Определение по дело №542/2020 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 260056
Дата: 10 юли 2020 г.
Съдия: Вяра Маркова Панайотова
Дело: 20203530100542
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 юни 2020 г.

Съдържание на акта

                          О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                      № 260056, 10.07.2020 год., гр.Търговище

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

   Търговищкият районен съд, шести състав, в закрито заседание на девети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА МАРКОВА

Секретар : Женя Иванова,

като разгледа докладваното от Председателя гр.д. № 542 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното :

 

       Производството е по реда на чл.118 от ГПК във врчл.119, ал.1 от ГПК във вр. с чл.103 от ГПК.

 

       Постъпила е искова молба от П.Ц.П., ЕГН ********** ***, действащ чрез пълномощник адв.Л.И. *** и Прокуратурата на Република България, с която моли съда да постанови решение с което да осъди солидарно ответниците да му заплатят неимуществени вреди в размер на 7000 лв. и имуществени такива в размер на 3520.09 лв. Ищецът твърди, че претърпял вреди от неправомерни действия на служители на ОД МВР Търговище по повод на изпълнение на административна дейност по налагане на ПАМ и отнемане на СУМПС, като обстоятелства за това подробно е изложил в молбата – проверка за наркотици, заповед за налагане на ПАМ, личен обиск и задържане за 24 часа, като в следствие на неправомерните действия е претърпял както неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес, загуба на доверие от семейството, влошено здравословно състояние и др., така и имуществени такива, тъй като поради неправомерните действия по отнемане на СУМПС и незаконното му задържане е загубил работата си, като трудовия му договор е бил прекратен, поради невъзможност да изпълнява възложената му работа – снабдител доставчик. Отделно от това, ищеца е изложил обстоятелства, че е претърпял вреди и от действията на разследващите органи и прокуратурата по образувано ДП, по което е бил призован като обвиняем, но не му е било повдигнато обвинение и което след многократни сигнали от негова страна е било прекратено, поради липса на доказателства за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. При така заявените обстоятелства ищеца е приел, че ответниците отговарят солидарно за причинените му имуществени и неимуществени вреди, в следствие на неправомерни действия/бездействия на служителите на ответниците при и по повод изпълнение на административна дейност, така и по изпълнение на действия/бездействия в наказателното производство и е сезирал съда за търсене на отговорност по реда на ЗОДОВ.

 

         След като сложи на разглеждане материалите по делото, съдът прие за установено следното : При заявените от ищеца, в исковата молба факти и обстоятелства, съдът счита, че същия е предявил два иска, солидарно срещу ответниците, а именно иск с правно осн. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и иск с правно осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

         Обстоятелствата, изложени от ищеца за претърпени от него имуществени и неимуществени вреди, в следствие на неправомерни действия на служители на ОД МВР Търговище по повод на изпълнение на административна дейност по налагане на ПАМ и отнемане на СУМПС -  проверка за наркотици, заповед за налагане на ПАМ, личен обиск и задържане за 24 часа и бездействия – отказ да му бъде върнато СУМПС, според настоящия съдебен състав сочи на предявен  иск е с правна квалификация чл. 1 ЗОДОВ. Според цитирания текст държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

      Ищецът претендира обезщетение за осъществяването спрямо него на комплекс от действия, които са приключили с налагането на принудителна административна мярка - изземването на свидетелството му за управление на МПС. Според чл. 171, т. 1, б. „б” ЗДвП (в действалата към посочената от ищеца дата на проверката спрямо него – 17.05.2019 г. редакция) временно се отнема свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на наркотични вещества или техни аналози - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. От ищеца се твърди, че тази принудителна административна мярка му е наложена, тъй като проверяващите органи на полицията са му заявили, че при направения полеви тест е дал положителна проба за употребата на „метадон”. В чл. 172, ал. 1 ЗДвП е предвидено, че мерките по чл. 171, т. 1 и чл. 171, т. 2а ЗДвП са принудителни административни и се налагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Според чл. 172, ал. 3 ЗДвП в случаите по чл. 171, т. 1, б. „б” ЗДвП свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за установяване на административното От анализа на цитираните разпоредби може да се направи извод, че цялата дейност по установяване употребата на наркотични вещества, предварителното изземване с АУАН на СУМПС, е насочена към приключването на процедурата с налагането на ПАМ с мотивирана заповед по смисъла на чл. 172, ал. 1 ЗДвП. Предвидените в чл. 172, ал. 3 действия представляват такива по предварителното изпълнение на принудителната административна мярка.

       Може да се направи извод, че от ищеца се претендира обезщетение за вреди, претърпени от една цялостна административна дейност на контролните органи, насочена към приключване на процедурата с издаването на административен акт – принудителна административна мярка по смисъла на чл. 172, ал. 1 ЗДвП. Т.е. описаните от ищеца вреди попадат обхвата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. До подобен извод са стигнали в съдебната си практика и върховните инстанции, като с Определение № 62 от 10.11.2015г. по гр.д. А № 31/2015г. на смесен петчленен състав на ВКС и ВАС е прието, че налагането на ПАМ по ЗДвП е административна дейност. Задържането на ищеца за 24 часа от полицейските служители по реда на чл.72 и чл.73 от ЗМВР също се явява административна дейност и за нея се отнасят всички изложени по-горе доводи на съда. Що се отнася до предявяването на иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ солидарно срещу двамата ответници съдът счита, че дали е на лице отговорност на ответниците, в какво съотношение – солидарно или разделно, е въпрос по същество и не следва да излага доводи в тази насока.

Според чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс, като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1., поради което и доколкото се касае за вреди от административна дейност, компетентен да се произнесе по предявения иск е Административен съд Търговище.

С оглед изложеното съдът счита, че производство, в частта, в която е предавен иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за обезщетение за претърпени от ищеца имуществени и неимуществени вреди от служители на ответниците, при или по повод на административна дейност следва да бъде прекратено, като неподсъдно на Районен съд Търговище и на основание чл. 118, ал. 2 от ГПК делото следва да бъде изпратено на Административен съд гр. Търговище.

Втория предявен иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, съгласно ал.3 на същия текст се разглежда по реда на ГПК и поради това е подсъден на Районен съд Търговище.

                                 Водим от горното, съдът

                                                  О П Р Е Д Е Л И:

 

            ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 542/2020г. по описа на Районен съд Търговище, в частта в която е предявен иск , с правно осн. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ от П.Ц.П., ЕГН ********** ***, действащ чрез пълномощник адв.Л.И. *** и Прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетение за имуществени в размер на и неимуществени вреди от действия или бездействия на длъжностни лица на ответниците, при, или по повод изпълнение на административна дейност, чл.118 от ГПК във врчл.119, ал.1 от ГПК във вр. с чл.103 от ГПК.

ИЗПРАЩА делото, в прекратената част, по подсъдност на Административен съд Търговище.

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмичен срок от връчването му на страните, с частна жалба, пред Окръжен съд Търговище.

            След влизане на настоящото определение в сила делото да се изпрати на Административен съд Търговище.

 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ :