Решение по дело №3660/2009 на Софийски градски съд

    Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 20.08.2012 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

            Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично заседание на петнадесети юни, две хиляди и дванадесета година, в състав:

                       

                                                           Съдия: Евгени Г.

                                              

при секретаря Ю. Асенова, разгледа докладваното от съдия Г. гр. д. № 3 660 по описа за 2009 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415 от ГПК, че „М. Ф.” ЕООД (в нестъстоятелност), с адрес в гр. Г., ул. „И.” **, Т.Г.П.,***, ж. к. „В.”, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, и З.Д.Ж.,***, ж. к. С.”, бл. ***, ап. **, солидарно дължат на „Б.Б.ЗА Р.” АД, със съдебен адрес – адвокат Ш.,***, 76 962,00 лева на основание чл. 538 от ТЗ, връзка с чл. 481 от ТЗ незаплатена сума за по записи на заповед от 25.10.2004 г. и с падежи 30.12.2005 г., 31.01.2006 г. и **.02.2006 г. плюс законната лихва от 26.08.2008 г. до окончателното изплащане.

 

[2] ОСЪЖДА „М. Ф.” ЕООД (в нестъстоятелност), Т.Г.П. и З.Д.Ж. да заплатят на „Б.Б.ЗА Р.” АД 1 521,24 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по делото.

 

[3] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

[4] Ако ответниците обжалват решението, с въззивната си жалба те следва да представят доказателство, удостоверяващо внасянето на 1 521,24 лева държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

                                           

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.  На ищеца

 

[5] „Б.Б.ЗА Р.”  АД (БАНКАТА) заявява в искова молба от 21.04.2009 г., че „М. Ф.” ЕООД (в нестъстоятелност) (Ф.) е издал в нейна полза три записа на заповед за общата сума от 76 062,00 лева. Авалисти по записите са били Т.П. и З.Ж.. Падежът по записите е настъпил, но нито Ф., нито Т.П. или З.Ж. са платили по тях. Затова БАНКАТА е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. Съдът е издал заповед за изпълнение, но длъжниците са възразили. Затова БАНКАТА моли съда да установи, че длъжниците ú дължат описаната сума (вж. исковата молба, л. 1-4).

 

2. На ответниците

 

2.1. на Ф.

 

[6] Ф. не е подал писмен отговор и не е оспорил предявения иск.

 

2. 2. на Т.П. и З.Ж.

 

[7] Т.П. и З.Ж. са подали писмени отговори. С тях те са оспорили предявения иск, като са заявили, че не дължат плащане, тъй като записите са обезпечавали определени вноски от договор за кредит с БАНКАТА, а тези вноски са били погасени. Затова те молят съда да отхвърли иска (вж. писмените отговори, л. 71-74 и л. 77-80).

 

3. Насрешни твърдения на БАНКАТА

 

[8] БАНКАТА е заявила, че това възражение не следва да се разглежда, тъй като Т.П. и З.Ж. не са страни по каузалното правоотношение. БАНКАТА също посочва, че записите на заповед не са обезпечавали само конкретни вноски, а целия договор за заем. Дори обаче те да са обезпечавали конкретни вноски, тези вноски не са били платени (вж. допълнителната искова молба, л. 127-129).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА

 

[9] На 25.10.2004 г. БАНКАТА и Ф. са сключили договор за кредит, по който БАНКАТА е предоставила на Ф. кредит от 4 000 000,00 лева (вж. договора, л. 81-92). Страните са се съгласили, че едно от обезпеченията по договора ще бъдат записи на заповед, издадени от Ф. и авалирани от Т.П. и З.Ж. (вж. чл. 7, ал. 6 от договора). Страните са се съгласили тези записи на заповед да са за размера на всяка погасителна вноска по погасителния план и падежите им да бъдат датите на погасителните вноски, които обезпечават (вж. пак там).

 

[10] По погасителния план Ф. е следвало да заплати 2 529 447,00 лева до 30.11.2005 г., а след това вноски от по 25 354,00 лева на 30.12.2005 г., 30.01.2006 г. и **.02.2006 г. (вж. погасителния план, л. 93). Ф. е издал процесните три записа на 25.10.2004 г., като всеки от тях е за 25 354,00 лева и с падежи съответно на 30.12.2005 г., 30.01.2006 г. и **.02.2006 г. Записите са били авалирани от Т.П. и З.Ж. (вж. записите).

 

[11] По този договор Ф. е заплатил на БАНКАТА 422 7121,27 лева лихви и 80 **8,00 лева комисионни (вж. заключението на вещото лице А., л. 115)[1]. Не се спори, че ответниците не са плащали на БАНКАТА по процесните записи на заповед.

 

[12] БАНКАТА е заплатила 1 521,24 лева държавна такса (вж. л. 30). Ответниците не са направили разноски по делото.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИ ОТ СЪДА ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО

 

[13] БАНКАТА е предявил иск с правно основание чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 538 от ТЗ, връзка с чл. 481 от ТЗ. Искът е основателен.

 

[14] Предпоставките за уважаване на иска по чл.  чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 538 от ТЗ, връзка с чл. 481 от ТЗ са: 1. да е издаден валиден запис на заповед, по който ответникът е издател, а ищецът поемател; 2. ответникът да не е заплатил на ищеца сумата по записа.

 

[15] Съдът приема, че процесните записи на заповед са валидни (по това няма и спор между страните). Ответниците не са платили по тях.

 

[16] Налице са предпоставките за уважаването на иска. Затова съдът признава за установено, че ответниците дължат на БАНКАТА 76  062,00 лева.

 

[17] Т.П. и З.Ж. са възразили, че плащане по записите не се дължи, тъй като записите са обезпечавали вноски по договор за кредит, които са били заплатени. Авалистите не могат да противопоставят на приносителя възражения от каузалното правоотношение между приносителя и издателя на запис на заповед. От това правило обаче са налице две изключения: 1. когато авалистът е и страна по каузалното правоотношение между поемателя и приносителя; 2. когато приносителят е недобросъвестен или злоупотребява с право. Приносителят е недобросъвестен, когато знае, че са налице относителни възражения по каузалното правоотноешение с поемателя[2]. Такова възражение може да бъде плащането на вземането, което записът на заповед е обезпечавал.

 

[19] В случая ответниците Т.П. и З.Ж. са твърдели наличието на една от хипотезите на второто изключение от правилото, че авалистът не може да противопоставя на приносителя на запис на заповед възражения от каузалното правоотношение между поемателя и приносителя. За да е недобросъвестна БАНКАТА: 1. записите следва да обезпечават твърдените от ответниците вноски; 2. Ф. да е платил тези вноски.

 

[20] Съдът приема, че записите са обезпечвали твърдените от ответниците вноски – това изрично е уговорено в договора, а и падежите и сумите по записите напълно съответстват на твърдениете от ответниците вноски. Ф. обаче не е платил тези вноски. До падежа по първия запис на заповед Ф. е следвало да заплати 2 529 447,00 лева. До момента Ф. е заплатил по целия договор 422 721,27 лева лихви и 80 **8,00 лева комисионни. Това е много по-малко от това, което е дължал до падежите на записите на заповед. Следователно не би могло Ф. да е платил вноските, обезпечавани от записите на заповед. Затова не е налице недобросъвестност от страна на БАНКАТА и съдът не разглежда това възражение на ответниците.

 

            2. По разноските

 

            [21] БАНКАТА търси разноски. Тя е направила такива за 1 521,24 лева.

 

            [22] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски събразно уважената част от иска. Съдът уважава иска изцяло. Затова съдът осъжда ответниците да заплатят на БАНКАТА 1 521,24 лева разноски по делото.

 

Съдия: