Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……….. 14.04.2020
г. град К.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
К.
районен съд II граждански състав
На двадесети февруари
Година две хиляди и двадесета
В публичното
заседание в следния състав
Председател:
С.Г.
Секретар: М.М.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от районен съдия Г. гражданско дело № 2094 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата молба
пълномощникът на ищците адвокат С. М. твърди,че по молба на ответницата Я.Д.Д.,
ЕГН **********,*** било образувано ИД № *** по описа на ЧСИ С.К., с район на
действие ОС – В., рег.№ *** по описа на КЧСИ (док. № 1), за сума в общ размер
на 22 928,72 лв., от които главница – 19 797,80 лв.; адвокатско възнаграждение
от 1 154,36 лв. и такси по тарифата на ЗЧСИ в размер на 1 976,56 лв.
Изпълнителното дело било образувано въз основа на изпълнителен лист №
15/08.03.2019 г., издаден по гр.д. № 410/2015 г. по описа на ОС - В. (док. №
2). Към молба вх. № 11865/30.05.2019 г. на ответницата Я.Д.Д. за образуване на
изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ С.К. били приложени Договор за правна
защита, фактура за изплатен адвокатски хонорар в размер на 1 154,36 лв.,
преведени и заверени от лицензирано дружество за преводи.
Заявява, че Поканите
за доброволно изпълнение са му връчени в кантората в гр. София. (док. № 3)
Сочи, че посоченото в
изпълнителния лист задължение било заплатено по банковата сметка на ответницата
Я.Д.Д. в „Р." ЕАД на 12.03.2019 г. по банков път от „Т." ЕООД, ЕИК ***,
от гр. В., , като в платежното нареждане било записано подробно основанието за
заплащане на дължимата сума, а именно „разноски по гр.д. № 410/2015 г. на ВТОС,
д. № 153/17 на ВТАС и т.д. № 788/18 на ВКС". (док. № 10) Доверителят му „Т."
ЕООД, ЕИК *** е заплатил 27 лв. в повече на ответницата. Въпреки, че от
платежния документ който се получавал и при ответницата се установявало кой е платеца
и от коя банкова сметка ***, и към настоящия момент надвнесената сума не била
възстановена на доверителя му, откъдето се обосновавал и правния му интерес да
претендира връщане на надвнесената сума.
Въпреки, че дължимата
сума била заплатена изцяло на 12.03.2019 г., на 30.05.2019 г. – два месеца и половина по-късно, ответницата
образувала посоченото по-горе изпълнително дело, което е принудило доверителите
му „И.П." ЕООД и С.М. да търсят адвокатска помощ и съдействие, тъй като са
били блокирани банкови сметки и наложени и др. обезпечения на претендираната
сума. Частният съдебен изпълнител е бил упълномощен по реда на чл. 18 от ЗЧСИ и
е извършил пълно проучване на длъжниците.
Заявява, че след
многократни възражения и уведомления от негова страна ЧСИ прекратил
изпълнителното дело с Постановление от 27.06.2019 г., в което изрично било
записано, че се прекратява поради погасяване на задължението по предявения
изпълнителен лист преди образуване на изпълнителното дело. (док. № 6)
Отбелязва, че след
извършване на плащане на сумата доверителите му са уведомили ВТОС за този факт,
а оттам следва да е уведомен и процесуалния представител на ответницата при
получаване на изпълнителния лист, който въпреки това е образувал изпълнителното
дело, с което е причинил разходи на доверителите му, поради което моли съда да
осъди ответницата да възстанови на доверителите му следните суми, както следва:
1. Моли съда да осъди ответницата Я.Д.Д.,
ЕГН **********,*** да заплати на дружеството „И.П." ЕООД, ***,
представлявано от управителя Й.М.Д., направените по изпълнителното дело
разноски в размер на 1 206 лв., което се установява и от издаденото по делото
Удостоверение изх. № 16012/02.07.2019 г., от които 1 200 лв. адвокатски хонорар
и 6 лв. за издаване на приложеното
удостоверение (док. № 7), ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до пълното изплащане на задължението.
2. Моли съда да осъди ответницата Я.Д.Д.,
ЕГН **********,*** да заплати на С.М.М. ***, направените по изпълнителното дело
разноски в размер на 1 218 лв., от които 1 200 лв. съгласно издаденото по
делото Удостоверение изх. № 16013/02.07.2019 г., 6 лв. за издаване на удостоверението (док. №
8) и 12 лв. събрана такса от банката, във връзка с обработване на запори и
искания за информация относно запорираната сметка на доверителката му в „И."
АД, което се установява от „Детайли за документ", с който се установява
събирането на сумата от сметката на доверителката му в банката с вольор от
03.07.2019 г. (док. № 9), ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до пълното изплащане на задължението.
3. Моли съда да осъдите ответницата Я.Д.Д.,
ЕГН **********,*** да заплати на „Т." ЕООД с ЕИК*** сумата в размер на 27
лв. надвнесена с платежно нареждане от 12.03.2019 г., което се установява от
разликата от сумата посочена в изпълнителния лист и тази платена на 12.03.2019
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
пълното изплащане на задължението. Претендира присъждането на разноски.
С уточняващата молба
вх. № 11968/17.09.2019 г. по описа на Районен съд – К. пълномощникът на ищците
заявява, че във връзка с молба подадена от ответницата до ОС-В. бил издаден от
същия съд изпълнителен лист № 15/08.03.2019 г. по силата на който доверителите
му „И.П." ЕООД и С.М. солидарно са дължали на ответницата по настоящото
дело Я.Д. ***, сума в общ размер на 19 797,80 лева.
Твърди, че дължимата от „И.П." ЕООД и С.М. сума
била заплатена на 12.03.2019 г. от
трето лице спрямо
задължението - „Т." ЕООД, ЕИК ***, от гр. В..
Заявява, че третото
лице „Т." ЕООД на 12.03.2019 г. е заплатило по банковата
сметка на Я.Д. сума в размер на 19
824,80 лв., т.е. с 27 лв.
в повече от дължимото, откъдето възниква и неговият правен интерес
от завеждане на иска за връщане на недължимо платеното. Дружеството е уведомило
съда за заплатената от него сума дължима на Я.Д. с молба вх. № 2464/12.03.2019
г. по описа на ОС-В., която е станала известна на ищцата при получаване на
изпълнителния лист.
Въпреки, че дължимата сума в общ размер на 19 797,80 лв. е била заплатена
от третото лице „Т." ЕООД по банков път на ответницата на 12.03.2019 г. Я.Д.
е образувала изпълнително дело, въз основа на издадения ѝ изпълнителен
лист срещу доверителите му „И.П." ЕООД и С.М. ***, чрез подадена молба вх.
№ 11865/30.05.2019 г. по описа на ЧСИ № *** 9 С.К., с район на действие ОС-В.
(док. № 1 към ИМ), като били извършени множество изпълнителни действия,
включително и запори на банкови сметки.
В тази връзка доверителите му „И.П." ЕООД и С.М. са заплатили
адвокатски хонорари в размер на по 1 200
лв. за защита по делото за един адвокат (док. №№ 7 и 8, пр. към
ИМ). От сметката на С.М. в „А. АД била събрана и сумата в размер на 12 лв., във връзка с искания от
ЧСИ за обработване на запори и даване на информация по делото. (док. № 9 пр.
към ИМ). С Постановление от 27.06.2019
г. и.д. № *** по описа на ЧСИ С.К. било прекратено „поради погасяване на задължението по предявения
изпълнителен лист преди образуване на изпълнителното
дело". (док. № 6 пр. към ИМ)
Заявява, че от изложеното по-горе произтичат и основанията за претенции от
страна на „И.П." ЕООД и С.М. към Я.Д., тъй като дължимата към нея сума в
общ размер на 19 797,80 лв.
е била заплатена по банковата ѝ сметка в „Р." АД още на 12.03.2019
г., а с молба вх. № 11865/30.05.2019г. по описа на съдебния изпълнител Д. е
образувала изпълнително дело срещу доверителите му „И.П." ЕООД и С.М. за
сумата в размер на 19 797,80 лв., която е била платена преди повече от два
месеца и половина, с което ги е принудила да направят разходи за адвокатска
защита и да претърпят значителни неудобства и проблеми съпътстващи
изпълнителното производство.
С оглед на гореизложеното посочва от какво
произтичат претендираните от доверителите му суми:
1.Третото лице спрямо
задължението по изпълнителен лист № 15/08.03.2019 г. по описа на ВТОС - „Т."
ЕООД, ЕИК ***, е заплатило сумата 19
824,80 лв. вместо „И.П." ЕООД и С.М. като заплатената сума е
с 27 лв. по-голяма от реално дължимата по изпълнителния лист - 19797,80 лв., откъдето произтича и основанието на
дружеството да претендира нейното връщане. В платежното нареждане, с което било
извършено плащането освен основанието била посочена и банковата сметка на наредителя, поради което при
желание ответницата е можело да възстанови надвнесената сума.
2. Доверителката му С.М.М.
***, с оглед защита си по изпълнителното дело, по което са били блокирани
нейните банкови сметки като съдебния изпълнител е събрал и суми от тях, е
заплатила адвокатско възнаграждение от 1 200
лв., като от сметката ѝ в „А." АД била събрана и
сумата в размер на 12 лв., във връзка с искания от ЧСИ за обработване на запори и даване на информация
по делото, поради което за нея е налице правен интерес ответницата да ѝ
възстанови сторените разходи в общ размер от 1 212 лв.
3. Довереното му дружество „И.П." ЕООД, ***, е сторило разноски във
връзка с образуваното изпълнително дело № *** в размер на 1 200 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното,
моли съда да осъди ответницата Я.Д.Д., ЕГН **********,*** да заплати на „Т." ЕООД, с ЕИК***, сумата в
размер на 27 лв. надвнесена с платежно нареждане от 12.03.2019 г., което се
установява от разликата между платената на 12.03.2019 г. сума и посочената в
изпълнителния лист.
Моли съда да осъди ответницата да заплати на С.М.М. *** сумата в размер на
1 200 лв., заплатено адвокатско възнаграждение по и.д. № *** по описа на
ЧСИ С.К., с район на действия ВТОС, което се установява от Удостоверение
издадено по изпълнителното дело, изх. № 16013/02.07.2019 г., както и сумата от
12 лв. събрана от „А." АД, във връзка с искания от ЧСИ, както и сумата от
1 200 лв. заплатена от „И.П." ЕООД ***, във връзка със защитата по
изпълнителното дело, ведно със законната лихва върху претендираните от доверителите
му суми от датата на подаване на исковата молба до пълното изплащане на
задълженията.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор ответника по делото Я.Д.Д..
I. В
отговора на исковата молба ответникът Я.Д. заявява, че не оспорва
основателността и допустимостта на предявените от „И.п." ЕООД, ЕИК ***; „Т."
ЕООД, ЕИК *** и С.М.М., ЕГН ********** искове.
1.1 На
основание чл. 237, ал. 1 от ГПК признава предявения от „И.п." ЕООД иск за
направените от дружеството разноски по изпълнително дело № 605/2019 г. по описа
на ЧСИ С.К., рег. № *** при КЧСИ в общ размер на 1 206 лева, заедно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба (31.07.2019 г.) до
датата на изплащане на задължението.
1.2 На
основание чл. 237, ал. 1 от ГПК признава предявения от С.М.М. иск за
направените от ищцата разноски по изпълнително дело № 605/2019 г. по описа на
ЧСИ С.К., рег. № *** при КЧСИ в общ размер на 1 218 лева, заедно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба (31.07.2019 г.) до датата на
изплащане на задължението.
1.3 На
основание чл. 237, ал. 1 от ГПК признава предявения от „Т." ЕООД иск за
сумата в общ размер на 27 лева, представляваща надвнесената от дружеството сума
по моя сметка в „Р." ЕАД, заплатена с платежно нареждане от 12.03.2019 г.
за погасяване на присъдени в нейна полза съдебни разноски по гр.д. № 410/2015
г. по описа на Окръжен съд – В., в.гр.д. № 153/2017 г. по описа на Апелативен
съд – В. и т.д. № 788/2018 г. по описа на Върховен касационен съд, за които е
издаден изпълнителен лист № 15 от 08.03.2019 г. по гр.д. № 410/2015 г. по описа
на Окръжен съд – В., заедно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба (31.07.2019 г.) до датата на изплащане на задължението.
2.1
Заявява, че „И.п." ЕООД е длъжник по изпълнително дело № 1933/2014 г. по
описа на ЧСИ М.П., рег. № при КЧСИ с
район на действие С. съд, образувано по нейна молба за събиране на присъдени в
нейна полза суми по изпълнителен лист № 37 от 14.08.2014 г., издаден по в.гр.д.
№ 191/2014 г. по описа на Апелативен съд – В. (доказателство № 1 към настоящата
молба) и изпълнителен лист № 51 от 30.04.2015 г., издаден по гр. д. № 807/2013
г. по описа на Окръжен съд – В. (доказателство № 2 към настоящата молба). Сочи,
че задължението на „И.п." ЕООД към нея по посоченото изпълнително дело не
е погасено, като към настоящия момент същото е в размер на 252 734,84 лева
съгласно удостоверение от ЧСИ М.П. с изх. № 54932/22.10.2019 г. (доказателство
№ 3 към настоящата молба).
2.2 С
оглед направеното от нея признание на иска на „И.п." ЕООД в т. 1.1.
по-горе, с настоящото прави изявление за прихващане на вземането ѝ от „И.п."
ЕООД, съгласно т. 2.1. по-горе в общ размер на 252 734,84 лева със задължението
ѝ към „И.п." ЕООД, съобразно направеното от нея признание на иска на
„И.п." ЕООД в т. 1.1. по-горе до размера на по-малкото.
2.3 В
случай че съдът счете, че не е налице погасяване на признатото от нея
задължение към ищеца „И.п." ЕООД по т. 1.1. по-горе въз основа на
направеното от нея изявление за извънсъдебно прихващане (в т. 2.2. по-горе),
прави възражение за прихващане в хода на висящ процес до размера на по-малкото
от претенцията на ищеца „И.п." ЕООД по настоящото дело и вземането ѝ
от„И.п." ЕООД в общ размер на 252 734,84 лева съгласно т. 2.1. по-горе.
II. Във връзка с направеното от нея признание на исковете
по настоящото дело и при постановяване на решение по делото, моли съда да
задължи ищците Т." ЕООД и С.М.М., както и в случай, че не приеме за
валидно прихването по т. 2.2 по-горе и отхвърли възражението за прихващане по
т. 2.3 да задължи и „И.п." ЕООД да посочат банкови сметки, по които да
бъдат преведени посочените в т. 1.1., т. 1.2. и т. 1.3. по-горе суми.
Алтернативно, моли съда да посочи специална банкова сметка, ***а „И.п."
ЕООД, „Т." ЕООД и С.М.М.. Счита, че съществува риск ищците по настоящото
дело, след постановяване на решение по делото да не ѝ дадат възможност да
организира своевременно доброволно заплащане на сумите по настоящото дело и да
поискат издаване на изпълнителни листа и образуване на изпълнително дело срещу
нея, което би довело до възлагането в нейна тежест на допълнителни разноски.
Съображенията ѝ затова са следните:
1.
Задължението на „И.п." ЕООД към нея по горепосоченото дело при ЧСИ М.П. е
в изключително голям размер и независимо от обстоятелството, че делото е
образувано през 2014 г. (т.е. преди 5 години) към настоящия момент по него не е
постъпвала каквато и да е сума от длъжника за доброволно погасяване на
задължението, нито е открито каквото и да е имущество на длъжника, към което да
бъде насочено изпълнението, с оглед погасяване на задължението. Също така, по
нито една от откритите на името на „И.п." ЕООД банкови сметки не е
установено наличието на суми, които да бъдат удържани от съдебния изпълнител за
погасяване на задължението.
2. Наред
с горното, ищците по настоящото дело са свързани лица, което се е установило
със съдебно решение № 497 от 07.12.2016 г. по гр.д. № 410/2015 г. по описа на
ОС В., както и от следните обстоятелства:
2.1.
Ищцата С.М.М. е едноличен собственик на капитала на ищеца „Т." ЕООД.
2.2.
Управител на „Т." ЕООД е М.С.М., ЕГН **********.
2.3. Г-н М.М.
е *** на ищцата С.М.М.. Представя като доказателство за това обстоятелство
удостоверение за родствени връзки с изх. № 94ЯЯ-6/13.01.2016 г. от Община В.
(доказателство № 4 към настоящата молба).
2.4. Г-н М.М.
е бил едноличен собственик и управител на ищеца „И.п." ЕООД. Настоящият
собственик и управител на ищеца, „И.п." ЕООД – г-жа Й.Д. е дългогодишен
счетоводител както на „И.п." ЕООД преди да стане собственик, така и на
ищеца „Т." ЕООД. Всички качени в Търговския
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ) годишни
финансови отчети по партидата на „Т." ЕООД са заверявани именно от г-жа Й.Д.,
както и обявените в ТРРЮЛНЦ годишни финансови отчети на „И.п." ЕООД за
2008 г., 2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г.
3.1.
Наред с горното, ищците са действали недобросъвестно по отношение на начина на
предявяване към нея за възстановяване на дължимите суми, за които е образувано
настоящото производство. Претендираните от ищците разноски не са предявени в
производството по изпълнително дело № 605/2019 г. по описа на ЧСИ С.К.,
респективно не е знаела за тези разноски. Предвид малкия размер на
претендираните суми (2 451 лева), е следвало ищците да изпратят до нея покана
за доброволно изпълнение, с оглед избягване натрупването на допълнително
разноски за събиране на претендираните суми. Такава покана обаче не е отправЯ.към
нея. Нещо повече, ищците са завели настоящото дело като са поискали и
обезпечение на иска, чрез налагане запор на банковите ѝ сметки. Счита, че
такава обезпечителна нужда не е била налице, както поради малкия размер на
претенцията, така и с оглед изключително големия размер на задължението на „И.п."
ЕООД към нея.
3.2.
Наред с горното, след заплащане от „Т." ЕООД на сумата по процесния
изпълнителен лист (приложен като доказателство № 2 към исковата молба по
настоящото дело) не е получила уведомление нито от представител на „Т."
ЕООД, нито от длъжниците по изпълнителния лист (С.М. и „И.п." ЕООД), че
сумата е преведена по нейна сметка, нито че платената сума е била повече от
дължимата. В тази връзка сочи, че е от съществено значение обстоятелството, че
пребивава трайно в С., което е известно на ищците. Поради отсъствието ѝ
от страната, за нея представлява затруднение и няма възможност да проследява
редовно и своевременно сметките си в банки на територията на Република Б.
От
съвкупната преценка на гореизложените обстоятелства прави извод за
недобросъвестно поведение на ищците, във връзка със съществуващите между тях
неуредени отношения по повод задължението на „И.п." ЕООД към нея, целящо
единствено натоварването ѝ с допълнителни разноски.
III. Моли съда на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК да възложи
разноските по предявените искове върху ищците „И.п." ЕООД, Т." ЕООД и
С.М.М.. Заявява, че налице са кумулативните предпоставки на чл. 78, ал. 2 от ГПК, а именно: с настоящия отговор, в качеството си на ответник прави признание
на иска и едновременно с това, не е дала повод за завеждане на делото.
Преди
завеждането на исковете по настоящото дело, не е получавала покана за плащане на
посочените в исковата молба суми от нито един от ищците, съответно не ѝ е
била дадена възможността за доброволно изпълнение, като счита, че в тази връзка
не следва разноските да ѝ бъдат възлагани.
IV. С
оглед изложеното, моли съда на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК да постанови
решение съобразно направеното от нея признание на исковете на ищците „И.п."
ЕООД, Т." ЕООД и С.М.М. и да възложи разноските по делото върху ищците. В
съдебно заседание процесуалния представител на ответницата адвокат И. моли съда
да постанови решение при признание на иска и да възложи направените по делото
разноски в тежест на ищците. Подробни съображения излага в писмена защита.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
като взе предвид становищата и доводите на страните, намира следното:
Страните по делото не
спорят, че по подадена молба от Я.Д.Д. от 30.05.2019г. е образувано
изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ С.К.,
с район на действие Окръжен съд – В., с рег.№ *** по описа на КЧСИ.
Изпълнителното дело е образувано, въз основа на издаден изпълнителен лист №15/08.03.2019г.,
издаден по гр.дело №410/2015г. по описа на Окръжен съд – В.. Изпълнителният
лист е издаден в полза на Я.Д.Д. и с него „И.п." ЕООД и С.М.М. са осъдени
да заплатят на Я.Д.Д. сумата 19 797.80 направени разноски по делото, от които 9
761 лева за първа инстанция, 2 836 лева за въззивната инстанция и 7200 лева
разноски пред ВКС.
Не е спорно, че
сумата от 19 797.80 лева е заплатена на Я.Д.Д. от трето спрямо задължението
лице „Т." ЕООД по банковата й сметка
в „Р.“ ЕАД на 12.03.2019г. В платежното нареждане са посочени
основанията за заплащане на дължимите
суми : разноски по гр.дело
№410/2015г. на Окръжен съд – В., т.д. на
Апелативен съд – В. и т.д. №788/2018г.
на ВКС.
От представеното
платежно нареждане от 12.03.2019г. се установява, че третото спрямо
задължението лице „Т." ЕООД е
заплатило сумата от 19 824.80 лева вместо 19 797.80 лева т.е заплатената сума е
с 27 лева повече от дължимата сума съгласно изпълнителния лист.
Във връзка с
образуваното изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ С.К., с район на
действие Окръжен съд – В., рег.№ *** по
описа на КЧСИ и предприетите спрямо длъжниците С.М.М. и „И.п." ЕООД
изпълнителни действия последните са направили разходи за адвокатска защита по
изпълнителното производство.
От представеното
удостоверение изх. №16013/02.07.2019г. издадено от ЧСИ С.К., с район на
действие Окръжен съд – В., рег.№ *** по описа на КЧСИ се установява, че С.М.М.
е направила разноски в размер на 1 200 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство, съгласно договор за правна
защита и съдействие от 08.06.2019г. Не е спорно, че от банковата сметка на С.М.М.
в „А.“ АД е събрана сумата от 12.00 лева, във връзка с искания на ЧСИ за
обработване на запори и даване на информация по делото. Представено е и
удостоверение изх. № г. издадено от ЧСИ С.К., с район на действие Окръжен съд –
В., рег.№ *** по описа на КЧСИ от което се установява, че „И.п." ЕООД е
направило разноски в размер на 1 200 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство, съгласно договор за правна
защита и съдействие от 13.06.2019г.
Изпълнително
дело
№ *** по
описа на ЧСИ С.К., с район на действие Окръжен съд – В., рег.№ *** по описа на
КЧСИ с взискател Я.Д.Д. и длъжници С.М.М. и „И.п." ЕООД е прекратено с
постановление от 27.06.2019г. на основание
чл.433, ал.1, т.1 от ГПК, поради погасяване на задължението по изпълнителният лист преди
образуване на изпълнителното дело.
Не
е спорно, че във връзка с издадените удостоверения изх. №16013/02.07.2019г. и
изх. удостоверение изх. № г. издадено от
ЧСИ С.К., с район на действие Окръжен съд – В., рег.№ *** по описа на КЧСИ
ищците С.М.М. и „И.п." ЕООД са заплатили държавна такса в общ размер 12.00
лева.
Гореописаната
фактическа обстановка не е оспорена от
страна ответника.
При така установената
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
С подаването на писмения
отговор по реда на чл.131 от ГПК ответницата Я.Д.Д. е признала предявените
искове както по основание, така и по размер на основание чл.237 от ГПК. С оглед
на възприетата от съда фактическа обстановка неоспорена от страните и признанието
на ответника относно основателността и размера на предявените искове, същите
следва да бъдат уважени като основателни и доказани.
В разпоредбата на
чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за съда да се произнесе в
тежест на кого възлага разноските.
И
двете страни претендират присъждане на разноски по настоящото производство.
Ответника счита, че е налице разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК и счита, че
направените по делото разноски следва да бъдат възложени в тежест на ищците.
Съдът
намира за основателно искането на ищеца за присъждане на разноски, съгласно
чл.78, ал.1 от ГПК. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси,
разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имало такъв,
се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Съдът намира, че
не е налице хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК - възлагане на разноските върху
ищеца, по следните съображения: съгласно разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае
иска, разноските се възлагат върху ищеца. За целта двете предпоставки трябва да
са налице едновременно. Преценката за това дали тези изисквания са изпълнени, е винаги
конкретна с оглед фактите по делото и проверката се извършва от съда разглеждащ
спора по същество, като за възлагането на разноските в тежест на ищеца е без
значение неговото поведение, а това на ответника. От доказателствата по делото
се установи, че след погасяването на задължението по изпълнителен лист
№15/08.03.2019г., издаден по гр.дело №410/2015г. по описа на Окръжен съд – В.,
чрез плащане на 12.03.2019г. ответницата
Я.Д.Д. е подала молба за образуване на изпълнително дело срещу същите длъжници да
изпълнение на същото задължение, което вече е погасено чрез плащане. За
извършеното плащане „И.п." ЕООД с молба вх. №2607/15.03.2019г. по описа на
Окръжен съд – В. е уведомил съдът, че са изплатени дължимите разноски в размер
на 19 824.80 лева. Въпреки извършеното плащане ответницата неоснователно е
образувала изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ С.К., с район на
действие Окръжен съд – В., рег.№ *** по описа на КЧСИ. Изпълнително дело е
образувано по молба на Я.Д.Д. от 30.05.2019г., а задължението е погасено на
12.03.2019г. В тази връзка съдът намира, че следва да отбележи, че длъжниците
по изпълнителния лист нямат задължение да уведомяват кредитора за извършеното
от тях плащане, тъй като сумите са присъдени, въз основа на влязло в сила съдебно
решение, което подлежи на изпълнение. Неоснователното образуване на
изпълнително дело №
*** по описа на ЧСИ С.К., с район на действие Окръжен съд – В., рег.№ *** по
описа на КЧСИ е станало причина длъжниците
„И.п." ЕООД и С.М.М. да направят разходи за адвокатска защита в
изпълнителното производство. На следващо място необходимо е признанието на иска
да бъде реализирана и дължимите суми да бъдат изплатени в хода на процеса. Тази
предпоставка не е налице. От събраните
по делото писмени доказателства не се налага извод, че с поведението си ищците
„И.п." ЕООД и С.М.М. са дали повод на ответницата Я.Д.Д. за образуване на изпълнителното
дело.
Значението на
разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК е не непременно изходът на делото, а
поведението на ответната страна. Само в случай на изпълнение на задължението от
страна на ответника преди подаване на
исковата молба на ищеца би могло да се приеме, че ответникът не е дал повод на
ищците за завеждане на исковете.
На основание чл.78,
ал.1 ГПК ответникът следва да понесе направените от ищеца разноски по
делото в размер на 1 646.96 лева, представляваща платена
държавна такса и възнаграждение за един адвокат.
Съгласно чл.80 от ГПК
страната, която е поискала присъждане на разноски представя на съда списък на разноските най -
късно до приключване на последното заседание
в съответната инстанция, като в настоящия случай и двете страни са представил списък на разноските.
Воден от горните
мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Я.Д.Д., ЕГН **********,*** да заплати на „Т." ЕООД, ЕИК ***, със
съдебен адрес ***, чрез адвокат С. М.
сумата от 27 лева, представляваща разликата между платена на Я.Д.Д. с платежно нареждане от 12.03.2019г. и сумата
посочена в изпълнителен лист №15/08.03.2019г., издаден по гр.дело №410/2015г.
по описа на Окръжен съд – В., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда – 31.07.2019г. до окончателното й изплащане.
.ОСЪЖДА Я.Д.Д., ЕГН **********,*** да заплати на С.М.М.,
ЕГН **********,***, чрез адвокат С. М. сумата от
1 218 лева, представляваща възнаграждение за един адвокат по изпълнително
дело
№ *** по
описа на ЧСИ С.К., с район на действие Окръжен съд – В., рег.№ *** по описа на
КЧСИ, събрана такса от банковата сметка
на ищцата във връзка с исканията на ЧСИ по повод на образуваното изпълнително
дело в „И.“ АД и такса за издаване на съдебно удостоверение, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 31.07.2019г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Я.Д.Д., ЕГН **********,*** да заплати на „И.п." ЕООД, ЕИК ***, със
съдебен адрес ***, чрез адвокат С. М.
сумата от 1 206 лева,
представляваща възнаграждение за един адвокат по изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ
С.К., с район на действие Окръжен съд – В., рег.№ *** по описа на КЧСИ и такса за издаване на съдебно
удостоверение, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба в съда – 31.07.2019г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА Я.Д.Д., ЕГН **********,*** да заплати на „Т." ЕООД, ЕИК ***, С.М.М.,
ЕГН ********** и „И.п." ЕООД, ЕИК ***
със съдебен адрес ***, чрез адвокат С. М. сумата от 146.96 лева, представляваща
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Я.Д.Д., ЕГН **********,*** да заплати на „Т."
ЕООД, ЕИК ***, със съдебен адрес *** сумата от 300 лева, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Я.Д.Д., ЕГН **********,*** да заплати на С.М.М., ЕГН **********,***,
чрез адвокат С. М. сумата от 600 лева, представляваща направени по делото
разноски.
ОСЪЖДА Я.Д.Д., ЕГН **********,*** да заплати на „И.п." ЕООД, ЕИК ЕИК ***,
със съдебен адрес ***, чрез адвокат С. М.
сумата от 600 лева,
представляваща направени по делото разноски.
НА
ОСНОВАНИЕ чл.
236, ал. 1, т. 7 от ГПК присъдените с решението суми са платими от
ответника по посочената от ищците банкови
сметки : „Т." ЕООД –; С.М.М.,
ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. в
двуседмичен срок от връчването му.
Районен съдия :