Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

№ 278

град Габрово, 21.07.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГАБРОВСКИ РАЙОНЕН СЪД ................................. колегия в публично съдебно заседание на първи юли ......................................................... през две хиляди и двадесета година ....................... в състав:

                                                                                                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ДЕНЕВ

           

при секретаря РОСИЦА НЕНОВА .................................. и в присъствието на прокурора ................................................................................. като разгледа докладваното от съдия ДЕНЕВ НАХД № 346 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Жалбоподателката М.Ц.К. *** е обжалвала Наказателно постановление № 494030-F529234, издадено на 10.02.2020 година от Директор на Офис (Дирекция) за обслужване Габрово в ТД на НАП – Велико Търново, чрез което за десет на брой нарушения по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО във вр. с чл. 3, ал. 1, т. 2а от Наредба Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите и осигурителите за осигурените при тях лица, както и самоосигуряващите се лица, издадена от министъра на финансите (Обн. ДВ бр. 1/03.01.2006 г.), на същата са били наложени десет на брой глоби в размер на сумата от по 50 лева, всяка една от тях на основание чл. 355, ал. 1 от КСО. По съображения, изложени в жалбата и развити в рамките на състоялото се по делото производство чрез процесуален представител, който е бил упълномощен от нея по предвидения за това ред, жалбоподателката е възприела постановлението за незаконосъобразно и го е обжалвала като такова с искания за неговата цялостна отмяна, в едно с всички законни последици, които произтичат от това. Към тях спадат и разноски, заплатени на този процесуален представител, които се претендират за присъждане от него въз основа на предвиденото с чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.

Ответната по жалба страна чрез процесуални представители, които също са упълномощени по надлежния ред, оспорва подадената жалба, като застъпва становище за нейното оставяне без уважение, и за потвърждаване на атакуваното чрез същата наказателно постановление като правилно и законосъобразно. От тази страна също е отправена претенция за присъждане на разноски за осъществено процесуално представителство в минималния размер, предвиден от нормативната база.

След като съпостави събраните при производството писмени и гласни доказателствени материали, съдът намери за установено следното от фактическа страна:

През календарната 2019 г. жалбоподателката М.К. се е явявала самоосигуряващо се лице по смисъла на понятието, отразено в нормата на чл. 5, ал. 2 от КСО. В качеството на такова, упражняващо дейност като собственик на ЕТ, същата е попадала между определените по закон лица, които са имали задължение да представят периодично в НАП данни за установяване на обстоятелствата, отразени в чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Тя не е изпълнила това задължение по отношение на декларацията Образец 1 “Данни за осигуреното лице” за месеците януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември и октомври 2019 година в съгласие с нормативните изисквания, като е подала тези декларации на 27.11.2019 година, т.е след края на указания в чл. 3, ал. 1, т. 2, б. ”а” от Наредба Н-8 от 29.12.2005г. краен срок (25 число на месеца, следващ този, за който се отнасят съответните данни) при всяка една от тях. По повод на това обстоятелство на 27.11.2019 г. против К. е бил съставен акт за установяване на административно нарушение в нейно присъствие, който й е бил връчен след неговото съставяне. Въз основа на този акт е издадено и посоченото по-горе наказателно постановление, което се явява предмет на обжалване по настоящето дело.

При изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Данните, които са отразени в приложеното на л. 7 копие от известие за доставяне установяват, че наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 10.03.2020 година. Жалбата против него е постъпила в офис Габрово при ТД на НАП – В. Търново на 13.03.2020 г., или в рамките на седемдневния срок, започнал (съобразно правилата на чл. 83 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от деня, следващ датата за получаване на препис от него. С оглед на това и поради обстоятелството, че е подадена от правоимащо лице, тя следва да се приеме за процесуално допустима, но разгледана по същество – за неоснователна по отношение на искането за отмяна на наказателното постановление.

За да бъде законосъобразно едно наказателно постановление,  преди всичко е необходимо такъв да бъде акта за установяване на съответните нарушения, които се санкционират чрез него. В настоящия случай същият е бил съставен в тримесечен срок от деня за откриване на нарушителя, който съвпада с датата (27.11.2019 г.) за подаване на самите декларации, а НП е издадено в шестмесечен срок от датата за съставяне на акта. Установените изисквания в нормата на чл. 34, ал. 1, б. „В” от ЗАНН се явяват спазени и от аспект на едногодишния срок, започнал да тече от датите за извършване на нарушенията, тъй като при конкретните данни за крайните дати от периодите, през които задълженията е следвало да бъдат изпълнени, се налага извод, че към датата за съставяне на акта не е била изминала повече от една година от съответните (25.02.2019 г., 25.03.2019 г., 25.04.2019 г., 27.05.2019 г., 25.06.2019 г., 25.07.2019 г., 26.08.2019 г., 25.09.2019 г., 25.10.2019 г. и 25.11.2019 г.) дни, до които декларациите за месеците януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември и октомври на 2019 г. е следвало да се подадат. Нормата на чл. 5, ал. 4 е включена в част първа на КСО, а след като това е така, то предвидената в чл. 34, ал. 1, б.  ”В” от ЗАНН по-дълга давност (от 2 години), не би могла да намери приложение спрямо нея. С оглед на изложеното не може да се счита, че при съставяне на акта и издаване на обжалваното НП са допуснати нарушения на административно-производствените правила, довели до незаконосъобразно санкциониране на жалбоподателката поради това, че същото е било извършено след изтичане на давностните срокове, предвидени в ЗАНН. Възраженията в тази насока са основани на различни изчисления относно датата за откриване на нарушителя. Изложените твърдения не биха могли да бъдат приети за основателни, независимо от това, че (при дейността по създаването и поддържането на регистъра и базата данни за задължените субекти от страна на административно-наказващия орган, както и при начина за извършване на регистрацията и естеството на сведенията, съдържащи се в данъчно-осигурителните сметки на отделните данъчно задължени лица) изведените от тях съображения да са правилни по същество. И това е така, защото чл. 82, ал. 1 от ДОПК установява само задължение за служебно вписване на определени данни в регистъра като част от регистрацията, касаеща отделното ДЗЛ. Тази норма, както и останалите от Глава ХІ на ДОПК не въвеждат задължение за служебно издирване (по какъвто и да е начин, в т.ч. чрез създаване на компютърен софтуер, следящ автоматично за изтичане на определени срокове в данъчното законодателство) на подлежащата на вписване информация, за да се счита, че (ако такова задължение има), то би определило по-ранен начален момент за изчисляване на тримесечния срок по чл. 34, ал. 1, б. ”В” от ЗАНН. По тези причини не може се приеме, че въпросният срок за нарушения, свързани с подаването на декларациите за м. януари, февруари, март, април, май, юни и юли 2019 г. се е отнасял за периода между: 26.02.2019 г. и 26.05.2019 година (при първата); 26.03.2019 г. – 26.06.2019 г. (при втората); 26.04.2019 г. – 26.07.2019 г. (при третата); 28.05.2019 г. – 28.08.2019 г. (при четвъртата); 26.06.2019 г. – 26.09.2019 г. (при петата) и 26.07.2019 г. – 26.10.2019 г. (при шестата), и че след като не е съставил акта до неговото приключване, наказващия орган е допуснал нарушение на административно - производствените правила, което е довело и до незаконосъобразното санкциониране на нарушителя заради това.

Като отчете събраните писмени доказателства, съдът намери, че изводът за съществуването на описаните в акта и НП нарушения следва да се счита за обоснован от фактическа страна. Меродавния начален момент за изчисляването на срока за изпълнение на регламентираното по закон задължение е бил предварително определен, и след като по делото не е спорно, че до края на съответните дати (25.02.2019 г. – при декларацията за месец  януари 2019 г.; 25.03.2019 година – при тази за месец февруари 2019 г.; 25.04.2019 г. – при декларацията за месец март 2019 г.; 27.05.2019 г. – при същата за месец април 2019 г.; 25.06.2019 г. – при декларацията за месец май 2019 г.; 25.07.2019 г. -  при тази за месец юни 2019 г.; 26.08.2019 г. – при декларацията за месец юли 2019 г.; 25.09.2019 г. – при декларацията за месец август 2019 г.; 25.10.2019 година – при тази за месец септември 2019 г. и 25.11.2019 година при декларацията за месец октомври 2019 година) нито една от тези декларации не е била подадена в компетентната ТД на НАП към нея, постъпвайки в Офис Габрово едва на 27.11.2019 г., то всяко едно от така извършените (в резултат на изложеното и предвиденото в чл. 18 от ЗАНН) десет на брой отделни нарушения, очевидно е осъществено от обективна страна. Конкретната квалификация на самите нарушения също следва да се приеме за правилно определена, тъй като се явява съобразена с нормативната база, която е действала през описания по-горе период, а свързаните с нея фактически обстоятелства са безспорно установени от събраните доказателства. Измененията в законодателната уредба, които са настъпили след датата за съставянето на акта за установяване на нарушенията, също не водят до различен извод, тъй като не сочат за наличие на по-благоприятен закон за нарушителя, който да подлежи на приложение по силата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. И това е така, тъй като на мястото на отменената от 01.01.2020 година Наредба Н-8/29.12.2005 г. действа друг подзаконов нормативен акт, приет от Министъра на финансите (Наредба № Н-13 от 17.12.2019 година за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и за самоосигуряващите се лица), който въвежда същите срокове за подаване на процесните декларации Образец 1 (до 25 число на месеца, следващ този, за който данните се отнасят), които са били установени и в Наредба Н-8/29.12.2005 г. По делото не са събрани данни, които да сочат, че между жалбоподателката и съответния ЕТ, на който тя е била собственик, е съществувало трудово правоотношение въз основа на сключен трудов договор с него. Поради това не би могло да се счита за установено, че тя не се е явявала самоосигуряващо се физическо лице, а самоосигуряващ се ЕТ, и че след като не е наложил на същата предвиденото наказание (имуществена санкция, вместо глоба), отрадено с оглед на правно-организационната форма за този търговец, наказващия орган е допуснал нарушение на закона. И накрая, но не последно място следва да се отбележи, че НП също е издадено от компетентен орган, тъй като от направеното позоваване и т.1.2, б.”Д” на вписаната в него Заповед ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г., издадена от изпълнителния директор на НАП и приложена на л. 8-10 от делото, е видно, че Директора на Офис (Дирекция) за обслужване Габрово в ТД на НАП – Велико Търново е бил упълномощено по смисъла на чл. 355, ал. 5 от КСО лице.

Освен за определени правилно по вид и по основание с оглед на самите нарушения и конкретния нарушител, който е физическо лице, съдът намира наложените за същите наказания за законосъобразни и по отношение на техните размери. От данните по делото е видно, че периодът на закъснението при подаване на първите девет декларации е повече от един месец, а това неоспорено в жалбата обстоятелство, отчетено заедно с липсата на установени обективни причини, които да дават обяснение за естеството на тези, които са довели до неизпълнение на определените по закон задължения от страна на жалбоподателката, в никакъв случай не може да се счита, че е обосновало (или че би могло да доведе) до предпоставки, позволяващи приложението на чл. 28, б. ”А” от ЗАНН. Ето защо, и като е санкционирал същата, вместо да приложи посочената норма и да я предупреди писмено или устно, че при повторен случай ще я накаже, наказващият орган е издал едно законосъобразно (в т.ч. и от аспект на целите на превенцията по смисъла на чл.12 от ЗАНН) НП, определяйки всяка от наложените за нарушенията глоби в лицето на предвиденият с чл. 355, ал. 1 от КСО минимален размер. Въз основа на тези съображения съдът намери, че няма основания, които да налагат изменяване и отмяна на обжалваното постановление, поради което прие, че същото следва да се потвърди.

Предвид изложените съображения съдът прие, че обжалваното  наказателно постановление следва да се потвърди. С оглед на това, след като отчете изразеното искане в тази насока и съдържанието на конкретно осъщественото процесуално представителство, което не се характеризира с обективни затруднения, възникнали заради фактическа или правна сложност на делото, намери, че въз основа на установеното в действащата нормативна база (чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ), жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответната по жалба страна минималното възнаграждение за него, възлизащо на сумата от 80 лева.

Воден от горното, и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1-во от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 494030-F529234, издадено на 10.02.2020 г. от Директор на Офис (Дирекция) за обслужване Габрово в ТД на НАП – Велико Търново, с което за десет на брой нарушения по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО във вр. с чл. 3, ал. 1, т. 2а от Наредба Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите и осигурителите за осигурените при тях лица, както и самоосигуряващите се лица, на М.Ц.К. ***, ЕГН **********, са били наложени: ГЛОБА в РАЗМЕР на сумата от 50 (петдесет) лева – на осн. чл. 355, ал. 1 от КСО; ГЛОБА в РАЗМЕР на сумата от 50 (петдесет) лева – на осн. чл. 355, ал. 1 от КСО; ГЛОБА в РАЗМЕР на сумата от 50 (петдесет) лева – на осн. чл. 355, ал. 1 от КСО; ГЛОБА в РАЗМЕР на сумата от 50 (петдесет) лева – на осн. чл. 355, ал. 1 от КСО; ГЛОБА в РАЗМЕР на сумата от 50 (петдесет) лева – на осн. чл. 355, ал. 1 от КСО; ГЛОБА в РАЗМЕР на сумата от 50 (петдесет) лева – на осн. чл. 355, ал. 1 от КСО; ГЛОБА в РАЗМЕР на сумата от 50 (петдесет) лева – на осн. чл. 355, ал. 1 от КСО; ГЛОБА в РАЗМЕР на сумата от 50 (петдесет) лева – на осн. чл. 355, ал. 1 от КСО; ГЛОБА в РАЗМЕР на сумата от 50 (петдесет) лева – на осн. чл. 355, ал. 1 от КСО и ГЛОБА в РАЗМЕР на сумата от 50 (петдесет) лева – на осн. чл. 355, ал. 1 от КСО, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА М.Ц.К. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Национална агенция за приходите София сума в размер на 80 (осемдесет) лева, съставляваща възнаграждение за осъществено по отношение на последната процесуално представителство по делото, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Габрово по реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 / четиринадесет / дневен срок от датата за получаването на съобщението до страните, че същото е изготвено.

 

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ : ..............................