№ 448
гр.
Велико Търново, 22.11.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, V-ти състав, в публично заседание на двадесет
и девети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря С.М. разгледа докладваното
от съдия Данаилова адм. дело № 438/2019г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл.
145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.
405а, ал. 7 от Кодекса на труда КТ/.
Образувано
е по жалба на „МАГ 2010“ ООД, ЕИК: *********, гр. Велико
Търново, ул. „Хан Аспарух“ № 5, ет. 1, представлявано от управителя Д.Г.П.,
чрез *** Й.В.Х. от ВТАК срещу предписание по чл. 405а, ал. 4 от КТ с изх. №
ИЗХ1 9066117/12.07.2019г. на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Ловеч, с което
в качеството му на работодател е предписано да предложи сключване на трудов
договор на М.К.Д. като „работник“ в обект овощна градина с насаждения от сливи.
В жалбата се
излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен
акт като издаден в нарушение на административно производствените правила,
неспазване на установената форма, необоснованост и липса на мотиви. При
постановяване на акта, счита, че същият противоречи и на материално-правните
разпоредби, както и не отговоря на целта на закона. От установените факти се
виждало, че не е налице трудово правоотношение и нито един от елементите на
същото. Данни за ситуацията се черпи само от декларацията, която е частен
документ, създаден е в нарушение на правилата за създаване на документ от
неграмотно лице. Част от информацията не произхождало от лицето, което се сочи
за автор на декларацията. Не бил налице подпис на свидетелката Б.в тази
оспорвана декларация. Отделно от това, предписанието не можело да изпълни целта
на закона. Дори и да се приемело, че е налице ТПО, то еднодневните трудови
договори не можели да се подпишат със задна дата, нито да се платят
осигуровките за тях. Също така, не можела да се изпълни целта на това
предписание, мислимо само ако работникът продължава да предоставя труд, а той
не предоставя такъв след тази дата – 21.05.2019г., нито преди това бил
предоставял. На практика предписвал се резултат, който никой от страните не
желае и на практика не можел да бъде осъществен. Моли да се отмени
предписанието, алтернативно моли да бъде обявено същото за нищожно. Представя
писмени бележки вх. № 4701/05.11.2019г. Не претендира съдебни разноски.
Ответникът
по жалбата – Дирекция „Инспекция по
труда“ – гр. Ловеч, чрез процесуалния си представител по
делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Счита, че от
писмените доказателства и разпитаните свидетели се установявало наличието на
всички признаци на трудово правоотношение между лицето и дружеството. Съгласно
КТ наличието на трудово правоотношение можело да се доказва с всякакви
доказателствени средства. В тази насока твърди, че въпросната декларация, която
се оспорва от представителя на жалбоподателя, не е единственото доказателство
за наличието на трудово правоотношение между лицето и фирмата. В подкрепа на
това твърдение били непосредствените възприятия на проверяващите контролни
органи при проверката по работни места. Позовава се на ТР на ВАС, че е достатъчно
да е налице предоставяне на работна сила за определен работодател, за да има
наличие на трудово правоотношение. Останалите елементи, касаещи работно време,
почивки, работно облекло, средства и материали, работа на смени всичко това се
гарантира от КТ и не било необходимо самото лице да е било наясно с въпросната
конкретика при положение, че е очевиден факта, че няма сключен писмен трудов
договор. Поради тези причини моли да се отхвърли жалбата и потвърди предписанието.
Заинтересованата
страна – М.К.Д., ЕГН: ********** ***
не заема становище по жалбата. Дава обяснения по реда на чл. 175 от ГПК, във
връзка с чл. 144 от АПК, че само в деня на проверката е работил в сливовата
градина, за което са му били обещани 25лв. от К.. Не знае нищо за фирмата „МАГ
2010“ ООД и информацията за нея в декларацията, била посочена от проверяващите.
След проверката се уплашили и повече не се е връщал там.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
С
оспореното в настоящото съдебно производство предписание по чл. 405а, ал. 4 от КТ с изх. № ИЗХ1
9066117/12.07.2019г. на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Ловеч, на
жалбоподателя, в качеството му на работодател е предписано да предложи
сключване на трудов договор на М.К.Д. като „работник“ в обект овощна градина с
насаждения от сливи.
Видно
от констативен протокол за оглед изх. № 11-С-02-69 от 21.05.2019г. на инспектор
при ДИТ – Ловеч, в обект сливова овощна градина, намираща се в с. Врабево и
експлоатирана от „Миг 2010“ ООД е извършена проверка, на която са присъствали
служители на ДИТ-Ловеч и И. Н. К. – представител на страната, като огледът е
започвал в 11:15часа. В сливовата градина са заварени да почистват от сухи
клони лицата М.К.Д., Г.З.М., М. М. А., Х.Г.М., К. Михайлов Асенов. След
попълване на декларациите, лицата продължават да работят. В момента на
проверката не са представени еднодневни трудови договори. Не е осигурена
питейно вода; не е изградена тоалетна.
Съставено
е уведомление по чл. 26, ал. 1 от АПК до „МАГ 2010“ ООД за започване на
производство за прилагане на ПАМ по чл. 404, ал. 1 от КТ. Управителят на „МАГ
2010“ ООД Д.П. е уведомен по телефона.
По
делото е налична попълнена от инж. Е.И.декларация от лицето М.К.Д., поради неграмотността
на който данните са отразени като продиктувани от декларатора. В същата е посочено,
че преди полагане на подпис на декларатора, на лицето е изчетено съдържанието
на декларацията.
До
„МАГ 2010“ ООД е съставена и изпратена призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК да се яви на 31.05.2019г. в 10:00 часа в ДИТ Ловеч за да представи
конкретно посочени документи. В същата е посочено, че при неявяване, без да се
уведоми писмено Дирекцията, ще бъде потърсена административно-наказателна
отговорност. Призовката е подписана за получател на 21.05.2019г. от И.Н.К. на
длъжност „овощар“.
С
Протокол изх. № 11-С-02-69 от 13.06.2019г. за оглед на документация, представената
от управителя на „МАГ 2010“ ООД Д.Г.П. е констатирано, че относно сливов масив
в с. Врабево, не са представени никакви документи относно ЗБУТ и трудовите
правоотношения.
На
13.06.2019г. са дадени Писмени пояснения на основание чл. 45, ал. 1 от АПК, във
връзка с чл. 402, ал. 1, т. 2, вр. с ал. 2 от КТ от Д.Г.П. в качеството му на управител
на „МАГ 2010“ ООД, в които е посочил, че на 21.05.2019г. се е намирал извън
страната. Получил обаждане от ИТ Ловеч, че в сливовата градина с Врабево са
открити пет човека, които извършват дейност в градината. Посочва, че не е
възлагал в този ден на никога да извършва каквато и да било дейност, не бил
плащал трудово възнаграждение и не е контактувал с никого от посочените лица.
С
Протокол изх. № 11-С-02-69 от 20.06.2019г. за оглед на документация,
представената от управителя на „МАГ 2010“ ООД Д.Г.П. е констатирано, че в
Правилника за вътрешния трудов ред е определено работно време от 08.00 до 17.00
маса; в оценката на риска не бил оценен рискът при работа на открито при
неблагоприятни климатични условия. По време на проверката е представено писмено
пояснения от управителя П., във връзка със заварените работници на 21.05.2019г.
в експлоатираната от дружеството овощна градина в землището на с. Врабево.
На
20.06.2019г. са дадени Писмени пояснения на основание чл. 45, ал. 1 от АПК, във
връзка с чл. 402, ал. 1, т. 2, вр. с ал. 2 от КТ от Д.Г.П. в качеството му на
управител на „МАГ 2010“ ООД, в които е посочил отново, че на 21.05.2019г. не е
възлагал работа поради отсъствието му от страната. За пълнота уточнява, че на
по-ранна дата, възложил на И. К. да премахне сухата дървесина от сливовите
дървета. Следвало да се изрежат само сухите клони. Споразумели се работата да
бъде извършена с негови материали и средства най-късно до началото на брането
на сливи. Разбрали се да му плаща на декар, но точна цена не са уточнявали,
защото първо И. трябвало да огледа градината и да прецени колко работа има за
вършене. Уточнява, че това било еднократно възлагане на работа. По отношение на
изисканата заповед не представя такава, защото фирмата към момента на
проверката няма лица, които да извършват работа по трудово правоотношение.
От
свидетелските показания на И.Н.К., М. М. А. и Х.Г.М., се установява, че
работниците са били търсени от И.Н.К. /работещ на трудов договор във фирма
различна от жалбоподателя/, който осигурил трактора и необходимите инструменти,
а на К. казал да води със себе си четири-пет човека.
Изслушани
са и показанията на служителите на ответника - И.Д.Б. и Е.Н.И..
Като
доказателства са приети изпратената от Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.
Ловеч административна преписка,; Постановление за обявяване съществуването на
трудово правоотношение изх. № ИЗХ19066116/12.07.2019 г.
На основание
чр. 193, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК е открито производство по
оспорване истинността, в частност верността на съдържанието, на Декларация от М.К.Д.
от 21.05.2019 година, намираща се на л. 10 от делото. На ответника е указано,
че доколкото се касае за частен документ, който не носи подписа на страната,
която го оспорва, тежестта за доказване на истинността пада върху него, като
страна, която го е представила.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.
168, ал. 1, във връзка с чл. 146
от АПК, намира от правна страна следното:
Оспорването, като направено
от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения преклузивен срок
и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност съгласно чл.
405а, ал. 7 от КТ, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество
жалбата е основателна.
Предписание
изх. № ИЗХ1 9066117/12.07.2019г. на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Ловеч е издадено на
основание чл. 405а, ал. 4 от КТ, от
материално и териториално компетентен контролен орган на Дирекция
"Инспекция по труда" – гр. Ловеч
/длъжностното лице И.Д.Б. - главен инспектор в Дирекция "Инспекция по труда"
– гр. Ловеч/, в
рамките на нормативно регламентираните му правомощия по чл. 21
от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по
труда" във вр. с чл. 399
и чл.
405а от Кодекса на труда. Актът е постановен в предвидената от закона
писмена форма, като съдържа всички изискуеми реквизити по чл.
59, ал.2 от АПК и чл.
405а от КТ. Посочено е както правното основание за упражненото
административно правомощие, така и релевантните факти и обстоятелства за
обосноваване на възприетото от органа наличие на материалноправната
предпоставка за даденото на основание чл.
405а, ал. 4 от КТ предписание на работодателя.
Обжалваното Предписание
изх. № ИЗХ1 9066117/12.07.2019г. на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Ловеч, обаче е постановено в нарушение и
при неправилно приложение на материалния закон. Съображенията за това са
следните:
Съгласно ал. 4 на чл. 405а от КТ въз
основа на постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение се
дава предписание на работодателя да предложи на работника или служителя
сключване на трудов договор. За да бъде издадено постановление по реда на чл.
405а, ал. 1 от Кодекса на труда, е необходимо да бъде установено с всички
доказателствени средства, че по време на извършване на проверката и при
издаване на акта работникът предоставя работна сила в полза на конкретно лице -
работодател, без страните да са оформили отношенията си с трудов договор. Следователно
законово регламентираната материалноправна предпоставка за издаване на
предписание по чл.
405а, ал.4 от КТ към работодателя да предложи на работника сключването на
трудов договор, е констатирано по надлежния ред от контролните органи Дирекция
"Инспекция по труда" предоставяне на работна сила при съществуване на
всички елементи на трудовото правоотношение между работник и работодател, без
тези отношения да са уредени като трудови правоотношения.
В случая за издаването на
оспореното Предписание изх. № ИЗХ1 9066117/12.07.2019г. на Дирекция „Инспекция по
труда“ – гр. Ловеч, от
контролния орган е прието, че е налице ТПО между „МАГ 2010“ ООД, в качеството
си на работодател и М.К.Д. като работник в експлоатирания от „МАТ 2010“ ООД гр.
Велико Търново обект - овощна година с насаждания от сливи, намиращи се в с.
Врабево, считано от 21.05.2019г., поради което е предписано да предложи
сключване на трудово договор по приетото за възникнало трудово правоотношение,
съгласно Постановление изх. № ИЗХ19066116/12.07.2019г. Даден е тридневен срок
от получаването му за изпълнение на предписанието. Посочено е, че на основание
чл. 405а, ал. 6 от КТ, ако трудов договор не бъде сключен, какъвто е настоящия
казус, Постановление изх. № ИЗХ19066116/12.07.2019г. замества трудовия договор
и той се смята за сключен за неопределено време при петдневна работна седмица и
осемчасов работен ден. Обжалването на предписанието не спира неговото
изпълнение.
В разглеждания случай в хода на
проведеното административно производство е установено, че М.Д. на посочените от
органа дата и място е предоставял работна сила, но останалите съществени факти
и обстоятелства относно правоотношенията, съществували между лицата, работили
на 21.05.2019 г. в конкретния имот и възложителя на работата, не са бил
изяснени.
От фактическа страна не е
спорно по делото, че към момента на извършената от контролните органи на
Дирекция "Инспекция по труда", гр. Ловеч проверка, обектът овощна
градина с насаждения от сливи, намираща се в землището на с. Врабево е
стопанисвана от „МАГ 2010“ ООД. Спорният по делото въпрос се свежда до това,
осъществяваната от М.К.Д. дейност в обекта на „МАГ 2010“ ООД към 21.05.2019 г.,
възложена ли е от „МАГ 2010“ ООД и представлява ли предоставяне на работна сила
при съществуване на всички елементи на трудовото правоотношение между работник
и работодател и съответно налице ли е допуснато от работодателя нарушение на чл. 1,
ал. 2 от КТ, като материалноправно основание за издаване на Постановление
за обявяване съществуването на трудово правоотношение по чл.
405а, ал. 1 от КТ с предписание по чл.
405а, ал. 4 от КТ към работодателя да предложи на работника сключването на
трудов договор.
От данните по делото се
установява, че възложител на работата е И.Н.К., който не е служител на „МАГ
2010“ ООД, а на „МАГ“ ЕООД. Договорката му с Д.Г.П. - управителят на „МАГ 2010“
ООД, е била да премахне сухата дървесина от сливовите дървета, като работата
бъде извършена с негови материали и
средства, най-късно до началото на брането на сливи. От изслушаните по
делото свидетелски показания на И.Н.К., М. М. А. и Х.Г.М. се установява, че
сухата клони са били вече премахнати към 21.05.2019г. и наетите от И.Н.К. лица,
които К. М.А.е довел, е следвало само да изнесат същите от градината.
Не всяко полагане на труд
представлява престиране на работна сила и основание за квалифициране на
възникващите във връзка с това отношения като трудови правоотношения по смисъла
на чл.
1, ал. 2 от КТ. Когато страните са договорили извършване на конкретно
определена работа или постигане на определен резултат, за които изпълнителят да
получи възнаграждение, се касае за граждански правоотношения, а не за трудови
такива. Трудовият договор така, както е регламентиран в Кодекса на труда, има
за предмет предоставяне от едно физическо лице на работната сила за изпълнение
на даден вид работа при определени работен режим, трудово възнаграждение,
работно време, работно място и спазване на трудова дисциплина, а предмет на гражданския
договор /за изработка, услуга, поръчка и др./, съгласно разпоредбите на ЗЗД, е
постигане на определен трудов резултат, също свързан с полагането на труд, за
което да бъде заплатено предварително договорено възнаграждение, при липса на
йерархична зависимост между възложителя и изпълнителя. Преценката дали се касае
за "трудов" или "граждански" договор се извършва конкретно
за всеки отделен случай, като се изхожда от съдържанието на договора и
действителната воля на страните.
В случая от събраните по
делото доказателства не е установено по несъмнен начин и че към момента на
проверката М.К.Д. е бил нает от „МАГ 2010“ ООД и предоставял работна сила при
наличие на съществените елементи на трудовото правоотношение. Действително не е
спорно между страните, че по време на проверката лицето е осъществявало дейност
в проверявания обект, експлоатиран от „МАГ 2010“ ООД. Но това не е достатъчно
за да се обоснове извод, че М.К.Д. е извършвал трудова дейност за „МАГ 2010“
ООД, характеризираща се с определени от фирмата работно място, работно време,
получавано трудово възнаграждение и при спазване на трудова дисциплина.
Отделно от това, от събраните
по делото доказателства, не може да се направи извод, че предмет на договорката
между И. К. и М.Д. е престиране на работна сила и изпълнение на трудови
функции, което да е основание за квалифицирането на правоотношението като
трудово такова и съответно за приложимостта на нормата на чл. 1,
ал. 2 от КТ и на регламентираното с нея изискване. Предметът на възложената
за изпълнение дейност, свързана с постигане на определен трудов резултат /изнасяне
на изрязаните изсъхнали клони/; договореният срок за изпълнение /до началото на
брането на сливи/; уговореният начин за определяне размера на възнаграждението
/като функция единствено на постигнатия трудов резултат – съобразно изпълнената
работа/ и другите права, задължения и отговорности на страните /различни от
тези на страните по трудово правоотношение/, не може да обоснове извод за
трудовоправния характер на отношенията между „МАГ 2010“ ООД и М.К.Д..
Административният орган не
е ангажирал каквито и да е било доказателства че в случая лицето М.К.Д. е било
наето от „МАГ 2010“ ООД и е полагало труд при изпълнение на трудови функции,
под контрола и ръководството на работодателя – липсват доказателства, че И. К.
е служител на „МАГ 2010“ ООД и по какъв начин и от кого са определени
посочените елементи от съдържанието на трудовото правоотношение. Единственото
доказателство, на което се основават констатациите на контролните органи на
Дирекция "Инспекция по труда" – Ловеч, е подписаната от М.К.Д. Декларация по чл.
402, ал.1, т.3 от КТ /л.10 по делото/. От обясненията на лицето Д. се
установи, че част от изявлението в декларацията /фирмата, за която работят/ не
изхожда от лицето, което се сочи за автор, а е посочена от инспекторите. На следващо място, констатират
се нарушения на процедурата по съставянето й от името на неграмотни лица, тъй
като не носи пръстов отпечатък и не е приподписана от двама свидетели. По своя
характер подписаната декларация представлява частен свидетелстващ документ,
поради което ако и да представлява допустимо в административното производство
доказателство съгласно чл. 43 от АПК, във вр. с чл.
402, ал.1, т.3 от КТ, тази декларация не притежава обвързваща материална
доказателствена сила и съответно не е достатъчна за доказване при условията на
пълно главно доказване на характера на съществуващото към момента на проверката
правоотношение. При направено оспорване истинността на същата, не бе доказано
от страна на контролния орган, че информацията за коя фирма работи, е дадена от
лицето, а не служебно вписана от попълващия информацията за неграмотното лице. Показанията
на служителите на ответника - И.Д.Б. и Е.Н.И. не потвърдиха истинността на
отразеното в декларацията изявление по отношение на фирмата, за която са
работили лицата.
От разпита на свидетелите
на жалбоподателя, които съдът кредитира и обясненията на заинтересованото лице Д.
се установява, че наелото ги лице - И.Н.К. не е действал като пълномощник или
представител на „МАГ 2010“ ООД, а е организирал работата на свой риск и сметка,
като сам е определил колко души ще му трябват, организирал е транспорта им,
осигурели им е работни инструменти, намерил е трактор и ремарке, осигурил е
гориво и шофьор, като сам е извършил по-голямата част от работата – изрязването
на сухите клони. Не е имал точно определено време за извършване на работата, а
от него е изисквано постигането на резултат – почистването на сухата дървесина
от сливовата градина. Това косвено се потвърждава от администрацията, която не
е съставила на И. К. постановление за установяване на трудова правоотношение.
Обяснението на администрацията, че не го е заварила да вържи нищо е в
противоречие с посочването му в съставените документи като „овощар“. Не се
твърди и установява жалбоподателят „МАГ 2010“ ООД да е предоставила на М.Д.
инструменти за извършване на работата му, нито да му е определила работно време
и заплата. Установи се, че работата е изпълнявана само на 21.05.2019г. преди
обяд и след проверката работещите са се уплашили и напуснали градината.
Естеството на полагания труд, а именно почистване на сухи клони, също не
предполага трудово провоотношение, защото по естеството си цели постигане на
определен резултат. Не е налице признака трайност и повторяемост на работата,
нито продължително време за осъществяването й.
Обжалваното предписание
по чл. 405а, ал. 4 от КТ с изх. № ИЗХ1 9066117/12.07.2019г. на Дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Ловеч,
е издадено и при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила. Няма означаване, че се касае за
еднодневен договор, нито е посочена длъжността, която следва да се предложи на М.Д.
за сключване на трудов договор. Понятието „работник“, използвано в
предписанието не дава яснота за считащият се за сключен трудов договор на
основание чл. 405а, ал. 6 от КТ. На следващо място в оспорения акт е посочено,
че трудовият договор следва да се сключи, респ. се смята за сключен за неопределено време, при петдневна работна
седмица и осемчасов работен ден. Това противоречи с тезата, изложена в съдебно
заседание, че се касае за еднодневни трудови договори, които се характеризират
с краткосрочност и се отнасят за специфичен селскостопански труд. След изтичане
на работния ден трудовото правоотношение по еднодневните трудови договори се
прекратява. Независимо от това ИТ е издала процесното предписани за сключване
на трудов договор за неопределено време при знанието, че образците за трудови
договори се генерират от системата на инспекцията по труда и е невъзможно да
бъдат изготвяни със задна дата. Процесното предписание не може да бъде
изпълнено и защото след 21.05.2019г. работата е изцяло преустановена и
заинтересованата страна не е работил повече в овощната градина. На практика,
както твърди жалбоподателя, се предписва нещо, което не е желано от страните и
фактически не може да бъде осъществено със задна дата.
Производството по чл.
405а от КТ е административно по своя характер и при липсата на специална
правна уредба в Кодекса
на труда, следва да намерят приложение общите правила, регламентирани в
АПК. В конкретния случай органите на Дирекция "Инспекция по труда"
гр. Ловеч не са събрали необходимите доказателства относно съществуването на
трудовото правоотношение с Д.. Ето защо допуснатите съществени нарушения на
административнопроизводствените правила на чл. 35
и чл.
36 АПК, изискващи изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за
случая, преди издаване на административните актове, са довели до неправилно
приложение на материалния закон. Направения правен извод за предоставяне на
работна сила при съществуване на всички елементи на трудовото правоотношение
между работник и работодател, без тези отношения да са уредени като трудови
правоотношения, в нарушение на чл. 1,
ал. 2 от КТ и възприетото административно решение за наличие на основание
за упражняване на правомощията по чл.
405а от КТ, се основават единствено на подписаната от М.Д. Декларация по чл.
402, ал.1, т.3 от КТ. Не е обсъдено и преценено представеното на
контролните органи на Дирекция "Инспекция по труда" – Ловеч писмено
пояснение от управителя Д.П.. В случая на практика такава преценка изобщо не е
била направена, а само въз основа на попълнената декларация по чл.
402, ал.1, т.3 от КТ е формиран и формулиран извод, че се касае за
престиране на работна сила, характеризиращо правоотношението като трудово, без
в хода на проведеното административно производство да са събрани надлежни
доказателство за наличието на елементите на трудово правоотношение. Доколкото
допуснатото нарушение на чл. 35 от АПК се е отразило върху съдържанието на волеизявлението на органа,
обективирано в предписание по чл. 405а, ал. 4 от КТ с изх. № ИЗХ1
9066117/12.07.2019г.,
същото следва да бъде квалифицирано като съществено такова, представляващо
основание за отмяна на оспорения акт, като незаконосъобразен. В този смисъл са решение № 2425 от
19.02.2019 г. по адм. д. № 4410/2018 г., решение № 2149 от
14.02.2019 г. по адм. д. № 4409/2018 г.решение № 1880 от 11.02.2019
г. по адм. д. № 4413/2018 г. и решение № 1883 от
11.02.2019 г. по адм. д. № 4411/2018 г., и двете по описа на ВАС, VІ
отделение.
В тежест на административния орган е да
установи по категоричен начин, че са налице фактическите основания за издаване
на процесното предписание за сключване на трудов договор. Проверката за
съществуване на реално възникнало трудово правоотношение трябва да съдържа
убедителни констатации за конкретни действия, които сочат „МАГ 2010“ ООД за
работодател, а в случая такива констатации липсват. Контролният орган не доказа
наличието на уговорки между „МАГ 2010“ ООД и М.Д. вторият да предоставя работна
сила за първия.
С оглед на гореизложеното
съдът приема, че оспореното предписание по чл.
405а, ал.4 от КТ жалбоподателят в качеството на работодател да предложи на М.К.Д.
сключването на трудов договор, като издадено при неправилно приложение на
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, се явява незаконосъобразно и следва да
бъде отменено.
Водим от горните мотиви и
на основание чл.
172, ал.2, предл. второ от АПК, Административен съд Велико Търново, пети
състав
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ по жалба на „МАГ 2010“ ООД, ЕИК: *********, гр. Велико Търново,
ул. „Хан Аспарух“ № 5, ет. 1, представлявано от управителя Д.Г.П., чрез *** Й.В.Х.
от ВТАК, предписание по чл. 405а, ал. 4 от КТ с изх. № ИЗХ1
9066117/12.07.2019г. на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Ловеч, с което в
качеството му на работодател е предписано да предложи сключване на трудов
договор на М.К.Д. като „работник“ в обект овощна градина с насаждения от сливи.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен
съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 138, ал. 3 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: