Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 09.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на девети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ТОДОРОВ
при
секретаря Христинка Илиева, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 5353 по описа за 2019г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от В.И.Ж., с ЕГН ********** *** и И.И.В., с ЕГН ********** и настоящ адрес ***, чрез
пълномощника им адв.И.Д. *** срещу Г.И.Д., с ЕГН **********
***, с която са предявени субективно и обективно съединени искове с правно
основание чл.31, ал.2 ЗС и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане ответницата да заплати на всеки от ищците:
Сумата
от 600 /шестстотин/ лева, представляваща обезщетение за лишаването им от
ползване на собствените му 1/8 ид.ч. от имот с
идентификатор № *****, с площ от 1617 кв.м., находящ
се в *****, ведно с построените в имота жилищна сграда /къща/ на един етаж със
застроена площ от 71 кв.м., селскостопанска сграда със застроена площ от 71
кв.м. и всички подобрения и насаждения в имота, за периода от 18.02.2016г. до
03.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на исковата молба – 03.04.2019г. до окончателно изплащане на задължението,
както и
Сумата
от 90.95 лв. /деветдесет лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща сбор
от дължимите лихви за забава изчислени върху всяко дължимо месечно обезщетение
в размер на 15 лева, от момента, в който е станало изискуемо съответното
обезщетение до 03.04.2019г.
В исковата
молба се твърди, че страните са собственици на недвижим имот с
идентификатор № *****, с площ от 1617 кв.м., находящ
се в *****, ведно с построените в имота жилищна сграда /къща/ на един етаж със
застроена площ от 71 кв.м., селскостопанска сграда със застроена площ от 71
кв.м. и всички подобрения и насаждения в имота при квоти по 1/8 ид.ч. за всеки от ищците и 6/8 ид.ч.
за ответницата.
Собствеността и квотите били установени
с решения за допускане и извършване на делба по гр.д.№ 713/2006г. по описа на
Районен съд гр.Несебър и решение на Окръжен съд гр.Бургас по гр.д.№ 216/2011г.
по описа на същият съд.
След приключване на делбеното
производство било постановено изнасяне на имота на публична продан и по искане
на ответницата било образувано изпълнително дело и насрочвани публични
продажби, които не се състояли, поради липса на купувачи.
Ищците твърдят, че целият имот се ползва
от ответницата, а те са лишени от ползване на полагащите им се ид.части от имота още от 2006г. Ищците няколко пъти канили
ответницата да им осигури възможност да ползват имота или да им заплаща
обезщетение за ползата, от която се лишени, но безрезултатно. Нотариални покани
до ответницата били изпращани през 2012г. и 2015г.
Ищците предявили срещу ответницата
искове с правно основание чл.31, ал.2 ЗС, като по исковата молба било
образувано гр.д.№ 1847/2016г. по описа на Районен съд гр.Варна. С влязло в сила
решение по делото ответницата била осъдена да заплати на всеки от ищците
обезщетение за периода от 17.02.2015г. до 17.02.2016г.
Независимо от осъдителното решение
ищците не получили възможност да ползват имота, съобразно притежаваните от тях
идеални части и завели ново дело за обезщетение за ползата, от която са лишени.
С влязло в сила решение по гр.д. № 55841/2017г. по описа на Районен съд
гр.Варна ответницата била осъдена да заплати на всеки от ищците обезщетение за
ползата, от която са били лишени за периода от 12.07.2012г. до 17.02.2015г.
Всички суми по осъдителните решения
срещу ответницата били изплатени от нея с пощенски запис.
На 15.10.2018г. ответницата изпратила Телепоща до И.В. с искане да ѝ предостави номер на
банкова сметка, *** „наема“. Това писмо съставлявало признание от ответницата,
че ползва имота, както и че е съгласно с определения в решението размер на
обезщетението – по 18 лева месечно. С препоръчано писмо от 30.10.2018г. И.В.
изпратил на ответницата номер на банкова сметка, ***.
Ищците предявяват иск за осъждане
ответницата да им заплати обезщетения за лишаването им от възможността да
ползват имота съобразно притежаваните от тях идеални части за периода от
18.02.2016г. до 03.04.2019г., както и за лихва за забава върху всяко отделно
месечно обезщетение, правят искания по доказателствата и претендират присъждане
на направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата, с който оспорва
предявените искове като допустими, но неоснователни.
Ответницата изразява становище за
наличието на нередовност на исковата молба – не е посочена банкова сметка ***.
Заявява, че никога не е препятствала
братята си /ищците/ да ползва имота съобразно притежаваните от тях идеални
части. С отговора на исковата молба е представено решение на ответницата като
собственик на 6/8 ид.ч. от имота, с което е
разпределено ползването на имота и за ищците е отредена част с площ от 744
кв.м.
Ответницата оспорва да е признавала в
процеса или преди започването му твърденията на ищците. Въвежда възражение за
погасяване по давност на вземанията на ищците.
В условията на евентуалност, при
уважаване на исковете се прави изявление за извършване на прихващане на
задълженията ѝ към ищците с вземания в размер на 75 лева за изработване
на геодезическо заснемане и 14.70 лева за заплатени
данък сгради и такса смет за 2005, 2006 и 2011г. спрямо всеки от ищците.
В открито съдебно заседание страните,
чрез проц. представители, поддържат и допълват
изложеното в исковата молба и отговора по нея и претендира присъждане на
направените по делото разноски.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
С
Решение № 118/ 24.07.2007 год., постановено по гр. д. № 713 по описа за 2006
год. на Районен съд – Несебър, е допуснато извършване на делба на недвижими
имоти, находящи се в *****, с идентификатор *****,
със стар идентификатор - пл. №***, парцел ***, кв. **,
по плана на селото, целият с площ от 1617 кв. м., при
граници: имоти с идентификатори № ***, № ***, № *** и № ***, ведно с построените в имота сгради: Жилищна сграда
(къща) на един етаж, със застроена площ от 71 кв. м., с идентификатор *****.1 и
Селскостопанска сграда (навес с оградни стени) на
един етаж, със застроена площ от 71 кв. м., с идентификатор *****.2, както и
всички подобрения и насаждения в имота, включително навес без оградни стени, с площ от 44 кв. м., при квоти: по 1/8
идеални части - за И.В., В.Ж. и Г.Д. и 5/8 идеални
части к.ж./л.5/.
Делбеното производство е
приключило с Решение от 15.03.2013г. постановено по гр.д.№ 216/2011г. по описа
на Бургаски окръжен със, с което е постановено делбата да се извърши чрез
изнасяне на публична продан на имота /л.8-10/.
С
нотариална покана отправена от ищците на 21.06.2012г. и достигнала до ответницата
на 22.06.2012г., последната е поканена на 12.07.2012г. в 13:00 часа да предаде
ключове на имота и разпределение на ползването му, както и да заплаща
обезщетение за лишаването на ищците от възможността да ползват имота, в случай,
че не се яви на посочените място,дата и час в поканата. Нова нотариална покана
е отправена до ответницата и на 29.01.2015г., с която ищците отново са поискали
да им бъде предоставен ключ от имота и са предупредили ответницата, че при
непредаване на такъв ще им дължи обезщетение за ползата, от която са лишени в размер
на 50 лева месечно за всеки от ищците /л.11-15/.
Ответницата
е осъждана да заплаща обезщетения на ищците за ползването на притежаваните от
тях ид.части от имота за периодите от 17.02.2015г. до
17.02.2016г. и от 12.07.2012г. до 17.02.2015г. с влезли в сила решения на
Районен съд гр.Варна по гр.д.№№ 1847/2016г. и 5541/2017г. /л.16-27/.
На
15.10.2018г. ищецът И.И.В. е получил писмо по телепоща от ответницата, с което се иска изпращане номер на
банкова сметка *** /л.28/.
С
отговора на исковата молба са представени фактура за заплатена в брой от
ответницата сума в размер на 600 лева за изготвяне на проект за делба на имот в
***** с идентификатор №*****, както и приходни квитанции
от Община Несебър за заплатени задължения на ищците за данък недвижими имоти и
такса битови отпадъци /л.44-50/.
Ответницата
е представила и решение на собствениците на 6/8 ид.ч.
от имота за разпределяне ползването на имота, което от 20.04.2019г., не касае процесния в настоящето производство период и би могло да
има значение при бъдещи спорове между страните /л.68/.
За
изясняване фактическата страна на спора е назначена съдебно-оценителна
експертиза и са допуснати гласни доказателства на страните.
В
заключението си вещото лице определя месечния наем за процесния
имот съобразно местоположението му и състоянието му към момента на огледа в
размер на 110 лева месечно. Според заключението на вещото лице размерът на претендираното обезщетение за лишаването от ползване на процесния имот за периода от 18.02.2016г. до 03.04.2019г. е
в размер на 515.62 лева за всеки един от ищците, а размера на мораторната лихва за всяко едно неплатено месечно
обезщетение, с начало – момента, от който е станало изискуемо до датата на
предявяване на иска -03.04.2019г. е в размер на 77.60 лева. При изслушването му
вещото лице заявява, че оглед на имота е извършен със сина на ответницата
Данаил и в присъствието на един от ищците. Оградата на имота била съборена в
единия ъгъл. Сградите видимо не били поддържани – къщата била изкорубена и
имало опасност да падне. Покрива бил цял, но комина е разрушен. Преди
определяне на наемната цена вещото лице е направил проучване като е разговарял
с брокери, кмета и други жители на **. Цената на наема била определена на база
даваните под наем имоти в околията и съобразен с техническото състояние на
имота.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице като мотивирано, пълно, обективно и
компетентно дадено /л.69-81/.
В
показанията си водените от ищцовата страна свидетели Н.В.И.
и П.К.В.твърдят, че им е известна къщата, който страните притежават в **.
свидетелят И., син на ищеца В.Ж., твърди, че от 2006г. е сменена вратата на
бравата и оттогава ищците нямат достъп до имота. Ключ не бил предоставен на
ищците и до момента на провеждане на съдебното заседание, като в последните 4
години свидетеля виждал в имота само ответницата /леля си/ и нейния син. През
последните 3-4 години свидетелят ходил до имота, но не е влизал в къщата.
Свидетелят не е ходил до къщата в близките 2 години, а при последното посещение
вратата на къщата била заключена. Свидетелката В. /съпруга на ищеца И.В./
твърди, че ответницата ползва имота след 2006г. Свидетелката заявява, че
последно е посетила имота около месец преди заседанието и в двора били
ответницата и нейния син. Ищците нямали ключ за къщата от 2006г.
Водения
от ответната страна свидетел Р.Ж.П.твърди, че посещава ** най-малко два пъти в
седмицата и знае процесния имот. Свидетелката твърди,
че е виждала ищците в двора лятото на 2019г., където приказвали с ответницата.
Заявява, че ответницата не е пречила на ищците да влизат в имота.
Свидетелката
Р.Л.К.заявява, че имота на страните бил най-хубавата къща, а сега двора не се
поддържа и къщата се събаряла. След 2016г. свидетелката виждала ищците в двора,
но не ги е виждала да излиза от къщата.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна страна:
Съгласно
разпоредбата на чл.31,ал.1 ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ
съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите
съсобственици да си служат с нея според правата им, като неползуващият
има право на обезщетение по силата на изричната разпоредба на чл.31,ал.2 ЗС.
Фактът,че един от съсобствениците ползва цялата вещ, сам по себе си дава
правото на другия съсобственик да претендира заплащане на обезщетение от деня
на писменото поискване, тъй като е лишен от възможността да извлича ползите от
вещта по причина действията на другия съсобственик. Неползващият вещта не е
длъжен да изяви желание за лично ползуване, за да
може да претендира обезщетението, тъй като причина за разместването на блага в
имуществените сфери на двамата съсобственици е осъщественото само от един от
тях ползване на цялата съсобствена вещ,а не липсата
на изразена воля от другия съсобственик да ползва вещта според правата си.
Разпоредбата на чл.31,ал.2 ЗС обвързва задължението за заплащане на обезщетение
пряко с осъществяваното само от единия съсобственик ползване на цялата вещ.
Достатъчно е неползващият вещта съсобственик да отправи писмена покана за
заплащане на обезщетение,за да възникне основание за ангажиране отговорността
на ползващия вещта съсобственик. За да се освободи от отговорност последният
следва да предложи на съсобственика си да ползва вещта лично според правата му
в съсобствеността и да му осигури възможността реално да упражнява това свое
право.
В
този смисъл предпоставките за уважаване на предявените искове с правно
основание чл.31, ал.2 ЗС е установяването на съсобственост върху процесния имот, ползването на имота от ответницата, по
начин ограничаващ ползването му от ищците, както и достигнала до ответницата
писмена покана за заплащане на обезщетение.
Съгласно
Тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. на ОСГК, ВКС лично ползване по смисъла
на чл. 31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение
на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да
ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански
плодове. За личното ползване е от значение обстоятелството, че с действията се
засягат правата на другите съсобственици, като им се пречи да ги реализират. Не
е въведено като изискване това ползване да е довело до прираст за имуществото
на ползващия вещта. Прякото ползване на вещта от единия съсобственик само по
себе си представлява полза и доколкото именно от тази полза другият
съсобственик е бил лишен,той разполага с възможността да претендира заплащане
на съответното обезщетение.
В
настоящето производство се установи от показанията на разпитаните по делото
свидетели И. и В., че от 2006г. са сменени вратите на къщата от ответницата и
след тази дата ищците нямат достъп до къщата. Тези показания, макар и дадени от
пряко заинтересовани от изхода на спора лица, следва да се кредитират, тъй като
са подкрепени от изявленията на вещото лице при изслушването на заключението му
относно по какъв начин му е осигурен достъп до имота, от представените нотариални
покани, както и от изходящото от ответната страна изявление по телепоща с изразяване готовност да се заплаща „наем“.
Показанията на свидетелите И. и В., че ищците нямат достъп до къщата след
2006г. не се опровергават и от показанията на водените от ответната страна
свидетели, които твърдят, че са виждали ищците, но само в двора, в който може
да се влезе и през съборената на места ограда.
Обезщетение
по чл.31, ал.2 ЗС се дължи от момента на
получаването на писмената покана, която представлява едностранно волеизявление,
от което следва да е видно, че лишеният от ползване желае да му се плаща
обезщетение за в бъдеще. Веднъж отправено, писменото искане се разпространява
неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването
от съсобственика. В този смисъл неоснователни се явяват възраженията на
ответницата, че не е получавала покана за конкретния период. Покана от ищците
за получаване на възможност да ползват имота съобразно притежаваните от тях ид.части и за заплащане на обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС е
отправено и достигнало до ответницата през 2012г. и 2016г. и тази покана се
разпростира неограничено във времето.
В
този смисъл предявените искове с правно основание чл.31, ал.2 ЗС се явяват
доказани по основание. По размер исковете се явяват доказани до размера
определен от вещото лице по назначената съдебно-оценителна експертиза.
Неоснователни
се явяват възраженията на ответницата за прихващане с нейни насрещни вземания.
На първо място от представените от ответницата доказателства не може да се
установи съществуващи вземания спрямо всеки от ищците за заплатено и за тяхна
сметка изготвяне на проект за делба на имота. На следващо място следва да се
отбележи, че вземанията, с които ответницата иска да бъде извършено съдебно прихващане
са погасени по давност преди възникване на вземанията на ищците, които са
предмет на настоящето производство и това прави възражението на ответницата
неоснователно. Съгласно чл. 103 ал.2 ЗЗД съдебното прихващане се допуска и след
като вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде извършено преди
изтичане на давността. Възражението за прихващане, заявено в хода на висящия
исков процес, е допустимо и би било
основателно дори когато вземането не е ликвидно, нито изискуемо, но само ако е
могло прихващането да бъде извършено преди изтичане на давността. В конкретния
случай ответницата прави възражение за прихващане с твърдени нейни вземания
възникнали през 2005, 2006, 2008 и 2010г., по отношение, на които е изтекла
погасителна давност преди възникването на установените в настоящето
производство вземания на ищците.
На основание чл.78 ГПК и двете страни
имат право на разноски съразмерно на уважената/отхвърлената част от исковете.
Направените от ищеца В.И.Ж. разноски са в размер на 700 лева, а за ищеца И.И.В. 400 лева, докато ответницата не претендира присъждане
на разноски. С оглед изхода от спора в
полза на ищеца В.Ж. следва да се присъдят разноски в размер на 602.92 лева, а
на ищеца И.В. разноски в размер на 344.52 лева, които да се възложат в тежест
на ответницата.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Г.И.Д., с ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на В.И.Ж., с ЕГН ********** *** сумата
от 515.62 лв. /петстотин и петнадесет лева и шестдесет и две стотинки/,
представляваща обезщетение за лишаването им от ползване на собствените му 1/8 ид.ч. от имот с идентификатор № *****, с площ от 1617
кв.м., находящ се в *****, ведно с построените в
имота жилищна сграда /къща/ на един етаж със застроена площ от 71 кв.м.,
селскостопанска сграда със застроена площ от 71 кв.м. и всички подобрения и
насаждения в имота, за периода от 18.02.2016г. до 03.04.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба –
03.04.2019г. до окончателно изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за горницата над 515.62 лева до пълния претендиран
размер от 600 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Г.И.Д., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на В.И.Ж., с
ЕГН ********** *** сумата от 79.60 лв. /седемдесет и девет лева и шестдесет стотинки/,
представляваща сбор от дължимите лихви за забава изчислени върху всяко дължимо
месечно обезщетение в размер на 13.75 лева, от момента, в който е станало
изискуемо съответното обезщетение до 03.04.2019г., КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск
за горницата над 79.60 лева до пълния претендиран
размер от 90.95 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
Г.И.Д., с ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на И.И.В., с ЕГН ********** и настоящ адрес ***
сумата от 515.62 лв. /петстотин и петнадесет лева и шестдесет и две стотинки/,
представляваща обезщетение за лишаването им от ползване на собствените му 1/8 ид.ч. от имот с идентификатор № *****, с площ от 1617
кв.м., находящ се в *****, ведно с построените в
имота жилищна сграда /къща/ на един етаж със застроена площ от 71 кв.м.,
селскостопанска сграда със застроена площ от 71 кв.м. и всички подобрения и
насаждения в имота, за периода от 18.02.2016г. до 03.04.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба –
03.04.2019г. до окончателно изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за горницата над 515.62 лева до пълния претендиран
размер от 600 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Г.И.Д., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на И.И.В., с ЕГН ********** и настоящ адрес *** сумата от 79.60
лв. /седемдесет и девет лева и шестдесет стотинки/, представляваща сбор от
дължимите лихви за забава изчислени върху всяко дължимо месечно обезщетение в
размер на 13.75 лева, от момента, в който е станало изискуемо съответното
обезщетение до 03.04.2019г., КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над 79.60
лева до пълния претендиран размер от 90.95 лева, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
Г.И.Д., с ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на В.И.Ж., с ЕГН ********** *** сумата от 602.92 лева, представляваща
направени по делото разноски, съразмерно на уважената част от исковете, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА
Г.И.Д., с ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на И.И.В., с ЕГН ********** и настоящ адрес ***
сумата от 344.52 лева, представляваща направени по делото разноски, съразмерно
на уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на
съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: