№ 1244
гр. София, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ
като разгледа докладваното от ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ Административно
наказателно дело № 20231110200904 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 -чл. 63 и сл. от Закон за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/:
Образувано е по жалба от Я. Е. Т., чрез адв. М. Т. - САК, срещу
наказателно постановление (НП) № 22-4332-022951 от 10.11.2022 г., издадено
от началник група към отдел „Пътна полиция“ (ОПП) – СДВР, с което на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на
жалбоподателя е наложено административно наказание "Глоба" в размер на
200 /двеста/ лева и кумулативно "Лишаване от право да управлява МПС" за
срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата от Я. Е. Т., депозирана чрез адв. М. Т. – САК, се иска цялостна
отмяна на процесното НП като незаконосъобразно. Сочи се, че същото е
издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и при неправилно приложение на материалния закон, поради което и
се иска същото да бъде отменено. Излага доводи, че отговорността му е
неправилно ангажирана, тъй като собственика на управляваното МПС не е
бил уведомен за служебно прекратената регистрация на автомобила.
Претендира присъждане на разноски за адвокатски хонорар.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество,
жалбоподателят Я. Е. Т., редовно уведомен, не се явява. За него се явява адв.
М. Т. от САК, която пледира съдът да отмени обжалваното наказателно
постановление по мотивите изложени в жалбата и да присъди на
жалбоподателя сторените по делото разноски за адвокатски хонорар.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и
1
в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
На 29.04.2022 г., около 06:01 часа, жалбоподателят Я. Е. Т. управлявал
товарен автомобил марка и модел „***“, с рег. № ***, собственост на ***, в
гр. София по Околовръстен път, с посока на движение от с. Казичене към бул.
„Цариградско шосе“. Водачът бил спрян за проверка от служители на ОПП –
СДВР на Околовръстен път, преди Бензиностанция Шел, в хода на която била
извършена служебна справка, от която било установено, че товарният
автомобил, управляван от жалбоподателя Т., бил със служебно прекратена
регистрация на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.
Въз основа на така установеното свидетелят П. З. П., на длъжност
„мл.автоконтрольор“ при ОПП - СДВР, в присъствието на един свидетел –
очевидец и на жалбоподателя съставил срещу последния акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) сер. GA № 44805 от 29.04.2022 г. за
нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП. В обстоятелствената част на акта
контролният орган приел за установено, че водачът управлява МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред. Актът бил връчен на нарушителя, който го
подписал като посочил, че има възражения. Такива не били подадени и в срока
по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Впоследствие било образувано наказателно производство за
престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК по материали изпратени от 08 РУ –
СДВР, пр. пр. № 41172/2022 г. по описа на СРП и след като било прието, че
цитираният по-горе автомобил е регистриран по съответния ред като са му
били издадени регистрационни табели от съответния компетентен за това
орган, т.е. че не е осъществен състава на горепосоченото престъпление, с
постановление на СРП от 26.10.2022 г. наказателното производство по делото
било прекратено, а GA № 44805 от 29.04.2022 г. бил изпратена на отдел
„Пътна полиция“ при СДВР, за извърване на преценка относно наличието на
основание за налагане на административно наказание на жалбоподателя Я. Е.
Т..
Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното НП №
23-4332-022951 от 10.11.2022 г. от началник група към отдел „Пътна полиция“
– СДВР, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на Я. Е. Т. било
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 /двеста/ лева и
кумулативно "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 /шест/
месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В обстоятелствената част на
оспореното НП било отразено, че товарния автомобил, управляван от
жалбоподателя Т., е бил без сключена задължителна гражданска отговорност
на автомобилистите и регистрацията на същия била прекратена по реда на чл.
143, ал. 10 от ЗДвП. Наказателното постановление било връчено на
жалбоподателя на 14.12.2022 г., а жалбата срещу него била депозирана пред
наказващия орган още на 16.12.2022 г.
По доказателствата:
2
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на П.
З. П., както и писмените доказателства - постановление за прекратяване на
наказателното производство от 26.10.2022 г, справка картон на водача Я. Е. Т.
за извършени нарушения и наложени наказания по ЗДвП, заверен препис от
Заповед № 513з-2507/29.08.2022 г. на Мл. автоконтрольор, заверен препис от
Заповед № 8121К-13180/29.10.2019 г. за АНО на Министъра на вътрешните
роботи на Р България, заверен препис от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.
на Министъра на вътрешните роботи на Р България, и останалите съдържащи
се по административно - наказателната преписка писмени доказателства.
Приобщените по делото доказателствени източници, тълкувани
поотделно и в своята взаимовръзка, в пълнота сочат на възприетата от съда
фактическа обстановка. Предвид горното и по аргумент от противното от
разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК по-детайлен анализ на
доказателствените материали съдът не дължи да излага.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална
легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол. Разгледана по същество, тя е основателна.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това
означава, че съдът следва да провери законността, т.е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл.
84 от ЗАНН.
В изпълнение на това свое правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са съставени от териториално и материално компетентни
длъжностни лица, съгласно приложените по делото Заповед № 513з-
2507/29.08.2022 г. на Мл. автоконтрольор, заверен препис от Заповед №
8121К-13180/29.10.2019 г. за АНО на Министъра на вътрешните роботи на Р
България, заверен препис от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
Министъра на вътрешните роботи на Р България, в изпълнение на
делегираните им правомощия по закон, в кръга на техните функции и по
предвидения в закона ред и форма.
Спазени са давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
Обстоятелствата по извършване на нарушението са описани подробно, при
което нарушения на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН не се
констатират. Налице е редовна процедура по съставяне на АУАН и връчването
му срещу подпис на жалбоподателя. Процедурата по връчване на оспореното
НП също е редовно извършена.
Същевременно атакуваното НП е материално незаконосъобразно,
3
независимо от обективното установяване на факта, че на посочените в АУАН и
НП време и място жалбоподателят Т. е управлявал МПС, чиято регистрация е
била служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП, поради липса на
валидна задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
С АУАН на жалбоподателя е вменено нарушение на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Очевидно, настоящия случай осъществява от
обективна страна състава на това административно нарушение по чл. 140, ал.
1 от ЗДвП, доколкото процесното МПС, управлявано от жалбоподателя е било
със служебно прекратена регистрация, поради неизпълнение на задължението
на неговия собственик да сключи задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. В АУАН и НП е посочено, че жалбоподателят е извършил
нарушението в качеството на водач МПС, като същевременно по делото не са
ангажирани никакви доказателства, че жалбоподателят е бил уведомен и е
знаел за служебно прекратената регистрацията на автомобила, при
положение, че МПС не е негова собственост. При това положение, няма как да
се приеме, че същият е знаел, че управлява автомобил, който не е регистриран
по надлежния ред – със служебно прекратена регистрация. Следователно,
вмененото нарушение е несъставомерно от субективна страна, поради липса
на умисъл у жалбоподателя. В конкретния случай се касае за формално
деяние, което по теоретична дефиниция може да бъде извършено само при
умишлена форма на вината и такава не може да се обоснове при липса на
доказателства за знание на жалбоподателя за служебно прекратената
регистрация на управлявания от него лек автомобил, при положение, че
същият е бил с поставени на съответните места табели с регистрационни
номера. Незнанието на част от обективните елементи на състава на
нарушението, а именно – прекратяването на регистрацията на МПС по
служебен път, налага извод за липса на виновно поведение, доколкото
нарушителят е действал в условията на фактическа грешка по смисъла на чл.
14 НК, вр. чл. 11 ЗАНН, която всякога изключва умисъла. По делото няма
доказателства и такива не са ангажирани от наказващия орган, извършената
служебна дерегистрация да е била съобщена на собственика, каквото
задължение е вменено на органа, оправомощен да прекратява регистрацията,
съгласно разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП.
В горния смисъл е и Тълкувателно постановление №2 от 05.04.2023 г. по
Тълкувателно дело №3/2022 г. на ОС на съдиите от Наказателна колегия на
ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС, съгласно което не се наказва с
предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административно наказание водач, който
управлява МПС, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143,
ал. 10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на МПС.
Съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е
4
това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. Деянието,
обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено
умишлено или непредпазливо (чл. 7, ал. 1 от ЗАНН). Според приложимите
субсидиарно разпоредби на НК деянието е умишлено, когато деецът е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези
последици, а е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди,
или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги
предотврати. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите
деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.
При това положение, като е ангажирал отговорността на жалбоподателя
на основание разпоредбата на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП , наказващият орган
го е санкционирал за несъставомерно деяние от субективна страна, с което е
допуснал нарушение на материалния закон. Горното е основание за
отмяна на обжалвания санкционен акт, като неправилно и незаконосъобразно
издаден, ведно с произтичащите от това законни последици.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните
производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. С оглед изхода на настоящия процес,
при направеното своевременно искане за присъждане на разноски, както и
представени доказателства в тази насока - Договор за правна помощ и на
основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за адвокатурата и
чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съдът счита, че следва да присъди на
жалбоподателя Я. Е. Т. заплатеното от него адвокатско възнаграждение в
размер на 500 (петстотин) лева за извършеното процесуално представителство
от страна на адвокат М. Т. - САК, която сума Столична дирекция на
вътрешните работи /СДВР/ следва да бъде осъдена да заплати на Я. Е. Т..
Съгласно т. 6 от ДР на АПК поемане на разноски от административен
орган означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на
което е административният орган. В случая въззиваемата страна ОПП-СДВР
не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските следва да
бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващия орган, а именно
СДВР.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-4332-022951 от 10.11.2022
г., издадено от началник група към отдел „Пътна полиция“ (ОПП) – СДВР, с
което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) на жалбоподателя Я. Е. Т. е наложено административно наказание
"Глоба" в размер на 200 /двеста/ лева и кумулативно "Лишаване от право да
управлява МПС" за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ да заплати
на Тодор Русев Биринджиев, ЕГН ********** сумата от 500 (петстотин) лева,
представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от
АПК пред Административен съд – София - град в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6