Р Е
Ш Е Н
И Е
No 260065
гр. Б., 27.05.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Районен съд- Б.,
V граждански състав в публично заседание на шести юли през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. С.
при участието
на секретаря Р.П., като разгледа докладваното от съдия С. гражданско дело No 1697
по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 233, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД и чл. 232, ал. 2 във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, и евентуално съединен иск с
правна квалификация чл. 236, ал. 2 от ЗЗД.
Ищецът- “Д.” ЕООД, с. Л., общ. Б. чрез
пълномощника си твърди, че на 01.10.2016 г. между “Д.” ЕООД и ответника “Ц.”
ЕООД е сключен договор за наем, по силата на който ищецът е предоставил на
ответника собствения си недвижим имот, представляващ търговски обект с площ от
50 кв.м., находящ се в гр. Б., ул. “С. К.” *, представляващ самостоятелни
обекти в сграда - с идентификатор *и с идентификатор *по КККР на гр. Б., за
временно и възмездно ползване срещу задължение от страна на ответника да
заплаща наемна цена в размер на 400.00 лв. до 30-то число на текущия месец,
като договорът е сключен за срок от 5 години. Излага, че наетият от ответника
обект се състои от два отделни самостоятелни
обекта /помещения/, като едното помещение се е ползвало от пълномощник
на наемателя, а другото се е ползвало от две лица, които са били в трудовоправни отношения с наемателя. Твърди, че за м.
февруари 2019 г. ответникът платил само част от наемната цена – сума в размер
на 200.00 лв., като на основание чл. 5, ал. 2 от договора наемодателят
предприел действия по прекратяване на наемното правоотношение. На 03.04.2019 г.
ответникът получил нотариална покана, с която наемодателят му отправил
едномесечно предизвестие за прекратяване на договора, както и срок за заплащане
на сума в размер на 200 лв. – остатък от месечния наем за м. февруари 2019 г.
Поддържа, че до 03.05.2019 г. наемателят не освободил единия обект - с
идентификатор *, и фактически го е ползвал до 16.05.2019 г., като до момента се
държи без правно основание, тъй като единственият ключ за него, който е бил в
наемателя, не е предаден на наемодателя, въпреки прекратяване на наемното
правоотношение, считано от 04.05.2019 г. Твърди, че за периода от 01.02.2019 г.
до 01.10.2019 г. за наемодателя се явява правен интерес да претендира дължимия
наем за дължимата месечна наемна цена в размер на 200.00 лв. на месец.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му предаде недвижимия имот, представляващ Самостоятелен обект в
сграда с идентификатор *по КККР на гр. Б., с административен адрес ул. “С. К.” *,
което е част от търговски обект с обща площ от 50 кв.м., и който ответникът
държи на отпаднало основание, както и да осъди ответника да му заплати сумата
от 1800.00 лв. за дължими наемни вноски за ползване на този обект за месеците от 01.02.2019 г. до 01.10.2019
г., алтернативно да му заплати обезщетение за ползване след прекратен договор,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Ответникът- “Ц.” ЕООД, гр. Б., в депозиран в срока
по чл. 131 от ГПК писмен отговор оспорва предявените искове като неоснователни.
Твърди, че по силата на сключения с ищеца договор за наем е наел недвижим имот,
представляващ търговски обект, с площ от
50 кв.м., който се е ползвал от неговия пълномощник Ц.М. като салон за красота.
По тази причина обектът бил обособен реално на две части с преходна врата, за
да имат връзка двете помещения. Твърди, че с оглед спецификата на извършваните
услуги, за да се ползва по предназначение било необходимо да се използва цялата
квадратура на обекта. Без никакви причини ищецът го лишил от правото да ползват
цялата квадратура, като монтирал гипсокартон на
мястото на преходната врата. Поради това за месец февруари 2019 г. платил
половината наемна цена. Ответникът сочи, че вместо да решат проблема с ищеца,
получил нотариална покана с предизвестие за прекратяване на договора. Оспорва
да е отказвал да предаде ползването и владението на имота, а напротив, това се
избягвало от ищеца поради факта, че в обекта Ц.М. била монтирана климатик, нейна собственост. Поддържа, че няколко пъти
правили опити да се видят и да направят протокол за предаване на обекта,
съгласно изискването на договора, и да му бъде предадена собствеността на климатика, но това било избягвано от ищеца. За посочената
вещ Ц.М. е предявила против ищеца иск по чл. 108 от ЗС. Излага, че по искане на
ищеца било спряно и захранването с ток в обекта, с което си действие наемодателят
не им е предоставял на разположение вещата – след 16.05.2019 г.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, намира за установено следното:
По делото безспорни между страните са
обстоятелства, че са сключили процесния договор за наем на недвижим имот,
представляващ търговски обект с площ от
50 кв.м., с наемна цена от 400 лв. на месец; че до месец февруари ответникът е
заплащал наемната цена, а за месец февруари е платил сума в размер на 200 лв.,
а именно половината от наемната цена. Няма спор и относно обстоятелството, че
ответникът е получил нотариална покана с предизвестие за прекратяване на
договора.
Видно и от заверено копие на Договор за наем на недвижим имот от 01.10.2016
г., на посочената дата между ищеца “Д.” ЕООД, от една страна като наемодател, и
ответника “Ц.” ЕООД от друга страна като наемател, е сключен договор, по силата
на който наемодателят е предоставил на наемателя за временно и възмездно
ползване следния недвижим имот: Търговски обект, с площ от 50 кв.м., находящ се
в гр. Б., като е предвидено същият да се ползва за студио за красота. Договорът
за наем е сключен за срок от 5 години, считано от 01.10.2016 г. В чл. 2 от
договора е уговорена месечна наемна цена в размер на 400.00 лв., която
наемателят е длъжен да заплаща до 30 число на текущия месец. Съгласно чл. 5,
ал. 2 от договора, всяка от страните може да прекрати действието му, независимо
от предвидения срок, с едномесечно писмено предизвестие, а в ал. 3 на чл. 5 от
договора е предвидено и право на наемодателя да прекрати договора едностранно с
тридневно предизвестие в случай, че наемателят не заплати наемната цена до 10
число на месеца за ползване. По силата на чл. 4, ал. 10 от договора, наемателят
е длъжен да предаде имота с приемо-предавателен протокол и да представи съответните
документи, доказващи, че е заплатил всички разходи, свързани с ползването на
имота до момента.
Видно от заверени копия на 2 бр. Схеми на самостоятелен обект в сграда от
30.10.2019 г., самостоятелни обекти в сграда с идентификатор *и с идентификатор
*по КККР на гр. Б., са с адрес: гр. Б., ул. С. К. *, ет. 1, обект магазин, като
се намират в сграда с идентификатор *, двата самостоятелни обекта са съседни, с
предназначение: за търговска дейност. Като собственик на двата имота е посочен И.
Д. И..
Съгласно заверено копие на Удостоверение за факти и обстоятелства по
териториално и селищно устройство от 25.10.2019 г., издадено от Община Б.,
самостоятелни обекти в сграда с идентификатори *и *по КККР на гр. Б.
представляват съответно Магазин 5 със застроена площ 17.36 кв.м. и Магазин 6
със застроена площ 19.79 кв.м.
С Нотариална покана от 29.03.2019 г. от “Д.” ЕООД е отправено едномесечно
предизвестие до “Ц.” ЕООД от получаване на поканата, след изтичането на който едномесечен
срок действието на сключения между страните на 01.10.2016 г. договор за наем се
прекратява на основание чл. 5, ал. 2 от договора. В поканата е посочено, че на
основание чл. 4, ал. 10 от договора най-късно в последния ден на срока на
предизвестието наемателят следва да осигури представител, за да се извърши
предаване на обекта с проемо-предавателен протокол. Видно
извършеното нотариално удостоверяване, поканата е връчена на 03.04.2019 г. на Н.М.Д.
– управител на “Ц.” ЕООД.
От страна на ищеца по делото е представено заверено копие на Отговор от Ц.
Н. М., пълномощник на “Ц.” ЕООД, на нотариалната покана от “Д.” ЕООД.
Видно от представени заверени копия на трудов договор No 23/01.12.2015 г., трудов договор
No 15 от 01.11.2017 г., заповед No 5 от 12.12.2018 г.
за прекратяване на трудов договор и заповед No 7/08.02.2019 г. за прекратяване
на трудов договор, ответното дружество “Ц.” ЕООД в качеството му на работодател е било в
трудово правоотношение с М. Н. З. в периода 01.12.2015 г. – 12.12.2018 г., по което последната е заемала длъжността “маникюрист”, и с Е. Х. И.-А. в
периода 01.11.2017 г. – 11.02.2019 г., по което същата е заемала длъжността “фризьор”.
От заверено копие на Договор за наем на недвижим имот, на 07.02.2019 г.
между “Д.” ЕООД, като наемодател, и “М. - *” ЕООД, като наемател, е сключен договор за наем на
недвижим имот, находящ се в гр. Б., ул. С. К. 5А за
срок от 1 година, считано то дата на сключване на договора, срещу заплащане на
месечна наемна цена в размер на 200.00 лв.
По делото са
събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Ц. И. Д. – дъщеря на
управителя на ищцовото дружество, и М. Н. З..
От показанията
на посочените свидетели се установява, че отдаденият под наем обект, находящ се на гр.Б. на ул.“С. К.“ *, се състои от две отделни
помещения, които имат обособени отделни санитарни възли, електромери, водомери
и входове. Съгласно показанията на свид. Ц. Д. Още от
самото начало през 2016 г. помещенията били отдадени под наем на три момичета- Ц.
Н., която е пълномощник на ответника “Ц.”, М. и Е.. Ц. ползвала едното
помещение - западното, а другите две момичета ползвали другото помещение. Двете
помещения били отдадено под наем на една фирма “Ц.”, за да се спестят разходи, като
всяка поотделно си плащаше наем - Ц. плащала наем 200.00 лв. и другите две
момичета плащали наем 200.00 лв. В началото между двете помещения нямало врата,
а когато момичетата наели помещението от
името на Ц., между двете помещения се изградила врата, от която само Ц. имала
ключ. Впоследствие двете момичета и Ц. се изпокарали и момичетата подпрели един
гипсокартон от тяхната страна, защото се страхували,
че Ц. може да ги обвини, че нещо й липсва. Излага, че фирма “Ц.” е платила наем последно януари
2019 г. и оттогава не е плащала наем, а другите момичета продължават да си
плащат половината наем от 200.00 лв. След нотариална покана Ц. се изнесла от
там, но продължава да държи ключа и не дава помещението, за да бъде отдадено
под наем на друг човек. Заявява, че нямат ключ още началото през 2016 г. и
такъв не им е връщан. Свид. Д. твърди, че след като
на 3 или 4 май изтекла нотариалната покана, в началото на месец юли, след като
вече с Ц. била излезнала от помещението, в
присъствието на адвоката й се срещнали с нея там във връзка с отношенията им о
повод връщане на ключа. Ц. отключила с ключ помещението, видели какво има
вътре, след което тя го заключила и си взела ключа. Оттогава ключът е в нея, а
помещението е затворено и празно. За другото помещение през месец февруари
подписали договор за наем с едното момиче, което си направило фирма, за наем от
200.00 лв.
От показанията
на свид. М. З. се установява, че тя, Ц.М. и Е. А.
наели процесния обект с уговорката едното помещение да се полза от Ц. М., а
другото да се използва от Е. А. и от нея.
Наемът, разходите и сметките си ги плащали за всяко помещение отделно, като Ц.М.
плащала нейната част от наема от 200.00 лв., а общият наем за обекта бил 400.00
лв. В началото нямало междинна врата между двете помещения, но тъй като на Ц.М.
й пречел шумът от тяхното помещение, била сложена врата, ключ от която имала
само Ц. М.. За помещението на Ц.М. ключ имала също само тя. Помещението на
последната било освободено през месец май 2019 г. Сочи, че помещението все още
стои заключено и не се използва. Свид. З. излага, че
работили под една фирма, за да се улеснят, тъй като иначе трябвало всяка една
да има фирма и отделен касов апарат. Нейният трудов договор бил прекратен на
17.12.2018 г., а на Е. А. на 10.02.2019 г. През месец февруари 2019 г. е между
фирма “М.”, която е на свидетелката, и фирма “Д.” e сключен договор
за наем, като съгласно този договор двете с Е. А. ползват само западното
помещение от обекта, а именно това, което ползвали и преди това, за наемна цена
от 200.00 лв.
Съдът кредитира
показанията на свидетелите като логични, непосредствени и непротиворечиви,
включително кредитира показанията на свид. Д. при
отчитане на обстоятелството, че същата е заинтересована в полза на ищеца
предвид това, че е дъщеря на законния представител на дружеството.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
По иска с правна квалификация чл. 233, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 233, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД регламентира
задължението на наемателя за връщане на наетата вещ след прекратяване на
наемното правоотношение, като изпълнението на това задължение подлежи на
доказване от наемателя. Връщането на наета недвижима вещ не се изчерпва с
изнасяне на собствените на наемателя вещи от нея, нито с непосещаването му
занапред. Имотът е предаден, когато наемателят осигури достъп до имота във вида
му, в който е бил към момента на сключване на наемния договор, и предаде ключа
на имота.
В случая по делото безспорно се установява, че
между страните е съществувало наемно правоотношение по сключен между тях
договор за наем на недвижим имот от 01.10.2016 г. Въпреки прекратяването на
наемното правоотношение едностранно от ищеца с нотариална покана, връчена на
03.04.2019 г., ответникът не е предприел връщане на наетото помещение след
едномесечния срок на предизвестието, даден в поканата, а именно 03.05.2019 г., и
с изтичане на който договорът за наем е прекратен. По делото не са представени
доказателства за изпълнение на това задължение на ответника, в чиято тежест на
доказване е посоченото обстоятелство. Предвид това предявеният иск по чл. 233,
ал. 1, изр. 1 от ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен.
По иска с правна квалификация чл. 232,
ал. 2 вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Претенцията на ищцата е за заплащане на сумата от 1800.00 лв.,
представляваща неплатен наем за времето от 01.02.2019 г. до 01.10.2019 г., при претендирана месечна наемна цена в размер на 200.00 лв.
Съдът намира така предявения иск за частично основателен.
Между страните е налице валиден договор за наем от 01.10.2016 г., по силата
на който договор ищецът е предоставил на ответника за временно и възмездно
ползване недвижим имот, представляващ
търговски обект с площ от 50 кв.м., находящ се в гр. Б., който съгласно
действащите КККР на гр. Б. представлява самостоятелни обекти в сграда с
идентификатор *и с идентификатор *, срещу насрещно задължение на последния да
заплаща месечна наемна цена в размер на 400.00 лв. Договорът е сключен като
срочен, но с предвидена клауза за едностранно предсрочно прекратяване – със
срок на предизвестие от 1 месец. Претенцията на ищеца е за заплащане на
половината от предвидената в договора наемна цена за процесния период – по
200.00 лв. на месец, доколкото твърди, че останалата половина от наемната цена
му е заплатена от трети за спора лица, ползващи едно от двете помещения, от
които се състои отдадения под наем на ответника имот.
Наемодателят е изправна страна по договора, доколкото
е изпълнил задължението си като е предоставил недвижимия имот за ползване на
наемателя. Договорът
за наем е прекратен едностранно на 03.05.2019 г. с изтичане на даденото от
наемодателя едномесечно предизвестие с нотариална покана, получена от наемателя
на 03.04.2019 г. Предвид обстоятелството, че наемателят не е заплащал наемната
цена за периода от 01.02.2019 г. до прекратяването на договора на 03.05.2019 г.,
с което не е изпълнил
насрещното си задължение да плати наемната цена за периода, през който е
ползвал имота, същият се явява неизправна страна и като такава носи отговорност за
неизпълнението му. Поради това същият дължи заплащане на претендираните в
исковата молба наемна цена от 200.00 лв. на месец за посочения период (три
месеца) на действие на договора, а именно сумата от 600.00 лв. След
прекратяване на наемното правоотношение наемателят не дължи заплащане на наемна
цена, в случая за периода от 03.05.2019 г. до 01.10.2019 г., поради което и за
този период искът се явява неоснователен. При това претенцията на ищеца за
незаплатен наем следва да бъде уважен до размер на сумата от 600.00 лв. и за
периода от 01.02.2019 г. до 03.05.2019 г., като за разликата над този размер до
пълния предявен такъв от 1800.00 лв. и за периода от 03.05.2019 г. искът следва
да бъде отхвърлен.
Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника, че ищецът го е лишил от правото да ползват цялата квадратура на
наетия недвижимия имот, представляващ търговски обект, с площ от 50 кв.м, като
монтирал гипсокартон на мястото на преходната врата
между двете помещение, от които се състои имотът. Напротив, от събраните по
делото гласни доказателства, съдържащи се в показаният на свидетелите Д. и З.
се установява, че от самото начало след сключване на договора за наем между
страните по делото “Д.” ЕООД и “Ц.” ЕООД, фактическото ползване на имота,
състоящ се от две самостоятелни помещения, е било осъществявано от лицата Ц.М. –
пълномощник на дружеството наемател “Ц.” ЕООД и ползваща едното помещение, и Е.
А. и свидетелят М. З., ползващи другото помещение, както и че именно по искане
на пълномощника на ответника Ц.М. е била поставена врата между двете помещения.
Пак от посочените гласни доказателства се установява, че ключ за междинната (“преходна”) врата е имала само Ц. М.,
както и че след влошаване на отношенията между последната и Е. А. и М. З., А. и
З. сложили гипсокартон от тяхната страна. По делото не
се събраха доказателства както поставянето на вратата, така и впоследствие на гипсокартона, да е било със знанието и съгласието на
наемодателя, а още по-малко по негова инициатива.
Следва да се посочи, че процесният договор за наем
от 01.10.2016 г. е сключен именно между ищеца, в качеството му на наемодател, и
ответника, в качеството на наемател. Следователно това са страните, носители на
съответните права и задължения по наемното правоотношение. В случая за
ответника е възникнало правото да ползва имота, както и задължението да заплаща
цялата предвидена в договора наемна цена. Същевременно, за да е налице ползване
на една вещ, не е необходимо лицето, на което е предоставено ползването, лично
да упражнява определени въздействия по отношение на вещта. Така на наемателя на
една вещ се предоставя ползването на вещта, но по какъв начин той ще го
реализира, в какви конкретни действия ще се изрази, дали реално ще ползва вещта
или ще я предостави на трето за договора лице, са въпроси, които не засягат
дължимостта на поетото от наемателя насрещно задължение за заплащане на наема.
В процесния случай ползването на наетия от ответника недвижим имот, състоящ се
от две помещения, се е изразило в предостъпването му
на лицата Ц. М., Е. А. и М. З.. Последното не променя факта, че носител на задължението
за плащане на наемната цена - цялата предвидена в договора такава от 400.00
лв., е наемателят по договора – ответникът “Ц.” ЕООД. Какви са правоотношенията
между наемателя и лицата, на които е предоставил ползването на имота, е също без
правно значение за наличието на задължението към наемодателя.
По евентуално съединения иск с правна
квалификация чл. 236, ал. 2 от ЗЗД.
В случая макар в петитума
на исковата молба да е използвана думата “алтернативно”, съдът приема, че към него са отправени
евентуални искания за присъждане на сумата от 1800.00 лв. – като “дължими наемни вноски за ползване на обекта /помещение
7/ за месеците от 01.02.2019 г. до 01.10.2019 г.”, евентуално за присъждането на същата тази сума и за
същия периода като “обезщетение за ползване
след прекратен договор”.
Съгласно решение No 210/27.07.2015 г. по гр. дело
No 5600/2014 г. на ВКС, IV г.о., при частично уважен главен иск, евентуалният
не подлежи ли на разглеждане. С посоченото решение е прието, че е недопустимо съдът
“да преизчислява” за каква част следва да се произнесе по евентуалния иск, ако
главният иск е частично уважен, т.е. ако този съд е уважил предходния по ред на
заявяване под условието на евентуалност иск, той няма право да се произнася по
следващия, защото не се е сбъднало условието, под което е предявен.
Предвид това и с оглед частичното уважаване на
главния иск по чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, то по настоящото дело не се е сбъднало
условието за произнасяне от съда по така предявения евентуален иск.
С оглед изхода
на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените от последния
разноски по делото съобразно уважената част от исковите му претенции в размер
на 449.33 лв., от която 216.00 лв. за държавна такса и 233.33 лв. за адвокатско
възнаграждение.
На основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените от него
разноски съобразно отхвърлената част от исковете, а именно сумата от 150.00 за
адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА “Ц.” ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. “С. П.” No
*, представлявано от управителя Н.М.Д., на основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД да предаде на “Д.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: с. Л., общ. Б.,
ул.”Г.” No *, представлявано от управителя Н.Г.И., владението
на следния недвижим имот: Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор *по кадастралната карта и кадастрални регистри
на гр. Б., одобрени със Заповед No РД-18-49/14.10.2011 г. на
Изп. Директор на АГКК, с адрес на имота: гр. Б., ул.
“С. К.” *, ет. 1, като самостоятелният
обект се намира в сграда с идентификатор *, разположена в поземлен имот с
идентификатор 05815.305.146, с предназначение на самостоятелния обект: за
търговска дейност, брой нива на обекта: 1, площ на обекта: 19.79 кв.м., със
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *.*, *.*, под обекта:
няма, над обекта: *.*
ОСЪЖДА “Ц.” ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. “С. П.” No
*, представлявано от управителя Н.М.Д., на основание чл. 232, ал. 2, пр.1 от ЗЗД за заплати
на “Д.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: с. Л., общ. Б.,
ул.”Г.” No *, представлявано от управителя Н.Г.И., сумата 600.00 лв. /шестстотин
лева/, представляваща дължима наемна цена по договор за наем от 01.10.2016 г. за периода 01.02.2019 г. до
03.05.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.10.2019
г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ за разликата над уважения размер от 600.00
лв. до пълния му предявен размер от 1800.00 лв., както и за периода от 03.05.2019 г. до 01.10.2019 г.
ОСЪЖДА “Ц.” ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. “С. П.” No
*, представлявано от управителя Н.М.Д., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да
заплати на “Д.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: с. Л., общ. Б.,
ул.”Г.” No *, представлявано от управителя Н.Г.И.,
сумата от 449.33 лв. /четиристотин четиридесет
и девет лева и тридесет и три стотинки/ за направените разноски по делото.
ОСЪЖДА “Д.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: с. Л., общ. Б.,
ул.”Г.” No *, представлявано от управителя Н.Г.И., на основание 78, ал. 3 от ГПК
да заплати на “Ц.” ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. “С. П.” No
*, представлявано от управителя Н.М.Д., сумата от 150.00 лв. /сто и петдесет лева/ за
направените разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :