№ 60
гр. гр.Несебър, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Н.Р.М.Б.
при участието на секретаря К.Ил.Л.
като разгледа докладваното от Н.Р.М.Б. Гражданско дело № 20222150100729
по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод исковата молба на „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД- гр. Бургас, против А. Д. Б., гражданин на Руската Федерация,
роден на ********** г., с адрес в Република България: с. Р., общ. Несебър, ул. С., бл.
................ В исковата молба се твърди, че Б., като собственик на обект, бил абонат на
ищцовото дружество и в качеството си на потребител използвал услугата,
предоставяна от ищеца, а именно доставка, отвеждане и пречистване на вода за обект-
с. Р., общ. Несебър, ул. С., бл. ..............., с идентификатор 61056.502.610.1.14, със
заведена партида в базата данни с аб. № 740555. Сочи се, че съобразно разпоредбата на
чл. 8 от Наредбата, предоставянето на ВиК услугите се извършвало по силата на
публично известни Общи условия, одобрени от Комисията за енергийно и водно
регулиране. В съответствие с клаузата от чл. 23, ал. 4, изр. трето от Общите условия и
разпоредбата на чл. 32, ал. 4, предл. второ от Наредбата, за процесния период
отчитането на водомера на абоната се е осъществявало по електронен път, посредством
използването на мобилно устройство, чрез сканиране на баркода, поставен в близост
до самия водомер. Съществувала възможност и за „самоотчет“. Съгласно чл. 23, ал. 1,
т. 3 от Общите условия било допустимо за обекти, имащи сезонен характер да бъдат
отчитани от ВиК оператора два пъти годишно. След всяко отчитане по електронен път,
в законоустановения срок били издавани за процесния период данъчни фактури, в
чиито реквизити фигурирали отчетените водни количества, отчетният период, за който
всяка фактура се издава, както и единичните цени на всяка от предоставените от
оператора услуги- вода, канал и пречистване. В случая били издадени следните
1
фактури: фактура № ********** от 25.09.2019 г. за сумата от 56.89 лв., фактура №
********** от 27.07.2020 г. за сумата от 30.48 лв., и фактура № ********** от
25.11.2021 г. за сумата от 56.28 лв. Падежът на плащане на всяка от фактурите бил 30
дни от издаването им, съгласно изискванията на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, като
неплащането в този срок поставяло автоматично ответника в забава след изтичането на
30 /тридесет/ календарни дни, считано от датата на тяхното издаване. Върху тези суми
по всяка фактура ответникът дължи и обезщетение за забавено изпълнение в размер на
законната лихва върху стойността на издадените фактури от момента на падежа до
датата на предявяване на исковата претенция, както и лихва от датата на предявяването
на иска до окончателното й изплащане. Предвид на това се моли да бъде осъден Б. да
заплати сумата от 143.65 лв., дължими по издадени фактури за периода от 25.09.2019
г.- 25.11.2021 г., с отчетен период по фактури 29.03.2019 г.- 28.10.2021 г., сумата от
24.00 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху главниците,
дължимо за периода от 26.10.2019 г. до датата на подаване на исковата молба, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението.
В месечният срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от особения
представител на ответната страна, с който се излагат съображения за неоснователност
на предявените искове, доколкото липсвали данни за връчване на квитанция или
уведомяване на длъжника по друг начин относно задълженията. Сочи се, че от
исковата молба не ставало ясно дали е бил поискан достъп до имота и ако да- имало ли
е наличен отказ, който се удостоверил с протокол, подписан от длъжностното лице и
поне един свидетел. Навежда се, че не ставало ясно отчетената с електронно
устройство вода дали е реално доставена и отведена от ищеца. Моли се предявените
искове да бъдат оставени без уважение като недоказани.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, ппиложения по делото
доказателствен материал, и като съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 79 и чл. 86 ЗЗД.
Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл. 198
„о“, ал. 1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на
територията на с. Р., общ. Несебър, обл. Бургас.
Съгласно чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. потребители на ВиК услуги са
собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдени имоти. За да възникне задължението за заплащане на „ВиК“ услуги, за
който и да е субект, то той на първо място следва да има качеството на „потребител“ на
тези услуги. В подкрепа на това на обстоятелството, че ответника е собственик на
водоснабдения имот, представляващ ап. 9А, находящ се с. Р., ул. „С.“, бл. 1, вх. А, ет. 3,
2
са представените по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
11, том V, рег. № 7300, нот. дело № 791 от 2016 г. на нотариус Линка Чуткина, вписана
под рег. № 600 на НК, с район на действие Районен съд - Несебър, заявление за
прехвърляне на партида, както и справка от Служба вписвания.
