Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр. Варна, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Варна, ХХІХ състав в публично заседание на двадесет и четвърти януари
две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: Кремена
Данаилова
при секретаря Ангелина
Георгиева като разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова административно
дело №2537/2022 г. по описа на Административен съд - Варна, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
по делото е по чл. 145 и сл. от АПК, във вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Образувано е по
жалба от И.А.Л., роден на *** г., притежаващ паспорт №
*********, издаден на 04.12.2019 г. от Руска федерация, чрез адв. С.А. срещу Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0819-001552/26.10.2022
г. издадена от полицейски инспектор към ОД МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“
/ПП/, с която на И.А.Л. за управление на пътно превозно средство /ППС/ след
употреба на наркотични вещества или техните аналози - нарушение по чл.5, ал.3,
т.1, пр.2 от ЗДвП е наложена принудителна административни мярка по чл.171, т.1,
б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство /СУМПС/ на водача до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца, отнето е СУМПС № **********.
Жалбоподателят,
чрез адв. А. сочи, че е оспорил резултата от теста, поради което е дал кръвна проба
за изследване. Резултата от кръвната проба е определящ на основание чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, за
преценка налице ли е употреба на наркотични вещества. До установяване резултата
от кръвната проба нарушението не е доказано, поради което заповедта е
незаконосъобразна. В този смисъл е решение по адм. дело № 6432/2017 г. на ВАС.
Посочва, че чрез изследване във Военномедицинска академия – Варна на кръв и
урина са установени отрицателни стойности на наркотици, поради което е
опроверган резултата от дрегера. Заповедта е издадена преди да се изяснят
всички факти и обстоятелства от значение за случая, включително, че е дадена
кръвна проба, поради което е необоснована и издадена при съществени процесуални
нарушения. Това е довело и до неправилно приложение на материалния закон, също
така преследваната цел не е съобразно чл. 22 от ЗАНН. Липсват мотиви, чрез
които се установява необходимостта от налагане на ПАМ. В условията на
евентуалност, заповедта е издадена от некомпетентен орган. Отправено е искане
за отмяната на заповедта и присъждане на сторени разноски. В съдебно заседание,
чрез процесуалния представител жалбата и искането за разноски се поддържат.
Ответник – полицейски
инспектор към ОД МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, чрез юрисконсулт Г.Г.
посочва, че при положителен тест с дрегер административния орган е длъжен да
изземе СУМПС още със съставяне на акта. При извършване анализ на кръвната
проба, тогава ще се реши въпроса с отговорността на лицето. При наличие на
престъпление ще се реши да бъде ли отнето СУМПС и за колко време.
Характеристиката на ПАМ е да се изчака да се прецени лицето виновно ли е и през
този период да няма СУМПС. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът е
установил следните факти:
Съставен е Акта
за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия GA №781942/25.10.2022
г. от мл. автокотрольор при ОД МВР – Варна, сектор „ПП“ при ОД МВР – Варна, в
който са посочени следните установявания: И.А.Л. *** Евтимий в посока бул.
Сливница на кръстовището с ул. Кап. Райчо Николов управлявал лек автомобил „Пежо
288“ с рег. № А ***РА, собственост на „Петроконсулт груп БГ“ ЕООД, след
употреба на наркотични вещества или техните аналози, установено с техническо
средство Dreger DrugTest 5000 с фабричен № ARPK – 0014, който е отчел положителен резултат за кокаин,
амфетамин и бензодиазепин на проба 0149. На водача е издаден талон за
изследване № 114896.
Проба 0149 от
25.10.2022 г. в 21:34:44 часа установява позитивен резултат за кокаин,
бензодиазепини и амфетамин.
С Мотивирана
резолюция № 22-0819-М000574/26.10.2022 г. на началник група в ОД МВР – Варна е
прекратено административнонаказателното производство по АУАН Серия GА № 781942/25.10.2022 г. против И.А.Л., поради това че
е образувано Досъдебно производство № 544/2022 г. по описа на сектор „ПП“ към
ОД МВР – Варна.
От Докладна
записка рег. № 34-544/23.10.2022 г. изготвена от мл. инспектор в сектор „ПП“
при ОД МВР – Варна се установява, че жалбоподателя е придружен до ВМА – Варна
за вземане на проба за химичен анализ.
В писмо рег. №
819000-54588/02.12.2022 г. от началник сектор „ПП“ при ОД МВР – Варна е
посочено, че към момента няма резултат от медицинско и химико – токсикологично
изследване за наркотици на И.А.Л., извършено на 25.10.2022 г.
Издадена е
ЗППАМ № 22-0819-001552/26.10.2022 г. от полицейски инспектор към ОД МВР –
Варна, сектор „ПП“, в която са посочени следните фактическите установявания: Съставен
е АУАН № GA781942/25.10.2022 г. На 25.10.2022 г.
около 22 часа в гр. Варна, по ул. Патриарх Евтимий в посока бул. Сливница на
кръстовището с ул. Капитан Райчо Николов, управлявал л.а. „Пежо 208“ с рег. № А
***ЛА, собственост на „Петроконсулт груп БГ“ ЕООД след употреба на наркотични
вещества или техните аналози, установено с техническо средство „Дрегер Друг
тест 5000“ с фабричен номер ARPK 0014, с проба № 149, който е отчел положителен
резултат за кокаин, амфетамин и бензодиазепин. На водача е издаден талон за
медицинско изследване № 114896/25.10.2022 г. Прието е, че е извършено нарушение
от жалбоподателя на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП, с оглед управление на ППС
след употребата на наркотични вещества и техните аналози. Наложена му е ПАМ на
основание чл.171, т.1 б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане не СУПМС до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца и е отнето СУМПС №
**********.
От жалбоподателя е представен Фиш за токсикохимичен
анализ от 28.10.2022 г. издаден от началника на Лаборатория по
химико-токсикологични изследвания в МБАЛ – Варна към Военномедицинска академия
по искане на жалбоподателя с резултати, че в урината и кръвта на И.А.Л. на
28.10.2022 г. в 9 часа, не се открива наличие на наркотични вещества.
Предвид
установеното от фактическа страна и при извършената проверка за
законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168 от АПК съдът намира следното от правна страна:
Оспореният административен акт е връчен на жалбоподателя на 26.10.2022 г.
Жалбата е депозирана на 07.11.2022 г., в
срока по чл.149, ал.1 от АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване
административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е
основателна.
Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен
акт – принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 1 б. „б“ от ЗДвП.
С т. 1.8 от
Заповед № 365з-8226/30.12.2021 г. на Директор на ОД МВР – Варна във връзка с 1.3 от Заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени да
прилагат ПАМ по чл.171, т.1 от ЗДвП полицейските инспектори в сектор „ПП“ при
ОД МВР – Варна за цялата територия обслужвана от ОД МВР – Варна.
По силата на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
определени от министъра на вътрешните работи служби, контролират спазването на
правилата за движение от всички участници в движението и техническата
изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства, като на
основание чл. 165, ал. 2,
т. 2 от ЗДвП, при изпълнение на функциите си по този
закон определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да
изземват и задържат документите по т. 1, както и да отнемат табелите с
регистрационен номер в допустимите от закона случаи, съответно т.3 от
посочената разпоредба ги задължава да не допускат управлението на моторно
превозно средство от водач, който управлява моторно превозно средство, без да
притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с
концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни
аналози.
Съгласно
разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171,
т.1 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите
за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. В случая е определено от министъра на
вътрешните работи, че ОД МВР – Варна е
служба, която осъществява контрол по ЗДвП. В съответствие
с чл.172, ал.1 от ЗДвП директорът на ОД МВР – Варна, в качеството на
ръководител на служба за контрол по ЗДвП е делегирал правомощията си по чл.171,
т.1 от ЗДвП на полицейски инспектор в сектор „ПП“ при ОД МВР – Варна. С оглед
изложеното следва, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, на
когото законосъобразно са делегирани правомощия да прилага ПАМ по чл.171, т.1
от ЗДвП.
Заповедта е
издадена в писмена форма и са описани установените факти, поради което отговаря
на изискването за форма.
От писмо №
1446/02.03.2010 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по
лекарствата се установява, че Dreger DrugTest 5000 анализатор е с
оценено съответствие и нанесена СЕ маркировка, съгласно изискванията на ЗМИ и
може да се използва от службите за контрол. Протокол за сервизна проверка №
*********-1000/29.08.2022 г. установява, че Dreger DrugTest 5000 с идентификационен № ARPK-0014 е годен до 29.08.2023 г. С него е отчетено наличие
на кокаин, бензодиазепин и амфетамин. Използвания дрегер е бил годен за
използване, но това не е пречка за оспорване на резултата от същия.
Жалбоподателят е оспорил резултата на дрегера,
поради това е дал кръвна проба за изследване. Бил е съпроводен до ВМА – Варна
от мл. инспектор Антоний Монев, където е взета кръвната проба, при спазване на
чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози.
Съгласно чл.
171, т.1, б. „б от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с
изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4
установените стойности са определящи.
От представеното писмо рег.
№ 819000-54588/02.12.2022 г. издадено от началник на сектор „ПП“ в ОД МВР –
Варна се установява, че относно дадената кръвна проба от жалбоподателя на
25.10.2022 г., резултатите от изследването не са изготвени. Протокол от
химико-токсикологичното лабораторно изследване не е изготвен и към момента на
приключване на устните състезания по делото, поради което чл.142, ал.2 от АПК е неприложим. Не е предвидена
правна възможност съдът да спре настоящото производство до изготвяне на
Протокол за химико-токсикологично изследване.
Нормата на чл.171, т.1, б.
„б“ от ЗДвП установява, че при наличие
на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по
реда на чл. 174, ал. 4
установените стойности са определящи. В случая има наличие на кръвна проба,
която не е изследвана, по причини независещи от жалбоподателя. При издаване на
ПАМ по чл.171, т.1 б. „б“ от ЗДвП ответника няма оперативна самостоятелност,
т.е. при наличие на посочените факти в нормата следва да издаде административен
акт. При оспорване на пробата от дрегер, фактите от значение за издаване административен
акт по чл.171, т.1 б. „б“ от ЗДвП са: налице ли е управление на ППС след
употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена чрез изследване
от кръвна проба.
Изследване
от кръвна проба започва с представяне на кръвната проба, съгласно чл. 23, ал.1
от Наредба
№ 1 от 19.07.2017 г. В случая представяне на кръвна проба е направено на
25.10.2022 г., то е част от процедурата по изследване на кръвната проба, поради
което изследването е започнало, но не е приключило с протокол за
химико-токсикологично изследване за определяне употреба на наркотични вещества
или техни аналози, който се съставя на основание чл. 24, ал.2 от Наредба №1 от
19.07.2017 г. При наличие на представена
кръвна проба и започнала процедура по изследването й, административния орган
задължително е следвало да установи резултата от изследването преди да наложи
ПАМ, съгласно чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП. В този смисъл е и нормата на чл. 6,
ал.9 от Наредба №1 от 19.07.2017 г., която предвижда кога
може да се използва резултата от техническо средство /дрегер/ - Концентрацията
на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози
се установява въз основа на показанията на техническото средство за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на
лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в
определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с
доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. В случая
предпоставките по чл. 6,
ал.9 от Наредба №1 от 19.07.2017 г. не са налице, поради
което резултата от техническото средство не е годно доказателство за
установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози.
Годно доказателство за установяване употребата
на наркотици или техните аналози е протокола съставен на основание чл.24, ал.2
от Наредба №1 от 19.07.2017 г., поради което представения от
жалбоподателя Фиш за токсикохимичен анализ издаден на 28.10.2022 г. от д-р
Бончев началник Лаборатория по химико – токсикологични изследвания в МБАЛ –
Варна при ВМА не е доказателство, чрез което може да се установи факта има ли
употреба на наркотици или техните аналози от водача на 25.10.2022 г. около 20
часа.
Изследването
на кръвната проба не се осъществява от ответника и същия няма контрол над органите, които са
компетентни да го извършат, но това не води до извод, че отпада изискването въведено
с чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, а именно, че при оспорване резултата от дрегера
изследването от кръвната проба е определящо.
След
като е нормативноустановено, че резултата от кръвната проба е определящ, когато
резултата от дрегера е оспорен е необходимо факта – управление на ППС след
употреба на наркотични вещества или техните аналози да е установен с надлежно
доказателство – протокол за химико-токсикологично изследване, за да се наложи
ПАМ по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП за нарушение на чл. 5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП.
На основание чл. 172, ал.3 от ЗДвП - В
случаите по чл.
171, т. 1, букви "б", "д", "е" и "ж"
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за
установяване на административното нарушение, но временното отнемане на СУМПС се
осъществява със заповед по реда на чл.171, ал.1, б. „б“ от ЗДвП, поради което
не може да се приеме, че след като изземването на СУМПС е на годно правно
основание, то и временното отнемане също следва да се счита законосъобразно.
Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат ПАМ, техния
вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът
за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ. Налагането
на ПАМ по ЗДвП не е обусловено от налагане на административно наказание, поради
което съставения АУАН в случая служи само за потвърждаване на установените
факти. В АУАН е посочен факта, че жалбоподателя е управлявал МПС след употреба
на наркотични вещества, което е установено чрез дрегер, но не е посочен
резултат от изследване от кръвна проба, което е от значение с оглед оспорване
резултата от дрегера. Следва че факт от значение за спора не е установен с
нужното доказателство за да се счита, че АУАН има доказателствена сила до
доказване на противното съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП.
В
случая факта, че жалбоподателя е управлявал след употреба на наркотични
вещества или техните аналози не е доказано с надлежните доказателства –
изследване на кръвна проба, с това е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което е самостоятелно основание за отмяната на
процесната заповед.
Това
процесуално нарушение е довело до неправилно приемане от ответника, че е налице
доказателство за факта, че жалбоподателя е управлявал ППС след употреба на
наркотични вещества или техните аналози. Процесната заповед е издадена в
нарушение на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, защото не са налице всички факти за
налагане на ПАМ.
Целта
на закона е временно да се отнеме СУМПС, за да не се управлява ППС след
употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози. При липса на
установените факти, с надлежни доказателства се е стигнало до упражняване на
власт, в нарушение на чл.22 от ЗАНН и чл. 6, ал.1 и 2 от АПК, тъй като не е
безспорно установено, че жалбоподателя е извършил нарушение и е необходимо да
му се наложи ПАМ за предотвратяване извършване на друго такова.
Оспорената заповед е незаконосъобразна,
тъй като е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствени
правила, противоречие с материалноправни
разпоредби и несъответствие с целта на закона, поради което са налице основания за отмяната й
съгласно чл.146, т.3, 4 и 5 от АПК.
Жалбоподателят
е заплатил държавна такса 10 лева и възнаграждение за един адвокат в размер на
500 лева в брой съгласно договор за правна защита и съдействие, представен в
съдебно заседание на 24.01.2023 г. На основание чл. 143, ал.1 от АПК искането
му за присъждане на сторени разноски и възнаграждение за един адвокат е
основателно, поради което ОД МВР – Варна следва да бъде осъдена да му заплати
му сумата от 510 лева.
Предвид
изхода на спора по аргумент на противното на чл.143, ал.3 от АПК искането на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно и се
отхвърля от съда.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно
разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд - Варна,
Р Е Ш И:
Отменя Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка №
22-0819-001552/26.10.2022 г. издадена от полицейски инспектор към ОД МВР –
Варна, сектор „Пътна полиция“.
Осъжда Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи – гр. Варна да заплати в полза на И.А.Л.,
роден на *** г., притежаващ паспорт № *********, издаден на 04.12.2019 г. от
Руска федерация, сумата от 510 /петстотин и десет/ лева, представляваща сторени
разноски и възнаграждение за адвокат.
Решението е
окончателно.
СЪДИЯ: