. А.М.е приятелка на Р..
На 25 срещу 26.09.2015г. З.Р.със
своя приятелка на име Я.посетили Клуб “365”, находящ се в гр.София,
ул.“Оборище“ №1.
Около 3:00 часа на
26.09.2015 г. Я.си тръгнала от заведението, а Р.отишла на бара да си плати сметката и там се
заговорила със св. Я. Х., която била от гр. Бургас и Р.споделила, че съпругът й
е от Бургас. На бара били и подс. А.К. и още едно момиче, което казало: „хайде
да пием”.
Четирите момичета изпили
няколко малки чащи с алкохол, танцували, правели си снимки и привлекли
вниманието на мъже от заведението. После Р.поискала сметката, платила и излязла
навън. Стояла около половин час пред заведението, пушела цигари, поръчала си
такси по приложението „юбер” и чакала таксито. В едната ръка си държала
телефона, а в другата – чантата.
Около 05:00 часа на
26.09.2015 г. подс. К. и св. Я. Х. поискали да платят сметката и да си тръгнат,
но барманът им заявил, че трябвало да платят 100 лв.
Подсъдимата К. платила тези
100 лв. и излязла от заведението със св. Х.. Там подс. К. видяла пострадалата Р.и
поискала от нея да даде някаква част от платената в заведението сметка.
Стигнало се до разговор на висок тон, като К. казала на Р.: „дай 100 лева”.
Свидетелката Р.не разбрала за какво й иска 100 лева и казала на подс. К.: „чакай”,
но К. била много агресивна и започнала да дърпа чантата на Р.. Последната не
пуснала чантата си, след което подс. К. силно дръпнала телефона й – “Самсунг”,
модел “Галакси Ес 6 Едж плюс” – като го отнела от ръката на св. Р.. Пострадалата
помислила, че подс. К. иска да го счупи в земята. В това време св. Я.Х.се
намесила и казала на К. да не се занимава с Р., защото е в нетрезво състояние. Подсъдимата
К. бутнала Р.с пръсти в лицето и с телефона на пострадалата влязла в таксиметров
автомобил и заминала.
Р.започнала да плаче, хората
пред заведението й казали, че това е адреналинката Я. и нейната приятелка.
Бил подаден сигнал в
полицията и на място пристигнали двама полицаи – свидетелите Т.К.и Х.Б..
Пострадалата казала на
полицаите, че й е откраднат телефона и те я насочили към 05 РУ да подаде жалба.
Р.се прибрала у дома си,
взела документите за телефона и отишла в 05 РУ.
Съпругът на пострадалата св.
П. Р. и св. А. М.провели телефонни разговори с подсъдимата, като опитали да
върнат телефона на пострадалата, но не успели.
Подсъдимата А.С.К. не е
осъждана.
От
изготвената в хода на ДП оценителна експертиза се установява, че пазарната
стойност на мобилен телефон марка „Самсунг”, модел „Галакси Ес 6 Едж плюс” е
1139,99 лв. /хиляда сто тридесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки/.
От справката за съдимост на подс. К. се
установява чистото й съдебно минало.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по
делото гласни доказателствени средства: обясненията на подсъдимата К. /частично/,
показанията на свидетелите Х., Н. /частично/, Г./частично/, Р./вкл. тези дадени на ДП и прочетени пред СРС по
реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 от НПК/, Р., М., М., Б.и К.; писмени материали:
копие на гаранционна карта, копие на фактура, справка за съдимост; способите за
доказване: заключението на оценителната експертиза.
Защитата оспорва наличието
на инкриминираното деяние, както и неговото авторство в лицето на подсъдимата К..
Показанията
на св. Р.са основен източник на информация относно времето, мястото,
предхождащите събития и механизма на осъществяване на деянието от подс. К., а
именно отнемането на мобилен телефон марка „Самсунг”, модел „Галакси Ес 6 Едж
плюс”, като свидетелката е възприела непосредствено случилото се от най-близко
разстояние. Вземайки предвид обстоятелството, че св. Р.и подсъдимата К. не са се
познавали преди инцидента, а пререканието им е по отношение на неплатената
сметка, съдът намира, че няма основание за съмнение в обективността на
изложеното от св. Р.. Макар да била приела алкохол, въззивният съд счита, че
показанията й са логични и последователни, изложени с достатъчна детайлност и
убедителност, съответстващи на останалия достоверен доказателствен материал. При
разпита на св. Р.в досъдебното производство е заявила, че владее български език
и няма нужда от преводач, поради което възражението на защитата в насока, че
нейният съпруг св. Р. е превеждал е несъстоятелно.
Изложеното от нея по
отношение на това, че деянието действително е извършено се потвърждава косвено
от показанията на св. Р., св. М., които преразказват споделеното им от св. Р.и
са правили опити чрез телефонни обаждания да убедят подсъдимата да върне
телефона. Обстоятелството, че деянието е извършено се потвърждава косвено и от
подадения до полицията сигнал, както и от показанията на св. Б.и св. К. –
полицейски служители, отзовали се на сигнала, които преразказват твърденията на
св. Р., че й бил отнет телефона. Свидетелят
М. съобщава за спор между момичета във връзка с неплатена сметка.
Предметът на посегателството
се установява, чрез свидетелските показания на св. Р., чиято собственост е бил
той, от приобщените по делото копия на гаранционна карата и фактура за мобилен
телефон, както и от обясненията на подсъдимата и св. Х., които съобщават, че тя
е имала телефон, който им е показвала, и с който е правила снимки. Стойността
на предмета на посегателството е определена, чрез оценителна експертиза.
При извършено в съответствие
с разпоредбите на чл.169 – чл.171 от НПК разпознаване на лице по снимка, предшествано
от съответния разпит и надлежно отразено в протокол за разпознаване на лице,
св. Р.е разпознала подсъдимата К., като извършител на инкриминираното деяние. Показанията
на св. Р.относно авторството на деянието, се подкрепят косвено от показанията
на св. Р. и св. М., които преразказват съобщеното им от св. Р.. В подкрепа на
тези показания е и съобщеното от свидетелите Х., Н. и Г., че именно подсъдимата
К. е влязла в пререкание със св. Р.. Св. Х. не съобщава, че подсъдимата е взела
телефона на св. Р., а св. Н. и св. Г.пред СГС дори отричат, че е имало
физически контакт между подс. К. и св. Р.. Тези свидетели също така заявяват,
че св. Р.е държала телефона си при тяхното отпътуване. Въпреки това, показанията
им в частта, че е имало конфронтация между св. Р.и подсъдимата, ведно с
останалите кредитирани доказателствени материали също сочат, че подсъдимата е
автор на деянието. Не следва да се кредитират показанията на св. Г.и св. Н. в
частта в която посочват, че не е имало физическо стълкновение между св. Р.и
подсъдимата, тъй като те са твърде уклончиви и са пригодени да обслужват
защитната теза. Това прозира от разминаването на техните показания с
обясненията на подсъдимата – последната заявява, че св. Р.не е имала телефон в
ръцете си, а свидетелите Х., Н. и Г.подчертават, че тя държала телефона си при
тяхното отпътуване и продължавала да говори по него. В същото време свидетелите
Н. и Г.боравят с изрази сочещи към несигурност относно съобщеното пред СГС,
като „мисля, че“ „нямам чак толкова ясен спомен“, „май даже“, „сега обаче си го
спомням, но не мога да обясня защо“, които водят съда до извода, в съвкупност с
противоречията с останалия доказателствен материал, че показанията им в частта,
касаеща отричане на извършване на деянието, не следва да се кредитират.
Съобщеното от тримата горепосочени свидетели обстоятелство, че св. Р.била във
владение на телефона си и при заминаването им, е в остро противоречие с целия
останал доказателствен материал по делото, който се основава не само на
заинтересованите от изхода на делото показания на свидетелите Р., Р. и М., но и
на косвено потвърждаващите
извършването на деянието показания на свидетелите Б.и К., както и подадения до
полицията сигнал. Без значение за съставомерността на деянието е
обстоятелството, че предметът на престъплението не е открит, като това
обстоятелство не подкрепя и защитната теза на подсъдимата. Неправилно е твърдението
на защитата, че св. Р.първоначално е дала показания, че телефонът й бил отнет
от „А.Я.“, а впоследствие е посочила подсъдимата. Сигналът до полицията не
представлява събран по реда на НПК доказателствен материал и не следва да се
цени от съда. Освен това, в показанията си тя обяснява, че от присъствалите
наоколо хора на мястото на деянието й било казано, че това е „А.Я.“.
С оглед гореизложеното,
неоснователни са доводите на защитата за неправилен и необоснован
доказателствен анализ от страна на СРС. Действително мотивите на
първоинстанционния съд са пестеливи, но доколкото се обосновава въз основа на кои
доказателствени източници СРС е формулирал убеждението си, кои се кредитират и
кои не и защо, както и от какво се извежда липсата на противоречия, то не
липсват мотиви по смисъла на чл.335,
ал.2 от НПК. Не са налице данни по делото за нарушаване на принципа на
равнопоставеност на страните от страна на председателя на първоинстанционния
състав, така както се твърди от защитата.
Въззивният съд намира възраженията
за допуснато съществено процесуално нарушение по отношение на показанията на
св. Н. от досъдебното производство за неоснователни, доколкото при предявяване
на досъдебното производство, в присъствието на защитник, подсъдимата е заявила,
че не желае материалите по делото да й бъдат предявявани повторно.
От
справката за съдимост на подсъдимата се установява чистото й съдебно минало.
При така
установените факти съдът намира, че подс. К. е осъществила от обективна страна
състава на престъплението по чл.198, ал.1 от НК, като на
26.09.2015г., около 05:00 часа, в София, ул. „Оборище“ № 1, пред клуб „365”
отнела чужда собственост на З.А.Р., движима вещ – мобилен телефон марка „Самсунг”,
модел „Галакси Ес 6 Едж плюс” на стойност 1139,99 лв. /хиляда сто тридесет и
девет лева и деветдесет и девет стотинки/, от владението на З.А.Р., с намерение
противозаконно да я присвои, като употребила за това сила – издърпала телефона
от ръката на Р., въпреки съпротивата й. Осъщественото от подс. К. деяние се
явява довършено, тъй като чуждата движима вещ е преминала в нейната фактическа
власт. След като е отнела телефона от владението на св. Р., подсъдимата го е
взела и установила своя фактическа власт.
От
субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл, тъй като подсъдимият е
съзнавала, че отнема чужда движима вещ, съзнавала е, че употребява сила, за да
преодолее съпротивата на собственика, съзнавала е, че прекъсва владението на
последния и установява своя фактическа власт, което и е целяла. В този смисъл е
съзнавала общественоопасния характер на деянието си, предвиждала е
общественоопасните му последици и е искала това.
За
осъществено престъпление по чл.198, ал.1 НК законът
предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 до 10 години. В
настоящия случай първият съд правилно е счел, че поради наличието на множество смекчаващи
отговорността обстоятелства, следва при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК да
се определи наказание „лишаване от свобода“ под минимума за това престъпление,
а именно в размер на 3 /три/ месеца, което е и абсолютният минимум за този вид
наказания. Изтърпяването на това наказание следва да се отложи, тъй като са
налице предпоставките за приложение на чл.66, ал.1 от НК и не е необходимо за
постигане на целите на наказанието по смисъла на чл.36 НК и
поправянето на подсъдимата, то да се изтърпи ефективно.
С оглед изхода на делото и
на основание чл.189, ал.3 НПК, на подс.
К. следва да бъдат възложени направените по делото разноски.
При
извършената, на основание чл.314, ал.1 НПК, цялостна
служебна проверка на правилността на обжалваната присъда, въззивната инстанция
не констатира наличието на основания, налагащи нейното изменение или отмяна.
Воден от
гореизложеното и на основание чл.334, т.6, вр. чл.338 НПК, Софийски
градски съд
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда
от 26.02.2018г. по
НОХД № 1018/2017г. по описа на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104 състав.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.