Решение по дело №2235/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл.203 АПК, вр. чл.1 ал.1 ЗОДОВ

Образувано е по искова молба с основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, подадена от З. С. З. от [населено място], чрез пълномощника му адв. Х. против Изпълнителна Агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ /ИА ВКВПД/, представлявана от изпълнителния директор, чрез упълномощен процесуален представител - юриск. К. В.-Т. с иск за заплащане на обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди в размер на 3085,29 лв., ведно със законната лихва върху сумата и неимуществени вреди в размер на 5000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В исковата молба и уточненията към нея се сочи, че на ищеца са причинени имуществени и неимуществени вреди от действието на отменена по съдебен ред Заповед № 1063/23.10.2015 г., издадена от изпълнителния директор на ИА ВКВПД и съдебната защита, която е осъществил ищеца по свързани с нея съдебни производства. По подробно изложени съображения ищецът твърди, че от отменения административен акт са му нанесени имуществени вреди в общ размер (след направени от ищеца уточнения) на 3085,29 лв., от които 1368,59 лв. (822,51 лв. - главница; 137,54 лв. - лихва за посочения в исковата молба период; 408,45 лв. - съдебно-деловодни разноски), изплатени от ищеца на ИА ВКВПД; 636,70 лв. съдебно-деловодни разноски по адм.д. № 10640/2020 г. по описа на АССГ; 1080 лв. съдебно-деловодни разноски по АД № 12096/2021 г. по описа на ВАС. Относно претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лв. е конкретизирано от ищеца, че същите се изразяват в изненадата, че против него е образувано дело за обезщетение от ответника, чувствал се притеснен, че е осъден да заплаща обезщетение, законни лихви и разноски за водене на всички дела до получаване правото, което е търсил, достойнството му било накърнено и изпитвал смущения с издръжката на семейството му. Към исковата молба и уточняващите я такива са приложени писмени доказателства по опис. Представени са договори за правна помощ по образувани между страните съдебни спорове, вносни бележки за наемни вноски, писмени обяснения и кореспонденция между страните. В съдебно заседание, се поддържа исковата претенция и се сочат за доказани твърдените имуществени и неимуществени вреди. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Представя се писмена защита.

Ответната страна - ИА ВКВПД, чрез процесуален представител юрк.В. -Т., оспорва иска като недопустим и недоказан по основание и по размер. В писмен отговор моли за отхвърлянето му и излага съображения, че ищецът иска пререшаване на влязъл в сила правен спор между страните по въззивно гражданско дело № 1061/2023 г. по описа на Окръжен съд - [област]. Относно заплатените по това дело, както и по адм.дело № 10640/2020 г. по описа на Административен съд-[област] съдебни разноски, които ищецът твърди да е извършил, се сочи, че не са представени доказателства за извършването им и че за същите ответникът не носи отговорност по реда на ЗОДОВ. По отношение претенцията за неимуществени вреди се твърди за недоказано как отменената Заповед № 1063/23.10.2015 г. на изпълнителния директор на ИА ВКВПД е довела до сочените от ищеца негативни състояния. В съдебно заседание ответникът поддържа неоснователността на исковата претенция. Сочи, че същата не се доказва от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Поддържа становище, че отговорността за разноски не е отговорност за вреди. Към депозирания отговор на исковата молба са представени писмени доказателства за изплатени на ищеца суми по приключили между страните съдебни производства, кореспонденция между същите във връзка с дължимостта на суми за обезщетения и за съдебни разноски. Представят се статистики за наемни цени на имоти в [населено място] и заповеди, издадени от изпълнителния директор на ИА ВКВПД за изплащане на компенсационни суми на служители, ползващи жилища при условия на свободно договаряне. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение относно размера на адвокатското възнаграждение на ищеца. Подробни съображения за неоснователност и недоказаност на исковата претенция се излагат в писмена защита

Контролиращата страна, чрез участвалия представител на Окръжна прокуратура - [област] счита иска за неоснователен. Дава становище, че част от сумите са били дължими от ищеца, а другата част е останала недоказана. В случай, че съдът приема исковата претенция за основателна, предлага да се определи обезщетение по справедливост.

Съдът, като съобрази становищата на страните и съобразно събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Съгласно Заповед № 338/26.06.1987г., издадена от началник на КЕЧ и сключен договор за наем от 02.06.1987г. З. З. е настанен под наем в жилище от фонда на Министерството на отбраната, находящо се в [населено място], [улица], ет.4, ап.7. Наемното правоотношение е прекратено, съгласно писмо изх. № II-1140/29.10.2004г. на изпълнителния директор на ИА „Държавна собственост на Министерството на отбраната“, получено от З. на 18.11.2004 г. Видно от съдържанието на писмото до З. е отправено едномесечно предизвестие да освободи заеманото ведомствено жилище, в противен случай ще бъдат предприети действия по освобождаването му. Като основание за прекратяване на наемното правоотношение е посочен чл. 27, т. 9 във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 3 от 19.08.1998 г. /отм./ за настаняване в жилища, ателиета и гаражи от ведомствения жилищен фонд на Министерството на отбраната - наемателят не отговарял на условията за предоставяне на жилище от ведомствения фонд, тъй като договорът му за изпълнение на военна служба е бил прекратен; член на семейството му е прехвърлил вещно право върху жилищен имот. Във връзка с тези обстоятелства по делото са представени - Заповед № КВ 2402/29.08.2000 г. на министъра на отбраната за прекратяване на договор за кадрова военна служба и нотариален акт за дарение на право на строеж от 1995 г. Съгласно Заповед №ЗС-249/27.04.2015 г., изменена със Заповед № ЗС-369/27.05.2015 г. на министъра на отбраната, на основание чл. 80а от ЗДС е наредено изземване на ведомственото жилище, в което е настанен З., което да се състои на 28.05.2015 г. Изземването е осъществено на същата дата, видно от съставен в тази връзка протокол. По жалба на З. е образувано адм.д. 6157/2015 г. по описа на ВАС, по което съдът е постановил Определение от 28.05.2015г., оставено в сила с Определение № 9142/30.07.2015 г. на ВАС, Петчленен състав, съгласно които съдебни актове е спряно предварителното изпълнение на Заповед №ЗС-249/27.04.2015г. на министъра на отбраната за изземването на ведомственото жилище. Същото, в изпълнение на Заповед № 867/27.08.2015 г. на изпълнителния директор на ИА ВКВПД, е предадено обратно на ползвателя му - З. С. З. на 31.08.2015г., за което е съставен протокол от същата дата.

С Решение № 1134/30.01.2017 г. по адм. дело № 6157/2015 г. по описа на ВАС е отхвърлено оспорването на З. С. З. срещу Заповед №ЗС-249/27.04.2015г., изменена със Заповед № ЗС-369/27.05.2015г. наминистъра на отбраната. Посоченият съдебен акт е оставен в сила с Решение № 6505/23.05.2017г. по адм. дело № 4501/2017г. на ВАС, Петчленен състав. Съгласно постановление № 8801/03.07.2017г. на изпълнителния директор на ИА ВКВПД са определени нови дати за доброволно предаване, респ. за принудително изземване на ведомственото жилище. Същото е предадено на приемателна комисия на 14.08.2017г.