Като собственик ответника притежава качеството потребител на ВиК услуги. С
оглед изложеното и доколкото по делото няма спор за това, съдът приема, че през
процесния период между страните е съществувало валидно облигационно
правоотношение, чийто източник е договор при общи условия за получаване на ВиК
услуги, по силата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4, като за възникването на това
правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален договор между
страните. По силата на договора, ищцовото дружество се е задължило да доставя,
отвежда и пречиства вода, потребена в собствения на ответника имот, находящ се на
горепосочения адрес.
Съгласно разпоредбата на чл. 32 от Наредба № 4/2004 г., услугите на ВиК се
заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на
всяко водопроводно отклонение.
Нормата на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4/2004 г. допуска електронно отчитане и
предвижда, че отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в
карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери
и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по
електронен път. Налага се извод, че отразеното в справката и фактурите се
потвърждава от събраните по делото доказателства и следва да се кредитира от съда.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор- „ВиК“ ЕАД Бургас, потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след
датата на фактурирането. Общите условия съгласно чл. 11, ал. 7 и 8 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги /ЗРВКУ/, следва да бъдат
публикувани най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила
в едномесечен срок от публикуването им, а в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответния В и К оператор заявление, в което да предложат различни условия. Видно
от интернет страницата на „ВиК“ ЕАД-Бургас, Общите условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор "Водоснабдяване и канализация" ЕАД -
гр. Бургас, са приети с Решение №ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, публикувани са
във в."Новинар" на 21.08.2014г. и в."Компас" на 29.08.2014 г., и са влезли в сила от
29.09.2014г., поради което същите важат за всички потребители на вода и ВиК услуги,
какъвто съгласно чл. 2 от Общите условия е ответникът в настоящото производство.
3
По делото по категоричен начин е установено, че ответника е титуляр на
партида с абонатен № 740555 на имот, находящ се в с. Р., общ. Несебър, ул. С., бл.
..............., по отношение на който се претендира незаплатена стойност по издадени
фактури за ползвани ВиК услуги за периода от 25.09.2019 г. до 25.11.2021 г., с отчетен
период по фактури от 29.03.2019 г. до 28.10.2021 г.
След като дружеството ищец е предоставило ВиК услуги, за същото е
възникнало основанието да търси тяхната стойност. По делото е представена справка-
извлечение на отчет с мобилно устройство, съдържаща показанията на отчетеното
количество вода по партида с абонатен № 740555, с титуляр А. Д. Б.. От справката
извлечение е видно, че на монтирания в обекта водомер (1608/375) са правени
отчитания за периодите 29.03.2019 г.- 28.08.2019 г., 29.08.2019 г.- 24.06.2020 г.,
25.06.2020 г.- 23.09.2020 г., 24.09.2020 г., 21.01.2021 г., 22.01.2021 г.- 26.04.2021 г.,
27.04.2021 г.- 28.07.2021 г., 29.07.2021 г.- 28.10.2021 г., 29.10.2021 г.- 25.02.2022 г. и
26.02.2022 г.- 31.05.2022 г., когато водомерът бил „видян“ от служители на ищцовото
дружество. Представена е и справка-извлечение на отчет с мобилно устройство,
съдържаща показанията на монтирания в обекта централен водомер (1608/360) с
потребителски номер 994255, с адрес на водомера: с. Р., ул. „С.“, дом 3, на който са
правени отчитания за периодите 29.03.2019 г.- 28.08.2019 г., 29.08.2019 г.- 24.06.2020
г., 25.06.2020 г.- 23.09.2020 г., 24.09.2020 г., 21.01.2021 г., 22.01.2021 г.- 26.04.2021 г.,
27.04.2021 г.- 28.07.2021 г., 29.07.2021 г.- 28.10.2021 г., при които водомерът също бил
„видян“ от служители на ищцовото дружество. С оглед на гореизложеното се
установява, че до водоснабдения имот, находящ се в с. Р., общ. Несебър, ул. С., бл.
..............., с абонатен № 740555, е доставено фактурираното количество вода.
Видно от Решение № Ц-20/28.12.2018г. на КЕВР цената на доставяне вода на
потребителите към 2018г. била без ДДС: 1,399 лв. на куб.м. за доставяне на вода, 0,477
лв. на куб.м. за отвеждане на вода и 0,619 лв. на куб.м. за пречистване на вода. Видно
от Решение на КЕВР № Ц-37/23.12.2019г. цената на услугата за доставяне на вода към
2020г. била без ДДС: 1,415 лв. на куб.м. за доставяне на вода, 0,503 лв. на куб.м. за
отвеждане на вода и 0,652 лв. на куб.м. за пречистване на вода. Видно от Решение №
Ц-46/30.12.2020г. на КЕВР цената на услугата за доставяне на вода за потребителите
към 2021г. била без ДДС: 1,248 лв. на куб.м. за доставяване на вода, 0,467 лв. на куб.м.
за отвеждане на вода и 0,586 лв. на куб.м. за пречистване на вода.
По делото са представени фактура № ********** от 27.07.2020 г. и фактура №
********** от 25.11.2021 г., от които се установява, че за водомер (1608/375) за
периода 29.08.2019 г.- 31.12.2019 г. били начислени цени от 1,399 лв. за вода, 0,477 лв.
за канал и 0,619 лв. за пречистване, за периода 01.01.2020 г.- 24.06.2020 г. били
начислени цени от 1,415 лв. за вода, 0,503 лв. за канал и 0,652 лв. за пречистване, като
за периода 29.07.2021 г.- 28.10.2021 г. били начислени цени от 1,248 лв. за вода, 0,467
лв. за канал и 0,586 лв. за пречистване.
4
Гореизложеното налага извод, че посочените количества били правилно
остойностени за посочените периоди.
Без правно значение относно дължимостта на сумите е дали фактурите са били
връчени на ответника. След като се установява, че соченото от ищеца количество вода
е доставено до имота, задължение на ответника е да заплати стойността му, което не е
било сторено. Незаплащането на дължимата сума в претендирания размер за главница,
обосновава извода за основателност на предявения от ищеца иск в размер на 143.65 лв.,
ведно със законната лихва върху тази част, считано от датата на подаване на исковата
молба- 06.07.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.
Като не е платил цената на доставената услуга, потребителят се е поставил в
положението на неизправна по договора страна и следва да понесе и задължението за
плащане на обезщетение за забава, считано от изтичане на тридесет дневен срок от
издаването на всеки първичен документ /чл. 33, ал.2 ОУ/, за периода от 26.10.2019 г. до
датата на подаване на исковата молба, възлизащо общо в размер на 24 лв.
С оглед на този резултат и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, в тежест
на ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски по делото общо в
размер на 330 лв., от които: държавна такса- 100 лв., възнаграждение за особен
представител- 150 лв. и юрисконсултско възнаграждение- 80 лв., съобразно чл. 13, т. 2
от Наредба за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Д. Б., гражданин на Руската Федерация, роден на ********** г.,
с адрес: с. Р., общ. Несебър, ул. С., бл. ............... да заплати на Водоснабдяване и
Канализация“ ЕАД, ЕИК ................., със седалище и адрес на управление- гр. Бургас,
ул. „Генерал Владимир Вазов“, № 3, представлявано от Изпълнителния директор
Г.Й.Т., сумата в размер на 143.65 лв., представляваща доставена, отведена и
пречистена вода за обект с адрес: с. Р., общ. Несебър, ул. С., бл. ..............., дължима по
издадени фактури за периода от 25.09.2019 г. до 25.11.2021 г., с отчетен период по
фактури от 29.03.2019 г. до 28.10.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба- 06.07.2022 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата в размер на 24 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на главниците, дължимо за периода от 26.10.2019 г.
до датата на подаване на исковата молба - 06.07.2022 г.
ОСЪЖДА А. Д. Б., гражданин на Руската Федерация, роден на ********** г.,
с адрес: с. Р., общ. Несебър, ул. С., бл. ............... да заплати на Водоснабдяване и
Канализация“ ЕАД, ЕИК ................., със седалище и адрес на управление- гр. Бургас,
ул. „Генерал Владимир Вазов“, № 3, представлявано от Изпълнителния директор
5
Г.Й.Т., сумата в размер на 330 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд- Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
6