Съгласно Заповед № 1063/23.10.2015 г. издадена от изпълнителния директор на ИА ВКВПД е определен размер на обезщетение, което следва да заплащат лица, заемащи имоти от жилищния фонд на Министерство на отбраната, без основание или на отпаднало правно основание или които се ползват не по предназначение, да бъде четирикратния размер на определената месечна наемна цена. На основание чл. 21, ал. 3 от Наредба № Н-22/16.07.2010 г. във връзка със Заповед № 1063/23.10.2015г. на ищеца е начислено заплащане на обезщетение за ползването на ведомственото жилище. Видно от приложените по делото съдебни актове между страните са водени съдебни спорове във връзка с дължимостта на начисленото на З. обезщетение за ползването на ведомствения имот. С влязло в сила Решение № 1141/25.08.2023 г., постановено по в.гр.д. № 1061/2023 г. по описа на Окръжен съд [област] е отхвърлен предявен от ИА ВКВПД срещу З. С. З. иск за осъждане на последния да заплати сума от 2958,96 лв., представляваща обезщетение за периода 01.01.2016 г. - 14.08.2017 г., поради ползването на отпаднало правно основание /прекратен договор за наем/ на жилищния имот от ведомствения фонд на МО, ведно със законна лихва за забава, считано от 02.11.2018 г. до окончателното изплащане, поради погасяване чрез плащане на дължимата се част от посочената главница в размер на 822,51 лв. и на законната лихва върху нея, считано от 02.11.2018 г. до 25.06.2020 г. в размер на 137,54 лв. и поради недължимост на останалата част от главницата в размер на 2136,45 лв. - разликата над 822,51 лв. до пълния размер от 2958,96 лв. Със същия съдебен акт ИА ВКВПД е осъдена да заплати на З. С. З. деловодни разноски в размер на 1978 лв., последният е осъден да заплати на ИА ВКВПД 408.54 лв. Към депозирания по настоящото дело ОИМ ответникът е приложил писмени доказателства - платежни нареждания за изплащане на ищеца цитираните в диспозитива на Решение № 1141/2023 г. на ПОС суми, за които ИА ВКВПД е осъдена. Съгласно становището на ответника, изложено в ОИМ, претендираната от ищеца сума в размер на 1368,59 лв. е задържана от ИА ВКВПД на основание влязлото в сила Решение № 1141/2023 г. на ПОС.

С влязло в сила Решение № 4443/05.07.2021г., постановено по адм.д. № 10640/2020 г. по описа на АССГ Заповед № 1063/23.10.2015 г. на изпълнителния директор на ИА ВКВПД е отменена и преписката е върната на административния орган за произнасяне съобразно задължителните указания, дадени в решението по тълкуване и прилагане на закона. Според мотивите на АССГ процесната заповедта е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Срещу решението на АССГ е подадена касационна жалба ИА ВКВП, която е оставена без разглеждане с протоколно определение от 06.04.2022 г, постановено по адм.д. № 12096/2021 г. по описа на ВАС, оставено в сила с Определение № 6554/04.07.2022г. по адм.д. № 5591/2022г. по описа на ВАС, Петчленен състав.

Установява се от приобщените по настоящото дело гласни доказателства, че от 1999 г. ищецът получил право да купи ведомственото жилище по повод на което разговаряли със свид. В. И. С.. Същият един ден потърсил З. и някой му казал, че са го извели от жилището и вече не живее там, след което се виждали и се питали как така не може да се закупи жилище, след години служба в армията. Според свидетеля, З. видимо се променил, а преди бил весел и общителен. Притеснението му, според свид. С., било в резултат, че бидейки офицер толкова години и имащ право да закупи жилище, изведнъж се оказал нарушител, а по отвратителната и тежка част била принудителното извеждане от жилището. От показанията на свид. М. Г. З. (съпруга на З. З.) се установява, че семейството им получило апартамента през 1978 г., а през 2015 г. били изведени от него в присъствието на въоръжени полицаи, което било голям ужас. Посочва се, че били подложени на тормоз от агенцията - периодично им издавали заповеди за освобождаване на апартамента, защото живеели в него незаконно, а имали съдебно решение и писмо на министъра, че живеят законно. Според свидетелката съпругът ѝ бил огорчен и унизен, защото е достоен човек, офицер и не може да преживее това, изпитвал тревожност, безсъние, посещавал психиатър и взимал лекарства. Сочи, че тревогите на З. са от 2010 г., а от 2000 г. посещавал доктор, но няма документи за тези посещения.

При така изяснената фактическа обстановка, като съобрази становищата на страните, събраните доказателства по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното от правна страна:

Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Според ал. 2 на с.р. исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в АПК - чл. 203 и сл. В чл. 204 от АПК са регламентирани условията за допустимост на иска като според ал. 1 иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред.

В настоящия случай фактическото основание, на което се базира исковата претенция на ищеца е отменената по съдебен ред като незаконосъобразна Заповед № 1063/23.10.2015 г. на изпълнителния директор на ИА ВКВПД, съгласно която е определен размер на обезщетение, което следва да заплащат лица, заемащи имоти от жилищния фонд на МО, без основание или на отпаднало правно основание, какъвто статут се установява да е имал ищецът, тъй като наемното правоотношение за жилището му е прекратено на основание чл. 27, т. 9 във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 3 от 19.08.1998 г. /отм./

Съгласно разпоредбата на чл. 205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Искът на З. С. З. е насочен срещу ИА ВКВПД. Съгласно чл. 54 от Закона за администрацията, изпълнителната агенция е администрация към определен министър за административно обслужване на физически и юридически лица, както и за изпълнение на дейности и услуги свързани с осигуряването на дейността на органите на държавната власт и на администрацията. Съгласно чл. 3 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“, Агенцията е юридическо лице. При това положение, ИА ВКВПД има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск.

Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда (претърпяна загуба или пропусната полза) от такъв административен акт или от незаконно действие или бездействие; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. Липсата на който и да било от елементите на този фактически състав препятства реализирането на отговорността на държавата по посочения ред .

По отношение на първата от изискуемите предпоставки, съдът намира наличието на същата за доказано - отменената по съдебен ред като незаконосъобразна Заповед № 1063/23.10.2015 г. на изпълнителния директор на ИА ВКВПД. Недоказано остана обаче твърдението на ищеца за настъпили имуществени и неимуществени вреди от този незаконосъобразен административен акт, респ. причинно следствена връзка между него и настъпилите вреди. Това е така по следните съображения:

Твърдението на ищеца за настъпили имуществени вреди от отменената като незаконосъобразна Заповед № 1063/23.10.2015 г. на изпълнителния директор на ИА ВКВПД, се явява недоказано, тъй като имуществените вреди, които се твърдят да са настъпили от отмяната на административния акт представялват суми за обезщетение за ползване на ведомствен имот без правно основание и суми за съдебни разноски, които ищец е осъден да заплати по образувани граждански и административни дела. С влязло в сила Решение № 1141/25.08.2023 г., постановено по в.гр.д. № 1061/2023 г. по описа на Окръжен съд [област], претендираната от ищеца сума от 1368,59 лв. (822,51 лв. - главница; 137,54 лв. - лихва за посочения в исковата молба период; 408,45 лв. - съдебно-деловодни разноски) е присъдена на ИА ВКВПД. Видно от диспозитива на съдебното решение, ПОС отхвърля предявения от ИА ВКВПД срещу З. С. З. иск за осъждането на З. да заплати сумата 2958,96 лв., представляваща обезщетение за периода 01.01.2016 г. - 14.08.2017 г., поради ползването на отпаднало основание (прекратен договор за наем) на имот от жилищния фонд на Министерство на отбраната, ведно със законната лихва, считано от 02.11.2018г. до окончателното изплащане поради погасяването чрез плащане на дължимата се част от горепосочената главница в размер на 822,51 лв. и на законната лихва върху нея, считано от 02.11.2018 г. до 25.06.2020 г. в размер на 137, 54 лв. и поради недължимост на останалата част от главницата в размер на 2 136, 45 лв. - за разликата над 822, 51 лв. до пълния предявен размер от 2 958, 96 лева. ИА ВКВПД е осъдена да заплати на З. С. З. деловодни разноски в размер на 1 978 лв., а З. - да заплати на ИА ВКВПД деловодни разноски в размер на 408,54 лв. В тази част решението е окончателно. След като на ИА ВКВПД е присъдена законната лихва в размер на 137,54 лв. върху главницата от 822,51 лв. за периода от 02.11.2018г. - датата на подаване на исковата молба до 25.06.2020г. - датата на доброволното плащане от З. по сметка на ИА ВКВПД, то задължението на З. е погасено с извършване на плащането му. Видно от становището на ответника по настоящото производство и представените от негова страна писмени доказателства, неоспорени от ищеца, ИА ВКВПД е извършила действия по доброволно уреждане на отношенията си с ищеца - предвид фактът, че същият е превел на 25.06.2020 г. сума по сметка на ИА ВКВПД в размер на 3 827,32 лв. (при съобразяване с присъденото по Решение № 970/06.07.2023г. на ОС - [област] по гр. дело № 20235300501061) е прихваната дължимата съгласно посоченото решение сума в общ размер на 1368,59 лв. и е възстановена сумата от 2458,73 лв. На ищеца са платени и присъдените деловодни разноски в полза на З. в размер на 1 978 лева. Заплатени са и дължимите законни лихви, за което също са представени доказателства от страна на ответника по настоящото съдебно производство. В проведено на 04.03.2025г. съдебно заседание по настоящото дело ищецът е заявил, че не оспорва изплащането на така посочените суми по съдебното решение. Т.е. двете страни са уредили отношенията си по между си в изпълнение на влезлия в законна сила съдебен акт и исковата претенция по реда на ЗОДОВ за неимуществени вреди, произтичащи от заплащането на въпросното обезщетение се явява неоснователна.

По отношение на претенцията на ищеца за присъждане на съдебни разноски по цитираните в исковата молба и уточненията към нея съдебни спорове, съдът намира следното:

Присъждане на съдебни разноски може да бъде извършено единствено в рамките на съответното дело и при условие, че своевременно са били поискани от страната. Отговорността за разноските в съдебно производство е правото на една страна, в чиято полза съдебен орган е постановил решението си да иска и задължението на другата страна (осъдената) да плати направените разноски в съдебното производство. Тази отговорност не може да се приеме, че е отговорност за вреди и за разноските следва да се е произнесе, решаващият съд като част от произнасянето му по предмета на спора. Отговорността за разноски е гражданско облигационно правоотношение, тя е обективна, безвиновна отговорност и не е такава за вреди. Няма как претендираните от ищеца суми за съдебно-деловодни разноски, описани в т. 2 от уточняваща молба от 06.11.2024 г. да представляват пряка и непосредствена последица от увреждане по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. В допълнение следва да се посочи, че по конкретните съдебни спорове, от които се твърди че за ищеца са настъпили имуществени вреди от същия са претендирани съдебни разноски и такива са му били частично присъдени - по адм. д. 10640/2020 г., а по адм.д. № 120960/2021г. на ВАС съдът не е допуснал разглеждането на жабата на ИА ВКВПД и съдебното производството е прекратено. По това дело не са присъждани разноски на страните, а и няма доказателства за направени такива. Относно неимуществените вреди, твърдени от ищеца като причинени му от действието на отменената Заповед № 1063/23.10.2015 г. на изпълнителния директор на ИА ВКВПД, съдът намира следното:

В исковата молба и уточненията към нея ищецът посочва, че неимуществени вреди се изразяват в изненада, че против него е образувано дело за обезщетение от ответника, притеснение, че е осъден да заплаща обезщетение, законни лихви и разноски за водене на всички дела до получаване правото, което е търсил, накърнено достойнство пред колегите му, смущения с издръжката на семейството му. Тези негативни преживявания и състояния се сочат за обосновани с отменената Заповед № 1063/23.10.2015 г. на изпълнителния директор на ИА ВКВПД и принудителното извеждане на семейството на ищеца от ведомственото жилище в присъствие на полиция, съставяне на протокол за предаването му и осъждането му да заплати претендираното от ИА ВКВПД обезщетение за ползването му. Така твърдените от ищеца факти и обстоятелства, дори и действително да са се осъществили не са свързани с отменения по съдебен ред административен акт на изпълнителния директор на ИА ВКВПД, с който е определен размер на обезщетение за ползването на ведомственото жилище без правно основание - Заповед № 1063/23.10.2015 г. Обезщетенията за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи, нямат характер на вземания за обезщетения и за неустойки от неизпълнено облигационно задължение. От друга страна няма как изненадата, от образувано срещу ищеца дело за неизпълнение на задължението му по облигационното правоотношение да представлява негативно преживяване, което да се вмени във вина на другата страна по това правоотношение. Заповед № 1063/23.10.2015 г. на изпълнителния директор на ИА ВКВПД действително е отменен по съдебен ред административен акт, но поради допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, което няма как да дерогора законовото задължение на ищеца, като ползващ ведомствено жилище без правно основание да заплаща обезщетение за ползването, ведно със съответната лихва, респ. да му бъда търсена отговорност за неизпълнението на това задължение по доброволен, принудителен и/или по съдебен ред. В този смисъл не са основателни и не съответстват на фактическите установявания твърденията на ищеца, че накърненото му достойнство и смущения за издръжката на семейството му се дължат на обстоятелството, че е следвало да заплаща обезщетение за ползването на ведомственото жилище. Същото, видно от постановеното решение на № 1134/2017г. по адм.д. № 6157/2015 г. на ВАС, оставено в сила с Решение № 6505/2017г. на ВАС, Петчленен състав е прието, че е без правно основание, което обосновава законосъобразността на изземването му по реда на ЗДС, в изпълнение на Заповед № ЗС-249/27.04.2015г. на Министъра на отбраната. От принудителното изпълнение на този административен акт се сочат да са настъпили негативните преживявания за ищеца и семейството му, поддържани и от свид.З., което не кореспондира с основанието, на което се претендират неимуществните вреди - „действието на незаконосъобразната Заповед № 1063/23.10.2015 г., издадена от изпълнителния директор на ИА ВКВПД. Така посоченият общ административен акт и неговото действие, както се посочи по-горе не се установява да довели до увреждането на ищеца, липсва пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилите неимуществени вреди. Същите не се доказват и от събраните по делото гласни доказателства, тъй като според свид. С. негативните преживявания на ищеца са свързани с невъзможността му да закупи ведомствено жилище, бидейки дългогодишен военен служител, а процедурата по закупуване не е относима към предмета на настоящото исково производство. От друга страна съпругата на ищеца (свид. З.) не сочи факти, които да обосноват как от действието на отменената по съдебен ред Заповед № 1063/23.10.2015 г. на изпълнителния директор на ИА ВКВПД са причинени твърдените в исковата молба неимуществени вреди.

При недоказаност на иска по основание е безпредметно обсъждането на въпроса относно размера на предявената претенция за обезщетение.

При този изход на делото и на основание чл. 10 ал. 2 от ЗОДОВ, основателна е претенцията на ответника за присъждане на сторените в настоящето съдебно производство разноски - юрисконсултско възнаграждение. На ответника следва да се присъдят 100 лв. разноски - минималния размер съгл. чл. 78 ал.8 ГПК във вр. с чл. 37 ал.1 от ЗПП, във вр. с чл. 25 ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ , Административен съд-[област]-ХХVIII състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ исковата претенция, заявена от З. С. З. от [населено място], чрез пълномощника му адв. Х. против И. А. „Военни клубове и военно-почивно дело“ за присъждане на обезщетение за причинени му имуществени вреди в размер на 3085,29 лв., ведно със законната лихва върху сумата и неимуществени вреди в размер на 5000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, в резултат от отменена по съдебен ред Заповед № 1063/23.10.2015 г., издадена от изпълнителния директор на И. А. „Военни клубове и военно-почивно дело“.

ОСЪЖДА З. С. З. да заплати на И. А. „Военни клубове и военно-почивно дело“ сумата от 100лв /сто лева/, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните, по реда на АПК.